Пациенти, пациенти – 6

May 14th, 2019

Моля, пишете ми как да се справя с хеликоптер пилоти без антибиотик, понеже кърмя! Имам ужасни болки около пъпа.

(Подозирам, че се касае за Хеликобактер пилори. Вариантът за справяне, различен от антибиотик, е цианкалий. Пийте си антибиотика, госпожо. Ако сте повярвали на някого, че е „химия“, след като спрете да кърмите, пийте и антипсихотик. Или поне си извадете жълта книжка.)

—-

здравейте! мами искам да ми помогнете знаете ли някакво лечение за плевмония без антибитик моля дайте ми съвет за бабешки рецепти бях ме с плевмония през феврурари месец и април месец казаха ни е болница АГ че се е родила с недоразвит бял дроб и затова боледува често

(правописът запазен… коментар нямам)

—-

Здравейте, имам бебе на 15 дни, кърмата ми дойде веднага след раждането, но аз категорично отказвам да кърмя. Понеже с баща му сме вегани и искаме бебчо да поеме нашия път.давам му много вода и отвреме навреме АМ, но постоянно плаче. Гърдите ми са подути цедя се и хвърлям кърмата понеже не е полезна. Как да процедирам с какво да го храня?

(Къде се подаваха кандидатите за Дарвинова награда?)

—-

И от мен глас ЗА хомеопатията. Изпитано е и работи. А за материалистите, трябва да се поинтересуват , че основата на материята е квантовият свят, а там законите са други…

(Магическата дума „квант“ очевидно променя реалността – поне в представите на някои хора.)

—-

[1]: Здравейте, за дете на 5 г. упорита суха кашлица, особено нощем. Пробвано какво ли не. Моля помагайте!

[2]: Проблема е на 3 шиен прешлен от дясно

[1]: И какво да правим?

[2]: Добър чакракчия или масажист с биоенергия

—–

Здравейте, на брат ми му откриха 23мм камък в жлъчката. Чухме, че билката бяло подъбиче помага при такива проблеми.

> Да не пие нищо! Мой съвет. При мен беше така…камъка тръгна сам и разкъса пикочните канали, бях пред перетонит…

> Спрете да пиете кафе от машина с мляко – това е базата за камъни в жлъчката…освен химията в храната,разбира се

> Зехтинът студено пресован ги размеква….а лимонът ги охлузва……….но е голям..и иска време…по малко и от двете постоянно….и ще се изчисти…….но иска време

—-

Дойде ми днес една дама, за сонография на бъбреци. Гледам ѝ ги аз на екрана, а тя през това време не просто непрекъснато пърди, а даже и изкарва от време на време, направо на масата. Щеше да ми се доповръща… Накрая не издържах, и питам:

– Проблем с червата ли имате? Мога ли да помогна с нещо?

– А, не, не, докторке! Изкарвам радиацията!

– Изкарвате… какво?!

– Изкарвам ултразвуковата радиация! Нали така трябва?

– Ултразвуковата радиация?!… И кой ви каза, че така трябва?

– В Интернет така пише! Докато ти правят преглед с ултразвук, да пръцкаш, че да изкарваш ултразвуковата радиация! Иначе се събира в теб и предизвиква рак!

– Ох… Ъъъъъ… Знаете ли, таман вчера ми попаднаха едни съвсем нови научни изследвания. Още даже не са ги публикували официално, на нас ни ги свеждат като на специалисти. Оказва се, че ултразвуковата радиация спокойно може да се изкара всичката до цяло денонощие след прегледа, без никаква опасност…

– Ама наистина ли?! Ох, благодаря ви от сърце! Благодаря ви! Ако знаете какъв срам брах, докато се напъвах! Благодаря ви от сърце! Добре, че има лекари като вас! Благодаря ви!…

—-

„С благословията на църковния настоятел,
в събота от 15:00 до 18:00 в храма приема болни
православен лекар-хомеопат“

—-

Писна ми от тези хомеопатологии, значи. Една пациентка днес ми изхвърли рецептата, понеже мазилото не било хомеопатично. Съдрах се да ѝ обяснявам, че от хомеопатия няма да ѝ мине обривът – говорих на стените…

Иначе, сетих се какво да ѝ кажа, ама късно – вече си беше тръгнала. Лекарите сме пълни идиоти, че се опитваме да стигнем до акъла на такива болни с факти и логика. Като няма до какво да стигнеш, как?!… На такива се обяснява, че хомеопатията е световна конспирация. Че са я измислили илюминатите, за да управляват разумите на хората чрез закодирано в паметта на водата психотронно излъчване. Това ще го повярват.

Обир

May 11th, 2019

– И кой от тримата поиска да му дадете парите си? Този с пистолета ли?
– Да, инспекторе. Един, ама направо жив Гонзо! Даже жестовете му същите. Като го погледнеш, веднага разбираш – левскар по душа! Истински левскар! Свой човек!
– А нещо друго запомнихте ли? Ръст, сложение, цвят на очите, форма на лицето?… Брада или мустаци имаше ли?
– Абе нали ти казвам – човекът е левскар отвътре! Наше момче! Какво значение има дали има брада или мустаци?
– Уффф… А някой от другите запомнихте ли?
– Ми, нямаха нито сини, нито червени шалове. Какво друго да им гледам? А пък този, Гонзо де, носеше синя фланелка. Не точно цвета на Левски, малко по-тъмна, ама все пак синя!
– Такаа… си-ня фла-нел-ка… Той заплаши ли ви, че ще ви застреля? Или нещо друго?
– Абе вие да видите все едно жив Гонзо, ще ви вълнува ли какво приказва? Той с играта е силен, не с приказките!
– Добре де, нали не е истинският Гонзо? Или е?
– И да не е истинският, пак е съвсем като него! Почти същото, така да се каже! Инспекторе бе, вие сърце не носите ли? Нищо ли не ви трепва отвътре, като играе Левски?
– Оооох… И значи му дадохте парите си?
– Че аз ако на Гонзо не дам пари, какъв левскар ще съм?… Какво ме гледате така? Вие да не сте цесекар случайно? Или славист?
– Абе, човек, ти нормален ли си?! Обрали са те, а ти – Левски и ЦСКА! Те ли са според теб по-важни, или парите ти?!
– Че как да не са те, бе?! Левскарят няма как да не е читав, той и да ти вземе парите, е за добро! А цесекарите са боклуци до един, тях трябва да ги изтребват като дървеници! Инспекторе бе, я си признай – не си ли тайно цесекар? Или пък някой роднина да имаш цесекар? Нещо не ми изглеждаш читав!
– Господи… Значи за теб е важно дали човекът е левскар или цесекар, а не дали не те е обрал?!
– Естествено! Няма по-важно от това човек да е левскар, и да не е цесекар! Всичко оттам тръгва – и обирите, и животът, и всичко! Как може да си толкова тъп, че да не го знаеш?! Ти направо си опасен за народа, инспекторе!
– Я пак? Опасен съм за народа с това, че търся как да те спася от обирджии?
– Бе какви обирджии, какви пет лева! Ти май набеждаваш левскар човек, а? И то не друг, а почти Гонзо? Що се не гръмнеш бе, цесекар смотан? Я се разкарай!
– Ей, къде тръгна?
– Не е твоя работа, изрод червен!… Дано се появи пак там, такъв истински левскар не се среща всеки ден!

