Малко факти около гласуването за Брекзит

February 6th, 2017

Попадна ми статия в BBC, която прави безпристрастен и доста обективен статистически анализ на гласуването за и против излизането на Великобритания от ЕС.

Като цяло, за излизане от ЕС са гласували по-ниско образованите, по-възрастните и по-хомогенните етнически. Да го кажа иначе – тези, които е по-лесно да бъдат наплашени със зли чужди терористи. Какво ги е наплашило, при положение че Великобритания прие само няколкостотин бежанци от Сирия (срещу около 1 милион за Германия) оставям да си прецените вие. И да си направите изводите.

Към края на статията има сваляема екселска таблица с резултатите от гласуването, разпределени по wards (това са административни деления за целите на гласуването, средно с по около 6-7 хиляди души в едно). Мисля, че ще е интересна и полезна за тези, които се интересуват от статистика.

Както казва Индиана Джоунс – „ние не се интересуваме от истината, ние се интересуваме от фактите“. Ето фактите.

За наследството на Плевнелиев

January 26th, 2017

Илиан Василев има чудесен запис по темата. Препоръчвам го на всеки, който се интересува от политика.

Няколко цитата:

Хората на Мултигруп се стараят оценките за неговото президенство да бъдат в тъмни краски, за да блокират перспективите за неговата бъдеща кариера, както и “тежестта” му в бъдещия обществен и политически живот. Най-вече искат да блокират възможността за следващ Плевнелиев на върха на българската държава.

Нека бъдем наясно – налаганата представа за това, че България е традиционно русофилска нация е огромна манипулация, върху която стъпва лъжата за предопределения ни нисък капацитет за синхронизиране на собствените ни с европейските и атлантически ценности.

Точно така, както скриха цялата история на горяните, които са първата и най-масова съпротива в следвоенната история на Източна Европа срещу съветската окупация. Защото не отговаря на основаната лъжа – за предпроставената и непроменима симпатия на българите към царска, съветска и сега към Путинова Русия.

Лъжа е, че преобладаващите нагласи в българския народ предполагат задължително, дори генетично русофилство и “спънатост” на българските държавни мъже в провеждането на политиката на ЕС и НАТО спрямо Русия. Защото тези нагласи се мерят на фона на въпроса “Искате ли НАТО и ЕС да напада Русия?” в разновидността на санкциите и тогава естествено отговора на почти всеки нормален европеец е “не”. Така и у нас, нищо по-различно.

Но ако проведете проучване и то не само сред фиксирани групи у нас, а сред всички българи в чужбина, с отговор на въпроса “Смятате ли, че вместо да даваме 5 милиарда долара без търг за внос на руски нефт и газ, трябва да въведем европейските стандарти за състезателност чрез открити, прозрачни и състезателни процедури” – какъв отговор ще получите? Същото се отнася и до проекта Белене и до опитите да бъдат ограбени активите на КТБ с участието на руски банки. Изобщо поставяте въпроса на подозирани като преобладащи русофили български граждани на кантара на собствената им материална изгода – колко пари им вземат от джоба?

След приключването на мандата си Първанов разкри, че е станал неусетно /семейно, не лично/ мултимилионер и най-вече хотелиер. В други държави и страни, това се нарича гранд корупция, хората се разследват и влизат в затвора. Тук прокуратурата разследва поръчка за телефонни централи.

Колкото и да се мъчат да намерят нещо /бъдете уверени, че Цацаров и Пеевски работят на високи обороти/ няма да успеят да намерят нищо по отношение изрядност и почтеност за президента Плевнелиев. Както не намериха и за президента Стоянов.

В текста на клетвената си реч на Румен Радев има много тревожен текст, в който той определя бъдещото си поведение в ЕС и НАТО като приятел на Русия. Не като глас на ЕС и НАТО в Русия, а на Русия в ЕС и НАТО.

Преди да мрънкаме, че Тръмп ще ни остави в руската сфера на влияние, което е поредната опорна точка, ние сами трябва да се измъкнем ментално от руския си комплекс и страха да провеждаме една или друга линия в политиката си, защото тя може да се хареса или не от Москва.

Медиите и анализаторите на Пеевски и сие ще продължават руската операция срещу Плевнелиев, защото имат материален интерес и защото неутрализацията му остава ключова задача.
Дълбоки анализи, разсъждения, арументация, съдържание не очаквайте. Плащат им за информационни битки, за тролене без да задават въпроси.

Ако на всяка цена трябва да дадете оценка днес и сега – сравнете с Първанов. Няма да Ви бъде трудно. Единият Ви бръкна в джоба. Ако Ви е харесало – тогава имате пълното право да критикувати и мразите Плевнелиев.

Той просто не е един от Вас.

Един шаман

January 24th, 2017

Както е модерно днес – линк: shaman.zavinagi.org.

Има хора, които не са изучавали някоя висша материя в елитни зали под погледа на побелели професори. Не са чели дебели учебници по нея, пълни с премъдрости и хитри съвети. Не са ги превеждали за ръка опитни асистенти през лабиринтите ѝ, да им покажат къде са най-правите и лесни пътища… Но заемат ли се с нея, хващат околните – било за ума, било за сърцето.

Този е един от тях. Още първата му история ме грабна направо за душата. Прати ме в едно някъде, където тайничко му се иска на човек да остане. Или поне да се връща от време на време – подозирам, че дори ако никога не е бил там в своя живот. Някъде, където преживяно и изсънувано се докосват и сплитат, както го умеят само живот и сън.

Приканвам всеки, който обича тези пътешествия, да го посети. Ако някой не му хареса – нека ме наругае тук, че съм му опропастил времето.

А аз сега ще отида да си го препрочета още веднъж. Да си припомня, че също пишех едно време за красивите неща в живота, за доброто и за истинското в него. И може би да събера хъс да го правя, поне от време на време, отново.

Приятно четене!

Тръмпутинизмът

January 17th, 2017

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

За играчките

January 16th, 2017

Видях се преди месец със стар познат. Първите му думи бяха:

– Раздумката после, чакай да ти се изфукам какво си намерих!

Нещото се оказа… трудно за описване. Пластмасово, с размерите и формата на схематично направен чайник. Голям кръгъл отвор отгоре, до него към три сантиметра дълга и също толкова широка тръбичка под ъгъл нагоре и настрани. Точно до него лежеше Чарли – кучето на познатия – и се плезеше щастливо.

– Сещаш ли се какво е?

– Не – признах си след половин минута чудене.

– Чайник. Варя си кафето в него.

– Стига си ме майтапил, кажи какво е.

Той се ухили, извади от един шкаф гумено топче и ми го подхвърли. Беше съвсем леко, сигурно кухо отвътре.

– Пусни го в дупката отгоре!

Пуснах го – след миг то беше изстреляно през тръбичката отстрани. Чарли моментално скочи подир него. Топчето отскочи няколко пъти от стените и тавана и излетя през вратата на стаята. Преследвачът му – подир него.

– Заигравка за домашно животинче?

– Точно така. Гледай.

След две-три секунди Чарли се появи на вратата с топчето в уста. Донесе го и го пусна в играчката, която го изстреля отново. За да бъде погнато отново.

– Умен е, нали? Така може да си играе цял ден! Хем спортува, хем не ме безпокои, мога да си гледам работата спокойно! – гордо заяви приятелят ми.

… Преди три дни се чухме по телефона отново.

– Какво става с оная играчка? Чарли продължава ли да си играе с нея?

– А, изхвърлих я.

– Защо?!

– Проклетият му пес почна да ака в нея…

Пациенти, пациенти – 3

January 9th, 2017

(Предишните два записа можете да намерите тук и тук.)
Повечето от тези са от Интернет. Някои са от мои познати лекари и аптекари. Ето, радвайте се:

—-

– На детенцето ми нещо му тече от ухото и има температура. Да не е от слънчевите изригвания?

—-

Бърза помощ. Повикване – „лошо му е“. Пристигаме – кръвното почти го няма, глухи сърдечни тонове, мраморна кожа, студена лепкава пот, задъхва се и не може да легне… По данни на жената – три дни го болели гърдите, не разрешавал да викнат нас и слушал на запис някакъв биолечител. ЕКГ – инфаркт. Смъртен изход 15 минути след постъпването в реанимацията.

—-

Ражда при нас сектантка. Тежко – налага се животоспасяващо преливане на кръв. Роднините категорично отказват да дадат съгласие. Теглим майната и преливаме на своя отговорност. Спасяваме я на косъм. Тя ни съди после… Оправдаха ни чак на последна инстанция!

—-

Детенце, родено в седми месец, Даун, тетрада на Фало, вътреутробна инфекция… пълен комплект. Мамичка на 16 години, татко няма. Баба на 30 и малко, от които поне 20 не се е разделяла с бутилката и цигарата. Дошли да им се отчетем защо не им даваме да си вземат детето, а го държим и лекуваме.

Обясняваме какво означава недоносеност, генетични дефекти, пороци и прочее. Рисуваме на хартия. На въпроса „Е как се е получило така?“ обясняваме как бременността трябва да се наблюдава, да се правят анализи… Реакция:

– Я стига сте ни дрънкали! Заразили сте ни детето с гъне… гане… гнетическите си болести, а после нас обвинявате! Сега какво да правим? Вие при раждането не видяхте ли, че детето не е читаво? Не можахте ли да го набутате обратно, да поседи още малко, докато се оправи? Безсъвестници такива!…

—-

Този направо го извадихме от гроба. Умираше от туберкулоза. Закърпихме го, съвзехме го, помогнахме му да спре наркотика. Жена му междувременно роди. Сложи си той снимка на детенцето над леглото. Ден преди да го изпишем докопал от някъде дрогата си, боцнал си я и дотам. Умря на леглото, под снимката на детето.

—-

Излиза един от стоматолозите ни в отпуск по болест. Остеохондроза на ръката, не може да я мръдне. А на следващия ден пациент иска да се запише точно при него.

– Няма как, господине. В отпуск по болест е, ръката му е на практика парализирана.

– Е и кво, не може ли да работи с една ръка?

—-

Четиригодишно детенце. Повръщане, жажда, ужасна дехидратация. Пускаме изследвания на кръвта – всички кръвни клетки в норма, инфекция няма. Рентген на череп – няма оток на мозъка. Гастроскопия – нищо подозрително. Две седмици го държим живо на системи, не можем да открием какво му е. Родителите ни гледат намусено и мърморят под нос какви некадърни са лекарите и колко по-добри от тях са натуропатите.

Почваме да пускаме всякакви безумни изследвания, дано нещо ни закачи вниманието. На едно се сещаме да пуснем проба за калций в кръвта – излиза ниво, близко до несъвместимо с живота! Зяпваме и се чудим – детето е при нас, храната е болнична, няма как да го прехранваме с калций. Нито с витамин D… Тук един от нас, очевидно слушал по-внимателно какво мърморят родителите, ги притиска до стената. След малко по-настоятелно разпитване си признават, че са му давали слонска доза витамин D в течение на месеци, по предписване на натуропат. Не сметнали за нужно да ни кажат, понеже то е природно и безвредно, и не е наша работа. Освен с витамина също така го тъпчели със сребро на прах, соли за вана и камилско мляко. Тайно от нас, докато са сами с него в стаята.

Веднага терапия за предозирания витамин, хелати за среброто и всичко останало. Седмица по-късно детето е кукуряк. Обясняваме на родителите, че терапията на натуропата го е отровила. Те се извиняват и чудят. Четем в очите им недоверие. Предлагаме им, ако не ни вярват, да я почнат пак, като си го вземат в къщи, и им казваме след колко време ще почне да повръща пак. Почват да се усещат, че не ги лъжем, и наистина са си докарали детето на ръба на гроба. Обещават да спрат “терапията”.

Не вярвам. Рано или късно ако не този натуропат, някой друг ще им пробута друго натуролечение…

—-

– Ултразвука действа страшно зле на зародишите! Докато го правите, те крещят от ужас и се обръщат настрана! Вие просто печете бебето си живо като в микровълнова печка! Доказано е, че след ултразвук ДНК-клетките пищят по още половин месец и зарязяват с писъка си съседните здрави клетки!

—-

Докараха ни наскоро случай на тройно сътресение на мозъка.

Шестгодишно момченце. Люлеел се на люлката, решил да скочи – туп по лице, разбит нос и ударено чело. Опитал се да се надигне – люлката, която още се люлеела, го халосала отзад по тила. В този момент пристига скочилата от пейките наблизо майка, дръпва го от пътя на люлката, поглежда го вижда кръвта по челото и припада. Халосвайки му главата в асфалта.
След точно два дни юнакът вече по цял ден се носи по коридорите на отделението и лекарите търчат след него, спъвайки и подхлъзвайки се и докарвайки на себе си сътресения на мозъка…

—-

– Може ли да ви питам нещо, докато сме само двете? Една позната ми казва, че като мъжът се възбужда, излиза от таза му една кост и се пъхва знаете къде, и затова таковата, членът му става твърд. А като се умори той, костта се прибира. Вярно ли е?

—-

Тригодишно детенце. Имало температура. А освен температурата установявам, че има и зверска диария – очевидно инфекцията е чревна. Изписвам антибиотик за нея. Майката ме гледа със смес поравно възмущение и съжаление:

– Вие не знаете ли, че диарията не бива да се лекува!

– Моля?! Детето е с чревна инфекция!

– Именно! Детето трябва да изака инфекцията, иначе тя ще остане в червата и ще се размножава!

—-

– Докторе, боли ме коляното, ама направо адски! Половин година ме мъчи вече, едвам се търпи, а вчера така ме заболя, че чак се наложи да му правя компрес със зелеви листа!

—-

Дежурен съм в травматологичния кабинет. Мъж отвън напира да влезе преди другите, да съм му сложел инжекция срещу бяс.

– Взехте ли си номерче от регистратурата?

– Не.

– Добре, вземете и елате, ще ви сложа инжекцията без ред.

– Ако ви се обидя и си тръгна, няма после очите да ми видите!

След половин час ми звънят от регистратурата:

– Тук някакъв поиска книгата за оплаквания и изписа три страници жалба срещу теб…

Май беше прав да иска спешно инжекция срещу бяс…

—-

Идва четиридесетинагодишен мъж. Води четиригодишния си син, ама идва заради себе си. Имал температура. 37.2… Въздъхвам и пиша цялата бумащина около прегледа. През това време малчуганът идва при мен и ми заявява:

– Чичко, ти си мухльо!

Прав е.

—-

31 декември сутринта. В Бърза помощ звъни млада жена. Вече половин година я болял корем, та решила все пак да провери дали не е нещо лошо. И понеже не знае отворена ли е болницата днес…

—-

Обяснения на новогодишни пациенти:
– Просто исках да видя защо пиратката не ще да гръмне…
– Исках да покажа на приятелчетата как се чупят бутилки с глава…
– Само една бутилка съм изпил! Не може ли човек да почете Новата година?!
– Просто реших да се изкъпя малко, да се поразхладя…
– Бях любопитен какво ще стане, ако седнеш на бутилката с шампанското…
– Голяма работа, че съм отварял бутилката срещу лицето си!
– Че кво му е на бебето! И то е човек, не може ли да пийне и замези за Новата година?

—-

И за завършек на записа малко аптечни бисери:

– Ало, аптеката ли е? Докараха ли ви таблетки?

– Преди месец ми дадохте един страхотен чай, може ли още от него?… Не, не помня как се казваше… Как от какво лекува? От всичко ме излекува!…

– Имате ли един такъв обезболяващ препарат за спортисти, казва се „аерозол“? Че го търся по сума ти аптеки, и никъде го нямат.

– Като ви ги докарат тия инжекции, може ли и да ми ги сложите?

– Търся лепило за челюсти.

– Имате ли трева от червено дърво?

– Какъв ви е размерът на капкомерите?

– Имате ли спринцовки по 2 кубически метра?

– Една диетична помада, ако обичате.

– Имате ли освободителни таблетки? (Слабителни.)

– Имате ли спирален бинт?

– Имате ли таблетки за нощем? (Виагра.)

– Дайте ми бромхексин на Бевърли Хилс. (Берлин Хеми.)

– Имате ли трихомоназа? (Трихомонацид.)

– Продавате ли аспиринова киселина?

– Имате ли настойка от електрошок? (Елеутерокок.)

– Свещички дето се слагат вечер, трябва ли да се вадят сутрин?

– Имате ли помпа за източване на тлъстини?
– ?!
– Литър струвал на черния пазар 1500 долара! Пък аз, както виждате, си имам в излишък…

Пред щанда с презервативите:
– Момиче, може ли един скафандър за излизане в космоса?
– Имате ли нещо срещу температура, за тримесечно дете?
– За тази възраст – само свещички. Искате ли?
– Не стават! Претърсих му цялото дупе – няма къде да ги пъхна!…

– Имате ли простатит?
– Това е болест, не лекарство.
– Ама имате ли?
– Не, за щастие. Да не търсите простамол?
– Ега ти аптеките! Никъде го нямат!…

– Дайте ми нещо срещу алергия.
– Искате ли кларитин?
– Искам, ама… Господи боже, това ли е цената?!
– Да ви дам тогава лоратадин? Стотинки е.
– Абе я не ми пробутвайте тия евтинии!…

Новата и старата година

January 1st, 2017

Изпратихме още една година – и с нея куп обичани хора. Особено към края ѝ. Чак страх да те хване колко.

Всъщност, не повече отколкото през други години. Само че сега ни направи впечатление. Просто защото доста хора са се наслаждавали на Careless Whispers или на Singing in the Rain, за Star Wars да не говорим. Ако ще да е дори само на прословутото метално бикини.

Кери Фишър казваше приживе: „Каквото и да правя, ще си остана за хората принцеса Лея. Когато пътувам с такси, няма да ме познаят като редакторката на сценария на „Последният екшън герой“. Нито като авторката на “Wishful Drinking”, нито даже като Мари от „Когато Хари срещна Сали“. Сигурно на гроба ми ще пише „Принцеса Лея“…“ Тя няма звезда на холивудската Алея на звездите. Но когато си отиде, хиляди нейни фенове се събраха там и ѝ направиха самоделна. Дали ще ѝ дадат официално не знам, но знам колко им пука на феновете от това. Последната дума е тяхна, винаги. И тя гласи: „Carrie Fisher, may the Force be with you, always.“

И ще я помнят дълго след като вече са забравили купища силни на деня. Ще дойдат времена, когато виртуалните изживявания ще са отличими от реалните само по богатството и пълнотата си. Когато всеки ще може да живее в тях какви ли не различни животи. А не много след това – и в реалността… Но и тогава, сред технологии които днес не можем дори да си представим, пост-хора ще се събират и ще гледат на античен плосък екран древните двумерни серии на „Звездни войни“. Без да коментират саркастично плоския дори по днешните мерки сюжет и неубедителните дори по днешните мерки ефекти. И ще се възхищават.

Истинските хора на изкуството подаряват не дъвка за преживяне с нула калории, нито пък занимавка за очите, в която няма нищо за ума или душата. Те подаряват не просто щастие или мисъл – те подаряват мечти. Те са, които ни демонстрират колко е вярна мъдростта: „Хората ще забравят какво си казал и дори какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се почувстват.“ Защото именно мечтите, смешните и глупави понякога мечти, са които ни дават топлина и сила отвътре. Те са, които ни напомнят, че сме не бивша кал, а бъдещи богове – и така ни помагат да бъдем не кал, а богове. Или поне истински, достойни хора – ако има някаква разлика.

Хората, които си отидоха тази година, бяха тези, които ни дадоха мечти и топлина, повече от друг път. Затова забелязахме смъртта им и се уплашихме от годината. А е добре да се плашим от собствената си разсеяност. От това колко лесно не забелязваме как си отиват дарители на мечти. Всъщност – от това колко лесно забравяме да имаме мечти. Защото няма по-осакатен и оскотял от изгубилия мечтите си, ако ще да е господар на света. И няма по-богат и щастлив от намерилия мечтата си, дори ако е последен просяк.

Благодаря от сърце на всички, които ми дариха мечти през тази година. И на отишлите си, и на тези още между нас. И много, ама наистина много ми се иска да мога да им се отблагодаря.

Само едно нещо ми се иска повече – да успявам и аз да дарявам мечти. Който има мечти, има силата да си вземе всичко останало и сам.

Това е, което си пожелавам през Новата година.

Годишнина

December 23rd, 2016

С малко закъснение – важна новина!

На 21 се навършиха четири години откакто планетата Нибиру се сблъска със Земята и я унищожи, и всички ние измряхме. Честита годишнина!

Тази година бях технически възпрепятствам да организирам празненство по случай годишнината. Догодина обаче тя е полу-кръгла, 5 години – нещо като полумесец. 🙂 Така че се надявам да направим тогава едно хубаво празненство. Какъв по-голям повод?!

Отсега обявявам – всички, които очакват скорошното унищожение на света по какъвто и да било повод, са поканени!

Сюжети на филми – в едно изречение

December 1st, 2016

(Превод е, от няколко различни места, поне две вече не ги помня.)

Малко зелено човече убеждава младеж да убие баща си
(„Звездни войни“)

Група хора връща в продължение на 9 часа изгубено бижу
(„Властелинът на пръстените“)

Току-що започналата кариера на млад художник отива на дъното
(„Титаник“)

Бял скинхед юрка черни да убиват джуджета
(„Хобитът: Битката на Петте армии“)

Момък се учи да обича девойка без филтри в Инстаграм
(„Шрек“)

Леонардо ди Каприо броди из замръзнала пустош в търсене на „Оскара“
(„Завръщането“)

Наркоманка лъже умствено изостанал младеж в продължение на 30 години
(„Форест Гъмп“)

Момък излиза от виртуалната реалност и веднага си намира гадже
(„Матрицата“)

Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма
(„Интерстелар“)

Мъж отлита на друга планета, за да работи във ферма
(„Марсианецът“)

Мъж посинява в опит да почувства нещо под пояса
(„Аватар“)

Девойка се събужда от целувката на неизвестен, но всичко е наред – той е секси
(„Спящата красавица“)

Малолетен маргинал, пациентка от лудница и културист-ексхибиционист протестират срещу техническия прогрес
(„Терминатор 2“)

Момченце-социопат се опитва да убие двама бездомници
(„Сам вкъщи“)

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха
(„Мълчанието на агнетата“)

Таксиметров шофьор излекува оперна певица от камъни в бъбреците
(„Петият елемент“)

Сирийски бежанци се опитват да попаднат в Европа през Гърция
(„300“)

Canning the spam by crypto-payments

November 26th, 2016

Many methods to fight spam and e-mail viruses decrease them, but nowhere close to zero. This is an attempt to describe a method that will practically stop them.

Attaching payments to e-mail

The essence is to attach to every e-mail a payment to the receiver. E-mail that does not carry a payment should be discarded by the receiver’s software. If an e-mail carries a valid payment, that is automatically extracted into a receiver’s wallet, and the e-mail is presented to the receiver. The wallet can be used by the receiver to attach payments to outgoing e-mail, and/or to deposit / withdraw sums.

The size of the payment should be negligible in a real e-mail correspondence, but prohibitively big for a mass-mailing spammer. To ease the adoption, initially it can be symbolic, to grow later to an effective value. Methods to refund the payments in a real conversation can be used. Whitelisting can be implemented for e-mails that match specific trust criteria.

The payment can be done in a cryptocurrency, existing or specially created for e-mail paying. In the second case, one will have to be created by the Internet governance. As its usage will be mostly legal and its market will be relatively stable, it will soon establish on the cryptocurrencies market.

The scheme is self-imposing: after a significant amount of e-mail addresses start refusing e-mails that don’t contain payments, the others will be forced to adopt it, too.

Methods of attaching a payment

There are many possible. An incomplete list of suggestions follows:

  • Adding in an e-mail a header field that contains a (confirmation of a) transaction to the receiver.
  • Using specially developed e-mail exchange protocol(s) that allow for requesting a payment during the exchange.

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Balancing payments

In a typical real e-mail conversation the number of the mails in both directions is comparable, so the cost balance of the entire conversation will be negligible. In addition, mechanisms can be introduced that periodically zero the balance in real conversations.

Conversations might be marked / unmarked as real following a set of criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually by the reader.
  • Whether the conversation contains replies (esp. if more than one; unsubscription requests might be omitted from consideration).
  • Whether previous conversations with this correspondent have been marked as real.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”.
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists during e-mail transfer
  • Analyzing the message contents

Correspondence balance is most easily zeroed by the net gainer sending a “machine-only” e-mail with a transaction containing the net profit to the net loser. There can be other possible methods, as well as additional checks designed to make the balancing methods work in practice.

Whitelisting

Correspondents belonging to a specific list might be exempted from the payment requirement. The list can be maintained by specific criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually listing / delisting e-mail addresses and domains by the recipient.
  • Already having conversations with this correspondent.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”. (In practice will require also the message to be e-signed with a trusted PKI.)
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists
  • Analyzing the message contents

When sending an e-mail to a whitelisted correspondent, the e-mail software might add a specific mail header that tells the correspondent’s software to not add payments when mailing back (or lack a header that gives the size of the demanded payment when writing to).

Correspondents can be notified of being added to or removed from the whitelist by a “machine-only” e-mail (eg. containing a specific mail header). Such an e-mail will be read by the correspondent’s software and used to mark the sender as requiring or not requiring e-mail payments, and possibly to consider whitelisting the sender in response. As they are not intended for the recipient, “machine-only” e-mails will be exempted from the payment requirement.

Obtaining correspondent payment details

To make a payment transaction to an e-mail recipient, the sender’s software must have its wallet address. If there is no fixed payment sum per e-mail defined globally, it will be good to know also the payment amount the recipient demands per e-mail. There are many possible ways to obtain these. An incomplete list of suggestions follows:

  • Sending a “machine-only” e-mail to the recipient that contains a request for payment details, eg. as a specific header. The recipient’s software should automatically reply with a “machine-only” e-mail containing the details, eg. in a specific header. After that, the real e-mail is sent together with the required payment.
  • Obtaining the payment details from a public database / list.
  • Using a specially designed MTA protocol that allows the MTAs to negotiate e-mail payment details.
  • Replying to e-mails without payments with a “machine-only” e-mail that contains payment details, eg. in a specific header, and waiting a “machine-only” response with the payment. (Should be well-secured to prevent backscatter abuse.)

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Wallet-related

It must be protected well enough against viruses that infect the system it is running on.

A good practice might be to limit by default the maximal sum depositable to it to the size usually needed to maintain daily correspondence. This will make the wallets less attractive target for siphoning by malware.

Weaknesses

The method will require significant upgrades of the existing MUAs, and in some variants by MDAs and MTAs.

The scheme provides plausible denial of responsibility for the payments to the e-mail receiver. This can be used to launder money by sending them as e-mail payments.

Other

Currently the ideas is bare-bones only. Should it be considered valuable, it can be developed further.