Политика и аполитичност – 2: Конкретният ефект

Преди няколко дни бях писал как гласуването и негласуването влияят върху парламентарното представителство на корумпираните и негодни политици. Казано иначе, върху представителството на мафията.

Коментари имаше много, и тук, и другаде. Българинът е човек с мнение, и няма да остави някакви си факти и цифри да разколебаят убежденията му. Само че и аз съм българин, от шопско потекло. Така че ще продължа. С точни числа.

Смятам да взема изборните резултати от сегашните избори като модел за парламентарни, и да покажа как биха се променяли при различни проценти на гласоподавателска активност. Ще предложа няколко различни варианта, при които набеждавам една или друга партия за “партията на мафията”, и да покажа как тя би се представила при различна активност, и колко политическа власт би получила. На сегашните избори избирателната активност беше 37.49% – близо до 40%. Ще покажа какво ще е представянето при 20% и при 80% избирателна активност.

Да кажем, в три различни случая – ако “партията на мафията” е някоя от големите, някоя от средните или някоя от малките партии. Смятам да набедя ГЕРБ за “партията на мафията” като пример за голяма партия, ДПС като пример за средна партия, и РЗС като малка партия. (Избрал съм точно тях единствено защото най-добре пасват на трите категории като размер. Ако конкретната партия ви е проблем, абстрахирайте се от името, то е без значение. Имам предвид изборния резултат.)

Във всички варианти допускам, че “партията на мафията” получава 10% от гласовете си реално, от хора, които или са заблудени, или са свързани с нея. Останалите 90% допускам, че идват от купуване на гласове, сплашване или изнудване на гласоподаватели, или изборни фалшификации.

Най-трудното е да се определи как са гласували тези около 20%, които ще “забраня” при 20%-ния вариант на гласоподавателска активност, или тези около 40%, които ще прибавя при 80%-ният вариант. Ще предположа най-лошия реален случай – че са неспособни да разсъждават и преценяват, и ще се разпределят по механизма на стадото, пропорционално на гласовете, които партиите са получили реално към момента. (“Партията на мафията” се брои за получила само 10% от гласовете си реално.)

И така, представям резултатите:

Сегашно положение:

Ако тези избори бяха парламентарни, в парламента биха влезли следните партии:

РЗС – 120280 гласа, 4.69% (12 депутати)
ПП “Лидер” – 146984 гласа, 5.73% (14 депутати)
ГЕРБ – 627293 гласа, 24.48% (61 депутати)
ДПС – 364254 гласа, 14.21% (36 депутати)
“Атака” – 307985 гласа, 12.01% (30 депутати)
БСП – 476618 гласа, 18.59% (47 депутати)
НДСВ – 205145 гласа, 8.00% (20 депутати)
Синята коалиция – 204784 гласа, 7.99% (20 депутати)

20% избирателна активност

Вариантът “ГЕРБ като партията на мафията”:

РЗС – 10 депутати
ПП Лидер – 12 депутати
ГЕРБ – 91 депутати
ДПС – 29 депутати
Атака – 25 депутати
БСП – 39 депутати
НДСВ – 17 депутати
Синята коалиция – 17 депутати

Чудесно се вижда как в ролята на “партия на мафията” ГЕРБ при 20% избирателна активност спечелва 30 депутати повече, и с лекота може да си избере с кого заедно да състави правителство. Правителство без нея пък би било почти непостижимо, за разлика от случая, в който държи 61 депутати (една четвърт). Накратко, ако “партията на мафията” е сред големите, ниската изборна активност й връчва властта на тепсия.

Вариантът “ДПС като партия на мафията”

РЗС – 10 депутати
ПП Лидер – 13 депутати
ГЕРБ – 55 депутати
ДПС – 57 депутати
Атака – 27 депутати
БСП – 42 депутати
НДСВ – 18 депутати
Синята коалиция – 18 депутати

При този вариант ДПС в ролята на “партия на мафията” от средна категория партия става първа политическа сила, получавайки 57 депутати в парламента и мандат да състави следващото правителство. Коментарите са излишни.

Вариантът “РЗС като партия на мафията”

РЗС – 20 депутати
ПП Лидер – 14 депутати
ГЕРБ – 59 депутати
ДПС – 34 депутати
Атака – 29 депутати
БСП – 45 депутати
НДСВ – 20 депутати
Синята коалиция – 19 депутати

Както се вижда, РЗС в ролята на “партия на мафията” при ниска активност удвоява броя на депутатите си, задминава Синята коалиция и се изравнява с НДСВ. Накратко, РЗС от последна дупка на кавала изведнъж се превръщат в ценен коалиционен партньор със способност, както знаем от минали мандати на ДПС, да върти страната на пръста си.

