Този запис е породен от един коментар към първия от темата, и му е отговор.
icobgr Says:
Гриша, мога само да кажа че Йовко изобщо не е прав в разсъжденията си. Съвременното българско общество изцяло е отритнало Бога и си живе всеки както си желае. Но когато настанат трудности и се сблъскат грубите интереси на два такива индивида и по-силният надделее, то тогава загубилият почва да се чуди защо Бог не му е помогнал, защо се е случило това на него и започват всякакви тиради защо Бог несъщестувал. А всички забравят основнат и простичка истина, че Бог е дарил хората със свободна воля да избират как да живеят, и света който е около нас е продукт на тази свободна воля. Когато хората са отвърнали лице от Бога и живеят по закона на джунглата, е много ясно че някой ще бъде изяден. Както хората са се отвърнали от Бога така и той се е отвърнал от тях и не им помага, по простата причина че не го търсят. Другото нещо е, че хората са се вкопчили в този живот и мислят само за него. А основният живот на човека ще е след неговата смърт. И как ще го прекара този живот зависи от краткия живот тук. Всеки мисли егоистично и като загуби някой близък мисли само колко трудно ще му без този човек. А не помисля че Бог е допуснал това да се случи поради за доброто на този близък. Бог не допуска нелепи смърти. Всеки човек умира във времето си когато това ще е най-добре за него и за живота му след смърта. И ако ние мислим доброто на нашите близки, не трябва д а се жалваме колко лошо е станало, а трябва да се молим за този човек да отиде на доброто място, при Бога, след своята смърт. Защото въпреки най-добрия момент за умиране който е избран не всеки ще отиде при Бога. Защото Бог не желае да има при себе си хора които не го желаят. Ада не е някаква садистична приумица на Бог за хората. То е резултат от действията на дяволите. Те са тези които ще мъчат хората, както сега престъпници измъчват обикновените хора. Не всеки може да се радва когато някой почине. На всеки му е мъчно когато умират близки. Но хората трябва да мислят за смърта като че този човек е заминал някъде и един ден пак ще се срещнат. Както когато някй близък спечели зелена карта и отиде в САЩ. На нас ние мъчно, че го няма, но знаем че ще се чуем един ден, ще се видим пак. Въпрос на време.
А доказателства за съществуването на Бог има предостатъчно. Но когато човек не иска да повярва, както Бог сам казва в Библията, и мъртвия да се яви и да му говори, той няма да повярва.
Тази тема е дъвчена на много места и ще продължава да се повтаря, но отговора ще все един и същ. Няма да остане коляно което да не се преклони пред Бога един ден. И това не е заплаха. Защото се кланяме не само от страх, а и от уважение и респект.