Grigor Gatchev - A Weblog

– Студено е.

Разбира се, че сънувам. Един от тези сънища, в които го осъзнаваш, но въпреки това изглеждат реални като истински. Дори когато са изпълнени единствено с мрак, и сред него ти говори отишлото си твое коте.

– Студено ми е. Закопахте ме и ме изоставихте. И оттогава бродя в мрака и студа. И те търся, а те няма. Толкова много мрак и студ, толкова дълго…

– Тук съм, Писанке.

– Вземи ме. Моля те, вземи ме. Цял живот си ми бил единствен. Моят най-истински родител, който не ме изостави и прогони никога, който винаги имаше за мен храна и топлина и милувка. Моля те, вземи ме.

Усещам как сълзи прогарят бузите ми. За миг през ума ми прелитат рой суеверия – не се отзовавай на повика на мъртвите, той е повикът на смъртта… Не ми пука. Да се огънеш пред страха, да престанеш да бъдеш себе си е по-страшно от смъртта.

Протягам ръце и поемам невидимото в мрака, свито и сгърчено от болестта и студа телце. И едва сдържам вика си. Зная, че това е просто сън, но съм като изгорен от ужасяващия, нечовешки студ от допира. По-студен и страшен от всеки студ, който може да съществува… Стискам зъби, за да преодолея болката и ужаса, и притискам сянката на изгубеното си дете до себе си.

– Топло… Благодаря ти. Благодаря ти, благодаря ти… По-топло, отколкото до теб под завивката в най-студените зимни нощи. Благодаря ти, благодаря ти… Мър… Мърррр… Благодаря ти…

– Не се бой. Винаги съм имал грижа за теб. И сега ще имам. Винаги ще имам.

Тя се притиска до мен, за да попие повече топлина, и буквално изсмуква моята. Прегръщам я, за да я сгрея, въпреки страха, че може да изсмуче всичката ми топлина, да ме придърпа отвъд. Но сънната логика се обажда дълбоко в мен – не, няма да може да те отнесе със себе си. Силата да се престрашиш и да я прегърнеш дава зрънце топлина, което никой не може да ти отнеме. Което ще те опази от всичко и ще те сгрее винаги, ще ти даде топлина да стоплиш дори мъртвите.

И постепенно усещам как скованото от студа на смъртта и от болката на болестта телце се отпуска мъничко. Студът отстъпва. В близостта на допира и реалността на съня усещам колко зле се чувства горкото коте, как го е измъчила болестта. Внимателно го помилвам зад ушите, за да му дам мъничко опора.

– Благодаря ти. Мър… Толкова дълго те търсих сред мрака и студа. Толкова дълго те нямаше… Много ли те болеше за мен? Сигурно. Щом се престраши да ме приемеш и такава.

– Няма как иначе. Беше моето дете. И продължаваш да си.

– Видях как лопатата се счупи в каменистата земя още на втората копка. И как изкопа гроба ми с ръце, без да ти пука за болката, без даже да я усещаш… Благодаря ти. Благодаря ти. Мър… Не ме оставяй, моля те.

– Успокой се. Няма да те оставя, никога.

– Имаш си вече друго коте. И го кръсти с моето име. За да ме замениш ли?

– В твоя чест. За да те помня чрез нея. Да ти бъде като дъщеря.

– Тя спи до теб на моето легло, тича из моите коридори и стаи… Чувствам се изместена.

– Не си. Помниш ли как те взех, преди много години? Седмица преди това си беше отишло предишното ми коте. Ти живя дълъг и щастлив живот, понеже вземам котета, когато остана без… И всяко от тях за мен е единствено и неповторимо, но и всяко е взето в чест на предишното, и за да носи и поддържа спомена за него.

– Мър… Прилича ли тя на мен? Поне малко?

– Отвън не, но цветът на козината не значи много. Във всичко друго е точно като теб, когато беше малка. Също така любопитна, немирна, пакостлива и безкрайно обична. Когато гледам нея, виждам теб…

– Мър, мъррр… Искам да те помоля за нещо.

– Разбира се.

– Аз съм вече само спомен. А спомените си отиват и се изгубват.

– Ти винаги ще си с мен. Докато съм жив. А ако има после, и тогава.

– Но ще избледнявам с времето. Така и трябва да бъде… Искам да те помоля – приеми ме в себе си. Нека избледнявам вътре в теб, а не изхвърлена навън в мрака. Няма да ти напомням често за себе си. Знам, че те боли, няма да те тревожа. Но нека съм в теб и с теб, а не изхвърлена и забравена.

– Разбира се. Разбира се…

Душевна мастурбация, заявява язвително разумът ми. Говориш сам със себе си, и сам се оправдаваш и оневиняваш и хвалиш. Недостойни изпълнения… Но не го слушам, и отново сълзите ми текат сред мрака, и може би и в онази друга реалност, насън на леглото сред знойната лятна нощ… Когато успявам да се овладея усещам, че изгарящият студ отвътре почти е изчезнал.

– Така е, стопли ме. И още ще се стопля. Толкова, че стегне ли те мраз отвътре, аз ще мога да топля теб. И не ми е и толкова лошо вече от болестта. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти. Мър. Мъррр…

Нямам какво да кажа, но усещам – вече тялото й не е сгърчено, просто е сгушено. И седя насред мрака в съня си, бърша сълзи и я галя.

