Author: Григор

Никовете

Преди векове начинът да предадеш идея е бил да напишеш книга… Добре де, не преди векове. Преди трийсет години, да кажем. Книгата беше приемлив обем за излагане на една добра идея. Нещата оттогава се промениха. Преди десет-петнайсет години вече малко хора имаха търпението да четат книги. (Дори от тези, които по принцип четяха.) Предпочитаха кратки […]

Четенето и дърводелците

< Преди година-две те спряха да те четат. На мнение са, че си се взел много на сериозно. < Нещо да се чувстваш като спасител... > Така е. Наистина съм се взел много на сериозно по някои въпроси. > Спасител – надали. Не ми стигат силите за целта. Но правя каквото мога. > Всеки си […]

Гласувайте с портфейла си

Наскоро видях отново една много популярна из Нета картинка. Не се сдържах, и с дизайнерската помощ на Ели я преведох на български. Ето я: Зад шеговитата форма се крие много тъжна истина. Монополизмът на “праводържателите” на интелектуална собственост неизбежно ги довежда до това да смятат себе си за царе, а клиентите си – за крепостни […]

Това е моя собственост…

През последните няколко месеца имах твърде съмнителното удоволствие да участвам в дискусии, които засягаха “пиратството” в Интернет, и в крайна сметка опираха до авторски права и интелектуална собственост. Праводържателите винаги искаха по същество криминализиране на всякакви форми на нарушаване на техните права (няколко пъти се изпуснаха в прав текст, че го искат и за “честната […]

Старите мебели и децата

Наскоро имах удоволствието да слушам интервю за радиото на писателя Любомир Николов. В него той спомена: “Приказките по начало са били за възрастни. Просто с времето сме постъпили с тях както със старите мебели – напъхали сме ги в стаята на децата.” Описанието много ми хареса, и в компания го споменах на един познат. – […]

Reductio ad terrorisum

В логиката е общоприет изразът “reductio ad absurdum” – свеждане на едно твърдение до абсурд, с цел да бъде опровергано. Методът често е полезен логически инструмент, защото нагледно демонстрира неверността на твърдения. С него обаче нерядко и се злоупотребява, като логиката му се насилва и изкривява, за да представи за абсурдно твърдение, което просто не […]

Нещо се счупи

Заглавието е откраднато от статията на Атанас Чобанов, която е и повод за този запис. Не винаги съм съгласен с него, нито пък за всичко. Но за основното в тази статия съм. През последните 30 години твърде много неща в САЩ се промениха. Незабелязано и полека. Тихо и кротко гражданските права там бяха сериозно орязани, […]

Девет милиона мишлета

Гледам напоследък какво става из страната ни. И се сещам за онази песничка: Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето… В съвременния вариант досиетата са заменени със стенограми на подслушвания. Иначе ситуацията ни е същата. Нещо като Уикилийкс, само че по български. Какво ще рече по български […]

Коректността – политическа и обикновена

Неведнъж съм писал, че не понасям политическата коректност. И защо точно. Преди няколко дни пък писах, че не понасям Слави Трифонов – най-вече заради некоректността му (всъщност, направо простащината му) към доста участници в шоуто. И гости, и персонал… Като капак, прочетох днес един запис в блога на Енея. Който подгря мислите в главата ми […]

Да помогнем на Слави Трифонов да спре да ни забавлява

Помните ли страничката във Фейсбук “Да помогнем на Веселин Маринов да спре да пее”? Не съм му фен, но посланието ми се стори някак тъжно… Затова и се развеселих на умишлената иронична двусмислица в името на една друга, наскоро създадена там страница – “Да помогнем на Слави Трифонов да спре да ни забавлява“. Мен Слави […]