Grigor Gatchev - A Weblog

— Чувайте бе, господа, че най-важното сме забравили — извика бай Ганьо подире им, — ами че как ще кръстим нашия вестник?
— Добре, кайш бе, бай Ганьо, ама че сме… такива! — отзовават се Гочоолу и Дочоолу.
— Туй е един сериозен въпрос — казва Гуньо Адвокатина — и знаете ли защо е сериозен? Защото онези дяволи взели всичките хубави имена, не оставили за нас. Ама все ще се намерят. Аз мисля, най си е на мястото да кръстим нашия вестник Справедливост, па ще прибавим в скоби едно фин дю сийекъл.
— Какво?
— Тя е французка дума, вий не я разбирате.
— Не щеме ний французки; латински, ако можеш, тури нещо, колкото за адет.
— Да му теглим едно Tempora mutantur?…
— Тегли му, ако си е на място. Ти, Гочоолу, на какво си мнение? — обръща се бай Ганьо.
— „Справедливост“ е хубава дума, ама чини ми се, че Народна мъдрост ще бъде още по-хубава — отговаря Гочоолу.
— Не съм съгласен — обажда се Дочоолу, — туй име много попско изглежда, по-добре Българска гордост да го наречем.
— Ами ти, Харсъз, какво ще речеш?
— Аз ли? Че знам ли аз? Да му изтърсим една Народна храброст, па да става, каквото ще. Ще турим за отговорен редактор Саръ-Чизмели Мехмедаа, а?
— Всичко бошлаф. Да ви кажа ли аз вам? — заявява авторитетно бай Ганьо. — Нашия вестник ще кръстим или България за нас, или Народно величие. Изберете си едно от двете.
— „Народно величие“! Съгласен! „Народно величие“! Тъй, тъй, да живей!

Едно от нещата, с които трябва да се гордеем, че сме ги дали на света, е бай Ганьо. Имам предвид естествено не байганьовщината, а литературната ѝ идентификация и описание. Толкова точно я е посочил Алеко Константинов, че на моменти се чудя – наистина ли е убит по погрешка?

Това описание е важен принос, понеже бай Ганьо не е само почти симпатичният простак, самопоканил се у Иречек и впечатлил виенците в банята. Той е и организаторът на избори, и посетителят на двореца, и авторът на писмото до Константин Величков. В един момент палячото се превръща в нещо, излязло като от роман на Стивън Кинг. Не, не от „То“ – от „Мъртвата зона“.

А най-лошото е, че бай Ганьо не е локално българско явление. Има го навсякъде, и навсякъде търси как да се докопа до власт. Било над държавата, било „само“ над „процесорите“ на тези, на които не им работи антивирусът. Чрез измами, полуистини, „научни“ твърдения и други лъжи. И докопа ли се веднъж, е готов на всичко, за да задържи и умножи тази власт.

Напоследък се появи нов термин по въпроса – „алтернативни факти“. За щастие, водещият на CNN Чък Тод отреагира мигновено при срещата си с този термин – „Алтернативните факти не са факти. Те са лъжи.“ Подозирам, че издателите на „Народно величие“ – бай Ганьо, Гочоолу, Дочоолу и Данко Хаирсъзина – не биха го наели за списвател. Сигурно и мен, защото без колебание бих добавил: „А разпространителите на алтернативни факти са лъжци“.

(Чудя се дали думата „алтернативно“ няма да се закрепи в езика като устойчива частица за отрицание? Неудобно длъшка е, но е толкова точно в контекста…)

Нужно ли ни е да разпознаваме лъжите от истините? Да, и не само за да знаем истината, че да сме свободни. За да знаем и кои хора са лъжци. За да можем, когато те дойдат и поискат доверието ни, да си припомним един полезен и за невярващите библейски пасаж: „Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?“ Примерно за да можем да преценим този или онзи президент – било задокеански, било наш си.

И за завършек, още един безсмъртен пасаж от Щастливеца. Как издателите на „Народно величие“ изпращат до царя петиция в подкрепа на Стамболов, но междувременно Стамболов е паднал от власт и петицията е добре да се преправи. Както би казал Гуньо Адвокатина, tempora mutantur. Не, не значи нищо за мутанти или за мутри. Значи „времената се менят“.