Посвещавам това на всички мои заклето леви, десни, либерални и консервативни приятели, с които живеем сред една и съща корупция.

За Иванчева, Петрова, „Младост“, строителството, рушветите… и съдбата на България

April 9th, 2019

Покрай Апаратаментгейт се разплете и нещо много интересно. Оттегли показанията си пред съда Петко Дюлгеров.

Ако не се сещате за какво става дума – преди година и нещо избраната независима кметица на „Младост“ Десислава Иванчева спря строежа на няколко нови сгради там. Почти веднага след това беше арестувана с „доказателства“. Цяла България се смя на ареста и колко очевидно бяха подхвърлени „доказателствата“, но правосъдието (според „Биволъ“ – „прасовъдието“) трябваше да се справи със случая. И основното срещу нея бяха показанията на Петко Дюлгеров – бизнесменът, когото тя била изнудила за пари (въпросните „доказателства“).

(Корекция: Петко Дюлгеров е бившият кмет на „Младост“ преди Иванчева. Бизнесменът се казва Александър Ваклин. Извинявам се на всички подведени.)

(Интересно беше оправданието му – че бил дал тези показания под натиск от служебния адвокат. Биляна Петрова, която е съдена заедно с Иванчева, обаче моментално контрира, че е получил служебен адвокат месец след даването на показанията… Но това е друга тема.)

Какво ще стане с делото май е вече предсказуемо – обвиненията се разпадат. Сигурно ще продължат да държат Иванчева и Петрова в ареста, докато могат, че да могат да се достроят не дотам законните сгради в „Младост“. След това обаче ще се наложи да ги пуснат. Те вероятно ще осъдят България в Страсбург, и т.н.

От цялата работа обаче има и важен положителен резултат. Вече знаем, че Иванчева и Петрова са отказали да гушнат едни пари, за да разрешат едни беззакония. (Ако ги бяха гушнали, сега щяха да се простират в нови апартаменти вместо в килии. Справка – Апаратаментгейт.)

Иначе казано – вече знаем поне двама души, които заслужават да бъдат подкрепени за народни избраници. С пълна гаранция не са перфектни хора – сигурно я им миришат чорапите, я се оригват шумно. Само че това дали на депутат му миришат чорапите или се оригва не ме интересува ама изобщо. Интересува ме дали защитава в парламента моите интереси, или своите и на мафиотите. Иванчева и Петрова са доказали, макар и косвено, че правят първото, поне понякога. И нищо чудно в един момент да се корумпират и те – човешко е, особено в България. Но дотогава ще сме получили мъничко по-читаво управление, и може би дори шанс да се покажат на сцената други поне донякъде читави хора, които да подкрепим след това.

И с пълна сигурност не са най-добрите възможни. Най-добър няма, и от най-добрия има по-добър, точно както и от най-силния има по-силен. И точно тук е проблемът. Най-страшният враг на доброто е не злото, а по-доброто. Тръгнем ли да търсим най-добрия, ще търсим завинаги, и всеки ще намери свой, различен най-добър, и усилията ни ще се разпилеят. Иванчева и Петрова са в момента възможна обединителна точка.

Затова е добре да се обединим около подкрепа за тях да кандидатстват за управлението, преди да са го направили хора на Онези, Дето Медиите Не Ги Споменават – те са бързи и умели в това, правят го вече 30 години. Успеем ли, направим ли го, станат ли депутати или министри благодарение на нас, ще имаме върху тях влияние колкото да спрем поне някои простотии и да помогнем поне на някои добри неща. Много сме – медът няма да стигне за всички, и ощетените ще пищят срещу облажилите се, така че ще се наложи да се обединяваме вместо около кацата с меда около стойностни каузи. Стимулът за корупция ще е малко по-малък от сега във властта, а за правене на свестни неща – малко по-голям. Ще има риск от клиничен популизъм, но той е даденост винаги, където са замесени много хора. И покрай нещото ще има шанс да се издигнат и други читави и надеждни хора, с които да заменим Иванчева и Петрова, ако се корумпират.

Дотук приказките – остава работата. Да ги убедим да се кандидатират за депутати. Да им организираме партия, кандидатстване и прочее. Да им тичаме тичането, да агитираме хората за тях, да участваме в изборни комисии. Да вадим агитационните разходи от личния си джоб, без да очакваме да ни бъдат върнати някога. Всичко това без да чакаме в замяна нищо, освен това да ни представляват в наш интерес, а не в свой личен. Пънем ли се с планове за нас си, или пък лежим ли на миндера и чакаме ли Господ да слезе да го прави всичко това, ще продължаваме да заслужаваме и получаваме каквото досега.

Търсим как да помогнем да се оправи България? Ето един начин. Ха да видим кой е бил готов на нещо повече от това да произвежда шум.

„Те бяха малък, но много прост народ“

April 5th, 2019

Светозар Желев твърди, че оригиналното авторство е на Елена Феранте. Аз пък се питам – има ли значение чие е?…

Те бяха малък, но много прост народ. Живееха със спомена за славното си минало, или поне с представите си за него, изградени от няколко книги, които учеха в училище по литература. Убедени бяха, че са богоизбрани, че историята им е най-славната, че земята им е най-красивата на света, че планините им са най-високи, а реките най-дълбоки. Вярваха, че са най-умните, най-трудолюбивите, най-гостоприемните, най-толерантните и най-потентните от всички други народи. Сигурни бяха, че за това всички ги мразят и искат да ги унищожат, изтрият от лицето на земята и да изчезнат безкрайно. Те знаеха, че всички искат тяхната разположена на кръстопът държавица, и предусещаха как от изток и от запад, та чак и от през океана, всички мильони и сън не спяха само и само да им вземат най-милото, езика, камъните и руините, 13те века държавност и 5те века робство, да изнасилят жените и децата им, да заграбят плажовете им на трите морета, и да им съборят хотелите и курортите по планини и дюни. И да разграбят отдавна разграбената от собствените им политици финансово икономика. Те не вярваха на никой, с изключение на всеки и всичко, което им говореше телевизора, пишеше го във вестника, и каквото им кажеше комшийката, баджанака и феланкешията. Всички вярваха в националната лотария, националната идея и традиционните ценности, като хоро, носия, байрак, семейство, тричане на кучета, някой шамар за жената и децата, футбола, чалгата и ежедневното пиене. Бояха се от бога, да не настинат и да не се минат. За всичко им бяха виновни мръсните цигани, мръсните българи, мръсните византийци, мръсните турци, мръсните бежанци, мръсните комунисти, мръсните капиталисти, мръсните руснаци, мръсните американци, мръсните евреи, мръсните сърби, мръсните румънци, мръсните негри, мръсните просяци, мръсните богаташи, мръсните педераси, мръсните курви, мръсните девственици, мръсните курвари, мръсните шефове, мръсните подчинени, мръсните пенсионери и мръсните деца и тийнейджъри. Ако не бяха тези мръсници, раят щеше да е на земята, и да му мият три морета бреговете, а народът щеше да царува и властва, да цъфти и връзва, да мързелува и празнува до края на дните. Ама не би. На мизерия и мъка го осъдиха, от завист и страх. А той седи и псува, гледа мръсно, и дави мъката си в поредната чаша ракия. Поне на жената един бой ще хвърли, че само тя му е под ръка от всичко, което го дразни. И пак, и пак, и пак. Тъй поминува този народ славен, от урва на урва и от век на век.

