Grigor Gatchev - A Weblog

Неведнъж, включително тук, съм си задавал въпроса – какво казва историята ни за нас? Нация от предатели ли сме, или нация от спасители? Изкусително е да се отърва с дежурното “във всяка нация има всякакви”, но няма да го направя. Не че е лъжа. Но не е истинският отговор.

(Каква е разликата между двете ли?… Наскоро гледах в Нета поредната дискусия на тема циганин ли е Иван Костов. Че не е циганин, е верният отговор – но не е истинският отговор. Истинският отговор е “И какво, ако е циганин?” Защото бас държа, че и между “циганофобите” има оперирани от Чирков, които му дължат живота си, и дори това не е променило мнението им…)

Истинският отговор според мен е, че нацията не е константа. Едни хора умират, други се раждат и възпитават, трети променят вижданията си. В един случай нацията може да бъде от предатели. В друг – от спасители. Но това не я прави “средностатистическа”. Докато нацията е от предатели, тя е нация от предатели. Докато е от спасители, е нация от спасители. Променя се, според това как е постъпила. Получава право на орден, или на клеймо, с избора си.

Каква бихме искал да бъде нацията ни – от предатели или от спасители? Това вероятно е въпросът, по който сме най-единодушни. Дори ако попитам дали България заслужава хубави неща, или бедствия, разликата в мненията ще е по-голяма. Което иде да покаже нещо много важно: вътре в себе си ние знаем, че моралът и етиката са по-важни и по-ценни от авантата и келепира. Лошият живот, фашизмът, комунизмът, мутризмът и дори политическата ни мафия са успели да ни чалгизират и обезграмотят, да ни накарат да мислим, че сме отрепки и друго от нас не става – но не са успели да унищожат докрай същността ни на достойни хора. Иначе казано, имаме потенциал да станем народ, ако и да е натикан много дълбоко вътре в нас. Да са нужни косвени въпроси, за да посмее да се покаже… Но това е съвсем друга тема.

Нацията – това сме ние. Всеки един от нас. За някой австралиец, французин или чилиец може би българската нация е предимно президентът, или други официални лица. За мен обаче нацията предимно съм аз. Аз съм човекът от тази нация, с който имам най-много общо. Който ми е най-близък, от когото завися най-много, и с когото съм свързан най-много… Оттук и очевидното правило: нацията – това съм аз. Когато кажеш “нацията”, мисли за себе си – пред себе си нейно олицетворение си ти. (Ако, разбира се, имаш “аз”, пред което да се олицетворява каквото и да е. Ако не си празен до степен мнението ти да не струва нищо, дори за самия теб.) Нейно мнение е твоето мнение, и нейни постъпки са твоите постъпки. Ако ти си крадлив, значи нацията ти е крадлива. Ако си достоен човек, нацията ти е достойна.

А какъв си се определя от постъпките ти – защото те са истината за изборите, които правиш. Оттук, казано с толкова много думи, е и простото и очевидно: каква е нацията ти зависи от личните ти избори. Те са, които правят нацията ти от предатели, или от спасители. Защото почти всеки наш избор е избор между предателство към някого или нещо, в някакво отношение, или спасяване на някого, в някакво отношение. И вършейки ги, ние всекидневно се учим какви да сме. Спасяването на българските евреи през Втората световна, или предателствата, унищожили стотици български крепости – военни, на духа, на името или надеждата ни – не са изникнали на гола поляна. Те са естественото продължение на ежедневните предателства или спасения в живота на хората, които са ги извършили, поредният им избор, нищо повече.

… На тези размисли ме наведе една новина – как Франция търси начин да затвори границите си за емигрантите, които бягат от Тунис. Чудех се дали французите са прави, или не. И по-точно, в какво са прави, и в какво не – защото картинката никога не е само черна или бяла.

Не зная какви са хората, които бягат от Тунис. Може би са гордостта на този народ, преследвана и наплашена от репресивен режим. А може би са престъпниците му, които търсят спасение от закона. Може би са обикновени хорица, подгонили мечтата за нов живот. Или зли ислямистки фанатици, тръгнали да ни унищожават скъпоценното спокойствие… Ако науча повече за тях, вероятно ще мога да дам точна оценка на позицията на Франция. Засега не знам достатъчно, така че не мога.

Знам обаче нещо друго. Всяка сериозна държава (а Франция определено е сериозна) има ресурсите да пресее кандидатите за имигранти в нея, и да ги прецени какви са и за какво всъщност се борят. Защото да допуснеш орда престъпници в страната си е предателство към собствения си народ, но да откажеш достъп на истински хуманитарни бежанци е предателство не само към бежанците, но и към същия този свой народ. Защото е предателство към същността ти на достоен човек, и те превръща в предател, и с теб и народа ти в народ от предатели. А дали народът ти иска да е народ от предатели?

Да, пресяването не е лесно. Случват се и погрешни преценки. Но в такъв случай според мен е нужно презумпцията да е в полза на имигрантите. Да, така в страната ще влязат повече престъпници – но ако тя е читава страна, те лесно ще бъдат изловени, а ако не е читава, надали ще са забележима прибавка към нейната си престъпност. Така че правилната постъпка винаги е да бъдеш спасител, а не предател.

Някои хора казват: “Бъди спасител на народа си, а не негов предател – изгони всяка чужденска сган!”. Но народът не е константа. Спасител на кого от народа ни, като начало – на славяните, прабългарите или траките? Кои други два народа да изгоня? Дали щеше да има днес България, ако българските владетели бяха “спасявали” народа си с този начин на мислене?… А има и друго нещо, още по-важно. Оръжие срещу съвременната чума и плашило, тероризма, има – нарича се “морално превъзходство”. Който не е живял при социализЪма, не знае колко могъщо оръжие е.

