Можем ли?

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.

(П. Р. Славейков – “Не сме народ, а мърша”)

В Щатите в момента текат предварителните вътрепартийни избори за кандидат за президент. И сред демократи, и сред републиканци картинката е интересна – кандидати какви ли не. Един обаче ми направи впечатление.

Гледах запис на една агитационна реч на Барак Обама. Демократ. Черен (е, наполовина – майка му е бяла). На 45 години – тоест, сукалче по критериите на стола, към който се стреми. Още първият му мандат като сенатор не е изтекъл.

И… явление. Сенатор е от Илинойс – един от най-белите щати. И го спечели с може би най-високия процент, печелен в историята на щата – над 70%, по мои спомени. За сегашните предварителни избори всички го брояха далеч зад Хилари Клинтън, а той ги взе съкрушително в Айова, и г-жа Амбиция трябваше да се разреве от екрана, за да спечели с минимална преднина Ню Хемпшир. За нула време се превърна от also-ran в абсолютно реален противник на Клинтъновата предизборна машина.

Нещо повече. Коментаторите са единодушни – ако демократите изберат за кандидат Хилъри, шансовете й да стане президент не са големи, но ако изберат Обама, са взели изборите. Поддръжката му сред независимите и колебаещите се е смазваща. Нещо повече – ако се беше явил на предварителни избори като републиканец, щеше да е третият по поддръжка сред техните кандидати… Феноменално харизматичен е.

Нормално е, когато такъв човек изникне на сцената, да внимавам в картинката. Добре е да си подготвен за бъдещето. От Хилъри знам какво да очаквам – още Клинтън, със залитания по симулиране на дейност вместо по орален секс. От Обама не знам – от нов шеф и ново прасе не се знае каква свиня ще излезе… Първите, може би грешни впечатления, са за решителен човек. И (може би защото ми се иска) с известен либертарен уклон, и желание да върне САЩ към моралното вместо към бруталното лидерство. Но не това ме накара да пиша сега за него.

Обама се различава от църковните евангелизатори по две неща – че събира много по-големи тълпи, и че проповядва увереност в себе си, а не в Бога. И май първото се дължи на второто. Девизът и рефренът му е: “Ние можем!”. И с това запалва и грабва хората (по-свестните от тях дори в по-висок процент от средното). Това е, на което той съгради подкрепата към себе си – показа на хората, че могат, че си струва да се борят, че има надежда. Как да не го подкрепиш? (Особено на фона на Буш…) Не знам ще успее ли да пребори Хилари Клинтън, и дали ще е по-добрият президент. Но определено е напипал верния начин да събира привърженици.

Всъщност, открай време американците са се кланяли на принципа “Ние можем”. Били са твърдо убедени, че невъзможни за тях неща няма. И както обикновено става, убедеността се е превръщала в истина – станаха най-силната икономически и военно държава на света, а още не е късно да станат отново и най-свободната… Същата убеденост съм забелязал да стои зад постигането на почти всички велики, или пък невероятни неща през последните над сто години. Съветската космическа програма, съвземането на Германия след Втората световна, извоюването на независимостта на Индия…

Ако американците са единият полюс, на другия сме ние, българите. Вечните убедени, че нищо не можем, за нищо не ставаме, и нищо не умеем. Плюти затова от всеки по-буден ум и остър език у нас, и неизлекували се. Свикнали да приучват на безпомощност и чувство за малоценност децата си още от най-малки, и околните до гроба. Поклонници на принципа “в къщи пророци и мъдреци няма, у наше село по-свестни от другите няма, от българин нищо не става”. Принесли в жертва на идиотизма, тъпотията и лайнодушието си всички свои национални герои, без изключение – борци за свобода, поети, музиканти, инженери…

Понякога си мисля – няма ли да сторим благодеяние на света, ако се затрием като нация?… Но после отчаянието ми минава, и се вземам в ръце. Толкова просто е – да се научим, че и ние можем. Че трябва да се окуражаваме и подкрепяме, а не препъваме и загробваме. Друг начин да живеем добре просто няма.

Въпросът е как да го постигнем на практика. Как да преминем от пожелания към действия.

Да, голям процент българи – може би огромният – никога няма да разберат. Отказал съм се да ми пука за тях. Добитъците са си добитъци. Не дължа на тях нищо – дължа добър живот на децата си. Не мога да оправя цяла България. И не бива. Добитъците трябва да живеят в обор, а не в къща наравно с хората – само тогава хората ще ценят и уважават това, че са хора, и ще се трудят и грижат да останат такива.

