Един съвременен герой

Става дума за Едуард Сноуден – бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ. Човекът зад изтичането на информация, което огъва уебсайтовете на „Уошингтън Поуст“ и „Гардиън“ пред последните две седмици. Повече за него можете да научите от обширно интервю и представяне в „Гардиън“.

Ако някой не е в течение – оказва се, че през последните няколко години NSA е склонила към пълно сътрудничество на практика всички големи американски ИТ фирми. Съдействието им се изразява в предоставяне на агенцията на информация за техните потребители, без никаква нужда от съдебно решение или други документи. Програмата, която осигурява това, се нарича PRISM.

Колко информация предоставят? Ако се вярва на техните декларации от последните дни, не са и чували за подобна програма и подобно съдействие. Ако се вярва на изпуснати признания – ами нищо особено, това-онова за отделни потребители, задължително не американски граждани. Ако се вярва на първите документи, изнесени от Сноуден – пълната информация (с изключение на самото съдържание на телефонните разговори и на е-майлите) на всички телефонни разговори или пращани е-майли от не-американци.

Но това се оказва не всичко. Впоследствие той публикува още документи – очевидно за да даде на всички нас възможност да видим реакцията на фирмите и NSA на първите му документи, и да си преценим дали да им вярваме по принцип. От последващите документи се разбира, че всъщност агенцията май е имала пълен и неограничен пряк достъп до абсолютно пълната информация, включително съдържанието на разговорите и е-майлите, на абсолютно всички фирмени клиенти, американци или не – и ги е опрахосмуквала ежедневно до последния бит.

Ще ми е трудно да събера на едно място всичката изнесена информация, дори накратко. Много нещо е изнесено в интервюто от линка по-горе. Още повече има в сайтовете на двата вестника и в коментарни статии по въпроса. Ако някой нито разбира английски, нито има кой да му я преведе – нека ми пише, ще се опитам да направя каквото мога.

Ако обаче трябва да сумирам накратко: всяка ваша информация, която сте решили да поверите на американски ИТ фирми, с почти пълна сигурност вече се съхранява (и) на сървърите на NSA. В списъка на сътрудничещите ѝ фирми влизат, освен другите: Microsoft, Google, Skype, Yahoo, Facebook, Verizon, PalTalk, YouTube, AOL, Apple…

… Добре. Предупреденият е въоръжен. Само че да си дотам да знаеш, че комуникацията ти се следи и записва, не е истински достатъчно. Истински достатъчно е да имаш алтернатива, която не се следи и записва. И тази алтернатива няма да ни я предостави държавата, държавата е заета с друго. Трябва да си се потрудим да я има ние.

В тази връзка, в момента тествам Jabber сървър на моя машина. Не зная дали ще успея да го настроя да работи пълноценно; щом стане (дано), ще го отворя за публично регистриране. Обмислям сериозно възможността да пусна и pod на Diaspora, но за него не зная ще издържи ли наличният ми хардуер – ако някой сисадмин със свободна душа помогне със сървърна мощ, ще съм му благодарен от сърце.

Не съм герой като Сноуден. Но ето че мога да направя нещо мъничко за свободата ни. И мисля, че това ме задължава да го направя.

Против шистовия газ

Една умна, балансирана и убедителна позиция на противник на шистовия газ:

http://gorichka.bg/dimitur-kenarov-za-shistoviya-gaz-sa-nuzhni-stotitsi-ponyakoga-hilyadi-kladentsi/

Оказва се, че и противниците на шистовия газ можели да имат мозък. Бях се отчаял вече…

Защо протестирам, и ще протестирам

Не е заради това, че Атака измамиха гласоподавателите си. Това е проблем на гласоподавателите им. Имат нужда да си изяснят какво всъщност представлява Волен Сидеров.

Не е и защото се опитаха да назначат министър, известен със застрояването на природни резервати. Нито защото го смениха с друг от същия сорт, само по-малко известен. Да му мислят природозащитниците.

Не е и заради идеята да върнат тютюнопушенето в заведенията (поета лично от здравния министър!). Да му мислят тези, дето ходят по заведения, аз не смогвам да се наспя от работа.

Нито пък е заради връщането на бившите кадесари във Външно министерство. И като бяха отвън пак не са спирали да дърпат конците му. (Пък и кадесарите не са негри, че да има как да са бивши…)

Не е заради прекратеното по спешност международно издирване на Маргините и пускането на Малкия Маргин от ареста. Нито е заради (както се дочува) планираното връщане на братя Галеви. При такъв парламент някоя и друга дузина едри мафиоти на свобода не носи съществена разлика.

И също не е понеже Симеончо внезапно пак си поиска двореца в Кричим. След като държавата вече доказа веднъж в съда с документи, че тоя дворец никога не е бил негов по никакъв начин. Очевидно някой му е обещал този път държавата да си затвори очите. Ама тя за какво ли не се очертава да ги затвори, та за това да се впрягам…

Не е заради „аутсорснатото“ на (приближени) частни фирми писане на закони (!!!). В България и при предишното правителство даже законите ги пишеха частните фирми и лобистите им. За при по-предишните правителства не ми се и говори.

Нито понеже ТИМ вкараха свои хора в правителството. С тях даже Батман се съобразяваше. Вярно, чак до такава откритост не бяха стигали, ама какво толкова? Скритото стана открито – по-добре даже.

Че в турските райони ще се учи в училище турски език не ме плаши. Разговарял съм с достатъчно турци, които са ми казвали: „Който иска България да се турцизира е луд. И точно ние знаем това по-добре и от вас, понеже знаем разликата. Няма да го допуснем.“ За няма седмицата откакто започнаха протестите в Истанбул го чух два пъти. Тези хора няма да ми запалят страната, те я чувстват и своя и я харесват и искат каквато си е. Ако не вярвате, погледнете площад Тахсим и десетките хиляди, вдигнали се за да не допуснат в парка да се строи джамия.

Не ме плаши и отмененият мораториум за шистовия газ. Да, ако не се спазват правилата за безопасност за околната среда, ще има големи поразии. Но не ми се вярва, че в България ще намерят кой знае колко газоносни шисти. Освен може би в черноморската акватория, но там тежки гафове трудно ще станат.