Приемането и подслоняването на пострадалите е “атомната бомба” в арсенала на моралното превъзходство. Представете си, че идвате от страна на жестокости, мизерия, въоръжен конфликт и всичко друго, което може да накара обикновен човек да побегне от родината си. И че пристигате в една напълно чужда държава, която не ви дължи абсолютно нищо – но тя ви приема, и ви помага да се съвземете, и ви дава мирен и спокоен, и може би дори мъничко по-приличен живот… И в един момент пристига от бившата ви държава някакъв мисионер, и ви обяснява как в името на незнамкаквоси вие трябва да превърнете и тази държава в касапница и мизерно място. Ще хукнете ли щастливо да взривявате хората, които са ви приели и помогнали да живеете нормално? Или ще сте първите, които ще предадат този мисионер на органите на реда? Ако аз съм такъв емигрант, и мисля, че мисионерът има реални шансове да постигне нещо, надали дори ще търся полицията. Направо ще го очистя лично, за по-сигурно. Затова ли ще съм избягал от ада, за да го довлека пак при себе си?… И ако ме хванат, и дадат под съд за това, ще кажа на съда, че не знаят от какво ги спасявам. И че ако ме осъдят, ще лежа в затвора с гордост, че съм убил един враг на добруването на тази прекрасна страна.

(Тук, разбира се, има много “ако”-та. На емигрантите трябва да бъде обяснено, че мирът и спокойнствието тук са резултат от културата тук – искат ли да живеят в мир и спокойствие, трябва да приемат културата за своя. И че ако не искат, дори да бъдат приети, няма нищо да спечелят – ще донесат темелите на своя ад със себе си. И още много други неща… Но всичко това се прави, и не е никак трудно или скъпо. Така че е недопустимо да е пречка.)

Истинското приемане на емигранти не е лесно и откъм приемащата страна. Нужен е мъдър, човечен и образован народ, за да ги приеме като свои. Но успее ли, огромното мнозинство от емигрантите стават негови образцови членове, защото твърде добре познават алтернативата. Включително стават и образцови защитници на този народ и държава. По време на Войната за независимост на САЩ повече от половината население на САЩ е от британски произход, но воюва безмилостно срещу Англия, и печели войната.

И тази пренастройка не остава незабелязана от хората, останали в предишната държава. Те виждат как емигриралите им братовчеди живеят чудесно, и не искат и да мислят за връщане в родината си и служба на нея. Нещо повече – виждат и защо е така: защото новата им страна заслужава да служиш на нея, а не на старата. И малко по малко битката срещу “мисионерите” се пренася на тяхна територия, в тяхната държава. Простите хора осъзнават, че философията на тероризма е част от проблема, а не от решението му. Разбират кой е техният истински враг. Ако страната им не е тоталитарна, мисионерите на тероризма бързо остават единици, и в крайна сметка се събират в лудниците. Ако е тоталитарна, народът й почва да саботира правителството си, и държавата бавно, но неотклонно се разкапва, докато системата й рухне, без война и насилие, както рухна социализЪма… И сражението срещу тероризма бива спечелено.

… Отплеснах се. Дано да е било полезно за някого.

… а не поданик?

Мъничко страшно е. Но никак не е трудно. Ето и историята:

Напоследък “големите” (тайни служби, агенции за авторски права и други подобни) започнаха просто да отнемат домейни, които не им харесват по една или друга причина. “Белите” държави не са пощадени от този процес – напротив, той се вихри основно в САЩ и Великобритания.

Сред тези домейни има и наистина използвани за престъпни цели, и често те биват посочвани като пример колко полезно е “пазителите на реда” да са “с развързани ръце”. Други обаче са в категорията “на еди-кой си Голям Шеф или на спонсорите му им изнася този сайт да го няма”, или сродни. Трети пък са “един Праводържател реши, че някой му нарушава Интелектуалната Собственост”. Съответно, “пазителите на реда” и техните “спонсори” треперят от мисълта това отнемане да бъде поставено под съдебен, или – о, ужас – граждански контрол. Особено в държави, където съдът не се оглавява от бивши комунистически политченгета и мафиотски донове, и пази закона, а не интересите на мафиотите. Което говори доста за истинската идея зад операцията.

Белите държави обаче са бели именно защото там хората не чакат друг да им пази интересите, а си ги пазят сами. В конкретния случай, на бял свят бързо се пръква екстенжънче за Firefox, наречено MAFIAAfire.com. Опиташ ли се да отвориш домейн, отнет по линия на ICE, то пренасочва заявката ти към друг домейн, на който е преместен сайтът. По-новите му версии даже позовляват на собственици на сайтове, които е вероятно да бъдат атакувани, предварително да си регистрират алтернативни домейни. Резултат: отнемането на домейна се оказва по същество без ефект – потребителите продължават да могат да си го ползват.

Естествено, отнемачите на домейни никак не са били щастливи, и намесили най-голямото плашило в американския пейзаж – Department of Homeland Security. Като резултат, корпорацията Mozilla получава от тях писмо с ултиматум екстенжънчето да бъде свалено от сайта на Firefox. Звучи много страшно, нали? Типичният българин в такива случаи се на*ира и изпълнява, и после се оправдава с “ама аз какво можех да направя?”.

От Mozilla обаче са направили нещо много простичко, легално и обикновено. Те изпратили до DHS списък с въпроси относно това искане. За тези, които не разбират английски език, превеждам тук въпросите (ужасно набързо, и сигурно с куп грешки):

За да ни помогнете да преценим искането на Department of Homeland Security да свалим от нашите сайтове екстенжъна MAFIAAfire.com, бихте ли ни изпратили следната допълнителна информация:

1. Издадено ли е решение от съд, че MAFIAAfire.com е незаконно или нелегално по някакъв начин? Ако да, на каква основа? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

2. Издадени ли са решения от съд, че отнетите домейни, които се обсъждат във връзка с MAFIAAfire.com, са незаконни, нелегални или нарушават нечии права или собственост по някакъв начин? (Моля, приведете съответните съдебни решения.)

3. Задължена ли е юридически корпорацията Mozilla да свали този екстенжън, или тази заявка е базирана на друга основа? Ако основата е друга, моля укажете я.

4. Предприели ли са DHS, или ангажираните в този спор праводържатели, юридически действия срещу MAFIAAfire.com или отнетите домейни, включително предупреждения съгласно закона?

5. Какви мерки са взети за защитата на свободата и правата на MAFIAAfire.com или на собствениците на отнетите домейни, ако в крайна сметка съдът реши, че те не са незаконни?

6. Можете ли да представите копия от показанията, на чиято база съдът е издал съответните заповеди за отнемане на домейните?

