2018

Насочен от Ясен Праматаров, открих този текст в блога на Митко Ганчев. Оригиналът е на руски, и касае Достоевски; авторът не ми е известен. Остротата и точността на попадението ме впечатлиха, и реших да го преведа на български и да го “локализирам”.

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

– Така ли? Коя книга?

– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

– Че защо ще я купуваш? Имаме я.

– Супер! В кой файл е?

– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

– Пфу! Та тя е на хартия!

– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

– Да смъкна безплатно книга?!

– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

– Платих я. Thanks.

– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

– Това пък от кой зор?!

– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

– Уфф. Привърших я най-сетне.

– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

– Кой?!

– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

Хубава пародия, нали? На който я разкажете, ще се смее. И ще ви обяви за параноици. А ако е някой голям издател, и ще ви скъса от подигравки…

Идете сега мислено при дядо си, преди трийсет години. Кажете му, че през 2006 г. това да си препишеш книгата на другарчето си ще е престъпление, което може да бъде наказано със затвор. Кажете му, че ще има хора, арестувани за това. Какво ще ви отговори?

Посочете му новия му магнетофон, и му кажете, че през 2006 г. това да си презапишеш “Бийтълс” или Елвис Пресли ще е престъпление, и затова ще арестуват. Не, не политическо! Че ще е същото престъпление да презапишеш и речите на другаря Тодор Живков, и ще има съдени хора, задето са го направили.

Разкажете му как стоят нещата с авторските права днес, без да преувеличавате нищо. Поне колкото изтърпи, преди да почне да ви се смее и да не ви слуша. И след това се върнете днес и тук, за да разкажете какво ви е казал дядо ви, и за какви ви е обявил.

Не, не на мен. На себе си го разкажете, за да го чуете… А на мен ми кажете – това, дето той ви го е казал за днешната реалност, прилича ли ви на това, което ви казват днес за… нещо?

Толкова от мен. Останалото… е за всички нас.

67 thoughts on “2018

  1. komata

    Има е едно разкошно нещо на Спайдър Робинсън по темата – “Copyright Violation”, намира се в превод на руски из нета, ама май му бяха сменили заглавието. Само да си махна от главата текущите задачки, ще го преведа.

    Reply
  2. itilien

    От всичко вече се цедят пари, защо не и от всяка дума, мярнала се пред очите ни?
    Иначе от пародията горе винаги ме хваща страх, защото наистина натам вървим. Това не ми пречи да купувам книги за библиотеката в къщи и да ги разменям с приятели. Защото класическите книги всъщност са тук, просто трябва да намерим у кого от познатите ни са отседнали в момента.
    За всяко действие си има противодействие, надявам се, че бъдещето няма да е толкова мрачно.
    Извини ме за любопитството, но да си писал/публикувал нещо фантастично напоследък?

    Reply
  3. Pingback: yovko in a nutshell » Blog Archive » Задължително

  4. Ikew

    Принципно копирането на книги е забранено със закон още откакто се издават книги. На теория поне. Това, че не се спазва, е съвсем отделен въпрос 🙂
    нереалистичното в случая са 99те долара. Добре известно е, че home editions ще бъдат по максимум долар, особено ако има рекламни паузи, и 2 долара без тях.
    Ако има такива мерки за сигурност.

    Евентуална постепенна, но неумолима инфлация би могла да обясни това качвне в цените, примерно тази сума да се равнява на днешните 9 долара, но пак е твърде много. Потребителите и сега предочитат изобщо да не четат/гледат/играят/слушат нещо, отколкото да плащат нереалистична сума за него. Пиратството тук не се счита за неморално, защото много добре знаем, че ако не ги свалим тия неща, изобщо няма да си ги купим, т.е. свалянето им нелегално не е алтернатива на купуването, а на тяхното игнориране.