Ще преглътна и внезапно пратеното в девета глуха решение на служебното правителство, че държавата не бива да държи всичките си пари в една „братовчедска“ банка. Още в първия ден на това правителство – очевидно отмяната е била ултра-приоритетна. Но има далеч по-страшни неща дори от това.

И съвсем определено не е защото Бойко падна от власт. Да, насред криза се справи като най-добрите досегашни през благоденствие. Но беше почнал да забравя, че корупционерите задължително ще му забият нож в гърба при първа възможност, и беше тръгнал да ги храни и да им угажда. Имаше нужда да си припомни този урок и да преосмисли отношението си към корупцията и носителите ѝ…

Протестирам най-основно и първо заради опасността да бъде рестартирано строителството на АЕЦ Белене.

По уверенията на руската страна, тя ще струва около 10 милиарда евро. Което вече е бая солена цена за АЕЦ. Но това не е всичко. Строителството ѝ ще бъде финансирано със заем от Русия, при руски условия. Като ги погледне човек се получава, че ще изплатим общо 20 милиарда евро. При тази реална цена на централата, цената на тока ѝ ще е като от скъп ТЕЦ. Абсолютно неизгодно ни е. И това е направо незначителен аргумент в сравнение със следващия.

България има инсталирани мощности за производство на електроенергия за общо над 12 000 мегавата. Това при положение, че потреблението на страната (по данни на НЕК) варира между 2000 (нощем в почивен пролетен ден) и 4350 (в най-мразовита зимна вечер) мегавата мощност. Също, заради директивите на ЕС ние ще трябва да въвеждаме още мощности (от възнобвими енергоизточници), и в същото време да повишаваме енергийната си ефективност (което намалява консумацията). Иначе казано, превишението на мощностите над консумацията ни в обозримото бъдеще само ще расте…

Още около 1500 до 2000 мегавата бихме могли да изнесем по съществуващите далекопроводи, ако всичките ни съседи решат да купуват от нас технически възможния максимум (реално купува само Турция, и то на доста ниски цени).

Иначе казано, в момент на максимална реално постижима консумация плюс максимален теоретично достижим износ на ток ние все още няма да сме натоварили и половината от вече наличните ни към момента мощности! За какво ни са тогава още електроцентрали, и то със скъп ток?!

Популярният отговор е, че имаме договор с Росатом и те ще ни осъдят за милиарди, ако не построим АЕЦ Белене. Само че аз предпочитам да затрием 2 милиарда, отколкото 20. По-разумно е, нали?

Нека си припомним и кой подписа този договор с Росатом. По негово време нито мощностите ни бяха по-малко, нито консумацията и възможностите за износ – повече. Не си представям той да не е знаел това, при положение, че беше в правителството. Но въпреки това подписа въпросния договор. И в момента ни шантажира с него, все едно някой друг е виновен. Ще си спомните ли кой беше?

А каква е причината да го е подписал тогава, ще се учудите. Ако сте паднали току-що от Марс. Тези, които не са току-що паднали оттам, само ще се усмихнат тъжно. Подписан е, защото едни хора са гушнали едни пари. Познайте кои хора. В света на политическите приказки за „Лека нощ, деца!“ нещата може да стоят и другояче, но в реалния са такива.

Сега преговорите се водят отново, защото тези, които са дали парите, не искат само 2 милиарда, при положение че могат да лапнат 20. И защото са готови да доплатят сериозно на тези, дето са взели пари, за да го има договорът. Респективно тези, дето са взели пари, искат да вземат още. Предпочитат го пред това да трябва да върнат взетото преди. Или дори направо да бъдат отстреляни – мафиите не прощават измами за милиони, а се твърди, че милионите са доста…

Къде е моята работа във всичко това ли, драги ми читателю? Където е и твоята. Тези 20 милиарда няма да паднат от небето. Те ще излязат от джобовете на всеки българин – мъж, жена, дете, старец. По около 3000 евро на човек. 3000 от теб, 3000 от половинката ти, по 3000 от всяко от децата ви, по 3000 от всеки от родителите ви, от всеки от братята и сестрите ви… Ако имате тези пари излишни и търсите как да се отървете от тях, нямате проблем. Аз, уви, ги нямам излишни. И ме безпокои възможността да се наложи да ги плащам. Така че смятам да направя каквото ми е по силите, за да спра тази договорка.

А това може и да не е лесно. Преговорите с Росатом са за следващата седмица. Бърза се страшно, да не би да успеем да се вдигнем навреме и да осуетим грабежа в размер на 20 милиарда. На всички купени от мафията медии е абсолютно забранено да споменават темата, пряко или косвено. С повечето от малкото не-купени са направени опити за абсолютно безскрупулно сплашване със същата цел. Само че Интернет няма нито как да го купиш, нито как да го сплашиш. Протестиращите на улицата – също.

Така че ако случайно нямате въпросните хиляди евро излишни и не се чудите как да се отървете от тях, е добра идея да не жалите времето и силите си за подкрепа на протести срещу АЕЦ Белене. Връщането на кадесарите във Външно министерство и пускането на свобода на едрите престъпници можем да ги изкараме през носа на тази мафия и на следващите избори, когато и да са. Но да спасим джобовете си от олекване с по 3000 евро на човек, от пеленаче до старец, можем само ако протестираме всички, задружно и веднага.

Спасяването на джобовете ни от такова изгребване има и още един разкошен ефект. От въпросните 20 милиарда поне 5, вероятно повече ще се върнат като „комисиона“ у мафията, която организира грабежа ни. А италианските антимафиоти не случайно започват съветите си с „Направете мафията бедна! За да не може тя да купува политици, избори, органи на управлението, съдилища и наивни гласоподаватели. Направете я бедна, ако искате да я победите!“… Не спрем ли изгребването, ще направим мафията, която го организира, вероятно най-богатата мафия на света. А тя не е глупава и няма да похарчи всичките тези пари за яхти и хотели в Бразилия. Преобладаващата част ще ги инвестира в каквото умее – организиране на нови многомилиардни грабежи от нашия джоб. Някой от нас да има желание да го позволи?…

Помните ли попа от вица с наводнението? Който не се качил на никоя лодка, понеже чакал Господ да го спаси?… Е, ние в момента сме в неговото положение. Лодката минава покрай нас – побързаме ли, може да успеем да се качим. Ако не побързаме, пък Господ ще може лично да ни обясни как се е изпотил да ни праща лодки.

