Grigor Gatchev - A Weblog

Чета вчера из блога на Йовко как един бивш министър е лъгал в очите целия народ, без дори да се изчерви. Става дума за прословутата сделка на министъра Калчев с Майкрософт.

За позабравилите нещата: на времето въпросният г-н министър закупи от Майкрософт два пъти повече копия на Windows и Office (към 30 000 броя), отколкото компютри, годни да ги пуснат, има държавната администрация. И ги закупи по цени за копие, по които се закупуват до няколкостотин броя. Без търг или публичност. Всъщност, не ги закупи – само ги нае за 3 години. След изтичането трябва да си ги купим пак… А пък шефът на Майкрософт-България скоро след това стана шеф на целия регион. Съвпадението сто на сто е случайно.

Нещо време по-късно беше попитан ще подновява ли тази сделка. Пред целия парламент, пряко в ефир, каза, че не е подновена. Оказа се директна лъжа. Сделката е била подновена преди това. И – ако щете го вярвайте – при още по-неизгодни за нас условия! Имало как!

Наскоро мои познати ме помолиха за консултация за здравето на сина им. След неприятно изживяване вече с месеци почти не излизал от стаята си, и по цял ден само гледал филми на компютъра. Дали не може да му се помогне да преодолее психологическия шок.

На компютъра на момъка открих към стотина порнофилма – и никакви други. И тъй като той нещо нямаше мерак да говори с мен, си записах списъка им, изрових ги и седнах да ги прегледам, за да се ориентирам накъде бият нещата. Естествено, нямах време да гледам истински 100 филма – прехвърлих ги за 3-4 часа, на fast-forward.

За момъка препоръчах да го пратят за седмица на село, под предлог да помогне на старите си дядо и баба там да се справят с цепенето на дървата и прекопаването на градината. На цял ден здравословен физически труд, чист въздух, екологична храна, и пълна липса на компютърни порнофилми. Резултатът се оказа дори по-добър, отколкото очаквах – върнал се оттам (по данни на родителското тяло) бодър, със зачервени бузи и вкус към живота. Привързаността към десетата муза била изчезнала.

Спамери напоследък колкото иска човек. Всъщност, доста повече.

Когато ме спамват анонимно, обикновено си търся други начини. Но когато спамерът има нахалството да даде обратен е-майл адрес, действам направо. Ако е български, тоест ширината на пиъринга е на мое разположение, пращам следното учтиво писмо:

Преди време Йовко беше писал как колата му почти била вдигната от “паяк” пред поликлиника. Днес на мен ми се случи същото – но не “почти”.

С едно дребно уточнение – до много скоро там нямаше знак “Спирането забранено”, а и сега не е лесно да го открие човек, дори ако знае, че го има, и го търси специално. Нямаше го именно защото това е поликлиника, и там човек трябва да може да спре. (Слава богу, моето спиране поне не беше за мой близък роднина. Ако това има някакво значение, де. И е вярно, че не го забелязах – но и да го бях забелязал, пак щях да спра, и да си поема риска. До поликлиниката не се отива за добро.) Но не за това ми е думата.

Говорим за свободно изкуство. А свободното изкуство го правят автори.

Обичате ли да четете фантастика, или фентъзи? Или най-вече нещо по средата между двете?

Ако да, имам един сайт за вас – http://www.johanvladimir.com. За да го разгледате, ще ви трябва Flash. Ако обаче преодолеете този проблем, ще откриете, че си е струвало. Не зная де, разни хора – разни вкусове, но на мен ми харесва страхотно!

Възможно е и да не е само моят вкус. Мисля, че от всичките творби само една или две не са взимали награди от конкурси (вероятно защото не са били пращани). Вярно е, критиците също не са критерий… Прочетете, и решете сами.

Отивам днес да тегля пари от Булбанк. Отивайки към касите, минавам покрай охраната, който внезапно ми се усмихва и ме спира:

– Здрасти! Какво правиш тук?
– Хм… (Слаб физиономист съм.) Тегля пари.
– Ще докарваш ли пак от онези, немските перални? Гошо е много доволен, та и аз се интересувам.
Немските перални? Да докарвам?!…
– Надали. Нещо не ми се вярва.
– Язък! А няма ли да кажеш откъде ги взимаш?… Добре де, разбирам, пазиш си хлебеца. Кога ще минаваш пак до Калотина, да зареждаш?
– Май няма да е скоро.

