Grigor Gatchev - A Weblog

Днес най-сетне успях да се докопам до това нещо. Убедих един клиент да си го сложи, по-точно да приеме аз да му го сложа. И докато го инсталирах, го оглеждах.

Не съм фен на никой софтуер заради името му. И към “лисичката” имам забележки. Но не мога да отрека, че е направена по някакъв… просто готин начин. Пълни ми душата, казано простичко. Някакъв свой си, хитър, свежарски подход.

Конкретният повод за възторга ми беше новият център за ъпдейтове, и това как той се справи с многобройните екстенжъни за версия 1.0.х. За някои автоматично претърси и откри нови версии, които с лекота свали и постави вместо старите. За други откри кръпки, които ги пригаждаха към новия – и се справи не по-малко успешно и с тях. А някои просто обяви за стари, и консервира. И тържествено обеща, че ще проверява периодично за нови техни версии, и появят ли се, мигновено ще бъдат вкарани в игра.

Ъпдейтването за нови неща според мен е може би най-слабото място на 1.0.х версиите. Не се учудвам, че в новата версия са адресирали най-много именно него. Но съм истински възхитен, че не е направена повече или по-малко кадърна версия на ъпдейтването на други браузери, а е вложен ум, изобретателност, свежо мислене. Браво на екипа на Firefox! Заслужено!

Друго, за което си мисля, е че може би е време да се въведат възможности за зависимости между различните екстенжъни. Вече почват да се появяват такива, които определено биха спечелили от това автоматично с тях да се инсталира и друг. Мисля, че някои дори вече го правят, но реализирано като специфичен вътрешен код. А това вече говори, че е време да се мисли за цялостна система.

(Личи си деформацията ми от пакетната система на Дебиан. :-))

Веднъж въведени, тези възможности биха улеснили работата не само на братята по развойна среда. Вече си имам няколко различни списъка екстенжъни за Firefox – списък “секретарка”, списък “поназнайващ служител”, списък “надут шеф на отдел/фирма”… Нямам още списък “хакер”, защото хакерите нямат нужда от мен, за да си сложат браузер, но определено има нужда от такъв. И ако имаше готови пакети за разширения, които само ти закачват желания набор нацяло, с едно чукване, биха се спестили просто непредставими количества монотонен труд!

Друг един екстенжън, за който си мисля, е пълен конфигуратор. Страшно много от опциите на браузера са широко настройваеми, но само ако конфигурационните му файлове се редактират на ръка. Един също така свежарски конфигуратор би бил манна небесна за по-напредналите потребители! (Само че бих препоръчал да не става вградена част от браузера. Ще се изгуби простотата му, която е привлекателна пък за по-малко напредналите.)

Другото, което си мисля – дали не е крайно време преди версия 2.0 да се направи пълен секюрити одит на кода на браузера? Знам, че не е малко – но ще си струва. OpenBSD спечели страшно много като сигурност от това. Пък и ми се ще Symantec да спрат да се чешат там, където не ги сърби.

Каквото и да стане – наличното вече е хубаво, и има всички шансове да става и още по-хубаво. 🙂

Преди време бях констатирал, че повечето автори на литература минават през “недозрял”, “зрял” и “презрял” периоди. За братя Стругацки това май важи в по-малка степен, отколкото за повечето.

Тръгват от “Страната на пурпурните облаци” и “Пътят към Амалтея” – стандартни соц-фантастики, повлияни от Ефремов (а мисля, че и от младия Лем). Преминават през цикъла “22 век” – както казват те, “едно бъдеще, в което би ни се искало да живеем”. Слънчеви, розови, не кой знае колко тежки неща, приятни за четене.

И продължават със сериозните, критични, със собствено мислене творби от серията на “Обреченият град”, “Пикник край пътя”, цикъла “Максим Камерер”, “Милиард години до края на света”, “Обременени от злото”… Все неща, които бяха на времето един от малкото начини да се научиш да мислиш независимо. (Изкушавам се пак да цитирам израза на Иван Попов – “автокефално”.) Повечето и сега са добро начало.

Между тези два периода обаче стои едно произведение, което критиците се чудят къде точно да сложат. По-повърхностните го смятат за завършек на първия. По-внимателните обаче не могат да решат. Наистина не е лесно.

Става дума за “Трудно е да бъдеш бог”.

Свенливке, свенливке,
свенливчице моя,
тя броди край огъня,
плаха в покоя.

Чиниите внася,
добра като фея.
На остров в морето
ще ида със нея.

Светилниче внася,
езичето скача –
свенлива на прага,
свенлива и в здрача,

грижовна, свенлива
и беззащитна.
На остров в морето
със нея ще литна.

Уилиам Бътлър Йейтс
—

Възстановявам го по памет – чел съм го веднъж, преди две години. Възможни са грешки… За срам и позор обаче не помня чий е преводът.

А е хубав.

Снесла кокошката яйце, пък се разкудкудякала, все едно планина е снесла…

А яйцето в случая е, че си пуснах най-сетне собствен сървър. Фирмен, де, ако това има някакво значение. Първият колокиран сървър, който пускам сам… ако не се брои помощта на няколко мои приятели, която заедно сигурно е повече от моя труд по него. 🙂

Та, от няколко дни gatchev.info е на нова машина. Бяха не дни, а денонощия. Сега разбирам как се чувства кокошка, която снася за пръв път. Пролича си и по блога ми – нямах сили за записи в него. Надявам се отсега нататък да досаждам на света със себе си по-често.