Предупреденият е въоръжен. Дали обаче ще реши да се отбранява, си решава той. И последствията са си за него.

Митингът в неделя… и Белене

Бях на митинга в неделя. Случи се… каквото се очакваше.

Още от предишния ден страниците в Интернет, които съобщаваха за организирането му, започнаха да изчезват. Дори тези във Фейсбук. Много се надявам собствениците им да проучат защо страниците са били свалени и да публикуват информацията. Ще е изключително полезна – особено за хора, чиито страници са хостнати в България. А дотогава моля всички съмишленици да се оглеждат. Видят ли съобщения за митинг, без колебание да копират и публикуват (а не само линкват!) пълното им съдържание навсякъде, където могат. Нека покажем на Цензора, че са му къси ръцете да запуши устите на всички.

От рано-рано към протеста се опита да се лепне Яне Янев. Два часа предварително – да не успеят протестиращите да се организират и да не го допуснат… Но както се и очакваше, хората му бяха шепичка. И когато започнаха да се събират реалните протестиращи, изчезнаха тихомълком. Заедно с немалко репортери, които бяха дошли, за да представят протеста като организиран и провеждан от Янето.

Някои репортери обаче останаха и за истинското събитие. Не зная отразиха ли го и как – не съм имал време да следя къде какво казват. Ето и от мен кратък отчет какво стана.

Към 12:30 вече се бяхме събрали прилично количество хора, може би между 1000 и 2000 души. Отначало просто стояхме от двете страни на паметника срещу Народното събрание. По някое време обаче тръгнахме напред и задръстихме пътя на колите пред него. Постояхме и повикахме там известно време. След това тръгнахме по „Гурко“ към Орлов мост и го блокирахме, може би за около половин час. После се върнахме по „Гурко“ до кръстовището пред Университета, и оттам до Министерството на младежта и спорта. После се ходи пак при Народното събрание, пред централата на БСП и май на още места – тях ги пропуснах, наложи се да се върна да посвърша малко работа… Но това беше само маршрутът.

Едно от нетипичните за подобни протести неща беше продължителността. Обикновено те траят по час-два, рядко три. Този изкара поне пет часа, нищо чудно и повече. Хората не бяха кой знае колко много, но бяха сериозно мотивирани.

Струваше си човек да чуе скандиранията. Немалко бяха доста вулгарни (предимно тези по адрес на Волен Сидеров и на Бареков). Немалко бяха неприятно националистически – не ми се цитират, срамота е. (Вероятно на митинга е имало и разочаровани атакисти – но дори така не одобрявам подобни призиви.) Имаше ги и стандартните „червени боклуци“, чух дори „за да има мир – БСП в Сибир“. Хубавото беше, че тази словесна относителна острота се съчетаваше с пълно спокойствие сред хората. Нямаше нито помен от опити за вандализъм или насилие.

Съставът на протестиращите ме изненада приятно. Имаше ги типичните кукута в стил Йоло Денев. Имаше няколко групички от по пет-шест младежи с леко хулигански вид (почти всички скандирания тръгваха точно от тях). Дори те обаче се държаха напълно културно. Колкото и внимателно да гледах за провокатори, не видях подозрително държащи се. Май някой наистина здравата се надява нещата да минат тихомълком… Поне три четвърти от присъстващите обаче бяха типични интелектуалци. Повечето от тези, които познах, не са фенове на Бойко и компания. И това ме зарадва най-много – очевидно хората започват да използват главите си.

Поведението на протеста беше точно каквото следва да се очаква от интелектуалци. Дори при блокиранията на кръстовища винаги се намираха протестиращи, които кротичко и ефективно помагаха на попадналите в полученото задръстване коли да го преминат и да се измъкнат. Никой не им пречеше, напротив – всеки с удоволствие помагаше. Една-две линейки, които трябваше да преминат през протеста, дори не се наложи да намаляват ход – мигновено им бяха разчистени коридори, през които да минат спокойно. Беше чудесно съчетание – шумен и „блокиращ“ протест, който в същото време правеше възможното, за да не пречи реално на закъсалите. Колкото и да е смешно, основното нарушение на движението идваше от полицията и опитите ѝ да не създава контакти (и база за конфликти) между шофьорите и протестиращите.

А и за полицията ще кажа с чиста съвест – добронамереността на момчетата ме смая. Не видях нито един полицай, който да ни гледа на кръв, да е недоброжелателен или да ни пречи реално. Вършеха си работата с усмивка и спокойно (а сигурно немалко от тях са били вдигнати извънредно заради нас). Всички от тях, с които говорех, бяха готови да помогнат с каквото е нужно. Мисля, че дължим немалко от спокойствието и безпроблемното и безвредно преминаване на протеста на тях. И им благодаря за това.

… Но всичко това е за протеста, не за причините му. За причините ще напиша сигурно мъничко по-нататък. Ако смогна, до няколко часа.

Има какво да се напише. Има какво да знаем, всички.

Истината е, която ще ни направи свободни. Ако искаме да бъдем.

Microsoft can’t be trusted with Skype

(Shamelessly stolen from fossforce.com.)

Just because the OEMs aren’t afraid of Redmond any longer doesn’t mean we shouldn’t be. We weren’t surprised at all, this week, when H Online reported that Microsoft has been playing fast and loose with our privacy on Skype. We don’t use Skype here at FOSS Force, but evidently when you sign their user agreement, you let them read everything you write. It appears Skype’s EULA is a little like your Miranda rights. What you say can and will be used against you.