7. Можете ли да представите копия от съдебните заповеди за отнемане на домейните, на които базирате вашето искане към Mozilla да свали от сайта си MAFIAAfire.com?

8. Моля, укажете в какво точно се състои нарушението, извършено от собствениците на отнетите домейни, съгласно изискванията на законите, които постановяват, че действията на тези собственици представляват противозаконно нарушение на авторски права.

9. Дал ли е някой от собствениците на авторски права официални съдебни показания под клетва във връзка с отнеманията на домейни? Изпратил ли е някой от собствениците на авторски права офицално предупреждение съгласно закона до отнетите домейни, или до MAFIAAfire.com? (Ако да, моля, изпратете ни копие.)

10. Изпратила ли е подходяща правителствена служба на собствениците на отнетите домейни официално предупреждение за отнемането, давайки им по такъв начин стандартният период от време за юридическо оспорване на заповедта? Ако да, кога и как, и какви отговори са получени от собствениците на домейните?

11. Изпратила ли е подходяща правителствена служба пряко до MAFIAAfire.com искането си, заедно с обосновка за него? Ако да, какъв отговор са върнали те?

Вярно е, че американското законодателство е различно от българското, и точно копие на тези въпроси не би било юридически перфектно за България. Но дава достатъчно добра идея как може да се противодейства на беззаконието на “големите”. И най-вече че може. Защото ужасяващите DHS са предпочели да забравят за искането си, отколкото да отговорят на въпросите.

Много лесно е да се каже “Тук е България, закони няма, правото е на силния”. Но не е така. Закони има, и силните на деня треперят от мисълта, че може да им бъде държана сметка за нарушаването на закона. За тяхно крайно неудоволствие, да си в Европа означава не само тлъсти еврофондове за братовчедските фирми, но и върховенство на закона по европейски.

Ако, разбира се, някой поиска от тях да са отговорни. Не им ли бъде поискано, естествено, ще ни танцуват по главите. Но спомним ли си, че ние сме собствениците и господарите на тази държава, а разните премиери и президенти са просто мениджърчета на срочен договор, които ние назначаваме и уволняваме, и покажем ли им го, моментално ще започнат да ни козируват. Без никаква нужда от насилия, революции или каквито и да е незаконни неща. Време е да знаем, че правото е на наша страна, и ние сме собствениците. Че законът пази нас, и още повече, че имаме силата да разпореждаме и изискваме какво да пише в него.

Нека се поучим от Mozilla. Има какво да спечелим от това.

А именно: свястна държава за нашите старини и за живота на децата ни.

Наскоро забелязах, че в логовете на Спешно.Инфо се появява нещо интересно. Проверката показа, че сайтът bgnews4.me всеки ден оглежда всички новинарски страници, и събира новините, за да ги покаже като свое съдържание.

Наглед нещата не са особено черни. В bgnews4.me Спешно.Инфо е изрично указан като източник на новини, и към всяка новина там е даден линк към оригинала. Тоест, хората зад сайта са проявили някаква коректност. Уви, тя свършва дотук.

Като начало, новините в Спешно.Инфо идват отвън, по договор. Сайтът няма право да ги преразпространява – само да ги показва. Така че от bgnews4.me потенциално могат да ни вкарат в неприятни проблеми с доставчика ни. Един прост въпрос би могъл да избегне тази неприятност, но те не са го задали, а това също е въпрос на коректност. Не може просто да смъкваш нечии новини, без да предупредиш източника, дори ако слагаш после линк към него.

Като добавка, вместо да товарят сървъра с генериране на HTML, те биха могли да свалят новините през RSS – има цял сайт, rss.speshno.info, където могат да получат каквито новини Спешно.Инфо има право да разпространява. Някои други неща са платени, но новините са безплатни. Предпочели са обаче да се мъчат да скрапват уеб страниците. И, за да не бъдат забелязани, са се опитали да маскират бота си като Firefox 4.0. (Преди това е бил маскиран като Internet Explorer, и т.н.)

Реших, че ще е добра идея да се свържа с тях, и да им обясня, че така не е хубаво да се прави. Както обаче и следваше да се очаква от хора с подобен подход, страницата “Контакти” на сайта е “в процес на разработка”. В HTML сорса намерих контакт на автора на софтуера, но нямам представа дали той е и зад сайта.

При това положение просто блокирах достъпа им. Съжалявам, колеги, ама да се опитвате тайно да крадете новини – не става. Аман от гощавки с чужда баница. При положение, че давам безплатно каквото имам право да дам, да се опитвате да ошушкате тайничко другото е кражба.

Случката ме подсети да огледам логовете и за други подобни “хитреци”. До момента съм отрязал също достъпа на radar.bg, по същата причина. Нищо чудно да открия и други – ако това стане, с удоволствие ще ги “прославя”.

Интернет е какъвто си го направим ние, неговите “граждани”. С толкова коректност, колкото носим, и колкото толерираме.

Точно както всяка държава.

В предишния си запис писах как странностите във фотографията на убития бин Ладен ме карат да се съмнявам дали наистина е убит, и какво следва от това. За щастие, “фотографията” се оказа обикновен монтаж. И ми поолекна на душата – който е прочел записа, ще е разбрал защо.

Заедно с отговорите обаче дойдоха и още въпроси. Които също ме карат да се замислям.

Като начало, САЩ коригираха първоначално изнесената информация. Оказа се, че Осама не е използвал жена като жив щит – тя го е прикрила със себе си. Оказа се и че той е бил невъоръжен. И че освен него има още няколко убити… Материал за размисъл.

Като начало, коригирането на информацията според мен прави чест на американците. Никак не беше в тяхна полза, но го изнесоха и съобщиха. Което ме кара да мисля, че под една или друга форма в САЩ все още има достатъчно достойнство. И им свалям шапка за това.

