Grigor Gatchev - A Weblog

Това ми го разказа днес на улицата един състудент, сега шеф на болнично отделение. Промених идентифициращите подробности, за опазване на лекарската тайна (а нищо чудно и той да не ми е казал истинските). Ето разказа му, по памет:
—-
Когато ни докараха баба Гана, не ѝ обърнах особено внимание. Дребничка и съсухрена, 92 години, конгестивна кардиомиопатия, вероятно още не повече от месец живот дори с що-годе прилично лечение. Най-близки роднини – внуци на починала вече нейна сестра, някъде из чужбините, може дори да не знаят, че тя съществува. Някаква съседка разбрала, че тя вече няма сили да става от леглото, и звъннала на Бърза помощ.

– Човек не е тук завинаги, сине – каза ми тя, докато я преглеждах. – Пък аз стоях доста. От наборите ми на село един няма жив вече, всичките ме чакат горе. А за какво още да се бавя? Пущайте ме, да си ходя…

Ама работата ни е да спираме тези като нея, не да ги пускаме. Назначих ѝ лечение, отметнах другите грижи за деня… До края на смяната оставаше половин спокоен час. Забих тайно един фас в кабинета, да ми олекне малко, и тръгнах да видя пациентите.

Тя беше в последната стая. Като ме видя, ме изгледа с един пронизителен поглед и се усмихна беззъбо:

– Нещо угрижен ми се видиш, сине. Сподели, па току-виж ти олекне.

– То са си мои проблеми, бабо. Защо да те товаря с тях?

– Сине, аз вече ни да копам мога, ни сено и вода да сипя на добитъка. Ама да изслушам човек още ставам. Да има смисъл някакъв от мене. Па и споделена болка – половин болка. Думай.

Права беше. Пък и наистина имах нужда да споделя.

– Не се разбираме с жената. Уж двайсет и пет години заедно, деца изгледахме, ама някак… вече не сме същите. Изстинахме един към друг, мислим да се развеждаме…

– Че сте изстинали иди го кажи на някой млад, сине, не на мене. Ако си изстинал към нея, ще си намусен ли, че ще се развеждате, или ще се радваш?

Въздъхнах и приседнах до леглото ѝ.

– Така е, бабо Гано. Много хубаво мина между нас, тежи ми да се разделим. Ама някак не се разбираме вече…

– Видиш ли кожухчето ми? Ей там, на закачалката. Донеси ми го, да ти покажа нещо… Видиш ли това тук? И това?

– Ми… кръпки. Това кожухче на колко години е бе, бабо? То е кръпка до кръпка.

– Анджак, сине. Купи ми го Митю, преди вече повече от седемдесе години… Гледай го хубаво. Ще познаеш ли кое от него си е оттогава? Не мож, щото няма такова. И кожата му е подменяна цялата, един път това парче, друг път онова. И копчета съм губила и подменяла, и на джебовете плата… По мойто време не хвърляхме нещата като тръгнат да се късат, сине. Кърпехме ги и те стояха. Нищо старо да не остане, новото и по-добро ставаше. На туй кожата беше преди една тъничка, джиджава, за млада булка. Като почнаха да се трупат лазарниците, и кръпките почнаха да са от по-дебела кожа, по-топла. Вече не бях същата, та че кожухчето се е прокъсало беше добре дошло, и то да се промени с мен. И ми е хубаво, пази ме, другар ми е цял живот…

Изгледах я въпросително – какво искаше да ми каже? Бях карал нощна смяна преди дневната, едвам се държах от умора и не ми просветваше.

– И семейството е като дреха, сине. Няма как да го носиш и да не се протрива и къса. Ама не го ли запуснеш доде се разпадне съвсем, не е за хвъргане, нищо че у магазина има нови и лъскави. Кърпиш го и му слагаш кръпки според трябването. Ще се променяте и двамата, времето и камъка не жали. И че семейството ви се е протрило е добре, ако имате акъл да го закърпите, вместо да го хвърлите. Ще го пригодите по както сте се променили, да ви е сгодно сега. А като остареете още – пак. Доде ви има.

– То ако беше толкова лесно. И аз пробвам, пък ми се струва, че и жената пробва. Ама все нещо не ни се получава.

– Ми иди ѝ купи нещо, сине. Нещо само за нея, дето никой друг файда няма от него. Може да е дребно и евтино, ама без повод да е, ей така. Женско чадо е, хич да не ѝ личи, няма как да не се зарадва. – Тя пак се усмихна. – Утре пак, или направи нещо за нея. Кога ти е трудно и късаш от твоето време, да види тя, че ти е скъпа… Първите пъти ще минават без следа, като шепа вода на съвсем пресъхнала земя. Ама сипваш ли пак и пак и пак, ще дойде време земята да омекне. Щом не сте истински изстинали един към друг, има в тая дреха още хляб, закърпете я. И я направете по каквито сте станали, не като кога сте били млади и щури. Сега не ви е сгодна, щото вие сте вече други. Пробвай…

Няколко дни по-късно пък една от сестрите, също напоследък угрижена и с ядове, направо за една нощ стана друг човек. Какво точно е било – не знам, може на жените да е казала, на мен не е. Ама разбрах, че си е говорила две нощни дежурства с баба Гана.

Още два дни по-късно Стефанов един ден дойде угрижен. Някакъв проблем с детето му, също не разбрах какъв точно, нали уж съм им шеф и пред мен не говорят много. Ама и той седя два часа при баба Гана и си говори с нея, нищо че не ѝ е лекуващият. И като излезе, му се бяха развеяли облаците от физиономията.

Съседката ѝ по стая също се промени. Млада жена, петдесетинагодишна, и проблемът ѝ не е наистина сериозен, ама се беше предала духом. Чудехме се какво да я правим. Ама и тя тръгна нагоре – придоби воля за живот, почна да се усмихва… Ще ми е странно причината да е различна от разговор с баба Гана.

Три седмици по-късно като че ли цялото отделение вече не беше същото. Персоналът ходеше по коридорите усмихнат и винаги готов да помогне с нещо. Бойка чистачката, дето преди се мусеше като ѝ кажеш да измие коридора, сама се хвана и изми прозорците. Болните също придобиха кураж и оптимизъм. То вярно че моите семейни неща като се пооправиха, и аз станах друг човек, и нали съм шефът, то се предава надолу. Пък и сигурно по виждам хубавото, като ми е по-леко на главата. Ама съм сигурен, че не е само от мен.

Та, миналата седмица влиза при мен Минков, той ѝ е лекуващият:

– Шефе, баба Гана нещо почва да потъва. Май ѝ се поизчерпват ресурсите вече. Можем ли да направим нещо?…

Сепнах се. Въпреки тежката диагноза, бях приел баба Гана като някаква даденост. А сега…

– Имаш ли предложение?

Минков ме изгледа малко колебливо, след това изстреля името на едно лекарство. Замислих се и кимнах:

– Не го покрива здравната каса, а е кошмарно скъпо. Но признавам, може би е подходящо за нейния случай… Как мислиш да го осигурим?

– Предлага се като (Минков назова търговската марка и фармацевтичната фирма). Шефе, ти нали имаше някакви връзки с тях? Дали биха отпуснали поне една-две опаковки – пробно, рекламно? Ще им направим каквато реклама е нужна… Или поне да го дадат с отстъпка? Пък аз ще дам колкото мога, и други в отделението ще дадат…

Грабнах телефона. От представителството на фирмата се опитаха да ме отсвирят, но изнахалствах и се свързах със зам-шефа им. Може би го помниш, Кирчо, беше в трети поток. Падна молене и обещания за услуги, но се нави да отпусне пет опаковки на промоционална цена, под половината на официалната на едро. Говорих след това със счетоводството ни, излъгах ги, че става дума за един от нас – пренасочиха тихомълком едни пари, останали от ремонта преди два месеца. Пак не стигаха, ама персоналът на отделението събрахме разликата.