– Мъррр… Ти ме прие – приемам те и аз. Приемам малката Писанка за дъщеря, и за новото ми аз. Нека се радва на всичко мое до насита. И… не й се сърди много, ако върши пакости. Както не се сърдеше много на мен.

– Разбира се.

– Мър… Тя е до теб в момента на леглото. Малко по-настрани, защото й е горещо, нали не може като вас да си свали дрешката. Но ще е щастлива, ако я погалиш, като се събудиш. От мен, и заради мен, и… мен.

– Ще я погаля. – Отново усещам гърлото си свито от сълзите. – Ще я нагаля до насита.

– Мъррр…

Четох днес последните изявления на Цеко Минев и шефовете на “Витоша ски” относно Витоша, лифтовете и прочее.

Не е първото. Досега съм избягвал да ги коментирам. От погнуса. Понякога обаче възмущението надхвърля и обезсилва погнусата.

Ако “Витоша ски” беше купила примерно лифтове в Германия или Франция, щеше ли да посмее да ги спре и да откаже достъпа на туристите до планината, докато не й подарят и земята под тях? С наглата лъжа, че като не притежава земята, не може да почисти под лифтовете – при положение, че законът изрично го позволява и винаги е било правено? И щеше ли да посмее да не пусне пистите зиме, пак с нагла лъжа – че не може, понеже земята им по същество не е подарена на скъпоценната им фирма? Пак при положение, че подобно нещо не се изисква от закона и писти винаги са били пускани?

Представете си, че се осмелеше. И пробвайте да отгатнете къде щяха да се окажат шефовете й до максимум ден. И какво щеше да се случи с тях след това. И най-вече дали щяха да смеят да протестират пред Евросъда колко лоша и скъперническа е тая държава. (Писал съм и преди защо България губи дела в Страсбург, които никоя нормална държава не би изгубила, най-малкото защото никой няма да посмее дори да ги заведе срещу нея – ще знаят, че без задкулисна договорка държавата да изгуби делото то няма нито капка шанс.)

Достатъчно съм бил глупак. Искам да зная кои във властта са лобито на тези, да бъда учтив, олигарси. Кога и как точно са им сервирали моя зелник. И искам да го обявя публично, за да излязат тези политици от властта завинаги. Без надежда да се върнат в нея.

Като начало, искам публикуване на пълния текст на договора, с който общината е продала на “Витоша ски” витошките лифтове. До последната буква. Като сканирани с добра разделителна способност файлове. И заедно с подписите под него. Искам да зная кой в общината е продал моя интерес. Та когато наближат пак каквито и да било избори, да пиша в блога си всеки ден с големи букви: “Този и този ни продаде на Витоша ски и Цеко Минев. Ако искате да продължава да ни продава и занапред, гласувайте за свързаните с него политици – тези и тези!”. И “Ще подкрепя този политик, който поеме юридически обвързващ ангажимент да уволни и разследва тези и тези хора.”

Надявам се искането ми за разкриване на договора да бъде подкрепено от колкото се може повече хора. И най-вече от тези, които всеки ден бяха на Орлов мост да протестират срещу “ски” мафията. Защото без това искане протестите им ще си останат без смисъл. И когато се позабравят, тихомълком ще се приемат заобиколки на извоюваните сега закони и мафията ще си дополучи обещаното. От същите, от които вече получи възможността да ни изнудва безогледно. Надявам се хората пак да протестират, и ако трябва пак да излязат на Орлов мост, докато договорът не излезе на бял свят.

Ако някой се опита да обяснява, че договорът “е конфиденциален”, или каквото и да е от сорта, автоматично ще го впиша в списъка на продалите ни. Защото Софийска община е собственост не на общинарите, а на жителите й – тоест, моя и ваша. Общината може да има договори тайни от мен колкото фирма може да има договори тайни от собственика й. Няма как общинар да е такъв идиот, че да не го разбира – няма да може да ходи или говори. А ако го разбира и продължава да твърди обратното, положението е ясно – вече знаем кой в общината ни продава на олигарсите. Кой трябва да бъде уволнен и разследван, колкото по-бързо, толкова по-добре.

(Между другото, напоследък е много полезно да четете какво пишат за България чуждите медии. Разликата с българските директно напомня стария виц за духа на Наполеон – “Бай Тошо, ако имах твоите медии, светът никога нямаше да разбере, че съм загубил при Ватерло.” Наскоро примерно в български медии четох: “Комисията за банков надзор откри пропуски в дейността на някои банки и се договори с тях да бъдат отстранени.” Без повече подробности. В чуждите медии съобщението изглеждаше горе-долу като “След дълъг натиск от Европейската комисия българската КБН предупреди банките в България да не ограбват клиентите си чрез практики, които противоречат на законите на ЕС.” Изводите откъде и как да се информираме са си за нас…)

Ако ли пък висшите софийски общинари просто игнорират искането ни, въпреки че то е доведено до тяхното знание (а разчуе ли се, то ще бъде, можете да сте 110% сигурни), ще издадат своята съпричастност към мръсното във въпросната продажба. Иначе казано, списъкът с продалите ни на “Витоша ски” ще се състои от кмета и зам-кметовете на София. Дали има и още, ще разберем от разследването срещу тях, което ще проведат политиците, които ще изберем, понеже ще са се ангажирали юридически да го проведат.

… Е, вече знаем какво да искаме. Сега остава да го поискаме.

