Grigor Gatchev - A Weblog

Попаднах днес на статия в CNN от Брюс Шнайер – експерт по ИТ сигурност, който уважавам изключително много. След кратък размисъл реших, че ще я преведа и пусна тук. Да, нарушение на копирайт е – но е толкова важно и така нужно да се знае от всеки, че съм склонен да поема риска.

—-

Събудени от скандала с Cambridge Analytica, новинарски статии и коментатори се съсредоточиха върху това какво знае Facebook за нас. Оказва се, че е много. Събира данни от нашите публикации, лайковете ни, снимките ни. От нещата, които започваме да пишем, но се отказваме да ги публикуваме. Дори неща, които правим, докато не сме логнати в него – или дори когато сме офлайн. Купува информация за нас от други фирми. И може да разбере от тях за нас и много повече – сексуалната ни ориентация, политическите ни възгледи, дали сме обвързани, какви лекарства пием и много личностови характеристики. Дори ако не сме попълвали личностовия тест на Cambridge Analytica. (Чрез който тази фирма източваше данните ни и данните на приятелите ни – Григор.)

Но при всяка статия, която описва колко гадно ни следи Facebook, хиляди други компании въздъхват с облекчение. Че тези статии обсъждат Facebook, а не тях. Защото е вярно, че Facebook е един от най-големите играчи в тази игра, но и хиляди други фирми ни шпионират и манипулират за своя финансова изгода.

Професорката в Харвард Бизнес Скул Шошана Лубоф нарича това „следящ капитализъм“. Колкото и плашещ да се оказва Facebook, цялостната тази индустрия е далеч по-плашеща. Тя съществува тайно от вече прекалено дълго време, и е крайно време законодателите да изкарат тези фирми пред очите на публиката. За да можем всички да решим така ли искаме да действа нашето общество, и ако не, какво следва да се направи.

В Съединените Щати има между 2500 и 4000 брокери, които се занимават с това да купуват и продават нашите лични данни. Преди година в новините попадна Equifax, когато хакери откраднаха от нея личната информация на 150 милиона души, включително номерата на социалните им осигуровки, рождените дати, адресите и номерата на шофьорските им книжки. (Тоест, абсолютно всичко, което в САЩ идентифицира дадена личност – Григор.)

Вие с гаранция не сте давали на тази фирма разрешение да събира личната ви информация. Equifax е една от хилядите фирми – брокери на информация, за повечето от които дори не сте чували. И които продават личната ви информация без ваше знание и съгласие на всеки, който плати.

Следящият капитализъм докарва нещата още по-нататък. Фирми като Google и Facebook ви предлагат безплатни услуги в замяна на информацията ви. За следенето на Google не съобщават в новините, но то е стряскащо прилепчиво. Ние никога не лъжем търсачките, които използвате. Интересите и любопитствата ни, надеждите и страховете ни, желанията и сексуалните привличания – всичко това бива събирано и съхранявано. Добавете към това следенето кои уебсайтове посещаваме, което Google извършва чрез рекламната си мрежа, нашите акаунти в Gmail, движението ни по Google Maps и каквото може да събере от смартфоните ни.

Телефонът вероятно е най-ефективното проследяващо устройство, създадено някога. Той непрекъснато следи къде се намираме, така че знае къде живеем, работим и прекарваме времето си. Той е първото и последното нещо, което поглеждаме през деня, така че знае кога се събуждаме и кога заспиваме. Всички го имаме, така че той знае и с кого спим. Юбер използва част от тази информация, за да открива забежките за по една нощ. Мобилният ви доставчик и всяко приложение в телефона, което има достъп до услугите за локация, знаят много повече.

Следящият капитализъм поддържа немалка част от Интернет. Той стои зад повечето „безплатни“ услуги, а и зад много платени. Целта му е да ви манипулира психологически, например чрез таргетирано рекламиране, за да ви убеди да купите нещо или да направите нещо, например да гласувате за определен кандидат. Масовото, базирано на индивидуални профили манипулиране, което бяха хванати да вършат Cambridge Analytica, може да звучи отвратително – но това е, което в края на краищата се бори да постигне всяка компания. Вашата лична информация бива събирана именно затова, и то е, което я прави ценна. Компаниите, които разбират това, могат да я използват срещу вас.