From the H-Open report:

“A reader informed heise Security that he had observed some unusual network traffic following a Skype instant messaging conversation. The server indicated a potential replay attack. It turned out that an IP address which traced back to Microsoft had accessed the HTTPS URLs previously transmitted over Skype. Heise Security then reproduced the events by sending two test HTTPS URLs, one containing login information and one pointing to a private cloud-based file-sharing service. A few hours after their Skype messages, they observed the following in the server log:

“65.52.100.214 – – [30/Apr/2013:19:28:32 +0200]
‘HEAD /…/login.html?user=tbtest&password=geheim HTTP/1.1′

“They too had received visits to each of the HTTPS URLs transmitted over Skype from an IP address registered to Microsoft in Redmond. URLs pointing to encrypted web pages frequently contain unique session data or other confidential information… In visiting these pages, Microsoft made use of both the login information and the specially created URL for a private cloud-based file-sharing service.”

That being the case, we must concur with H-Open’s and heise Security’s assertion that all users of Skype should assume this could happen to them too. In other words, when you’re using Skype, figure you’re on a party line. Better yet, figure everything you do is being routed through the U.S. Department of Homeland Security.

И… честито правителство!

Уплашен съм.

Не от това, че правителството е на БСП и ДПС – че ще е така се знае от нощта на изборите насам. И само по себе си не е кой знае колко ужасно. В такива кризи политиците нямат твърде много мегдан за вършене на глупости.

Не и че включва хора, които нямат място в едно правителство – то кое ли не е включвало такива? Предишното беше пълно с тях, и въпреки това се справи по-добре от другите преди него. (Като се вземе предвид, че управляваше насред криза.)

Плаши ме, че едно чисто партийно правителство бива пробутвано за „експертно“. Демек партиите зад него ни казват: „Това не сме ние. Не щем да носим отговорност за действията му.“ Защо им е отсега да се правят на ударени, ако се планира това правителство да свърши нещо свястно?

Да, ще управлява в криза, а управлението в криза никога не е лесно и благо. Очаква се да не донесе много любов на управляващите, дори ако са съвестни. Но си мисля, че българите са се научили да разпознават и оценяват това. Ако не беше така, ГЕРБ щеше да вземе на тези избори под 10% – а се наложи срещу тях да бъде мобилизиран целият законен и незаконен арсенал на старата мафия, за да не вземат процент, близък до предишния им. И то при положение, че изобщо не бяха ангели небесни. Очевидно не това е голямата тежка причина зад избора на кукловодския подход.

Тогава?

Вече сме виждали неведнъж подобни „експертни“ правителства – на Попов, на Беров… Всички тези правителства останаха в спомените ни с едно и също: крадене и разсипване до посиране. И това е неизбежно следствие от факта, че точното им определение е марионетни правителства. Когато този, който дърпа конците, стои начело пред всички с името и лицето си, няма как да няма едно наум. Прекали ли с краденето, дори да няма улични протести, идва видовден, тоест изборен ден… Когато този, който дърпа конците, е удобно скрит от значителна част от обществото, какво е логично да стане със задръжките му? Писал съм и друг път – опищяваме света как нямаме политици като Кол и Митеран, а не се замисляме дали и те нямаше да се разпищолят, ако управляваха иззад сцената, както се прави в България.

Интересен ми беше моментът кой точно ще даде легитимност на избора на правителството. Оказа се лично Волен Сидеров. Чух подмятания, че всъщност бил човек на БСП / ДС, и че бил купен. Дали е вярно не знам, надявам се да науча. Към момента обаче най-близо до представите ми е трета хипотеза. Атака без ДПС е като Дон Кихот без вятърни мелници (както и ДПС без Атака). Не се ли подкрепят тихомълком едни други, не помагат на себе си…

Има ли смисъл при това да се учудваме, че в правителството попадат хора като Калин Тихолов? Или че ако се наложи да бъдат оттеглени, на тяхно място идват по-малко известните от същия „професионален“ кръг? Понеже ги избират по професионализъм и експертност ли? Да, а хлябът расте в магазините… Какво да очакваме да е предназначението на това правителство, и реалните резултати от работата му – да направи нещо полезно за България ли?

А вече излизат и конкретни планове какво ще направи. Едно от най-корупционните действия на правителството на ГЕРБ беше да държи почти всички държавни пари в една крайно противоречива банка – тази на Цветан Василев. Служебното правителство на Райков предприе решителни мерки да скъса тази корупция на най-високо ниво, за което му свалям шапка – разработи план никоя държавна институция да няма право да държи повече от 25% от парите си в една и съща банка. Това моментално накара Цветан Василев и зависимите от него да дадат як гръб на БСП и ДПС. (Ако не сте се сетили защо медиите и на Делян Пеевски, и на Красимир Гергов внезапно застанаха така открито срещу ГЕРБ… Или ако не си спомняте противоречията около избирането на Сотир Цацаров – подробностите около получения от него апартамент…) Познайте какво е становището на надпартийния премиер Орешарски по въпроса? Че тези мерки не са на дневен ред, естествено.

Друго действие, което ме смая, е планът ГДБОП да бъде прехвърлена към ДАНС. В САЩ имат 16 различни агенции от сорта на ФБР, ЦРУ, АНС и прочее. Не защото имат бол пари и не могат да си направят сметката какви икономии ще реализират, ако ги обединят. А защото знаят, че тайните служби има как да бъдат контролирани единствено ако се контролират една друга и са достатъчно много, за да няма как да влязат в тайни съвместни договорки… В България ДАНС и ГДБОП са почти единствените не-военни по-тайни служби. Обединяването им ще означава по същество поставянето им извън чийто и да било контрол. Разбира се, с изключение на този на моя любимец Алексей Петров и шефа му по знаем-каква-линия Първанов. Което не знам за вас, ама на мен много подозрително ми прилича на целта на задачата…

Трето, което ме смая, беше позицията на здравната министърка в полза на разрешаването на тютюнопушенето в обществени места за хранене и прочее. Да, има много мнения и за и против, но един здравен министър просто няма право да е за подобна стъпка! Ако има човек в страната, който да е абсолютно задължен да застане на една точно определена от двете страни, това е той!… Ако това е началото, какво ли ще е продължението?!