Та, и сега отделението ни е слънчево. Ходим на работа с удоволствие. Май с повече удоволствие от всякога. Имаме си в една от стаите деветдесет и две годишно слънчице. Дето който е влязал при нея, всекиго е намерила как да стопли.

Още не е за нагоре. Лекарството я постегна прилично, а още не сме го свършили. Вече кроя схеми как да ѝ подсигуря още един курс. Няма да е лесно, де. Ама като разказах на жената историята, сама предложи ремонтът на банята да изчака. И тая нощ двамата… абе, сещаш се, за пръв път от сигурно две-три години вече. Май семейството ни ще го бъде.

Другите от персонала също се стегнаха, вече събират пари. Стефанов говорил с някакъв роднина от друго фармацевтично представителство – ако предложим добри условия, ще докарат едни тестове на лекарства да са при нас. Аз днес убеждавах шефа на болницата, да видим ще разреши ли. Успеем ли да ѝ изкараме още един курс, с малко късмет ще може да издържи ендоскопска подмяна на митралната клапа, това ще я позакрепи още малко. Стане ли, ще говоря с Националната кардиология, да видим ще ги убедя ли…

Та, лекуваме я баба Гана… ама май тя повече лекува нас.

Казват, че историята я пишат победителите. Че те изкарват някого герой или злодей.

И че е глупост във война да спасяваш цивилните на врага. За победените му военни – да не говорим…

Спомням си за Салваторе Тодаро. Командир на италианска подводница през Втората световна война. Спасил екипажа на потопен от него (по погрешка) белгийски товарен кораб, излагайки подводницата си на голям риск. Повече за него – https://en.wikipedia.org/wiki/Salvatore_Todaro_(naval_officer)

Когато Дьониц научава за постъпката му, заявява: „Това е война, а не мисионерство. Не можем да си позволим донкихотщина.“ Тодаро отговаря задочно: „Някои нямат зад гърба си две хиляди години цивилизация. Аз имам.“

Всъщност значат ли много тези две хиляди години цивилизация? Във военен хуманизъм Рим си е варварски – поводите за гордост, че си му наследник, не са много. Други страни имат повече за по година-две.

Но Тодаро създава с тази си постъпка повод за гордост да си наследник на него самия. Физически – да си му потомък. Национален – да си италианец. Духовен – да си човек, който на негово място би постъпил така.

Затова и за него – победения във Втората световна война – има филм, пълен с възхищение. („Comandante“ – 2023.) Направен и от страна, която се води победител – Белгия. Такъв филмов химн на Дьониц няма и няма да има.

Няма и за адмиралите на страните-победителки. Днешните им командири седят под техните портрети, но се възхищават на Тодаро. И се гордеят, че са национални наследници на своите адмирали, но искат да са духовни наследници на Тодаро. Поне истинските хора между тях.

Човечността и доброто побеждават дори когато са били във война на губещата страна. Народът на тази губеща страна се гордее с тях, приема достойнството и човечността за своя национална черта и се възправя. И физическото поколение на победилите ги, но не толкова достойни лично, се вдъхновява от тях и става тяхно духовно поколение.

Така ще е и с днешните войни, и с бъдещите. Поелите риск заради доброто може и да не оставят физически наследници. Но техни духовни наследници стават всички достойни хора, дори сред врага им. Колкото повече зло е показал този враг, толкова повече физическите му деца избират да са духовни деца на достойните, дори ако са победени. А гените са само плът, опаковка – духът е личността и истинската същност на човека.

Ето така доброто и достойното оставя наследство, а злото – не. Дори когато наглед е изгубило война.

И в дни като днешните е добре да не го забравяме.

Ето ви сериозно съкратен разказ за една от многото руски групи за пропагандни лъжи, кръстена от изследователите на Майкрософт “Storm-1516”. (Числото е пореден номер.)

—-

Започнала е като клон на Агенцията за Интернет проучвания – руска пропагандна група, създадена от Евгений Пригожин и регистрирана като „частна фирма“, за да се прикрие фактът, че е управлявана от отдела за активни мероприятия в чужбина на КГБ. Отделното съществуване на Storm-1516 е забелязано за пръв път от група изследователи на дезинформацията в медиите в университета Клемсън.

Основният им канал за разпространение са създавани в YouTube и X акаунти, представящи се за разследващи журналисти или уисълблоуъри. След това разпространява чрез тях пропагандни лъжи на английски, руски, финландски, арабски и френски езици. Често една и съща лъжа се пуска през няколко акаунта, за да оставя впечатление за достоверност.

Основният ѝ метод е заснемане на фалшиви видеота с участие на актьори или генерирането им с AI (по-рано – с дийпфейкване). Вероятната локация на екипа, който заснема видеотата с актьори, е Санкт Петербург. Те често се позовават на източници, които всъщност не съществуват. Пуснатите от тях видеота, както и другите пропагандни лъжи, след това биват споделяни от контролирани от ГРУ ботмрежи за ехо-акаунти.

В командването на групата вероятно взимат участие, или се намират под общо командване с нея, антилибералният „Центр геополитических экспертиз“ и друга пропагандна група, известна като „Фондация для борьбы с несправедливости“. Тясно свързани с нея са:

– групата Storm-1099, специализирана в създаване на фалшиви или имитационни пропагандни уебсайтове
– групата Storm-1679, специализирана в създаване на фалшиви документи и новинарски рапорти от името на достоверно изглеждащи, но фалшиви организации
– Ruza Flood, Volga Flood и Rybar – организации, които също разпространяват фалшива информация, често под името на реална личност (напр. Rybar – Михаил Звинчук) или фалшива персона, изпълнявана от актьор (напр. „Саня от Флорида“).

Свързана с нея изглежда и руската медийна компания Tenet Media, затворена през 2024 г. Основната ѝ дейност е била да плаща на десни блогъри в САЩ да снимат видеота с поръчано от нея съдържание.

Някои от основните теми, по които Storm-1516 генерират фалшиво съдържание, са:

– Намаляване на подкрепата за западна помощ за Украйна срещу руската агресия

През май 2024 г. те пускат фалшиво видео, което показва как украински войници горят чучело на Доналд Тръмп.

Много от фалшивките им лъжат, че украинските лидери злоупотребяват със западната помощ – купуват си яхти, имения, луксозни коли, наркотици и т.н. Имало е случаи, когато американски политици са се хващали на тези лъжи.

– Подкрепа за Доналд Тръмп

Честа тяхна теза е че украински тролски ферми работят срещу избирането на Доналд Тръмп. Целта ѝ е да прикрие отлично доказания факт, че всички руски тролски ферми бяха ангажирани в подкрепа на Доналд Тръмп. Едно от фалшивите видеота показва „служител на украинска тролска ферма“, който „си признава“, че ЦРУ изпълнява заговор, за да попречи на Тръмп да стане президент.

– Свързване на Украйна с Хамас

През октомври 2023 г. те пускат фалшиво видео, в което „ръководител на Хамас“ (лицето му е скрито) „благодари на Зеленски за доставките на оръжие и муниции“. В реалността между Украйна и Хамас няма връзки. Същият актьор в друго видео, пуснато преди Олимпийските игри в Париж, предупреждава, че „Хамас ще атакуват Олимпийските игри“. Видеото е широко разпространено чрез руските тролски мрежи. Френските и израелските служби потвърждават, че е фалшиво.