Двама дебили са сила!

March 25th, 2019

Това е превод на една стара руска казармена история. Колкото успях – доста от терминологията или просто няма съответствие на български, или надали ще го разбере някой, който не е служил в казармата по соц-време.

—-

Всяка военна част има своите хора-легенди. Тези отличили се воини, за чиито подвизи бардове сладкодумни разнасят легенди от набор на набор. В нашето поделение двама гевреци постигнаха такава легендарност, че бяха близо до обожествяване. Истина ви думам, пантеонът едва не се попълни с бог на армейското тъпанарство. Двулик разцепен Анус.

Отначало двамата наборници Коля и Федя не изпъкваха с нищо над общата маса. Русоляви, клепоухи, задръстени новобранци. Тъй като и двамата бяха от ПТУ-та, ги пратиха в автомобилния батальон. Там и се прославиха за пръв път.

На Газило-66 му протича резервоарът. Фатмакът, и той титан не на умственото величие, хваща първите попаднали му воини (коляфедя) и заповядва резервоарът да бъде заварен. Двамата шантави самоубийци вече са примъкнали заваръчния апарат, когато за свой късмет попадат пред очите на ангел-хранител.

– ААААА! Дебилитакивадавиго! – разкрещява се на недопредставилите се второгодникът-ефрейтор. – Писнал ли ви е животът?! Урррродиииии! А бензина да излеете, нещо?

Дебилите послушно изливат горивото, откачат резервоара, отвинтват всички пробки и по съвет на ефрейтора го надяват на ауспуха на друг камион. Да издухат горещите отходни газове всички бензинови пари. Изчакват половин час.

След което тръгват за съвет.

Ангел-хранителят към този момент вече е изчезнал, зает с дела свои. Заварчиците-каръци решават да търсят друго хранилище на знания. И попадат на адски демон – бакар, който се пече на слънцето.

– Може ли да питаме нещо?

– „Може ли“ – в цивилката. В армията е „разрешете“!

– Разрешете да зададем въпрос.

– Да?

– Как да разберем има ли в резервоара бензинови пари?

– Пуснете вътре клечка кибрит.

Речено-сторено. Драсват клечката, пускат я, разбират. Имало. За късмет на кретените – малко. Колкото да превърне резервоара в сфера. Раздувайки го във всички посоки.

Което изобщо не смущава Коляфедя. Старателно заваряват старите и нови цепнатини и монтират резервоара обратно на място.

Сутринта началникът на автобата за малко не ражда, като вижда газката с надуто яйце между колелата. От крясъците му аха да се разтопят коронките и пломбите на личния състав. Отнасят го всички – от акълния фатмак, през демоничния бакар, та до ангела ефрейтор.

Коляфедя се отървават леко. Като юродиви не ги критикуват – няма да разберат. Само им нареждат да квадратизират кръглото.

Благата вест се разлита по цялата част, и тълпи поклонници се покатерват по оградата като на хаджилък да гледат газката с откаченото яйце. Полковите гадняри се хилят цяла седмица. Коляфедя се прославят.

И затвърждават придобитата слава, млатейки три денонощия с чукове по резервоара. Три денонощия автобатът се киска над старателните чуковъртачи, докато ангелът-ефрейтор не издържа и не отнема обекта на усилията им. Към този момент резервоарът вече е изгубил каквато и да е форма и представлява завършено художествено произведение. Музеят Гугенхайм би го приел в експозицията си моментално.

Ефрейторът не оценява труда на скулпторите и нарежда произведението им („тая шибания“, по неговите думи) да бъде изхвърлено, и да бъде домъкнат резервоар от боклука. Добре, че там се търкалят останките на няколко шейсет и шейсетици.

После двамата герои ги пращат да работят към завод, да разтоварват вагони. Ловеласът Федя се изхитря там да съблазни заводската страпьорка – яко женище към сто кила с ръчища като на ковач. Лишената от мъжко внимание звероподобна страпьорка влиза в изстъпление от сриналото се връз нея женско щастие. Хваща скъпия за задните части и ги дръпва лекичко на две страни. Федя се пуква по шева.

Ранения баш отзад Федя го возят в болницата да го зашият, задавяйки се от смях. Оформят някак си нещата като производствена травма. Че иначе на всички ще им развалцоват де що отверстие имат. Естествено обаче, благата вест облита цялата част. Началникът на автобата започва всеки път да го дава за пример на личния състав:

– Безделници! Смотаняци! Ставате само да си го местите от единия джоб в другия! А Федя заради вас си скъсва задника на работа!

Мина година, Коляфедя станаха стари пушки. Оказа се, че Федя е потомствен алкохолик, а Коля – ентусиазиран тревопушец. И ако натрясканият Федя беше тих и благ, то от напушения Коля енергията преливаше по всички посоки. Веднъж пристига замаяният Коля в спалното, общувайки с духовете на предците си. Там го стяга коремът. Пакостлив прачичо му дава съвета да не се пъне да търчи до кенефа, а да се облекчи направо между койките.

Замитайки следите обаче, хитрият Николай се избърсва с чаршафа на съседа си – Федор.

На сутринта започна другарско делене на отговорността:

– Ти си насрал тук!

– Не, ти!

– Скив, твоят чаршаф е целият в лайна!

Привлечен от шума, пристигна многострадалният комбат, и отначало не знаеше какво да каже. Само отваряше и затваряше уста. После проведе разследване. Кратко.

– Коля, къде ти е униформата?

– ?!

Оказа се, че Николай под действието на субстанциите е търчал през нощта по футболната площадка пред сградата, разхвърляйки опаковките си. Един вид готвейки се за сън. Куртка, клин, ботуши, кепе и колан се търкаляха из целия стадион, подсказвайки мащабите на личността му. Монументални.

– КАК БЕ?! КАК МОЖА ДА СЕ ИЗСЕРЕШ В СПАЛНОТО? – попита комбатът нашия герой.

– Имам вегетативносъдова дистония – отговори посеркото и с това обезсмърти името си. От този момент за цялото поделение той беше Вегетативносъдовия.

Доживели да приближи уволнението, двамата гевреци се натряскват. Тръгват да се шляят през нощта из поделението. Попада им пред очите гипсовият часовой, дето бдително охранява таблото с военната клетва. Застанал край плаца вече от години, давайки на личния състав пример за непоколебимост пред лишенията.