Всъщност, доколкото мога да преценя, това правителство ми прилича на доста сериозна победа на Станишев над Първанов. Първановите лейтенанти повечето останаха категорично аут, бяха назначени близки на Станишев. Не ми е любимец, но Първанов изигра такава роля за България, че ми е трудно да си представя нещо, което да е лошо за него и да не е добро за България и мен като българин и живеещ тук. Затова и сериозно се чудя дали не е добра идея да подкрепя това правителство, поне колкото да дам на Станишев някаква опора срещу Първанов. (И впрочем дали и Борисов не е пред същата дилема. Как я е решил, сигурно ще видим до няколко месеца.)

Но все пак… какво продължение следва да очакваме след подобно начало? Не ми се мисли даже. Много ми се иска да съм лош пророк. От сърце се надявам да се окажа лош пророк. Но при вида на задалото се почвам да се замислям дали най-сетне да не прибягна до пословичния изход от кризата. Въпреки всичката ми обич към измъчената ми страна и измъчените ми приятели из нея…

Добре де, стига съм хленчил. Просто ще кажа – бъдете оптимисти, но бъдете и предупредени. Надявайте се на добро, но и запасете хладилниците и мазетата. Рискът (дано) не е 100%, но го има.

Шило в торба не стои

Спомням си как политологът Огнян Минчев беше казал, че правителството на ГЕРБ е свалено от интелигенцията в Интернет. Подлъгана от олигарсите заради отказа да се строят „Белене“ и „Бургас-Александруполис“.

И още тогава нещо не ми се връзваше. Че и Белене, и Бургас-Александруполис щяха да са многомилиардни хранилки за кражби, и са нужни единствено с тази цел, не го знаят само все още неуспелите да паднат от Марс. Интелигенцията повечето не влиза в тази категория. А и онлайн допитванията масово показваха огромно предимство за ГЕРБ. Процентно спрямо „реалността“ други сили, като ДСБ, печелеха дори повече, но сумарно ГЕРБ вземаше обикновено доста над 50%. Дори когато допитванията бяха в сайтове, чийто таргет са именно интелигентните хора. За радост ли, за ужас ли – така беше. На иначе уважавания от мен г-н Минчев ли да вярвам, или на очите си? При такава дилема обикновено избирам да вярвам на очите си. Но това не ми даваше отговора.

(Не че не го знам. Писал съм го неведнъж. Но никога не съм имал документи, които да мога да покажа, без да изложа на сериозен риск някой свестен човек. Както е известно, мафията не издава фактури лесно.)

Е, нещата започват да се разплитат. Отделни късчета информация вече започват да излизат. Ето ви поредното. (Изисква Flash Player.)

Ако някой няма времето да го гледа, накратко: това е клип от протестите на 19 февруари. Пуснат е като коментар под статия, в която Огнян Минчев защитава тезата си. Коментарът гласи следното:

Интернет интелигенцията протестираше мирно и тихо, с искания единствено срещу ЕРП-тата, тези които свалиха ГЕРБ и Борисов бяха не повече от 1000 футболни лумпена, платени с по 300 лева на човек от хунтата. Те бяха тези, дето викаха: “МАФИЯ”, “Оставка”, ДОЛУ” и хвърляха бирени шишета по полицията. И за да не бъда голословен, давам веднага доказателства: (ВИЖТЕ КЛИПА)

В клипа младеж споменава ясно и изрично, че са взели по 300 лева, за да замерят с камъни полицаите. (Освен всичко друго.)

Чудя се, възможно ли е този клип да е фалшификация? Принципно – да, разбира се. Но да бъде пусната такава фалшификация сега ще е класиката на жанра „след дъжд – качулка“. Къде по-полезна би била примерно в деня за размисъл преди изборите, както вече установихме. Плюс това, физиономиите в клипа са доста добре видими и различими – вероятно не би било проблем носителите им да бъдат идентифицирани и разпитани, и тайната кой точно сваляше правителството на ГЕРБ – разкрита.

(Познайте дали това ще се случи. Дали МВР ще ги подгони. И дори ако ги подгони, дали в един момент, примерно при встъпването в длъжност на новото правителство, това разследване няма тихомълком да бъде спряно. Дали прокуратурата ще повдигне обвинения или ще си измие ръцете. И т.н… Само че познайте и какво говори всичко това. Дали не дава ясен и недвусмислен отговор на въпроса кой точно я свърши тая работа. Да, разликата от Алеко Константинов до Бойко Борисов е от небето до земята – само че точно толкова е разликата от бай Ганьо до тези, дето смъкнаха Боко. В полза на бай Ганьо, не в тяхна.)

Искахме истината? Е, имаме още една частичка от истината. Може да не е там задълго, особено ако Refuse to be Denied не е по-предпазлив от някогашния админ на ФрогНюз. Затова съветвам всеки – смъкнете си клипа и го качете на други места. Примерно под няколко различни имена в YouTube, там и най-безскрупулните български олигарси трудно ще заповядват. Нека го има, за техен ужас. И дано имаме и още нови частички. За да се отварят очите и на по-колебливите, и запушват устите и на по-наглите.

Време е да си отворим очите и отпушим ушите за истината. Надали ще е особено опасно, търсенето ѝ носи смърт предимно във филмите и сънищата. Просто гледайте, преценявайте и решавайте със собствените си глави, а не с чутото от купени „медии“. Автокефалността, да цитирам Иван Попов, в епоха като нашата е единственото спасение от превръщане в зомби.

И най-вече не забравяйте. Напомняйте при всеки удобен случай кой и как действа по такива начини. Когато се опитват да ви организират чрез Интернет за мероприятия срещу някого, си задавайте въпроса не стоят ли зад мероприятието същите кукловоди. Надали ще ви е трудно да го разберете. Ако са тези, не им играйте по свирката, дори ако изглежда да е във ваша полза. Щом е в тяхна полза, значи задължително е във ваша вреда, и по-голяма, отколкото предполагате.