Но и знам, че моят свят, моята България не се състои от всички българи. Състои се от тези няколкостотин до няколко хиляди, които познавам, с които общувам и взаимодействам. Толкова хора може би мога да науча да бъдат можещи и уверени в себе си, коректни към околните и свестни. Или поне да науча тези от тях, които има как да бъдат научени – а останалите да зарежа да си стоят в обора, и да търся за приятели и познати хора, които искат да излязат от него. Да могат и знаят, да са готови да се трудят и борят, за да имат надежда.

Мисля си – какво ли ще стане, ако тези, които искаме да бъдем хора, а не добитъци, да вярваме, че можем, и да се борим за целите си, си подадем ръце? Ако всеки от нас се заеме да помага на тези, които искат да могат / работят / се борят? Дали няма да си съградим, макар и не лесно и бързо, къща като за хора? Може да е сред голям и смърдящ обор, но по-добре такава къща, отколкото оборът.

(Пък може и по-будните от добитъците да видят, че сме успели. И, къде обнадеждени, къде завидели, да се опитат да се присъединят към нас. А когато и те успеят, да ги последват пък следващите. И така къщата да расте, а оборът да намалява. И малко по малко да се учим да бъдем народ, а не мърша. Не с хокания и поучения, а с нагледен пример – аз, който се боря за своето, живея добре, а ти, който чакаш друг да ти уреди живота, гниеш и ще гниеш в обора…)

Всъщност, въпросът е само един, и съвсем простичък.

Можем ли ние?

34 Responses to 'Можем ли?'

  1. ro-tex Says:

    Можем! И трябва.

    Поздравления за завладяващия и въздействащ пост. Хубаво е да се чуват такива ясни, твърди и позитивни мнения. Общоизвестен факт е, че народопсихологията ни трябва да се промени. Възможно е именно това да е един от пътищата за постигане на целта.

  2. алекс Says:

    Обама е зле и неуспешно завоалиран хомофоб. Когато на един човек човешките разбирания не са излезли от вековете на лов на вещици, няма да получи никога доверието ми за политическите си такива.

    Всичко останало за мен е спекулация – не знаем нито Хилари, нито Обама що за свине ще се окажат. Аз се водя по такива, наглед малки, неща – от типа камъчета, които после обръщат колата. А за сълзите, какво да ти кажа – Обама се направи на музикант в Айова, Хилари – на мимоза в Ню Хемпшир. Всеки удря по емоциите (за да се покаже в “човешка” светлина) там, където е по-джендър удачно. Изборите в Америка са такова велико театро, че не се съмнявай – ако някой му гарантира, че ревне ли, ще спечели, ще заблати и Мохаве от сълзи.

    По-интересното е, че след театъра почват да вършат работа, докато нашите правят театро, за да симулират работност, а после кротко вегетират 4 години – в общия случай, не само за президент. Колко и каква (и за КОГО) работа вършат в Америка, е друг въпрос, но има и за тях, и за лобистите, и за хората. Тук не е ясно кое къде отива, но до нас не стига със сигурност. От всички класации изключвам приматът – в неговите мандати имаше само и единствено за петролните корпорации, чиято подлога (винаги) е (бил).

    А можем ли ние? Може и да можем, ако спрем да се оглеждаме като една попреминала Бриджет Джоунс в отчаян опит да реши на коя от другите попреминали известни актриси да прилича. Може би трябва да опитаме да следваме нещо от вътре в нас, вместо само да се оглеждаме за външни ролеви модели. Защото от как се помня, все гледаме – кога Матушката, кога Големия Брат, но седим и гледаме, седим и гледаме, а по едно време гледаме – само си седим…

  3. Григор Says:

    @ro-tex: Щом можем, е чудесно. А какво правим? Само пишем по блогове, или…?

    @алекс: Не съм попадал на хомофобски намеци от Обама, но нищо чудно. Ако това, дето моят познат го пише за Щатите, е истина (предишния запис с над 50-те коментара), и аз да съм живял и расъл там, нищо чудно и аз да бях хомофоб. Оттам тръгва модата гейовете да се състезават кой е най-голям педерас към не-гейовете…

    Иначе, онези почват да вършат работа след театъра, защото управляват американци, а не българи. Дойдат ли тук, ще се държат като нашите, и с право – що да не пробутват номера, като минава? А нашите, ако идат там, 3/4 ще излетят на третия ден от управлението си, а останалата четвърт ще работят по-добре и от американските президенти. Американците си контролират управлението, и ако то не им изнася, го показват енергично и решително. На принципа “Ние можем!”.

