От последния ми запис на тема .бг насам се случиха много неща.
ICANN прие, че многоезични домейни ще има. С което си навлече гнева на куп хора. Четох къде ли не коментарите им.
Инициативата ми да разглозгам опасностите от един нов .бг домейн също привлече доста коментари. Четох и тях.
И не разбирам истински авторите нито на едните, нито на другите. Не зная що за хора са писали коментарите срещу ICANN в чуждите медии. Но след четене на коментари против .бг из блогосферата, и лични разговори с няколко противници на домейна, се чудя какво да мисля.
Повечето противници на .бг са сериозни хора, с отлични познания в областта и дарба за трезва и кадърна преценка. Пословичните хора, на които да разчиташ да преценят дали нещо е свястно или не. Само като погледна кои са, и каква позиция заемат, ми иде да се откажа от идеята за .бг.
Попитам ли ги за конкретните им доводи срещу .бг обаче, почвам да не вярвам на ушите си. Чувам от експерти по електронна поща доводи, че съобщенията към кирилски домейни ще блокират програмите за трансфер. (Това – при положение, че кирилските домейни се предават кодирани като Punycode, с латински букви и цифри, че програмите просто не ги различават от латинските, и експертите чудесно го знаят.) Чувам доводи, че чужденците, които не знаят български и нямат кирилица на клавиатурата, няма да могат да наберат кирилските домейни. (Без никакво замисляне защо може да им е нужно да ги набират. Повечето хора, които дават този довод, редовно си печатят визитки на латиница, за да ги дават на чужденци, които не знаят български.) Чувам доводи, че няма никакъв проблем българинът да научи латиница, и че кирилските домейни са излишни. (Повечето хора, които дават този довод, редовно си печатят визитки на кирилица, за да ги раздават на българи…)
Досега не съм чул нито един довод срещу .бг, който да не се разпада от само себе си при по-внимателен поглед. Убеден съм, че такива съществуват, и че трябва да ги издиря, за да мога да се погрижа срещу лошия им ефект, докато е време. Просто още не са ми цитирали нито един такъв. Но това е хубавото – а има страшно.
Страшното е, че тези чудесни специалисти и приятели, с малки изключения, говорят глупости. Каниш ги да дадат някой довод – те мислят, мислят, и изръсват някой толкова абсурден, че и много по-некомпетентни хора биха му се смели. Посочваш им кротичко и разбрано защо това няма да е проблем. Те се опитват да те оборят, мислят, мислят, не смогват да измислят нищо разумно, и изръсват друг от абсурдните. Обясняваш просто и ясно защо и това не е проблем – те посочват трети, пак от абсурдните… И когато престанат да се сещат повече, се връщат отново на първия, сякаш не си им обяснил преди десет минути защо точно това не е проблем, и те не са могли да кажат копче. И цикълът се затваря, и в някой момент просто писва и на двамата. Ум не ми побира как е възможно. Сякаш някой е хванал за подигравка най-умните и свестни наоколо, изпил им е разсъдъка и ги е хипнотизирал. Просто не вярвам на очите си.
Малкото изключение са хората, които се опасяват, че нещата няма да вървят гладко и лесно. Прави са. Новото никога не е вървяло гладко и лесно. Но новите неща идват, дори ако не ги искаме. Най-много, ако ги отричаме твърде дълго, да ги приемем последни, и да си носим последствията и да търпим подигравки.
Да, ще има технически провали. Да, ще има оплескани истории, колкото и да не ги искаме, и да внимаваме да не ги допуснем. Да, ще има погрешно взети решения, направени глупости, и какво ли не. И да, противниците на .бг всеки път ще ни проглушават ушите, че ето, виждате ли, те били казали… Казали, глупости. Казали са как търсачките няма да могат да намират съдържание в домейни на кирилица. И как пощата няма да може да се препраща до тях. Хора, по дяволите, убеден съм, че в тези домейни ще има съвсем реални и сериозни проблеми! Кажете за тях, вместо да се правите на смешници! Знам, че не сте смешници, че сте умни, знаещи и свестни – просто го покажете, за бога! Кажете за истинските проблеми, за да се направи каквото може за тях. А не да се критикува в стил бай Тотю Чушката.
Но това е темата на предишния ми запис от серията. Тук исках да кажа, че специалистите често попадат в един ужасен капан. Те започват да мислят, че нещата са заради тях, а не заради потребителите. Че банките са заради служителите си, а не заради вложителите и заемателите. Че болниците са заради лекарите, а не заради болните. Че ресторантите са заради готвачите и сервитьорите, а не заради хранещите се в тях. И че компютрите и Интернет са заради ИТ експертите, а не заради най-обикновените, глуповати и компютърно неграмотни потребители.
