Напоследък се титуловах за писател. Приятели похвалиха разказите ми – били ставали за четене. Че даже ме карат да пиша още. А аз седя и се надувам като пуяк пред монитора, като прочета хвалбите. Когато им повярвам, де. Защото опитам ли да се сравня с някой по-приличен писател, не задължително с Шекспир или Достоевски, само […]
Всъщност, днес смятах да драсна в блога си нещо съвсем друго. Но когато седнах пред екрана, препрочетох предишния си запис – и другото излетя от главата ми, изгонено от нещо по-важно. Не зная за вас, но аз се скъсах от смях, когато чух историята с телефона. Само че сега, докато я препрочитах, се замислих. На […]
По логиката на повечето хора днес ми е скучен ден. Тичане по клиенти, доправяне на частта на сайта на английски (най-сетне поне там има нещо). Началото на един анализ върху металицензиране на свободния софтуер. Планове как ще си сготвя нещо вкусно, като се прибера… Да, ама денят не ми е скучен! Отчаяно не ще да […]
Because Bulgarian is my native language, and this blog is a kind of personal diary. It is available for anyone to read, but writing most posts in Bulgarian is easier for me. So, my apologies to you. Anyway, if there is something really important for you, it will be in English, or will have an […]
– И когато принцът доближил замъка, вратите сами се разтворили пред него. Престрашил се, и влязъл – и невидими светилници се запалвали пред него, и осветявали пътя му. А когато стигнал до главната зала, там на масата го очаквала топла вечеря, и невидими музиканти свирели музика. Но всичко било тайнствено, защото в замъка нямало никой… […]
Днес вечерта тъкмо почвахме да загряваме, когато внезапно залата потъна в мрак. Секунди по-късно откъм вратата на залата (електрическото табло е до нея) подушихме обяснение за причината. Сенсей Пламен се изплаши за нас, жълтоклюните новаци, и предложи да прекратим тренировката. Ние обаче се писахме велики, като всеки новак, и не пожелахме! След кратко молене той […]
Днес срещнах едно красиво момиче. Всъщност може би не беше чак толкова красиво. Разминахме се за миг на улицата, и не можах да го разгледам добре (нямаше и да е учтиво). Имаше правилни черти. И, доколкото може да се различи под зимните дрехи – може би хубаво тяло. Но това са подробности. Красивото в нея […]
От небитието на съня ме изважда проникваща през клепачите топла слънчева светлина. И особено усещане за щастие – че ме очаква един чудесен, интересен, незабравим ден. Изпълнен с пъстри краски, чудесни мелодии, щастливи аромати, неочаквани и вълнуващи преживявания. (внезапен безпричинен поток на ендорфини в междинния мозък, сигурно регулацията на две таламични ядра ми куца малко…) […]
(Преди да почна да пиша това, нещо ме накара да метна едно око на няколко други блога. Оказа се, че не съм оригинален – първият запис най-често е на същата тема…) Човек се различавал от животните, понеже бил ползвал инструменти. (Наскоро доказаха, че и маймуните го правят.) Та, блогът е инструмент. Нещо като нож, чук […]