Надявам се на вас, които четете този запис, да раздухате огънчето. Да разнесете идеята навсякъде. Да стигне до колкото се може повече хора, по всякакви начини. В момента имаме редкия в историята на България късмет да ни управляват популисти, които се плашат и отстъпват пред активно изразени от много хора противодействия и позиции. Нека го използваме!

Един познат разправи днес следната история:

– Спирам аз на една бензиностанция и докато наливах, гледам – една блондинка спряла отстрани, вдигнала капака и налива масло в двигателя.

Разтърках си очите – ужас! Наистина налива масло в двигателя!

Приближих, вгледах се… и ми олекна. Всичко е наред. Налива го в охлаждането.

Често се оплаквам, че съм карък на дребно. Например много обичам да карам нощем, понеже денем работещите светофари почти неизменно ме засичат с червеното – извън задръстванията в поне 90% от случаите колата ми е първата, която чака на светофара. (Когато съм сам в колата. Ако возя някого, и особено ако му се оплаквам от светофарен карък, зеленото ми е гарантирано.)

Странните отклонения в късмета се проявяват и по друг начин, макар и доста по-рядко. За последната седмица например три пъти ми връщат повече ресто, отколкото трябва. Не съм си правил обаче експеримента какво ще стане, ако си замълча и взема разликата. Не ме интересува. Връщането на “надбавката” ми дава самоувереност и гордост, която не може да се купи и с всичките пари на света.

… Не, това няма нищо общо с благородството. Името на записа иде от съвсем различна днешна случка – имах късмета да ме произведат в рицар.

Излизайки от малка уличка с колата, изчаквах някой да ме пропусне да взема ляв завой. Още първата кола спря. В нея млад момък, надали и на двайсет и пет, ми махна да минавам. И в усмивката му имаше нещо детско и обезоръжаващо. За момент буйното ми въображение се поколеба какъв точно образ да ми сервира, и се получи наслагване на два. Рицар с броня и на кон. И момченце на дървено конче и с дървен меч. Детство, което си мечтае да бъде благороден рицар, порасло вече и яхнало железен жребец.

Жестът и приливът на образи някак ме докоснаха. И когато прозорците ни се оказаха почти един срещу друг, му кимнах:

– Благодаря, сър!

Той се ухили още по-широко. В следващия момент вече се бяхме разминали, но вятърът донесе думите му:

– Удоволствието е мое, сър!

… И двама благородници, яхнали конете си, поеха по своите пътища.

Никога не се хвалете, че можете да разпечатите всеки тип файл.

Днес ми се обади един познат:

– Абе можеш ли да ми помогнеш да разпечатя един файл, който ми пратиха по пощата? Днес обиколих поне десет места, където разпечатват файлове – всичките ми отказаха!

– На флашка ли им носиш файла? – Ако флашката е зле овирусена, нищо чудно да му откажат.

– Не, в пощата ми е. Отварям я от компютъра им и им показвам съобщението с файла.

– Добре тогава, ще ти помогна. – Очевидно не става дума за вирус. – Какъв тип е файлът? DOC? XLS?

– Файлът е тип MISSING!…

Надали остана медия, в която да не пише какво всъщност означава този доклад. Разликите в мненията, естествено, са от земята до небето. Оставам с усещането, че ЕК имат трийсетина различни доклада.

Да, ама не. Мъчи ме подозрението, че докладът е само един и съответно значи само едно нещо. Че няма да го прочета по медиите – няма. В България мафията си има държава, включително медиите й. А най-лошото е, че напоследък и в повечето “демократични” държави е така, но все пак в по-малка степен. Засега. Така че май единствената възможност да научим истината е, колкото и да е неприятно, непривично и уморително, да използваме собствените си глави.

Моята глава мина по следния път:

ЕК не е фар на мъдростта, демокрацията и истината. Нито е ято безгрешни ангели. ЕК е съвременна Византия – възел от противоречащи си маски, които работят заедно където имат общи интереси. А интересите са общи на много повече места, отколкото може да се предположи по маските. Така че ЕК върши повече работа, отколкото може да се предположи по видимостта “орел, рак и щука”. И особено по факта, че продукция от типа на Въпросния Доклад се пише заедно от носители на различни маски.

В същото време, видимите разлики трябва да се поддържат някак. Затова и един такъв доклад неизбежно е тюрлю гювеч от най-различни позиции. А за да има все пак от него ефект, той се пише както се прави драже с горчиво лекарство. Отвън е добре овкусената обвивка, активното вещество е отвътре.

По какво да познаем активното вещество ли? Много просто – по това, че е активно. В нашия случай активността му умишлено е по-очевадна, отколкото обикновено – изнесена е като изрични препоръки. “Говорете си каквото искате – искаме да вършите ето това.” Ще го повторя още веднъж: същността и истината в съдържанието на този доклад са дадените в него препоръки.

За максимално удобство ги цитирам тук. (Възможно е да не съм открил най-точната и пълна версия – ако е така, поправете ме, ще имам грижата да внеса корекции!) И… не мога да се сдържа и да не предложа моя превод в “думи прости” на изискванията. Впредвид че всеки българин разбира от футбол и политика.