    Според мен – и ако правилно съм разтълкувал блоговете ти до момента, и според теб – именно свободния пазар трябва да принуди разпространителите от всякактв порядък да постигнат нужното съотношение цена/качество, която да убеди потребителите да си купуват нещата им. Вместо това те нужните закони/наказания, с които да ни принудят. Ми няа стане.

    Когато дилемата стигне до “да го купя ли, или да го сваля и да си купя шоколад”, ако нещото е по-хубаво от шоколада, ще си го купя 🙂

    Но ще го купя така, че парите ми да облагодетестват този, който го е направил. А не пиратите по славейков. За това са ни авторските права.

    Reply
  5. Nick Angelow

    @komata
    Код произведения: 9287
    Автор: Робинсон Спайдер
    Наименование: Жизнь коротка

    Спайдер Робинсон.

    Жизнь коротка…
    (Авторское право)
    ———————————————————————–
    Spider Robinson. Copyright Violation (1988). Пер. – В.Баканов.
    Сб. “Интегральное скерцо”. М., “Музыка, 1990.
    OCR & spellcheck by HarryFan, 2 April 2001
    ———————————————————————–

    Предполагам, че ще го превеждаш от английски? Защото не ми се иска да го превеждам от руски — ще загуби от чара си :о(

    Reply
  6. komata

    @ Nick Angelow
    От английски, разбира се, би било обида за така любимия ми Спайдър да го превеждам от някакъв друг език – практика, която аз и без това никак не одобрявам и не съм си позволявала досега.

    Reply
  7. мартин

    за съжаление, този текст ми е абсолютно научно-фантастичен..
    дано да се бъркам, де!

    Reply
  8. Григор Post author

    @LeeAnn: Звучи ми по-скоро обратното – щеше да е забавно, ако не беше зловещо 😉

    @komata: Ами авторските му права? ;-(

    @itilien: Не съм смогвал да пиша напоследък. А главата ми направо ври от ненаписани неща…

    @ikew: Такава инфлация не е нереалистична за над 10 години, особено както е тръгнал доларът… Да, разбира се, че няма да е 99 днешни долара, но с гаранция няма и да е 1. Където си задължен да го четеш, защото ти влиза в учебната програма (Вазов, Елин Пелин…), цената би било странно да е ниска.

    Свободният пазар би могъл да принуди разпространителите на каквото и да било само ако е свободен. А законите, за които те плащат под масата купища пари, са предназначени да го направят НЕсвободен. Или, по-точно, свободен в стила на перфектната закачка на Владо Булатович за акулата:

    – Акуло, как преживявате в тези модерни времена?

    – О, чудесно! Боря се за свобода и равни права.

    – ?!

    – Много просто. Казвам на сардината: “Имаме равни права. Опитай се да ме глътнеш.” Тя се опитва, и не успява. После аз се опитвам, и…

    Схватката за пари не е между автори и потребители, Погледни кои организираха протеста срещу писмото на “Труд” – почти без изключение творци. Преводачи, писатели, музиканти… Схватката е между автори И потребители, от едната страна, и разпространители (големи – малките са на страната на авторите и потребителите) от другата. Не е между мен, читателя на LOTR, и Кристофър Толкин, наследника на JRRT – а между мен и Кристофър Толкин, от една страна, и “Толкин Ентерпрайзис”, от другата. (“Толкин Ентерпрайзис” няма нищо общо с каквито и да било роднини на писателя – 100% собственост е на някакъв американски праводържател, и името му е просто регистрирана търговска марка.)

    Затова и автори и потребители заедно се борят да премахнат междинното звено, което консумира огромния процент от оборота. И което, благодарение на Интернет, е удобно за премахване, защото вече всъщност е излишно… А това междинно звено се бори да лиши автори и потребители от възможността да се борят срещу него – имат ли я, то ще изгуби схватката, защото е обективно излишно, и го знае. Интересът и на авторите, и на потребителите е срещу него.