Нееднозначно е, че жената е рискувала живота си, за да отвлече атаката от Осама. От една страна, людоедската му философия не буди в мен нито капка симпатия – и ако въпросната жена я изповядва, толкова по-зле за нея. От друга страна обаче, смелостта си е смелост, дори когато е в името на людоедска философия. Да, съчетанието може да донесе само вреди и беди за нормалните хора. Но въпреки това ме кара да се замисля. Очевидно дори много изкривени, промити и осакатени хора могат да са запазили в себе си достойнства, заради които да си струва да се бориш за умовете и сърцата им, и да им помогнеш да преодолеят осакатяването… А може би и във философията на Осама, или в самата му личност има нещо ценно. Хитлер е бил знаем какво, но в същото време е бил и гениален оратор, и образцов съпруг и баща. И ако не отчиташ тези му добри страни, никога няма да разбереш как е завладял умовете и сърцата на милиони обикновени хора, които не са изроди. Нищо чудно успехът на Осама като организатор на Ал Кайда да се дължи също на впечатляващи лични качества.

Което за мен е един хубав урок. Неведнъж ми е правило впечатление – на практика без изключение хората, които творят зло (дори ако мислят, че правят добро), са с изкривена и/или осакатена личност. Личностни инвалиди. Обратно, хората с пълноценна и хармонична личност без изключение са добри и добротворци. Тоест, достатъчно е да излекуваш личността на човек, и ще го излекуваш от злото и вършенето на зло… И друго: блестящ ум и огромни личностни достойнства спокойно могат да се съчетават с осакатена личност. Точно както примерно еднокрак инвалид може да е изключително силен и/или ловък иначе, и/или да е високоинтелигиентен. И такива съчетания са особено опасни за обществото. Могъщо оръжие, попаднало в ръцете на измъчено и озлобено дете. Няма как да му го вземеш, “оръжието” е част от него. Можеш единствено да лекуваш раните в душата на детето.

Можеш ли да изловиш всички осакатени и измъчени, за да ги лекуваш? Надали. Но в “белите” държави има системи и/или организации, които се грижат от непълноценните деца да израстат пълноценни, доколкото е възможно, възрастни. Полагат специални грижи за тях, учат ги как да компенсират недъзите си, където е възможно, и как да избягват трудните ситуации, където недъгът няма как да бъде компенсиран. Обучават специално незрящите и нечуващи, за да могат да комуникират и да се справят свободно. Обучават умствено изоставащите, за да могат да се грижат поне в някаква степен за себе си, и да вършат някаква работа, с която да си изкарват хляба… Твърди се, че това струва огромни средства, но не е вярно – то спестява огромни средства. Невложеният днес милион за обучение утре се превръща в милиарди загуби, когато непълноценните увиснат на нашия гръб, вместо да се издържат, и може би и да издържат други.

Сигурен съм, че точно същото е възможно и за осакатените личности, на деца или дори възрастни. Добрият психолог може да се справи с над 90% от тези осакатявания. И тихо и кротко обществото се оказва с десет пъти по-малко психопати-убийци или изнасилвачи. Десет пъти по-малко престъпници, които изпитват удоволствие от престъпленията, и десет пъти по-малко потенциални техни помагачи. Десет пъти по-малко шефове, които изпитват удоволствие да тормозят подчинените си. Десет пъти по-малко комплексирани, които страдат от комплексите си, но нямат сили да ги преодолеят… Списъкът е огромен. Направо се чудя – дали не си струва да се хванат хора, които харесват тази идея, и да се опитат да я подкрепят. С фондации ли, с лобиране пред власти ли – все има как. Ако има такива (надали съм първият, който открива топлата вода), или ако тепърва се събират, с удоволствие ще им помагам според силите си. Нека не се колебаят да се свържат с мен, е-майлът ми е на челната страница на сайта ми.

… Но да се върна на Осама, и убитите. За повечето съм сигурен, че са имали оръжие, и че е нямало как да не ги застрелят. Но за Осама изрично се потвърди, че е бил невъоръжен. Защо тогава са го опукали? Оказал бил съпротива. Колко съпротива може да окаже 54-годишен бъбречно болен на два хеликоптера командоси? Кой да е от тях би могъл сам да го ошамари, закопчае и завлече във въртолета с една ръка. Защо тогава са го застреляли?

Най-конспиративната теория е, че са се погрижили да не проговори. Предполага се, за някакви тайни съглашения между него и САЩ. Само че има предостатъчно други, далеч по-простички и логични обяснения. Като начало, съденето му би било свързано с ужасен медиен шум, и сигурно би галванизирало Ал Кайда здравата – дори убийството ще мине “по-евтино” в това отношение. Като продължение, на какво да го осъдиш? На смърт – логично е, може и да е заслужено, но хуманитарните организации ще изпищят. (И с право. Смятаме го за терорист и злодей не заради брадата му, а защото е убивал, лично или със заповеди. За какви тогава да смятаме правителства и съдилища, които също убиват? Дори ако нямат бради? Да, той заслужава смърт. А, както казва Гандалф, някои измежду мъртвите заслужават да са живи. Можем ли да ги съживим? Ако не, нека не бързаме с раздаването на смърт…) И накрая, смъртта му би донесла повече рейтинг и предизборни шансове на Обама от залавянето му. Гнусно съображение, но напълно убедително в света на политиката.

Каквото и да е обяснението обаче, фактът остава – очевидно Осама е бил търсен не за да бъде пленен и съден, а за да бъде просто убит. Като махнем евфемизмите за “легитимна цел” и прочее, това е драстично отклонение от принципите на цивилизацията. Всеки полицай знае, че ако има възможност да залови престъпника жив, трябва да го залови жив. Знае и защо – защото съдът е, който определя вината, защото без съд и присъда убийството без нужда е най-обикновено убийство, дори ако го върши полицай. Точно това е и положението с Осама. Колкото и да е изверг, това не оправдава никого да бъде обикновен убиец. Нито човек, нито военен, нито държава. Най-вече нито държава, защото от нея се очаква да спазва принципите на демокрацията и човечността повече, отколкото от отделния човек. А най-много от всичко държава, която претендира да е стожер на демокрацията и човечността. В момента, в който тази държава може да задържи и съди, но предпочита да убие без съд, тази държава е убиец. И претенциите й за свобода и морал имат стойността на претенциите за морал на убиец. На убиец, който дава себе си за пример на света…

Още повече ме ужаси една друга гледка – как американци ликуват из Ню Йорк. Немалко от тях сигурно са роднини на загинали в атентата от 11 септември – разбирам емоцията им, но не я приемам. Точно както не приемам ликуването на разни араби при новината за този атентат, въпреки че сигурно някои от тях пък имат роднини, загинали пряко или косвено заради САЩ. Приемам охотно идеята хора като Осама да бъдат съдени, и наказани. Но не приемам, и смятам за недостойно да се ликува по повод нечия смърт. Каква е разликата между ликуващите на 11 септември араби, и ликуващите вчера американци? За мен – никаква. Ако някой това го обижда, прав му път. Най-вече в търсенето на гредата в своето око, вместо на сламката в чуждото.