1. Реформа на съдебната система
– Да се обнови съставът на Висшия съдебен съвет с мандат да предприеме провеждане на реформа из основи.
(Съдебната ви система е мафия, а във ВСС са капотата й – сменяйте из основи.)
– Да се изготви и изпълни средносрочна стратегия за човешките ресурси в съдебната система, която да се основава на анализ на нуждите и натовареността, с промените в структурата на съдилищата, назначенията и обученията.
(Преструктурирайте системата си. Сега е направена така, че дори при свестни хора да е неефективна. Използвайте го и като предлог да махнете мафиотите.)
– Новият главен прокурор следва да получи мандат да проведе реформа в структурата, процедурите и организацията на прокуратурата въз основа на независим функционален одит и в сътрудничество с външни експерти.
(Сегашният главен прокурор е мафиот – сменете го. Юридическите ви експерти и одитори също са хора на мафията – не разчитайте на тях. Наемете за промените външни одитори и експерти. Сетете се чии.)
– Да се постави цел за завършване на работата по новия Наказателен кодекс и за неговото прилагане.
(Сегашният ви НК е писан да пази престъпниците и мафията. Напишете нов, който да не ги пази, и го прилагайте.)
– Да се гарантира откритото участие на всички значими НПО и професионални организации при определянето и наблюдението на стратегиите за реформи.
(Всичко, което правите, го отворете за външен контрол – инак мафиотите в системата ви ще съсипят нещата пак. Външният контрол да е от всеки, иначе ще влязат пак само пионки на мафията.)

2. Независимост, отчетност и етика на съдебната власт
– Работата на Инспектората да се съсредоточи върху етиката и ефикасността на съдебната система. Да се установи единна и ефективна система за разпределяне на случаен принцип на съдебните дела, която да се използва повсеместно в страната.
(Накарайте Инспектората да си върши работата; за рецепта как вижте предишната точка. Премахнете практиката дела срещу мафията да се разпределят на съдии-мафиоти.)
– Да се гарантира, че изборът на главен прокурор е пример за прозрачен и състезателен процес, основан на критерии за професионална етика и ефективност.
(Сегашната система за избор на главен прокурор гарантира избора на мафиот. Погрижете се изборът да е открит и под външен контрол, за да можем да ви помогнем и ние.)
– Прозрачността, обективността и професионалната етика да се превърнат в главни приоритети при атестирането, повишаването, назначаването и вземането на дисциплинарни решения по отношение на магистратите.
(Кадровата работа в съдебната система да стане прозрачна, включително за нас. Иначе мафиотите издигат мафиоти и гонят свестните. Или слагате край на тая възможност, или гледате ЕС през крив макарон.)

3. Ефикасност на съдебния процес
– Да се изготви стратегия за намаляване на случаите, при които има закъснение при публикуване на мотивите към съдебните решения и да се анализират начините за справяне с този проблем.
(Бавенето на дела ви е тежък проблем. От учтивост не ви казваме директно че е умишлено. Искаме да действате по въпроса, под наш контрол.)
– Да се запълнят празнините при ефективното изпълнение на съдебните решения, като например укриването с цел избягване изпълнението на присъда лишаване от свобода или неизпълнението на финансови наказания, наложени по съдебен ред.
(Докато сериозните престъпници не са задържани в ареста, ще бягат. Прекратете за тях практиката да бъдат пускани под домашен арест или подписка. Видели сме номера, вече не минава.)
– Да се приеме стратегия за повишаване на последователността при правоприлагането, включително дейна стратегия на Върховния касационен съд за установяване на въпроси, по които има разногласия, и постановяване на решения по тях.
(В светлината на борбата с организираната престъпност и корупцията: пресечете практиката съдии да изпълняват нарежданията на престъпността. Установете практика, при която такива съдии си понасят отговорността.)

4. Борба с организираната престъпност
– Да се гарантира, че членовете на новата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество се назначават въз основа на тяхната професионална етика, както и че другите институции, и най-вече прокуратурата, напълно съдействат за работата на комисията; да се гарантира също бързото вземане на решения от Върховния касационен съд, за да запази нейния авторитет, ако е необходимо;
(Корупцията е завладяла страната ви и е създала финансови феодали. Отнемете им имуществото, или нямате шансове за ЕС. За целта се погрижете съответният орган да е от некорумпирани хора и да работи ефективно. Помислете пред кого следва “да се гарантира” това и дали хитрувания ще минат.)
– Да се извърши независим анализ на провалилите се дела, като се анализират слабостите както в следствието, така и в прокуратурата, в това число защитата на свидетелите, икономическият и финансовият анализ, събирането на доказателства от полицията и сътрудничеството между съдебната и изпълнителната власт.
(Искаме пълен достъп до всички материали по провалилите се дела. На тяхна основа ще ви кажем кого да махнете от следствието и прокуратурата, как искаме да работите по изграждане на делата и пр.)
– Въз основа на този анализ, да се премахнат недостатъците в структурата, управлението, персонала, обученията, сътрудничеството и професионалните практики.
(И след като ви кажем всичко това, искаме да го изпълните безпрекословно. Под наш контрол.)

