(Преди да почна да пиша това, нещо ме накара да метна едно око на няколко други блога. Оказа се, че не съм оригинален – първият запис най-често е на същата тема…)
Човек се различавал от животните, понеже бил ползвал инструменти. (Наскоро доказаха, че и маймуните го правят.) Та, блогът е инструмент. Нещо като нож, чук или каквото щете. Който използваме според наклонностите си – кой за каквото му харесва.
Казват, че е инструмент за душевен ексхибиционизъм. Не е ли обаче всяко споделяне същото, дори не в блог?… Често го казват блогери, смутени от импулса, който ги човърка отвътре. Защото нещо ги кара да се чувстват засрамени, може би дори мъничко изплашени. Но продължават да блогват. Защото нещо друго ги тласка да го правят. И търсят в цинизма обяснение – а може би оправдание.