Grigor Gatchev - A Weblog

Наскоро писах нещичко на тема Линукс. Получи се доста дълга, и като цяло изненадващо цивилизована дискусия.

Която ме накара да се замисля над нещо леко странично.

Прави ми впечатление, че Уиндоус е предпочитан от хора, които не познават Линукс. Хора, които познават Линукс, в големия си процент предпочитат него, дори ако познават Уиндоус още по-добре.

Колко голям е този процент? Трудно ми е да кажа – наблюденията ми са върху малко повече от стотина души, а това е доста малко. Личното ми впечатление е, че става дума за около 90% при десктопа и за около 99% при сървърите.

Това обаче са лични впечатления на един човек. Напълно е възможно да са криви. Затова ми се иска да направя нещо като допитване по въпроса.

Ако вие сте човек, който владее Линукс достатъчно добре, или имате такъв познат, моля ви, драснете един коментар какво предпочитате (или какво предпочита познатият ви), като десктоп и/или като сървър. Идеално би било, ако споменете и защо. А ако драснете и за коя точно дистрибуция на Линукс става дума, ще е супер. Ще ми е полезна и информация доколко владеете Уиндоус, в сравнение с Линукс.

Критерият за достатъчно добро познаване за целта на това допитване е:

– десктоп: умение да работи с офис-пакет на нея, умение да използват специализирани програми в професионалната си област, или хобито си (ако използват такива). Умение да инсталира и настрои системата (мрежа и пр.) са плюс. 🙂
– сървър: умение да инсталира, настрои и администрира безпроблемно уеб сървър, файлов сървър и/или друг сървър от такава класа.

Въпросът е какво предпочитате. Ако по някаква причина сте принудени да работите на друго, то не се брои.

Тролски коментари ще бъдат трити без право на обжалване.

Наскоро попаднах на новина, че ще се снима филм, в който Робин Уилямс ще играе… Сюзън Бойл.

Посмях се. И си помислих, че сигурно филмът ще е бая гледан.

Ако обаче нещата опират до гледане (а в комерсиален свят опират до него), Ели даде идея за филм, който вероятно ще бъде още по-гледан.

Със Сюзан Бойл в ролята на Робин Уилямс.

Ако някой е пропуснал – Меграхи е либиецът, който преди осем години беше осъден в Шотландия за взривяването на самолет с повече от двеста души на борда над Локърби. На доживотен затвор.

А преди няколко дни беше освободен. По хуманитарни съображения.

Меграхи и до момента твърди, че е невинен. Нямам представа дали е истина. По-склонен съм да предположа, че не е, но нямам как да съм 100% сигурен.

Веднага след освобождаването много британци обвиниха шотландския министър на правосъдието (който е взел решението), че позори паметта на жертвите. Между тях имаше роднини на загиналите в атентата.

Намесиха се и други държави. САЩ дори настояха за разследване на министъра. И обявиха, че Англия е продала възмездието за жертвите си срещу договори за петрол.

Други хора, включително много британци, подкрепиха освобождаването. И сред тях имаше роднини на загиналите в атентата. Подкрепиха го и други държави, и го обявиха за акт за човечност.

Мисля си – аз на какво мнение съм?

Не вярвам да изненадам някого, ако кажа, че спамът ме дразни. Особено обаче ме дразни българският спам – най-вече заради усещането за безнаказаност на изпращачите си. Съответно, не е имало случай да получа български спам и да не взема поне минимални мерки.

Личният ми сайт се хоства на сървърите на фирмата, в която работя, заедно с още няколко десетки други домейна. Така че първата и задължителна стъпка, която предприемам, е моментално да пренасоча всичката поща от този домейн към акаунт, който е “склад за спам”.

Ползата от това е двойна. От една страна, и аз, и фирмата ми, и клиентите ми за хостинг вече не получават нищо от този спамер. (Оплакали се досега не е имало, а ако проима, ще ги пратя с чиста съвест при арменския поп. Който иска спам, да си вземе акаунт другаде. Моите усилия са в обратната посока.)