  4. алекс Says:

    Григи, интересното е, че едва ли не който българин не е отишъл там, той не е успял, по един или друг начин, да си постигне, което иска – по-добър живот – дори да не е точно това, което си е представял. А ако редови американец дойде тук, жив ще умре на нашите условия. Как там армия угоени грухове избират единиците, които да свършат нещо. А тук цяла нация компететни по всички въпроси избират все баш тоя, дето нищо няма да прави… И всички (останали) плащаме цената за глупостта им…

  5. Григор Says:

    @алекс: Ох, Алекс, Алекс… Писах го вече: въпросът не е в подбора, а в последващия контрол. Контролираш ли си управниците със здрава ръка, ще работят. Не ги ли контролираш, ще те крадат. Толкова просто е, че ум не ми побира как някой може да не го разбира, и как аз не съм го разбирал преди… Американците контролират управниците си със здрава ръка, ние търпим като добитъци, и се оправдаваме. Останалото е елементарно, логично и неотвратимо следствие от този факт.

  6. алекс Says:

    Григи, като човек, който е бил там относително наскоро, отговорно ти казвам – там са единици, на които им пука, какво остава да се интересуват какво точно става. Такова носене по течението, такава безпросветност, такова лековерие не си виждал. Лично водих до побъркване разговори от типа “Ами той брат ми сега се бие на фронта” “Къде”, питам аз, имайки предвид града. “Ми Ирак ли беше, Иран ли… абе, нали разбираш, с които сега воюваме”. Или “Буш лъже. Никога не е имало безспорни доказателства за наличие на подобни оръжия в Ирак. Използва се като предтекст.” “Не”, казват ми. “Грешиш. Той ни каза и в обръщението си, че има. Значи е вярно”.

    И това са случайни, но представителни извадки от диалозите ми. С онези, които изобщо им пукаше от теми като политика, международни отношения, etc. Едничкото, за което реагираха, беше вдигането на бензина – щото ти си представи тия 250 кила пеша да се движат – и това накара подлогата да предприеме какво ли не, за да ги смири. Управниците им държат копанята им пълна с мутирала храна, тях самите – дебели, болни и безволеви, а целият им живот – на кредит. Хубава утопия е, че имат контрол, но с очите си видях, че не е така. Последното място, откъдето бих взимала пример, е Америка. Аз там се отчаях, както тук не съм се отчайвала…

  7. Дончо Says:

    @алекс: Попадаш в капана на генерализациите :). Не знам с какви аграри си приказвала, но подобни има и при нас! Просто ти не си се срещала с тях. Повярвай ми – ИМА такива и сред нас, и никак не са малко.

    Аз например, от всичките ми посещения в УСА ако генерализирам мога да кажа, че:

    1. Американците са много интелигентни хора, разбиращи от политика и мразещи Буш
    2. Като цяло никак не са дебели, аз съм по-дебел от повечето, които срещнах.
    3. Разбират ужасно много от компютри, може би на моето ниво.

    И трите генерализации по-горе са грешни. Просто аз се движех в такава (но много обширна и като място, и като брой хора) среда.

    Григор е прав – американците могат и контролират политиците си. И медиите си. И производителите си. Бойкот на фирма в УСА значи смърт за тази фирма. При това – бърза.

    А ние… за нас американците са тъпи и дебели. Дали затова всичко в градовете им свети?

  8. алекс Says:

    @Дончо: Посещение, казваш.

    Виц: Един човек умрял. Но понеже имал особени заслуги, св. Петър му казал “Знам какво се носи из вашия свят за Ада и Рая. Затова ще ти дам възможност да обиколиш на екскурзия и двете места и сам да си избереш къде искаш да прекараш вечността. “Екстра!”, зарадвал се нашият човек.

    Тръгнал той първо из Рая – птички, ручейчета, усмихнати хора, пеят с лири в ръцете, разни ангели с криле прелитат меко, слънце и свежест нявсякъде. “Хубаво е”, признал нашият герой. “Я сега да видим и Ада”.

    Отиват надолу и в края на някаква улица – бар. А там – о, майко… Алкохолът се леел като река, чист, немахмурлучест и безплатен, рулетките изсипвали милиони в ръцете на играчите, жените и мъжете изглеждалли перфектни – красиви, забавни и развратни до мозъка на костите си, а очите им обещавали светът, ако само останел още малко. Награбили те нашия човек, нахранили го, сипвали виното направо в устата му, а каквото се излеело, а се изляло доста, веднага две неземни мацки се погрижвали да оправят по най-приятния начин…

    “Е”, попитал св. Петър накрая, “къде си избра да бъдеш?” Човекът се поизчервил, но нямало как – казал направо “Красив е Раят ви, св. Петре, но аз май на другата страна ще поема, натам сякаш по-ме влече.” Св. Петър кимнал и изчезнал. Нашият човек се върнал в бара, който хлопнал и се заключил зад него с 200 огромни катинара. А там – о, Боже! – ужасяващи създания мъчели други такива нещастници като него по всевъзможни и немислими начини. Един демон задърпал и нашия към мястото му и той едвам успял да попита “Ама как така? Аз бях тук вчера, видях – а барът, красивите жени, казината и гуляите – къде отидоха?” “Е, приятел”, нахилил се демонът злокобно, “сега ще видиш разликата меджу туристическото посещение и живота на местното население…”

    Та така.