    А тъй като борбата за интересите ти е базово човешко право, единственият начин да те спрат от нея е да ти отнемат базовите човешки права… Това е страшното. И това, че “праводържателите” няма да се спрат да го направят.

    Reply
  9. Nick Angelow

    @komata
    Значи ще тръпна от нетърпение :о) И аз мисля, че не е редно да се превежда през език.

    И докато чакам, ще се задоволя с превода на братята руснаци :о)

    Reply
  10. Вени

    Мисля, че това е побългарена версия на руския оригинал, койюто бях пуснала преди време – Copyright антиутопия

    А нещата са съвършено сериозни и страшни – защото за акулите от мултинационалните корпорации точно такъв е желаният свят. Сега е това “преди 15 години” и ако netizens (гражданите на Мрежата) от цял свят оставим транснационалните корпорации да наложат законово техните безумни възгледи за copyrights and related rights (авторското право и сродните му права) – както става в САЩ, ще получим такъв абсурден свят. Знанието и творчеството не могат да са частна собственост, това противоречи на самата идея за човешка цивилизация. Ако преди 1000 или 2000 години беше имало copyrights and related rights, светът изобщо нямаше да е този, а кой знае каква средновековна олигархия…

    Reply
  11. Виктор

    Е, да, и какво? Нали повечето хора се надяват те да са част от тази олигархия. Май там е бедата. В конкретния случай, също. Всичко се купува и продава, особено, когато има мизерстващи хора. Но така е то… Сещам се за един цитат от една Книга: “И ще се продавате за роби и няма да има кой да ви купи.” Извинявайте, но понеже написах някои думи в Гугъл, та виждам какво се намира за нашего брата…
    Затова и започнах тук да пиша, пък се отказах да ви занимавам повече със себе си. Май всичко обсъдихме по темата. И какво сега?
    Дайте някоя друга, по малко изнервяща за мен, ако може.
    Комата едва ли знае, ама като пиша аз и повечето хора като мен, при всяко натискане на “,” се чува “Кома”, щото на английски е така, нали :-))
    SY, Victor

    Reply
  12. komata

    @Григор: имам мейл на агента, шъ го уредим :-).
    @Виктор: Хехе, това ми хареса. Тогава всеки път, като се обади запетайката, брой, че ти казва много поздрави от мен :-)! SY, Зайка Запетайка (другия ми прякор 🙂 )

    Reply
  13. Сергей

    Много хубаво си го локализирал (аз прочетох и руския оригинал) само дето има няколко прокраднали се през превода неточности. Например би трябвало да замениш навсякъде Достоевски с Вазов, защото сега някак си виси:
    – Да, бе! И като ми дадат техния Достоевски, къде ще го чета?
    Малко дразни.
    И още: – Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги имаше.
    Става дума за рекламите, а в оригинала тях ги НЯмаше. 🙂
    Иначе много благодаря за превода, страшен е, както и оригинала. Дори си мислех да го отпечатам в няколко екземпляра и да го разлепя по обществени места, ама ще ти наруша авторските права.
    Продължавай борбата, с каквото можем ще ти помагаме.

    Reply
  14. Григор Post author

    @Вени: Наистина е така. И трябва да направим нещо… А за пускането – просто бях много уморен тази вечер, и съм забравил, че при теб го има вече. Извинявам се.

    @Виктор: Право в десятката. “И ще се продавате за роби, и няма да има кой да ви купи…” Някой да е търсил работа напоследък?

    @komata: Дай да го уреждаме! 🙂 (Имам и други идеи по въпроса – моля те, подсети ме, като се видим!)

    @Сергей: Абсолютно си прав за грешките – просто го писах, когато бях вече капнал. Ще го оправя веднага.