И още повече ме е страх, че ако България беше на мястото на САЩ в този момент, ликуващите българи сигурно щяха да са дори повече. Уви, талибанщината няма религия, националност, пол или раса. И се чудя какво бих могъл да направя, за да помогна на хората около мен да не се посрамят в такъв момент. Да успеят да запазят човешкото в себе си.

… Преди няколко години бях сънувал поредния странен сън. Не съм запомнил почти нищо от него, освен един детайл: някакви палестинци бяха направили в Интернет сайт за жертвите на израелската окупация, нещо като израелския Яд Вашем, но онлайн. Една от страничките в сайта беше молитва, за загиналите и за живите, към стотина кратки реда. Дори нея не помня точно, уви. Последните няколко реда, по смътни спомени, бяха:

“И най-вече, Господи, дай ни повече от всичко друго опрощение и състрадание. За да не станем, когато дойде наш ред да бъдем силни, ние насилници и убийци. Защото празно и лъжливо е покаянието на злодея, който е бил преди жертва – той няма право да не знае какво върши и в какво се превръща. Защото идва ден да го осъзнае, и няма по-страшна клетва от тази, с която той тогава проклина сам себе си.”

Може да са обикновен сън, но мисля, че са верни. Не искам да бъда убиец, без значение бил ли съм жертва, или не. Защото дойде ли денят на осъзнаването, няма да искам да живея повече. Няма да имам моралното право…

Написах това, за да помоля тези, които ме четат: не бъдете убийци и вие. Понякога може да не е лесно да запазите човешкото в себе си, било заради емоции, било заради отчаяние. Преборете се – струва си.

Днес една новина обиколи света – новината за убийството на Осама бин Ладен.

Дотук добре. Един терорист, фанатик и (според мен) психопат по-малко. Не одобрявам убийството като метод, но все пак е някаква форма на справяне с проблема, да кажем.

Дяволът обаче се крие в подробностите. И понякога е страшен.

Ели ми обърна днес внимание на снимката, която придружаваше новината. Снимка на застреляния бин Ладен. Лицето му е съсипано, така че е невъзможно да се установи с пълна сигурност той ли е, или не. Вижда се ясно единствено характерната брада. Свалихме от Нета една популярна снимка на Осама, и я сравнихме – доколкото може да се различи на снимките, брадата е абсолютно същата. Тук-там буквално могат да се различат белите и черни косъмчета.

Само че популярната снимка на Осама е от 1997 г. Той за последните 14 години изобщо ли не е побелял? При положение, че го преследва целият свят, и че е бъбречно болен?… Нещо не е наред. Ама никак.

Защото ако този Осама е фалшив, значи САЩ имат 110% сигурност, че истинският няма да се покаже отнякъде и да каже: “Ехо, глупаци, пак убихте невинен човек!”. Как е възможно това? Ако е в техни ръце, или пък е бил вече убит, как така не е било обявено веднага? Този вариант твърдо не го вярвам… Има само един начин Осама да е жив, но да не проговори – да е в комбина с правителството на САЩ. Да е бил в комбина с него през цялото време… А това вече е от най-абсурдните конспиративни теории, които съществуват. Не бих й обърнал капка внимание, ако двете снимки не бяха пред очите ми. А колкото и да вярвам на CNN, BBC и всички други световни агенции, все пак на очите си вярвам повече.

А ако Осама е бил в комбина с правителството на САЩ през цялото време, това вече означава много, и много черни неща. Означава, че това правителство се нуждае спешно и остро от начини да лъже и плаши юнашки собственото си население. Подобно нещо може да е нужно, ако икономическото положение в САЩ е много, много по-лошо от това, което е известно. Ако нещата се държат само на видимост, тънка като косъмче. И, между другото, за подобно нещо започват да говорят все повече случки и събития.

(Апропо, случайно ли е, че Осама беше убит точно в момент, в който САЩ и доларът имат отчаяна нужда от подкрепа? Да, спокойно може да е случайно съвпадение. Да, нищо чудно и нуждата да е активирала допълнително търсенето, и да е качила вероятността да се случи точно сега. Но все пак е още едно наум.)

Означава обаче и още нещо. Ако е вярно, то САЩ са загубили и последната искрица морален авторитет. Което е ужасно. Почти всички човешки и граждански права в почти всички съвременни държави са приети по примера на, и нерядко под натиска на САЩ. Да, напълно е възможно борбата на САЩ за човешки права и свобода да е била лъжа за глупаци – но реално доведе до един много по-свободен и реално демократичен живот за стотици милиони, може би за милиарди хора. По-хубав ли ще е светът, ако водещата сила в него, която налага своите правила и възгледи за свободата, е Китай? А това лесно може да стане реалност, и изчезването на моралния авторитет на САЩ е сигурен начин тази реалност да бъде доближена.

(Спомням си и един друг случай, който ме накара да вдигна вежди. Гледах внимателно видеото, на което американски военен лекар оглежда с фенерче устата на заловения Саддам Хюсеин. Направиха ми впечатление зъбите на диктатора – черни, изгнили остатъци. Нищо общо с бляскавата, супер-Холивудска металокерамика от репортажите за него отпреди войната. Вярно, че се беше крил една година, но камъни да беше ял през това време, пак не би могъл да съсипе така труда на най-добрите иракски зъболекари. А и ми се стори (тук може и да греша), че лицето като да е същото, но формата на ушите се разминава с тази на физиономията от предвоенните репортажи. Дори да съм прав, на тях може да е сниман някой от прословутите двойници, примерно. Но да са оправили идеално зъбите на двойника, а да са оставили развалени тези на диктатора? Определено няма как…)

Много ми се иска да не съм прав, и нещата да са точно каквито ги съобщават медиите. Животът ми ще е по-спокоен, и ще имам повече надежда за бъдещето. Уви, очите ми казват друго. Може и да се лъжат, далеч съм от идеята, че преценката ми е безгрешна. Но ако греша, нека някой ми посочи къде и в какво. Дотогава ще продължа да отдавам сериозна вероятност на идеята, че нещата всъщност не са това, което ни се представя.