– Подкрепа за Доналд Тръмп

От началото на лятото на 2024 г. до самите избори за президент в САЩ групата, както и всички други тролски ресурси на ГРУ, е съсредоточена върху подкрепа за Доналд Тръмп. Storm-1516 основно произвеждат фалшиви видеота и новини, обвиняващи кандидатите на демократите в престъпления и разпространяващи конспиративни теории спрямо тях. През това време групата оперира над 100 фалшиви уебсайта, които очернят демократите и хвалят Тръмп и Русия. Частта от групата, която се грижи за тези сайтове, е ръководена от Джон Марк Дугън – бивш полицай от Флорида, конспиративен теорист, уличен в платена проруска пропаганда и потърсил политическо убежище в Русия.

Един от разпространяваните от групата фалшификати е, че Сикрет Сървис са открили в имението на Тръмп подслушвателни устройства, монтирани там от ФБР. Тръмп и Ванс също споделят тази лъжа в социалните мрежи.

Друг гласи, че при посещение в Замбия Камала Харис е застреляла нелегално Касуба – популярен женски черен носорог (видът е застрашен от изчезване). Фалшификатът е споделен от над милион фалшиви акаунта в Х, както и от работещи за Русия западни пропагандисти (Chay Bowes и т.н.)

Друго тяхно фалшиво видео, разпространено от Джон Дугън, „показва“ как поддръжници на Камала Харис атакуват сбирка на поддръжници на Тръмп и пребиват един от посетителите. Към това са прикрепени обичайните опорки за „агресивните леви екстремисти“, и коментари, целящи да засилят междурасови напрежения в САЩ.

На друго тяхно фалшиво видео „нелегален имигрант от Хаити“ разказва „как му е било платено да гласува за Харис многократно с различни шофьорски книжки“.

На друго тяхно фалшиво видео, пуснато в деня на изборите, „американски гласоподавател“ разказва как двама поддръжници на Харис нападнали и пребили поддръжник на Тръмп, за да му попречат да гласува.

В много агресивно разпространявано тяхно видео, видяно от почти 3 милиона души, жена твърди че е била блъсната като тинейджърка през 2011 г. от Камала Харис с кола и оставена да умре. Била цялата изпотрошена, претърпяла 11 операции преди да проходи отново, била и до момента в постоянни болки и т.н… Жената, посочена в различни източници като „Алисия Браун“, „Алиша Браун“ и т.н., е платена актриса. Рентгеновата снимка, показана във видеото за нейна, е взета от медицинско списание. Снимката на катастрофата от видеото е от катастрофа в Гуам през 2018 г. Новинарската агенция, посочена във видеото като източник на материала, не съществува (с изключение на фалшив уебсайт, създаден и поддържан от Storm-1516). Частта от видеото, на която Камала Харис напуска мястото на катастрофата, е дийпфейк… Видеото е споделено от много конгресмени-републиканци, включително Дж. Д. Ванс.

През октомври 2024 г., точно преди изборите, Storm-1516 прави съвместна кампания с QAnon за изкарване на Тим Валц (кандидат за вицепрезидент на демократите) педофил. Близко до QAnon радио излъчва „интервюта“ с „родител“ (в ролята – Джон Дугън) на „ученик“ на Валц, и със „студент на Валц от Казахстан“. (Проверката показва, че в училището, където преподава Валц, за последните 20 години не е имало студенти от Казахстан.) Части от излъчването са споделени масово от руски тролски ботмрежи и са видени от над 800 000 души в САЩ.

Един от акаунтите, споделили излъчването, е “BlackInsurrectionist” – създаден и управляван от Storm-1516. Има го във всички големи социални мрежи, следван е от водещи републикански политици (вкл. Тръмп-младши и Роджър Стоун). С тяхна помощ излъчването стига до около 33 милиона души.

В средата на октомври 2024 г. този акаунт пуска видео с е-майл, за който твърди, че е от малолетен, сексуално преследван от Валц. Многобройни признаци, че видеото е фалшификат, са моментално посочени от много негови зрители, но търсенията в Гугъл за „Tim Waltz pedophile“ скачат стократно. Няколко дни по-късно друг акаунт за конспиративни теории, също управляван от Storm-1516, пуска друго видео с подобни твърдения. Трето подобно видео, очевидно дело на същата група, е пуснато от акаунт на QAnon. Анализ на експерти от Wired показва, че всичките тези видеота са дийпфейкове.

На 19 октомври почти всички сайтове, управлявани от Джон Дугън, пускат голям репортаж, който цитира тези видеота (и ги представя за истински). Репортажът е цитиран от десни инфлуенсъри, между тях Кендис Оуенс и Джак Пособиец. На 21 октомври експерти на Wired успяват да докажат, че видеотата са дело на Storm-1516.

Друго фалшиво видео, създадено от същата група и пуснато през акаунт на QAnon 2 дни преди изборите, показва как член на изборна комисия проверява пратени по пощата бюлетини и къса тези, които са за Доналд Тръмп. Експертите веднага забелязват, че материалите и бюлетините, показани във видеото, не са истински – очевидно реквизиторът на групата се е изложил.

… Мога да напиша още няколко пъти по толкова за тях. А като погледнете поредния им номер, се досещайте колко още са като тях.

Правете си изводите.

Аркадий Хайт е съветски и руски писател, хуморист, сценарист. Половината от писателското дуо Курляндский и Хайт – автори на сценария за любимия на децата по съветско време „Ну, погоди!“ и купища хумористични разкази.

Днес мярнах в Нета една негова история, която не мога да се сдържа да не открадна и преведа. С уважение към таланта му – и таланта на леля Миня.

—-

Мина Мойсеевна, или просто леля Миня, беше съседка по жилище на мой приятел, режисьор в киностудия „Горки“. Той и ни запозна.

– Мина Мойсеевна, знаете ли кой е това? Това е Хайт!

– Е и какво? – беше отговорът ѝ. – Да застана „мирно“? Или да ходя да си мия врата?

– Не е нужно – казах аз. – Можете да ходите и с мръсен.

– Ой, какъв язвителен младеж! Жалко че не знаех, че ще имам толкова важен гост. Щях да взема нещо специално към чая. Вие как го предпочитате – без вишнево сладко или без ягодово?

– Без малиново, ако може.

– Разбира се? Имам всичко.

За сладкото, естествено, се бъзикаше. Имаше и сладко, и сладки, и бонбони – както си трябва в приличен еврейски дом. Понякога си видял човек за пръв път преди пет минути, а имаш усещането, че го познаваш цял живот. Точно такова чувство имах след първата ми среща с Мина Мойсеевна.

Като видя днес на сцената Клара Новикова като нейната леля Соня, чиито монолози ги пишат най-добрите хумористи, си мисля – ами леля Миня? На нея никой не ѝ пишеше репликите, тя си ги измисляше сама.

Помня – седим с нея, говорим си. Звънва изведнъж телефонът. Някой е сбъркал номера. Мъжки глас, който се чува из цялата стая, крещи:

– Къде съм попаднал?

– А къде сте се целили? – пита леля Миня.

Макар че беше по душа стопроцентова еврейка, не можеше да търпи разговори какви сме потресаващо умни:

– Ох, не ми мотайте главата. Племенникът ми например, евреин та дрънка, е тъп като онова място. Завърши тази година училище, и какво? С неговите познания може да влезе само в института „Склифосовски“.

(Руският еквивалент на института „Пирогов“ у нас – Григор.)

Специално почвах да я дразня:

– Ние не сме ли избран народ?

– Ние с вас – да! Но някои евреи май са ги избирали с пряко и тайно гласуване, като нашия Върховен съвет на СССР.

