Author: Григор

Вчера Пейо ме измъкна вечерта на концерт на “Балканджи”. Докато го чаках да дойде, се чудех дали да не му откажа – имах купища работа. Хитрецът обаче донесе пасти за десерт, с което мигновено ме разкисна. Обожавам сладко. Респективно, хората, които го носят. 🙂 Не бях ходил на техен концерт – единствено бях чувал “Крали […]

Сигурно сте попадали на това разкошно клипче? (Ако не сте, ето го тук.) Ако не е смешно, поне е развлекателно. Гледах го аз, и нещо чегърташе някъде в дъното на мозъка ми. Символиката ми напомняше нещо. Откачена жаба… която смущава реда на околните… кара виртуален мотоциклет… успешно се надбягва с него с хай-тек преследвач… прави […]

Наскоро се ровичках из чудесната книжка на Иван Попов. Завиждам му от сърце и душа, че сътвори такова чудесно и дълбоко нещо – и се изяждам от яд, защото ми “открадна” толкова идеи… Идеи, до които вероятно всеки в нашата общност стига, рано или късно. Само че той е стигнал до тях по-рано от повечето […]

Днес успях да си пукна предното стъкло на колата. Един уличен мияч с най-добри чувства го поля с маркуча, за да го измие, изтълкувал погрешно жеста ми. Сигурно металът, който го държи по ръбовете, е бил нагрят от слънцето, и се е свил рязко. В първия момент се ядосах, след това се усмихнах и махнах […]

Да, познахте какво слушам в момента. На отворен прозорец. Не за да досаждам на съседите – четох какво пише в блога на Йовко. Тихичко. Защото отвън тихичко вали топъл дъжд. Топлият дъжд е невероятно усещане. Като нежността на влюбено момиче е. Вдъхвам с пълни гърди въздуха , така нетипично чист и свеж за София, протягам […]

“Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета” Тодор Живков, при откриването на завод “Балкан”. Шегата настрана, велосипедите са все по-популярни, както за екскурзии сред природата, така и за придвижване из града. Чудесно средство са в претъпкания градски център, където се придвижват далеч по-бързо от автомобилите. А ако имате време, са полезни и […]

Минавам днес по “Мария Луиза”, и се наслаждавам на гледката. Слънцето пече по лятному, ако и въздухът да е още хладен – но това скоро ще се промени. Каменните улици ще се нажежат, момичетата ще тръгнат с къси полички, и зеленината ще е единственото спасение от палещото слънце. А над всичко това се извисява Витоша. […]

Някъде преди бях писал как се грижа за старата си кола, и не я предавам – ей така, защото ми е била вярна, и съм привързан към нея. И как много хора биха ме смятали за глупак. Колата няма чувства и не я боли, с нова ще ми е по-добре – защо тогава? Не разбират… […]

Ето това ми беше изпратено от Джейн, като коментар към предишни записи тук. Хареса ми. Не само заради ясната аналогия с политиката, а защото е красиво. Истински… Обичам морето. Може би някой ден ще напиша нещичко за него. ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята […]

Писна ми от политиците ни. Не знам дали Николай Баровски е поводът. И ама въобще вече не ми пука има ли повод или не. Писна ми от дами и господа 50%. Писна ми от дебелогъзи гьонсурати, които само лижат задниците на дебеловратите си господари. Писна ми от продадени зад кулисите сделки. Тези в ИТ-то ги […]