Нищо от това не е новост. Медиите съобщават за следящия капитализъм от години. През 2015 г. написах книга на тази тема. Още през 2010 г. Уолстрийт Джърнъл публикува двегодишна серия статии, спечелила награди, как хората биват следени онлайн и офлайн, под заглавието „Какво знаят те“.

Следящият капитализъм е дълбоко вграден в нашето все по-компютризирано общество, и ако размерите му излязат на бял свят, ще има масов натиск за ограничения и регулации. Но тъй като тази индустрия оперира предимно тайно, и само отвреме навреме изтича информация за някоя кражба на данни или някоя разследваща статия, повечето от нас остават в неизвестност за всеобхватността ѝ.

Това може скоро да се промени. През 2016 г. Европейският съюз прие широкообхватния регламент General Data Protection Regulation (GDPR). Подробностите в този закон са прекалено сложни, за да бъдат обяснени тук. Някои от нещата, които той постановява, са че личните данни на европейски граждани могат да бъдат събирани и съхранявани само за „специфични, изрично обявени и легитимни цели“, и единствено с изричното съгласие на потребителя. Съгласието не може да бъде заровено из условията за използване (EULA) на това или онова, нито пък може да бъде смятано за дадено, ако потребителят не го изключи изрично. Законът влиза в сила през май, и компаниите по целия свят се подготвят да влязат в съгласие с него.

Тъй като на практика всеки следящ капитализъм събира данните на европейци, това ще освети тази индустрия като нищо досега. Ето ви само един пример. Подготвяйки се за този закон, PayPal тихомълком публикува списък на над 600 компании, с които вашата информация може да бъде споделяна. Какво ще стане, когато на всяка компания се наложи да публикува тази информация и да обясни изрично как използва личните ни данни? Очертава се да разберем.

Когато този скандал се надигна, дори Марк Цукърбърг каза, че вероятно неговата индустрия трябва да бъде регулирана. Надали обаче си е пожелавал сериозна и принципна регулация, каквато GDPR въвежда в сила в Европа.

Прав е. Следящият капитализъм е действал безконтролно твърде дълго време. И напредъкът както в анализа на големи количества лични данни, така и в изкуствения интелект ще направят утрешните му приложения далеч по-плашещи от днешните. Единственото спасение от това е регулацията.

Първата стъпка към всяка регулация е прозрачността. Кой има нашите данни? Точни ли са? Какво прави той с тях? Продава ли ги? Как ги опазва? Можем ли да го накараме да ги изтрие? Не виждам никаква надежда Конгресът на САЩ да прокара в обозримото бъдеще закон за защита на данните, подобен на GDPR, но не е непредставимо да се въведат закони, които задължават тези компании да бъдат по-прозрачни в действията си.

Едно от последствията на скандала с Cambridge Analytica е, че някои хора си изтриха акаунтите във Facebook. Това е трудно да се направи както трябва, и не изтрива данните, които Facebook събира за хора без акаунт в него. Но все е някакво начало. Пазарът може да окаже натиск върху тези компании да ограничат следенето ни, но само ако накараме тази индустрия да излезе от сенките на светло.

—-

И аз съм писал по въпроса, още през 2012 г. – тук и тук. Не зная дали тогава помогнах на някого да разбере нещо – май по-скоро не, ако съдя по коментарите под тях. Не зная дали ще помогна на някого и сега. Но се чувствам длъжен да опитам.

Ако съдя по личните си наблюдения, нито една от онлайн фирмите, която ви дава възможност да си изтриете информацията от нея, не я изтрива истински. Знам случаи, когато информацията от „изтрити“ акаунти бива откривана в пакети продадени впоследствие лични данни. Знам и фирми, които твърдят, че не съхраняват никаква лична информация, но всъщност съхраняват и продават на всеки платежоспособен и мълчалив всеки бит от нея, който успеят да докопат. Така че съм скептичен, че регулацията ще постигне кой знае колко.

Има обаче нещо, което можем сами да направим за себе си – и то е просто да спрем да използваме които услуги на подобни събирачи можем. Без мобилен телефон трудно се живее, но трябва ли да имате акаунти във всички социални мрежи, за които сте чували? И т.н.

Надявам се след този скандал проектите за децентрализиран и опазващ личната информация аналог на Facebook да получат нов тласък. Надявам се и поне този 1% от хората, които не са идеално кръгли идиоти във вакуум, да почнат да вземат някакви мерки да опазят себе си и своите начинания.