Време е да кажем какво работеше леля Миня. Беше професионална сватовница. Днес, в епохата на брачните обяви и електронните комуникации, тази професия изглежда забравена. Но не и за тези, които познаваха Мина Мойсеевна.

– Човек трябва да умее да си хвали стоката – казваше тя. – Рекламата е голяма работа. Погледнете кокошката като снесе яйце как кудкудяка, колко врява вдига. Патицата снася без нито един звук. А резултатът? Кокошите яйца ги купува всеки, а за пачите никой не е и чувал. Нямат звукова реклама!

Не знам как тя рекламираше своите женихи и невести, но клиентелата ѝ беше обширна. Телефонът не млъкваше от сутрин до вечер. Беше непрекъснато удоволствие да я слушаш как решава брачните дела.

– Ало? Какво? Да, помня ви, Володя. Та, какво търсите?… Млада? Красива? И какво още, богата? Не разбирам, на вас три жени ли ви трябват? Аха, една! Ама да има всичко това. Ясно. Извинете, а вие какъв сте? Каква ви е професията? Учител по зоология? Ми вие сте като лебед бе, скъпи. Един дълъг врат и голо дупе. Добре, звънете, ще ви търсим…

-Ало? Кой се обажда? Роза Григориевна? Буцкес ли ви пращаше? Много ми е приятно. А какво искате?… Жених? За кого, за внучката? Не? А за дъщерята ли? А, за вас! Интересно… Ако не е тайна, на колко години сте? 36? А преди колко години ги навършихте?… Добре, добре, ще търсим. Току-виж изкопаем нещо…

– Ало, Яков Абрамович ли е? Добре, че ви открих. Скъпи мой, и двамата прекрасно знаем, че дъщеря ви е отврат, която не ви дава да дишате. Ама и така, като ви доведа жених, не бива веднага да му целувате ръцете и да го наричате спасител. Веднага почват да подозират нещо!…

Казваше ми понякога:

– Жалко, че не те познавах по-рано. Щях да ти намеря хубава жена.

– Аз и сам съм си намерил.

– Не споря! Ама щях да ти намеря също такава, и плюс това еврейка.

– Ако толкова ви бива, защо не сте си намерили хубав мъж евреин?

– Я стига! Не ми сипвай сол в захарта. С моя Миша отдавна се разделихме.

– И защо, ако не е тайна?

– Хъркаше.

– Какво, за такава дреболия?!

– Да, ама той хъркаше всеки път с различна…

Когато Мина Мойсеевна навърши 75 години, тя взе най-важното решение в живота си – да емигрира в Израел. Всичките ѝ приятелки я убеждаваха да се откаже:

– Миночка, къде сте тръгнала на тия години? Да живеете сред непознати! И плюс това, там всички са ционисти…

– Викам си на акъла – отговаряше леля Миня, – по-добре да си проживея останалите дни сред непознати ционисти, отколкото сред познати антисемити.

И замина. Тихо, незабелязано, без да каже на никого. Тогава на летище „Шереметьево“ снимаха всички изпращачи, и мъдрата леля Миня не искаше да имаме неприятности, когато тя не се върне. Минаха години, много в света се промени, Съветският Съюз установи дипломатически отношения с Израел. Оказах се за пръв път на светата земя. И веднага помолих приятелите си да потърсят Мина Мойсеевна, ако е жива още. А ако не – поне да разберат къде е погребана.

На следващия ден още призори телефонът в стаята ми звънна:

– Ало, това великият руски писател Шолохов-Алейхем ли е?

– Леля Миня! – извиках аз. – Вие ли сте?

– Ами да! Какво се чудиш, все едно ти е звъннал Ясер Арафат?

След два часа вече закусвах в жилището ѝ, точно копие на московското. Същите завеси на прозорците, същите снимки по стените, също такъв мъничък телевизор, по който вървяха същите наши програми.

– Всичко си е както преди – каза тя, проследила погледа ми. – Даже професията ми си е същата.

– Как? И тук сте сватовница?!

– Защо не? И тук има женихи и невести за свързване. Да свържем двата края, както се казва…

По-нататък денят продължи под акомпанимента на непрекъснатите телефонни разговори на леля Миня:

– Ало? Слушам? Да, помня ви. Дето искахте невеста с добра зестра. Ами, можете вече да си направите сметка в банка „Хипоалим“, намерих ви невеста. Дават за нея 50 хиляди шекела. Какво искате? Да ѝ видите снимката? Скъпи мой, за такива пари снимка не показвам. Като получите зестрата си купете фотоапарат и я снимайте докато побирате!

– Ало? Бокер тов, геверет! – Тя задърдори на иврит като картечница. След малко остави слушалката и отбеляза: – Ненормална румънска еврейка. Пълна с пари, та не ѝ е останало място за акъл. Не иска блондин, не иска брюнет, задължително да е риж!… Откъде да знам защо? Може да има спалня от червено дърво и да си търси мъж в тон с нея…

– Ало?… Ама какво сте се развикали, кой ви е измамил?… Ама аз ви казах, че тя има дете… Какъв позор? Какво му е позорното?… Е и какво като детето се е родило преди сватбата? То откъде да знае кога ще е сватбата?!…

Седях, слушах всичко това и умирах от възторг. Защото зад прозореца се простираше Тел-Авив, защото до мен беше леля Миня, и защото, слава Богу, има нещо в нашия живот, което не се променя.

Не знам, може да звучи малко високопарно, но за мен леля Миня олицетворява целия ни народ: хуморът му, деловата му жилка, скептицизмът му към всичко и удивителната му жизнена сила. Всичко, което ни е позволило да оцелеем в този кошмарен свят. Понякога ми се струва, че и в тайгата да захвърлят леля Миня, след ден-два тя вече ще ходи по юртите да сватосва чукчите и ескимосите:

– Имам за вас страхотна невяста! Даже не прилича на чукча, по-скоро на японка!… Каква зестра бе, какви елени?!… Ох, този си е изгубил акъла! Аз такава красавица му предлагам, той елени иска! Оженете се за нея и ще ви пораснат повече рога, отколкото на всичките ви елени!

… Леля Миня вече я няма сред нас. По наш обичай не бива на умрелите да се носят цветя. Но никой не е казвал, че не бива да им се подаряват разкази. Написах този в памет на Мина Мойсеевна и ми е жал само че тя няма да го чуе. Щеше да каже:

– Между другото, за мен можеше да съчиниш и нещо по-добро! И плюс това си забравил да впишеш главната ми мъдрост, че трябва да умееш да се радваш на живота. Обезателно напиши: „Докато недоволстваш от живота, той отминава!“. Това го казвам аз, простата еврейка дето цял живот свързваше хората един с друг.

Днес прочетох във Фейсбук трогателна статия. Как възрастна дама, останала вдовица, започнала да помага безплатно с писането на домашни на всеки, който иска. Първо на деца, после и на възрастни, които се затрудняват да напишат CV за работа, или да сметнат сложно изчисление… И малко по малко към нея се присъединили десетки доброволци.

В същия акаунт има и много други такива статии. Вероятно написани от ИИ. Същият трогателен сюжет, само името на човека и уменията му се сменят… Тези истории са измислени.

Само че не съвсем. Ще намерите по света хиляди реални старици и старци, посветили края на живота си на помощта за околните. Някои ремонтират безплатно каквото могат, други преподават уроци, трети кърпят дрехи… Те, незнайни и безименни, са прототипите на героите от тази и другите подобни истории.