  9. Дончо Says:

    @алекс: Това е хубав виц. Но виц :). Само толкова…

  10. Таня Says:

    Григи, аз както доста хора около мен, бях добитък. Но мисля, че успях да се променя, както с помощта на други хора, така и с твоя помощ – немалка заслуга – покрай блога ти. Мисля, че и дголяма част от другите хора могат, но просто трябва време. А ние които вече не сме добитъци най-добре можем да им помогнем с личния си пример.

    Пак ще повторя за случката с фасовете, които аз хвърлях по земята, но Адвенчърите ме отучиха. С радост мога да кажа, че и аз отучих поне 2-3 души от това 🙂

    Според мен проблемът е, че всеки в България си има своя кауза и се опитва да убеди останалите в нейната полезност. Всеки има собствено мнение и обикновено се получава философстване вместо действие. Много отдавна си мисля по тези въпроси и много и най-различни отговори имам.

    Но като цяло си мисля, че можем. Просто трябва да го направим.

  11. Григор Says:

    @Таня: Именно – трябва да действаме, а не да философстваме.

  12. Делибалтова Says:

    Действаме. И много други българи действат. Както можем. Сигурно има и по-добри начини.
    Недостатъчно си вярваме. На себе си и на сънародниците си. Това ни пречи да забележим и да признаем, че има резултат, макар и бавен.
    Не сме достатъчно последователни, но това е за дълъг разговор. Както и цялата тема, впрочем, но приемам – няма да философстваме!

    Като първа крачка предлагам да разбираме думата “българи” като нарицателно на достойни хора. Да не забравяме, че много живеещи на територията на страната ни не са достойни да се наричат така. И още повече да не забравяме имената, живота и заслугите на живелите достойно.
    Приемате ли? Вие какво предлагате?

    Григ, можеш да разчиташ на мене, но да знаеш – много съм критична и не отстъпвам от убежденията си.
    Алекс, впечатлена съм от интелекта и етиката ти. В спора за американците съм на твоя страна. Няма по-нещастен и манипулиран народ от американския. Съдя по социологическите проучвания, примерно за войната в Ирак.
    Таня, дала съм ти дума по въпроса с доверието.

  13. емо Says:

    харесва ми реда на мислите ти в този постинг 🙂

    Алекс, трябва ли всички да харесваме обратните?
    Мисълта за секс с мъж ме отваращава, направо им се чудя на жените 🙂
    Има хора за които предполагам, че са обратни, но имаме чудесни взаимоотношения,
    защото не се афишират със сексулната си ориентация.
    Съжалявам, не мога да харесвам хора които си афишират сексуалността, дори да не са
    обратни, да не говорим когато афишират нещо което ме отвращава

  14. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    същия ревльо като останалите

  15. Григор Says:

    @Делибалтова: “Българи – достойни хора”? И на мен ми се иска, но… влизаме в челен сблъсък с фактите. По ми звучи “българи – преклонени главички”. (Освен ако не приемем, че изключенията са над 95%.) А когато някой е в челен сблъсък с фактите, не убеждава другите в правотата си – напротив, смеят му се и му се подиграват. И каузата му губи, вместо да печели.

    Предлагам да наричаме достойни хора тези, които се борят, за да отстоят доброто, и да ги уважаваме – и демонстративно да не уважаваме и да не помагаме на тези, които не се борят. Да им обясняваме, че ако те не се борят за своята кауза, ние няма да си мръднем пръста за нея, и така е редно, нужно и полезно. Предлагам да обясняваме на всеки, който не се бори, че или ще се бори, или ще гние в обора, и че страдалческото му търпение не предизвиква нито капка самочувствие или желание да му се помогне, дори ако е лесно. Че напротив, е редно и нужно при това положение той да продължава да страда, и че това е, за което ще работим.

    Да, драстична позиция е. Но се боя, че сегашното положение на българите изисква драстични мерки.