От друга страна, така полученият спам е от полза. Няколко пъти на ден SpamAssassin-а изчита автоматично спам-склада, и се учи от него. На нашите сървъри няма да му се наложи да познава тези спамове, но при инсталиране на нови пощенски сървъри за клиенти взимам направо готовата база от моите. Така че пазя от спамерите и клиентите, които ми поръчват сървъри.

(Отделно от това, всичкият минал през мен спам – е-майл, лог-референтен, блог-коментарен и уики-спам – се събира в база данни. Вероятно някой ден ще пусна като услуга възможност той да бъде теглен и ползван за обучаване на антиспамове. Когато смогна. Пак тогава сигурно ще пусна и възможност спамът да се обработва, да се съставят черни списъци на спам-пращащи адреси, на спамвертизирани сайтове и IP хостинги, и т.н.)

“Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тези на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили”

1918 г., цар Фердинанд, към наследника си Борис.

(Курсивът на предпоследното изречение е мой. От друг коментар не виждам смисъл.)

Наскоро попаднах на следната история:

След като стъпил на Луната и произнесъл прочутата си фраза за малката стъпка за човека и голямата за човечеството, Нийл Армстронг добавил полугласно: “Честито, мистър Клайн!”. В първия момент от Хюстън не обърнали внимание.

След един голям подскок, стъпвайки отново, Армстронг отново изръсил: “Честито, мистър Клайн!”. Тук вече шефът на дежурния екип наострил уши. От една страна, в такъв момент астронавтите са под невероятно напрежение, и е нормално да го разтоварват както им падне. От друга страна, ако някой от тях не издържи на напрежението, мисията е в страшен риск. Затова и шефът на екипа сръчкал дежурния психолог и попитал: “Кой е мистър Клайн, Нийл?”

Армстронг вероятно се усетил и отговорил: “Спокойно, Хюстън, просто вентилирам натоварването.” Психологът обаче документирал случая. Когато Армстронг се върнал, психолозите го попитали пак същото. Прибавило се и дежурното подозрение на контраразузнавачите. Година-две астронавтът отбивал въпросите, докато не разбрал – или ще даде обяснение, или ще си влачи въпросителната доживот. И разказал за какво става дума.

Още на пет години малкият Нийл по цял ден разглеждал научно-фантастични комикси, и в квартала му се носела слава на отнесен фантазьор. Един ден, докато играел с брат си бейзбол, топката им паднала в двора на съседите. Когато се промъкнал да я вземе, Нийл чул през отворения прозорец госпожа Клайн да крещи: “Орален секс ли? Знаеш ли кога ще видиш орален секс? Когато съседското хлапе кацне на Луната!…”

—

Като прочетох историята се посмях от сърце.

След това се замислих.

Съмнявам се след повече от трийсет години г-н Клайн още да си е искал орален секс – особено пък от г-жа Клайн. Но ме впечатлява (ако е истина) колко злопаметен е бил Нийл. И си мисля, че сигурно чутото е имало немалък принос в стремежа му да стане астронавт, и да стъпи на Луната.

Милиони деца си мечтаят за това. Почти всичките стават продавачи, юристи или банкови чиновници, или дори пожарникари или полицаи. На Луната стъпват единици. Но и те са достатъчни, за да си струва да има човек уважение и към невероятните мечти. Ясно е, че няма как всеки да стъпи на Луната – но в един момент някой успява, колкото и невероятно да изглежда това. Така че е добре да вярваме в мечтите, или поне да проявяваме към тях уважение.

За да не дойде някой ден г-н Клайн да си поиска обещаното.

Има ли свобода, която трябва да бъде отнета някъде, за да бъде това място истински свободно?

Има.

Свободата да отнемаш свободата на другите.

Перфектни операционни системи няма. Всяка си има предимствата и недостатъците, силните и слабите страни. Имат ги и Уиндоус, и Линукс. Не е проблем човек да отдава на всяка от тях дължимото.