80% избирателна активност

Вариантът “ГЕРБ като партията на мафията”:

РЗС – 13 депутати
ПП Лидер – 16 депутати
ГЕРБ – 37 депутати
ДПС – 41 депутати
Атака – 34 депутати
БСП – 53 депутати
НДСВ – 23 депутати
Синята коалиция – 23 депутати

При този вариант “партията на мафията” от първа парламентарна сила, със солидна разлика до следващата, отведнъж се превръща в трета! На теория все още е важна. На практика обаче вече мандатът надали би стигнал до нея, и ще е съвсем лесно да се състави управленска коалиция без нейно участие… А при 37.49% избирателна активност е първа и мандатоносител, а при 20% – близо до абсолютно мнозинство.

Вариантът “ДПС като партията на мафията”

РЗС – 13 депутати
ПП Лидер – 15 депутати
ГЕРБ – 66 депутати
ДПС – 20 депутати
Атака – 32 депутати
БСП – 50 депутати
НДСВ – 22 депутати
Синята коалиция – 22 депутати

При висока избирателна активност “партията на мафията” (в ролята – ДПС) внезапно от 36 депутати пада на 20, почти два пъти. Пред нея излизат не само Атака (представете си я като “нормална” българска партия), но и НДСВ и Синята коалиция. Казано иначе, ДПС бива маргинализирано, и престава да е фактор в българската политика.

Вариантът “РЗС като партията на мафията”

В този случай при висока избирателна активност РЗС се оказва извън парламента, с под 3% от гласовете. (При ниска активност получаваше 20 депутати, над Синята коалиция и колкото НДСВ.) Останалите получават както следва:

ПП Лидер – 15 депутати
ГЕРБ – 64 депутати
ДПС – 38 депутати
Атака – 32 депутати
БСП – 49 депутати
НДСВ – 21 депутати
Синята коалиция – 21 депутати

Като “партия на мафията” при сегашната избирателна активност РЗС би могло при доста съчетания в парламента да е полезен коалиционен партньор, с потенциал да изнудва правителството и да подработва страната към своите цели. При сериозна избирателна активност (в някои европейски страни това е типичната активност) обаче партията се оказва стабилно извън парламента, без възможност да дърпа назад страната – идеалната ситуация, която грамотните народи заслужават. С това, че са си я изгласували.

—-

… Бях писал преди, че ниската избирателна активност дава значимост на мафиотите и престъпниците, а високата ги притиска и лишава от тежест. Ето доказателството, с точни изчисления.

29 Responses to 'Политика и аполитичност – 2: Конкретният ефект'

  1. ss7 Says:

    Правиш основна груба грешка – приемаш, че резултатите не зависят от изборната активност, а това не е така.

    Всъщност от ниската активност печели основно ДПС и БСП , защото техните гласоподаватели гласуват винаги – и при ниска активнст и при висока.

    При висока активност ще се облагодетелтват десните партии , вкл и ГЕРБ.

  2. Григор Says:

    @ss7: Прав си. Просто заложих в изчисленията най-лошият теоретичен вариант.

  3. Кръстю Says:

    Както разбирам, база тук е резултата от изборите за ЕП, като единствена константа на този етап и от там нататък на принципа на простото тройно правило градите хипотезите, като условно си ПОЗВОЛЯВАТЕ да управлявате последователно определени променливи.
    Извинете, но (цитат):”Ето доказателството, с точни изчисления.”- ТОЧНИ не е еквивалентно на ВЕРНИ
    Друг цитат:”Да кажем, в три различни случая – АКО “партията на мафията” е някоя от големите, някоя от средните или някоя от малките партии. Смятам да набедя ГЕРБ за “партията на мафията” като пример за голяма партия, ДПС като пример за средна партия, и РЗС като малка партия.
    Виждате ли ,това АКО ,което съм изпписал с главни букви.Мисля,че коментарът е излишен.
    Вместо това искам да обърна внимание на следните моменти:
    1. Няма гаранция , че и тази “основа” от резултатите за ЕП ще се запази на следващите избори- първо, като количество-т.е броят(процентът) ще се запази(37.49% ) и КАЧЕСТВОТО -в смисъл запазване на персоналното статукво- също ще се запази- (давам пример, защото съзнавам, че става обърккващо)- Пример:1.Аз съм гласувал на първите избори, но видял резултата ,тегля една псувня и кказвам- “другите избори- без мене!” 2. Гласувал съм първият път за “А”, но като виждам резултата ,казвам ,вторият път ще гласувам ПАК, но за “В”.
    2. Ами АКО и трите партии са на мафията (което е най-вероятно според мен), само, че на различни враждуващи “фамилии” ?!От какъв зор ,вие предполагате,че мафията у нас е единна и има един “капо ди тути капи?”, като това е най-малкото противопоказно на манталитета ни?! Та ние в 1394г сме имали трима царе….
    3. “Аз знам,че ти знаеш, че аз знам”-тази игра на думи не е само игра- тези избори нарочно бяха направени на 2 етапа , като едната цел е -ще цитирам бълг.филм”Преброяване на дивите зайци”. Тези данни ,на база на които вие градите своите хипотези им бяха необходими за да ги вкарат в своите “изчислителни центрове”, които “вервайте ми” разполагат с много по-добър софтуер и хардуер от вашия и освен това, те РАЗПОЛАГАТ с бази данни ,докато вие само предполагате.Вече са си направили сметка ккъде да “натиснат”, къде да купят ,ккъде и двете….
    4. Поглеждаме тавана и казваме- на другите избори –още 20 проц. -от какъв зор и на каккво осноние?
    “”””””””””””””””””””””””””””””””””””
    Както виждате ,броят на променливите се мени в геометрична прогресия и обработката им на този етап е невъзможна, освен това ,системата на разпределение на получените проценти във вид на реални парламентарни места допълнително размазва картината….
    И защо го написах това нещо, ..най вероятно се заразих от вашия ентусиазъм, който е много грабващ, трябва да призная…а освен това и да отпусна парата…
    Можеше просто да цитирам “простия” народ: “АКО баба беше с мъди ,дедо нямаше да го бъде!”

  4. Григор Says:

    @Кръстю: Ако се пробвам, може да успея или да не успея. Ако не се пробвам, със сигурност няма да успея. Следователно който ме съветва, че няма смисъл да пробвам, работи за това със сигурност да не успея.

    Съжалявам за остричкия израз, но е време да го разберем.

  5. Божо Says:

    “Лудите, лудите – те да са живи!”
    Та белким ни измъкнат от бездната на нормалността

  6. Селин Says:

    А Зелените са с 0,7%.
    Все още се съвземам от тази новина.

  7. Кръстю Says:

    @Гачев—“Който играй пичели, който не играй не пичели” -каза Стоичкков. Прав сте и вие. Само, че нашата “игра” по изборите се ограничава с :1.гласуването и 2.агитация в разрешения срок и с разрешените средства. Понеже имаме блогове, –това е един добър начин за работа по точка2
    Вие сте избрал един начин с числови доказателства и аз просто изказвам мнение, че не е най-удачния и верен начин .
    Мисля, че когато искате да направите реклама примерно на кифла, която някой да предпочете пред вафла , изразът :”Само един прост човек може да се тъпче с вафли, когато има такива хубави кифли” -по скоро би довел до обратен ефект.
    Простете,ако оставате с впечатление, че ви давам акъл.Не ,просто забелязвам у вас един заразителен ентусиазъм ,който кара почти всички поне да се замислят..Казвам почти защото вчера чух следното :”Фашизма преживяхме, комунизма преживяхме и тази демокрация ще преживеем”.

  8. Кръстю Says:

    Ето и още една информация , която ме изненада- една агенция с удивителна точност е прогнозирала процентите на гласуващите ——-[мониторингът на обществено-политическите нагласи, направен от социологическата агенция “Алфа рисърч” между 14 и 19 май.

    Под 50% ще бъде избирателната активност и на евроизборите, и на тези за български парламент. 38% от българите ще гласуват на първите и 48% – на вторите.]
    ***********************
    Резултатът на първите избори беше 37.49%—както виждате разлика САМО 0,51%
    Логично е позналия веднъж да спечели доверието ни и за втори..

  9. Ermand Says:

    Интересна информация ми подадоха как се гласува в малките избирателни комисии. Там хората си се знаят и знаят кой няма да гласува, било заюото е престарял, болен и прочие. И ето как някой от комисията краде именно тези гласове, защото колко е да фалшифицираш един подпис и да пуснеш един плик с бюлетина, при положение че ти си най-високото ниво на контрол в случая. Хинтересно…

  10. Ани Илиева Says:

    Григоре, привет,
    Много отдавна не съм ти писала в блога, но това не значи, че не чета. Чета и други блогове, повечето сега са на вълна политичност/аполитичност, “ще гласувам, защото…”, твоята метафора за примирените скотове и добитъците е особено актуална и се радвам, че имаш влияние. Ако някой заслужава да има влияние сред хората, това си ти. Във всеки случай, не ти пиша, защото имаш влияние, а защото си ми приятел и просто споделям мисли.
    Аз ще гласувам.
    Или може би няма да гласувам.
    Всъщност не, ще гласувам. За БСП. Упражняваме правото си на глас, за да поемем отговорност, за да вземем бъдещето си в наши ръце, да спрем мафията, да променим обществото към по-добро. Успях ли да резюмирам точно идеята? Затова ще гласувам за БСП, за да поема своята отговорност, за да знам, че сама съм избрала Румен Овчаров, а не са го избрали вместо мен някакви червени бабички и мафиоти.
    Дали пък да не гласувам за ДПС? Да поема своята отговорност, че те ме управляват, да знам, че аз съм си ги избрала, а не чужденци, изборни туристи и мафиоти? Обаче тогава кой ще поеме отговорност за БСП? Искаш ли ти да гласуваш за тях, за да си поделим двамата отговорността за нашето бъдеще?
    Всъщност няма значение за коя точно разцветка на мафията ще поема отговорност. Защото аз не избирам. Избира МНОЗИНСТВОТО. Григоре, да ти изглеждам като някой от мнозинството?
    Помня, че когато преди години си закупих легални майкрософтски продукти, всички ми се смяха и само ти не ми се смя. Може би на това дължиш съмнителното удоволствие да ги развивам точно тези мрачни мисли точно в твоя блог. Исках нещо, отказах да го крада, купих си го. Не разсъждавах върху глобалните корпорации и монополи, просто постъпих, както смятах, че е правилно. Случката все още се разказва като виц. Аз съм вицов персонаж. Бяла врана. Смешен клоун.
    Не храча на улицата. Обръщал ли си внимание колко много храчки има по улиците? Аз забелязвам, понеже ходя много, редовно извървявам 200-300 метра до подлеза или до светофара, вместо да скокна като една козичка през мантинелата. Винаги, когато се кача в трамвая, дупча билетче. Когато тълпата ме смазва, когато не мога да се добера до перфоратора, дупча го щом успея да се добера. Понякога и на слизане. Наскоро една жена ми предложи нейното перфорирано билетче, казах „не, благодаря” и си перфорирах моето, а пътникопотокът се смя цели две спирки. Още ли ти изглеждам като някой от мнозинството?
    Когато успея да седна в трамвай, винаги се намира някоя бабичка да ме вдигне. Не знам как ме усещат, обаче щом се качат, пооглеждат се и веднага изприпкват към мен. Скоро ще стана на 40. Това го разглеждам като метафора на обществото, в което живея. Обществото, в което бабичките, отиващи с трамвая да си налеят отнякъде туба с безплатна минерална вода, ме вдигат от мястото ми, за да седнат. Винаги им отстъпвам, ама винаги, те си го знаят, че. После започват да обясняват на пътникопотока как ходили на аудиенция при Царя и той им казал „Едно дърво не съм взел, госпожо”, ама лично им го казал. Може би трябва да гласувам за НДСВ? За да поема отговорност за царя. Макар че той царя няма вече нужда да се поема отговорност за него, той си пое, каквото си можа.
    Мъжът ми, познаваш го, той също е много смешен. Най-смешна е обсесията му да кара винаги с точно разрешената скорост и да спазва всички пътни знаци. Всичките ни приятели се веселят с тази негова мания, дори онези, които познаваш. Най-смешно беше, когато го глобиха за неправилно паркиране. Беше случайно и бяхме спрели там точно преди секунди, но когато дойде полицаят, и направо му казахме данните си за акта. Бяхме нарушили правилата, глобяваха ни, всичко си беше на мястото, направо да се пукнеш от смях. Той се посмя, симпатягата. Аз много обичам катаджии. Радвам им се ужасно, искам да има много от тях на пътя и да пишат много, много актове, на всички. Можеш да разказваш този виц на познатите си, ще бъдат потресени.
    Аз се потрисам, когато видя децата на пейката пред блока с бутилки и цигарки. Само аз се потрисам, никой друг около мен. Още повече се потрисам, когато видя децата на булеварда, дето размазват стъклата и фаровете на колите. Потрисам се, приятелю, най-вече на това, че никой друг на този задръстен булевард не е потресен. Знаеш ли защо не са потресени, защото това са циганета. Не деца, а мръсни циганета. Затова не се потрисат.