5. Борба с корупцията
– Да се използва натрупаният опит от минали случаи, за да се подобри работата на полицията, прокуратурата и съдилищата.
(Не чакайте ние да ви учим на базата на грешките ви – учете се и сами от тях. Особено от корупционните. Ако се наложи пак ние да ви учим…)
– Да се направи независима оценка на въздействието на българската национална стратегия за противодействие на корупцията.
(Искаме от вас подробна национална стратегия за противодействие на корупцията. След като я получим, ще й направим оценка. Ясен ли е намекът?)
– Да се повери на една-единствена институция задачата да координира борбата с корупцията, да подпомага и координира усилията в различните сектори, да докладва за резултатите от прилагането на стратегията за противодействие на корупцията във всички държавни структури и да поддържа нова независима система за наблюдение, в която участва гражданското общество.
(Искаме конкретни поименни отговорни за борбата с корупцията, без възможност да се оправдават едни с други. Искаме те да имат достъп до всички държавни структури и всички права да вземат мерки. Ще се отчитат периодично пред цялото общество, за да си прави то изводите и да има как да ви контролира. Ние също.)
– Да се измени Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, така че да могат ефективно да се налагат наказания, които имат възпиращо действие.
(Въпросният закон е написан да няма ефект. Резултатът, т.е. целта му, е корупция във властта. Нареждаме да го преработите така, че да спира корупцията във властта ефективно, и да се погрижите да бъде прилаган, колкото и да ви е неприятно.)
– Да се преразгледа системата за деклариране и проверка на имущество, като тя бъде превърната в ефективно средство за установяване на незаконно обогатяване.
(Вземете мерки да се разкрива чрез проверка на имуществото всяка проява на корупция, сегашна или минала. След това ще ви контролираме грижите ли се корупционерите да губят имуществото си.)

Който разбрал – разбрал. Изводи нарочно не предлагам – направете си ги вие. Дали е по-виновна полицията или съдът, кой къде какво е сгафил, кой добър и кой лош – в препоръките има написано достатъчно и достатъчно ясно, дори без “преводите” ми. Четете и се просвещавайте.

Не е за бюрократите в Брюксел, нито за депутатите в София. За вас и децата ви си е.

Преди към два месеца ходих да купя компютър на моя позната. Така се случи, че отидохме с нейната кола. Пътем тя неведнъж се оплака, че колата й харчи много, и ме гледаше с надежда да й подскажа някакво решение. Като я гледах как кара, решението беше очевидно – въпросът беше как да го предложа на независимото и ултра-самостоятелно нейно мислене.

Докато сглобявах компютъра на масата й, отбелязах:

– Права си. Десет на сто е доста разход за количка като твоята, дори на градско.

– А как да го намаля?

– Мислила ли си да сложиш газова уредба?

– А, не! Аз бомба в колата си не слагам!

– Чак пък бомба…

– И плюс това в повечето подземни паркинги не пускат коли с газови уредби. А често ми се налага.

– Да, това вече е аргумент.

– Тогава какво ще ме посъветваш да направя?

– Ако пробваш да караш по-икономично? Гледам, че бая…

– Че как по-икономично? Двигателят си е двигател, нали? Като работи, консумира, нали? Вечни двигатели няма! Пък няма как да го изключвам, докато карам. Не става!

– Ама ако все пак примерно не настъпваш газта толкова, ако пускаш по инерция по нанадолнища…

– Тия ги пробутвай на някой друг. Съседът ми е двайсет години автомонтьор, сто пъти съм го разпитвала, докато ми обясни истината.

Този разговор ми напомни един друг подобен, който касаеше пушещо захранване. Секунда-две по-късно споменът донесе и вдъхновение:

– Амиииии… То разходът не идва от двигателя!

– Така ли? Че от какво тогава идва?

– От, ъъъъ, спирачките!

– А стига бе! Не може да бъде!

– Може, естествено. Помисли си, когато колата се движи, колко енергия е необходима, за да бъде спряна! Тази енергия идва отнякъде, нали? Познай откъде!

– … … … И мислиш, че големият ми разход на бензин е от това?

– Разбира се! Пробвай да караш, като ползваш спирачки колкото се може по-малко. И спиране с двигател също, то също е вид спирачка.

– И то ли?

– Разбира се! Не си ли чула как реве двигателят, като спираш с него?

– Оооо, да! И аз се чудех защо, а то защо било!… А как да спирам тогава?

– Няма как да не спираш хич. Ако имаше, колата ти нямаше да харчи изобщо. 😉 Но като внимаваш как и колко ускоряваш, избягваш много от спирането. Ако не настъпваш колата много, няма нужда да спираш много. Ако ускоряваш постепенно, забелязваш нуждата от спиране по-отрано и спираш по-малко. И т.н.

– Ама… сигурен ли си? Че моят съсед казва, че е от двигателя.

– Ако не вярваш, питай го. Кажи му какво съм ти обяснил и го питай дали е вярно.

… Преди няколко дни момичето ми се обади:

– Можеш ли да ми обясниш как да си свалям торенти? А, и много благодаря за съвета за спирачките! Питах моя съсед и той каза, че си абсолютно прав. И аз пробвах, и напоследък колата ми харчи под осем на сто! Златен си!…

… Така че, ако не знаете, съм не само компютърджия, но и експерт-автомонтьор, специалист по икономия на гориво!

🙂

– Ти в какво всъщност вярваш, ако не е тайна? С думи прости.
– Не е. Но не става с думи прости.
– Ако не можеш да обясниш нещо просто, значи не го разбираш. А даваш акъл на другите.
– Някои имат нужда да вземат акъл, за да могат да разберат нещо обяснено с думи прости… 😉

Събеседникът ми всъщност е забележително интелигентен човек. Просто вярва, че светът се побира в черно-бели категории. Но въпросът му ме замисли – мога ли да обясня простичко като за всеки в какво вярвам и в какво не?… Всъщност съм го обяснявал неведнъж тук, но е отдавна затрупано под тоновете ми излияния. Така че може би си струва пак да опитам.