Пускам го, понеже много добре илюстрира на кого и за какво са му нужни лъжите в медиите. А на кого и какво ви напомня решавайте вие.

Гуньо се поизкашля…
— Дай хартията и калема — каза той тревожно. — Вий гледайте, аз ще пиша.
И той почна да пише: „Ваше Царско Височество! Небесни гръмове се посипаха върху нашите нещастни глави!…“
— Сега трябва да го напишем наопаки. Как да го напишем?… Чакайте… Одобрявате ли така: „Небесата се отвориха и посипаха благодат върху нашето отечество.“
— Само отечество много просто излиза — заявява бай Ганьо, тури „нашето мило отечество“.
— И аз мисля, че без мило не чини — казва бай Михал.
— Добре, турих мило. По-нататък: „Петвековното ни робство е приятен сън в сравнение с грозния удар“… Сега наопаки: „Освобождението ни от петвековното ни робство е нищо в сравнение с бляскавото събитие, което разруши веригите на грозния тиранин.“ Съгласни ли сте?
— Да беше прибавил още „изчадие на пъкъла“ — заявява бай Ганьо. — Ама нейсе, по-сетне.
— …„който Северният враг ни нанася чрез оставката на нашия — о! има ли думи! — най-гениалния вожд, този Цицерон, този Нютон на българския небосклон.“
— Сега туй как да го обърнем?… Чакайте… Ето как: „И което се дължи единствено на Ваше Царско Височество, всемилостивейши баща и татко, като приехте оставката на този — о! има ли думи — най-грозен мъчител, този Калигула, този Тамерлан на българския небосклон.“
— Браво бе, Гуньо! — извика с възторжено блеснали очи бай Ганьо.
— Че ти как го мислиш Гуня? — ласкае Михал.
— „O tempora, o mores!“… Туй може да си остане. То, дето и да го туриш, все си е на мястото… „Не, Ваше Царско Височество!“… Да турим: „Да, Ваше Царско Височество!… Ний още вярваме в здравия смисъл на доблестния български народ и очакваме, че той няма да се раздели с человека…“ Сега вместо „няма да се раздели“ ще турим „и ще изтрие от лицето на земята“, а вместо „человека“ ще турим „свирепия звяр“.
— Не, по-добре тури „бясното чудовище“ — поправя бай Ганьо.
— Аз пък мисля да турим „Геена огненная“ — каза Михал.
— Ех, че го набута! Ха-ха-ха! Че отде-накъде „Геена огненная?“ По-добре да турим „мръсния кръволок“ — казва Гуньо.
— Ха, видя ли сега! Аферим! — одобрява бай Ганьо.

Попадна ми статия в BBC, която прави безпристрастен и доста обективен статистически анализ на гласуването за и против излизането на Великобритания от ЕС.

Като цяло, за излизане от ЕС са гласували по-ниско образованите, по-възрастните и по-хомогенните етнически. Да го кажа иначе – тези, които е по-лесно да бъдат наплашени със зли чужди терористи. Какво ги е наплашило, при положение че Великобритания прие само няколкостотин бежанци от Сирия (срещу около 1 милион за Германия) оставям да си прецените вие. И да си направите изводите.

Към края на статията има сваляема екселска таблица с резултатите от гласуването, разпределени по wards (това са административни деления за целите на гласуването, средно с по около 6-7 хиляди души в едно). Мисля, че ще е интересна и полезна за тези, които се интересуват от статистика.

Както казва Индиана Джоунс – „ние не се интересуваме от истината, ние се интересуваме от фактите“. Ето фактите.

Илиан Василев има чудесен запис по темата. Препоръчвам го на всеки, който се интересува от политика.

Няколко цитата:

Хората на Мултигруп се стараят оценките за неговото президенство да бъдат в тъмни краски, за да блокират перспективите за неговата бъдеща кариера, както и “тежестта” му в бъдещия обществен и политически живот. Най-вече искат да блокират възможността за следващ Плевнелиев на върха на българската държава.