    @емо: Не знам за Алекс, но според мен не е нужно да харесваш някого, за да си толерантен към него. И мен ме отвращава мисълта за секс с мъж, но имам десетки познати гейове. Никой не ме е вкарал насила в леглото си – защо трябва да ги мразя?…

    ~!@#$%^&*()_+: Канил ли съм те или да покажеш какво свястно ти вършиш по въпроса, по който се изказваш, или да млъкваш? Ако не, смятай се за получил поканата… Тук си ми на гости, драги. Или се държиш прилично, или те отпращам.

  16. алекс Says:

    @емо: Това е нерелевантно. Правата не могат да зависят от подобен аргумент. Дали и как някой избира какво да демонстрира ще си даде съответното отражение на социалния му статус, публичния му имидж, работните взаимоотношения и каквото друго се сетиш – все едни такива морални регулатори, повече или по-малко влиятелни. Но нищо от това не може да е фактор за наличието или отсъствието на права.

    Ако това, което казваш, е вярно – че не самата сексуалност те притеснява, а степента й на демонстративност – значи даваш различни права на – например – жените с демостративно сексуално поведение и тези с много дискретно такова? Кога за последно отиде при такава жена и й каза “Я се позагърни малко, стига плющя с тия гърди тука. Я виж тая лелка, с полата до прасците и дългото ръкавче с брошка на врата, не можеш ли и ти така?” Или на мачовците за сметка на чувствителните гийкове? Ако не, какво тогава всъщност те смущава? Аз се отвращавам от евтиния вид на фолк певачките – значи ли това, че следва да ги лишим от граждански права, или пък да ги замеряме с камъни? Ако видиш как момче и момиче по улицата се цалуват, ти се трува мило, но за две момчета е гнусно? А за две момичета?

    На колко от хетеросексуалните си приятели сподели, че те отвращава порно с лесбийки? Защото, нали разбираш, гей си е гей, и определено включва и двата пола. И ако нямаш проблем с лесбийките, с какви очи имаш такъв към гейовете? А ако имаш – кога за последно с отвращение повърна, докато даваха лесбийски порно филм?

    Аз не харесвам ниски, трътлести мъже с много космати и криви крачета по къси панталонки. Но когато го видя по улицата, мисълта ми не е, че следва да му забраним да се носи така, а че имам още 179 градуса зрително поле, които не включват него. Просто защото светът е прекалено голям и разнообразен, за да си мисли човек с предразсъдъците и субективизма си, че той ще се моделира по НЕГОВИТЕ разбирания, а всичко останало, което не се добира до естетическата им висота, ще се скрие да пълзи под земята.

    Аз харесвам гледката на двама мъже, които се целуват и действат като всяка друга влюбена двойка. Къде са моите права да й се наслаждавам?

  17. Григор Says:

    @алекс: Това наистина е интересен момент. И мен гейове, които се целуват, ме отвращават сексуално, а лесбийки, които го правят, ми се струват красиви. А нямам предубеждения или предпочитания към никой от видовете хомосексуалност. Откъде ли идва тази разлика в преценката? Надали е нещо заучено, или обществено наложено, поне при мен. Дали е обвързано с пола, или нещо друго?…

  18. skoklyo Says:

    Макаците. Те са примати, живеещи в социална йерархия, като нас, така че хомосексуалните прояви при тях все нещо говорят за нашите. “Дупедавството” на един мъжки макак е символ на подчинение към по-висшестоящия, проявяват го и спрямо хората. При хората също е било винаги така, примерно в древна Гърция или Япония – активен е по-възрастният, старшият, пасивен е младият. Освен това много защитници на гейовете пропускат основен факт – хомосексуалните връзки никога не са заменяли хетеросексуалното семейство. Тоест изпълнявали са нормалната си функция за установяване на определени взаимоотношения в йерархията на мъжете.

    При жените е същото – може на някой да му се стори смешно, но най-висшестоящата крава в стадото се качва демонстративно на останалите и дори развива фалшиви полови белези. Сега, Алекс винаги може да извади какви ли не философски аргументи, или пък да твърди, че между хората и животните няма нищо общо, но това не променя фактите. За мъжа една хубава жена е просто една хубава жена, докато един “дупедавец” автоматично бива счетен като по-низш, колкото и разумът след това да замазва нещата. И естествено жените са по-толерантни към мъжете-гейове, най-вече защото двата пола си имат отделни йерархии. Може би и емпатията има значение – мъжът припознава себе си в другите мъже много по-лесно, отколкото би се припознал в една жена и от демонстративното падение на негови събратя може направо да го присвие стомахът. А след това опитва да рационализира чувствата си по някакъв начин и изкарва гейовете отвратителни. Не те са отвратителни, а онова, което поведението им символизира, все пак всички сме хора и си влияем.

    Разбира се, аз може да тълкувам грешно нещата.