Ако се случи да надживея жена си и старостта да не ми е отнела силите докрай, смятам върша същото. С каквото от уменията и познанията ми е полезно и нужно тогава. Вдъхновен от тези измислени истории… За мен няма да има написани истории, нито дори получилите помощта ми ще ме запомнят задълго. Но ще си отида с гордостта, че съм бил истински човек.

И ако дойде такъв ден, сигурно ще си кажа – къде съм тръгнал? Всичко ме боли, едва ставам от стола, не мога да отида до магазина сам, умът ми е в мъгла, душата ми – в зъбите… Но след това ще си напомня – зарекъл съм се. Поел съм ангажимент публично, пред всеки който го е прочел после. Нямам право да се скрия и да си почивам като гнил пън. По-добре да изгоря малкото, което ми остава – но да стопля някои и да осветя пътя им.

И заричането, което четете в момента, ще ми даде сили – надявам се – да го направя.

This is the bare text of an article in Wikipedia, deleted about an year ago.

I believe that it is significant – in fact, highly significant these days – and have put the text here to preserve it. Like all content of Wikipedia, it is licensed under CC-BY-SA, giving me the right to do so.

Authorship goes to the respective authors.

—-

Crank is a pejorative term used for a person who holds an unshakable belief that most of their contemporaries consider to be false.[1] Common synonyms for crank include crackpot and kook. A crank belief is so wildly at variance with those commonly held that it is considered ludicrous. Cranks characteristically dismiss all evidence or arguments which contradict their own unconventional beliefs, making any rational debate a futile task and rendering them impervious to facts, evidence, and rational inference.

A crank differs from a fanatic in that the subject of the fanatic’s obsession is either not necessarily widely regarded as wrong or not necessarily a “fringe” belief. Similarly, the word quack is reserved for someone who promotes a medical remedy or practice that is widely considered to be ineffective; this term, however, does not imply any deep belief in the idea or product they are attempting to sell.

Although experts in the field find a crank’s beliefs ridiculous, cranks are sometimes very successful in convincing non-experts of their views. A famous example is the Indiana Pi Bill, by which a state legislature nearly wrote into law a crank result in geometry.

Common characteristics

The second book of the mathematician and popular author Martin Gardner was a study of crank beliefs, Fads and Fallacies in the Name of Science. More recently, the mathematician Underwood Dudley has written a series of books on mathematical cranks, including The Trisectors, Mathematical Cranks, and Numerology: Or, What Pythagoras Wrought. And in a 1992 UseNet post, the mathematician John Baez humorously proposed a checklist, the Crackpot index, intended to diagnose cranky beliefs regarding contemporary physics.[2]

According to these authors, virtually universal characteristics of cranks include:

– Cranks overestimate their own knowledge and ability, and underestimate that of acknowledged experts.
– Cranks insist that their alleged discoveries are urgently important.
– Cranks rarely, if ever, acknowledge any error, no matter how trivial.

Cranks love to talk about their own beliefs, often in inappropriate social situations, but they tend to be bad listeners, being uninterested in anyone else’s experience or opinions.
Some cranks lack academic achievement, in which case they typically assert that academic training in the subject of their crank belief is not only unnecessary for discovering the truth, but actively harmful because they believe it poisons the minds by teaching falsehoods. Others greatly exaggerate their personal achievements, and may insist that some achievement (real or alleged) in some entirely unrelated area of human endeavor implies that their cranky opinion should be taken seriously.

Some cranks claim vast knowledge of any relevant literature, while others claim that familiarity with previous work is entirely unnecessary.

In addition, the overwhelming majority of cranks:

– seriously misunderstand the mainstream opinion to which they believe that they are objecting,
stress that they have been working out their ideas for many decades, and claim that this fact alone shows that their belief cannot be dismissed as resting upon some simple error,
– compare themselves with luminaries in their chosen field (often Galileo Galilei, Nicolaus Copernicus, Leonhard Euler, Isaac Newton, Albert Einstein or Georg Cantor),[citation needed] implying that the mere unpopularity of some belief is not good reason for it to be dismissed,
– claim that their ideas are being suppressed, typically backed up by conspiracy theories invoking intelligence organizations, mainstream science, powerful business interests, or other groups which, they allege, are terrified by the possibility of their revolutionary insights becoming widely known,
appear to regard themselves as persons of unique historical importance.

Cranks who contradict some mainstream opinion in some highly technical field, (e.g. mathematics, cryptography, physics) may:

– exhibit a marked lack of technical ability,
– misunderstand or not use standard notation and terminology,
– ignore fine distinctions which are essential to correctly understand mainstream belief.

That is, cranks tend to ignore any previous insights which have been proven by experience to facilitate discussion and analysis of the topic of their cranky claims; indeed, they often assert that these innovations obscure rather than clarify the situation.[3]

In addition, cranky scientific theories often do not in fact qualify as theories as this term is commonly understood within science. For example, crank theories in physics typically fail to result in testable predictions, which makes them unfalsifiable and hence unscientific. Or, cranks may present their ideas in such a confused, not even wrong manner that it is impossible to determine what they are actually claiming.

Internet cranks
(See also: Usenet personality)

The rise of the Internet has given another outlet to people well outside the mainstream who may get labeled cranks due to internet postings or websites promoting particular beliefs. There are a number of websites devoted to listing people as cranks. Community-edited websites like Wikipedia have been described as vulnerable to cranks.[4][5]

Science fiction author and critic Bruce Sterling noted in his essay in CATSCAN 13:

Online communication can wonderfully liberate the tender soul of some well-meaning personage who, for whatever reason, is physically uncharismatic. Unfortunately, online communication also fertilizes the eccentricities of hopeless cranks, who at last find themselves in firm possession of a wondrous soapbox that the Trilateral Commission and the Men In Black had previously denied them.[6]

There are also newsgroups which are nominally devoted to discussing (alt.usenet.kooks) or poking fun at (alt.slack, alt.religion.kibology) supposed cranks.

Crank magnetism

The term crank magnetism was coined by physiologist and blogger Mark Hoofnagle on the Denialism Blog in 2007 to refer to the tendency for cranks to be attracted to claims made by other cranks.[7] Crank magnetism may be considered to operate wherever a single person propounds a number of unrelated denialist conjectures, poorly supported conspiracy theories, or pseudoscientific claims. Thus, some of the common crank characteristics—such as the lack of technical ability, ignorance of scientific terminology, and claims that alternative ideas are being suppressed by the mainstream—may be operating on and manifested in multiple orthogonal assertions.

Hoofnagle’s fellow blogger David Gorski has discussed crank magnetism in relation to the writings of British columnist Melanie Phillips, who he alleges denies anthropogenic global warming while promoting intelligent design and the discredited view that the MMR vaccine causes autism in children.[8] Blogger Luke Scientiæ has commented on the relationship between the number of unrelated claims that magnetic cranks make and the extent of their open hostility to science.[9] He has also coined the phrase “magnetic hoax” in relation to hoax claims that attract multiple crank interpretations.[10]

Studies

One study, NASA faked the moon landing—Therefore (Climate) Science is a Hoax: An Anatomy of the Motivated Rejection of Science, gave evidence that climate change denial correlated with moon landing and 9/11 conspiracy theories, staunch beliefs in laissez-faire free-market capitalism, denial of the link between tobacco smoking and lung cancer, HIV/AIDS denialism and MLK death conspiracy theories:[11]