Какво: Събиране на любители, почитатели и симпатизанти на свободния софтуер. А от тази година, надявам се – и на свободното изкуство.

Кога: Някъде през октомври.

Къде: Първо в няколко града из страната, а след това и в София. Точните места и дати ще се знаят колкото се може по-скоро.

От какво има нужда: Помощници в организирането.

Помощници трябват за абсолютно всичко.

– Хора, които да ходят и да се пазарят с потенциални спонсори.
– Хора, които да разпитват за цени за какво ли не, да поръчват, доставят и разпределят.
– Хора, които да комбинират пакети за посетители.
– Носачи за столове, маси и прочее оборудване
– Рецепционисти за по време на феста
– Хора за всичко, които просто да се включват където който когато потрябва.
– Дизайнери, които да помагат за оформление на сайт, афиши, плакати, листовки, програми…
– Инсталатори, които да помагат за инсталиране на свободен софтуер на компютрите на пожелалите го
– Копировачи, които да копират свободен софтуер на СД-та за заинтересованите

И още един господ знае колко и какви ли не други неща, за които също трябват хора!

Имаме нужда от ентусиасти, които да работят по организирането на мероприятието. Защото по това организиране има ама купища работа!

Ако някой има желание да помага, моля ви, нека ми остави един коментар с някакви координати тук! Защото това, което правим за свободния софтуер, го правим всъщност за себе си.

Благодаря ви!

Някъде преди бях писал, че българинът е хакер по природа. Ремонтира позната и непозната му техника, справя се с подръчни материали в неочаквани ситуации, задължително разбира от медицина, мода, футбол и какво ли не още, подиграва се на тъпи и декларативни политици… Но това си има и своята тъмна страна.

Не защото реалните познания на същия този българин често са хумористични – въпреки че е вярно. Това, което за някой заядливец може да е комични претенции без покритие, за широко скроения човек може да е похвално желание за учене. Неведнъж съм виждал как комични мераклии с времето се превръщат в знаещи и можещи специалисти.

А защото хакерството не е само набор познания, и количество принос към общността. Не е дори просто начин на мислене. То е нещо много по-дълбоко, част от същността на човека е. Може да бъде възпитано, или разрушено, но това не е лесно.

(продължение от “Кутията на Пандора – 2” – категория “Neuromancery”)

Мозъкът може да бъде десинхронизиран не само по зрителен път. Слухът, и до известна степен осезанието също са подходящи.

Десинхронизиране по слухов път

Особености на слуховия анализатор

Слухът е ненасочено сетиво, за разлика от зрението. Човек може да определи откъде идва даден звук, но не и да се предпази от него, поне не без да спре слуха си изцяло (примерно да запуши ушите си). Това прави хората лесно склонни да пренебрегнат опасност, ако в същото време се чува нещо интересно.

Най-ниските честоти на звука влизат в диапазона, където мозъкът може да бъде десинхронизиран. Чрез атака пряко с такива честоти обаче това е много малко вероятно (освен ако силата на звука не е такава, че физически разтърсва мозъка, и така го възбужда). Причината е в устройството на слуховия рецептор – той анализира честотата на звука, и подава към мозъка сигнал, който я отразява, но не варира с нея.

Наскоро четох едно интервю на мастито светило на българския ИТ бизнес. Цитирам част от него, по памет:

– Кой е най-големият проблем пред българския ИТ бизнес?

– Изтичането на мозъци. Най-добрите ни специалисти непрекъснато заминават към по-богатите страни, или започват да работят за западни фирми…

Чета, и си спомням как съм виждал суперлуксозното возило на въпросното светило да вършее из София и околностите. А в същото време в много ИТ фирми кадърни и професионални момчета и момичета работят срещу по 250-300 лева месечна заплата, често в тежки и натоварени условия. Резултатът от това разминаване го гледах съвсем наскоро – осакатени хора, които виждат щастието си в това да не работят като хората, и да не са от полза и помощ за никого. Чудно, защо ли ИТ бизнесът, или поне прилична част от него, страдат от изтичане на мозъци?…

Не зная колко време Столмън е търпял затворения софтуер, докато не му е преляло и не е дефинирал принципите си. Аз търпя подобно отношение към хора, които харесвам и обичам, вече петнайсет години. Нямам търпението на великите, така че ми е преляло отдавна. И вече е време също да кажа нещо – каквото, колкото и както умея.