Цитирам текста на съобщението, което получих днес:

—-

(логото на Fibank)

скъпи клиенти,

Вашата електронна сметка в Fibank.bg е временно заключена от съображения за сигурност.

Ако искате да активирате профила си, следвайте инструкциите по-долу.

можете да го направите тук:

Отключване на профила

С уважение,

Обслужване на клиенти

—-

Както се сещате, линкът „Отключване на профила“ не сочи към Fibank – сочи към домейна mobiocean.com. Домейнът е регистриран на лице със скрита информация, и сайтът е хостнат в secureserver.net – тоест, цялата схема е изпипана за целта на измамата.

Обърнете внимание на добрия български език и оригиналното лого в е-майла. В системата на измамниците с гаранция има и българи, като минимум като преводачи.

Сайтът, който ви очаква на линка, също е прилично копие на този на Fibank – включително масивното предупреждение срещу измами. Естествено, можете да въведете там каквито искате „потребител“ и „парола“ – той ги приема щастливо и „отключва“ акаунта ви.

Не се хващайте. Изсмучат ли кибепрестъпниците парите ви, българските банки ще ви помогнат да си ги върнете дълго след като цъфнат налъмите. Нагледал съм се на достатъчно случаи. Който сам се пази, и Господ го пази. Който не се пази сам, и Господ не може да го опази.

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

Беше най-великият от живите учени.

Беше най-жилавият и волеви от страдащите от ALS.

Беше пример за всички като мен, които мрънкат и не намират време и сили да творят наука и да раздават светлина.

Незаменими хора няма. Но някои са много, много близо до това да са.

Ако има Господ, сигурно ще има какво да научи от него…

Почивай в мир! Ако любознателността и волята ти не се окажат по-силни и от смъртта.

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

Ей това го мярнах във Фейсбук и най-безсъвестно го откопирах – да го има и тук:

Цяла нощ валя сняг. На сутринта.
08:00: правя снежен човек.
08:10: минаваща феминистка ме пита защо не правя снежна жена.
08:15: правя снежна жена.
08:17: детегледачката на съседите протестира, че бюстът на снежната жена бил много пищен.
08:20: кварталната гей двойка мърмори, че можело да направя от сняг двама мъже.
08:25: вегетарианците от №12 се възмущават заради носа от морков на снежния човек. Зеленчуците са храна и не бива да служат за такива неща.
08:28: наричат ме расист, защото двойката е бяла.
08:31: мюсюлманите от отсрещната страна на улицата настояват да сложа забрадка на снежната жена.
08:40: полицията пристига по сигнал да види какво става.
08:42: казват ми да махна дръжката на метлата от снежния човек, защото би могла да бъде използвана като смъртоносно оръжие. Нещата се влошават, когато измърморвам: “Да, особено, ако Ви е навряна…”
08:45: домъква се екип на местната телевизия. Питат ме дали знам разликата между снежен човек и снежна жена. “Да, топките”, отговарям и ставам сексист.
08:52: конфискуват ми мобилния за проверка, закарват ме в РПУ-то.
09:00: показват ме по телевизията: терорист, възползващ се от лошото време, за да смущава обществения ред.
09:10: разпитват ме имам ли съучастници
09:29: никому неизвестна джихадистка група поема отговорност за действията ми.

Подкрепям напълно позицията в ето тази статия. И, за да не изчезне изневиделица из Нета, я копи-пействам тук. С надеждата авторите ѝ да не ме съдят за права…

Нова светлинка в бездруго светлата ни съдебно демократична действителност изгрява на хоризонта. На 20 февруари СГС ще се сдобие с нов шеф. Кандидатите за поста са двама. А единият от тях, по-светлият, е протеже на най-широко скроения в талията и ханша представител на статуквото, коментират запознати със ситуацията. Очевидно кандидатът на олигархията е човек с много подвизи.

Дали той вече не е оглавявал СГС, оставяйки трайни и незаличими дири след себе си?

Дали това не е човекът, името на когото нашумя след като през 2005 година стана ясно, че кара откраднат от Германия джип BMW X5. В последствие автомобилът е бил конфискуван у нас, а Министерството на финансите го предоставило на СГС. Немската преса и в частност „Шпигел“ обаче разкри, че откраднатият джип се ползва от нашия „голям“ съдия и той го върна.

Топло.

