Month: May 2013

И… честито правителство!

Уплашен съм. Не от това, че правителството е на БСП и ДПС – че ще е така се знае от нощта на изборите насам. И само по себе си не е кой знае колко ужасно. В такива кризи политиците нямат твърде много мегдан за вършене на глупости. Не и че включва хора, които нямат място […]

Шило в торба не стои

Спомням си как политологът Огнян Минчев беше казал, че правителството на ГЕРБ е свалено от интелигенцията в Интернет. Подлъгана от олигарсите заради отказа да се строят „Белене“ и „Бургас-Александруполис“. И още тогава нещо не ми се връзваше. Че и Белене, и Бургас-Александруполис щяха да са многомилиардни хранилки за кражби, и са нужни единствено с тази […]

Питат, и отговор имат и други

Колкото повече чопля политиката напоследък, толкова повече погнуса насъбирам. Точно както и всеки в България (с изключение на тези, от които се погнусяваме). Все едно чистя невъобразимо мръсна, гадна, смрадлива и най-вече невъобразимо запушена тоалетна… Повръща ми се! Мамка му, повръща ми се! Само че ако не почистя тази тоалетна, поне колкото ми е по […]

Питам и отговор… имам

В предишния запис поставих въпроса за намерените в Костинброд бюлетини. Дали те са наистина подготвяни за фалшификация на изборите, както твърди прокуратурата, или са нормален печатарски брак. И дали цялата история около тях беше коректна работа на прокуратурата, или нейна политическа акция. Оттогава мина почти седмица. Много неща станаха известни. Много хора извадиха на бял […]

Питам и отговор… искам!

Около историята с бюлетините в печатницата. Искам да зная истината за тях. От „вътрешен“ източник разбрах нещо, което не зная дали е истина. По характера на източника бих му дял 95% вероятност да е. Ето го: Въпросните бюлетини били не 350 000, а малко над 100 000. Наистина били технологичният брак, насипан (не подреден) в […]

Ежедневно… и предизборно

Преди няколко дни, едва прибрал се от работа, излязох да купя нещичко. На уличката близо до нас ме посрещна тъжна гледка. Момче на двайсет и няколко години лежеше на земята и трепереше ужасно. Около него се суетяха двама негови приятели и се опитваха да го подкрепят някак. Естествено, веднага им предложих помощ. Момъкът, напълно в […]

Краят на детството

Хладният вятър въртеше около спирката пожълтели листа. Чаках вече почти половин час – беше неделя и автобусите бяха нарядко. Но истинският хлад беше вътре в мен. Не страх, не боязън – хлад от едно внезапно откритие. Преди месец бях започнал шести курс. И докато се връщах от веселия купон с колеги в един от блоковете […]

За истината и смъртта

Седях сред неголямата хотелска стая и чаках с нетърпение. Едва се сдържах да не запаля цигара. Човекът щеше да дойде всеки момент. (ама чакай, аз не пуша!… сънувам ли? сигурно…) Почукване, отваряне. Да, той е. – Заповядайте, седнете. Нещо за пиене? Онзи се разположи на стола срещу мен, бутна шапката си назад и ме прониза […]

Технологията като лудост

Преди на това да си говориш с телевизора му се викаше шизофрения. Сега му се вика цифровизация. На това да вървиш по улицата и да си говориш преди също му се викаше шизофрения. Сега му се вика хендсфрий. Преди трийсетина години за следните фрази щяха да те вкарат в лудницата: – Забравих си телефона в […]