…

Нека бъдем наясно – налаганата представа за това, че България е традиционно русофилска нация е огромна манипулация, върху която стъпва лъжата за предопределения ни нисък капацитет за синхронизиране на собствените ни с европейските и атлантически ценности.

Точно така, както скриха цялата история на горяните, които са първата и най-масова съпротива в следвоенната история на Източна Европа срещу съветската окупация. Защото не отговаря на основаната лъжа – за предпроставената и непроменима симпатия на българите към царска, съветска и сега към Путинова Русия.

…

Лъжа е, че преобладаващите нагласи в българския народ предполагат задължително, дори генетично русофилство и “спънатост” на българските държавни мъже в провеждането на политиката на ЕС и НАТО спрямо Русия. Защото тези нагласи се мерят на фона на въпроса “Искате ли НАТО и ЕС да напада Русия?” в разновидността на санкциите и тогава естествено отговора на почти всеки нормален европеец е “не”. Така и у нас, нищо по-различно.

Но ако проведете проучване и то не само сред фиксирани групи у нас, а сред всички българи в чужбина, с отговор на въпроса “Смятате ли, че вместо да даваме 5 милиарда долара без търг за внос на руски нефт и газ, трябва да въведем европейските стандарти за състезателност чрез открити, прозрачни и състезателни процедури” – какъв отговор ще получите? Същото се отнася и до проекта Белене и до опитите да бъдат ограбени активите на КТБ с участието на руски банки. Изобщо поставяте въпроса на подозирани като преобладащи русофили български граждани на кантара на собствената им материална изгода – колко пари им вземат от джоба?

…

След приключването на мандата си Първанов разкри, че е станал неусетно /семейно, не лично/ мултимилионер и най-вече хотелиер. В други държави и страни, това се нарича гранд корупция, хората се разследват и влизат в затвора. Тук прокуратурата разследва поръчка за телефонни централи.

Колкото и да се мъчат да намерят нещо /бъдете уверени, че Цацаров и Пеевски работят на високи обороти/ няма да успеят да намерят нищо по отношение изрядност и почтеност за президента Плевнелиев. Както не намериха и за президента Стоянов.

…

В текста на клетвената си реч на Румен Радев има много тревожен текст, в който той определя бъдещото си поведение в ЕС и НАТО като приятел на Русия. Не като глас на ЕС и НАТО в Русия, а на Русия в ЕС и НАТО.

…

Преди да мрънкаме, че Тръмп ще ни остави в руската сфера на влияние, което е поредната опорна точка, ние сами трябва да се измъкнем ментално от руския си комплекс и страха да провеждаме една или друга линия в политиката си, защото тя може да се хареса или не от Москва.

…

Медиите и анализаторите на Пеевски и сие ще продължават руската операция срещу Плевнелиев, защото имат материален интерес и защото неутрализацията му остава ключова задача.
Дълбоки анализи, разсъждения, арументация, съдържание не очаквайте. Плащат им за информационни битки, за тролене без да задават въпроси.

Ако на всяка цена трябва да дадете оценка днес и сега – сравнете с Първанов. Няма да Ви бъде трудно. Единият Ви бръкна в джоба. Ако Ви е харесало – тогава имате пълното право да критикувати и мразите Плевнелиев.

Той просто не е един от Вас.

Както е модерно днес – линк: shaman.zavinagi.org.

Има хора, които не са изучавали някоя висша материя в елитни зали под погледа на побелели професори. Не са чели дебели учебници по нея, пълни с премъдрости и хитри съвети. Не са ги превеждали за ръка опитни асистенти през лабиринтите ѝ, да им покажат къде са най-правите и лесни пътища… Но заемат ли се с нея, хващат околните – било за ума, било за сърцето.

Този е един от тях. Още първата му история ме грабна направо за душата. Прати ме в едно някъде, където тайничко му се иска на човек да остане. Или поне да се връща от време на време – подозирам, че дори ако никога не е бил там в своя живот. Някъде, където преживяно и изсънувано се докосват и сплитат, както го умеят само живот и сън.

Приканвам всеки, който обича тези пътешествия, да го посети. Ако някой не му хареса – нека ме наругае тук, че съм му опропастил времето.