Although nearly all domain experts agree that human CO2 emissions are altering the world’s climate, segments of the public remain unconvinced by the scientific evidence. Internet blogs have become a vocal platform for climate denial, and bloggers have taken a prominent and influential role in questioning climate science. We report a survey (N > 1100) of climate blog users to identify the variables underlying acceptance and rejection of climate science. Paralleling previous work, we find that endorsement of a laissez-faire conception of free-market economics predicts rejection of climate science (r ‘ .80 between latent constructs). Endorsement of the free market also predicted the rejection of other established scientific findings, such as the facts that HIV causes AIDS and that smoking causes lung cancer. We additionally show that endorsement of a cluster of conspiracy theories (e.g., that the CIA killed Martin-Luther King or that NASA faked the moon landing) predicts rejection of climate science as well as the rejection of other scientific findings, above and beyond endorsement of laissez-faire free markets. This provides empirical confirmation of previous suggestions that conspiracist ideation contributes to the rejection of science. Acceptance of science, by contrast, was strongly associated with the perception of a consensus among scientists.[11]

Another study titled Dead and Alive: Beliefs in Contradictory Conspiracy Theories managed to show that not only will cranks be attracted to and believe in numerous conspiracy theories all at once, but will continue to do so even if the theories in question are completely and utterly incompatible with one another.[12] For instance, the study showed that: “… the more participants believed that Princess Diana faked her own death, the more they believed that she was murdered [and that] … the more participants believed that Osama Bin Laden was already dead when U.S. special forces raided his compound in Pakistan, the more they believed he is still alive,” and that “Hierarchical regression models showed that mutually incompatible conspiracy theories are positively associated because both are associated with the view that the authorities are engaged in a cover-up”.[12]

Studies such as Belief in Conspiracy Theories state that conspiracy theories relating to the assassination of JFK, the moon landing and the September 11th attacks are united by a common thread: distrust of the government-endorsed story. This leads the believer to attach other conspiracies as well. Someone with a distrust of the government will likely reject any stories or reports directly issued by state agencies or other authorities that are seen as part of the establishment. Thus, any conspiracy will seem more plausible to the conspiracy theorist because this fits with their worldview.[13]

Cultic milieu

In academic sociology, a similar notion to crank magnetism exists, namely Colin Campbell’s concept of the cultic milieu, which he used:

…to refer to a society’s deviant belief systems and practices and their associated collectivities, institutions, individuals, and media of communication. He described it as including “the worlds of the occult and the magical, of spiritualism and psychic phenomena, of mysticism and new thought, of alien intelligences and lost civilizations, of faith healing and nature cure” (Campbell 1972:122), and it can be seen, more generally, to be the point at which deviant science meets deviant religion. What unifies these diverse elements, apart from a consciousness of their deviant status and an ensuing sense of common cause, is an overlapping communication structure of magazines, pamphlets, lectures, and informal meetings, together with the common ideology of seekership.[14]

See also:

Creativity and mental illness
Eccentricity (behavior)
Illusory superiority
Dunning–Kruger effect
List of topics characterized as pseudoscience
Paranoia
Pseudophysics
Pseudoscholarship
Tallinna narrid ja narrikesed
Spoofs
Kibo
Psychoceramics

References:

Crank at Merriam-Webster Online Dictionary
John Baez, New improved crackpot index an update to the 1992 list, 26 August 1998, sci.physics (archived message on Google Groups).
Hodges, Wilfrid (1998). “An Editor Recalls Some Hopeless Papers”. The Bulletin of Symbolic Logic. 4 (1): 1–16. CiteSeerX 10.1.1.27.6154. doi:10.2307/421003. JSTOR 421003. S2CID 14897182. A paper describing several attempts at disproving Cantor’s diagonal argument, looking at the flaws in their arguments and reasoning.
“Fact or fiction? Who contributes to Wikipedia? Despite … Archived 2009-01-12 at the Wayback Machine”, Global Agenda, March 12, 2007, Retrieved 23 April 2010
“Wikipedia.(Brief Article)”. Booklist. September 15, 2002. Archived from the original on January 12, 2009. Retrieved May 11, 2008.
CATSCAN 13: “Electronic Text” Archived 2012-04-06 at the Wayback Machine (Bruce Sterling, SF Eye) Retrieved 8 August 2012
Hoofnagle, Mark. “Crank Magnetism”. Retrieved 25 November 2015.
Gorski, David (6 May 2009). “Melanie Phillips: Crank magnetism in action on evolution and vaccines”. Respectful Insolence. Retrieved 25 November 2015.
Luke Scientiæ. “A Few Comments on Crank Magnetism”. Retrieved 15 August 2011.[permanent dead link]
Luke Scientiae. “The Magnetic Hoax: The Giant Hoax as an Example”. Retrieved 15 August 2011.[permanent dead link]
Stephan Lewandowsky, Klaus Oberauer, Gilles Gignac. “NASA faked the moon landing – Therefore (Climate) Science is a Hoax: An Anatomy of the Motivated Rejection of Science.” Archived 31 July 2019 at the Wayback Machine Psychological Science (in press)
Michael J. Wood, Karen M. Douglas, Robbie M. Sutton. “Dead and Alive: Beliefs in Contradictory Conspiracy Theories” Archived 2018-01-05 at the Wayback Machine Social Psychological and Personality Science (in press)
Ted Goertzel. Belief in Conspiracy Theories. International Society of Political Psychology, vol. 15, no. 4, 1994. doi:10.2307/3791630
“Cult Archived 2016-03-04 at the Wayback Machine” William H. Swatos, Jr. Editor. Encyclopedia of Religion and Society, Hartford Institute for Religion Research.
Further reading
Dudley, Underwood (1987). A Budget of Trisections. New York: Springer-Verlag. ISBN 0387965688.
Dudley, Underwood (1992). Mathematical Cranks. Washington, D.C.: Mathematical Association of America. ISBN 0883855070.
Dudley, Underwood (1996). The Trisectors. Washington, D.C.: Mathematical Association of America. ISBN 0883855143.
Dudley, Underwood (1997). Numerology: Or, What Pythagoras Wrought. Washington, D.C.: Mathematical Association of America. ISBN 0883855240.
Dudley, Underwood (2008). On Jargon: How to Call a Crank a Crank (and Win If You Get Sued) (PDF). The UMAP Journal, 29.1.[permanent dead link]
Eves, Howard (1972). Mathematical Circles Squared; A Third Collection of Mathematical Stories and Anecdotes. Boston: Prindle, Weber & Schmidt. ISBN 0871501546.
Gardner, Martin (1957). Fads and Fallacies in the Name of Science. New York: Dover. ISBN 0486203948. LCCN 57003844.
Williams, William F. (Editor) (2000). Encyclopedia of Pseudoscience: From Alien Abductions to Zone Therapy Facts on File ISBN 081603351X
Kossy, Donna. Kooks: A Guide to the Outer Limits of Human Belief, Los Angeles: Feral House, 2001 (2nd ed. exp. from 1994). (ISBN 978-0922915675)
Kruger, Justin; David Dunning (1989). “Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One’s Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments” (PDF). J. Pers. Soc. Psychol. 71 (6): 1121–1134. doi:10.1037/0022-3514.77.6.1121. PMID 10626367.

External links:

Crank Dot Net: Cranks and their theories listed and categorised.

Нещо, което ще е добре да си припомняме занапред. Ще ни трябва.
За мой срам, не зная кой е авторът.

Today I should have been ninety four,
I would be having a party with cake
I’d have two fine sons and a daughter too
Grandchildren to cuddle and stay.
I’d have met a great man, dashing and tall
He’d have worked in an office in town
We’d have lived in the country, two dogs and a cat
I’d have had a fine wedding gown.
Margot would have lived nearby,
Surely a mother herself?
My mother and father would have been so proud
We’d have raised a glass to good health.
Instead we slept on wooden slats
As we shivered with hunger and cold
We were beaten for any discriminatory thing
We were given no toys to hold.
My mother was starving, she gave us her food
Scabies was rife in our camp
I wanted to die, this wasn’t life
Living with rats in the damp.
My best friend was in the camp next door
I missed her riotous laugh
I was glad to have my sister with me
Loneliness, was my first and my last.
I dreamed of food that I could eat
I wished for potatoes and meat
If I survived, I’d wash it all down
With wine and something sweet.
Typhus arrived and we both got sick
Doctors were never called in
We died one by one, Margot went first
Death was an easier win.
I hope I didn’t die in vain
I hope the world has learned
Hatred has no place in life
My diary forever preserved.