Да, Боко е тиква, тъпанар, фукльо и ходещ антипод на политика и държавника. Писал съм го неведнъж, сигурно ще го пиша и занапред неведнъж. Има само един по-лош избор от него – мафията, която дърпа конците на почти всички останали в българската политика. Тя е враг номер едно на страната ми, и като резултат от това на мен самия. Защото съсипва всичко, което ми е скъпо – природа, среда, хора… А врагът на моя враг е мой приятел. Поне докато е враг на моя враг.

Питат, и отговор имат и други

Колкото повече чопля политиката напоследък, толкова повече погнуса насъбирам. Точно както и всеки в България (с изключение на тези, от които се погнусяваме). Все едно чистя невъобразимо мръсна, гадна, смрадлива и най-вече невъобразимо запушена тоалетна… Повръща ми се! Мамка му, повръща ми се!

Само че ако не почистя тази тоалетна, поне колкото ми е по силите, тя все повече ще смърди и ще дави в съдържанието си всичко наоколо. И мен. И приятелите, които обичам. И семейството и децата ми… Затова стискам зъби да не побягна и заповръщам някъде. И, отчаян пред планината от миазми, продължавам да правя каквото мога, за да освободя поне някое мъничко кътче от смрадта. Да прочистя поне на капчица умовете на тези, които ценя и обичам. Да посея поне миг колебание и страх в сърцата на тези, които произвеждат миазмите и ни давят в тях. Поне за миг да ги уплаша, че лъжите им не са минали докрай. Че има хора, които не са се поддали на тях. Че тези хора ще продължават да напомнят истината и да протягат ръка на почти удавените. Винаги.

Не, не съм от тези герои. Или ако съм, е някъде най-долу. Един от обикновените редници в тази армия, която всъщност така или иначе няма команден състав. Но сред нея има и хора с много по-могъщ глас от моя. С несравнимо повече сила и харизма. Хората, на които се възхищавам. Които бих нарекъл мои учители, ако нямаше сигурно да ги посрамя.

Един от тях е Любомир Николов. Въпреки че не е от най-полизитираните, той също не търпи злото, включително в политиката. И се възмущава открито и без колебание от най-наглите, безпардонни и гнусни злини там. За което можете да прочетете поредния запис в блога му.

Сигурно Любо също е отвратен до повръщане – но се бори. Защото е вярно, че когато от политиката се махнат отвратените, в нея остават само отвратителните. Творящите зло и купените от тях… Бори се заради всички нас и заради тези, които идват след нас. И за да напомня на по-обикновените като мен, че изоставим ли борбата ни, спрем ли да отваряме очите на хората за измамите, ставаме неволни съучастници на злото. Предали се – не пред заплахата му, а пред отвращението, което то поражда…

Искам да му кажа – не се бой, писателю! Някои може и да не издържат, но други няма да се огънат. Ще продължават да отварят очите на хората и да ги крепят срещу лъжите и съня на разума, пораждан от тях. Да помагат на отказалите се да съберат сила да надигнат глас отново. И на излъганите – да разкъсат булото на измамата, да се пробудят от упойката на апатията. Да преодолеят отвращението от миазмите на злото.

И да се борят отново с отровата, която се опитва да ни удави. Колкото и да им се повръща от нея.

Питам и отговор… имам

В предишния запис поставих въпроса за намерените в Костинброд бюлетини. Дали те са наистина подготвяни за фалшификация на изборите, както твърди прокуратурата, или са нормален печатарски брак. И дали цялата история около тях беше коректна работа на прокуратурата, или нейна политическа акция.

Оттогава мина почти седмица. Много неща станаха известни. Много хора извадиха на бял свят или пък посочиха важна информация. И говорих с доста специалисти, които да могат да кажат точно как стои едно или друго. Време е да кажа какво научих. Защото надали само аз искам да зная каква е истината по въпроса. Сигурно искат да я знаят още куп други хора. За да знаят какво да мислят за едни или други организации или институции?

За бюлетините вероятно ще може да се отговори окончателно когато всичко около тях стане публично. От разговорите, които проведох с печатари, обаче става ясно доста. Ето го:

Когато се печатят бюлетини от този тип (32 различни, повечето от по няколко части, тираж от няколко милиона и т.н.), е нормално да останат три категории отпадък. Едната е класическият брак, например размазано отпечатани или погрешно срязани бюлетини. Втората е т.нар. надпечат – отпечатване на повече бройки, което се налага по техническа необходимост. (Например ако бюлетините за два окръга се печатят на един лист, ще бъдат отпечатани еднакъв брой. Ако в единия окръг има повече избиратели, за другия окръг ще останат излишни.) Третата е „резерв“ – количество, което обикновено се отпечатва умишлено в повече. (Нерядко се случва продукция да се похаби по пътя и да трябва да се допечатва отново. Тъй като пренастройването на машините е най-скъпият етап, обикновено излиза по-евтино да се допечатва малко резерв, за всеки случай.)

В нашия случай резерв не се очаква да има – правителството нарочно поръчва с 10% повече бюлетини и си ги взема преди изборите. В печатницата остават да се съхраняват бракът и надпечатът. Съгласно договора ѝ с правителството, печатницата е длъжна да ги съхранява до след изборите, когато ще бъдат унищожени. (Което е редно да е контролирано от правителството.)

Колко е откритото в печатницата количество? Според прокуратурата то е 350 000 броя, което е над обичайната норма за печатарски брак (около 2%, което би било около 160 000 броя). Трябва обаче да се вземе предвид и че бюлетините не са в стандартен печатарски размер, тоест е напълно реално бракът да е повече. Най-сетне, както и да се групират бюлетините за общ печат, е логично да се очакват поне 2-3% отгоре надпечат – иначе казано, 350 000 броя започват да изглеждат напълно реално количество. (Още повече че по много мнения тази бройка е завишена.)

Прокуратурата също така изтъкна, че кашоните с бюлетините били подредени на палети, т.е. готови за спедиция. Това обаче изобщо не е убедително – в печатниците всичко се съхранява на палети, за да може лесно да бъде местено, включително бракът.