А аз сега ще отида да си го препрочета още веднъж. Да си припомня, че също пишех едно време за красивите неща в живота, за доброто и за истинското в него. И може би да събера хъс да го правя, поне от време на време, отново.

Приятно четене!

Понякога ми се случва най-нагло да открадна отнякъде текст, който смятам за особено важен, и да го пусна тук. Има случаи, когато важността на написаното е над тази на законите за авторските права.

Такъв е според мен случаят и с тази статия на Джон Суини, журналист в BBC Panorama. Оригиналното ѝ заглавие е “Who are the figures that push Donald Trump and Vladimir Putin together?” („Кои са хората, които сближават Доналд Тръмп и Владимир Путин?“), и е публикувана на новинарския сайт на BBC. Тя е почти единственият материал, който не само отбелязва много точно приликата между двамата, но и обръща внимание на един друг човек – Александр Дугин – чието влияние не е за подценяване. Малко мислене върху тази статия дава много разбиране на много неща в съвременния свят.

(Може би е добре да седна да напиша някой запис и за истината и лъжата в съвременния свят… Ех, да имах времето да пиша всичко, което смятам за важно!)

—-

Въпросът дали руският лидер Владимир Путин има материал, с който да изнудва Доналд Тръмп, засега няма отговор. По-важното обаче е, че той е много настрани от истински важното – че двамата мислят твърде подобно.

Вярата на г-н Тръмп в американския традиционализъм и омразата му към сверки с истината повтаря музиката на Кремъл. Нацията, властта и непоносимостта към критики са новият (и много руски) световен ред.

Можете да наречете този начин на мислене Тръмпутинизъм.

Чуваемостта между Кремъл и Тръмп Тауър е силна, става все по-силна и е много, много добра новина за г-н Путин.

Както Тръмп заяви пред Майкъл Гоув в понеделник, нов договор за съкращение на ядрените оръжия може би ще предложи свързано с него преразглеждане на санкциите срещу Русия.

Оглушителната тишина в случая и странната липса на критичност на г-н Тръмп към г-н Путин, например заради руското хакерстване срещу американската демокрация, присвояването с военна сила на Крим и руската роля в продължаващата война в Донбас.

Странно е, че г-н Тръмп в туитовете си подкрепя руската теза, а не примерно тази на ЦРУ и другите разузнавателни служби на САЩ.

Че защо е нужно да критикуваш световен лидер, с който си предимно съгласен?

Покрай тръмпутинизма в общественото внимание се появиха трима други: Найджъл Фарадж, за когото ЕС е далеч по-голяма опасност за световния мир от Русия; неговият приятел Стив Банън, който към момента е главен стратег на Тръмп, и руският философ Александр Дугин.

С дългите си коси и класическа славянска външност, г-н Дугин бива описван като „мозъкът на Путин“ и „Путиновият Распутин“. Той има собствено про-кремълско шоу, което разпространява тезата за руско-православното превъзходство във всичко, в любопитна смес от риторика подобна на Гьобелсовата и религиозни химни.

Много хора смятат, че гласът на Дугин се чува в Кремъл.

Също така той е обект на западни санкции, заради разпалеността на изказването му в подкрепа на руската инвазия в Украйна, която до момента е коствала живота на около 10 000 души.

Господата Фарадж, Банън и Дугин са обединени от тезата, че най-страшната опасност за западната цивилизация е ислямският екстремизъм.

Г-н Банън беше оповестил възгледите си на среща на крайно десни близо до Ватикана през 2014 г.

Той твърди, че т.нар. Ислямска държава има акаунт в Туитър, чиято цел е „да превърне Съединените щати в река от кръв“.

„Вярвайте ми, това ще дойде и в Европа“, добави той. „В добавка към това според мен ние в момента сме в началните стадии на световна война срещу ислямския фашизъм.“

Под риск ли са демократичните ценности?

Опасността тук е, че когато подкрепяте начина, по който Кремъл се бори срещу „ислямския фашизъм“ примерно в Алепо, вие се присъединявате към това, което някои наричат „руски фашизъм“. Или поне към загърбването на демократичните ценности и на правилата за водене на война. А с това се превръщате във висококачествен рекрутьор на Ислямска държава.

