Author: Григор

… прекрасна поезия от Мария Донева: Твоето нещо Твоето нещо ще те намери. Скътани вещи в тъмни килери. Точните думи – в някоя книга. В празника шумен – няколко мига, твои и само за тебе приготвени. Две-три идеи, в ума ти закотвени. Цветето. Вазата. Сянката. Шепотът. Точно ей тази светулка във шепата. Значи е важно, […]

Е, този път е не от мен, а от Комата. Напоследък съм си изпозарязал блога от нямане на време, та се налага други да пишат в него. 🙂 По-нататък – от нея: Начи, нещо като коледен подарък: финалът на “Дядо Прас”, отрязан в БГ изданието. Аз я бях чела само в превод и не подозирах, […]

(Продължение на този и този записи.) Произходът им е най-различен. Някои са преводи от руски и англоезични колекции (благодаря на един коментар, който ми подхвърли идеята). Други са ми разказвани от медицински работници. — Любителки на татуировките, моля ви, не си татуирайте коремите! Че ако знаете какво е да напасваш линиите в операционната… — Прочела […]

Криптиращите вируси не са от вчера. Философията им е проста: гадинката шифрова всичките ви ценни данни и ви оставя подсетка колко и как трябва да платите, за да ви бъдат разшифровани. Ако киберкримките са в настроение и вместо това не ви поискат още пари. Случва се – която крава дава мляко, се дои повече от […]

Много хора прочетоха книгата. Още повече гледаха първите части на филма. Вече по екраните се върти и последната. Защо тогава пиша това представяне? Прочелите докрая ще разберат. Надявам се. „Игрите на глада“ е фантастика за едно далечно бъдеще. В САЩ се е установило общество, което много напомня средиземноморския екумен отпреди две хиляди години. Един… град? […]

Преди доста време, отегчен и оказал се с малко свободно време, седнах да чета първото пробутано ми като някакъв вид фантастика нещо. Наглед непретенциозна книжка от неизвестен ми автор… След като я привърших обаче, се постарах да запомня добре името на автора. Интересното съчетание на идеи беше оформено и изпълнено с великолепно писателско умение. Не […]

Масовият читател на фантастика често е чувал, че има и българска. Понякога дори е чел по нещо. Но не са чак толкова много тези, които са чели по нещо от Янчо Чолаков. А си струва. Янчо не го бива много да вдига шум около себе си. За компенсация го бива да пише – и то […]

Какво за съжаление стана в Париж вече знаете. И как за съжаление реагира на него солидна част от целокупния български народ – също. Като народ, на който патриотизмът му се крепи на изпросен хляб, харизана сланина и откраднат лук. Когато учителката по литература ми разправяше, че Ботев бил безсмъртен, не ѝ вярвах. Ех, детство с […]

Както си спомняме от един tweet на Калоян Кирилов, има тайно общество, чието съществуване е заплаха за човечеството. Което непрекъснато се множи и завладява нови и нови територии. Наричат ги илитерати. И светът около нас все повече попада под тяхната власт. А от нея по-разрушителна, унищожителна, опасна за всеки поотделно и всички нас заедно няма. […]

Изборите вече приключиха. Резултатите още не са ясни. Пардон, не е ясно как са гласували хората. Големият резултат е ясен – на все по-малко хора им пука кой ги управлява. Все повече абдикират от това да са собственици на тази държава. За радост на тези, които искат да са единствените ѝ собственици… Но това е […]