Известно време двамата дебили бродят около статуята, опитват се да я дърпат за колана да видят дали е стегнат, и ѝ се карат да приеме подобаваща стойка в присъствието на по-старши.

– Що не са ти лъснати ботушите?!

– Я дай да му ги лъснем!

– Давай!

Домъкват вакса, лъсват ги. Любуват му се. Красиво стои. Енергизирани от твърдото гориво, му лъсват и физиономията с туш, че и китките на ръцете. После домъкват една сламена шапка, попаднала по неведомите пътища божии в автобата. Нахлупват му я на главата. Негър – да му се не нагледаш! За последен щрих Федя лепва на чувствените устни на статуята угарка.

… Миналият оттам сутринта комполк вижда до Клетвата негър в бял кител и с автомат. Нахлупил сламена шапка и нагло пушещ на пост. Посещава го богинята на безсловесността. Пет минути стои, бясно въртейки изпулени очи, и се любува на композицията. След това спринтира към щаба, където всички биват юнашки пропъжени.

Разръчканото реакционно офицерство започна следствие и изчисли виновниците. Не че някой се беше съмнявал.

На художниците им се накрещя от 30 гърла и им се заповяда всичко да бъде измито както си е било. Два дни те търкат статуята с четки, мият я с каквото им попадне – не се получава. Черен пес до бяло не се отмива.

След това решават да го белосат.

Получава се. Статуята заискрява с първозданата си белота.

До първия дъжд.

Дойде на сутринта проверка, и веднага полковника за гушата:

– Що ще на плаца ти тоя мулат?

Полковникът нададе нецензурен вой и отново пропъжи всички. Пак белосаха статуята.

Дъжд – и клетвата я пази метис.

Решиха да го боядисат с маслена боя. Оплескаха целия постамент. След тази поразия художественият съвет, изпълняван в сценката от щаба, разреши статуята да бъде боядисана в реални цветове. Зелена боя за униформата се намери. Черна за ботушите също. А лицето се оказа проблемно… Коляфедя се справят, като намацват физиономията на бранителя в жълто. Рисуват очички, очертават веждички. Правят устнички. Любуват се.

Като жив направо!

На сутринта пак дойде проверка. И, естествено, най-напред гледат паметника:

– Абе, полковник! За чий е тук тая китайска проститутка вместо оня негър? Или боецът има жълтеница? А защо е с червило?

Полковникът заквича, поливайки мигновено занемялата комисия с душ от слюнки, и нареди ш******а статуя да бъде премахната. И между другото уволниха щастливо творците. Преди да са украсили още нещо…

(Леко редактирано допълнително в опит за пооправяне на превода.)

Рапортът на Мълър – прогнози

March 23rd, 2019

Току-що Робърт Мълър официално предаде своя рапорт за почти двегодишното разследване на намесата на Русия в изборите за американски президент през 2016 г. Получилият го Робърт Бар твърди, че до ден-два ще предаде на Конгреса, и в крайна сметка ще направи публично каквото може от него.

Какво да очакваме?

Според мен – нищо особено.

За съжаление Джордж Конуей е абсолютно прав за Тръмп. (Ако не знаете – Джордж е виден консервативен юрист. Също така е съпругът на Келиан Конуей, част от администрацията на Тръмп, станала известна с фразата „алтернативни факти“.) Уважаемият президент е буквално жив еталон за нарцистично разстройство на личността – покрива 9 от 9 критерия при необходими 5. Покрива достатъчно за диагноза и психиатричната дефиниция за злокачествен нарцисизъм. И освен тези двете покрива и критериите за антисоциално разстройство на личността (психопатия). Комбинацията на първото и третото може да бъде изключително опасна, когато е притисната в ъгъла – особено когато е върховен главнокомандващ на армията и държи ядрения бутон. (На прост български тя означава, че Тръмп поставя себе си много по-високо, отколкото поставят себе си психически нормалните хора, и в същото време поставя обществото и задълженията си към него много по-ниско, отколкото го правят психически нормалните хора. Като се има предвид, че дори сред нормалните някои не биха се поколебали на негово място да започнат гражданска война или да се опитат да направят преврат, за да се опазят от съда…)

Мълър е известен с брутална праволинейност. Тя е, която го държа 13 години начело на ФБР – той е най-дълго командвалият го след страховития Едгар Хувър. В същото време обаче той няма как да не е напълно наясно какво ще стане, ако рапортът му включва информация, заради която Тръмп може да бъде импийчнат. Никой разумен човек с отговорност към страната си не желае да я види разкъсвана от гражданска война, така че няма да поеме този риск. Затова дори ако той е намерил такава информация, моето предположение е, че тя ще бъде скрита. Че усилията ще бъдат насочени към предотвратяване на същото в момента, в който Тръмп ще трябва да сдаде президентството, след две или шест години. Дотогава има достатъчно време за подготовка, и планирането много ходове напред е слабо място на Тръмп.

(Всъщност, съществува ли такава информация изобщо? Работи ли Тръмп за руснаците? Надали има как да се знае с неоспорима сигурност. Личното ми мнение обаче е, че не. Че те подкрепиха избора му просто защото отлично знаят колко опропастителни са социопатите и психопатите начело на демократична държава. Георги Първанов и Виктор Орбан, anyone?… Няма нужда да нареждат на Тръмп какво да прави, той ще бъде безотговорен към страната си и ще съсипва и компрометира демокрацията в нея просто защото в това вижда изгода за себе си.)

Ето затова според мен рапортът няма да съдържа нищо особено. Тръмп ще се бие в гърдите до края на мандата си, че разследването е показало, че той не сътрудничи с руснаците, и щастливо ще досъсипва външнополитическите позиции на САЩ в света. И толкова.

Разбира се, Бар е избран от Тръмп именно по абсолютната му лоялност. Дори ако в рапорта има нещо сериозно срещу Тръмп, той вероятно би направил всичко възможно, за да го скрие. Не вярвам да има как да го скрие завинаги, но както вече казах, не вярвам и в рапорта да има кой знае какво за криене.

А си мисля, че май Тръмп съсипва и икономиката на САЩ. Данъчната му реформа накратко гласи: „Раздай пари на хората, като им намалиш данъците, и вържи бюджета чрез заеми“. Нещо като баща, който взима заеми, за да купува на децата си играчки и да им е любим. Само че за такива случаи важи приказката „като пили пеяли, като плащали плакали“. Тези заеми ще трябва да се връщат, и няма откъде освен от данъци. На който следващ президент се падне, ако не е също толкова безотговорен и не плаща заемите с нови по-големи заеми, ще бъде „лошият“ и „обирджията“, а Тръмп ще е „добрият“. На народите акълът им е толкова, дори на американския, и Тръмп го знае отлично.