  19. емо Says:

    Григоре, просто жените ни харесват твърде много, за да мислим трезво, просто игнорираме
    нейните чувства, което е лесно ако е само на екрана.
    Предполагам, една истинска лесбиика, не бисекс, би гледала на мъжете с лек неприязън,
    особено ако подозира че мислиш за секс, но съм сигурен,
    като те тресне хормона ще игнорираш и това… e, въпрос на самоконтрол 🙂
    Чувал съм че има хора които се отвращават и от лесбийки, но не познавам лично такива 🙂

    Алекс, аз за права не съм отварял дума, човешките същества трябва да бъдат разгждани като
    равноправни, във възможно най-голяма степен, това е моето мнение.
    Не смятям, обаче, че имаш право да изискваш да те харесвам.
    Нито смятам, че имаш някакви по-специални нужди, само защото се целуваш с мъже.
    Гейовете прекаляват, с тези паради, демонстрации и претенции.

    Нещо повече, смятам, че трябва да се ограничи афиширането на сексуалността, дори да не си гей.
    Мисля че има едно доста нездраво влияние особено от корпоративният свят,
    защото секса продава всичко. Има го в рекламните стратегии на всички продукти, от напитки до автомобили,
    а в областта на музиката… ами някой ТВ канали са направо софт-порно.

  20. Делибалтова Says:

    Скъпи приятелю Григ, през дългия си живот почти не съм срещала толкова свестен човек като тебе. Уважавам те и искам да те подкрепя.
    Толкова често съм се противопоставяла на целия свят, че да бъда смешна в нечии очи ме развеселява – смехът е здраве, значи е добро. Каузата ми може да изгуби само ако аз я предам, докато се държа нищо не е изгубено и от опит знам как губещото можеда е вярно и неизбежно се налага само поради този “моловажен” факт.
    Обясни ми как така нито индианците от Огнена земя, нито бушмените от Калахари, нито човекоядците от Нова гвинея допускат дори мисълта, какво остава пък до го изрекат публично, че са недостойни хора. Защо масаите в Източна Африка вярват в своето превъзходство и смрадливите цигани от Факултето гледат сънародниците ми и мен с нескрито презрение и на висок глас коментират колко низше племе сме? Досещаш ли се вече?
    Никой не уважава този, който сам не се уважава! Дали изброените народи, а и хиляди други имат повече качествата от средния българин? И по история, и по способности на индивидите не отстъпваме и на най-цивилизовонтие народи, но сме закърмени с този безпочвен нихилизъм и той ни нерво-парализира по-ефикасно от зарин. Затова не сме способни да изградим общността си, а без да сме общност наистина няма как да сме народ. И личностите ни не намират почвата (подкрепата), от която да израснат. Няма в какво да се впишат, остават самотни неразбрани забравени единаци – в джунглата, където добротата не вирее, налага се злото, успяват зверовете.

  21. алекс Says:

    @skoklyo, ти тълкуваш нещата съвсем точно – но за себе си, от своята камбанария. Тя обаче НЕ Е камбанарията на всички мъже. Около мен има достатъчно, които да го потвърдят. И с всекидневното си поведение, и с позицията си, го правят. Слава Богу. Така, току виж, след век-два, се сетим, че еволюционно сме поне малко над кравите и макаците.

    @емо, както казах, разбира се, че не е речено, че трябва да ме харесваш. Никой не изисква това. Изисквам само да не подвикваш/мръщиш/въртиш очи/протестираш, ако аз целувам партньора си, както на теб никой не ти прави фасони, ако целунеш приятелката си. Аз ли (условно казано, демек дразнителят ти) съм целия ти свят? Не знам дали би било ласкателно или тревожно, ако е така, та чак да не можеш да игнорираш един дразнител за сметка на всички други околни стимули. Както казах, ако не ти харесва – огрей с внимание останалите 179 градуса от зрителното си поле. Единственият начин да имаш по-малко такова, при здраво зрение, е като си сложиш капаци сам…

  22. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    григоре, истината боде.
    разбирам, че не съм ти приятен както и на останалите дето ти пеят тропари, но какво да се прави.
    казвал съм ти го и преди, не всички смятат, че са хора живеещи в обор заедно с добитъци.
    твоето е синдрома на интелектуалничещия сноб, чиято представа за света извън личната му кочинка се базира на “у веснико го пише”.