    Reply
  15. Вени

    @Григи: Този безумен свят още не е предрешен от базираните в САЩ транснационални корпорации. В ЕС има съпротива – нехомогенна, неконцептуална, непоследователна – но има. Виж само как продължават да ръфат Microsoft и как се опъват на идеите за софтуерните патенти. Също и в областта на Р2Р законодателствата и политиките на европейските държави са различни и се различават от стриктния хамерикански подход. Затова сега с голям интерес се очаква развоят на случая със затварянето на The Pirate Bay (който между другото вече пак си бачка), тъй като според шведското законодателство съвсем не е ясно, че има престъпление. Даже хората от The Pirate Bay твърдят, че могат да осъдят полицията за незаконните й действия. Във Великобритания пък един ISP започна с нов бизнес модел за легален P2P – като при абонирането се плаща някаква неголяма такса, за да можеш да шерваш. Съответно събраните суми се разпределят на носителите на правата пропорционално на броя тегления.

    Мисля, че ние тук (българските блогъри, българските привърженици на свободната култура и на свободния софтуер) можем да започнем такава дискусия и според силите си да я поддържаме да не умира. Защото държавата ни, независимо коя политическа сила управлява, яко слугинства на САЩ и гради едни ужасяващи закони в тази сфера, а и води безумна политика. Това, което хора като нас могат да направят, е да поставят въпроса, когато и където могат. В блога на Митко Ганчев той доста задълбочено и сериозно започва такава дискусия, която и Вени развива в интервю в “Новинар” И пак в “Новинар” има много смислена статия по въпроса copyrights в дигиталната ера Искам си правата!

    Мисля си да съберем тези текстове, също и ти имаш текстове по темата, и в други блогове има – Illa току-що писа нещо интересно за е-библиотеките, аз също имам няколко, вкл. и преводни и като за начало да ги качим на един сайт. Сайт за необходимите промени в закона за авторското право и сродните му права. Съвсем прост като за начало – просто да събираме текстовете по темата. Пък ако потръгне, ще му мислим.

    Какво ще кажеш? Като си признавам, че аз мога да събирам текстовете, но не мога да направя приличен сайт, обаче ако има сайт с форма за качване, мога да ги качвам, т.е. да го поддържам ката контент. Идеята ми е, че в България трябва да почне да се говори точно и рязко по темата и като за начало да има едно място, което да се заяви категорично – “Ние сме против това и това, защото то е изключително опасно! Ние смятаме, че не бива да приемаме безкритично това, което copyright империализмът на базираните в САЩ транснационални корпорации се опитват по различни начини да наложат в целия свят!”

    Reply
  16. Nick Angelow

    @ Григор & Вени

    Аз имам преведени няколко статии от руски по темата и публикувани на http://www.linux-bg.org, но няма никакъв проблем да ги сложим и на този сайт. Някои от статиите са много добри (като тази например -> http://www.linux-bg.org/cgi-bin/y/index.pl?page=article&id=ideas&key=368939325). На http://www.cilaw.org също има интересни неща, но за тях ще трябва да питаме Пейо.

    Само се обадете, когато станете готови.

    Reply
  17. Вени

    @ Ник и Григи

    Значи аз ще се изпробвам да направя сайт – тип библиотека, защото освен HTML и CSS друго на владея, но мисля, че като за начало става. Ще говоря с Пейо за http://www.cilaw.org може ли да даде и на този сайт да сложим интересните неща в сферата на авторското и сродните му права в дигиталната епоха.

    Мисля, че за седмица ще го докарам като за библиотека. Пък тогава ще питам някой да ми каже скрипт за търсачка по ключови думи, мисля, че може и постфактум да се вгради – или бъркам и трябва отначало всичко да се прави като база данни? Щото ако е така, няма да има търсачка и туй то. Ще има списък с авторите и списък със заглавията с кратка анотация.

    Reply
  18. Pingback: Кутията за всичко » Blog Archive » 2018

  19. Nick Angelow

    @ Вени
    Аз мисля, че е най-добре да бъде блог. Например в WordPress може да позволиш на няколко човека да публикуват и има различни роли – администратор, автор, редактор. Освен това има и възможност за създаване на различни категории, както и търсене в дневника. Май отговаря на всички тови изисквания :о)

    Та така, това е моето мнение по темата, остава Григор да каже какво мисли и той.