Беше изтъкнато също така, че бюлетините били разпределени по кашони, за да е по-лесна спедицията. Това обаче би било и положението с брака във всяка що-годе подредена печатница. Бюлетините се отпечатват една след друга, и е нормално бракът на всяка да попада на отделно място. (Като минимум за да е по-удобен правителственият контрол при унищожаването.) Също, имаме косвена информация, че вероятно разпределението по кашони не е кой знае колко спазено (експертизата от петък – вижте по-долу).

Първото твърдение на прокуратурата беше, че бюлетините е трябвало да бъдат спедирани из цялата страна (и затова са били подредени по кашони). Акцията на ДАНС и прокуратурата беше проведена в 14 ч. в събота, и не бяха открити никакви опити за разкарване на бюлетини. Тоест, ако прокуратурата е права, се е очаквало в рамките на 18 часа (до неделя сутринта) всички бюлетини да бъдат развозени из цялата страна, разпределени до съответните партийни щабове, оттам до партийните активисти, оттам до продавачите на гласове и оттам до купените гласоподаватели. Нещо, което е очевидно нереално.

Второто твърдение на прокуратурата – че бюлетините са били подготвени за чужбина – беше издигнато, за да се заобиколи необходимостта да се демонстрира разпределение като за спедиция до страната. То обаче не се връзва с факта, че са налични (по данни на прокуратурата) бюлетини за всички избирателни райони, а не само за тези, за които се гласува в чужбина. Също така, в рамките на 18 часа бюлетините би било дори по-трудно да се спедират до чужбина, отколкото до България. Иначе казано, тази теза е още по-нереална от първата.

Бяха подхвърлени от няколко източника (не от прокуратурата) хипотези, че бюлетините са били подготвяни за следизборни фалшификации. Впредвид възприетата тази година процедура (всеки от членовете на секционната комисия получава копие от секционния протокол, подписано собственоръчно от всички членове на комисията), обаче възможността за следизборни манипулации е сведена на практика до нула. Единственият начин да има подмяна на вота, без да има разлика между съдържанието на урната и секционния протокол, е да бъде купена цялата секционна комисия. На по-високите нива такава подмяна ще наложи и подмяна на секционния протокол, която веднага ще бъде уловена при сравняване с протоколите на членовете на СИК. А официалните секционни протоколи са публични, което прави проверката лесна и удобна. В крайна сметка: следизборната фалшификация е на практика невъзможна, особено в значими мащаби – купуването на значим брой СИК не само би струвало много пари, но и рискът от разобличаване ще клони към 100%.

Най-сетне, остава и въпросът, зададен дори от „любимия“ ми Бойко Борисов – защо прокуратурата не е изчакала да издебне кой ще дойде да ги превозва, за да хване конкретния виновник? Прокуратурата се оправда с това, че информация за акцията е изтекла в медиите и така е предотвратила „засадата“. Това обаче не е истина – информацията за акцията беше пусната от TV7, ако не ме лъже паметта, известно време след началото на акцията.

(Това поставя и един много интересен въпрос. В информацията по TV7 се съдържаше и какво прокуратурата и ДАНС са намерили при акцията – още преди тя да е приключила и дори те да знаят какво са намерили. Иначе казано, не само прокуратурата е знаела предварително, че медиите ще изнесат информация за акцията, но и медиите са знаели предварително какво прокуратурата ще открие при нея.)

Една възможност за предварителна информация е акцията на прокуратурата, направена в петък, деня преди събота, в печатницата. На тази акция е доведен експерт от печатницата на БНБ. Благодарение на вътрешни за прокуратурата лица, изпратили анонимно информация до медиите, имаме достъп до обясненията на длъжностните лица от печатницата и до заключението на експерта Божидар Василев. В него той подробно излага информация какво се намира в печатницата. Проблемът тук е, че тази информация сериозно се различава от изнесената на следващия ден от медиите и от съобщената от втората проверка на прокуратурата (а тези двете съвпадат, въпреки че не е ясно как е възможно – информацията е изнесена от TV7 преди да е установена от прокуратурата).

Покрай предварителната акция на прокуратурата от петък възниква още един въпрос. Доколкото е известно към момента, единственият сигнал за тези бюлетини е подаден от Мая Манолова (висш член на БСП и от днес зам-председател на парламента). В документите, изнесени от прокуратурата, е посочено, че петъчната акция е проведена по този сигнал. Не е ясно обаче тогава по какъв сигнал и от каква необходимост е проведена съботната акция – особено при положение, че няма 24 часа от провеждането на предишна, на същото място, завършила с експертно мнение и заключение. (На съботната акция засега няма информация да са присъствали външни за ДАНС или прокуратурата експерти.)

Още информация по въпроса:

Петър Кънев – Бюлетините от Костинброд са стандартен излишък
Капутовата революция от 11 май – Руслан Йорданов

Когато се сумира всичко това, за мен истината става неоспорима. А именно:

– прокуратурата е знаела, че наличните в печатницата бюлетини няма как реално да бъдат използвани за фалшифициране на изборите
– прокуратурата съзнателно и умишлено е провела акцията съвместно с определени медии
– и в крайна сметка, провеждането на акцията на прокуратурата в събота, деня за размисъл преди изборите, е било политическа поръчка

Дали въпросната „акция“ повлия съществено на изборния резултат? Не вярвам. Може да е смъкнала процент-два за ГЕРБ, но не повече. По-важното в случая е, че прокуратурата у нас доказа нагледно и неоспоримо, че е не част от независима съдебна система, а политически инструмент на старата кадесарска мафия. И че на нея може да се разчита единствено и само да преследва целите на тази мафия.

Това е моят извод. Не е нов – просто е доказан още веднъж, много нагледно и неоспоримо.

Останалото е шум – тоест, по същество мълчание.

Питам и отговор… искам!

Около историята с бюлетините в печатницата. Искам да зная истината за тях.

От „вътрешен“ източник разбрах нещо, което не зная дали е истина. По характера на източника бих му дял 95% вероятност да е. Ето го:

Въпросните бюлетини били не 350 000, а малко над 100 000. Наистина били технологичният брак, насипан (не подреден) в кашони, заделен и запечатан именно за да не е лесен за крадене и злоупотреби.