  23. емо Says:

    абе ~!?+:”_ІІ?+ по принцип да ама ние наистина сме превърнали България в обор, попитай някой който не е от БЪлгария и му се е наложило да
    живее известно време тук, хората наистина недоумяват как търпим, все пак се борим да се наредим до най-развитите страни като равни – включихме се
    и в ЕС, по тяхна милост…

  24. Григор Says:

    @skoklyo: Звучи логично, но нещо не ми се връзва. Ако беше така, идеята да съм активен хомосексуалист щеше да ме привлича (израз на доминация), а гледката на целуващи се гейове да ми е безразлична (не ме касае), точно както и на целуващи се лесбийки. На практика идеята да съм хомосексуалист, независимо от коя страна, ме отблъсква, гледката на целуващи се гейове ми е сексуално неприятна, а тази на целуващи се лесбийки, кой знае защо, я смятам за красива. Нещо друго ще да е – или пък някакъв по-фин и сложен вариант на това, което описваш.

    @емо: Афиширането на сексуалността може да не е най-фърст, но с какво право ще го ограничаваш? По тази логика би могло да се забрани афиширането на каквото и да е. Ще станем нещо като Саудитска Арабия, само дето фереджета ще трябва да носят даже и пералните и цъфналите дръвчета…

    @Делибалтова: Разбирам те, но не съм съвсем съгласен. Човек лесно търпи да му се смеят, ако знае, че е прав – защото ще дойде време това да се разбере. Но ако му се смеят оправдано, е контрапродуктивно да се гордее. Вземи примерно братята македонци. Опитват се да си повдигнат националното самочувствие, като крадат чужда история. Уважение ли им печели това, или още презрение? Ако започнат да я крадат още повече, и да се гордеят с това, ще ги зауважаваме ли?… По-добре да вземем мерки да заслужаваме уважение. Тогава ще го получим – и от себе си, и от другите.

    @алекс: А ти как ще обясниш нещата, които описах? 🙂

    @~!@#$%^&*()_+: Най обичам някой да се изсере неподготвен, и като му стегнат шапката, да вряка “Истината боли, истината боде”. А когато го поканят да си застане зад приказките, да мълчи като бит задник… Не си ми приятен, драги, не защото не ми пееш тропари, а защото си приказваш каквото ти дойде на акъла. И ако не се оправиш, ще те изхвърля – това е личният ми блог, а не вестникарски форум. Да си забелязал тук други комплексари плювджии? Познай очаква ли се да проима, респективно ти да бъдеш търпян.

    Да, не всички смятат, че са хора, които живеят в обор с добитъци. Някои си знаят, че са добитъци, и че благодарение на тях това е обор, а не къща. Обикновено го разбират по това, че като ги попитат “ти какво правиш да не е така”, нямат какво да отговорят. И почват да съчиняват синдроми на интелектуални снобове… Чакам да докажеш как правиш повече от мен, или от който смяташ за “останалите като същия ревльо” – това е за теб “какво да се прави”. Не успееш ли, те почиствам като леке от дреха, и приключвам темата.

    @емо: То е достатъчно веднъж да си ходил някъде в Западна Европа или САЩ – не е задължително да не си оттук, за да те е впечатлила разликата…

  25. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    елементарно уотсън, нищо не правя.
    по много проста причина, защото не смятам, че нещо трябва да се прави.
    хората са различни и не смятам тези които не са като мен за добитъци, просто приемам, че са различни и не се мешам с тях.

    единствената разлика между такива като тебе и тея които налагат християнство, ислям, демокрация и т.н. защото смятат, че ТЕ по-добре знаят какво им е нужно на хората е, че ти нямаш голямата бухалка за да го правиш и за това ревеш.

    п.п. цензурирай ме, блога си е твой.

  26. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Това е, което и се очакваше – нищо не правиш. А не правиш или защото така ти изнася, или, по-вероятно, защото не ти пука, че живееш в обор.

    На мен обаче ми пука, и затова не оставям нещата такива. Не ме интересува какво им е нужно на добитъците, те да си го решават. На мен ми е нужно те да не ми насират и осмърдяват дома, и децата ми да живеят в лайна. Така че ще се преборя да отградя малко своята и на тези като мен част от обора, и да се хвана да си я почистя и обзаведа. И ако някой добитък ми хленчи, че иска и той в къща, ще го пратя да си почисти лайната и да се потруди като нас – а ако не иска, ще си кисне в лайната. На който не желае да си помогне сам, няма да помагам и аз. Това е позицията ми, и имам всички нужни ми средства, за да я отстоя за себе си. Това, което смяташ за рев, е призив към тези като мен да действаме заедно, защото така ще постигнем повече.

    Просто, нали? Хайде сега се опитай да не извърташ, а да се погледнеш отстрани. Да видим ще се харесаш ли. Преценката си е твоя…

  27. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    ами харесвам си се, само дето врата ми е дебел, но това е защото сам си върша работата и не чакам (рева) друг да ми я свърши.