    Reply
  20. Вени

    @Nick @ Григор

    Прекрасна идея. Ама аз нещо не съм много напред с WordPress, т.е. не съм работила с него изобщо 🙁 Можеш ли ти или Григор да го направите (щото явно го познавате), пък аз да се ангажирам да качвам материали, които авторите им са пропуснали, вкл. и преводни. На компа си съм събрала доста струващи си неща. А инак като се поразчуе малко, автори, които се интересуват от гадния назряващ проблем, мисля, че сами ще започнат да публикуват.

    Reply
  21. Pingback: element » Blog Archive » диалог

  22. Стоян

    Този текст сякаш е писан специално за този случай. Много показателно за това е, че поне 3-4 души са се сетили за него във връзка с настоящите събития. Всъщност и аз бях един от тях и то в коментар в този блог 🙂 :
    http://www.gatchev.info/blog/?p=285#comments
    По времето, когато го срещнах за първи път наистина ми се видя забавен. Изглежда тогава изобщо не съм се замислил по темата, а и по онова време изобщо не съществуваше такъв проблем. Или поне не явно. С две думи – прочетох го и го забравих. Но покрай разразилия се скандал с ИК”Труд” и сайта на Виктор веднага се сетих за този текст. И сега като го прочитам отново наред с коментарите на Григор и на фона на безобразията, които стават, ми става страшно. Наистина се надявам да избегнем такова бъдеще!

    Reply
  23. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » Изкуството без защити - първа лястовичка

  24. Pingback: Малко истина и за света - от нас (относно свободата в интернет пространството в България!) « New things for me.

  25. Sunchase

    странна работа … дали ще трябва да слушам и аз така синът ми как говори някви простотии … въобще няма да да чакам да ми обясни ,,ама в нета тряя се плаща и ми трябва тая книга ако не платя и нямам очила ,масажиращ стол , ултрабластер , хиперсегамега 3д екстра вижън , мойте съученици ще ми се смеят…” директно му подавам книгата и ако иска да я чете … аз работя на комп (не ставам от него) занимавам се с много неща , но няма да позволя на сина ми да стои повече отколкото аз съм стоял защото не искам и той да се роботизира … :D:D:D:D

    Reply
  26. Мисли

    Докато можем да държим границите и свободите които имаме и да се борим за правото да ги имаме, че после… после става лошо. Нашите деца после ще ни питат какво (не) сме направили за да се стигне до момента X.

    Reply
  27. Александър Веселинов

    Тая история няма да се случи , защото варианта го въведе Бай Тошо, а годината е 1964.Оруел е садист без византийски финес и закъснява с 20 години.

    Vulgarikonikos-20018 год.

    Издателствата дават безплатно всичко за децата. Платеното е боза и възрастните нито го четат , нито го гледат.
    Само ,че платената боза е навсякъде и се правят ежедневни читални ,фотогалерии и прочие инфо-безплатно и задължително
    Всички се смеят и чудят ??? ” Ние не купуваме ,те ги издават , защо го правят ?? ”
    Чудят се и извънземните ???
    Е , а как да платят законно големите хонорари на служителите от Министерството на Мисълта?
    Извънземни , не си мислете , че сте по-умни от Гения на Мисълта!!!

    Reply
  28. Pingback: Задължително » yovko in a nutshell

  29. Pingback: Галерия с грамоти за малки ученици « Блог на Zelenkroki

  30. Delian Delchev

    ikew: копирането на книги се е толерирало до средата на 20-ти век. Не е било забранено със закон до 50-те в САЩ, а в Европа до 70-те. Преди 100 години копирането на книги се е класифицирало като занимание за благодетели, преди 200 и повече години е било задължение за образованите.