(Допълнение от 3 май, 1:01 ч.: Намерих добри версии на снимката от новината, и на някогашна снимка на бин Ладен. Като се сложат една до друга, става очевидно, че вероятно снимката от новината е фалшификат, направен от някогашната с графична обработка. Искрено се радвам, че съмненията ми вероятно са погрешни. 🙂 )

Шапка им свалям на “Карфур”. Вече няколко години са в България – не се побългариха. Вместо да вдигат преди празник цените, правят промоции. И то истински, а не “вдигни-свали”. Почти от всичко великденско имаше по нещо със сериозна отстъпка. Отделно от това, дори когато не са на промоция, доста стоки са им около или под цената на промоциите им в други вериги. Не съм им рекламен агент, но с удоволствие казвам добра дума за тях. Give credit where credit is due. Как не са се заиграли с общата мафиотщина – не знам… Но не това е темата.

Точно преди Великден минах през тях. Една от промоциите ми привлече вниманието. Кора с 30 яйца – 3 лева. По 10 ст. на яйце. Кафявички, не особено едри, но иначе нелоши. А яйца с растителни мазнини, или с наднормени консерванти засега няма… Купих си. Боядисах. Ядох. Останах доволен. Но цената продължи да ми е интересна. Както и още една подробност – бяха румънски.

– Толкова по-евтини ли са яйцата в Румъния? – попитах няколко дни по-късно мой познат, който работи в търговията с храни на едро. – Защото ако те са на половината цена на българските, това значи, че и зърното там е на половин цена, и още голям куп други неща. Иначе не ми хрумва как.

– Надали – усмихна се познатият ми. – Нищо чудно техните пазари пък да са били залети с български яйца, на цени, каквито румънците не са и сънували.

– Тоест?

Познатият ми въздъхна.

– Тайните картелни споразумения между производителите винаги важат за определен пазар. В селското стопанство това обикновено е страната.

– Тоест, българските производители за нищо на света няма да продадат евтино в България, но навън може? Точно както и румънските – в Румъния? Това си е за антимонополно дело.

– Не бързай толкова с изводите. Мислиш ли, че има как яйца да се произведат на пазарна цена от 10 стотинки? Ако ще да си самият дявол, пак ще си почти на загуба. За инвестиции и развитие посмъртно няма как да мислиш. А големите вериги те притискат жестоко. Примерно “Метро” почти всяка година си вдига надценката с по малко – искаш ли стоката ти да остане на същата цена, ти трябва да си свалиш печалбата, а от една точка нататък просто няма накъде. Така е и с любимия ти “Карфур” – вярно е, те режат и от своята печалба, но за да стигнат по-ниски цени, извиват жестоко и ръцете на производителите. Не са ти нужни мутри-организатори, или световни конспирации. Или сам поемаш инициативата да организираш тайно картелче, или фалираш. Винаги ще се намери идиот с пари, който да ти подбива цените на своя загуба. После разбира, че сам си е отрязал клона, на който седи, за кефа на големите вериги – ама е късно, целият бранш е разорен.

– И хората спират да купуват яйца? Да, бе.

– Спряха ли да купуват мляко, повечето? Спряха. Купуват “Данон”, ама и ти знаеш дали това е мляко. И с яйцата ще е така. Вече има “яйчен прах”, какви ли не видове – било от соя, или дори от рапица, било от държави, които си спонсорират юнашки селското стопанство. Като останат няколко месеца без яйца хората, ще се научат на ерзаца. Да е за пръв път, че да не знаем дали ще стане.

– И какво? Картелите като средство за опазване на конкуренцията? Само не ми казвай, че без тия номера на дистрибуторите няма да има картели. И това няма да е за пръв път, знаем дали ще стане, или не.

– Ще има, естествено. Само че ще е много по-трудно да се организират и удържат. В България, където всеки е велик тарикат и гледа да метне останалите, надали ще има как да бъдат всеобхватни, винаги някой ще подбива цените, и ще расте юнашки. Така че виновните картелите реално да ги има са точно големите вериги.

– А ако големите вериги не гонят стръвно печалба, и не се ориентират към който им продава най-евтино, ще растат ли юнашки тези, дето подбиват цените? Или бързо ще видят, че полза няма, и ще се върнат в картела?

Познатият ми беше позатруднен.

– Има смисъл и в тая логика. Но пък виж какво става така. Иначе битката между производителите ще е за напечелване, а такава битка винаги ще ги разделя. Докато сега е за оцеляване, и ги съюзява…

Признах в себе си, че и той има известна доза право. Но не можах да си дам точен отговор къде е правилното положение. Очевидно точката, в която хем цените са разумно ниски, хем производствено-разпределителската верига печели достатъчно, е въпрос на баланс между производители (картелни или не) и разпространители (задължително некартелни, иначе въпросът е безсмислен). Чудя се обаче дали системата е стабилна, и ако да – колко е ширината на стабилност, след прекрачването на която системата преминава в друго (нежелателно) стабилно състояние.

И вероятно ще си оставя задачката за домашно.

Тая стана дълга и широка. С всяка нова бета на версия 0.30 се заричам, че оттук нататък само ще оправям бъгове, и че следващата версия ще е официалната стабилна. Само че във всяка версия цъфват нови и нови възможности, и на мястото на изчистените бъгове изникват нови.

Е, в бета 4 традицията е малко понарушена. Новите функции са не повече от десетина (плюс още толкова нови възможности, които не са базирани на функции). Би могло да се каже, че за пръв път чистенето на бъгове преобладава пред добавянето на новости.

