Author: Григор

Преди много години изпращахме дядо ми в последния му път. Много го обичах, и бях като покосен от скръбта. Настроението ми не се оправи и на почерпката след погребението – сврях се в един ъгъл, за да се поприкрия от купищата “моите съболезнования”, “какъв човек беше само” и “как ли ще я караме без него”. […]

Преди векове начинът да предадеш идея е бил да напишеш книга… Добре де, не преди векове. Преди трийсет години, да кажем. Книгата беше приемлив обем за излагане на една добра идея. Нещата оттогава се промениха. Преди десет-петнайсет години вече малко хора имаха търпението да четат книги. (Дори от тези, които по принцип четяха.) Предпочитаха кратки […]

< Преди година-две те спряха да те четат. На мнение са, че си се взел много на сериозно. < Нещо да се чувстваш като спасител... > Така е. Наистина съм се взел много на сериозно по някои въпроси. > Спасител – надали. Не ми стигат силите за целта. Но правя каквото мога. > Всеки си […]

Наскоро видях отново една много популярна из Нета картинка. Не се сдържах, и с дизайнерската помощ на Ели я преведох на български. Ето я: Зад шеговитата форма се крие много тъжна истина. Монополизмът на “праводържателите” на интелектуална собственост неизбежно ги довежда до това да смятат себе си за царе, а клиентите си – за крепостни […]

През последните няколко месеца имах твърде съмнителното удоволствие да участвам в дискусии, които засягаха “пиратството” в Интернет, и в крайна сметка опираха до авторски права и интелектуална собственост. Праводържателите винаги искаха по същество криминализиране на всякакви форми на нарушаване на техните права (няколко пъти се изпуснаха в прав текст, че го искат и за “честната […]

Наскоро имах удоволствието да слушам интервю за радиото на писателя Любомир Николов. В него той спомена: “Приказките по начало са били за възрастни. Просто с времето сме постъпили с тях както със старите мебели – напъхали сме ги в стаята на децата.” Описанието много ми хареса, и в компания го споменах на един познат. – […]

В логиката е общоприет изразът “reductio ad absurdum” – свеждане на едно твърдение до абсурд, с цел да бъде опровергано. Методът често е полезен логически инструмент, защото нагледно демонстрира неверността на твърдения. С него обаче нерядко и се злоупотребява, като логиката му се насилва и изкривява, за да представи за абсурдно твърдение, което просто не […]

Заглавието е откраднато от статията на Атанас Чобанов, която е и повод за този запис. Не винаги съм съгласен с него, нито пък за всичко. Но за основното в тази статия съм. През последните 30 години твърде много неща в САЩ се промениха. Незабелязано и полека. Тихо и кротко гражданските права там бяха сериозно орязани, […]

Гледам напоследък какво става из страната ни. И се сещам за онази песничка: Девет милиона мишлета изкарват се взаимно ченгета, а котараците подхвърлят досиета и си пият кафето… В съвременния вариант досиетата са заменени със стенограми на подслушвания. Иначе ситуацията ни е същата. Нещо като Уикилийкс, само че по български. Какво ще рече по български […]

Неведнъж съм писал, че не понасям политическата коректност. И защо точно. Преди няколко дни пък писах, че не понасям Слави Трифонов – най-вече заради некоректността му (всъщност, направо простащината му) към доста участници в шоуто. И гости, и персонал… Като капак, прочетох днес един запис в блога на Енея. Който подгря мислите в главата ми […]