    Reply
  31. Pingback: Устройства за четене на електронни книги, електронна хартия. » Blog Archive » “Героичната” акция на ГДБОП срещу chitanka.info

  32. Слави

    Положението не е никак розово. В момента нещата се развиват, а никой не им обръща внимание.

    Reply
  33. Pingback: Grigor Gatchev - A Weblog » Blog Archive » 451 по Фаренхайт

  34. Pingback: Четене и други престъпления « Кутията за всичко

  35. Pingback: Закриха chitanka.info! | Дунав тече, Илюшин остава!

  36. Абе...

    Очаквайте скоро:
    – тези, които се отопляват на дърва или ток, да плащат за това, че ограбват “Топлофикация”
    – тези, които отиват пеша или с колело на работа – да плащат, че “ограбват” Столичната Компания за Градски Транспорт
    – тези, които правят любов с жена си – да плащат за това, че ограбват проститутките…
    и какво ли още не?

    Reply
  37. Pingback: Ако библиотеките бяха създадени днес… « Кътчето на Селин

  38. edi

    ебавките и прекаляването със свободата са жокер в нечии ръце. хайде успокойте малко топката. от едната крайност скачаме в другата. А проблемите са един и половина. Единият проблем е правата за издаване на ‘стари’ книги, а другият е публикуване в нета на пресни-пресни, при това _нехудожествени_ книги. Първото е само половинката, второто е голям проблем, особено за преводачите, който ще стават все по небрежни. За толкова пари толкова. И, не сравнявайте 10000 копия на фона на една Америка или Русия, и 1000 копия в България.

    Reply
  39. edi

    това мисля за читанките. те разпространяват текстове защото има текстове.
    (между другото, защо никой не закача проекта Гутенберг?)

    Когато нещата започнат да излизат на филми, без никакво копие на хартия (примерно, ръководствата на lynda.com) ще е интересно как точно ще се формулира границата между “библиотека” и пиратлъка.

    а решението е ПРОСТО – ясен, категоричен и многократно по-малък срок на защита. а тука в България, трябва със закон да се махне всякакъв копирайт на територията на страната за всичко което е било копирайтнато по соц. времената, + всичко, което е създадено или платено от държавата (учебници речници етц и пр).

    Reply
  40. Azrael

    Дядо ми каза,че играе шах и не иска да го занимавам с глупостите от интернет.

    Готово.

    Reply
  41. Lazar Videnov

    ” edi Says:
    June 26th, 2010 at 8:39 am

    ебавките и прекаляването със свободата са жокер в нечии ръце. ”

    Прочетете “1984” и “451 по Фаренхайт”.

    И още нещо от Бенджамин Франклин: “Those who trade freedom for security deserve neigther”. Никога не е прекаляване да се съмняваш, че може да ти ограничат свободата. Даже напротив: за справка целия ХХ век и национал-социалистическите и комунистическите режими. В скоро време в тази сметка ще влязат и “демократичните” Съединени Американски Щати, а демокрацията в Европа се клати: въпросът е дали ще надделеят професионалните политици и социалните инженери, или обикновените хора.

