Предишният ми запис вероятно щеше да отмине и потъне в дълбините на е-океана, ако не беше препубликуван в webcafe.bg. Прочетоха го доста хора. Някои коментираха там, други – тук. Един-двама дори ми писаха поща… Писмото на единия е причината за този запис. Не искам да го цитирам тук. Едно, че блогът ми не е помийна […]
Author: Григор
За умните хора, глупавия народ и реалността
Преди повече от 15 години станах свидетел на следната случка: Беше 24 май, минавах по „Витошка“ покрай парка пред НДК и отведнъж забелязах пред себе си телевизионен екип. Момиче с микрофон и момче с камера спираха минувачите: – Добър ден! Какво ще кажете за българския народ? – Добър ден! Кажете нещо за българския народ! Буквално […]
Нови зелени зони и… допитвания
На времето в София беше въведена зона за платено паркиране – първо синя, след това и зелена. С идеята събраните от нея пари да се използват за подобряване на възможностите за паркиране, строеж на паркинги и т.н. Тогава я подкрепих, ако и с половин уста. Подкрепих, понеже София има крещяща нужда от паркинги за коли. […]
Гъбите на Веспасиан
За повечето хора името Веспасиан не говори нищо. Ако погугълнат малко, може и да открият, че е бил отдавна римски император. Това обяснява защо не им говори. Нито има далаверка в това да знаеш кой е и какво е направил, нито ще ти дадат нещо в мола без пари, нито ще ти вдигнат заплатата. Може […]
Мигрантите и наградите
Преди към три месеца група мигранти, пресякла турската граница, беше заловена близо до Бургас. При което един беше застрелян в гръб „при стрелба във въздуха“. Много се писа по въпроса къде ли не – включително и тук. Резултатът? Разследването какво се е случило не показа нищо особено. Куршумът бил рикоширал от мост, човекът бил стрелял […]
Разследвания, полиция, разпити…
Онзи ден, след куп натиск от ЕС, разпитваха Делян Пеевски. За смях на всеки, който живее в България. Подозирам, че разпитът е включвал предимно въпроси от типа на „Какво ще заповядате, Ваше Величество?“. Какво им е казал насаме Пеевски – не знам. Но не ми е трудно да се сетя, защото го каза после и […]
Клаксонът и усмивката
Пътят се вие сред хълмовете пред Средна гора. В добро състояние, почти без дупки. Двигателят мърка спокойно. Връщам се от приятна почивка – сборище на фенове, по-чудесно и стимулиращо прекарване на времето не зная. Денят е пред мен, не бързам заникъде. Шофьорът зад мен обаче очевидно бърза. Кара на къса дистанция и често дава леко […]
Бежанците и… руската пропаганда
Днес ми попадна (вече не много) прясна новина в някои руски медии. Германия – и по-точно Карлсруе – били окончателно превзети, вандализирани и съсипани от бежанците. Там бил ужас, който не можел да се опише с думи. За щастие, около 400 живеещи в Германия руснаци взели нещата в ръцете си и се притекли на спасение […]
Stellardrone
Наскоро се натъкнах на музиката на този композитор – и я харесах. Всъщност това е псевдоним на литовския аматьор Едгарас. Роден през 1987 г. и започнал да създава музика през 2007 г., той пуска всичките си албуми за свободно сваляне и поощрява свободното им споделяне. (Точният лиценз е CC-BY 3.0 Unported – свободно разпространение при […]
Теорията за разбития прозорец: Ню Йорк… и ние
През 1980-те Ню Йорк е врящ престъпен котел. На ден се извършват по около 1500 тежки престъпления, от които 6-7 са убийства. По улиците е опасно да се ходи нощем. В метрото да се пътува – дори денем. Грабителите и просяците изобилстват, пероните са едва осветени, пътниците газят в боклуци, стените са издраскани, във влакчетата […]