Добре, че случайно Гошо Малинов ме срещна и предупреди – иначе рискувах да изпусна мероприятието! (За незапознатите: Гошо Малинов е виден поклонник на фантастиката, а от известно време и непрекъснато, и абсолютно заслужено награждаван писател. Изобщо не крия, че съм му поклонник.) Самото мероприятие пък представлява ежегодно събиране на любителите на фантастиката, което се провежда […]
Наскоро един приятел, прочел записа за лозичката, ме попита на какво съм подпрял лозата на балкона си, и как се прави то. Не е сложно. Балконът ми е полу-лоджия – отчасти навън от сградата, отчасти навътре в нея. Хванал съм два здрави винкела за страничните стени на вътрешната част, и ги използвам като основа на […]
Тоя запис ще го посветя на десихнронизацията на мозъка с честоти през зрението. — Всеки знае колко уморително е да се работи на стар, с ниска честота на опресняване монитор. Ето ви един пример на практика. И с по-нови монитори става, ако забравите честотата на опресняване достатъчно ниска. Някои най-нови монитори просто не поддържат прекалено […]
Откъде ли не може да му дойде на човек просветлението… Току-що бях завил от Сточна гара към гара Подуене по булевард “Данаил Николаев”. Час пик плюс проливен дъжд, и булевардът е монолитно, бавно пълзящо задръстване. Движението ме беше избутало в най-лявата лента, и единственото ми развлечение беше да гледам плакатите, налепени по километричното пано откъм […]
(Този запис стоя като чернова няколко дни. Случката беше на 5 юни.) Не знам защо, но често пиша за дъжда. Не че обичам дъждовно време, защото лесно настивам на дъжд – обожавам слънцето. Но дъждът е твърде многолик. Всеки път те изненадва с нещо ново и свежо. Така се случи и днес. Обещах да занеса […]
Не обичам дръвчетата бонзай. Струват ми се някакво насилие над природата на дървото. Осакатяване, което правим за собствено удоволствие. Но съм посадил под прозореца си лоза. И си я гледам. Тя е моят бонзай, създаден по мой вкус – да расте и да се развива, свободно, и колкото се може по-хармонично. Взех пръчката преди години […]
– Вече… колко? Пет и половина години сме заедно. – И? – Нищо. Просто исках да ти благодаря за вярността. – Чак пък толкова… – Така е. Служиш ми, возиш ме. Пазиш ме в дъжд и студ. Мъчиш се с българските пътища, горива и прочее. След холандските сигурно си като в ада, но се бориш. […]
– Това всичко, което ми разказа днес, би ли посмял да го публикуваш някъде? – Хмм… Всъщност да. – Хм? Това е истинска кутия на Пандора, човече! Откъде го знаеш всичкото? – Сложен въпрос. А за кутията… всичко е кутия на Пандора. – Тази е особено лоша. Ако не го разбираш… – Разбирам го. Точно […]
В края на миналата седмица имаше семинар по айкидо. Отидох на няколко от тренировките, и на изпитите (на тях само като зрител). Имаше какво да се види. Гости бяха една група американци, начело с Анди Сато – председателят на Международната федерация по айкидо. Показаха най-различни техники. Гледах внимателно – и ме порази една разлика. Сато […]
(Появата на този разказ е предизвикана от един коментар на Алекс към предишния запис. :-)) Милтън Ериксън е един феноменален американски психотерапевт. Той е създателят на хипнозата в съвременния й вид – като полезен инструмент, освободен от филмови и готически представи и предразсъдъци. Сам по себе си е твърде необикновен човек. На 17-годишна възраст е […]