In honour of Anne Frank 12.06.1929 – 1945

Често чета канала в Телеграм на Александър Дугин. Интересен е.

Помните ли соц-вица как милиционерът се скрива в кофа за боклук, за да не го видят хората, но оставя фуражката си върху нея, за да ги „респектира“? Руското правителство е така. Официалните му изявления задължително са лъжа, част от „принципа на маскировка“ е. Но в същото време си има говорители на ниско ниво, да предупреждават хората за истинските му намерения, че да не смеят да им противоречат.

Дугин е може би най-известният от тези говорители. Той е… не точно консерватор, не точно и екстремен консерватор. Пред него екстремните консерватори са екстремни либерали – прочетете книгите му, ще се убедите. (И поопулите.) Властта в Русия е зад маската реално феодално-робовладелска, така че той е адекватният ѝ говорител. Например официалните реакции на Кремъл за победата на Тръмп бяха хладни, но Дугин обяви в канала си: „Победихме!“.

Този път ме впечатли друго негово изявление. Как следва безмилостно да се борим с трансджендърите и квадроберите, като символи на духовното падение и прочее.

То хубаво, ама трансджендърът е медицински проблем. Като примерно апандисита. Адекватната реакция към болен с апандисит е да го пратите да се оперира. Човек, който вместо това се бори с тия болни… какво е мнението ви за интелекта и адекватността му? Е, същото е за борбата с трансджендърите.

Квадроберите вероятно дори не знаете какво са. Деца (задължително западни), които според руската пропаганда са научени, че са животни, и изискват в училище да ходят на четири крака и да ползват по нужда сандъчета с пясък. Вест от оная вселена, в която американските войници се напиват с кока-кола и се търкалят пияни по земята. Какво е мнението ви за интелекта и адекватността на човек, който вярва в съществуването им? И в подкрепата на западните правителства и либералфашизма за тях? И би положил усилия, за да се бори с тях?

Естествено, Дугин няма как да вярва в това. Чак такъв идиот / луд ще е труден за контролиране, няма как да е неофициален говорител на руската стратегия. Но, като част от руската пропаганда, той търси сред нас идиотите / лудите, които биха му повярвали. Те са нужни на Русия.

Защо? Паскал казва: „Който може да ви накара да вярвате в абсурди, може да ви накара и да извършвате жестокости“. Да предаваш родината си, да предаваш или избиваш приятелите си – всичко, за което тези хора са нужни на Русия – е жестокост. Затова един от начините за намирането им е търсене кой би повярвал на абсурди. После тези хора биват прикотквани, вземани под контрол, организирани и запращани да съсипват „врага“ на Русия – България и нас лично.

Хубавото е, че тези хора лесно се издават, че вярват в такива неща. За разумния човек това е знак, че те са опасни идиоти / луди, от които трябва да се пази. Много внимателно – не знаете кога някой Дугин ще им прошушне, че вие сте рептил или либералфашист, и майчица България трябва спешно да бъде спасена от вас, дори на цената те да идат в затвора за убийство…

Предупредени сте.

Мисля си – човечеството върви към Трета световна война. На която сегашната война в Украйна е просто Судети.

Не е нужно човек да е историк, за да види, че ситуацията е аналогична с тази преди Първата и Втората световни. Старите световни сили са запуснали военната си мощ с убеждението, че мирът е завинаги. А едни нови сили се въоръжават бързо и апетитите им да господаруват над света или части от него вече са големи. И където им се позволи да „ядат“ – да си откъснат парчета от други страни – апетитите им растат.

Ситуацията обаче е различна от класическата с важен нюанс. Повечето от „новите сили“ хич не са нови, нов е само апетитът им. (На Русия и апетитът ѝ не е нов, но тя за последните стотина години си е бясното куче на света.) Разделението всъщност е не между стари колониални сили и нови сили с мерак за колонии. То е между демокрации и диктатури.

Базата му е общото разбиране на диктатурите, че демокрациите са смъртна заплаха за тях не с това, че ще ги унищожат с военна сила, а с това, че просто съществуват. И с това доказват, че обикновените хора могат да са не нечий добитък, роби или крепостни, а свободни и господари на съдбата си. И че тогава живеят по-добре и по-щастливо, постигат повече и са по-силни. И съграждат държави, които напредват по-бързо и плодотворно от диктатурите…

Диктатурите наричат себе си „капитализъм“, „комунизъм“ и подобни – но знаят отлично, че са всъщност феодализъм с робовладелски елементи. Наричането на феодалите „олигарси“, или това на робовладелците „партийни секретари“ не го променя, само се опитва да го прикрие, то е поредната им лъжа. Не е луд който лъже, луд е който му вярва, нали? Е, при тях луди във върхушката няма, ще са опасни за адекватните там. Както примерно у нас в Политбюро беше немислимо да има вярващ комунист. Видеше ли как живеят, щеше да разбере, че истинските чорбаджии и подтисници в България са именно те, и щеше да тръгне да вдига революция срещу тях…

Затова разбират отлично, че съществуването на демокрациите е смърт за тях. Че каквито и планини от лъжи да трупат те, рано или късно „добитъкът“ им ще научи истината и ще ги събори. Че няма да го спре дори най-любимата лъжа на диктатурите – „обратното е, свободата е тук а робството там, процъфтяването е тук а загниването там…“ Че единствената им надежда е пълното унищожаване на всички демокрации. Само тогава може да бъде унищожена самата идея за свобода, по оруеловски. Само тогава обикновените хора могат да бъдат държани роби завинаги.

(Всъщност и тогава не може. Рим го направи могъщ свободата на гражданите му. Тя създаде такава база, че дори след като се превърна в империя, Рим контролира екумена си с векове. Да, след като рухна дойде Средновековието, наричано на повечето езици „време на мрака“. Но и в него забутан остров на края на екумена в един момент прие Харта за правата и свободите. Съгради на нейна база малко по-свободно от околните общества. А то направи индустриална революция и превърна страната си в световна империя. Която отстъпи от тези позиции чак след като беше надконкурирана от други, взели нейната свобода и я умножили, и станали още по-могъщи… И демокрацията се възроди, още по-силна отпреди.

Преди повече от 20 години бях сънувал един сън – ето извадка от него:

Често търговци на омраза или страх ще обявяват бъдещето за смърт на настоящето, и ще го забраняват, забравили, че смъртта и животът са едно, или уплашени от това. Често ще успяват да превземат сърца и умове, и да заслепяват взорове. Но бъдещето е по-мъдро от настоящето, и след миг или епохи ще намира начин да ги превърне в минало. И ще продължаваме напред, разбрали, че бъдеще дава единият избор – другият дава минало завинаги. И припомнили си, че сме деца не на калта, а на звездите.)

Особеността на това разбиране е, че го споделят не само диктатори и сатрапи. Споделят го и „редови“ психопати с усещането, че само те са хора, а другите са играчки за тях. И отпадъци на еволюцията, уплашени че губят състезанието за бъдещето. И садисти, готови да целуват ботушите на господари срещу правото да измъчват робите… Накратко – всички, за които най-скъпоценната свобода е да отнемат свободата на другите. Които ненавиждат свободите на другите, но за своите и най-вече за тази пищят, че им се ограничава.