    Ето на, реших да гласувам за „Атака”. Ще поема отговорност за тях и сама ще си ги избера, ще взема бъдещето в ръцете си и няма да съм аполитичен добитък, не да ми ги изберат някакви екстремисти, фашизоиди и мафиоти…
    Добре, спирам с тия глупости и казвам направо. Смятам това с упражняването на правото на глас за мит. Този мит го произведоха политици, лидери на разочаровани електорати. Това обаче е само половинчат мит – да, има значение дали ще гласувам или не за съотношението на политическите партии в парламента, обаче съотношението на политическите партии в парламента няма да промени обществото, в което живея. Аз ще бъда винаги бяла врана и смешен клоун в това общество. Електоратите бяха разочаровани, защото лидерите ги бяха излъгали още преди това с мит № 2, който е вече цялостен и същински мит. Мит № 2 гласи: „Положението в обществото и държавата ни зависи от политическото поведение на хората.” Трябва да променим политиците, ако искаме нещо да променим. Ако от нещо сме недоволни, трябва да излезем на митинг и да заявим политическата си воля, като протестираме. Когато имаме проблеми, трябва да говорим с политическа реторика.
    Григи, имам огромен проблем с обществото, в което живея. То не е гражданско общество, няма как да има гражданско общество, там където липсват граждани и има дефицит на градска култура. Къде да отида да протестирам срещу това и за кого да гласувам, за да се промени това? С каква реторика да защитя моята нелепа идея, че правилата и законите са над всичко, че те трябва да се спазват, без над тях да се разсъждава, че когато видиш пътен знак, просто трябва да го спазиш, а не да разсъждаваш дали е правилно поставен там? Защото оттам се започва, приятелю. От спазването на пътните знаци и от уважението към катаджиите започва промяната, която всички искаме.
    Мит № 3 гласи: „Щом искаме промяна, то трябва да променим държавното устройство и политическите структури.” Или по-просто казано – ако никой не спазва законите, то тези закони трябва да бъдат променени. Като променяме лицата в законодателния орган. Наистина, звучи ли ти смислено? Григоре, мнозинството, което избира, има органическа неприязън към спазването на закони и правила. Мнозинството винаги ги заобикаля, ако има възможност. Мнозинството мрази данъчните и полицията. За мнозинството катаджията е естествен враг, с когото се надлъгваме и внимаваме да не ни хване, всички сме срещу него съюзени, светкаме си фаровете да се предупреждаваме, когато е на пътя. Ако все пак ни хване, отричаме до дупка и се караме. Ако не мине, гледаме да му набутаме двайсетолевка, за да не ни напише акт. Мръсни катаджии.
    Тъпи държавни администраторки. Корумпирани прокурори. Продажни политици. Мафия. Беззаконие навред. Време е май да сменим правителството.
    В социологията това се нарича Закон на Уилям Томас за самореализиращото се пророчество. Цитирам по памет и вероятно неточно: „Ако хората възприемат дадено явление като действително, то то е действително в своите последствия.”
    Хората поставят знак за равенство между политици, съдии, полиция и мафията. Според г-н Томас това е действително в своите последствия. Ти предлагаш хипотези и сценарии, нека предложа и аз. Какво би било, ако всички уважавахме политиците и дълбоко вярвахме в тяхната непоклатима почтеност? Какво би било, ако всеки намек за непочтеност предизвикваше такава дълбока обществена потрес и разочарование, че съответният политик да подава веднага оставка и да не посмее да се покаже никога вече на улицата, камо ли в студиото на Бареков? Няма да правя спекулации, защото това не е възможно. Мнозинството няма да се потресе от беззаконието никога, защото е заето да пресече на червено и да избяга от катаджията. Или да чати в работно време и да чете блогове, докато му плащат да прави месечни отчети. Ето, изплюх камъчето. Григи, наистина ли сме различни от мнозинството?
    Мога да пиша още дълго и да се аргументирам с цитати от етнолози и етнопсихолози, само че е безсмислено. Митовете никога не се рушат с приказки, по-силни са, затова са митове. Просто исках да вложа двете си стотинки по сметката на аполитичността. Очевидно съм силно аполитична, щом не съм убедена дали трябва да гласувам. Може да гласувам, а може и да не. А ти си свободен да ме оцениш като гражданин и като човек във основа на това дали упражнявам правото си на глас. Обаче ако още някой ме нарече примирен скот и добитък въз основа на убежденията ми, ще гласувам за БСП, наистина. Все някой трябва да поеме отговорност за цялата лудница.

