http://www.sivosten.com/content.php?review.517 Познавам автора лично, и спокойно гарантирам за него – не би написал друго освен истината. Въпросът ми по-скоро е: кому е нужно такова медийно покритие на инициативата “Да почистим Иракли”?… Всъщност, кому е нужно е ясно. Въпросът е кой го е осигурил, и как. Дали чрез платени репортери, или чрез платени лъжци-“свидетели”, “разказали” какво […]
Тъжната вест. Бесен съм. Преди не толкова много време писах тук, че няма да дам пари за тази кампания. За смайване, прочелите онзи запис ме разбраха. Благодаря им от сърце… Но в момента съм готов да експлодирам, още повече от тогава. Откъснахме ли от залъка си? Откъснахме. (И аз, въпреки че писах обратното – продължавам […]
Добитък всякакъв. Включително и двукрак – убеждавам се в това вече от много време насам. Мисля си – време е да тегля чертата, и да “си пусна гласа”. Да се чуе какво мисля, и за кого. И не ми пука за какъв ще ме обявят после. Най-основното, мисля си, е да се направи разликата. Да […]
Да си призная – гласувах на изборите за евродепутати за Антония Първанова. Преференциално. Заради това, което направи срещу инициативата в ЕС за превръщането на авторските права в, простичко казано, отрицанието на това, което трябва да бъдат. Бях доста доволен, когато разбрах, че тя е човекът, получил най-много преференциални вотове в България. И останах като ударен […]
Днес имах удоволствието да “просвещавам българския народ” пред микрофона на Дарик радио. Казано простичко, да участвам в следизборен разговор на тема “що стана на тия избори”, в компанията на Андрей Райчев и Стефан Мавродиев, и на водещата на “Челюсти”. Не знам как беше откъм радиоапаратите, но откъм студиото беше много интересно. Горкият Андрей Райчев, като […]
I understand nothing in mathematics, and know it. Therefore, excuse me for wadding so frivolously in its waters. People who know nothing always believe that the sea is knee-deep. If there is a complete ignorant over a topic, that’s me on math. So, I’m allowed to write everything stupid that may or may not come […]
Лека му пръст на Джани Родари, и вечна му памет заради тази красива приказка. Бях неизказано щастлив, като я четох като дете: — Имате ли хляб? — Имаме, разбира се, драги господине. Колко желаете? Едно шише или две? Червен или чер? — Чер не, разбира се! — отговорил Джелсомино. — При това наистина ли го […]
– Не извивай ръката настрани! Трябва да я свиеш напред, точно по сгъването на ставата. – Настрани е по-ефективно. Рамо и лакът се чупят едновременно. – Така е, това е уличният вариант. Но за изпит трябва да е кихон. Така боли. – А не трябва ли? – Не. Правилно е да не боли – да […]
http://www.youtube.com/watch?v=8cY0TJ55tPQ&mode=related&search= Спомен от някога. Едно прекрасно някога, което като че ли сме оставили безвъзвратно назад, в детството. Но ако продължаваме да сме деца вътре в себе си, то се връща – в спомени, в сънища, в споделяния… Някога, което все още можем да подаряваме за кратки мигове на най-скъпите си. Или за цяло детство – […]
Уви, напоследък публикувам предимно тъжни истории. Често приятели ме питат защо не публикувам нещо весело и за душата. Като някои неща, които съм пускал преди… И на мен ми се иска, и сигурно ще го правя. Но обикновено питам тези приятели: “Защо ти е да четеш такива неща?” Обикновено отговарят: “Защото ги няма много-много в […]