Дали това не е човекът, отказал преди време скандално да впише ръководството на СДС през 2009 г.? Да припомним, според ръководствата на СДС и ДСБ тогава съдът е използван за политически цели, за да не се стигне до десноцентристко управление след изборите. По важно е дали това беше законно или става дума за политическа поръчка.

Топло, топло.

Дали пък това не е човекът, по време на чието управление на СГС не се разигра опитът за кражба на дялове от „Радио Вива“, когато неговото протеже – съдия Костадинка Наумова, без наличие на съответните документи извърши прехвърляне на дяловете, вписа промяната в Търговския регистър и бе спасена от дисциплинарно производство от своя шеф, предложил я за член на ВСС?

Възможно ли е това да е човекът, за когото все по време на мандата му от партия РЗС обявиха, че директно се е намесвал в дела за – обърнете внимание! – банкови фалити и големи кредити, като директно е разпореждал на съдиите да вземат определена страна.

Още по-топло.

Ще има ли изненадани, ако това се окаже същият човек, по действия и бездействия на когото юристът Димитър Абаджиев се изказа така: „Този случай е станал емблематичен как чрез протакане и пренасочване на делото за по-ранни дати, както и отхвърляне на процедурни искания, са удовлетворени правата на небезизвестната групировка(за „Мултигруп“ иде реч – б. а.). Отхвърлени са искания за изслушване на вещи лица. Претенциите са освен към конкретния съдия и към административния ръководител на съда“.

А дали това не е човекът, чийто период в СГС ще се запомни главно с множеството скандали и с изключително лошата организация, както припомня юристът Даниел Божилов от НПО „Ние, гражданите”?

Горещо.

И в крайна сметка, не е ли именно този човекът, за когото тогавашният председател на ВАС казва: „Първият мандат на Светлин Михайлов беше провал за самия съд, а вторият би бил катастрофа за цялата съдебна система“.

Точно така, няма грешка. Всичко това е Светлин Михайлов, който понастоящем е кандидатът на статуквото за председател на Софийския градски съд, говори се в съдебните среди. Говори се също, че Михайлов залага изключително много на традициите и приемствеността. Очевидно има за пример своя богат личен опит.

Светлото бъдеще в съдебната система става все по-светло.

—- * * *

Ако на 20 февруари бившият шеф на СГС бъде избран отново на този пост, ще се случат със сигурност следните неща:

Ще избухнат поредица от скандали, свързани с грехове на „стария – нов“ кандидат за шеф на СГС
Ще се докаже, че новата съдийска колегия на ВСС не гледа напред, а се връща към онова минало на политически и олигархични зависимости
Ще бъде даден много лош знак на нашите европейски съюзници за това, че съдебната ни система не се обновява и реформира
Уважаеми членове на съдийската колегия на ВСС,

Прочетете внимателно мотивите, с които е бил освободен от поста председател на СГС Светлин Михайлов през 2009 г. Консултирайте се с тези съдии, които помнят скандалите с изпълнението на политически и бизнес поръчки през 2007 – 2008 г. Не позволявайте досегашните срамни практики в това отношение да продължат.

Залогът не е само престижът на съдебната система. Залогът е международният авторитет на България.

Днес мои клиенти ми звъннаха, че компютърът не им позволявал да си свалят новата версия на една програма от НАП. Когато стигнах на място, установих следното:

1. Въпросната програма е Справка от чл. 73 от ЗДДФЛ, версия 6.0
2. „Не може да бъде свалена“, понеже Windows Defender открива в нея вирус – Trojan:Win32/Azden.A!cl – и я блокира.
3. Сайтът на НАП, към който те се свързват, е истинският. Линкът е http://www.nap.bg/document?id=4311

Липсата на време не ми позволи да седна и да анализирам файловете в пакета ръчно, или дори да ги проверя с друг антивирус. Затова не зная дали реално съдържат вирус, или е фалшив позитив на Windows Defender.

Както едното, така и другото се е случвало преди. Надявам се да е фалшива тревога – поне един друг продукт, Xeoma, бива идентифициран погрешно от WD като този вирус. Ако обаче е реална заплаха, е неприятна. Вирусът е доста „модерен“ – събира и изпраща на стопаните си много подробна информация за компютъра и потребителите му, ъпдейтва се автоматично, сваля от Интернет и инсталира още допълнителни вирусни възможности, и позволява отдалечено командване на компютъра. Затова е разумно в този случай да се заложи на предпазливостта.