  11. Александър Says:

    Изразително!

  12. ~!@#$%^&*()_ Says:

    а как стои въпроса с повече от една партия на мафията, или както е в реалния случай, сички партии са на мафията

  13. Григор Says:

    @Божо: Именно. Само че страдаме от остър недостиг на луди, и остър излишък на “нормални”.

    @Кръстю: Съмнявам се дали ще преживеем тази демокрация. Фашизма и комунизма други ни го правеха, а тази демокрация си я правим сами, с бездействието си. Така че е много по-страшна.

    @Ermand: Това има как да стане в комисия, в която няма реално противостоящи си партии. Такива комисии са страшно малко, дори всичките да гласуват организирано 100% за една и съща партия, пак няма да й добавят и половин процент.

    @Ани Илиева: На толкова, и толкова сериозни мисли ми е трудно да отговоря в два реда, и набързо. Става ли да ги посмеля няколко дни, и тогава да се изказвам? 🙂

    @Александър: Нали? 🙂 Понякога дарбата е и наказание. Има хора, които са родени за художници – стена да им дадеш да боядисат в един цвят, ще я превърнат в картина. Или други, които и мъртвец да оплакват, пак песен за чудо и приказ ще изкарат… Ани е така с таман две неща – красотата на словото и оригиналността на мислите. Тя просто не може да пише тъпо и неизразително, ако ще специално да го иска.

    @~!@#$%^&*()_: Въпросът стои както когато е цепнат маркуча.

  14. yoalbo Says:

    Задача с повишена трудност! 🙂 Колцина биха се абстрахирали, за да схванат?
    Онези 60% процента (негласуващи), с малки изключения, всъщност са доволни…
    Коментарът на Ани, обаче ме развълнува, защото аз, за разлика от нея, често се виждам като черната овца (много рядко – като бяла врана:) – всякак си успявам да си навлека упреци и неодобрение в ситуации, подобни на описаните от нея, а и не винаги ми се удава да отстоявам принципи…

  15. Пешо Says:

    Това, че ниската избирателна активност е в интерес на мафиотите и престъпниците, е очевидно и без пространни изчисления.
    За мафиотите гласуват три вида хора – купени, принудени по един или друг начин, и заблудени. Тази маса винаги гласува и е горе-долу константна, с тендеция към леко намаляване поради изчезването на част от заблудените, по биологични причини.
    Мафиотската електорална база може да бъде намалена в абсолютно изражение, чрез строго спазване на закона – това ще намали броя на купените и принудените. Очевидно днес това е утопично.
    Другия вариант е да бъде намалена относителната и тежест, чрез по-висока избирателна активност.

    За това съм фен на задължителното гласуване.
    Другия начин да постигнем висока активност е икономическата катастрофа – по добре да не става.

    @Ани Илиева – прочетох всичко, но не разбрах май нищо – дали, за кой, и защо за него ще гласуваш.
    За мен въпроса с гласуването е прост. Важно ли е – да. Иначе, ако мога да цитирам, лошия човешки материал определя какво да стане с всички. И дава властта на още по-лош човешки материал.
    За кой да се гласува? За този който може, и до момента е показал най-добри резултати. Според мен правителството на СДС/Костов е безспорния #1 по тоя критерий, държавата още кара по инерция от тогава. И там имаше много гнусотии и корупция, но те просто бледнеят сравнени със сега. Идеални няма.
    Разбира се, че нямаме гражданско общество. Такова няма да възникне от само себе си, ще се получи чрез строго прилагане на закона. Понеже даваш доста КАТ-аджийски примери, ще споделя че от няколко месеца карам много по-внимателно и спазвам знаците. Не защото съм станал по-съзнателен, а просто защото не ми е изгодно да не го правя. В тая област напоследък има видима промяна. През послените два месеца трима колеги останаха без книжки за различни периоди. Контрол без човешки фактор, камери :). А и катаджиите вече доста по-трудно приемат да ги ‘почерпиш’. Не защото са станали по-съзнателни, просто ги е страх. В съвсем обозримо бъдеще, огромната маса ще промени поведението си на пътя. Не поради осъзнаване, че неспазването на правилата е лошо (същите хора ще продължат да храчат по улиците и да си хвърлят боклуците навсякъде), а поради осъзнаване, че спазването им е по-добрия за тях вариант. Бавно и постепенно, това ще се превърне в манталитет, и ще спрем да си присветкваме за предупреждение.
    По същия начин ще се справим и с много други проблеми. Всички ще спрат да хвърлят боклуци от балкона ако двама-трима съседи бъдат глобени по 500 лв и всички научат че това е станало, и защо. Необходима е само изпълнителна власт, твърдо решена да наложи спазването на закона.

  16. Григор Says:

    @Пешо: За хора с IQ над стайна температура е очевидно. За мнозинството българи обаче май не е. 🙁

    За гражданското общество и съзнанието – и аз съм като цяло на това мнение, ако и с уговорки тук-там.