Това е риск, на който г-н Дугин изглежда не придава значение. Интервюто ми с него в Москва не протече добре.

Александр Дугин, 20 декември, 9:35

Днес изритах кореспондентите на BBC. Не бях срещал толкова гнусни ****** от много време. Водеше ги Джон Суини. Както виждате по фамилията му, той е глобалист и мръсна свиня. Съчиняват лъжливи новини, че Русия била помогнала на Тръмп да стане президент. Доказателствата им: Путин бил работил преди за КГБ. Пълни кретени! Професионалното им ниво е нула. Чиста проба съветски пропагандисти. Не съветвам никого да се доближава до тях.

Още в началото на интервюто ни той категорично определи шансовете Русия да е хакерствала срещу американците като „кръгла нула“.

Попитах го доколко е привързан г-н Путин към демокрацията.

– Моля, внимавайте – беше отговорът му. – Не можете да ни учите на демокрация, защото се опитвате да наложите на всеки народ, всяка държава и всяко общество, вашата западна, американска или така наречена американска система от ценности, без да питате… И това е расизъм. Вие сте расисти.

Доста от критиците на г-н Путин бяха убити – поне 20 откакто той пое властта през 2000 г. Срещал съм се и съм се възхищавал на трима: Анна Политковская, Наташа Естемирова и Борис Немцов. Който беше застрелян току пред стените на Кремъл.

Попитах г-н Дугин какво говори смъртта му за руската демокрация.

– При вас пък, ако сте свързани с Уикилийкс, могат да ви убият – контрира ме той.

Тогава помолих г-н Дугин да ми покаже списък на американските журналисти, които са били убити покрай Барак Обама. Той отговори, че това е „абсолютно глупав разговор“, и напусна интервюто.

Малко по-късно пусна запис в блога си, пред 20 000 (по неговите думи) последователи, илюстриран със снимката ми. С обвинението, че „съчинявам лъжливи новини“ и че съм „пълен кретен“ и „глобалистка свиня“.

Това е езикът на новия световен ред.

Няколко дни по-късно гледах пресконференцията, на която г-н Тръмп отказа да отговори на въпрос от репортер на CNN, като го обвини, че те „съчиняват лъжливи новини“.

При тръмпутинизма ехото между Русия и Америка става все по-силно от ден на ден.

—-

И малко коментари от мен:

Мой познат, изключително интелигентен човек, преди време беше казал: „Следете кога в Русия ще се заговори за фашизъм в България. Това ще е заповедта за подготовка на руска агресия тук.“

(Ако изразът „руска агресия“ не ви харесва, запитайте се дали предизвиква у вас същите чувства като примерно „турска агресия“. Ако не, си задайте въпроса на коя държава сте патриот… или зомби.)

Затова ми е странно, когато Банън говори за „ислямски фашизъм“. Възгледът, че фашизмът може да е религиозен или пък десен, е популярен на само едно място на света – бившия соц-лагер. СССР имаше отчаяна нужда да прикрие приликата между националистическия социализъм и комунистическия социализъм. Затова насила нарече немския нацизъм „фашизъм“, умишлено обърквайки го с останалия в сянката му италиански… Така че да направи точно същите грешки американец навежда на размисли – откъде е попил този начин на мислене, и какви изводи следват от това.

За Дугин – в статията е казано достатъчно. Ще добавя само, че очевидно той отлично знае коя е най-гнусната форма на възможен пропагандизъм. Сравнете го обаче с оценките му на съветската система. Как да не си припомни човек нашичките „реформирани“ комунисти, които хем прехвалват комунизма при всяка възможност, хем „комунист“ е най-страшната обида в устата им.

Ако бях примерно възторжен почитател на християнството, щеше ли „християнин“ да е най-лютата обида, която мога да измисля?! Според мен това е възможно само за човек, напълно изгубил представа за разликата между добро и зло. Или дори понятието, че това са две различни неща… Което пък еднозначно идентифицира слугите на злото.