Проблемът е как да обясня “цветното” на тези с черно-бели очила. За целта ще структурирам обяснението в няколко… подточки? Позиции? Коани? Изберете им подходящо име сами.

1. Мога ли да те пипна?

Повечето хора биха отговорили изумено “Естествено, че можеш.” Но аз мисля, че не мога.

Мога да пипна тялото ти, но то не си ти. Един тъжен ден то ще е все още тук за малко, макар че теб няма да те има. Или може би един прекрасен ден то вече няма да е тук, но ти все още ще си, в по-ново и добро… Личност и тяло са напълно различни неща.

Обикновено на едно тяло съответства една личност, но не задължително. Има живи тела без, или почти без личност – било заради проблеми с “хардуера” (мозъка), било защото личността им е била до голяма степен унищожена (зомбиране от секти и подобни). А понякога в едно тяло живее повече от една личност – т.нар. множествена личност. Ние третираме това състояние като болест, и в големия процент от случаите това е така – личността се разделя или в тялото се повяват нови като резултат от, или част от някакво страдание. Но състоянието принципно показва, че е технически възможно в едно тяло да живеят няколко личности.

Личностите също могат да са много по-различни, отколкото сме свикнали да мислим. Съществуват хора без основни елементи на личността – инстинкт за самосъхранение, опити да се планира бъдещето, дори самоосъзнаване като отделна личност. Последните се доближават до границата между личност и не-личност, което иде да покаже: рязка граница няма. Нито пък има задължителен набор качества. Такъв може да бъде дефиниран за юридически или други цели, но в реалността не съществува естествен вододел.

2. Съществува ли Дядо Коледа?

Повечето хора биха отговорили изумено “Естествено, че не.” Но аз мисля, че съществува.

Да, Дядо Коледа няма свое собствено тяло. Нито дори личност в смисъла, в който сме личности хората. Но хиляди хора ежегодно “му дават назаем” тялото си, и чрез тях той върши своята работа – раздава подаръци на децата. За мен това е доказателство, че той съществува, точно както тестът на Тюринг постановява, че ако отговорите на машина не могат да бъдат различени от човешки, значи тя наистина мисли. Ако идеята за Дядо Коледа не съществуваше, или не предполагаше активна поява и раздаване на подаръци, дядоколедовци по улиците и подаръци за децата нямаше да има. Въпреки че безработни актьори или студенти щеше да има пак също толкова, и родителите щяха да имат пак също толкова пари, с които да могат да купят подаръци на децата си.

Означава ли това, че Дядо Коледа реално физически живее на Северния полюс, лети в теглена от елени шейна и безброй джуджета целогодишно правят подаръци за децата? Или че има планове за бъдещето си и т.н.? Не, разбира се. Но покрива ключовата за мен част от критериите за съществуване.

Нещо повече – Дядо Коледа има свръхестествени способности. Пробвайте да го арестувате, за да не може да раздава подаръци, или да го убиете, за да го няма вече – шансовете ви за успех не са големи. Както описва Пратчет в “Дядо Прас”, по-иновативни подходи може и да имат шансове, но са далеч по-сложни от “куршум в главата”. Разнасянето на подаръци на милиарди деца за една нощ би изисквало благият старец да превишава скоростта на светлината, но надали някой се съмнява, че той може да се справи… Да, това всъщност е софистика, базирана на предположението, че Дядо Коледа е физически човек. Ако обаче оставим това предположение настрана, въпросните способности стават най-естествени и нормални.

3. Аз вярвам ли в Бог?

Зависи какво се разбира под “Бог”.

Ако се предполага свръхсъзнание, сътворило Вселената, Земята или човека – определено не. Нито пък някакво трансцедентално свръхсъщество, без значение дали замеря любимците си със скрижали или не. (Извън темата: като чета Библията си мисля, че авраамическият Бог е такъв безнадежден комплексар, че има нужда от психиатрично лечение. Нищо чудно, че ревностните му последователи са свършили в негово име такива идиотизми – щеше да е чудно, ако не бяха.) Изобщо – убеден съм, че Бог не съществува реално в смисъла, който имат предвид повечето вярващи.

В същото време съм убеден, че Бог съществува – по начина, по който съществува Дядо Коледа. Че е създаден от вярата в него на някои хора, и от действията от негово име на невярващи други – точно както Дядо Коледа е създаден от вярата на децата и действията в подкрепа на тази вяра на възрастните. И че по тази причина е, точно както и Дядо Коледа, безсмъртен и могъщ до степен (привидно) да противоречи на природните закони. Че влиянието му върху света и особено върху хората е колосално, и че ще бъде такова и занапред.

Че всеки вярващ (и някои невярващи) ежеминутно го създават по свой образ и подобие. Затова е и толкова разнолик – носи различни имена, изглежда различно, в различно число е, добър или зъл е, и т.н. В същото време нуждата, която го поражда, дълбоко в човешката същност винаги е една и съща – неувереността в себе си, усещането за слабост, нуждата от външна опора. Това пък го прави единосъщен, без значение на броя и разликата в ипостасите му.

(Изумително е колко добре формалният атеизъм обяснява и обосновава божественото, нали? И не само това. Той извежда просто и убедително защо точно Бог е обвързан със слабите. Защо опитите да се обяви Бог на силните неизбежно се израждат в създаване на Бог на комплексираните – тоест, на дефектиралите слаби.)