  17. Ани Илиева Says:

    @ Григор: Ще се радвам на един смислен разговор, наистина. Иначе нямаше и да се записвам.
    Между другото, смятам думите “мафия, мафиоти” за неподходящи и неприложими в българска среда. Препоръчвам замяната им в зависимост от контекста с “лична услуга/молба, интерес, интересчийство, келепир, от мен да мине, далаверка, за твой хатър, наши момчета, избудалкване, баджанаци”. Така проблематиката около изкореняването им ще се види по-ясно.

    @ yoalbo: Присмехът е вид упрек. Българите обикновено се смеем на различието, това е пак агресия, но от по-друг вид.

    @ Пешо: Ако бях казала за кого ще гласувам, щеше да е агитация, а не разговор 🙂

  18. Таня Says:

    Ани, има една приказка, която много харесвам:

    The man who insists on seeing with perfect clearness before he decides, never decides. – Henri-Frédéric Amiel

    Или българският й аналог – Джаста-Праста и Циндил-Пиндил.

    Постингът ти е страхотен, наистина – хубаво пишеш, но има и други хора, които си дупчат билетчетата в градския транспорт, правят място на бабичките, не си хвърлят боклука през терасата, садят дръвчета, чистят околоблокови пространства и спазват правилата за движение по пътищата. И това не ги прави бели врани, нито пък те имат самочувствието да се наричат така.

    Това самочувствие е вредно, защото посява у нас зрънцето на мисълта, че сме повече от другите. А за да са другите такива, каквито са, не са виновни само те. Виновно е обществото, което не прави нищо, за да промени това. Обществото имам предвид хората, дето се мислят за интелигентни, а не държавата. Оше един цитат: “Единственото, което е нужно на злото, за да победи, е добрите хора да не правят нищо”.

    На всяко действие, винаги има противодействие. но някой трябва да се напъне да го направи. То от самосебе си няма да се случи или ако се случи, няма да е това което ще ни хареса. Едно от тези неща са изборите. Както беше казано по-горе, при Костов имаше кражби, но такова каквото е сега – просто не е имало. Не и мало инаглостта на сегашните управляващи, не е имало престъпници със спрени дела заради влизането им в политиката, не е имало депутати изнасилвачи, не е имало премиер да се вози в незаконен лифт и т.н. в този дух…

    Понеже схванах постинга ти като зов за съвет за кого да гласуваш – гласувай за Костов, така ще направя аз 🙂

  19. Кръстю Says:

    Като живеех в кв. Владиславово в блок- имаше един Наско -лудия , не беше буен, не бе добре момчето, някаква олгофрения. Той по цял ден правеше уборка около блока. Даже сортираше “находките ” си и чакаше а се върнем от работа да ни ги покаже и да му кажем “Браво Насе ,голям пич си”. –Чак подскачаше от кеф и викаше-“ама й хууво чисто, ааа” . Особено държеше на фасовете- за тях имаше консервена кутия с вода и ги” давеше”. Никой не го караше, нищо не искаше…Ако някой искаше да го почерпи бира викаше -“Нее, мама не дава…”
    Помагаше му една пенсионерка, баба Стойка. ..тя обаче гласуваше за БСП. Веднъж бях в една изборна комисия , срещна ме сутринта в 5 часа като отивах в секцията в училището и каза , че ще дойде с мене за да е сигурна, че ще пусне първа гласа си….Казваше ми: ” Таквоз хубаво момче си (на34г бях) , работно, женати и тя прибрана(ей туй не знам какво значи), чудя се с кво те прилъгаха тез фашисти, че да си от тяхна страна (фашисти бяха всички освен БСП)…и таз брада да я махнеш,…

  20. Григор Says:

    @Ани Илиева: Не знам колко смислен ще го докарам, ама ще се пробвам. 🙂

    @Таня: Ани не е от хората, които нямат акъл да преценят за кого да гласуват. 🙂 Но съм съгласен, че и ти не си от “мнозинството”, както го определя тя. При всичките ви разлики сте доста сродни души.

    @Кръстю: Лудите, лудите…

  21. Thermobee Says:

    Интересна дискусия се е получила. Изводите за ползите от високата избирателна активност са безспорни. Отсъствието ѝ – също. От това блато може да ни извади взрив на гражданска енергия. Само че за съжаление ролята на детонатор няма да играе порасналото гражданско самосъзнание на “населението”, а свирепа икономическа криза. Като през зимата на 1996-1997г. Когато мините на Ковачки затворят вратите си пред миньорите. Когато Станишев, Доган и останалата клика бъде принудена да бяга от изгладнелия народ. Дано не съм лош пророк, но на хоризонта иде криза. Лошото е, че тогава, при кризата от 96-97 от барикадите имаше кого да поставим в парламента, а сега най-много вълната да яхне някое воленче. България загива… Вие да виждате шанс за промяна?