И което е по-интересно – в петък, точно 14:00 часа, представители на прокуратурата били влезли в печатницата. Огледали абсолютно всичко, включително въпросните заделени бюлетини – били им показани и обяснени най-подробно. Никой от тях нямал никакви претенции, въпроси или съмнения към бюлетините. Тръгнали си с уверението, че всичко е наред. Акцията на ДАНС и прокуратурата била на следващия ден, в събота – и поне един от присъстващите прокурори май бил същият като от предишния ден. Също, хората от медиите дошли едновременно с ДАНС и прокуратурата.

Искам да си доведа сигурността в истината до 100%. И това какво била решила прокуратурата не ме убеждава изобщо и в нищо. След като днес заключиха окончателно, че лекарите от Търново, дето изродили „мъртъв“ плод, не били виновни. (При положение, че 12 часа след раждането, прекарани в хладилник, „мъртвият“ плод продължавал да показва „спинални рефлекси“. Апропо, и в деветорната медицинска експертиза пише, че „лекарите се подвели, понеже мъртвороденият плод симулирал признаци на живот“. Искам да знам имената на лекарите, подписали тази експертиза.)

Накратко, имам следните въпроси:

1. Ако тези бюлетини не са технологичен брак, къде е бракът? Няма как да изпечатиш осем милиона бюлетини, без да има поне стотина хиляди брак. По договор печатницата е задължена да го съхранява до след изборите. Няма как да се е отървала от него, под охрана е отпреди тях. Къде е бракът? Искам да бъде показан, публично, така че да се види, че това са бракувани изборни бюлетини. Различни от въпросните „открити и задържани“.

2. Какво се съдържа във въпросните кашони, и колко броя е? Дали са подредени не-бракувани бюлетини, готови за изпращане, или са насипани бракувани бюлетини? Примерно дали всичко е очевидно в перфектно състояние, или значителен процент е очевиден брак? Разделени ли са по окръзи примерно, или има кашони, които са с бюлетини за най-различни окръзи? Искам това съдържание да бъде показано публично и преброено, или поне преценено с прилична точност.

3. Вярно ли е, че от прокуратурата предишния ден са правили подробен оглед на печатницата, видели са включително въпросните кашони, научили са какво има в тях и не са имали никакви възражения? Ако да, защо не са имали възражения, а акцията е чак на следващия ден? Ами ако бюлетините бяха разпратени през нощта, че да има време да бъдат разпределени за пускане в употреба? Искам убедителен отговор. И имената на прокурорите, осъществили огледа и после акцията.

4. Откъде всички медии научиха „на живо“ за акцията на ДАНС, и какво цели и какво е открила? Информацията излезе почти едновременно във всички, до няма час след акцията, още преди прокуратурата да излезе с официално съобщение. За един час е трудно да се прибереш от Костинброд до студиото в София и да подготвиш предаването, дори ако вече имаш информацията какво се прави и какво е намерено… Искам убедителен отговор.

5. Какво налагаше акцията и (предполагаемите дори към този момент) резултати да бъдат обявени пред медиите? Намерените бюлетини са поставени под охрана. Обявяването им пред медиите няма как да предотврати нищо, нито да помогне с каквото и да било. В същото време е много остро политическо послание точно в деня за размисъл. Къде е необходимостта от това обявяване точно в този момент? Искам убедителен отговор.

6. Защо въпросните бюлетини бяха поставени под охрана, вместо да бъдат проследени и извършителите да бъдат разкрити, щом от прокуратурата са толкова уверени, че става дума за престъпление? Борисов може да е изключително тъп, но въпросът му беше правилен. ДАНС и МВР имат достатъчно ресурси, за да прехванат бюлетините когато пожелаят, така че не рискуваха нищо. Можеха да изчакат да дойде някой да ги товари – щяха да имат следа кой ги е поръчал, да идентифицират нарушителя. Какво наложи това да не бъде направено? В други държави това не-действие би било сметнато автоматично за съдействие на престъпниците… Искам убедителен отговор.

7. Ако в събота по обяд тези бюлетини са били още в печатницата, сериозно ли очаква прокуратурата те в неделя сутринта да са разкарани по секциите в цялата страна, разпределени по съответните хора, раздадени на съответните купени гласоподаватели и т.н.? (Да бъдат подменени чувалите с подадени бюлетини е нереално. След преброяването в секцията протоколът с резултатите се размножава в по един екземпляр за всяка партия и на всеки екземпляр се подписват всички членове на секционната комисия. Ако в РИК има един глас разминаване между секционния протокол и реално преброените бюлетини, или копието на някоя партия с оригинални подписи на всички други партии, ощетената партия ще направи скандал. За капак, посекционните резултати се публикуват общостъпно в пълен обем, така че всеки може да направи проверката. Единственият начин да фалшифицираш вече наличния резултат е да купиш цялата изборна система, от ЦИК през РИК до СИК, и всички без изключение политически партии в добавка, а всъщност и всички български или чужди граждани, които биха могли да проверят резултата. Не е реално.) Ако не, на какво основание е направено заключение, че те са предвидени за фалшификация на изборите? По какъв механизъм се очаква да стане тя? Искам убедителен отговор.

Ако получа до седмица нагледни доказателства и убедителни отговори на всички тези въпроси без изключение, ще съм склонен да допусна, че някоя политическа партия наистина се е готвела да фалшифицира изборите. (Дори в този случай, благодарение на прокуратурата и ДАНС, надали някога ще научим коя.) Ако обаче дори един от тях не получи нагледните доказателства или убедителния отговор, ще имам основанията да мисля, че прокуратурата е изпълнила политическа поръчка. По начин, който пряко нарушава българското законодателство. Представянето на нагледните доказателства или убедителния отговор, ако съществуват, би било елементарно и без никакви законови, технически или други пречки – няма причина да не се случи.

Чакам.

И за да не бъдат подминати въпросите ми с мълчание, имам молба към всички медии и колеги по блог – моля ви, повторете ги и вие. Ако трябва, всеки ден. Каквито и разлики във възгледите да имаме, заслужаваме да знаем истината.