… Добре де, разфилософствах се. Това е то моята деонтология. Измислил съм си я сам, но съм убеден, че не съм първият – не претендирам за авторско право. Пиратстването й е добре дошло. 🙂

“Контрапознанието” е книга от Деймиън Томпсън, която излезе преди нещо към четири години. Обсъжда различните видове контрапознание (псевподознание, лъжепознание…). Концентрирана е основно върху три негови дяла – алтернативна медицина (хомеопатия, кристалотерапия и прочее), псевдонаука (креационизъм, псевдоистория и т.н.) и теории на конспирацията. По-косвено засяга и доста други. Великолепна е като аргументация, въпреки сравнително малкия си обем – горещо я препоръчвам на всеки.

Пиша това не за да споря с поддръжниците на един или друг вид контрапознание. С луди не се спори. С тях се съгласяваш учтиво и търсиш как да ги убедиш да се лекуват. Вниманието ми привлече един интересен аспект на книгата. Томпсън (който е католик по убеждения) твърди, че религията не е контрапознание, тъй като твърденията й са метафизични, а това ще рече непроверими научно (тоест, излизат извън сферата на приложимост на науката). Други разобличители на контрапознанието обаче (основно атеисти) смятат, че религията също е форма на контрапознание, тъй като нейни основни твърдения противоречат на реално наблюдаваното от науката.

Заинтересуван от противоречието, се опитах да го разчопля внимателно. За мое учудване се оказа, че и двете страни в този спор са прави. Номерът е в това какво включват в религията различните спорещи.

Някои вярващи (Томпсън очевидно е сред тях) смятат, че трансцедентното не оказва пряко влияние върху реалния свят. (Между другото, теоретичният католицизъм спада точно към тази категория. Съгласно него, Бог е дарил на човека правото на свободна воля, и това го обвързва да не се изявява пряко под никаква форма – изправена пред Божията мощ, волята на хората би се прекършила и така дареното би било отнето, а Бог не престъпва думата си.) Други вярващи смятат, че трансцедентното оказва пряко влияние върху реалния свят. също така, някои атеисти виждат деонтологичната разлика между двете групи вярващи, докато други смятат, че всички вярващи спадат към втората група.

Според мен ключът към спора е именно в разликата между тези две групи вярващи. Ако трансцедентното (Бог) не оказва пряко влияние върху реалния свят, то не е доказуемо или опровергаемо с научни средства. В него може единствено да се вярва или не. Съответно, тази теза е извън обхвата на науката и не представлява контрапознание. В същото време, ако трансцедентното оказва пряко влияние върху реалния свят, то може да бъде изучавано с научни средства. А това влиза в пряко противоречие с идеята за трансцеденталност: няма как нещо да бъде едновременно обяснимо и необяснимо. Затова и тази теза се оказва вид контрапознание.

Просто моите 5 ст. 🙂

– Значи ти си оня блогър? Хм. Представях си те иначе.

Събеседникът ми е леко на градус. Или може би не съвсем леко. Никога не ме е бивало да преценя колко пиян е човек. А обстановката предразполага към това да си на градус. Тук съм по недоразумение – трябваше да говоря с някого. И се надявах да не са и чували за мен, дори ако ме забележат случайно. Този обаче дочу разговора ми с човека, заради когото дойдох, и се оказа, че съм му известен.

– Аз съм. Защо, как си ме представяше?

– Дребен, хилав и с очила. Но и така пасваш, на високо акъл не вирее.

– Високите имат по-добро покритие. Хващат повече. 😉

– Ама имат бели петна в покритието. Откъде си подслушал инфото си за разпространението на изкуството? Приятели в издателския бизнес ли имаш? Дето не си затварят устите както трябва?

– И такива приятели имам, но имам и глава. Човек трябва да е сляп, за да не види накъде вървят нещата напоследък.

– Глава, дръж ми шапката. Четох ти блога цяла вечер преди седмица. Ако сам беше стоплил всичко това, щеше да си стоплил и какво точно движи големите в бизнеса. Ти се моташ около него като муха без глава, и все не го нацелваш.

– Мисля, че съм го нацелил доста добре. Желанието да станат феодали в свят, в който авторите са им крепостни, а читателите – посеви.

– Фантазия имаш, пич. Трябва да почнеш да пишеш книги, не блог. Ако слушкаш, може и да те пратя при някой да те издаде даже… Може и това да стане някой ден, ама засега го няма, поне тук. Друго ги бута.

Пиша и без твоите покани, мисля си. И ако реша да издавам, ти ще си последният, на който ще разчитам да ми помогне.

– И какво е другото, дето ги бута, пък не съм се сетил за него? Мисля, че съм се сетил за всичко.

– За много умен се имаш. Недей, вредно е… Кво си мислиш, че издателите не знаят, че безплатното разпространение им е реклама ли? Мислиш ли, че толкова нямат акъл? Или ако нямат, че не са пробвали?

– Ако имат този акъл, защо тогава ритат така бясно срещу безплатното разпространение? Доста издатели, доколкото знам, за нищо на света няма да пуснат книга, която се разпространява безплатно.

– Именно защото не са тъпи, пич. Някои са тъпи, де. Ама си имат кой да им издърпа ушите, ако не внимават. И да им напомни откъде са дошли парите им, и че отговарят за тях пред него. Ако не го слушкат, лошо им се пише.