Свързах се веднага с НАП и ги предупредих за ситуацията. Единствената реакция (упорито повтаряна всеки път, когато се опитвах да обясня, че е възможно положението да е опасно), беше да им пратя е-майл и принтстрийн на съобщението, което получавам. За всеки случай им пратих описание на проблема – току-виж го прочете и някой, който различава компютър от прахосмукачка.

Моят съвет към всички е – задръжте мъничко с инсталирането на тази версия. Изчакайте, докато се разбере дали наистина съдържа вирус, или е фалшива тревога. НАП вероятно скоро ще обявят нещата и в двата случая – елементарна отговорност е да го направят.

Наскоро ми попадна новината за създаването на нова криптовалута – левкойн.

Посмях се. Неведнъж съм мислил да направя и аз една криптовалута – не повече от ден работа е. Винаги ме е спирал въпросът с какво тя ще бъде полезна, нова и необходима, което да я различава от наличните вече. Не съм успял да измисля разлика, която да си струва труда.

Дали това криптовалутата да е българска си го струва? Съмнявам се – българите чудесно могат да ползват съществуващите наднационални криптовалути. Но пък и не пречи. Все пак има хора, които се определят първо като българи, пък после като всичко останало (ако има какво). Така че защо не? Браво на Добри Божилов, ще е от полза за някого.

След това обаче метнах поглед на кода ѝ. И на блокчейна ѝ. И се почесах по главата.

Знаете, че Биткойн ще стигне до максимум 21 милиона монети, нали? По същия начин, левкойнът ще стигне до максимум 9 милиона монети. Дотук – добре, това не е толкова важно.

Важното и интересно за мен се оказа, че 1 милион от тези монети са „предварително изкопани“. От създателя на валутата, за лично ползване.

И това не е задъжително престъпление. Сатоши Накамото също се е оказал с почти 1 милион биткойна. Създателите на Етереум и много други валути също са заделили някакъв дял за себе си.

Скандален според мен е запазеният процент монети – към 11% от всички възможни. Директно и по начало. Сатоши Накамото е натрупал биткойните си, докато сам е копаел да поддържа блокчейна, чакайки други хора да се убедят и присъединят. Девелоперите на Етереум запазиха за себе си несравнимо по-малък процент, а създадоха умни договори и какви ли не още възможности. Да запазиш за себе си над 10% от цялото възможно количество криптовалута, понеже си си дал 1 ден лесен за всеки програмист труд, е най-безогледната лакомия и липса на етика, която съм виждал. (Може би с изключение на екипа на Рипъл – те са запазили за себе си даже повече. Което обуславя мнението ми за тази валута.)

Ако впрегна да копаят тази валута сървърите, които контролирам, най-вероятно ще отхапя солидно парче от баницата на левкойна. Но етиката около него ме погнусява до степен да ми приседне това парче. Нямам нищо против да съм богат – но не на такава цена.

(А мога и много повече. Мога за буквално ден да направя криптовалута за примерно еколози. За любители на фантастика. За подкрепа на развитието на изкуствения интелект. Хомеопатична, с благотворни биоенергийни ултрачервени излъчвания, от сто процента рециклирани електрони… Тогава най-вероятно ще се окажа с много повече пари, ако запазя за себе си дори по-малък процент.)

Мислете за мен каквото щете. Луд ли съм? Лудите, лудите – те да са живи.

– Няма никакво глобално затопляне! То е измишльотина на билдербергите! – заяви категорично продавачът, докато ми подаваше захранванията. – Това, че океаните се покачват, е дело на Бог! Той се е разсърдил на грешниците и предизвиква втория Потоп! Само че бавно, за да могат праведните и вярващи хора да имат време да се спасят!

Лекичко примигах. Твърдят, че на всеки автор му се случва рано или късно да срещне герои от произведенията си. Е, този път май беше мой ред. Да ви кажа честно, стряскащо си е. Добре, че списъкът за пазаруване беше дълъг, та се наложи да се съвзема бързо.

– Ще ми трябват и осем SATA кабела.

– И заради още нещо Потопът се бави. Рептилите! Нали са дяволски изчадия, пречат на Бога във всичко. И по принцип, и защото искат да завладеят света. Пък за какво им е наводнен свят?

– Сигурно защото са земноводни? – сътворих аз малко научно-фантастична таксономия.