(Да, не вярвам в божества. Но доброто и злото според мен съществуват, въпреки че не могат да се пипнат. Точно както не можете да пипнете числата, но те съществуват – или пък не можете да пипнете нечия личност или спомен, но те безспорно съществуват… Но това е друга, много дълга тема.)

За Найджъл Фарадж не смятам да се разпростирам. Времето ще разкаже кой, какъв и защо за него по-добре от мен.

Колкото до Тръмп и Путин… В САЩ демокрацията все още е изключително силна. Нищо чудно да успеят да се отърват с една по-сериозна катастрофа в най-различни области. С малко повече късмет може дори да не изгубят водещата си роля в света. Но още отначало “Make America great again!” ми звучеше подозрително подобно на “Deutschland, Deutschland uber alles!”

Но гледката в какво се превръщат обикновените руснаци под Путиновата пропаганда е ужасяваща. Доскоро извикваше в паметта ми сцени от „Обикновен фашизъм“ – сега те бледнеят пред това, което виждам и научавам за там. Точно както великоруският нацизъм на Дугин слага Хитлеровия нацизъм в джоба си. И неговите химни звучат подозрително познато… Страх ме е руският народ да не се превърне в язва на човечеството, която да е много трудна за излекуване.

Видях се преди месец със стар познат. Първите му думи бяха:

– Раздумката после, чакай да ти се изфукам какво си намерих!

Нещото се оказа… трудно за описване. Пластмасово, с размерите и формата на схематично направен чайник. Голям кръгъл отвор отгоре, до него към три сантиметра дълга и също толкова широка тръбичка под ъгъл нагоре и настрани. Точно до него лежеше Чарли – кучето на познатия – и се плезеше щастливо.

– Сещаш ли се какво е?

– Не – признах си след половин минута чудене.

– Чайник. Варя си кафето в него.

– Стига си ме майтапил, кажи какво е.

Той се ухили, извади от един шкаф гумено топче и ми го подхвърли. Беше съвсем леко, сигурно кухо отвътре.

– Пусни го в дупката отгоре!

Пуснах го – след миг то беше изстреляно през тръбичката отстрани. Чарли моментално скочи подир него. Топчето отскочи няколко пъти от стените и тавана и излетя през вратата на стаята. Преследвачът му – подир него.

– Заигравка за домашно животинче?

– Точно така. Гледай.

След две-три секунди Чарли се появи на вратата с топчето в уста. Донесе го и го пусна в играчката, която го изстреля отново. За да бъде погнато отново.

– Умен е, нали? Така може да си играе цял ден! Хем спортува, хем не ме безпокои, мога да си гледам работата спокойно! – гордо заяви приятелят ми.

… Преди три дни се чухме по телефона отново.

– Какво става с оная играчка? Чарли продължава ли да си играе с нея?

– А, изхвърлих я.

– Защо?!

– Проклетият му пес почна да ака в нея…

Изпратихме още една година – и с нея куп обичани хора. Особено към края ѝ. Чак страх да те хване колко.

Всъщност, не повече отколкото през други години. Само че сега ни направи впечатление. Просто защото доста хора са се наслаждавали на Careless Whispers или на Singing in the Rain, за Star Wars да не говорим. Ако ще да е дори само на прословутото метално бикини.

Кери Фишър казваше приживе: „Каквото и да правя, ще си остана за хората принцеса Лея. Когато пътувам с такси, няма да ме познаят като редакторката на сценария на „Последният екшън герой“. Нито като авторката на “Wishful Drinking”, нито даже като Мари от „Когато Хари срещна Сали“. Сигурно на гроба ми ще пише „Принцеса Лея“…“ Тя няма звезда на холивудската Алея на звездите. Но когато си отиде, хиляди нейни фенове се събраха там и ѝ направиха самоделна. Дали ще ѝ дадат официално не знам, но знам колко им пука на феновете от това. Последната дума е тяхна, винаги. И тя гласи: „Carrie Fisher, may the Force be with you, always.“

И ще я помнят дълго след като вече са забравили купища силни на деня. Ще дойдат времена, когато виртуалните изживявания ще са отличими от реалните само по богатството и пълнотата си. Когато всеки ще може да живее в тях какви ли не различни животи. А не много след това – и в реалността… Но и тогава, сред технологии които днес не можем дори да си представим, пост-хора ще се събират и ще гледат на античен плосък екран древните двумерни серии на „Звездни войни“. Без да коментират саркастично плоския дори по днешните мерки сюжет и неубедителните дори по днешните мерки ефекти. И ще се възхищават.

Истинските хора на изкуството подаряват не дъвка за преживяне с нула калории, нито пък занимавка за очите, в която няма нищо за ума или душата. Те подаряват не просто щастие или мисъл – те подаряват мечти. Те са, които ни демонстрират колко е вярна мъдростта: „Хората ще забравят какво си казал и дори какво си направил. Но никога няма да забравят как си ги накарал да се почувстват.“ Защото именно мечтите, смешните и глупави понякога мечти, са които ни дават топлина и сила отвътре. Те са, които ни напомнят, че сме не бивша кал, а бъдещи богове – и така ни помагат да бъдем не кал, а богове. Или поне истински, достойни хора – ако има някаква разлика.

Хората, които си отидоха тази година, бяха тези, които ни дадоха мечти и топлина, повече от друг път. Затова забелязахме смъртта им и се уплашихме от годината. А е добре да се плашим от собствената си разсеяност. От това колко лесно не забелязваме как си отиват дарители на мечти. Всъщност – от това колко лесно забравяме да имаме мечти. Защото няма по-осакатен и оскотял от изгубилия мечтите си, ако ще да е господар на света. И няма по-богат и щастлив от намерилия мечтата си, дори ако е последен просяк.

Благодаря от сърце на всички, които ми дариха мечти през тази година. И на отишлите си, и на тези още между нас. И много, ама наистина много ми се иска да мога да им се отблагодаря.

Само едно нещо ми се иска повече – да успявам и аз да дарявам мечти. Който има мечти, има силата да си вземе всичко останало и сам.

Това е, което си пожелавам през Новата година.

С малко закъснение – важна новина!

На 21 се навършиха четири години откакто планетата Нибиру се сблъска със Земята и я унищожи, и всички ние измряхме. Честита годишнина!

Тази година бях технически възпрепятствам да организирам празненство по случай годишнината. Догодина обаче тя е полу-кръгла, 5 години – нещо като полумесец. 🙂 Така че се надявам да направим тогава едно хубаво празненство. Какъв по-голям повод?!

Отсега обявявам – всички, които очакват скорошното унищожение на света по какъвто и да било повод, са поканени!

(Превод е, от няколко различни места, поне две вече не ги помня.)

Малко зелено човече убеждава младеж да убие баща си
(„Звездни войни“)

Група хора връща в продължение на 9 часа изгубено бижу
(„Властелинът на пръстените“)

Току-що започналата кариера на млад художник отива на дъното
(„Титаник“)

Бял скинхед юрка черни да убиват джуджета
(„Хобитът: Битката на Петте армии“)

Момък се учи да обича девойка без филтри в Инстаграм
(„Шрек“)

Леонардо ди Каприо броди из замръзнала пустош в търсене на „Оскара“
(„Завръщането“)

Наркоманка лъже умствено изостанал младеж в продължение на 30 години
(„Форест Гъмп“)

Момък излиза от виртуалната реалност и веднага си намира гадже
(„Матрицата“)

Мъж се крие зад библиотечен шкаф, за да не работи във ферма
(„Интерстелар“)

Мъж отлита на друга планета, за да работи във ферма
(„Марсианецът“)

Мъж посинява в опит да почувства нещо под пояса
(„Аватар“)

Девойка се събужда от целувката на неизвестен, но всичко е наред – той е секси
(„Спящата красавица“)

Малолетен маргинал, пациентка от лудница и културист-ексхибиционист протестират срещу техническия прогрес
(„Терминатор 2“)

Момченце-социопат се опитва да убие двама бездомници
(„Сам вкъщи“)

Пътят към сърцето на мъжа минава през стомаха
(„Мълчанието на агнетата“)

Таксиметров шофьор излекува оперна певица от камъни в бъбреците
(„Петият елемент“)

Сирийски бежанци се опитват да попаднат в Европа през Гърция
(„300“)