Принципно повечето харчене би трябвало да доведе до повече икономически растеж, той до повече данъци, и така заемите да се изплатят по-лесно. (Това е тезата на Тръмп.) На практика обаче федералният бюджет, който ще връща заемите, е около 20% от БВП на САЩ. Данъчната реформа на Тръмп увеличи годишните заеми на САЩ от около 500 милиарда на около 1000 – иначе казано, на година само тя взема като заем около 3% от БВП. А растежът на БВП се увеличи спрямо този през последната година на Обама с около 1.5%, от които 20% (които влизат във федералния бюджет) са 0.3% от БВП – една десета от заемите за тази реформа, които бюджетът взема. За да изплащат повечето данъци заемите, КПД на процеса трябва да стигне над 100%. В този случай това е теоретично възможно (нещата не са zero-sum както във физиката), но на практика постигнатото КПД излиза около 10%. За който може да смята е очевидно, че икономически „тръмпономиката“ е провал със закъснител.

В икономика с размерите на американската е възможно сривът да започне чак след 3-4 години – когато Тръмп вероятно вече няма да е на власт. А ако случайно е спечелил втори мандат, винаги може да обвини за потъването демократите в Конгреса. Ако това не сработи, военните и гражданската война продължават да са опция (виж по-горе за комбинацията от нарцистичен социопат и антисоциален психопат). Но нито намирането на оправдание, нито дори установяването на диктатура оправя икономиката.

А икономическата картина май не е дори толкова розова, колкото показват официалните рапорти. Основният показател за съживяване на икономиката, който те подчертават, е намаляването на безработицата. Пропуска се обаче, че правителството на Тръмп тихомълком оряза имиграцията и издаването на работни визи много сериозно. Като резултат, за изминалите 2 години са приети в по-малко към 1% от работната ръка в САЩ – иначе казано, 1% от спада на безработицата се дължи всъщност на това орязване, а не на наемане на хора. Като се има предвид и че работни визи обикновено получават най-кадърните, работливи и продуктивни хора, нищо чудно реалният растеж да се насочва към спад с повече от 1% – а растежът му спрямо последната година на Обама, повтарям, е около 1.5%.

Много ми се иска тези ми изчисления да са грешни. Напълно е възможно, не съм гуру на икономиката. Влязат ли САЩ в икономическа криза, няма как да не се отрази на целия свят, включително на нас. Но… да видим.

А междувременно лично аз очаквам в рапорта на Мълър да няма нищо особено.

Вечният фашизъм (Четиринадесет начина да погледнем към черноризците)

March 18th, 2019

Това е есе от Умберто Еко, излязло през 1995 г. Заради острата му актуалност днес реших безсрамно да го открадна и публикувам тук.

Преводачът на български не ми е известен. На няколко места съм си позволил да коригирам превода.

—-

Въпреки някои неясноти по отношение на различните исторически форми на фашизма, аз мисля, че е възможно да се състави списък на чертите, типични за това, което бих искал да нарека Ур-фашизъм или Вечният фашизъм. Тези черти не могат да бъдат организирани в система. Много от тях противоречат една на друга и са също така типични за други видове деспотизъм или фанатизъм. Но е достатъчно една от тях да се появи, за да позволи на фашизма да коагулира около нея.

1. Първата черта на Ур-фашизма е култът към традицията

Разбира се, традиционализмът е много по-стар от фашизма. Не само, че е типичен за контрареволюционната католическа мисъл след Френската революция, но е роден в късната елинистическа епоха като реакция на класическия гръцки рационализъм. В средиземноморския басейн хората от различни религии (повечето от вярванията им са великодушно приети от римския пантеон) започнали да мечтаят за откровение, получено в изгрева на човешката история. Това откровение, според традиционалистичната мистика, за дълго време е останало скрито под булото на забравени езици — в египетските йероглифи, в келтските руни, в свитъците на малко познатите азиатски религии.

Тази нова култура трябвало да бъде синкретична. Синкретизмът не е само, както се казва в речника „комбинация на различни форми на вярвания и практики“; подобна комбинация трябва да понася противоречия. Всяко от оригиналните послания съдържа късче мъдрост и въпреки че изглежда, че те казват различни или несъвместими неща, все пак всички те се отнасят, алегорично, до същата праисторическа истина. В следствие на това не може да има напредък в познанието. Истината вече веднъж и завинаги е била казана, а ние само можем да продължаваме да тълкуваме неясното й послание.

Ако поровите из рафтовете, които в американските книжарници са етикетирани като Ню Ейдж, там можете да намерите дори свети Августин, който доколкото знам, не е фашист. Но комбинацията между свети Августин и Стоунхендж — това е симптом за Ур-фашизъм.

2. Традиционализмът предполага отхвърляне на модернизма

И фашистите, и нацистите почитат технологията, докато мислителите-традиционалисти обикновено я отхвърлят като отрицание на традиционните духовни ценности. Но даже и нацизмът да е бил горд със своите индустриални постижения, неговата възхвала на модернизма е само повърхност на една идеология, основана върху принадлежност към определени кръв и земя (Blut und Boden). Отхвърлянето на модерния свят бе маскирано като отрицание на капиталистическия начин на живот. Просвещението, Епохата на разума, се приема за началото на модерната поквареност. В този смисъл Ур-фашизмът може да бъде дефиниран като ирационализъм.

3. Ирационализмът също така зависи от култа към действието заради самото действие

Ако действието е хубаво само по себе си, то трябва да бъде прието преди или без замисляне. Мисленето е форма на безсилие. Следователно културата е подозрителна дотолкова, доколкото се идентифицира с критично отношение. Недоверието към интелектуалния свят винаги е било симптом на Ур-фашизма, от почитта на Херман Гьоринг към фраза от пиеса на Ханс Йохст („Когато чуя думата „култура“, посягам към пистолета си“), до честата употреба на изрази като „дегенерирали интелектуалци“, „яйцеглави“, „лигави сноби“ и „университетите са гнезда на червени“. Официалните фашистки интелектуалци са ангажирани най-вече с атакуването на модерната култура и либералната интелигенция с мотива, че са предали традиционните ценности.

4. Критичният дух прави разлики, а да правиш разлика е знак за модернизъм

В модерната култура научната общност възхвалява несъгласието като начин да се подобри знанието. За Ур-фашизма несъгласието е предателство.

5. Освен това, несъгласието е знак за разнообразие

Ур-фашизмът се разраства и търси консенсус с помощта на експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното. Първият призив на един фашист или на едно недоразвито фашистко движение е този срещу пришълците. Така Ур-фашизмът е расистки по дефиниция.

6. Ур-фашизмът произлиза от индивидуалната или социална фрустрация

Ето защо една от типичните черти на историческия фашизъм е привлекателността му за една фрустрирана средна класа – класа, която страда от икономическа криза или чувства на политическо унижение, или е уплашена от натиска на по-долни социални групи. Понастоящем, когато старите „пролетарии“ стават дребни буржоа (а лумпените са широко изключени от политическата сцена), фашизмът на утрешния ден ще намери своята публика в това ново мнозинство.

7. На хората, които се чувстват лишени от ясна социална идентичност

Ур-фашизмът казва, че тяхна единствена привилегия е най-общовалидната — да бъдат родени в една и съща страна. Това е произходът на национализма. Освен това единствените, които могат да осигурят идентичност на нацията, са нейните врагове. Така в корена на Ур-фашистката психология има вманиаченост на тема заговор, по възможност международен. Последователите ѝ трябва да се усещат в клопка. Най-лесният начин да се разкрие един заговор е призивът към ксенофобия. Но заговорът трябва да идва и отвътре: евреите обикновено са най-добрата мишена, защото имат предимството да са едновременно и отвътре, и отвън. В САЩ ярък пример за обсесия за заговори и конспирации може да се намери в книгата на Пат Робертсън „Новият световен ред“, но, както неотдавна видяхме, има и много други.

8. Последователите трябва да се чувстват унизени от показността на богатството и силата на техните врагове

Когато бях момче, ме учеха да мисля за англичаните като за хора, които се хранят по пет пъти на ден. Те ядяха по-често от бедните, но здравомислещи италианци. Евреите са богати и си помагат един на друг чрез тайна мрежа за взаимопомощ. Но последователите на Ур-фашизма трябва да бъдат убедени, че могат да надделеят над враговете. Така, чрез непрестанна промяна на риторичния фокус, враговете едновременно са твърде силни и твърде слаби. Фашистките правителства са обречени да губят войните, защото са конституционно неспособни обективно да преценяват силата на противника си.

9. За Ур-фашизма няма борба за живот – вместо това животът се живее заради борбата

По тази причина пацифизмът е шуробаджанащина с врага. Той е лош, защото животът е непрестанно воюване. Това обаче води до комплекса за Армагедон. Тъй като враговете трябва да бъдат победени, има нужда от една последна битка, след която движението ще има контрол над света. Но такива „крайни решения“ предполагат една по-нататъшна ера на мир, един Златен век, който противоречи на принципа на вечната война. Нито един фашистки лидер не е успял да разреши това противоречие.

10. Елитизмът е типичен аспект на всяка реакционна идеология дотолкова, доколкото е фундаментално аристократичен, а аристократичният и военният елитизьм безмилостно предполагат презрение към слабия

Ур-фашизмът може единствено да подкрепя популистки елитизъм. Всеки гражданин принадлежи на най-добрия народ в света, членовете или партията са най-добрите сред гражданите, всеки гражданин може (или трябва) да стане член на партията. Но не може да има патриции без плебеи.

Всъщност Лидерът, тъй като знае, че властта не му е делегирана по демократичен път, а е била завзета със сила, също така съзнава, че силата му е основана на слабостта на масите; те са толкова слаби, че имат нужда и заслужават един управник.

11. В тази перспектива всеки бива подготвян да стане герой

Във всяка митология героят е едно изключително същество, но в Ур-фашистката идеология героизмът е норма. Този култ на героизма е тясно свързан с култа към смъртта. Не случайно мотото на испанските фалангисти е Viva la Muerte („Да живее смъртта!“). В нефашистките общества на обикновения човек му е казано, че смъртта е неприятна, но трябва да бъде посрещната с достойнство; на вярващите е казано, че това е болезнен път към свръхестествено щастие. В контраст на това Ур-фашисткият герой копнее за героична смърт, рекламирана като най-добрата награда за героичен живот. Ур-фашисткият герой е нетърпелив да умре. В своето нетърпение той по-често изпраща други хора на смърт.

12. Тъй като и двете — и постоянната война, и героизмът са трудни за играене игри, Ур-фашистът пренася своя мерак за власт към сексуални въпроси

Това е произходът на мачизма (който съдържа в себе си както презрение към жените, така и нетолерантност и заклеймяване на нестандартните сексуални навици, от целомъдрието до хомосексуалността). Тъй като дори сексът е трудна за играене игра, Ур-фашисткият герой предпочита да си играе с оръжия — правенето на това става ерзац фалическо упражнение.

13. Ур-фашизмът е основан на избирателния популизъм, може да се каже на популизма на определеното качество

В една демокрация гражданите имат индивидуални права, но гражданите в тяхната цялост оказват политическо влияние само от количествена гледна точка — един следва решенията на мнозинството. За Ур-фашизма обаче индивидите като такива нямат права, а Народът е приеман за качество, едно монолитно цяло, което изразява Общата воля. Тъй като нито едно голямо количество хора не може да има обща воля, Лидерът претендира, че е техен преводач. След като са загубили властта си да делегират, гражданите не действат; те са единствено призвани да играят ролята на Народ. Така Народът е само театрална фикция. В близкото ни бъдеще може да има ТВ или интернет-популизъм, в който емоционалният ответ на избрана група граждани може да бъде представен и приет като Гласа на Народа.

Поради своя популизъм, базиран на определено качество, Ур-фашизмът винаги трябва да бъде срещу „гнилите“ парламентарни начини на управление. Ако един политик хвърли сянка на съмнение върху законността на парламента, защото той не представлява вече Гласа на Народа, можем да надушим Ур-фашизъм.

14. Ур-фашизмът говори новговор

Новговорът е създаден от Оруел, в 1984 г. като официален език на това, което той нарича ингсоц (ангсоц) или английски социализъм. Но елементи на Ур-фашизма са присъщи на различни форми на диктатури. Всички нацистки или фашистки учебници използват един обеднял речник, както и елементарен синтаксис, за да се ограничат инструментите за комплексно и критично мислене. Но ние трябва да бъдем готови да идентифицираме други видове новговор, дори ако те имат на пръв поглед невинната форма на популярно ток шоу.

Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Щеше да ни е толкова по-лесно, ако на световната сцена излезеше някой и кажеше: „Искам отново да отворя Аушвиц, искам черноризците отново да парадират по италианските площади.“ Животът обаче не е толкова прост.

Ур-фашизмът може да се върне под най-невинно прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление — всеки ден, във всяка част на света.

Струва си да бъдат припомнени думите на Франклин Рузвелт от 04.11.1938 г.: „Ако американската демокрация спре да се движи напред като жива сила, която ден и нощ се опитва с мирни средства да подобри съдбата на нашите граждани, фашизмът ще процъфти по земите ни.“ Свободата и освобождението са задача, която няма край.

Криворазбраната еманципация

March 9th, 2019

Гледам хештага #IfIWasAMan. Накратко – жени споделят какви неща са им казвали, дето никога нямало да бъдат казани на мъж.

Малко примери:

“You are a stereotype breaker.” – Това със сигурност никой мъж не го чува, нали? Примерно аз не съм го чувал десетки пъти…

“Your bio is fantastic, but it does seem that what you have achieved has been to your benefit rather than the company’s.” – Вероятно мъже напоследък не се явяват на интервюта за ръководна позиция. Иначе не мога да си обясня как не го чуват при всяко второ кандидатстване.

“Wow, you grasped this cyber-security concept quite well. I keep forgetting you studied cryptography.” – И това (или подобните му) мъже не ги чуват, нали? (А ако аз цитирам какво чувам на тема познанията си по медицина, сигурно сам ще напълня такъв хештаг…)

I have never heard of a man being described as “over-confident”! – Госпожо, отидете до пожарната да ви промият ушите! За мъже това се чува по-често, отколкото за жени. (За съжаление е и по-често справедливо.)

“You are challenging to work with because you ask a lot of questions.” – Това го вярвам, че жените го чуват по-често. Мъжете обикновено чуват вместо това “Fuck off with your nagging, or I’m firing you!” – разбира се, ако животът не ги е вече научил да не го правят, още като малки. Иначе казано – причината жените да го чуват по-често е, че момчетата обикновено го чуват и понасят неприятни последствия, а момичетата – не.

“Five kids and running a tech business. You are brave!” Is the implication behind brave that I must be stupid or out of my depth? – На тази дама ще ме е страх да ѝ кажа „добър ден“. Такова обвинение в сексуален тормоз ще ми спретне…

По време на телевизионно интервю: “Can we continue a bit longer? Our ratings are going up.” – Девойката дори не е разбрала, че ѝ правят комплимент, за да се почувства по-уверена в себе си.

I am always struck when men describe women as “force of nature”. I once asked a man if he had ever described another man that way, and he said: “Err, I don’t suppose so, no…” – Ужас! Ами ако някой мъж ви опише като „красиви“ или „женствени“? Надали често описва с тези думи мъже, нали?

… Знаете ли кое е лошото?

Когато чете такива неща човек (без значение на пола му), остава с впечатлението, че жените са тъпи патки, които не знаят какво искат. И престава да обръща внимание на факта, че сред тези оплаквания има и предостатъчно “If you plan having children, we cannot hire you.”, и тонове други подобни. Или – в България – колко често се случва жени да звъннат на 112, понеже мъжът им ги скъсва от бой, и да получат отговор: „Това са семейни проблеми, ние не се занимаваме с тях.“ Че жените срещат купища истинска дискриминация и страдание, но… лъжичка катран каца мед разваля.

Момичета, не се колебайте да затваряте устите на тъпите патки с претенции мигновено и решително. Не рискувате да бъдете пребити или убити, за разлика от мъжете, които се изправат решително срещу мъже насилници. Иначе и вие ще бъдете смятани – и от мъжете, и от жените с мозък – за тъпи патки. И ще има защо – насилието и дискриминацията срещу жени често се извършват от мъже, но много често са съградени в тези мъже върху претенциите и самомнението за изключителност на някои жени.

Същото, с други думи: Жена, която не е готова да защити дори непознат мъж от претенциите на някоя тъпа патка, не заслужава да бъде защитена от мъж от домогванията на някое тъпо говедо. Който не иска да направи безопасното, не заслужава да направят за него рискованото.

Компютърна консултация

March 4th, 2019

– Добър ден, Григор ли е?

– Да. А вие сте?…

– Ами аз имам нужда от малко помощ.

– Добре, казвайте. – Която и да сте.

– Ами, Хром се оказва много по-добър за въвеждане!

– Ъъъъ… Добре, чудесно. А с какво да ви помогна?

– Ами аз тук въведох едни неща, ама искам да ги преподредя, а не се получава!

– А къде сте ги въвели?

– Нали ви казах – в Хром!

– Ох… Това добре, а в кой сайт сте ги въвели?

– Ами тук, в компютъра ми!

– Това добре, а… къде? В Уикипедия ли, във Фейсбук ли…?

– Нали ви казах – в компютъра ми! Тук, пред мен!…

… Това е реален разговор, който проведох днес!

За играта на Монополи, религията и още…

February 24th, 2019

– Ало, Григоре, можеш ли да минеш утре вечер през нас? Детето има рожден ден, да използваме повода да се видим.

– Утре вечер… ммм… Да, мога. Да си нося ли и каквото е нужно при компютърни проблеми?

– Амииии… ъъъъх… За всеки случай.

Че не си ви знам… А в този случай неприятното е, че познатият ми ще настоява да ми плати, въпреки че няма пари да се усмихне. Нали се гордее с това колко десен е. И подкрепя всяка кауза, за която някой го излъже, че била дясна, да го види дали ще се хване. Хваща се.

Напоследък активно пропагандира, че данъците били кражба. Пробута му го един остроумен анархист, с обяснението после зад гърба му: „Няма ли данъци, няма как да има държава. Време е глупавите да работят за умните.“ Оттогава колко други „десни“ е рекрутирал за каузата, нямам представа… Нито пък е моя работа. Приятелите се подкрепят, дори когато се критикуват. Нека му стегна компютъра.

(Но си задавам въпроси около идеята. Срещам я доста по-широко, отколкото е реално той да я е разпространил. И на други десни ли я е пробутал познатият ми анархист? Или има и други остроумни анархисти, с които я е споделил?… Както и да е.)

Рожден ден наистина имаше, и изненадата беше много приятна. Вместо да седят един до друг, вторачени в смартфоните си, децата играеха някаква игра с пионки и зарчета, много подобна на Монополи. Докато чистех компютъра от вируса, ги гледах. Едно от тях, на име Билал, се справяше направо смайващо. Жив остър поглед, мигновена преценка какво кога е изгодно и какво кога не, какво срещу какво да спазари, с кой срещу кого да се съюзи. След само няколко обиколки на дъската вече притежаваше половината неща по нея. Ще стане от това хлапе бизнесмен.

– На осем години тъкмо им е време да понаучат някои неща – обади се домакинът зад гърба ми.

– Да смятат и да преценяват ситуации? – попитах.

– И нещо друго, много по-важно. Сега ще им го покажа.

Той отиде и взе почти всичките пари и придобивки на Билал. Част от тях прибра обратно в играта, останалата раздаде по равно на другите деца. Билал го гледаше недоумяващо и леко обидено. Останалите деца се радваха.

– Това се нарича социализъм – обясни им домакинът ми. – Колкото и добре да се справяш, държавата ти взима спечеленото с ум и труд, прибира си част от него и раздава останалото на тези, които нищо не работят.

Билал наистина беше поразсърден и обиден, но се мъчеше да не го покаже. На осем години. Браво, хлапе. И аз на над петдесет имам какво да науча от теб… Останалите деца подскачаха от удоволствие. Сигурно щяха да запомнят социализма като нещо много хубаво и приятно. Домакинът ми изобщо не забелязваше, че май постига точно обратното на целта си. Чудех се дали да не му го посоча, след това реших да се поуча от Билал. Колкото и да му обяснявам, няма да разбере. Религиозните фундаменталисти са така, без значение как наричат религията си… Дали няма някакъв начин да му го демонстрирам?

Билал попита възпитано може ли да продължат играта. Домакинът великодушно ги остави – вече беше демонстрирал каузата си… След към час играта свърши – Билал отново беше прибрал към четири пети от всичко на дъската, другите кътаха по някоя уличка и къщичка.

– Може ли и аз да се опитам да им покажа един урок? – попитах домакина. Той ме изгледа подозрително:

– Абе ти май нещо левичар си падаше, ама… Нищо, давай.

За него левичари са и Роналд Рейгън и Маргарет Тачър, така че игнорирах думите му. Вместо това се обърнах към децата:

– Искате ли още една игра, докато дойде тортата?

– Да! – обадиха се пет гърла в хор. Билал се усмихна, сгреба в шепи натрупаните благини и посегна да ги върне обратно в кутията. Спрях го:

– Не, изчакайте. Всеки почва с каквото е спечелил в предишната игра. Така е по като наистина.

Домакинът ме погледна недоумяващо.

– Ама така не е честно! – заобаждаха се едно през друго децата. В хора участваше – може би за учудване на домакина ми – и Билал. Обърнах се към него:

– Защо да не е честно? Ти си ги спечели. Има ли нещо лошо в това да ги запазиш?

– Защото не е – заяви Билал категорично. – Не бива така.

– Че защо да не бива? Ти имаш полза от това. Защо не си съгласен?

– Ами, така не е интересно. Другите няма да искат да играят така, а аз защо да си играя сам? – Той размисли секунда-две. – Пък и да искат, като имам почти всичко, пак все едно си играя сам. Така е тъ… глупаво – поправи се той. – Интересното на играта е кой ще победи. А така е ясно, защо да играем? Няма смисъл… Така че нямам никаква полза!

Чак зяпнах. Това хлапе наистина е интелигентно не по годините си. Как налитам на такива толкова по-често от другите хора? Или може би ги забелязвам по-често?… Зад мен обаче се раздаде сърдито сумтене. Обърнах се – домакинът ме гледаше по начин, който ми казваше еднозначно дали все още съм добре дошъл. За щастие, вирусът вече беше изчистен. Пожелавах им учтиво лека нощ и си тръгнах, пълен с мисли.

Защо иначе интелигентният ми домакин не можа да разбере урок, който осемгодишни деца разбраха мигновено? И дори когато ги видя да го разбират, не се замисли? Че повече няма да ме покани, е ясно. Че неспособността му да разбере важни неща от реалността е негов проблем и ще мъчи него, а не мен – също. Но все пак е приятел. Няма ли как да му помогна? Защо е такъв, какво го е направило?

Докато вървях през нощния хлад, картината малко по малко се сглоби в ума ми.

Много малко хора имат силата и мъдростта да си строят динамична картина на реалността. Повечето избират далеч по-лесния път – да я съградят върху някаква аксиома, която е непоклатима истина, неподлежаща на съмнение при никакви обстоятелства. Котва, която ще удържи личността им от всякакви бури на промяната. Вечно и неоспоримо добро, което ще пребъде, и го знаеш кое е без да полагаш усилия да мислиш и преценяваш… Техният Бог. В каквото и да го виждат, и колкото и да отричат, че това е религия. А когато са така ревностни в нея – фундаментализъм.

Понякога това е полезно. Не случайно експеримента на Милграм са го издържали успешно в най-висок процент не хуманните професии като учители или лекари, а свещениците. По-често обаче е ужасяващо. Избитите в името на тази или онази религия са неизброими. Избитите в името на светлия комунизъм, националсоциализъм и т.н. са десетки, може би стотици милиони, за десетилетия вместо за хилядолетия. И започва да ми прави впечатление, че правилото кога имаме полза, а кога вреда, е май просто. Полза имаме, когато поставяме гласа на разума и сърцето си над повелите на религията си, каквато и да е тя. Тръгнем ли по обратния път, оставим ли умовете ни да бъдат събрани на стадо и водени накъдето някой овчар реши, той често ни повежда към мрака.

Без възможността да се състезаваме и да печелим няма игра – никой не вижда смисъл да го прави, оказваме се в социализъм. По-възрастните помним добре живота тогава, и които не бяха привилегировани – не с добро… Но надмине ли социалното неравенство около нас една граница, също не сме щастливи. И тя е дали започваме с равни възможности да печелим, или още от старта едни имат всичко, а други – нищо или почти нищо. Бъде ли премината, усещаме, че играта е започнала да става неинтересна, че няма смисъл така, че така е глупаво. И се досещаме, че правилата или пък водещите играта не са читави, или дори са направо фалшиви, създадени да ни лъжат.

И, загубили вяра в официалните авторитети, започваме да търсим опора в каквото си харесаме. Християнство или ислям, политическо левичарство или десничарство, анархизъм или конспиративни теории. Или дори сляпо кланяне на науката – това също може да бъде религия и фундаментализъм, точно както всичко друго. Истинската наука приема себе си като най-доброто налично към момента обяснение, но и непрекъснато се поставя под съмнение. Това е, което я прави наука… Точно както и фундаментализмът всъщност е приемане на някаква концепция, каквато и да било, като непоклатима истина. Всяко нещо може да бъде наука или фундаментализъм – разликата е според как го приемаме.

А ние го приемаме според от какво изпитваме нужда. Във времена на социална несправедливост – най-често като каквото претендира да е нейната алтернатива. Ислямска държава или ултраконсервативно християнство, източни религии или езичество, клиничен патриотизъм или настървено целуване на нечий ботуш. И най-вече „алтернативни“ неща – алтернативна медицина (хомеопатия, антиваксерство…), алтернативна география (плоскоземие и т.н.), алтернативно ляво или дясно (и двете всъщност лумпен-анти-истаблишмънтство)… И когато ни се смеят се утешаваме, че и на Галилей са му се смели – но забравяме, че сред смешните на един Галилей се падат хиляди клоуни, които зад комичната външност крият студена пресметливост, и милиони селски или квартални идиоти, които се мислят за Галилеевци.

Когато преминат към фундаментализъм, тези хора се превръщат в армия от зомбита. Готова без колебание да се хвърли под картечниците и танковете за славата и властта на първия мошеник, открил магическата дума, която ги управлява. И тази магическа дума често си я казват моментално на всеки, който има уши да ги чуе – а такива има предостатъчно. А ние, останалите, се чудим откъде ни идват на главата нацистките зондеркоманди и комунистическите отряди, антиеврейските погромаджии и фанатиците от „Ислямска държава“. И често търсим с каква конспиративна теория да си ги обясним, и срещу кое зло да замаршируваме в строй, за да ги изличим заедно с него от лицето на земята… Точно така, вливаме се в армията на зомбитата и си избираме магическата дума, знаещият която ще ни е господар и ще му служим, дори ако ни прати под картечниците и танковете. Избрали идеално грешния начин да се справим с проблема, който търсим как да разрешим.

Това е урокът, който моят домакин трябва да разбере. А надали ще може. Дано се намери някой Билал да му го демонстрира на дело… Всъщност, най-вече дано се намери начин той да разбере, че неспособността му да осъзнае и надскочи слабостта си и нуждата си да е фундаменталист му пречи. Че така той осакатява децата си, точно като тези религиозни фундаменталисти, които отказват да им разрешат животоспасяващо кръвопреливане, или да ги пуснат на училище, в което момичета и момчета учат заедно. И всъщност че осакатява най-първо и най-тежко себе си.

А след като го разбере може пак да си бъде десен. Хем тогава наистина ще бъде десен, а не наивник, построил дясното си върху грубата шега на анархист.