Годишнина

December 23rd, 2016

С малко закъснение – важна новина!

На 21 се навършиха четири години откакто планетата Нибиру се сблъска със Земята и я унищожи, и всички ние измряхме. Честита годишнина!

Тази година бях технически възпрепятствам да организирам празненство по случай годишнината. Догодина обаче тя е полу-кръгла, 5 години – нещо като полумесец. 🙂 Така че се надявам да направим тогава едно хубаво празненство. Какъв по-голям повод?!

Отсега обявявам – всички, които очакват скорошното унищожение на света по какъвто и да било повод, са поканени!

Сюжети на филми – в едно изречение

December 1st, 2016

(Превод е, от няколко различни места, поне две вече не ги помня.)

Малко зелено човече убеждава младеж да убие баща си
(„Звездни войни“)

Група хора връща в продължение на 9 часа изгубено бижу
(„Властелинът на пръстените“)

Току-що започналата кариера на млад художник отива на дъното
(„Титаник“)

Бял скинхед юрка черни да убиват джуджета
(„Хобитът: Битката на Петте армии“)

Момък се учи да обича девойка без филтри в Инстаграм
(„Шрек“)

Леонардо ди Каприо броди из замръзнала пустош в търсене на „Оскара“
(„Завръщането“)

Наркоманка лъже умствено изостанал младеж в продължение на 30 години
(„Форест Гъмп“)

Момък излиза от виртуалната реалност и веднага си намира гадже
(„Матрицата“)

Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма
(„Интерстелар“)

Мъж отлита на друга планета, за да работи във ферма
(„Марсианецът“)

Мъж посинява в опит да почувства нещо под пояса
(„Аватар“)

Девойка се събужда от целувката на неизвестен, но всичко е наред – той е секси
(„Спящата красавица“)

Малолетен маргинал, пациентка от лудница и културист-ексхибиционист протестират срещу техническия прогрес
(„Терминатор 2“)

Момченце-социопат се опитва да убие двама бездомници
(„Сам вкъщи“)

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха
(„Мълчанието на агнетата“)

Таксиметров шофьор излекува оперна певица от камъни в бъбреците
(„Петият елемент“)

Сирийски бежанци се опитват да попаднат в Европа през Гърция
(„300“)

Canning the spam by crypto-payments

November 26th, 2016

Many methods to fight spam and e-mail viruses decrease them, but nowhere close to zero. This is an attempt to describe a method that will practically stop them.

Attaching payments to e-mail

The essence is to attach to every e-mail a payment to the receiver. E-mail that does not carry a payment should be discarded by the receiver’s software. If an e-mail carries a valid payment, that is automatically extracted into a receiver’s wallet, and the e-mail is presented to the receiver. The wallet can be used by the receiver to attach payments to outgoing e-mail, and/or to deposit / withdraw sums.

The size of the payment should be negligible in a real e-mail correspondence, but prohibitively big for a mass-mailing spammer. To ease the adoption, initially it can be symbolic, to grow later to an effective value. Methods to refund the payments in a real conversation can be used. Whitelisting can be implemented for e-mails that match specific trust criteria.

The payment can be done in a cryptocurrency, existing or specially created for e-mail paying. In the second case, one will have to be created by the Internet governance. As its usage will be mostly legal and its market will be relatively stable, it will soon establish on the cryptocurrencies market.

The scheme is self-imposing: after a significant amount of e-mail addresses start refusing e-mails that don’t contain payments, the others will be forced to adopt it, too.

Methods of attaching a payment

There are many possible. An incomplete list of suggestions follows:

  • Adding in an e-mail a header field that contains a (confirmation of a) transaction to the receiver.
  • Using specially developed e-mail exchange protocol(s) that allow for requesting a payment during the exchange.

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Balancing payments

In a typical real e-mail conversation the number of the mails in both directions is comparable, so the cost balance of the entire conversation will be negligible. In addition, mechanisms can be introduced that periodically zero the balance in real conversations.

Conversations might be marked / unmarked as real following a set of criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually by the reader.
  • Whether the conversation contains replies (esp. if more than one; unsubscription requests might be omitted from consideration).
  • Whether previous conversations with this correspondent have been marked as real.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”.
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists during e-mail transfer
  • Analyzing the message contents

Correspondence balance is most easily zeroed by the net gainer sending a “machine-only” e-mail with a transaction containing the net profit to the net loser. There can be other possible methods, as well as additional checks designed to make the balancing methods work in practice.

Whitelisting

Correspondents belonging to a specific list might be exempted from the payment requirement. The list can be maintained by specific criteria. An incomplete list of suggestions follows:

  • Manually listing / delisting e-mail addresses and domains by the recipient.
  • Already having conversations with this correspondent.
  • Validating the correspondent e-mail address / domain against public databases / lists with “non-spammers”. (In practice will require also the message to be e-signed with a trusted PKI.)
  • Checking the sender IP address against public blacklists and/or whitelists
  • Analyzing the message contents

When sending an e-mail to a whitelisted correspondent, the e-mail software might add a specific mail header that tells the correspondent’s software to not add payments when mailing back (or lack a header that gives the size of the demanded payment when writing to).

Correspondents can be notified of being added to or removed from the whitelist by a “machine-only” e-mail (eg. containing a specific mail header). Such an e-mail will be read by the correspondent’s software and used to mark the sender as requiring or not requiring e-mail payments, and possibly to consider whitelisting the sender in response. As they are not intended for the recipient, “machine-only” e-mails will be exempted from the payment requirement.

Obtaining correspondent payment details

To make a payment transaction to an e-mail recipient, the sender’s software must have its wallet address. If there is no fixed payment sum per e-mail defined globally, it will be good to know also the payment amount the recipient demands per e-mail. There are many possible ways to obtain these. An incomplete list of suggestions follows:

  • Sending a “machine-only” e-mail to the recipient that contains a request for payment details, eg. as a specific header. The recipient’s software should automatically reply with a “machine-only” e-mail containing the details, eg. in a specific header. After that, the real e-mail is sent together with the required payment.
  • Obtaining the payment details from a public database / list.
  • Using a specially designed MTA protocol that allows the MTAs to negotiate e-mail payment details.
  • Replying to e-mails without payments with a “machine-only” e-mail that contains payment details, eg. in a specific header, and waiting a “machine-only” response with the payment. (Should be well-secured to prevent backscatter abuse.)

One or more might be defined as standard by an Internet authority.

Wallet-related

It must be protected well enough against viruses that infect the system it is running on.

A good practice might be to limit by default the maximal sum depositable to it to the size usually needed to maintain daily correspondence. This will make the wallets less attractive target for siphoning by malware.

Weaknesses

The method will require significant upgrades of the existing MUAs, and in some variants by MDAs and MTAs.

The scheme provides plausible denial of responsibility for the payments to the e-mail receiver. This can be used to launder money by sending them as e-mail payments.

Other

Currently the ideas is bare-bones only. Should it be considered valuable, it can be developed further.

Протест срещу застрояването (Корупция – и молба към всички за помощ – 3)

November 23rd, 2016

Вероятно сте разбрали вече, че утре – 24 ноември 2016 г. – от 9:00 ч. ще има протест срещу застрояването. На ул. „Московска“, срещу Столична община… Но това май не е всичко.

На протеста са поканени, естествено, всички телевизии. И са изказали намерение да дойдат. Един от организаторите на протеста обаче е получил вътрешна информация от някои от телевизиите, че на екипите е наредено да дойдат не в 9:00, а в 8:30 часа, и да снимат как няма хора.

Не зная дали да вярвам 100% на тази новина. Но за всеки случай ще бъда там утре в 8:30 часа. Хем ще ми е по-удобно, преди работното ми време е. Хем и ще проверя дали ще има телевизии, дошли в 8:30 часа, и кои са. Може дори да питам екипите им – кой ви нареди да дойдете половин час по-рано, когато навсякъде протестът е обявен за 9 часа? Споделете името му, не се притеснявайте… Ако пък има кой да снима това „интервю“, може още същата вечер да бъде качено я в Youtube, я на друго популярно и достъпно място. Нека някои служители в телевизия сами станат звезди.

И сигурно ще е интересно да се гледа ситуацията на място, лично. Така че се чувствайте поканени на протеста.

По темата за конкретния строеж при нас – идеята на Дани Петрова (същата онази от фирма Артекс-Д) да се свържа с „Нормална държава“ се оказа добра. Веднага ме насочиха към човек, който взе присърце нещата и обеща да се бори да спре този строеж, заедно с другите незаконни из София. Дали ще се окаже реален ангажимент или политическо „обещание“ – още не зная, тепърва ще се види. Но си струва човек да опита и да даде възможност на една нова партия да получи доверието му. Благодаря от сърце на госпожица (или госпожа) Петрова за насочването!

Корупция – и молба към всички за помощ – 2

November 17th, 2016

Минаха две седмици от първия ми запис в тази поредица. Седмица на продължаваща бясна съпротива от общинските власти.

Вече зная за коя политическа партия няма да гласувам на тези избори – а предполагам, че и нито един човек от квартала. Вероятно не само на тези избори, и със сигурност ще се погрижим да агитираме и всичките си познати по въпроса. Представителите на ГЕРБ в общината заслужиха тази съмнителна чест с упорит труд за защита на незаконния строеж до нас…

Неведнъж съм ги защитавал и подкрепял тук с името си. С надеждата, че ще се преборят с корупцията. Който не вярва – блогът ми има търсачка, проверимо е. Вместо да запазят даденото ми в аванс доверие, те го пропиляха. Мисля, че е полезно за тях да изкарат едно дълго и поучително време извън властта. Може би дори завинаги.

Другата партия, която срина напълно дадено от мен в аванс огромно доверие, беше Реформаторският блок. Неин представител е кметът на община „Оборище“ Васил Цолов – основен защитник на строежа. Твърдял многократно пред медии, че документите му са изрядни. Само че от това, което събираме с течение на времето, сме смаяни от неизрядността им. Нямам представа от какъв халюциноген трябва да си изпати човек, за да реши, че са наред.

Накратко – мисля, че тези две партии изгубиха гласовете си в квартала ни. И ако не се осъзнаят в много кратък срок и не вземат лично мерки най-сетне да кажат истината за строежа и да го спрат, лично аз ще направя всичко възможно да ги изгубят навсякъде, където името ми се цени. Умножете ефекта по поне хиляда жители на околни сгради, и ще получите резултата. Изборът е техен. Ако изберат подкрепата на незаконното пред гласовете на избирателите, аз ли ще съм им виновен, че ще изгубят гласовете на избирателите?

… Но това е друга тема. Сега още малко развитие от днес.

Сутринта намерих на вратата на входа ми залепено ето това обръщение:

Arteks zaplahi

Печатът под заглавието му е копие от писмото, което внесох в Министерския съвет. В добавка към този лист бяха залепени и копия от листовете с подписите ни. Ще рече – имаме приятели в Министерския съвет, знаем ви кои сте. Плашете се, че ще ви съдим.

(Познат почерк, нали? Особено на тези, които по време на социализЪма сме си имали неприятности със „службите“. Случайно съвпадение? Или нищо ново научено и нищо старо забравено?)

Само дето нас ама изобщо не ни е страх. Твърдението, че подписите са събирани под друго писмо, естествено, е типична за „Артекс“ клевета. Всички подписани с удоволствие ще го потвърдят в съда. Така че не могат да ни уплашат. Нито ще посмеят изобщо да ни съдят, дори в корумпираната българска съдебна система. Тръгне ли се да се чопли случаят, нередностите около строежа няма да има как да бъдат подминати. А да си отмъщават с мутренски средства няма да посмеят. Ще е кофти игра, така да се каже.

По-интересно е друго. Кога ще ни свърши търпението и ще дадем „Артекс“ под съд за клеветите им. Тази не е нито първата, нито втората. Както забелязвам, вече се подготвят да отричат, че обръщението е тяхно дело – подписано е почти анонимно, „от оклеветените“. Разбира се, за целите на съда и това е достатъчно. Особено ако делото се наблюдава от представител на Комисията по мониторинг на напредъка на България и Румъния – това е една от линиите, по които действам в момента… Но този опит за избягване на отговорност за „обръщението“ вече показва, че клеветниците се боят. И с право.

Любопитен съм дали в България ще се намери поне една политическа партия, която да не е защитник на корупцията, и да се намеси в нашия случай. След три месеца опит с борба срещу незаконния строеж съм абсолютно наясно – без политически натиск няма да се мине. За съжаление. Ако такава се появи, ще обере гласовете на хората от района.

А към всички читатели на този запис отправям обичайната молба – разпространете го, навсякъде из Интернет. Колкото повече хора го прочетат, толкова повече е шансът да намерим как да се справим с този проблем. И толкова повече е шансът утре, когато започнат да строят нещо незаконно на вашите глави, процедурата по справянето вече да е отработена.

„Писмо до дъщеря ми“

November 10th, 2016

Неведнъж съм писал преди за мигрантите и отношението, което срещат в България. И за ужаса си от това отношение.

Прадядовците ни вписаха в Търновската конституция: „Който роб стъпи на българска земя, свободен става“. И заради тези думи се гордеем с нея и днес… Ако можеха да се вдигнат от гроба и да ни видят как посрещаме подгонените от война и смърт хора, сигурно щяха да се отрекат от нас. Защото това, което казват повечето от нас – и вършат някои – е позор за паметта им.

Дядовците ни пък спасиха от смърт българските евреи. „Мръсните чифути, дето ни грабят и докарват до мизерия.“ Въпреки пропагандата на омраза срещу евреите и тези, които им помагат. И въпреки подигравките, сплашването и понякога и насилието от наши си, български про-нацистки организации… Мина време. Сега потърсим ли нещо, с което да се гордеем пред другите народи и да ни уважават, си спомняме именно за това. Както потомците на спасителите, така и потомците на членовете на про-нацистки организации… Ако се вдигнеха спасителите от гроба, да си видят децата как постъпват със заплашените от война и страдание, щяха да ни заплюят. Защото заради егоизма, страха и най-вече глупостта си затриваме достойнството, което те спечелиха със смелостта да се опънат на машината на Третия райх, премазала цели народи.

Ще се гордеят ли с нас внуците ни? Ще тръпнат ли от патриотизъм, като гледат видеота как връзваме и гоним обратно побягналите от смъртта – да не ни развалят рахатя? Ще казват ли гордо, когато отидат в чужбина: „Аз съм българин!“ Така, както аз имах допреди две-три години очи да го кажа по летищата във Франкфурт и Мюнхен, по улиците на Ню Йорк и Вашингтон? Как мислите, дали след Динко и тълпите морални динковци наоколо още имам очи да се гордея с произхода си? Вие, ако идете там, ще се гордеете ли и ще се тупате ли по гърдите – „Булгар, Булгаааар!“?… Образованите немци са гледали бай Ганьо в банята с недоумение и съжаление. Внуците ни, а и ние рискуваме да ни гледат вече в чужбина с погнуса и омерзение. Оправдани. Ха честито!…

… Преди две седмици случайно ми попадна в Нета писмо на една американка на име Сали Кон, до дъщеря ѝ. По повод Доналд Тръмп и неговата тактика да събира подкрепа чрез кълновете на злото в хората – страха, омразата, глупостта, егоизма… Припомних си как мнозинството българи реагират на темата мигранти – върза ми се чудесно с това писмо. И се замислих.

САЩ не са точно по-добра или по-лоша страна от България, поне не във всичко. За мен точното определение е, че са различна страна – много по-различна от България, отколкото повечето от нас предполагат. И тези, които знаят малко за нея, и още повече тези, които само си мислят, че знаят нещо за нея. Но все пак и там живеят хора, всеки със своите добри и лоши черти. И между тях има такива, от които си струва да се поучим.

Не споделям положителното мнение в писмото за Хилъри Клинтън. За мен тя е олицетворението на американския истаблишмънт – класата хора, която докара масовия американец дотам да е способен да подкрепи такъв като Тръмп. Мисля, че единственото ѝ предимство е, че противник ѝ е точно той – ако беше някой случаен среден американец, щеше да я победи като на шега, и според мен заслужено.

Много е лесно да се дават чудесни обещания, но е добре и да се преценява има ли шанс да бъдат изпълнени. Тръмп даде немалко обещания, които са чудесни. Но да ги изпълни би значело да си съсипе бизнеса. (Всъщност най-доброто олицетворение на това, с което той плаши американците, е самият той.) Нямам вяра да направи подобни саможертви човек, който смята, че може да говори и прави каквото си иска и е над извиненията… По-скоро го очаквам да направи глупостите измежду обещанията си. Да видим.

Но мисля, че от това писмо има какво да научим. Да, то е всъщност предизборно послание на демократите, и краят му не ми е по вкуса. Това обаче не намалява верността на много от мислите в него. (На мен например то даде мъничко повече уважение към американците, заради признанията вътре. Който има силата да си признае грозните неща, има как да върви към по-добро.) Затова и го преведох, набързо и несръчно. Оригиналът е тук.

Нарочно изчаках изборите да минат – смятам, че то ще тежи така повече, и при двата възможни изхода.

—-

Искам да ти се извиня от сърце, че светът, в който те доведох е такъв. Че в него Доналд Тръмп е не просто възможен, а би могъл да стане следващият президент на Съединените щати. Надявах се, че в тази точка на историята ще сме твърде добри, за да може това да се случи. Очевидно не сме.

Знаеш някои от нещата, които Доналд Тръмп е казал и направил по време на тази кампания. Чуваш ги по новините. Децата говорят за тях в училище. Преди ден каза, докато закусваше, „Мразя Доналд Тръмп“. Моля те, недей. Не мрази един тъжен човек с много власт и малко самоконтрол. И не мрази хората, които ентусиазирано го подкрепят. Доналд Тръмп води кампания на омразата. Омразата се побеждава не чрез омраза, а чрез съчувствие и разбиране.

Важно е да разбереш какво представлява Доналд Тръмп. Той е огледало, което отразява една мрачна и опасна част от нашата история – част която, без значение дали го харесваме или не, е във всички нас. Затова искам да разбереш ролята, която всички сме изиграли, без значение дали сме го искали или не, в надигането на Доналд Тръмп.

Нашата нация е родена от геноцид. Преди да е имало дори проблясък на нещо, наричано Америка, из цялата тази земя са живели милиони коренни американци. За да бъде направено място за белите ни предшественици обаче, коренните американци са били избивани. Още оттогава идеята кои сме „ние“ като бели американци винаги е била дефинирана чрез постоянното противопоставяне на някакви заплашителни „те“, които не принадлежат към нас. Това не е новост. То е част от нашето наследство.

Белите американци са рационализирали това избиване, като са мислели, че другите хора са по-низши – „диваци“, не в такава степен хора като колонистите. Същата „логика“ е била използвана, за да рационализира робството – че хората от Африка са някак по подразбиране по-низши от американците от европейски произход, и по тази причина е напълно нормално едните да подчиняват и подтискат другите. Дори след прекратяването на робството упоритата вяра в това, че черните американци са по-низши, е донесла десетилетия на насилствена сегрегация и подтискане чрез насилие. И продължава да води до несправедливост и днес.

Докато си припомняш тази ужасна история, е важно да разбереш, че робовладелците, поддръжниците на сегрегацията и тези, които защитават неравенството, не са мислели, че правят нещо нередно. Всъщност повечето от тях са смятали, че постъпват справедливо. Същото важи за тези, които подкрепят нетърпимостта и несправедливостта и днес. Масовата несправедливост не е дело на шепа злодеи – тя се ражда, когато мнозинството от хората съзнателно подкрепят несправедливостта.

В нашата история е имало време, когато сексуалното посегателство не е било дори термин, да не говорим за престъпление. Също така, линчуването на черни мъже и жени често е било игнорирано, или дори активно поощрявано от нашите лидери и техните закони. Несъмнено ние сме постигнали оттогава прогрес, но далеч не достатъчно. Отчаяно се опитвам да те опазя от общество, което тихичко но непрекъснато те учи, че като момиче ти не си равна на мъжете. Че си ценена заради тялото си повече, отколкото заради ума си, че не заслужаваш същите възможности, и определено не същото уважение по дефиниция. Истина е и че черните мъже и жени все още са третирани много различно спрямо нашите закони и в нашите общности. Докато растеш, ще ти е по-лесно да постъпиш в колеж и да си намериш работа и да си купиш дом, отколкото е за черните ти приятели. Това не е защото си заслужила повече или ти се полага повече, а понеже нашето общество има по-ниско мнение за тези, които не са бели. Също така ще е по-малко вероятно да ти създават проблеми в магазина, или да те спира полицията, и особено да те застрелят и убият единствено заради подозренията, които подсъзнателно прикачваме към тъмнокожите. Не бива да се чувстваш виновна за това. Но трябва да помогнеш то да се промени.

Дори като виждах тази не-перфектна история, живеех с илюзията, че сме прогресирали повече, отколкото се оказа, че сме. Дъгата на историята ни, макар и с колебания, извива към справедливостта. Повечето американци са израсли с отхвърлянето на сексизма, расизма и другите видове дискриминация, и поне се опитват да се борят с несъзнателните предубеждения, които продължават да се просмукват в живота ни.

Въпреки това обаче една значителна част от американците дори днес виждат равнопоставеното третиране на жените и цветнокожите като нещо лошо. Те вярват, че ако другите получат повече възможности, за тях ще останат по-малко. Тези американци възприемат себе си като исторически определените наследници на възможностите. Когато те казват, че искат „Да направим Америка отново велика“, те мислят за отминали „по-добри времена“ – наглед по-добри за белите в Америка, но времена на изпитания и мъчения за цветнокожите, и нерядко и за жените. Никога не се доверявай на тези, които ти обещават по-добро бъдеще чрез връщане към миналото. Бъдещето идва чрез прогрес.

Нашият прогрес като нация е нещо, с което можеш да се гордееш. Докато растеш, е важно да разбираш все повече от тъмните петна в историята на Америка, но също и от моментите на просветление, в които сме поемали напред. Някога в нашата нация черните хора са били собственост на белите и само белите мъже са можели да гласуват. Променили сме тези неща. Историята ни е прогресирала по не най-добрия начин, но не се съмнявай, че е прогресирала – и този простичък, но славен факт трябва винаги да ти дава надежда. Не позволявай на тези, които се борят срещу прогреса, да те убедят, че те са единствените, които обичат страната си. Борбата да направим нашата нация по-приемаща и по-справедлива е една от най-висшите форми на патриотизъм, които мога да си представя. Ако винаги се бориш за честност и справедливост, ще се гордея с теб, и страната ни ще се гордее с теб. Ще бъдеш ярка светлина във все още продължаващата ни история.

Всичко това може все още да ти е трудно за разбиране. Та ти си още само на осем години. Но зная, че разбираш разликата между правда и неправда. Зная, че знаеш, че нещата които Доналд Тръмп казва за мексиканците и военните ветерани и за мюсюлманите и за жените не са верни. И, което е по-важно, че това което той защитава е погрешно – тесногръда визия за Америка, която предлага възможности за някои чрез подтискането на останалите. Тази „логика“ е родила грешките на миналото ни. Всяка нощ се моля тя да не роди действията на бъдещето ни.

Казваш, че ако Доналд Тръмп победи, искаш да се преместиш в Индия. Боя се, че трябва да ти кажа – сегашният министър-председател на Индия не е много по-добър от Тръмп. По-важното обаче е, че какъвто и да е резултатът от тези избори, ние ще стоим и ще се борим за справедливост. Ако Тръмп спечели и направи нещата, които обещава, ние не само ще демонстрираме по улиците, но и ще спрем с телата си неговите отряди от нахлуването със сила в джамии или нахълтването в домовете на имигранти. А ако Тръмп не спечели, ще трябва да продължаваме да се борим – срещу нетолерантността и омразата, които продължават да витаят съзнателно и несъзнателно из умовете ни и из цялата ни нация. Ако Тръмп бъде победен, ще предстои още много работа, докато подсигурим да не се надигне друг Тръмп.

На 8 ноември ще те взема със себе си на гласуването. И ще гласуваме заедно, за да изберем Хилари Клинтът за първата жена президент в 227-годишната история на американското президентство. С този избор ще гласуваме и да подкрепим най-доброто от американските стойности. С всеки косъм от съществуването си ще гласуваме, ще говорим, ще пишем, ще демонстрираме и ще правим всичко което можем, за да подкрепим и подсилим справедливостта, приемането на другите, честността, добротата и равните възможности за всички.

Не мога да ти обещая, че тези ценности ще управляват всеки един момент от бъдещето на нацията ни, тъй като те нерядко са се проваляли в нашето минало. Но ти обещавам, че ще се боря за свят и страна, които в сърцето си са обичащи, щедри и красиви като теб. Ще се боря за свят, какъвто ти и всички други деца заслужавате. Избирането на Хилари Клинтън и побеждаването на Тръмп е просто една стъпка. Напред.

Корупция – и молба към всички за помощ

October 27th, 2016

Искам да ви помоля да помогнете. На мен и цял квартал хора.

На ъгъла на улиците „Буная“ и „Русалка“ в София се строи не твърде законен строеж. Ето накратко фактите около него.

До 2007 г. това е зелена площ срещу блок, със сграда на трафопост в нея. През тази година площта е продадена от общината, тихо и потайно – първо 69%, след това и останалите 31% – на фирмата „Ришельо ЕООД“. С неясен статут – дали е зелена площ или строителен терен, но и в двата случая незаконно. Нормативната база постановява, че зелена площ не може да се продава, а за терен с право на строеж трябва да се проведе търг (какъвто не е проведен, и разбираемо – теренът винаги е бил зелена площ). Продадена е за сума под 150 лева на квадратен метър – горе-долу колкото при прословутата сделка с „Царските конюшни“. Информация кой в общината е разрешил продажбата засега не сме успели да получим.

През 2015 г. теренът е препродаден – вече с право на строеж – на добре известната строителна фирма „Артекс“. Цената вече е 750 лева на квадратен метър. А през март 2016 г. е започнат строеж на осеметажен жилищен блок. В грубо нарушение на изискванията за отстояния до съседни сгради. (За да бъде замазано то, съседният паркинг е обявен за улица. Но дори така отстоянието пак е в нарушение на изискванията.)

В заповедта за разрешаване на строежа (ВРИД Гл. арх. на СО Бойка Къдрева) има поне две грубо неверни твърдения. Съседи с познания в строителството казаха, че и много от другите му документи също няма как да са редовни. Стреснахме се и започнахме да събираме информация по въпроса. В много от случаите се сблъскахме със стена. Много от исканията ни за информация, особено към органи на Столична община, бяха отхвърлени – все едно тя е над Парламента и сама си избира дали да спазва Закона за достъп до информацията, или не… Въпреки това намерихме интересни неща.

Сред тях са времената и цените на продажбите. Корупцията е очевадна и потресаваща, дори за нас, дето живеем в България. А то е само началото! Оказва се, че след като е продала терена, Столична община не само е продължила да го води зелена площ, но и е кандидатствала с тази площ за евросредства, за поддържане и обновяване на градинки! Средства не е получила, но признанието какво всъщност е този терен – непродаваема по закон зелена площ – е очевидно.

След известно ходене и протестиране по общинските институции без ефект, на 21 август се събрахме и направихме протест край строежа. Имаше представители на телевизии, но особено отразяване нема. Единствено в сутрешния блок на bTV кметът на община Оборище Васил Цолов излъга в ефир, че на този терен никога не е имало зелена площ, и че всички документи на фирмата-строител са изрядни.

След като се поопомнихме от тази наглост, на 16 септември отново се събрахме на протест, този път пред Столична община. Пак имаше телевизии, скромно отразяване… и оглушително мълчание от страна на общината. Негласно признание, че Столична община е вътре в далаверата и е защитник на тази корупция. Единствената реакция беше, че по строежа се появиха надписи „Снимането забранено“ и работата започна на удължен работен ден и се заработи и в почивни дни. Негласно признание, че строежът наистина е незаконен, и бързат да го завършат, за да не може да бъде премахнат по съдебен път. (Оказва се, че има такава вратичка в закона – сложат ли покрива, сградата трябва да бъде узаконена, колкото и престъпно да е построена.)

След като се уверихме, че Столична община е замесена в корупцията и прикрива незаконността на строежа, решихме да се обърнем с писмо до министър-председателя, други организации, най-различни медии и прочее. (Писмото можете да намерите в колекцията файлове на линка http://www.gatchev.info/ftp/public/Nezakonen%20stroej/ . Пак там ще откриете и малко документи около тази далаверка.) Нещо обаче съм загубил вяра, че ще получим помощ и оттам – знам добре механизмите и мащабите на корупционната държава. Затова и ви моля за помощ.

Помогнете всякак, както можете. Разпространете текста на този запис, или линк към него, навсякъде в Интернет, където можете. Разпратете го на всички журналисти, които познавате, с молба да отразят случая ни. На всички политици, които познавате, с молба да ни подкрепят. (Ако имате познанства в европейски органи – чудесно!) Ако имате идеи за хора, организации или действия, които биха помогнали, пратете ми ги на grigor в сайта gatchev.info. Каквото решите, че може да е от полза, все е добре дошло!

Нека поне веднъж вземем и си помогнем. Нека поне веднъж бъдем заедно срещу корупцията, която съсипва страната ни, обществото ни и съществуването ни. На други места хората успяха да спрат незаконни строежи. Мафията зад нашия очевидно е по-окопала се, но съм сигурен – ако всички направим каквото можем, ще я победим. Не само за да не мине една корупционна далавера. А и за да се научим, че имаме силите да побеждаваме корупцията. Защото нещата в България са стигнали до степен да е или ние нея, или тя нас. Нека поне веднъж си помогнем и я победим! Защото всички сме в този кюп. Ако днес номерът мине при нас, утре ще си замине и последната зелена площ и при вас. Помогнете ни, за да помогнете и на себе си!

Благодаря ви предварително и от сърце.

Готви ли се Русия за война?

October 17th, 2016

Според мен – да. Усилено. Медиите там отдавна вече държат пропагандата на военно равнище. Войските честичко провеждат тук или там мащабни учения. Гражданска защита – също: в идващото сега се планира да участват около 40 милиона души, почти една трета от населението. Достатъчно за пълното покриване на цялото население при военна ситуация.

Причините ги споменах още през януари. Тогавашният запис обаче беше посветен предимно на руската пропаганда, и не е по-малко актуален и сега. Тук обаче искам да обясня причините за подготовката за война по-подробно. А може би и вариантите за нея.

През първите 15 години от управлението на Путин Русия спечели от износ на петрол около две хиляди милиарда долара. Около половината бяха налети в жизнен стандарт, и го повишиха в пъти. (Това е основната причина средният руснак да обожава Путин и да му се кланя.) Около една четвърт бяха дадени за разработване на нови оръжия и превъоръжаване. Останалата четвърт се изкраде или се хвърли за глупости. В развитие, образование, здравеопазване и другите стратегически за една страна области не беше инвестирана кажи-речи нито копейка.

Тази политика обаче работеше докато петролът беше над 100 долара за барел. С разработването на шистовите находища той падна здравата. (В обозримото бъдеще не очаквам да се задържи стабилно над 60 долара за барел.) А това значи, че жизненият стандарт в Русия нямаше как да не спадне сериозно. (Повече по въпроса – тук, тук и тук.) И като резултат, масовият руснак да не започне бавно и мъчително да разлюбва Путин.

Как върви този процес? Ако вярваме на официалните руски медии, изобщо няма подобно нещо, руснаците обожават Путин повече отвсякога. Ако имате достатъчно опит с руски медии и тяхната привързаност към истината, дори само това вече ще ви говори, че разлюбването е в пълен ход. Официалните проучвания на официалните руски социологически агенции също говорят за 85% поддръжка за Путин. Строго неофициални данни обаче говорят за не повече от 60%, с тенденция за все по-ускоряващ спад.

Косвено потвърждение са резултатите от изборите. Избирателната активност в Русия обикновено е поне 50%, в големите градове – над средното. На тези избори подкрепата за „Единна Русия“ – партията на Путин – беше по-висока отвсякога, към 75%. (Официално Путин не членува в никоя партия. Точно както Бойко Борисов официално беше дълго време само прост член на ГЕРБ.) Избирателната активност обаче беше около 30%, и в големите градове беше още по-ниска. Иначе казано, на хората им е писнало от Путин, но няма опозиция, която да подкрепят. Защо ли?…

Путин с гаранция има истинските данни, много преди аз да ги имам. И много преди резултатите от изборите. И с гаранция знае каквото дори аз знам – че Русия няма механизъм за демократично пенсиониране на силен държавен глава. Ако главата е стигнал дотам да не го подкрепя и жена му, както беше с Хрушчов и Елцин, може да бъде оставен жив, да оглавява някой колхоз. Ако обаче е с голямо влияние в „службите“ като Путин, оставянето му жив е рецепта за контрапреврат – няма как, твърде опасен е… А спадне ли авторитетът му сред населението твърде много, може да започнат брожения и самоорганизиране на опозиция. „Службите“ ще се окажат с много повече работа и с разклатено положение – няма как да позволят подобно развитие. И ако има човек в Русия, който да е по-наясно с това от всеки друг, това е Путин.

Какво му предстои? Някъде през първата половина на 2017 г. валутните резерви на Русия ще свършат. (Без сериозни промени в обстановката – още през първите 2-3 месеца.) Санкциите няма да бъдат отменени дотогава, достъпът до световните финансови пазари ще остане затворен, Русия няма да може и да тегли заеми. А спре ли да харчи валута, рублата отново ще потегли надолу, и с нея жизненият стандарт на руснаците. Тихичко трупаното към момента недоволство, показано чрез процента изборна активност, ще започне да расте все по-бързо и да става все по-явно. Покаже ли се над повърхността, самоорганзирането на опозиция ще стане неизбежно… Без рязка промяна в обстановката на Путин му остават няколко месеца живот.

Каква промяна, която би го спасила, може да предизвика той? Само една – да започне война. Тя ще му позволи да ескалира пропагандата и промиването на мозъци в Русия още повече отсега (ако това е възможно), и да обяви военно положение в страната. В него може да смаже всякаква опозиция и вкара недоволството в пътя със сила, в течение на години. В същото време, поредица военни успехи могат да му върнат реалното одобрение на хората, особено в условия на бясна наци-шовинистична пропаганда. (Тя вече е налице в Русия. Писал съм и преди – ако не знаете, че ние българите сме воювали заедно с германците при Сталинград срещу СССР, погледнете руските медии. Да видите какви предатели и нацисти сме. И не само ние, естествено.)

Би ли свършила на Путин работа една война в Сирия срещу САЩ? Надали. Първо, Сирия е твърде далече – не е оправдано да обяви военно положение в Русия заради ситуация на хиляда километра от нея. А и САЩ не ми се вярва да сглупят и да отворят такава война. И второ, че ако САЩ все пак сглупят, действията могат много бързо да ескалират в пълномащабна война между Русия и НАТО. Към момента Русия няма готовност за такъв сблъсък – НАТО ще я премаже. А ескалират ли нещата до ядрена война, Путин няма да преживее и няколко дни. (И Русия ще бъде унищожена като военна и промишлена сила, но това за него са незначителни подробности.)

(Към момента Русия активно ухажва Китай, точно за подобен случай. Човешките ресурси на Китай са далеч над тези на САЩ, промишлеността им нищо чудно вече също да е по-силна от американската, ако и военните им продукти да не са толкова качествени. Китай обаче, каквито и тайни съглашения да е подписал с Русия, надали ще бърза да се навре между ритниците на два ядрени дракона. По-вероятно е да предложи на САЩ ненамеса срещу солидно парче от Сибир, когато Русия падне – и ще го получи, САЩ нямат къде да ходят. Ще е по-голяма печалба, отколкото ще получи, ако подкрепи Русия… И Путин знае и това.)

Затова ми се струва най-вероятно Русия да нападне Украйна – тя е достатъчно слаба в момента, за да му даде бърза победа. Из руските сайтове „гебухата“ вече почти всеки ден пуска вести как украинските въоръжени сили нарушават примирието и атакуват мирни градове в Донбас. (Част от тези вести може и да са верни – Порошенко и генералите му са достатъчно глупави.) В уречения момент на Русия „ще ѝ писне от това“ и ще започне „освободителна война“. С мобилизация, военно положение и прочее. Вероятно за не повече от две-три седмици бойните действия ще са приключили.

Какъв ще е резултатът? Зависи от няколко неща – най-вече от силата на подкрепата на Запада за Украйна. Най-вероятен ми се струва вариантът, при който Източна и Южна Украйна ще бъдат обявени за „Новорусия“, „Малорусия“ или някаква друга Русия, и ще направят „референдум за независимост“ с резултат, подобен на кримския. Оттам нататък могат да останат като марионетни държави или да „се присъединят“ към Русия, вероятно заедно с Приднестровието. Северозападна Украйна може да остане като отделна държава, било с марионетно правителство ако Западът не окаже достатъчно категорична подкрепа, било с реално. Разбира се, има и много други варианти.

Кога да очакваме войната? Също зависи от няколко неща. Основното са президентските избори в САЩ. Ако спечели Тръмп, бих се учудил ако до края на март Украйна изглежда като сега. Ако спечели Клинтън, са възможни всички варианти. Ако до края на 2017 г. все още няма война, значи или моделът ми е грешен, или зад кулисите Русия е получила ултиматум за война от НАТО, ако нападне Украйна. Или пък обещания за смъкване на санкциите, ако се въздържи. Ако пък нападението започне още по или около коледно-новогодишните празници, очевидно новият Хитлер ще е дори по-агресивен, отколкото предполагам… Нека видим.

Какво ще стане, ако Русия завладее Украйна – цялата или източните и южни части? Победата над Украйна и евентуалното присъединяване на повечето от териториите ѝ към Русия, подкрепено от масирана пропаганда, ще изкара Путин най-великия руски владетел някога. Руснаците ще са склонни да издържат още немалко спадане на жизнения стандарт, преди недоволството да се надигне открито. („Ще погладуваме година-две-три, но си върнахме сума ти исконна територия и население – струва си!“)

Но без съмнение върху Русия ще бъдат стоварени още по-сурови санкции, без надежда за отмяна. Перспективата за подобряване на жизнения стандарт ще отпадне напълно. След година-две-три икономическият упадък няма да е овладян, и подкрепата отново ще започне да спада. Съответно, на Путин ще му остава само един начин да остане жив – нови военни победи, по-големи от предишните. Нацизмът е като наркотик, иска непрекъснато качване на дозата. Иначе казано, ще трябва да се заеме с по-голям враг. А такъв наоколо има един – Западна Европа, тоест НАТО.

Ще бъде ли Русия дотогава в състояние да воюва с НАТО, и то успешно? Напълно е възможно. Може да изкара армия, сравнима по численост с натовската, въпреки че е 148 милиона души (с частите от Украйна – може би до 180), а НАТО е над 900 милиона. Подобна война надали ще продължи повече от 2-3 месеца – за толкова време няма как да обучиш за добър войник човек, който не е служил. В Русия 95% от мъжете са служили, в НАТО – надали и 10%. И руските войници вероятно ще са много по-„мотивирани“ да се бият до смърт от западните – Русия има огромен опит и в обявяване на пленниците си за предатели, и в „заградителните войски“, и в наказателните батальони…

Друг фактор е съвременното оръжие. НАТО има технологично и числено превъзходство във въздуха, но само там. Навсякъде другаде бойната техника на НАТО е модели от 1970-те, докато тази на Русия е модели от 2010-2015 г. Особено голяма е разликата в бронетехниката – а в съвременната война територия се заема с бронетехника. И се защитава с пехота…

Третото, което решава съвременната война, е силната промишленост. Руската може да бъде поставена на военна нога на практика цялата, още дълго преди конфликта. (Може да се наложи да разстрелят отделни недоволни – няма проблем.) В НАТО военизирането на над една трета от промишлеността, дори по време на война, вероятно ще доведе до безредици. Дори така обаче балансът не е в полза на Русия – НАТО я превъзхожда като промишлена мощ над 10 пъти. При пълномащабна конвенционална война най-вероятно Русия отначало ще отбележи значителни успехи, но след това ще бъде изтласкана обратно. Изтласкването вероятно ще е бавно, понеже руските войски ще държат местното цивилно население като заложници, но ще стане.

Има ли при това положение Путин печеливша стратегия? Не, но има простичка печеливша тактика. Отхапване на малки парчета и енергично размахване на ядрената бухалка, ако бъде притиснатда ги върне. Ще рискува ли някой разумен политик от голям мащаб ядрен Армагедон заради някаква си Латвия или България? Естествено, че не. Особено когато е очевидно, че ако оставиш Русия да се попържи в собствен сос десетилетие-две, тя ще рухне като СССР преди… Западните политици никога не са разбирали до каква степен лична и егоистична е мотивацията на авторитарните властници. Без значение дали властникът се казва Ким Чен-ун, Путин или Ердоган… Така че Русия ще може да напредва стъпка по стъпка дълго време. Капка по капка – велика Русия. Докато не се намери някой Хари Труман, който да се опъне без да му мига окото.

Къде е нашето място при това положение? Ако Русия завладее Украйна по описания по-горе сценарий, значи моделът ми е предимно верен. Тоест, вероятно ще се случи и останалото от него. След Украйна ще последват и други държави от Източна Европа.

И България нищо чудно да е първата в този списък. Едно, че Западът очаква да бъдат нападнати първо прибалтийските републики, а Путин е достатъчно хитър, за да знае това и да подходи иначе. И второ, защото руското разузнаване и руските подлоги тук имат контрол върху икономиката, политиката и зомбитата си в далеч по-голяма степен, отколкото в Прибалтика. Нападне ли ни Русия, продажните ни генерали вероятно ще изкомандват армията да не мърда, и ще се наредят за сребърниците си пред новия генерал-губернатор. И после ще се тупат по гърдите как са спасили армията ни от сигурна смърт. Като пожарникар, който се тупа по гърдите как се е спасил от сигурни изгаряния, като не е отишъл да гаси пожара…

Ще каже човек – хубаво де, няма да ни е за пръв път. Точно така е. Само че този път е възможно – ако и малковероятно – да се случи и още нещо.

Русия можа да удържи Крим лесно, понеже над 50% от населението там са руснаци. Сигурно ще иска да може да удържи и България лесно – но тук няма как да заселят още над 8 милиона руснаци, няма къде. Така че, ако реши да работи в тази насока, ще има само едно нещо, което може да направи. Каквото Сталин направи навремето, за да има сега Крим над 50% руско население – пресели кримските татари в Казахстан и Сибир. Така, че след първите десет години останаха живи една трета от тях, а можаха и до момента да се върнат в Крим още по-малко…

Дано това последното си остане само теоретична спекулация. Ако някой дойде и ми гарантира, че то никога няма да се случи, ако си дам дясната ръка, я давам на секундата. Колкото и малък да е шансът да стане иначе, твърде ужасен е. Дано завинаги си остане просто логическо-аналитичен кошмар. Ще празнувам и ще си хвърлям шапката, ако никога не се случи…

… Добре. Достатъчно с мрачните прогнози и страховете. Нека видим какво ще се случи с Русия реално. Като начало – с отношенията ѝ с Украйна.

Урокът на Чичото

October 7th, 2016

– Да ти дам епикризата да я видиш?

– Виждам я. По теб. – Увиснал ляв ъгъл на устата, леко поспаднал долен ляв клепач, поизгладени лицеви гънки отляво, леко затруднен говор, едва забележимо залитане наляво при обръщането. Жестикулира предимно с дясната ръка, а е левичар и обикновено предпочита лявата. И мисленето му е едва доловимо мудно и разконцентрирано – да съм аз това, ще е даже над средното за мен, но познатият ми винаги е бил ум като бръснач. – Стисни с две ръце… – Лявата стиска прилично, но забележимо по-слабо от дясната. Темпорален инсулт, по-вероятно дълбок. – Я да видя епикризата. – Точно така. Инсултът не е голям, за щастие, но останалото в картинката не е добро. Силно втвърдени и резистентни основни мозъчни артерии, кардиомиосклероза…

Той ме гледа изпитателно:

– И сега пак ще ме караш да се отказвам от пушенето?

– Няма. Вече си се уверил на собствена глава до какво води. Оттам нататък дали искаш да си жив и относително здрав си решаваш ти. Ако не искаш, аз не мога да ти помогна. Както се вижда. – Ядът и горчилката ми са доста повече от обикновено. Не заслужава да го кастря така, свестните и умни като него хора са много малко. И може би точно затова го кастря – дано му дойде най-сетне акълът.

– Колко време имам да ги спра?

– Николко. Последната си я изпушил вече.

– Знаеш ли какво е моето пушене да го спреш отведнъж?

– Знам. (За любопитните – описвал съм го тук.) Не е приятно, но алтернативата е още по-неприятна. Приятно можеше да е, ако ме беше слушал през толкова години повтаряне…

Още малко разговор, допълване на терапията му, обяснение какво да очаква и от какво да се пази… След разговора обаче, докато пътувах към нас, си спомних разказа на един мой познат. Ето го, предаден с неговите думи:

Имахме навремето един състудент, известен като Чичото. Веднъж си беше довел племенника, връчили му го да го забавлява. И понеже беше година по-голям от нас, солиден на вид, ходеше с костюм и беше зрял не по годините си, му остана като прякор.

Бащата на Чичото беше починал на четиридесет и седем години. Докато следвахме, на петдесет и една почина майка му. И двамата от усложненията на изключително тежък диабет. Бяха лекари и бяха направили всичко възможно да противостоят на болестта, но толкова бяха могли… Така че наследствеността на Чичото в това отношение беше ужасна. Нормално беше да очаква да развие диабет още преди двайсет и пет и да не доживее четиридесет и пет въпреки лечението.

Родителите му обаче се бяха оказали мъдри. Поставили го бяха на строга диабетна диета още с раждането му. Когато беше станал на възраст да разбира нещата, му бяха обяснили – когато пестиш наистина както трябва, и много малкото често се оказва достатъчно… А той беше имал мъдростта да го разбере и спазва.

След като завършихме, дълги години не бях срещал Чичото. Но преди година го видях на улицата. Седнахме на кафе, поговорихме си, припомнихме си студентството. Не се сдържах и го попитах как е.

– Читав! – похвали се той. – Даже без лекарства захарта ми е на горна граница, но не е над нея. А пия редовно манинил, даже още не съм на инсулин. Регулирам си физическото натоварване, следя си холестерола и липидите, замервам си състояние на артериите, изобщо грижа се за биологията си много старателно. И тя се отплаща. На петдесет и две още нямам диабет, при моята наследственост! Ако не се случи нещо непредположимо, очаквам да стигна нормална продължителност на живота!

Напоследък здравето вече може да се купува, в това или онова отношение. За в бъдеще ще може и в повече. Но нищо не може да замени мъдростта в грижата за здравето си, или да се сравни с нея.

Бъдете мъдри.

HP принтерите – вече само с касети на HP

September 19th, 2016

По информация от различни места, няколко модела принтери на HP на 13 септември са престанали да приемат касети, които не са произведени от HP. Засегнати са моделите Office Jet, Office Jet Pro и Office Jet Pro X. Възможно е да има и други засегнати модели.

Типични съобщения за грешка, което тези принтери вече показват при поставяне на касета, не-произведена от HP, са “cartridge problem”, “one or more cartridges are missing or damaged” или “older generation cartridge”.

Фирмените касети на HP обикновено струват значително повече от техни аналози, произвеждани от други производители.

По информация от HP, промяната е дошла с последния ъпдейт на фирмуера за тези принтери. По данни на други източници обаче, фирмуерът на тези принтери не е получавал ъпдейти от 16 март 2016 г. – иначе казано, датата на отказа е била предварително програмирана във фирмуера.

Запитани по въпроса, HP не са коментирали кога е бил последният ъпдейт на фирмуера на тези модели. Съобщили са, че ъпдейтите на фирмуера са периодични. Декларирали са, че целта на този ъпдейт е да защити иновациите и интелектуалната собственост на HP.

По информация на HP, произведени от тях касети, които са били презаредени с друго мастило, ще продължат да работят. (Не зная дали презареждането на HP касети с друго мастило е юридически позволено и доколко лесно е. Чувал съм, че за касети на други производители е изрично указано, че презареждането им е забранено, и/или че се налага чипът на касетата да бъде сериозно модифициран при презареждане. Модифицирането на чипове масово производство като правило представлява посегателство над интелектуална собственост и се преследва от закона.)

По информация на холендския производител на не-маркови касети за принтери 123inkt, проблемът не е изолиран. Те твърдят, че всички производители на принтери често пускат ъпдейти на фирмуера, официално за подобряване на работата на принтера или решаване на проблеми със сигурността. Според 123inkt обаче големият процент от тези ъпдейти вършат само едно – премахват възможността на принтера да работи с изгодни като цена не-маркови касети.

—-

Да вярвам ли на 123inkt? Не зная. Те са страна в спора и потърпевши от действия като това на HP, така че твърденията им е задължително да се приемат с едно наум.

Не зная и дали новината за спряната съвместимост е истина – от 13 септември насам не съм имал работа с HP принтер от тези модели, за да го проверя лично. Ако съдя обаче по насоките в развитието на ИТ индустрията и света, е много вероятно да е истина. Включително да е истина и това, че датата на прекъсването на съвместимостта е била вградена във фирмуера на принтерите много по-рано.

Изкарвам си хляба с програмиране, а хобито ми е писателстване – тоест, би трябвало да съм най-големият поддръжник на интелектуалните права. Видът, в който биват упражнявани сега обаче ме е направил сериозен поддръжник на ограничаването им. А ако тази новина е вярна, вероятно всеки нормален човек би станал техен противник. Защото биват използвани за изнудване и дране на купувача.

Предполагам, че ако група мераклии организира кампания на Kickstarter, лесно ще събере няколко милиона, за да реализира open-source принтер. Като минимум производителите на касети от типа на 123inkt сигурно ще ги спонсорират с удоволствие. Китайците вероятно няма да имат нищо против да го произведат, тайванците и корейците – вероятно също. Отначало сигурно ще е в сравнително ограничени бройки, така че ще е мъничко по-скъп, но това с гаранция ще се изплати много бързо от разликата в цената на касетите. Така че покупката му ще е изгодна. И да, съвсем сигурно дистрибуторите на принтери ще бъдат подложени на бесен натиск от големите производители да не работят с този принтер – но надали има как всеки магазин да бъде смачкан, особено в ерата на онлайн търговията.

Лично аз с удоволствие бих подкрепил такава инициатива – и с труда, и с парите си. А дотогава смятам да проверя дали новината за спряната съвместимост е вярна.

Ако е, това ще означава за мен, че от HP може да се очаква да разшири „защитата на интелектуалната си собственост“ и върху другите си принтери, също така без предупреждение. (А вероятно и върху други техни продукти, които могат да се нуждаят от съвместимост с нещо.) Иначе казано, като ИТ специалист и консултант аз ще престана да купувам продукти на HP. И ще предупреждавам клиентите си да не го правят, ако не искат да се окажат малко по-нататък с добре изгребани джобове.

Тъй като клиентите на HP не са получили предупреждение за това ограничение, HP вероятно ще могат и да бъдат съдени. Една от формите в американското право – така нареченият class action lawsuit – изглежда особено подходяща.

Но… нека видим първо истина ли е. Някой наоколо има ли наблюдения върху тези модели принтери? Изчезнала ли е съвместимостта им към касети на други производители от 13 септември насам?