Досега сайтът ми беше хостнат от ОпънИнтегра. Дължа им искрена благодарност за професионализма и подкрепата – ако не беше гъделът да държа своите неща при себе си, не бих махнал сайта си оттам. Отделно от това, дължа специална благодарност на Йовко Ламбрев – за тласъка да си направя сайт, за това, че ме научи как се поддържа блог, за куп други неща, та чак до помощта при прехвърлянето на сайта, и конфигурирането на виртуалните черволяци на сървъра ми.

Другите, на които дължа благодарност, са много. Твърде уморен съм в момента, за да мога да изброя всички – но един не бих искал да пропусна: Сашо Велин. Заради изгубените в това да ми помага да се оправя в тази материя безбройни часове, и невероятната помощ. И заради още много други случаи, когато също ми е помагал, с какво ли не.

Какво представлява великата придобивка ли? (Дайте да се похваля, дее!) Всъщност, абсолютно нищо особено. Стандартен уеб сървър, с Perl и PHP за разкош. Най-елементарна DNS поддръжка. Пощенска система с виртуални домейни, виртуални потребители, възможност за взимане на поща по шифрован път, вграден на сървъра антивирус и антиспам (ClamAV / SpamAssassin). Изобщо – ще е проблем да намерите нещо по-стандартно и обикновено. Или да не намерите нещо далеч по-добро наоколо, от пръв поглед.

Само че си е мое, и (като пак се абстрахирам от помощта на сума ти хора), аз съм го снесъл.

Кудкудяяяк!

🙂

Чета вчера из блога на Йовко как един бивш министър е лъгал в очите целия народ, без дори да се изчерви. Става дума за прословутата сделка на министъра Калчев с Майкрософт.

За позабравилите нещата: на времето въпросният г-н министър закупи от Майкрософт два пъти повече копия на Windows и Office (към 30 000 броя), отколкото компютри, годни да ги пуснат, има държавната администрация. И ги закупи по цени за копие, по които се закупуват до няколкостотин броя. Без търг или публичност. Всъщност, не ги закупи – само ги нае за 3 години. След изтичането трябва да си ги купим пак… А пък шефът на Майкрософт-България скоро след това стана шеф на целия регион. Съвпадението сто на сто е случайно.

Нещо време по-късно беше попитан ще подновява ли тази сделка. Пред целия парламент, пряко в ефир, каза, че не е подновена. Оказа се директна лъжа. Сделката е била подновена преди това. И – ако щете го вярвайте – при още по-неизгодни за нас условия! Имало как!

Наскоро мои познати ме помолиха за консултация за здравето на сина им. След неприятно изживяване вече с месеци почти не излизал от стаята си, и по цял ден само гледал филми на компютъра. Дали не може да му се помогне да преодолее психологическия шок.

На компютъра на момъка открих към стотина порнофилма – и никакви други. И тъй като той нещо нямаше мерак да говори с мен, си записах списъка им, изрових ги и седнах да ги прегледам, за да се ориентирам накъде бият нещата. Естествено, нямах време да гледам истински 100 филма – прехвърлих ги за 3-4 часа, на fast-forward.

За момъка препоръчах да го пратят за седмица на село, под предлог да помогне на старите си дядо и баба там да се справят с цепенето на дървата и прекопаването на градината. На цял ден здравословен физически труд, чист въздух, екологична храна, и пълна липса на компютърни порнофилми. Резултатът се оказа дори по-добър, отколкото очаквах – върнал се оттам (по данни на родителското тяло) бодър, със зачервени бузи и вкус към живота. Привързаността към десетата муза била изчезнала.

Спамери напоследък колкото иска човек. Всъщност, доста повече.

Когато ме спамват анонимно, обикновено си търся други начини. Но когато спамерът има нахалството да даде обратен е-майл адрес, действам направо. Ако е български, тоест ширината на пиъринга е на мое разположение, пращам следното учтиво писмо:

Преди време Йовко беше писал как колата му почти била вдигната от “паяк” пред поликлиника. Днес на мен ми се случи същото – но не “почти”.

С едно дребно уточнение – до много скоро там нямаше знак “Спирането забранено”, а и сега не е лесно да го открие човек, дори ако знае, че го има, и го търси специално. Нямаше го именно защото това е поликлиника, и там човек трябва да може да спре. (Слава богу, моето спиране поне не беше за мой близък роднина. Ако това има някакво значение, де. И е вярно, че не го забелязах – но и да го бях забелязал, пак щях да спра, и да си поема риска. До поликлиниката не се отива за добро.) Но не за това ми е думата.

Говорим за свободно изкуство. А свободното изкуство го правят автори.

Обичате ли да четете фантастика, или фентъзи? Или най-вече нещо по средата между двете?

Ако да, имам един сайт за вас – http://www.johanvladimir.com. За да го разгледате, ще ви трябва Flash. Ако обаче преодолеете този проблем, ще откриете, че си е струвало. Не зная де, разни хора – разни вкусове, но на мен ми харесва страхотно!

Възможно е и да не е само моят вкус. Мисля, че от всичките творби само една или две не са взимали награди от конкурси (вероятно защото не са били пращани). Вярно е, критиците също не са критерий… Прочетете, и решете сами.

Отивам днес да тегля пари от Булбанк. Отивайки към касите, минавам покрай охраната, който внезапно ми се усмихва и ме спира:

– Здрасти! Какво правиш тук?
– Хм… (Слаб физиономист съм.) Тегля пари.
– Ще докарваш ли пак от онези, немските перални? Гошо е много доволен, та и аз се интересувам.
Немските перални? Да докарвам?!…
– Надали. Нещо не ми се вярва.
– Язък! А няма ли да кажеш откъде ги взимаш?… Добре де, разбирам, пазиш си хлебеца. Кога ще минаваш пак до Калотина, да зареждаш?
– Май няма да е скоро.