  28. емо Says:

    Григор, за ограничаване на като казах, нямах предвид, по сталински 🙂
    Може и по същият начин по който ти твърдиш, че искаш да се бориш с добитъка 🙂 като си налагаш сам ограничения и възпитаваш децата си не чрез TV

    За мое съжаление, не съм ходил по света аз самият, само съм си говорил с такива дето идват от цивилизования свят,
    и чужденци и българи, нарочно не споменах българите, защото може !?+!?/№_ да каже че те са ревльовци като мен.

    18 години е страшно дълъг период, за това което сме постигнали, и това е жалко 🙁

  29. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Да, бе. Единакът дето сам си върши работата. И едновременно с това виси по чужди блогове да обяснява как другите били ревльовци. Какво ли не ми се връзва в тази картинка? (Подсетка: как мислиш, защо не си заминал вече в коша? Не е от симпатия.)

    @емо: Уви, абсолютно прав си. Но това не е достатъчно – трябва тези, които не сме добитъци, да си помагаме.

  30. ~!@#$%^&*()_+ Says:

    де да знам какво не ти се връзва, може би зает с хиляди ненужни неща (включително реване в собствения си блог 🙂 ), не можеш да разбереш удоволствието от това да си губиш времето.

    поправка: в коша не можеш да ме пратиш, най-много можеш да изтриеш писанията ми 😛

  31. Таня Says:

    С удоволствие изчетох коментарите, отдавна не е имало толкова интересен спор с качествени аргументи 🙂 И много се изненадах като ги видях, защото не бях проверявала.

    Оставам анонимния плювач настрана – все пак няма перфектно щастие нали? Винаги в България ще има някой, който да прави нещо и някой безделник, който да го плюе, лющейки семки и пипайки се през джоба по инструмента.
    Ти плювачо, като обвиняваш Григор в интелектуален снобизъм, не правиш ли същото като даваш определения на неговите писания, смятайки че стоиш по-високо и затова имаш правото да го направиш? Байгън от самовлюбени мързеливци…

    Алекс, толкова харесвам как пишеш и особено когато люто защитаваш някоя позиция. Съгласна съм с теб по повечето от въпросите 🙂

    Странно, но хич не разбрах защо темата от това “ще действаме ли тук в България или ще се валяме в лайна?” премина в това, “повече гейовете ли харесваме или лесбийките?” ” Този момент го пропуснах някъде…

    Може би съм чела много приказки и затова вярвам, че доброто винаги побеждава и че всичко, което се случва иде да ни научи на нещо. Скоро четох една статия за градския туризъм в Прага и Будапеща по Коледа – колко красиво, празнично и весело е там. София никога не би могла да бъде като тези градове и то най-вече защото тази средновековна уютност, която властва там, просто няма как да я има в София – ние никога не сме били в Централна Европа, нямаме такова строителство, такова възпитание, такива качества.

    Моята визия за България е че това е една селска страна – в най-най-добрия смисъл на думата. И като такава тя би трябвало да развива селско стопанство, селски туризъм, производство на хубави и вкусни храни. Да има големи ферми с каменни къщи, да се отглеждат красиви коне, големи стада и грамадни овчарски кучета и т.н. София в тази картинка ми изглежда като сбирщина на изметта в държавата, казвам го с пълното съзнание, че и аз съм тук.

    Не знам доколко можем да се борим с маститите депутати-бизнесмени, които унищожават всичко красиво в тази страна, за да се нагушат с пари /да им приседне дано/, но със сигурност знам, че можем да садим дървета и почистим околоблоковите си пространства. Това го можем 🙂

  32. Григор Says:

    @~!@#$%^&*()_+: Действително не мога да разбера “удоволствието” човек да си губи времето. Това да върша нещо смислено ми носи твърде много повече удоволствие. А не си заминал в коша (от гледна точка на четящите тук) досега, за да можеш да напишеш нещата, по които ще те преценят, и ще разберат защо съм те отрязал.

    @Таня: Право в десятката, Танче. Обикновените неща, дето са всъщност много големи, ги можем. И ако ги правим, ще правим и живота си по-добър.

    А ако се организираме по изборно време, можем да се борим и с депутатите-продажници (“бизнесмен” за мен, дори в най-лошия си смисъл, е прекалено добра дума за тях). Справка – изборната победа на Пенка Арменкова в община “Оборище” след подкрепата на няколко блога.

  33. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Рекламации Says:

    […] по-предишния запис писах, че заслужават каквото и да било тези, които са […]

  34. Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Предизвестени избори… и непредизвестено бъдеще Says:

    […] се изфукам – бях един от първите в България, които му обърнаха специ…, ако и в косвена […]

Leave a Reply