Утре времето ще е предимно облачно, с леки превалявания, слаб до среден вятър от северозапад, и земетресения до 4 степен по скалата на Рихтер… Днес цял ден четох коментари… Чета, значи, коментарите из Интернет на тема земетресението. И за да се върши работа, и да спестя време на другите любопитни, предлагам кратък дайджест: Силно се […]
Един слънчев спомен от плажа: Тича между излегналите се летовници три-четиригодишно момченце, цялото пясък и усмивка, и гордо вика: – Мамо, мамо, виж какво съм прасе!
В предишния си запис бях споменал, че отивам на Булгакон. След две години пропускане. Е, време е да разкажа какво и как се случи (или поне какво и как закачих).
Две години подред ми се беше наложило да пропускам Булгаконовете, по технически причини. Този обаче съм твърдо решил да не го пропускам. Тези петък, събота и неделя няма да съм в София. Не само защото е в Балчик, а пък не съм имал време да ида на море от години. А най-вече за да видя […]
С оглед на влошаващите се условия и в името на общото благо, в тези земи се въвежда извънредно положение с указ на лорд Кътлър Бекет, представител на Негово величество Краля. С този указ, съгласно закона, се внасят следните промени: Отменя се правото на публични събирания. Отменя се правото на съдебен процес. Отменя се правото на […]
Чета напоследък новини, и се зверя. Да се смея ли, да плача ли. Доскоро си скубех косите, ама вече оплешивях. Едно време пишех записи за новините от Абсурдистан (тук и тук). Вече няма смисъл, достатъчно е човек да чете която и да е официална медия. Примери: Френски туристи, които бързали за рали, се наложило да […]
Наскоро Oracle решиха да дадат под съд Google. За нарушени патенти върху Java, която те придобиха при купуването на Sun. Общността на свободния софтуер моментално надигна глас. Oracle бяха изкарани врагове на свободния софтуер… Което ме накара да се замисля – така ли е наистина? Напълно е възможно да е. Oracle са една огромна корпорация, […]
Писах в предишния си запис за появата на един блог, който от години чакам с особено нетърпение. Заради надеждата, че някой ден авторът му – надали има нужда да представям Любомир Николов – ще се престраши да започне да публикува там и нещата, които пише. (Ще издам Любо: той има от много време насам идеята […]
Сред привилегиите ми, и сред нещата, с които се гордея, е да познавам Любомир Николов. Известен напоследък и като Нарви. Същият, който написа “Къртицата”, “Гребенче за таласъма”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, “Гората”, цикъла “Бар “Никъде”” и още куп неща. Носителят на награди “Еврокон”, “Соцкон”, “Най-добър роман на десетилетието”, “Гравитон”, Награда на съюза на […]
Беше преди около двайсет години. Тогава в България тепърва навлизаше Фидонет (колко тук помнят какво изобщо е това?). Интернет съществуваше, някъде далече. Пренасяше електронна поща. Май и някакви други работи, ама за тях в България бяха чули пет-шест души. Не и аз. Бях студент, и си учех медицината с мерак и мечти как ще стана […]