Сериозен проблем обаче е как да определи дължимото, ако не е ИТ професионалист с доста опит и в двете системи. Интернет е пълен с умишлени лъжи около тази или онази операционна система. Лъжи, които целят да я обявят за идеална, или – по-често – да я очернят.

Лъжи и в двете посоки се срещат около всяка ОС. Произходът им е най-различен. Всяка ОС си има своите фенове, които я хвалят без мярка, и чернят конкурентите й без мярка. Комерсиалните ОС също много често си имат платени екипи, които го вършат. И често за неспециалиста е трудно да каже кое е вярно – истината няма за цел да бъде убедителна, за разлика от лъжата.

Цитат от изказване на бившия зам-директор на ДАНС Иван Драшков (скланян сега за шеф на митниците, ако не ме лъже паметта?) пред БТВ (през блога на Пейо):

“В днешно време българското общество много добре знае, че шансът някой да бъде на контрол по телефона е много голям, и интелигентните и умните хора, когато не искат нещо да се разбере в обществото, те просто не го говорят по телефона”.

С други думи, в българското общество нормалното е телефоните да се подслушват. До степен умните и интелигиентни хора да се съобразяват с това. Трябва да свикнем, и да го приемем.

Да виждате някаква разлика от соц-обществото, примерно при бай Тошо?

Ако не, оти ручахме жабетата?

И дали и примерно американското, немското, френското, английското, шведското, японското и пр. общества много добре знаят същото, и интелигиентните и умните хора в тях се съобразяват? В трилърите и фантастичните филми – да, но в реалния свят?

Ако случайно при тях положението е различно, какво иде да каже това?…

Дали случайно не е, че училището на живота не е като кварталното?

Защото ако в кварталното училище не си научиш урока, примерно за лудия и зелника, пак ще минеш в по-горен клас. В училището на живота не само няма да минеш, но и ако не научиш урока повечко време, въобще ще отпаднеш от образователната програма.

В петте признака на Делян го нямаше това – шеф на митниците да стане човек, който продължава да смята, че подслушването на телефоните е нормално положение, което трябва да приемем. Аз обаче няма да го приема. И ще отбележа още една черна точка за новото ни, май непредставимо старомодно правителство. А на управляваните ще припомня хубавата стара пословица, че денят се познава от заранта.

… Пейо хубаво го е казал – без коментар. Съжалявам, не можах да се въздържа.

Надали може да се оспори, че нашият “преход” от социализъм към капитализъм се оказа далеч не толкова успешен, колкото примерно чешкият или словенският. Повечето хора, които са го наблюдавали внимателно, отбелязват две основни причини.

Едната е попадането на властта в ръцете на най-различни “бивши”, заинтересовани да запазят феодалната си власт под външността на новата форма. Причините са много и различни; пълният им анализ е далеч извън възможностите на един запис в блог.

Втората е надигането на организираната престъпност, и по-точно на един неин вид – така наречените мутри. Именно те са ударната сила, способна силово и мотивирана икономически, която разори почти до човек надигащата се след 10 ноември средна класа, и остави икономиката в ръцете на господарите си – отново хора от средите на “бившите”, или тясно свързани с тях.

Резултатът е около нас, и се вижда чудесно при сравняване със Словения, Чехия, Унгария, и дори Полша, Хърватско или Словакия. Все още кретаща средна класа, силна корупция, държава – разграден двор, и т.н. Всичко, което прави актуален вица за българина, попаднал пред Свети Петър: “Иди в ада, чадо, да видиш какво е рай…”

Накратко, българската схема за преход се оказа изключително злокачествена. Затова и е полезно да бъде познавана – за да бъде избягвана за в бъдеще. Защото нейни варианти и елементи могат да бъдат срещнати във всяко преходно време, а напоследък кажи-речи всяко време е преходно. И част от това познаване е познаването на генезиса на мутрите като явление, структура и организация.