Само че напоследък започна хич да не ми остава време за ботчето. Нищо чудно след тази версия вече наистина да се съсредоточа само върху чистенето на бъгове. Поне докато не излезе официалната. А след това… не знам. Може би ще пиша нова версия. Може би ще изоставя развитието му изцяло, за който иска да го дописва. Но и така вече е вероятно най-мощният бот за МедияУики, писан на PHP, и вероятно един от най-мощните, които съществуват. Итераторната му рамка е уникална, доколкото ми е известно.

С една дума – обявявам, че става за ползване. Сигурно ще се намери някой и друг бъг – ще ги чистя. Ако някой търси бот за МедияУики, е добре дошъл. Да заповяда, да си го свали и да му се радва. 🙂

– Бе ти що се мажеш с лайна?
– За да прогонвам марсианците.
– Че къде си виждал наоколо марсианци?
– Ето, виждаш ли? Работи!

Положението в електроцентралата все още е далече от спокойно. Всеки ден може да донесе нови промени, включително нови опасности. (Поне за населението, което живее около нея. Ние сме на обратната страна на глобуса – можем спокойно да оставим тревогите за тези тук, които не излизат от къщи без каска срещу падащи керемиди и гръмоотвод срещу мълнии.) Но най-лошото вече е извън списъка на възможностите.

Повече ме тревожи нещо, което ни засяга тук, пряко и непосредствено – идиотизмът и паникьорството на идиотите и паникьорите. На практика не ми е известно бедствие в историята на човечеството, при което паниката и глупостта да не са взели повече жертви от самото бедствие. Така беше и с Чернобил, включително и в България. Иначе казано, пострадалата ядрена елекроцентрала е по-малка опасност от паникьора. А идиоти и паникьори в България имаме, уви, и в излишък. Бихме могли да ги изнасяме за Япония, ако не беше жалко за хубавата държава.

… Както и да е. Преди малко прочетох един стегнат и точен, ако и не твърде подробен преглед какво е положението във Фукушима Дайичи засега. Препоръчвам го на тези, които искат да знаят каква е реалната ситуация. Писнало ми е от “новини” от категорията “говорещи сини зеленчуци”.

Имам нахалството да препоръчам и нещо друго. Идиотите и паникьорите НЕ СА безвредни. Повтарям, те са по-опасни от пострадала ядрена централа. АЕЦ-ове не гърмят всеки ден и час, а идиотите и паникьорите ни бутат към вършене на глупотевици непрекъснато. Дали не е добре да направим един брейнсторминг – как да намалим вредното облъчване от тях? Напоследък дозите му станаха прекалено високи, и на моменти сериозно застрашават здравето и живота на този или онзи.

(Един пример – паниката около GSM клетките. Наскоро разговарях с иначе много интелигиентно момиче, наплашено, че клетката върху блока отсреща може би я облъчва, и може да й докара рак. По време на разговора ни тя поне два пъти води разговори по мобилен телефон – тоест, не я е страх дали той няма да я облъчи и да й докара рак. Причината? Клетката е много голяма и изглежда много страшно, а GSM-ът е дребна и симпатична джаджа, която не оставя усещане за заплаха… И това момиче е завършило средно, че и висше образование. Учило е в училище, че силата на въздействието намалява пропорционално на квадрата от разстоянието. Не й е никакъв проблем да сметне, че клетка, която е на 30 метра, те облъчва 9 000 000 пъти по-слабо от GSM, който е на 1 см от главата ти. Да не говорим, че не я е страх да излиза на слънце, което облъчва към един милион пъти по-силно от GSM-а. И го прави с видима светлина, която е поне десет пъти по-високоенергетична, и съответно по-канцерогенна от радиовълните. Нищо чудно даже да ходи на плаж, да се пече на това слънце. И то вероятно лятно време, когато слънцето е най-силно…)

Понякога се чудя – дали не е добра идея да направя магазин за предпазни средства? Примерно магически пирамиди, които се слагат под леглото, за да те пазят от вредното биоенергетично излъчване на Космоса. Или пояси, които защитават ключовите четвърта, пета и шеста чакра от психотронните атаки на зложелатели. Или добавка за салатното олио, която свежда до нула съдържанието в него на холестерол… С абсолютно чиста съвест ще мога да рекламирам, че магическите ми пирамиди свеждат вредните космически биоенергии до нулата. И че след добавяне на добавката ми към олиото всички изследвания на най-реномирани лаборатории показват нулево съдържание на естествения холестерол в него…

Ще се напечеля ли от тази работа? Съмнявам се. Пък и не ми пука. Ако гонех печалба, този блог нямаше да го има, като начало. Важното е друго. Почвам да си мисля, че хора с идиотизъм над едно определено ниво е опасно да разполагат с пари. (Както и с каквото и да е друго.) И че оставянето им с по-малко пари, или други начини да въздействат на околните, е активно и полезно благодеяние към човечеството…

Бях писал преди време за един впечатляващ случай – дело за нарушаване на софтуерни патенти, в което Майкрософт се явява ответник.

Онзи ден страните по делото бяха изслушани. Съдът още не се е произнесъл. Но решението му може да е много по-важно, отколкото повечето хора предполагат. Затова ми се ще да драсна някой и друг ред по въпроса.

Делото срещу Майкрософт е повдигнато от канадската фирма i4i, която твърди, че софтуерният гигант нарушава техен патент (начин на използването на XML формата). Искът им е за над 200 милиона обезщетение, и до този момент всички нива на съда са се произнесли в тяхна полза.

Защитата на Бил Гейтс и компания в отговор е косвена: те искат не точно искането на i4i да бъде отхвърлено, а да се промени режимът за обяваване на един патент за невалиден. Към момента, за да бъде обявен патентът за невалиден, е необходимо да бъдат представени “ясни и убедителни доказателства” – което, като се имат предвид юридическите изисквания за яснота и убедителност, е изключително трудно. Искането на Майкрософт е за обявяване за невалидност да е достатъчно да се представят “доказателства за достатъчна вероятност”, тоест да се покаже, че разумното положение е патентът да се смята за невалиден.

Какво мотивира позицията на Майкрософт? Положението на фирмата. От една страна, софтуерните патенти са основна и незаменима част от арсенала й за мачкане на конкуренцията: без тях Майкрософт биха изгубили доста от шансовете си да мополизират софтуерния пазар. От друга обаче, този арсенал е неприложим срещу NPE-тата (известни още като “патентни тролове”), тъй като те не произвеждат нищо, за да има как да им се повдигне контраобвинение. И проблемът тук е, че i4i е именно такава фирма – и изобщо не е единствената. Не бъде ли отслабена строгостта (разбирай: безсмислеността) на софтуерните патенти, Майкрософт могат скоро да бъдат разорени.