  22. Григор Says:

    @Thermobee: Шанс за промяна?! А ти виждаш ли нужда от промяна, при положение че над 60% са мълчаливо доволни от сегашното положение (а още към 15% – изрично доволни)?… Справедливо е хората да получават каквото искат. (Наистина, а не на думи.)

  23. Кръстю Says:

    @Григор. —-Ето, че сме на почти еднакво мнение. Освен това, ситуацията не е същата като 1996/7 г. Има и друго …Миньорите на Ковачки не са повече от животновъдите, а видяхме какво стана…

  24. Таня Says:

    Григи, със сигурност Ани не е от хората, които имат нужда от акъл да им се дава. Но макар и интересен за четене, коментарът й ми се видя неясен. Та нима ти и аз и милиони българи не искаме да имаме някой кандидат, който да е перфектен и да знаем със 100% сигурност, че си заслужава да се гласува за него? Кой не го иска това…

    Не го написах това за мнозинството, защото съм се почувствала засегната от обобщаването на Ани. Просто съм на мнение /голяма част от което съм видяла от теб/, че от постъпките си и от спазването на правилата не трябва да правим капитал и не трябва да ги използваме за база, върху която да стъпим нависоко и да сочим се сочим с пръст, че сме различни от сивата маса там долу…

    И аз много пъти съм се опитвала да разбера, защо това което се случва, се случва, но не мога да стигна до еднозначен отговор и предполагам, че няма такъв. Но със сигурност разбрах, че за да сме българите такива, каквито сме, сме виновни не само ние. Е, разбира се, вината си е преди всичко наша – както на простолюдието, което не го е много еня, че живее в кал, така и на умнолюдието, което винаги е гледало да се дистанцира от простаците… Винаги и за всичко разделени – волю или неволю…

  25. Петър Петров Says:

    “415 хиляди гласа са контролирани у нас на изминалите евроизбори, обявиха от Гражданската коалиция за свободен и демократичен избор. Според анализаторите 16,4% от всички избиратели са гласували за определени партии под принуда и натиск.”

    http://www.dnes.bg/politika/2009/06/23/skandal-415-hil-bylgari-zamyknati-pod-kontrol-do-urnite.73109

  26. Григор Says:

    @Петър Петров: Според мен числото е леко преувеличено, но и истинското е над 10% – тоест, изводът си остава.

    Едвин Сугарев беше посочил, че на тези избори правителството ни е отказало да покани наблюдатели от ПАСЕ, както е обичайната практика в ЕС. Не знам дали ЕС ще откаже заради това да признае изборите, както твърди той, но определено си правя изводите. Мисля, че наистина ни чака незапомнена изборна фалшификация.

  27. Марио Says:

    Аз като емигрант, да взема да се обадя. Впрочем като чета Ани, първо щях да кажа – а, ми тя готов емигрант.
    После си помислих, че за някои хора това е лоша дума, нали един вид който си обича родината не се изнизва по “лесния начин”.
    Но това са други теми. И тук и там има тъпи и свестни и тук и там има родолюбци и нихилисти.
    По въпроса за изборите искам и тук да си кажа твърдото мнение, че българите в чужбина не бива да бъдат допускани до гласуване.
    Има начини да се измислят критерии – колко време си живял напоследък в България и т.н.
    Друг е въпроса доколко е реализуемо прилагането на тия критерии.
    Сега чувам че Герб смята на приложи радикална мярка (ако има властта) и да отмени двойното гражданство. Еми мъчно ще ми е
    но и това си заслужава ако ще е за доброто на родината.

  28. Григор Says:

    @Марио: Според мен критерият колко време си живял в България наистина трябва да бъде въведен. Колкото по-дълго е живял човек в България, толкова по-вредно и опасно е той да бъде допускан до гласуване.

    Не се шегувам. Мисля го абсолютно сериозно. Колкото повече е живял човек тук, без да избяга, толкова по-търпим става към корупция, шуробаджанащина и всичко друго, което ни пречи да станем поносима държава.

    Кратка илюстрация: девет от всеки десет родители, които познавам, подготвят и образоват децата си с идеята един ден да се измъкнат оттук и да идат в някоя друга, по-свястна държава. Не да учат, а за постоянно. Почти всичките се чувстват като предатели, и се срамуват, но го правят. Предпочитат да са предатели пред това детето им да прекара живота си тук…

  29. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » За кого ще гласувам, и защо Says:

    […] нормални хора. Очевидно обаче може. Вчера намерих следния коментар: Аз като емигрант, да взема да се обадя. Впрочем като […]

Leave a Reply