    Reply
  42. Svetlana

    Molia da me izvinite che se namesvam v tazi diskusia bez da imam nikakvi konkretni znania po vaprosa. Sashto molia da me izvinite che ne pisha na kirilica zashtoto na kirilica pisha mnogo bavno.
    Sluchayno mi prepratiha tozi blog i me zaintriguva. Az sam komputaren specialist i rabotia v Microsoft. I tay kato Microsoft se zanimava s pochti vsicko, zanimava se i s DRM. Ne moga da razbera kakvo imate protiv DRM i kakvo obshto ima toy s borbata s izdatelite. Ako si predstavim edin idealen sviat v koyto niama izdateli i chitatelite si komunikirat direktno s pisatelite, koe shte garantira na pisatelite niakakvi dohodi? Da se razchita na “saznanieto” na chitatelite e naivno. Nishto v nashia sviat ne raboti taka osven blagotvoritelnostta (moje bi). Edinstvenia nachin pisateliat da si osiguri dohod e kato zashtiti po niakakv nachin proizvedenieto si i iziskva ot chitatelia da plati neshto za da go poluchi. Az sam saglasna che vsichko tova moje v goliama stepen da se avtomatizira i net-a da sluji kato razprostranitel na informacia i sashto da predlaga uslugi za zashtita sreshtu minimalno zaplashtane. No tova e prosto vapros na “implementation”. Zad tova otnovo stoyat firmi, korporacii koito pecheliat ot predostavianeto ne tezi uslugi. Inache ne biha go pravili i poddarjali. “perpetum mobile” ne sashtestvuva, Net-a sashto si ima cena. Ne mi stana yasno tuk po princip li se govori protiv avtorski prava, ili se ima predvid niakakv konkreten zakon koyto e neudachen.

    Kato stranichen komentar – za sega moyto nabludenie v USA e che blagodarenie na net-a cenite na knigite drastichno padat, a ne rastat. Az naprimer polzvam za chetene “Kindle” na Amazon na koyto vsiaka kniga e 3-5 pati po-evtina ot hartienia variant v magazina. I poneje se download-va za 1-2 min az si kupuvam mnogo poveche knogi otkolkoto bih si kupila ot knijarnicata. Sashto net-a pomaga informaciata za knigite (kakto i vsichko drugo) da zavisi mnogo po-malko ot reklamite i poveche ot mneniata na horata po blogove, chatove etc.

    Reply
  43. Григор Post author

    @Svetlana: Темата е много широко обсъждана в други мои записи. Съвсем накратко, идеята е следната:

    Имам против DRM това, че ме лишава от собственост върху книгата, която купувам. Не мога да я дам на приятели да я четат (след натиск Amason разрешиха това да се прави еднократно за книга – тоест, грубо ограничение спрямо хартиените книги). Не мога да я завещая на децата си. Не мога да я препродам втора ръка, за да си помогна да си купя друга. И най-вече нямам сигурност, че ще я имам и занапред (спомняте си случая “1984”, нали?)… Аргументът “така трябва, защото иначе никой няма да плаща” не ме убеждава никак – той е израз на мисленето, че клиентът е по дефиниция престъпник и грабител. Странно ли е, че наличието на DRM ме обижда?

    Мога да изброявам още много. Най-нормално е цените на “книгите” да падат – вие вече купувате не собственост върху книга, а само лиценз за четенето й, валиден докато на продавача не му кефне да ви я изтрие от Kindle. (Cory Doctorow има великолепно есе по въпроса – препоръчвам ви го.)

    Неудачен е не конкретният закон, а законовият принцип, който третира интелектуалната собственост както материалната собственост. Те са различни раздели на правото – интелектуалната собственост следва да е ограничена по време и обхват, за разлика от материалната, и това има юридически причини. Където интелектуалната собственост се третира като материална, купувачът й бива ощетен при сделката. Както това става с е-книгите сега – плащаш малко, но получаваш всъщност нищо.

    За бизнес-модела – наскоро мой приятел, казва се Николай Теллалов, издаде своя книга, и успоредно с това я пусна в Интернет за безплатно сваляне. Всички му казваха, че няма да продаде и една бройка, особено тук, в България (а той я отпечата в тираж два пъти над типичния). За по-малко от година продаде книгата до бройка, благодарение на хората, които я прочетоха в Интернет, и поискаха да си я купят. Отделно от това, той предложи на желаещите читатели да му плащат за електронното копие, ако им хареса. Ако искат, без да са длъжни. Печалбата му от тези “продажби” не зная дали не се оказа дори повече, отколкото от хартиената книга… Ако беше пуснал книгата си с DRM, нямаше да е взел и стотинка от електронното копие, и поне 3/4 от хартиения тираж щеше още да стои непродаден. Дано това ви илюстрира достатъчно добре “ползата” от DRM.