Разбира се, най-лесното и правилно решение би било софтуерните патенти да бъдат отменени изобщо – но Майкрософт нямат изгода от това. Би било разумно и да се вземат мерки поне най-безсмислените софтуерни патенти да не се издават по принцип, но Майкрософт нямат изгода и от това. Те имат изгода от решение, което да помага на големите да печелят срещу малките, и предложеното от тях е именно такова.

Кое е изгодното за потребителите като цяло, и за свободния софтуер в частност решение? Според мен то е Майкрософт да спечелят тази инициатива. Създаването на дори малка програмка, която да не нарушава хиляди съществуващи софтуерни патенти, е много трудно; проверката какви патенти тя би могла да нарушава, и изчистването от използването им биха стрували хиляди пъти повече от написването на програмата. За по-големи програми разходите растат. Ако не бъдат взети мерки влиянието на патентите върху софтуера да бъде ограничено, създаването на софтуер, комерсиален или свободен, ще стане реално невъзможно. (Ще стане толкова изгодно да си “патентен трол”, че те ще се навъдят с хиляди, и тъй като имат нужда от печалби, лакомо ще търсят всеки, посмял да напише и два реда код, за да го разорят.)

Какво ще бъде решението на съда? Това е най-трудно да се предскаже.

i4i не само са спечелили делото на всички инстанции досега. Те имат подкрепата на огромен набор големи фирми – 3M, Proctor & Gamble, General Electric, Dolby Laboratories, повечето големи фармацевтични фирми, и американския Solicitor General. Срещу подобна артилерия всяка съпротива изглежда предварително обречена.

Ако не си Майкрософт – защото в този случай ще разполагаш с най-могъщата, най-добре обучената, най-добре финансово въоръжена и с най-здрави позиции фирмена машина за лобиране на света. Процесът на ЕС срещу Майкрософт по повод предлагането на Media Player заедно с Windows показа, че лобито на Майкрософт като на шега надви обединените лобита на IBM, Sun, RealPlayer и още няколко други големи технологични компании. Не успя да се справи с брюкселския бюрократичен апарат, но той все пак е от категория обединение на двадесетина държави, няколко от тях от Г-8. А като минимум IBM са горила, каквато рядко се среща… Така че нещата не изглеждат съвсем предрешени.

Артилерията в подкрепа на Майкрософт също е не по-малко впечатляваща. Всички високотехнологични компании са напълно наясно как патентното тролене може да унищожи бранша им. Затова зад Майкрософт са застанали Hewlett-Packard, Dell, HTC, Facebook, eBay, LinkedIn, Netflix, Apple и дори Google – реално целият ИТ бранш. А неговите обединени усилия са най-малкото равностойни по тежест на поддръжката на i4i… Че делото не е предварително загубено се потвърждава и от очевидното: Върховният съд на САЩ е допуснал делото за разглеждане. Ако смятаха, че Майкрософт са го загубили по дефиниция, просто щяха да откажат да го разгледат, и щяха да останат в сила решенията на по-долните инстанции.

До каква степен този процес ще засегне обикновените хора? В срок от днес и утре – реално никаква: то не ги касае. Но само наглед. Решения, които нямат колосален ефект, не привличат толкова подкрепа и от двете страни. Почти целият корпоративен свят, който има някакво отношение към патенти и интелектуална собственост, е застанал зад някоя от страните. Иначе казано, решението на съда ще има ключова роля за развитието в бъдеще на интелектуалната собственост.

Особено ключова ще бъде тази роля в развитието на информационните технологии, по понятна причина. А от тяхното развитие животът ни зависи в дългосрочен план вероятно повече, отколкото дори от такива вездесъщи неща като цената на петрола / бензина / енергията. Затова и поне аз смятам да следя този процес с особен интерес.

И да си правя изводите, докато е време.

Преди няколко месеца моя роднина сключи договор с Виваком за домашен телефон. Планът й включваше 1600 безплатни минути към повечето страни по света, което й беше много изгодно – тя има роднини в САЩ, и често си пише с тях. Сега можеше и да се чува.

Срещнах я преди няколко дни, и докато разговаряхме, тя ми се оплака:

– Нещо услугата май е станала прекалено популярна напоследък. Обикновено в началото на месеца водя по един-два разговора, и после все не мога да се свържа – казва ми “претоварено направление”.

– Тоест, в началото на месеца хората говорят по-малко, а после почват повече? Нещо не ми звучи убедително.

– И на мен, ама какво друго може да е?

После животът ме подгони, и забравих за разговора. Днес обаче говорих с моя позната, която директно ме попита:

– Абе да не би на БТК капацитетът за външни връзки да им е паднал напоследък? Забелязвам, че като се обаждам до САЩ, почти винаги получавам съобщение за претоварено направление.

– Де да знам, възможно е.

– А знаеш ли кое е най-странното? Има ден-два в месеца, точно когато започва поредният месец от договора ми, когато успявам да говоря. Но през другите дни винаги направлението е претоварено. Да не би аз да не правя нещо както не трябва?

– Хм… – Спомних си за роднината ми. – Да не си случайно на един план, дето включва хиляда и шестотин безплатни минути към кажи-речи целия свят?

– Точно така? Знаеш ли нещо по въпроса? Какво съм оплескала?

– Не, просто се чудех… Не ми се вярва вината да е твоя. Може просто да улучваш моменти, когато и други хора говорят. Знаеш, повечето хора звънят горе-долу по едни и същи времена на деня…

– Не е това. Днес се обадих в четири сутринта, специално да проверя тази възможност. Кой говори тогава? А пак ми даде претоварено направление…

… Най-лесно е да предположа, че Виваком просто пращат зарибените наивници за зелен хайвер. Възможно е обаче да греша, и проблемът да е другаде. Затова имам въпрос – случайно да сте на такъв план за домашен телефон? Ако да, сблъсквате ли се със същия проблем?