– И отдавна да са го завладели, ама понеже се конкурират с илюминатите, си пречат едни на други – продължи събеседникът ми. – Билдербергите се опитват да посредничат между тях, ама не им се удава, Светият дух не е съгласен и проваля усилията им от небето…

– Мдааа… Кабелчетата наистина бяха осем. – И какво още за рептилите? – Беше започнало да ми става интересно.

– Те са, гадовете, дето са измислили ГМО-то! Затова то е едно такова, рептилско! Като го видиш, моментално ще го познаеш! Преструва се и на жито, и на леща, и на картофи, ама само изглежда като тях, отвътре е ГМО! И който го яде, също става ГМО отвътре. Така рептилите превземат хората масово. Унищожават душата, която Бог е вложил в нас, като ни е сътворявал!

– Ъъъъ… нямаше ли някаква теория, че хората са произлезли от маймуните? – Вече бях забелязал, че устата на събеседника ми спокойно работи паралелно с ръцете, без да им пречи. Нищо чудно родителите му да бяха попрекалявали с телешкото.

– Няма такова нещо! Маймуните са ги създали илюминатите. Направили са ги от хора, като биологичен експеримент. Били са несъгласни накъде точно ще водят експеримента, затова има различни видове маймуни. Изобщо цялата тая лъжа с еволюцията са я измислили пак илюминатите. Дарвин ли беше? Та, той тайно е бил виден илюминат. Това дето бил ходил на Папагалските острови да си напише теорията, е лъжа. Тайно е бил в Италия, в римските катакомби, нали илюминатите се крият там. И те там са го посветили и са му възложили какво да напише. Такава е всъщност историята!

Разклонителите също бяха под бройка, пач кабелите – и те.

– Та, той Нострадамус го е предсказал всичко това още на времето. Че когато планетата Нибиру се сблъска със Земята, Бог ще се разгневи на грешниците и ще изпрати втори Потоп! Ама понеже илюминатите са го преследвали, той си е пишел нещата много завоалирано. Затова толкова често ги тълкуват погрешно. Добре че е била Блаватска, да ги разгадае с Божията помощ. Тя е страшно силен медиум, и досега ни помага от Рая.

Мислено благодарих на Бога, че не съм вярващ, без да се замислям над логиката. Просто не исках да си представям как ли би реагирал вярващ християнин на идеята за Блаватска, която получава Божията помощ, отива в Рая и помага на човечеството оттам.

– Той, Нострадамус, не е ли също рептил? – подметнах наслуки.

– Истинският не е! По-късно рептилите са успели да го уловят и подменят, ама вече предсказанията му са били стигнали по целия свят. Затова рептилът се е опитал да го очерни, като направи фалшиви предсказания. Само че Господ не е позволил това да се случи, и останалите до днес предсказания са само истинските. Просто трябва много просветен ум, за да ги разбере.

Двата суича се сетих да си прибера, но за другото умът ми очевидно не беше достатъчно просветен. За да не се издам, подметнах:

– Ами планетата Нибиру, нали се сблъскахме с нея? Или не сме?

– Сблъскахме се, но само в астрален план! Бог не позволи да има физически сблъсък и я измести в друга астрална сфера, затова астрономите не можаха да я видят. Астралният сблъсък отслаби билдербергите, те нали се занимават с астрални работи. Затова и изпуснаха властта в Щатите и хората успяха да изберат Тръмп! Ама билдербергите пак ще го смъкнат, даже Русия няма да може да го опази! И това го е предрекъл Нострадамус!…

През следващите десетина минути ми се наложи да броя и разсортирам кошмарно количество и разнообразие от преходничета, кабелчета, куплунгчета – добре, че беше списъкът. За съжаление обаче пропуснах обширно обяснение за връзката на Дева Мария с индийските йоги. Запомних, че като малка е била обучавана в Шамбала, но останалото ми се изгуби.

– А нещо знаеш ли за как ни лъжат, че Земята е кръгла? Нали казват, че всъщност е плоска? – подкачих го, докато му подавах парите. Наум отбелязах, че бях сгрешил в преценката в началото. Чак такъв герой нямам.

Той се сепна и ме изгледа възмутено:

– Това са пълни глупости! Всяко дете знае, че земята е кръгла! Как мога да ги вярвам подобни измишльотини, че била плоска! Аз да не съм луд?