(Свободният софтуер дълго време беше пленник на същата грешка. Пишеха го супер-майстори, но като за супер-майстори. Свободата му го правеше железен, но неудобството му за обикновените хора го превръщаше в посмешище. Едва напоследък тази тенденция се преодоля, и повечето програмисти на свободен софтуер започнаха да мислят за потребителя… Резултатите все още предстои да се пожънат, но не вярвам да закъснеят твърде много. 🙂 )
Чувам от хора, на които се възхищавам, и от които съм научил много, доводи като “изтрябвал ли му е реално на Пешо от Горно Нанадолнище домейн?”. Повечето от тези хора имат свои домейни, някои – по повече от един. Но никой от тях не се пита какво ще стане, ако някой ВУЗ или банка попитат “Трябва ли му реално на някакво частно лице, колкото и специалист да е, домейн?” За специалистите този въпрос ще изглежда толкова идиотски, колкото на мен техният за Пешо, и ще ми извадят куп доводи “за”, които на тях им звучат непоклатимо. За ВУЗ-а или банката обаче той ще е така естествено “не”, както звучи въпросът за Пешо на специалистите. А доводите срещу него ще изглеждат така глупави, както на специалистите изглеждат моите доводи в полза на домейн за Пешо… Правителството на държава пък сигурно би си задало въпроса “Трябва ли му реално на някакъв си ВУЗ или банка домейн?” Отново същото разминаване между долу и горе. Накрая пък ICANN би могъл да си зададе въпроса: “Трябва ли й на всяка смотана държавица домейн?”, и да закрие DNS системата. Очевидно тази посока на разсъждения е погрешната.
Най-точно положението сумира Васил Колев, с думите си: “това е замърсяване на и без това омазания жестоко namespace… В крайна сметка само ще се затруднят хора като мене, които ще трябва да дебъгват хилядите простотии около тези domain-и.” Така е, именното пространство е жестоко омазано. А и да не беше, новите домейни щяха да са още много, и на моменти гадна работа… Както всяко ново нещо. И да, на специалистите ще им излязат през носа. Ще са купища гадна, и на пръв поглед абсолютно излишна работа.
Но причината ще е, че потребителите имат нужда от тях – ако нямаха, никой нямаше да кара специалистите да ги поддържат, и да се пънат. Всъщност страховете на специалистите, че явлението ще се наложи, са тяхното неволно признание, че нещото е полезно, и ще бъде търсено и използвано от потребителите. А щом е така, доводите за техническа сложност и прочее са безсмислени. Нека по-добре да мислим как да направим именното пространство по-малко омазано, а не как да накараме реката да потече нагоре.
Съчувствам (неиронично!) на умовете, потопени в красотата на техническата правилност и стерилност. Но този свят е заради хората, а не заради техническите решения. Хората са, които плащат, така че те ще поръчват музиката. Обратното е опит конят да бъде натоварен на каруцата, и в нея да бъде впрегнат каруцарят.
Искам да кажа на специалистите – хора, осъзнайте се! И вие разбирате, че тези домейни ще са нужни и полезни. Иначе нямаше да ви е страх, че ще се наложат. Представете си, че колкото и да сте велики и вездесъщи, случайно сте примигнали неволно, и сте пропуснали накъде в този миг е завил света. А едни други хора, ужасно некомпетентни, тъпи, задръстени и слепи, съвсем случайно точно тогава са си отворили очите, и са го видели. И дайте да се погрижим заедно да направим нещата свестни. Разберете, че няма как да спрем електричеството да не навлезе в бита, че е по-добре да се погрижим жиците да са изолирани, че да не ни бие ток ежеминутно. Да седите със скръстени ръце и да оставяте грешките да се случат, за да можете после да назидателствате “Аз казах ли, че това е лошо!”, не е нито конструктивна, нито достойна позиция. Няма да ви донесе нищо добро. Разберете го.
Мен ме е страх от точно едно нещо – кой ще оперира бъдещия домейн .бг (и какви правила и условия на използване ще наложи – това е, което ще направи домейна свестен и удобен, или омазан боклук). Въобще не държа да сме ние от “Унинет” – не вадя никаква печалба от мероприятието, и не вярвам някога да почна да вадя, а пък ежедневното хабене на време и нерви около него почва да ми идва в повече. Но между алтернативите има такива, които направо ме стряскат. И не бих ги приел дори срещу сериозни облаги, или много пари.
(За тези, които не биха повярвали: причината е проста, драги. Предпочитам да съм стругар в Швеция, отколкото наркобос в Колумбия. Наркобосът има хиляди пъти повече пари, палат и лична армия, но живее скапан живот сред скапани социални порядки; стругарят има колкото да живее що-годе прилично, но живее щастлив живот в чудесна държава… Домейнът .бг е парченце от държавата, в която засега възнамерявам да живея, и да живеят децата ми – има ли нещо по-нормално от това да правя каквото е нужно, за да прилича на шведско градче, а не на колумбийско наркобаронство? Дори ако аз ще съм – надали за дълго, такива “длъжности” са ветровити – баронът?)
… В предишния запис описах как след сравнително непросто пренастройване на пощенска система тя е тръгнала от първо пускане. Друг сигурно би се гордял с това. Аз се плаша – прилича ми повече на диагноза. И тук е моето предимство пред специалистите, за които говорих. Сигурно много от тях са несравнимо по-компетентни от мен. Но аз подлагам на съмнение правотата си, и търся аргументи срещу нея.