Затова всички те имат общ интерес във войната, която вече се води. (И на която бъдеща Трета световна между демокрациите и диктатурите е само един от многото аспекти.) И диктатурите знаят това отлично, и търсят съюз и взаимодействие с местните психопати, садисти и отпадъци на еволюцията в демокрациите. Или дори просто ги подпомагат, като начин да пренесат войната си срещу „врага“ на негов терен. (Някой учуден защо Русия подкрепя Тръмп?)

Имат интерес и да манипулират глупавите и лековерните, за да ги превърнат в „полезни идиоти“ (терминът е на ГРУ) и да ги използват за пушечно месо във войната си. И благодарение на Русия имат и технологии за социално инженерство, които да им помагат в това. Затова и в днешните времена идиотът винаги е опасен за адекватните – шансът някой психопат да е успял да му хване конците и да го марионетства да ти навреди е голям.

Така че дойде ли бъдещата световна война, диктатурите ще имат своите помощници сред демокрациите. Тези хора, които за нормалните са отрепки, опасни идиоти, психопати, садисти и подобни. Рафиниран вариант на деветосептемврийците от 1944 г. – вече без идеалисти, освен в ролята на пушечно месо за спешно похарчване. И без идеологии за „човечност“, „добър живот за работниците“ и подобни. Озъбен и безмилостен пещерен, психопатски консерватизъм. Не този, който в нито помен отъздиша по доброто старо време и се оплаква, че младите са невъзпитани – този, който получава оргазъм от садистично избиване на нежелаещи да бъдат роби.

Ето това е войната, която ни очаква. Това са страните, които ще воюват в нея. Това е, което очаква обикновените хора където стъпят диктатурите. И това са тези, които ще ги предадат отвътре.

Предупреденият е въоръжен.

Напоследък често попадам на претенции на една определена категория хора, че свободата на словото им се нарушавала. Обикновено от сорта на „мръсните левичари ми забраняват да говоря каквото мисля и ми отнемат свободата на словото“. И обикновено след като някой им е обърнал внимание, че изказват директен и безсрамен расизъм, нацизъм, сексисъм или друго от сорта.

Реално никой не пречи на такива хора да говорят каквото си искат. (Иначе нямаше да могат да напишат изказването, заради което хленчат.) Проблемът им е, че когато почнат да бълват примерно расизъм, околните ги гледат като расисти – вече не като свестни и читави хора. Съответно те се чувстват дискриминирани („защо другите ги гледат като свестни и читави, а мен не?“) и опищяват света.

Реално това, срещу което протестират, е че се налага да търпят последствията на расизма си, или каквато друга простащина демонстрират. Искат хем да са демонстративни боклуци, хем да бъдат третирани като достойни хора. И когато не го получават, се тръшкат като оскърбени принцеси. (Talk about snowflakes.)

(Не, тази категория хора не са рашистките пропагандисти. Те също често демонстрират расизъм, нацизъм и сексизъм – чудесни начини за разделяне на обществото и сеене на омраза са. Но сами по себе си не са достатъчни за провеждане на рашистка пропаганда, така че пропагандистите рядко ги защищават изолирано. Обикновено се тръшкат за свобода на словото, когато някой оспори лъжите им. Защото някой им пречи да лъжат по принцип, а не защото някой им пречи да са расисти или нацисти.)

Тази категория хора обикновено наричат себе си „десни“ или „консерватори“. И двете са опит за мимикрия – те са всъщност нещо друго.

Ние сме свикнали с разделението между либерали, които дърпат напред, и консерватори, които отстояват наличното. Всяка от тези групи има своята важна роля в прогреса. Като двигателят и спирачките на кола са – без двигател тя няма да тръгне, без спирачки ще ви пребие някъде, безопасното придвижване се постига с имането и разумната употреба и на двете.

Има обаче и трета група – реакционери. Те се борят да върнат нещата назад, към „светлото минало“. Към времената на расизма, нацизма, неграмотността, мизерията, феодализма… Те търсят лековерни, за да им пробутат някакво минало за „светло“ и „достойно“. Например за време, когато Нацията е била велика и недостижима (“Make America Great Again”, “Deutschland Uber Alles”, „България на Симеон Велики“ и подобни). Тъй като терминът „реакционери“ мигновено издава същността им, те се опитват да се пробутат за „консерватори“ или „десни“. Но стремежът им към отхвърлено от прогреса минало е сигурен индикатор – мигновено показва какво са всъщност.

Десните популисти обикновено са такива. Те са много по-разпространени днес от левите популисти и са по-злокачествени от тях. Левият популист обикновено обещава прекрасни неща – проблемът с него е, че няма да ги изпълни, и повечето хора вече знаят, че е измамник. Десният популист обикновено обещава ужасни неща в красива опаковка и проблемът е, че ще ги изпълни. И подкрепилите го тогава ще разберат за какво всъщност са се борили, но ще е вече късно.

Реакционерите са два типа – идиоти и психопати. Идиотите искрено вярват примерно че през Средновековието животът е бил прекрасен, селяните са работели по няколко дни в годината, благородниците са се грижели за доброто на всички, хората са живеели средно по над 100 години… Психопатите отлично знаят, че това е лъжа за идиоти и я повтарят именно затова. Миналото ги привлича с това, че е авторитарно и би им дало възможност да властват над по-свестните от тях. Нещо, за което нямат шансове при съвременна пазарна демокрация… Съответно идиотите са пехотинците-редници във войната на реакционерите да върнат миналото. Психопатите са техните офицери и генерали.

Опитите днес да се използват свободите на демокрацията, за да бъде връщано зловещо минало, са планирани от психопатите и извършвани под тяхна команда от идиотите реакционери. Част от тези опити е насаждането на расизъм, нацизъм, сексизъм и подобни идеологии на омразата, които се борим да оставим в миналото завинаги. Под маската на „свобода на словото“, и с претенциите, че който пречи на тези измами, е враг на свободата на словото.

Но свободата на словото не е абсолютна. Иначе телефонните измамници нямаше да са престъпници – те само говорят, другите сами им хвърлят парите си през балкона, нали? Щяха да са престъпници тези, които ги ловят и пращат в съда. Нито щеше да е престъпление уговарянето на деца от педофили – престъпление щеше да е да им се пречи. Вие кое подкрепяте – свободата на словото на тези категории или ограничаването ѝ?

(Преди няколко години в Ливърпул, ако не ме лъже паметта, имаше епидемия от заушка. Няколко десетки загинаха, няколкостотин останаха с трайни умствени увреждания или безплодие. Оказа се, че трийсетина години по-рано там е имало много успешна кампания на антиваксъри… Комитет на пострадалите даде антиваксърите под съд. Те заявиха в съда: „Ние само сме предоставили информацията. Свободата на словото е свещено и неотменно право. Решението са го взели родителите ви, съдете тях…“ Как мислите, да лъжат родителите да не си ваксинират децата тяхно свещено и неотменно право ли е? Може ли да им бъде търсена отговорност за последствията или не?)

Така е и с „десните“, които пищят как „крайно левите“, „световната либералфашистка конспирация“, „уокизмът“ и т.н. им отнемат свободата на словото. Не, не им я отнемат. Просто ги третират като каквито са се показали. Това е, което те не могат да понесат и пищят срещу него.

Затова е важно на такива това да се обяснява публично и в прав текст. И че свобода на словото и безотговорност за лъжи и проповядване на омраза са различни неща. Първото го имат – нека не лъжат, че го нямат. Второто ще го проимат когато го проимат телефонните измамници и педофилите.