    Reply
  44. NormanD

    @Svetlana: Това твърдение – “Az naprimer polzvam za chetene “Kindle” na Amazon na koyto vsiaka kniga e 3-5 pati po-evtina ot hartienia variant v magazina. ” – е най-малкото невярно.

    Книгите за Kindle на Amazon са по правило по-скъпи от хартиените, а в някой случаи – в ПЪТИ по-скъпи от тях.

    Като прост пример, линк към книгите на автора, който ме интересува в момента – Джон Конъли – http://www.amazon.com/s/ref=nb_sb_ss_i_0_13?url=search-alias%3Dstripbooks&field-keywords=john+connolly&x=0&y=0&sprefix=john+connolly

    Цената на Nokcutres в Kinаle вариант е $13.79, докато чисто нова в мека подвързия – $5.43.

    Без коментар.

    Reply
  45. Брахман

    За съжаление това вече е факт. Чафутите управляват света и в момента е точно така както е писано във вица. И ще стане още по лошо. Само избраните ще имат достъп до информация, останалите дори и с пари няма да могат да я вземат. В същност пари няма да имат..

    Reply
  46. Pingback: Читанка.инфо: моята позиция « Back to Flowerland

  47. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Законите и свободата на Интернет

  48. Pingback: Пещерата на неандерталеца » Свободни или ?

  49. 111bits

    Благодаря, за адаптацията, Григоре!

    Както в примера със жабата и бавното затопляне на водата, така и в тези случаи на агресия към свободата ни (SOPA/PIPA/ACTA), като че ли много хора се съсредоточават върху дребни „имплементационни“ детайли или проблеми. Всъщност „голямата картинка“ е много по-важна и не е необходима толкова непостижима прозорливост, за да я усети човек.
    Този тип истории са чудесен пример за това накъде наистина вървят нещата. Защото тази история е много по-малко фантастична, отколкото е далновидна.

    Позволявайки на заинтересованата страна да ни хвърля прах в очите, не забелязваме продължаващото затягане на обръча, ограничаващ свободата ни.
    Колко е тъжно, че основните инициатори на това са потомците на онези мъдри хора, стоели в основата на съединените щати. Същите, напомнящи ни, че:
    “In the truest sense, freedom cannot be bestowed; it must be achieved.” (Franklin D. Roosevelt)

    Между другото, историята неизбежно ми напомни и на тази:
    http://www.gnu.org/philosophy/right-to-read.html

    Reply
  50. Pingback: Безплатно образование | бездарни излияния

  51. Clavius

    Хубавото в този разказ е, че поне името на автора не променено на Джон Вааз, а произведението да е “Османското присъствие”, “Петвековната балканска авантюра” или “Флашмобът на мистър Файт Файър в Уайт Чърч Таун”…

    Reply
  52. yoga

    Годината е 2012. Месец Декември.
    Малък град в Тракия.
    ..Сядам в градската библиотека, маскиран като читател с вестник.
    Наблюдавам: В читалнята има около 12 читателя, всички на възраст над 60 години.
    Забелязвам няколко забързани тинейджъра, под 16 години, към залата с 12 компютъра.
    За 1 час дойде само една възрастна жена, върна 3 и записа 2 книги за в къщи.
    Извод мой: Книгите на хартия бавно, но неумолимо си отиват.
    Дори РС World – компютърно списание мина на електронен формат.

    Reply
  53. Петкан

    Тея работи не ме притесняват – Аз имам “Узи” до компютъра и “Колт” до сърцето си!!

    Reply
  54. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » Тихомир Димитров: „Аварията“

  55. Pingback: Grigor Gatchev – A Weblog » Blog Archive » „Apple ми откраднаха музиката. Наистина.“

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *