Grigor Gatchev - A Weblog

Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:

—-

КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА

2 март 2022 г.

Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.

Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.

„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.

В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.

Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.

Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.

Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.

Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.

Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.

Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.

И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.

Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.

Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.

Тече четвърти ден от сраженията. И става все по-ясно – Путин изгуби тази война.

Губи я в Украйна, от най-високо до най-ниско ниво. Комедиантът Зеленски вместо да се подриска от страх и да се предаде или скрие, се оказа истински президент и мъж. Остана под бомбите в Киев и на предложението на САЩ да го евакуират отговори: „Трябва ми не транспорт, а оръжие!“. Показа, че са палячовци другите държавни глави, начело с Путин… Милионерът Кличко вместо да дава акъл от вилата си в Калифорния, организира отбраната на града и сам е на предните линии. Тринайсетте граничари на Змийския остров, без дори да имат къде да се прикрият от снарядите, пратиха руски боен кораб да си завре ултиматума няма да напиша къде. Вместо да се пръснат като пилци, обикновените украинци взеха оръжието и се организираха в бойни части. Опитът да бъдат сплашени ги обедини… Ако някой пита какво е народ, а не мърша – ето, гледай.

И офанзивата му не върви. Вместо Киев да бъде прегазен за 4-5 часа, и останалото от Украйна за още няколко дни, Киев се държи вече четвърти ден. Свръхзвуковите ракети, ядрените подводници и другите легенди за руското оръжие не помагат. Няколко масирани атаки на града се провалиха. Опитите да го обкръжат – също: напредък засега има, но за пълно обкръжение ще им е нужен вероятно към месец. Лесните за превземане участъци падат бързо, но добре укрепените държат – германците научиха това при Ленинград. Рускоезичният Харков също отбива атаките със сталинградски героизъм. „Нацисткият“ батальон „Азов“ продължава да удържа Мариупол срещу атаки отвсякъде и бомбардировки в количества, достатъчни да го унищожат няколко пъти… Тук-там руските войски успяват да превземат по някое градче, но така за цяла Украйна ще им трябват години. И това насред полета, идеални за блицкриг. А като стигнат сред хълмовете и горите на Западна Украйна?

Това е едно от страшните поражения на Путин. В момента умира пред очите ни митът за „непобедимая и легендарная“. Разгромен от далеч по-малка и несравнимо по-слаба военно държава, но със смел и достоен народ. Хората си припомнят как мъничка Финландия също успя да се опъне на превъзхождащата я десетки пъти Червена армия – изгуби малко територия, но запази независимостта си. И започват да си задават въпроса какво ли ще стане, ако срещу руската армия се изправи равностойна ѝ по мощ. Дали от нея няма да останат, както казват руснаците, „рожки да ножки“…

Още по-страшно е поражението на Путин сред руснаците в Украйна. Преди ден-два писах във Фейсбук – по броя взети руски паспорти в Донбас си личи, че населението там май не обожава Русия. Че под ботуша на руската армия и наемниците ѝ си мълчи, но косвените белези показват скритото… А сега виждаме, че същото е и другаде. Градовете с руско мнозинство оказват жестока съпротива на руската армия. Някои биват прегазени, други удържат, но всички се бият свирепо срещу „освободителите“ си. Не зная дали Русия може да е добре дошла за тях, но Путин очевадно не е.

Губи войната Путин и на Запад. Вместо Западът – и целият свят – да е стреснат и смразен от светкавичната мощ на съветската армия, той се чувства заплашен, но не и уплашен. Обединява се срещу Русия, налагайки ѝ санкции, които преди биха били непредставими. Швеция и Финландия обмислят кандидатстване в НАТО. Германия драстично качи военния си бюджет над 2% от БВП – Путин постигна каквото Тръмп не успя дори да постави на сериозно обмисляне. Великобритания взе мерки срещу руските пари. Източноевропейските държави – включително такива с руски агентури начело, като Унгария и България – затвориха въздушното си пространство за руски самолети. Войски на НАТО бяха преместени напред, към границите с Русия. Решението тя да бъде отрязана от СУИФТ беше не просто прието, а единодушно. Из света се провеждат многохилядни митинги против войната и в подкрепа на Украйна. Даже световният спорт тръгна категорично да отрязва Русия. Дори Китай вече не я подкрепя толкова охотно… Не, не е страховита световна конспирация – просто Путин жъне каквото пося.

И го жъне дори сред руснаците на Запад. Навсякъде в митингите участват рамо до рамо местни хора, живеещи там украинци и живеещи там руснаци. Не защото са предатели на родината си, а защото са наясно, че Путин не е родината им, не е Русия. И на повечето места украински бежанци приемат и подслоняват в домовете си най-охотно именно местните руснаци. Включително в България. И това е една от причините да пиша този запис – моля ви, не забравяйте, че руснак не означава задължително путинофил. Че повечето руснаци в България са били тези дни по-достойни и по-антипутиновски от много българи. Гледайте ги с уважение, заслужили са го. И ако някой се опита да ги тормози, без колебание му подарете юмрук в зъбите. Да не позори България, българите и вас лично.

(А най-запенените и отблъскващи „мурзилки“ тук са българи, за срам на всеки честен българин. Да, немалко от тях не са платени или с мръсни надежди лекета, просто са промити от Путиновите лъжи, на които са имали наивността да се доверят. Да, немалко от тези хора са иначе свестни и добри. Уви, когато мътилката се оттече, те ще се окажат при лекетата – не истински заслужено, но там ще са се сложили сами. Няма да бъдат преследвани, но и няма да се отърват лесно от позора и погнусата. Уви, кой каквото сам си направи…)

А най-страшно губи войната Путин в… Русия. В руските медии тази война е операция, ограничена в Донбас, да го освободят от превзелите го подло укрофашисти – Путин го е страх да признае пред народа си, че извършва агресия срещу Украйна. Подготвени са мобилни крематориуми за убитите руски войници, да няма върнати в Русия тела и въпроси около тях – „изчезнал при учение, точка“. Но въпреки това народът му научава, и хората с ум и съвест реагират. В Москва и Санкт Петерсбург всеки ден има демонстрации срещу войната, въпреки вече няколкото хиляди арестувани, въпреки заплахите с уволнения и затвор за участие в тях. Руски интелектуалци масово подписват открити писма срещу тази война. Дори спортисти се обявяват срещу нея.

И дори в руската армия. Пленените руски войници разказват едно и също – никой от тях не е знаел, че атакува украинска територия. Казвали са им, че освобождават Донбас от превзела го украинска армия… Но командирите няма как да не гледат карти и да не разберат къде са, и много от тях не са щастливи. Вече на няколко пъти излиза информация как руски танкови колони спират някъде, изливат горивото и съобщават: „Горивото свърши, нямаме как да стигнем до фронта.“ Не от страх да воюват – от нежелание да стрелят по братята си. А в Херсон танкова колона беше връхлетяла, минала през града стреляйки във въздуха и излязла от другата страна, без реално да нападне нищо. Очевидно някой командир е изпълнил заповед да атакува както съвестта му е позволила.

(Току-що прочетох за двама руски войници. БТР-ът им привършва горивото преди Харков, на двеста метра от бензиностанция. Взимат те две туби, отиват до нея без даже да си вземат оръжието, и казват на персонала – етнически руснаци! – „Привет, ние сме освободителите ви, най-сетне пристигнахме! Викайте ура и ни дайте малко гориво, че го привършихме!… Ама чакайте, защо ни арестувате? Не се ли радвате?!…“ Познайте какво им е наливал руският агитпроп в главите. И каква се е оказала реалността.)

… Да, в Русия санкциите вече започват да оказват ефект. Все по-трудно е да се изтеглят пари от банкомат или банка. Нищо чудно скоро да започнат да изчезват от магазините първо някои стоки, после други… За Путин как се чувства обикновеният руснак е без значение, стига да не се бунтува. Но това няма как да скрие, че руският народ е жертва на тази война не по-малко от украинския. По различен начин – но всъщност не много по-различен. Русия губи може би повече убити на ден, отколкото САЩ загубиха в Ирак общо за 20 години там. И тези убити може формално да се водят войници и агресори, но реално са най-обикновени момчета. Изкомандвани да загинат за каквото сигурно поне 95% от тях не искат и се срамуват от него. Те и семействата им са също и точно толкова жертви на Путин – не го забравяйте.

Не е без значение и може ли Путин да си позволи да продължава тази война. Тя му струва по около 20 милиарда (в долари) на ден – БНП на Русия за близо седмица. Имаше готовност да издържи този разход за няколко дни до седмица, до толкова очакваше Украйна да падне напълно. Продължи ли над 10 дни войната, ще започне да загазва. Свършват парите, свършва горивото за воюващите части. Свършват дори запасените муниции, а за производство на нови трябват материали, които сега никой няма да продаде на Русия… А пък в това време светът вижда, че Украйна не е обречена и има смисъл да ѝ се помага. И помощта вече тече – хиляди противотанкови и противосамолетни ракети, тонове оръжие и муниции. Удържат ли украинците още десетина-петнайсет дни, Путин ще трябва да преговаря, и Украйна ще бъде в тези преговори силната страна. Нейната армия с всеки ден ще получава все повече и по-добро въоръжение, а това на руската ще свършва.

(Руското въоръжение и без това не е на ниво. Наскоро гледах видео с пленен руски танк. Операторът го разглеждаше и показваше отвътре – всичко е връзвано и кърпено кое както може. Било е подвиг изобщо да го докарат до бойното поле… Повечето друга руска техника е на подобно дередже. И танковете, и самолетите. И вероятно дори ядреното оръжие.

И на подобно дередже е и личният състав. Няколко руски части, може би между 50 000 и 100 000 души общо, са много боеспособни, но останалото е зле обучено пушечно месо. Резервистите и мобилизираните са още по-зле обучени. А повечето от боеспособните части вече са в боя, и по-слабата и зле въоръжена Украйна предимно успява да ги задавя и удържа… Какво ще стане, ако повечето от тези части бъдат разгромени? На Украйна това може да отнеме доста седмици воюване, но на НАТО вероятно би отнело ден-два. После „непобедимая и легендарная“ накъде и как…?!)

Може ли Путин да допусне това? Би означавало края му – главорезите под него няма да му простят. Ние може и да не усетим, ако го смени някой друг Путин, но той ще го усети, ако и за кратко. И на неговия стол няма как да седнеш, ако не си тежък психопат, руската управленска система не би го позволила. Така че оттук нататък следва от него да се очаква най-лошото.

Какво ще е то? Зависи дали околните ще успеят да му намерят някакъв изход от ситуацията, в която се вкара. Хич няма да е лесно. Ако успеят, може и нещата да се разминат по-леко. Ако обаче не успеят, може да се очаква всичко. Много по-агресивно включване на руската армия – до този момент тя предимно пази цивилното население. (Може да е не по хуманни, а по политически съображения, да не потриса руснаците – няма значение, фактът е факт, пази го.) Може да нареди масирани бомбардировки над украински градове, без значение на жертвите – не зная ще го изпълнят ли командирите му, някои вероятно да. Може да плаши Запада с ядрен удар, ако продължат да доставят оръжие на Украйна – Западът вероятно няма да престане, натискът от населението му в тази насока вече е твърде силен, а западните политици не могат да си позволят да го пренебрегнат. Може дори да стигне дотам да нанесе ядрен удар върху Украйна, за да сплаши съпротивата ѝ и света – съпротивата ѝ ще се втвърди още повече, а светът вероятно ще реагира с такова обединяване срещу Русия, че дори Китай ще бъде принуден да я изостави… В особено крайния случай може да се стигне дори до руски ядрен удар срещу държави от НАТО заради доставките на оръжие – това ще означава моментална ядрена война между НАТО и Русия, с пълните им арсенали, плюс конвенционална война. Ако Путин така или иначе няма да оцелее, защо да не погуби и света със себе си?

„Интересен“ е само последният вариант. Противно на убежденията на повечето хора, нито животът на Земята, нито човечеството ще бъдат унищожени. Ще загинат десетки, може би стотици милиони хора, но човечеството ще го преживее. (Русия има голям ядрен арсенал, но какво е състоянието му вече обсъдих. А САЩ няма да ударят с повече, отколкото реално им е нужно, за да обеззъбят врага.) Какви ще са последствията за Русия не ми се мисли. Какви ще са за България – също няма да са хубави.

Сигурно е само едно – ако Путин беше разкаран от Кремъл навреме, всичко това нямаше да се случи. Ако ще войната да спре в този миг, вече убитите и разрушенията ще са излишно много.

Покрай битката в Украйна чувам тук всякакви мнения. И немалко са как ние трябва да сме добре и с НАТО, и с Русия. И изобщо, как трябва да се снишим и наведем, че да мине бурята. Преклонената главичка сабя не я сече…

А има ли кой да ни поучи дали трябва?… Разбира се. Историята е велик учител.

Гледам историята ни. Има в нея и изправени, и наведени. Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов… И поп Кръстю, хаджи Иванчо Пенчович, литературни герои като Вазовия Кириак Стефчов…

Мисля си – кои са останали, след като е минала бурята? Кои сме запомнили, празнуваме… абе всичко, което оставят великите? Кои са оставили деца, домове… всичко, което се надяват да оставят обикновените?

Левски не е имал деца. Нито Ботев или Бенковски. Никой от тях не е построил хубава къща, дори министър-председателят Стамболов, неговият род също го няма вече… Но всеки българин ги помни. Къщата, в която е роден Левски, е възстановена с дарения на българи и турци. Възхищаваме им се, празнуваме ги, с гордост се обявяваме за техни потомци. Немили-недраги приживе, те днес са гордост на всеки. Загинали бездетни, днес техни деца сме всички българи. И неспастрили и грош, са ни оставили цяла България.

И поп Кръстю, и хаджи Иванчо Пенчович са оставили многобройна челяд и са построили красиви домове. Богатият Кириак Стефчов – сигурно в света на Вазовия роман също… Но никой днес не се бие в гърдите, че е потомък на поп Кръстю, нито на хаджи Иванчо. Дори собствените им деца са ги изтрили от паметта си, не са споменали на децата си от чий род идват. Нито пък за възстановяване на домовете им някой би дал и пукнат грош. Никой никога няма да ги празнува. Оставили са единствено спомена за позор.

… А всъщност първите двама са набедени предатели. Поп Кръстю всъщност никога не е предавал Левски, това е погрешна догадка, историците го знаят. Нито пък под смъртната му присъда стои подписът на хаджи Иванчо Пенчович – хаджията не я е подписвал. Всъщност той е дарил за въстания и образование на българчета цяло богатство, присъдата и свидетелствата за даренията са запазени… Истинско мекере е единствено съчиненият Кириак Стефчов. Реалните „наведени“ не са запомнени с нищо. Даже с предателство.

А защо тогава за предатели сме „назначили“ някого? Защо имаме нужда да помним някого за предател?

Не е ясно дали написаното от Стефан Цанев – че от Ловеч до София Левски го съпровождат само три заптиета – е истина. Но е истина, че никой не си помръдва пръста да го спаси. Даже най-близките му съратници, хора уж изправени, не се организират навреме. Нему равен друг е нямало, защото едничък е вършел нещо и е бил изправен наистина… Затова и сме назначили за предател когото сме се сетили. За да скрием от себе си, че истинският предател на Левски са наведените. Тогавашните българи, почти до един. За да ги отречем в себе си, за да обявим, че не сме техни потомци. За да не оставят те нищо, което да ни петни и засрамва.

За да не остане и помен, че те, нашите собствени предци, са били наведени.

… Това е било тогава. А Украйна е нападната сега. И утре най-вероятно ще бъде нападната и България. Апетитът идва с яденето, и бясно куче оздравяло няма. Така че днес сме в положението на българите от Възраждането – избираме изправени ли да бъдем, или наведени.

Но днес не е Възраждането. Думите, които оставяме в Интернет – блогове, форуми, социални мрежи – придобиват безсмъртие. Срамни ли са, няма да е лесно потомците ни да ги изтрият и отрекат. Ще трябва или да носят срама на челото до края на света, или да се отрекат от нас изрично и на висок глас. Да ни обрекат на безсмъртие на позора и на бездетност, както ние сме обрекли поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович – но за разлика от тях заслужено.

Не бойте се, деца наши. Завещаем ли ви позор, ще имате правото да ни обречете на позор и бездетност, поименно. И не се колебайте да го направите, ще сме го заслужили. Щом вече го знаем, поучени от възрожденците, и щом за разлика от тях ще сме го избрали сами, няма да имаме оправдание. Не само някой днешен Ненко Терзийски – всички ние. Той може да ни е казвал да се навеждаме, но ние сами ще сме избрали да го послушаме. Така че на изкупление ще получим право когато убитите в Украйна станат от гроба. Включително руските войници – те са също такава жертва на злото в Кремъл, както убитите от тях.

… Не зная за вас, които четете това. Аз смятам да остана изправен. Не защото мисля, че някой ще ме помни или почита, нямам такива илюзии. Защото днес да си наведен означава да си негодник, а това не го мога.

Да, някой със сигурност ще ме впише в „един списък“, тукашната версия на „несъществуващия“ списък, по който ще бъде унищожаван цветът на украинския народ, както цветът на нашия преди 75 години. И когато бясното куче захапе и нас, и да съм се скрил, ще се намери кой да напомни за мен на зъбите с пяна по тях и да им посочи къде съм. За да получи охолен и спокоен живот, хубава къща, бъдеще за децата си. Тъй де, човек живее само веднъж… И ако вие решите да сте изправени, се гответе за същото. Когато избирате знайте, че няма да ви се размине.

Но знайте и че изправеният умира веднъж, а наведеният – всеки миг до края на съществуването си, колкото по-далече е този край, толкова повече пъти. Дори ако за изправения то би било охолен и спокоен живот.

И че балканджи Йово го помним и сме му потомци всички. А издалия него и дъщеря му – никой, и в бъдещето му няма негови деца.

И че човек живее само веднъж.

Ситуацията в Украйна хич не ми харесва. Нещата, които стигат до мен иззад кулисите – още повече.

Възможно ли е просто да съм уплашен? Или да ме гони параноята? Разбира се. Но е възможно и да съм прав. А кое от двете е реалното – преценете си вие. Или, ако го покажат фактите, си направете изводи.

Малко скучна теория

Описанието почва доста отдалече – нещата в него са важни за разбирането на ситуацията. И е поразводнено – пиша го много набързо, за което поднасям извинения.

Всяка икономическа система си има два етапа на развитие – екстензивен и интензивен. Примерно съвременната индустриално-пазарна икономика отначало заменя мотиките с трактори, прави излишните селяни на работници, разорава целините и т.н. Екстензивен растеж – усвояват се налични крайни, изчерпваеми ресурси… Когато се изчерпят – колкото може селяни са направени на работници, колкото има целини са разорани и т.н. – започва интензивният етап. На който вече за да намериш работници за нов завод трябва да закриеш стар (не-заети с високопроизводителен труд вече няма), за да построиш нова сграда трябва да разрушиш стара (свободно място вече няма), и т.н.

Защо е важно това? Авторитарните и демократичните системи имат различни силни и слаби страни. Много опростено: авторитарните са по-силни на екстензивния етап, заради централизираната си координация. Пуснете на два еднакви девствени острова авторитарна и демократична системи – авторитарната ще усвои изцяло своя остров първа. Но пък демократичните системи са по-силни на интензивния етап, при тях съпротивата срещу замяната на старото с ново във всякакви отношения се преодолява по-лесно.

Къде е важната разлика? Екстензивният етап е фон Нойманов като характеристика на развитие, бързо изчерпва наличните ресурси. Затова и трае десетки пъти по-малко от интензивния. Съответно в началото на икономическата система авторитарните икономики дръпват рязко и изпреварват пазарните. Но стигнат ли до интензивния етап, влизат в стагнация. Съответно демократичните постепенно ги настигат, задминават и надконкурирват до разпад. Примерно през 1930-те СССР расте с двуцифрени темпове, докато западните икономики ги тресат кризи и депресии. Или пък Германия след катастрофата от Първата световна прави невиждана експлозия на развитие след централизирането на икономиката си под Хитлер, за няма десет години задминава победителите си Англия и Франция… Но малко след средата на 1930-те екстензивният етап за западните икономики приключва и започват да се съвземат. А пък през 1950-те етапът приключва и за СССР (и сателитите му), и в тях започва стагнация. Как свършва това надпреварване знаем.

(Ако питате къде е в картинката Хитлер – идеологията му го притисна към военна експанзия преди да успее да го притисне икономическия преход. Ако беше лидер с мирна визия, до още година-две щеше да приключи екстензивния етап на развитие, и до още максимум 2-3 години след това нуждата от военна експанзия пак щеше да е дошла, с брутална сила заради бързия растеж. А и неговият тип икономика е доста авторитарен, близо до китайския модел. В такива тя притиска много по-тежко, отколкото би притиснала примерно САЩ или някоя западноевропейска страна… Така че Втората световна беше въпрос не на „дали“, а на „кога“.)

От теорията – към практиката

В момента Русия и Китай са на етапа на преход от екстензивен към интензивен растеж. При Русия този преход е доста замазан и постепенен. Започна още преди към 15 години, на базата на оставеното от СССР наследство, и вероятно ще продължава поне още 20-30. Съответно спадането на растежа и стагнацията са разточени върху няколко десетилетия – руските управници не са твърде притиснати от ситуацията. Китай обаче тръгва от де факто феодализъм, и западните фирми и технологии и безмилостната експлоатация на китаеца съградиха индустриална икономика в него с темпове почти като на Хитлерова Германия. За трийсет години – от дървените мотики до първа по сравними цени икономика на света. Няма как преходът да не е рязък и брутален, със силна стагнация след него.

Какъв е резултатът? Дойде ли стагнацията, авторитарната система реагира според ситуацията си. Ако стагнацията е мека и постепенна, околният свят е тежко въоръжен с атомно оръжие и лидерите са хора без много мечти и амбиции извън техния си санджак, ще си кротуват и ще се радват на султанатите си. Ако обаче стагнацията е рязка, околният свят е слаб и разделен, и лидерите са с амбиции да го тъпчат, имат чудесен вариант – военна експанзия. Хем обявяват военни положения и разстрелват и най-дребното несъгласие в страните си, хем прибавят лебенсраум.

Защото са зли психопати ли го правят? Психопатите са със силно еволюционно предимство в авторитарната система, тя винаги издига на върха си такива. Но по-страшното е, че освен психопата на върха тя издига и психопати и под него, които дебнат да заемат мястото му на всяка цена, дори с риск за живота им. Така че този на върха не може да си позволи никаква слабост в управлението на държавата, ще му коства поста, а с него и главата. Ако е мухльо, сложен на върха като компромис, може и да го пратят да председателства някой забутан колхоз, но свален силен лидер не могат да си позволят да го оставят жив, винаги ще е твърде опасен. Това е един от структурните проблеми на авторитарната система – няма механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер.

(Жокер: нито Путин, нито Кси са компромисни мухльовци.)

Ето затова мине-не мине, войските на Русия нагазват където е по-беззащитно и късат по някое парче, да поддържат широка опора за Фюрера сред „патриотизираната“ тълпа. Кога в Молдова, кога в Грузия, кога в Украйна… Путин не е кръволок, би бил щастлив да минава без това. Или поне да спазва подписа си под гаранцията, че ще пази териториалната цялост на Украйна, ако тя се откаже от ядреното оръжие. Само че би означавало сам да влезе в ковчега…

Проблемите на Путин са проблеми на Кси на десета степен. Ако има около някой трон по-безмилостни главорези от тези около руския, това е китайският. И Китай вече влиза в интензивния етап с трясък. Все още рапортува официално годишен растеж от 5-6-7%, но и това е доста надолу от обичайните за последните десетилетия 10-15%. А косвените данни показват, че е лъжа и че реалният растеж вече е не повече от 2-3%. И вероятно и ще продължава да спада… Така че Кси вече е изправен пред проблема „военна експанзия или смърт“.

Съотборници или противници?

В момента Путин изглежда големият проблем и страшният агресор, но не е. Русия временно е сравнително стабилизирана, той не е в остра нужда от външна агресия. Кси обаче е. И, за разлика от Хитлер, той е не маниакален идеолог, а наследник на 5000 години традиция на манипулиране на околните да се избиват едни други, за да печели Китай. За него Русия е просто средство, с което да отвлече войските на „врага“ (НАТО и САЩ) по-далеч от Тайван, или където другаде Кси реши да атакува.

Какво прави Кси? Съюз с Русия. Срещу мръсния империализъм, който ги обгражда, въоръжава съседните им страни… и абе изобщо, не ще да се предаде доброволно и да признае превъзходството на арийската раса. Малко учения, съвместни действия, един-два тайни договора. И преди към година и половина – договореност как да действат заедно, по взаимна изгода.

Путин също е играч от класа. Хем е щастлив от тази договореност, хем не много. Затова играе с Китай, но и си прави своите сметки.

Защо е щастлив? Ако около Китай има наистина лакома хапка, това е Русия. Огромна територия, огромни ресурси, слабо защитени срещу такъв като Китай. Русия няма и 150 милиона население – Китай може да мобилизира 300 милиона армия. И има индустрията да я снабдява с оръжия, над 20 пъти руската. Да, Русия има купища атомно оръжие и може за минути да анихилира 200-300 милиона китайци. От което другарят Кси ще си го премести в другия крачол. В Китай има точно един китаец, чийто живот струва за Кси повече от нищо, и това е той самият. Десет години по-късно Китай ще е една трета от земното кълбо, ако не и повече, а Кси – най-великият император в историята му… И Путин разбира този начин на мислене много добре, твърде сходен е с неговия собствен. Така че е много щастлив, че подобно развитие се отлага.

А защо Путин не е много щастлив? Защото знае и че и Кси разбира какво разбира той, и че отлагането няма да е безплатно. Че ще се наложи да участва в някои китайски планове. И че дори да превземат заедно с Кси целия свят, след това Китай пак ще се обърне срещу Русия – и тя няма да може да го спре. Така че се налага да си прави плановете много внимателно – иначе падането на Русия ще е не „дали“, а „кога“.

Генералната репетиция

През януари миналата година планът влезе в действие. Русия се заподготвя за атака срещу Украйна, Китай – срещу Тайван. Сметката беше да ангажират САЩ едновременно в две войни на двата противоположни края на света. Разпокъсани така, САЩ вероятно ще изгубят и двете. А откажат ли се да участват, външнополитическата им катастрофа ще е равностойна на двойно военно поражение. И в двата случая целият свят ще премине на страната на Русия и Китай. На цената, естествено, на безпрекословно подчинение.

Само че Джо Байдън се оказа лисица, която разбира този начин на мислене и знае как да му противостои ефективно. Моментално разбра, че слабото звено в картинката е Путин, и оказа върху него адекватния вид натиск. Обясни му, че няма да прати нито един войник в Украйна, а ще концентрира цялата си армия в Тайван, за да разгроми там китайците – разположи ли я всичката на враждебна за тях територия, ще успее. А Украйна ще зарине с оръжия и пари. И евросъюзниците от НАТО с удоволствие ще помогнат – те са военни джуждета, но не и икономически или индустриални. Бъдат ли така оборудвани, украинците ще поотстъпят, но вероятно ще успеят да задавят руската армия до окопна война, и няма да подписват примирия на тези позиции. А окопната война е война на изтощение, печели я по-силната икономика. С икономиките на САЩ и Русия зад Украйна и разгромен в Тайван Китай, Русия ще изгуби тази война. А Путин – вероятно главата си… И когато към тоягата се прибави и морков – обещание за международна среща, на която Путин да може да блесне – Путин предаде Кси. Спаси си главата.

(Байдън би трябвало да не е загадка за всеки мислещ българин. Ние вече сме имали управник, който изглеждаше идиот, но 35 години седя на власт сред също жадни за власт психопати и нищо не можеше да го помръдне. Чак докато не направи истинската глупост – да се опъне на промени, наредени от Москва… И Байдън винаги е трупал издънка върху издънка – правел е идиотски лапсуси, изглеждал е палячо и като почне да говори, е забравял да спре. Само че вече почти 50 години е непоклатим конгресмен и сенатор в Сената на САЩ. Също място, където недостатъчно акълните не могат и да припарят, камо ли да се задържат. Не е редно мислещ българин да не си зададе въпроса идиот ли е всъщност, или…)

Само че ако Путин беше изкаран от войната с голи обещания, Китай беше изкаран без дори да му се обърне капка видимо внимание. Падна по лице с трясък, без дори да са го погледнали накриво. Дипломатите по света се подрискаха от смях, китайският авторитет олекна осезаемо, вместо да натежи. Познайте дали това хареса на Кси. Да, не беше достатъчно, за да го свали от трона (доколкото знаем – пословично е как си приличат китайците…), но няма и как да го е направило щастлив.

Началото на пиесата

Какво е станало между Русия и Китай през пролетта и началото на лятото на 2021, мога само да се досещам. Май е било по-тайно от повечето дипломатически договорки… Но резултатът започна да се вижда още в началото на лятото. Русия продължи да доставя на ЕС договорените количества газ, но нищо повече. А част от потреблението на руски газ в ЕС винаги е било пряко купуване на борсата… И към началото на зимата всички газохранилища в ЕС, които разчитат на руски газ, се оказаха на практика празни. А ЕС политиците решиха, че руснаците просто ще се опитват да качват цената на газа и да натискат за Северен поток – 2. Къде им беше акълът, та не мислиха за военни развития дори след януарската криза, не знам. Европолитиците често са идиоти в това отношение, историята го доказва.

В тази ситуация наглед Путин е агресивен самодържец, но на практика е притиснат в ъгъла. И Западът е, който може да му осигури накъде да се измъкне. Осигури ли му, той ще се измъкне, не е глупав… Проблемът е, че Западът е глупав. Там руско-китайският начин на мислене е познат и разбираем за буквално единични политици, особено в САЩ…

Сега сме в същата ситуация като през януари, но този път много по-сериозна. От видимото: Русия спря доставките на газ за ЕС през украинските газопроводи. Турция беше изкарана от руската орбита и почна да доставя оръжие на Украйна – не ща да мисля какъв натиск е бил, за да огъне Ердоган. Натовски самолети разтоварват в Украйна оръжие и военни инструктори с бесни темпове и правят разузнавателни полети над Източна Украйна – преди първото беше в много по-скромни обеми, а второто изобщо го нямаше. Украйна обяви резервистки списъци за всички мъже и жени под 60 години – както високата възраст, така и ангажирането на жените е без аналог в историята ѝ. Швеция обяви повишена бойна готовност за армията си, и се готви да обяви готовност за евакуация на градовете и мобилизация на населението… Има и още много неща, и всичките ги нямаше при предишната криза. И говорят за същото – този път войната ще е трудна за избягване.

Новостите от последния момент

Планът за преговори беше за 10 януари за телефонен разговор между Путин и Байдън, а на 12 – за преговори между НАТО и Русия. Но от Белия дом днес изнесоха, че Путин е поискал спешен разговор с Байдън тази вечер, в 22:30 българско време… Кой и с какво може да накара Путин да си промени рязко плановете до степен да се моли на Байдън за спешен разговор? Точно един човек – Кси. И с нищо по-малко от директна заплаха или за война с Русия, или за живота на Путин. Добра демонстрация кой от двамата в каква позиция е в техния съюз.

А също и колко сериозно е ангажиран Китай с идеята за война срещу Запада. Или по-точно за война на Русия срещу Запада, за да срещне по-малко съпротива в Тайван. Колко здраво ще бъде притисната Русия да стигне на всяка цена до война с НАТО, и по възможност директно със САЩ… Аз лично смятам да следя изказванията на Белия дом след разговора много внимателно. (Кремъл не вярвам да даде информация по въпроса.)

Възможно ли е избягването на войната?

Ако Западът е наистина адекватен, ще търси как да даде на Путин изход от ъгъла. Да, в противен случай дори при успешен руски блицкриг в Украйна може буквално да срине руската икономика, със съответните последствия за Путин. Но този път натискът на Китай вероятно е също на живот и смърт. Знаят отлично руския начин на мислене (същия като техния), имат силни икономически връзки с много руски олигарси (главорезите под Путин), вече веднъж са се парили от руска „измяна“ – с гаранция са се погрижили да няма място за мърдане. Така че този път въпросът е дали Кси ще надманеврира Путин, или Путин (с помощта на Запада) ще надманеврира Кси. Колкото и да е парадоксално, техният съюз всъщност е надлъгване между тях двамата. И именно то е централното, от което зависи сега положението в света.

Какво следва?

Путин ще бави нещата колкото може да изтърпи Китай, за да даде на Запада възможност да му даде изход от ъгъла. Но пък Китай ще притиска Путин да бърза колкото се може повече, именно за да не даде на Запада възможност да даде на Путин изход. И очевидно има лостовете да притисне Путин до смърт… Така че нещата нищо чудно да се развият по-бързо, отколкото очакваме. А и да стигнат по-далече – може би много по-далече.

Ако Путин получи изход от ъгъла, Украйна ще се спаси. (Този път. Следващият може да е и много скоро – Китай няма да се откаже от военната експанзия, и успехът му в нея зависи от помощта на Русия. Така че дори този път да се мине с мир…) Ако (май по-скоро когато) не го получи, ще нападне Украйна. Кси ще го подкрепя „прикрито“ икономически (ако се наложи – вероятно и военно) и ще следи развитието. Успее ли Русия да прегази Украйна, Кси ще натисне Путин да продължи и към източноевропейските членки на НАТО, за да ангажира САЩ там, и вероятно ще успее. Путин пък вероятно ще поиска първо Китай да нападне Тайван, за да няма възможност САЩ да анихилират руската армия по бързата процедура, преди военната сила да им е потрябвала извън Европа. Може би също ще успее – руската армия има няколко много боеспособни единици, но масата ѝ е пушечно месо. Бъдат ли унищожени боеспособните единици, Русия може да се окаже неспособна да спре натовските армии. А те вероятно ще са амбицирани да се докажат след потенциална загуба на САЩ в Тайван, и ще се опитат да прегазят останалата без ресурси за съпротива Русия. Стигне ли се дотам, Путин ще си изгуби главата още в хода на войната. Съответно при този вариант той може дори официално да смени страните и да се съюзи със Запада срещу Китай – и Кси знае това. Така че има изгода да му помогне, като се ангажира в Тайван преди или едновременно с нападението на Русия срещу НАТО, и да го подкрепя масивно в Украйна и в Европа.

Как ще протече войната в Украйна? Основният удар ще е срещу източните и южни области, да подсигури на Русия дори при по-нататъшно задавяне до окопна война сухопътна граница с Крим и Приднестровието и да откъсне Украйна от Черно море. Най-вероятно ще бъдат бързо прегазени – украинската армия знае, че няма да може да спре първи удар там, ще съсредоточи основните си сили да отбранява Киев. Успее ли да прегази бързо (за седмица-две) Източна и Южна Украйна, Русия ще продължи и срещу Западна. Дали ще смогне да я превземе, и колко бързо ще е, вече е под въпрос. Зависи например от адекватността на украинската армия и западните инструктори в нея, а това е голямо неизвестно.

Ако Русия успее да превземе сравнително бързо и Западна Украйна, натискът от Китай да продължи срещу Източна Европа ще е още по-силен от сегашния. Путин вероятно няма особено желание да го прави, завземането дори само на Източна и Южна Украйна ще е покрило целите му и нуждите на Русия и занапред, а да нападне НАТО е много сериозен риск. Може да се опита да мотае нещата на този етап, да се прави на задавен в Украйна, но надали номерът ще мине пред китайците за дълго. Те търсят да нападнат Тайван, а това със сигурност ще предизвика намесата там на САЩ. А стигне ли се дотам, ще има потенциал дори за варианта с пълна трета световна с ядрено ангажиране. И с разгръщане на войната из целия тихоокеански театър и цяла Европа. (Оттук и реакцията на шведите. Вероятно не са единствената европейска страна, която го прави, просто при тях е по-публично и се разбира.)

Как сме засегнати конкретно българите?

Ако войната се размине този път – вдигаме наздравица и се молим да е за по-дълго. (Но знаем и че надали ще е за повече от година-две, ако и толкова.) Ако обаче започне, търсим как да спасяваме от Русия и Украйна който може да бъде засегнат. Украинското правителство не е така пълно с руски агенти като българското, няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. Които и в двете страни са здрави, ще са в риск да бъдат пратени на фронта. Които не са, ще са в риск заради трудностите и военната истерия.

Превземе ли Русия Украйна, там може да стане истински страшно и за напълно аполитичните. За да контролира превзетите територии с военна сила, Русия трябва да ангажира там значителна част от армията си, а тя ще ѝ трябва за в Европа. Затова ще предпочете да ги контролира както контролираше България след 9.9.1944. Ще събере отрепките на обществото, които за нищо не стават и мразят до смърт успелите и талантливите, ще ги въоръжи до зъби и ще им даде карт бланш да убиват, грабят и изнасилват колкото и когото щат, стига да държат положението под руски контрол. И отрепките ще убиват, грабят и изнасилват – най-вече тези, които притежават нещо, заемат някакви позиции, известни са или просто са ценност и стойност сами по себе си. Тези, които те мразят, откакто ги има. Не само местните Богдан Филовци и принц Кириловци, а и местните Райко Алексиевци и Сашо Сладуровци, може би даже още по-напред. Всеки, който не е готов да лиже задника на довчерашния сводник, джебчия, наемен убиец, мафиот…

И това е само началото. Русия няма да може да се противопостави на натиска на Китай да започне война с НАТО, за да ангажира войските му в Европа, далеч от Тайван. В такива ситуации кой плод късат най-напред? Който виси най-ниско към берача. А кой в Европа виси най-ниско към Русия?

И как тя ще задържи под контрол България, след като я превземе? Китайският натиск няма да спре – армията пак ще ѝ трябва, за срещу Западна Европа…

Колко е шансът да се стигне до най-черните варианти? Много ми се иска да е малък, но може и да не е. Затова и пиша този запис – предупреденият е въоръжен. Ако Русия нападне Украйна реално, е важно ситуацията в Тайван да се държи под око. Намеси ли се Китай там, няма да е чудно на България да ѝ остава до руска атака не повече от седмица-две след допрегазването на Украйна. И да е в опасност не само Черноморието, а цяла България.

Как би изглеждала руската атака? Съмнявам се да е с бомбардировки и десант. Правителството ни в момента е гъчкано с руски агенти. Министърът на отбраната се доказа публично и пред НАТО като такъв. Така че най-много Русия просто да пусне в центъра на София десетина парашутисти, които да арестуват няколко най-важни хора и да сложат на тяхно място своите мекерета. Армията ни най-вероятно ще е под заповед са неоказване на никаква съпротива и безпрекословно подчинение на руската, под страх от смъртно наказание… А може и до това да не се стигне – просто някои „отечественофронтовци“ ще вземат властта, вероятно със също толкова смешно количество сила, и ще обявят излизане от НАТО и официален съюз с Русия.

Какво ще последва – този филм вече сме го гледали преди няма и 80 години. И подозирам, че в епохата на съвременните комуникации ще стане доста по-бързо.

С една важна добавка – този път руснаците вероятно ще искат да осигурят руско етническо мнозинство в България. Което значи, че над половината българи може да получат възможността да обикнат Сибир, чрез опознаването му. Примерно всеки, който е постигнал нещо, успял в нещо, станал известен, или дори просто не е любимец на най-долната категория отрепки тук…

Ще стане ли? Не зная. Колко е вероятността? Надявам се да не е много. Но ако Русия прегази цяла Украйна, и Китай нападне Тайван… чувствайте се предупредени.

Пък ако всичко това се окажат просто параноични страхове, аз ще съм най-щастлив.

– Ей, момиче! Не е редно маската ти да е под носа!

Дрезгавият глас на стареца на опашката пред мен ме изтръгна от мислите ми. Бяхме стигнали до касата, и маската на касиерката наистина покриваше само устата ѝ.

– Няма ли да си я оправиш?

– Не съм ви никаква, че да ми говорите на ти! – отвърна момичето и гордо вирна глава.

Огледах се. Маските и на тримата на опашката зад мен също бяха под носовете им. Очевидно беше нещо като традиция в магазинчето, в което бях влязъл случайно.

Да направя нещо, за да не започне скандал? Като минимум бързам и ще ме забави…

– Не се безпокойте, господине. При такива инфекции, ако човек не киха, носът е на практика само входна врата. Покрива ли маската устата, няма да ви зарази. – Не беше абсолютно точно вярно, но все пак може би щеше да успокои дядото.

Той се обърна, изгледа ме, кимна ми, хвърли на тезгяха няколко монети и излезе с покупката си. Аз също платих набързо, изскочих от магазина… и насмалко да си скъсам якето – успях неясно как да закача вътрешния му джоб на дръжката на вратата.

Докато го откачах, погледът ми падна върху останалите вътре. Касиерката тъкмо дръпваше маската върху носа си. Точно същото правеха и хората от опашката.

Защо?! Вече при тях нямаше никой, който да им създаде проблем!… ?!

Чак тогава ми просветна какво всъщност съм им казал. „Като си държите маските под носа, създавате проблем само на себе си. Така че вие се минавате, не околните.“

За да носят маските под носа си, значи не са вярвали, че са особено нужни. Може би дори не са вярвали, че има вируси и епидемия. Но в момента, в който им беше „намекнато“, че те се минават, моментално си ги оправиха. Страхът да не се минат се оказа по-силен от логиката, каквато можеха да я проумеят…

Просто случка, каквато се случи. И изводите ми от нея – каквито си ги направих.