– Впечатлен съм. Ти ли си този, хм, “консултант”? Нещо не ми се връзва. Не бих очаквал тогава да си тук, ще си над тези неща. И не мога и да си представя да седнеш да четеш цяла вечер блога на някой като мен.

– Правя квото си искам. Затова аз съм, дето викаш, консултантът, пък те са “бизнесмените”. Заради тая разлика и чета по цяла вечер блога на някакъв вресльо със самочувствие. Видя ли лимузината с шофьора долу? Ако искам, ще го пратя да я блъсне и ще си купя друга. Никой на може да ми нарежда кво да правя. Ясно ли е?

Май наистина е на повече градус, отколкото предполагах.

– Ами ако опиша този разговор в блога си? Ще пратиш някой да ме очисти? Или ще се опиташ да ме купиш?

– Много голямо самочувствие имаш, пич. Казах ти го. Мислиш си, че си уникален и гениален, ама такива като теб са хиляди. Толкова много са, че даже аз не мога да ги очистя или купя всичките. А и за кво ми е? Отпадъците не ме интересуват… Кво, обиждаш ли се? Нищо лично, пич, ама си отпадък. Ако не беше, щеше сега да си поне като тия тук. Не да ходиш със скъсани сандали и вехти дънки, и да караш двайсетгодишна кола – да, и това знам.

Наистина ме ядосва.

– Може пък и да ми харесва. И аз правя каквото си искам… Та, какво не съм разбрал в картинката? Щом си толкова умен, знаеш ли го? Или само претендираш?

– Съвсем е просто. На тоя свят само ти си по-прост от него. Същото като във всеки бизнес е. Ти кога си се замислил какво е бизнес? След десети ноември, нали? Аз се занимавам с бизнес повече от десет години преди това. Знаел съм къде е ключа от бараката когато ти още си лапал мухите…

– И какво тогава не съм разбрал? Май не го знаеш.

– Спокойно, пич, ще ти го кажа. Просяче си, ще ти пусна малко милостиня… Да стават феодали, дето викаш, мислят най-големите в света. Концерни за права, като холивудските, големите издателства и прочее. Ама има нещо, дето е толкова елементарно, че и в последната държавица по-големите издатели го знаят и го правят. То е най-важното за тях, колкото и да са мизерни. Ама не си го стоплил… Като иде автора при тях да го издават, какво става? Пазарлък става. Колко за него, колко за тях.

– Не е съвсем така. Чувал съм, че има някакви стандартни проценти – колко за издателя, колко за автора.

– Стандартни, цуни ме отзад. Кой как се разбере е. А това е според кой колко е известен. Известен ли е един автор, търсят ли го, ще се разбере на добър процент, и даже веднага ще го издадат. Ако не е, няма как. Или ще се навие на хилав процент, или ще му вземат книгата, ама няма да я издадат никога. Само за да не може да я даде на друг. Капищи?

– И какво общо има това с безплатното разпространение? То винаги си е реклама.

– Именно. Писателят ако е добър и пусне книги безплатно, става известен и го разбира. Вече не можеш да го напазариш на хилав процент, ще иска добър. Губиш печалба… И друго. На българския пазар за колко известни български писатели има място? Ако пишат по една книга годишно, за трийсетина. За повече хората нямат пари да им купят книгите. А искат да ядат.

– На това последното къде му е връзката с печалбите?

– Не стопляш, нали? Казах ти че си прост. Сърдиш ми се, ама е истина. Като ти говори някой по-умен, учи се от него, инак прост ще си останеш… Ходил ли си на конни състезания? Не си, не е като за твойта черга. Та, там конете са на различни конюшни. Която спечели, прибира наградата. Дойдат ли чужди коне да се състезават, колкото повече, толкова по-вероятно е наградата да иде при тях. Конюшните губят от това да има коне, дето не са техни. Сега стопляш ли?

– И какво ще направят, ще застрелят писателите, дето не са техни ли?

– Много филми гледаш. Защо да ги стрелят? Просто ще ги откажат от писането, с гладория докато се отчаят. Ама когато някой пуска книги безплатно и хиляди хора му благодарят, трудно се отчайва. Пък ако както, дето пишеш по блога си, почнат да му пращат и пари, съвсем няма да се отчае. Излиза на състезанието, срещу кончетата от конюшните. И се е подковал и надопингирал повече от тях, с известността от безплатните си книги. Трябва и конюшните да почнат да пускат безплатни книги на конете си, пък това им е чиста загуба. Просто е, нали?

– И какво могат да направят?

– Дали няма да ги стрелят ли? Няма, успокой се. Стрелянето е от друг учебник, ти не си го чел и няма и да го прочетеш, и така е най-добре за тебе. Просто ако някой е пускал книга безплатно, за нищо на света няма да му я публикуват. Да не му публикуват и другите книги ще стане много ачик-ачик, драскачът ще се замисли и ще се усети къде е далаверата. Ама да не му пускат тая книга е лесно. Най-тъпичките издатели даже си вярват, че няма да могат да я продадат. По-хитрите са наясно, ама са наясно и с това, дето ти го разправям. Малко са проблемни напоследък тъпичките, разрешават да пуснеш част от книгата безплатно, безплатната реклама им е примамлива по тия кризисни времена. Въпреки съветите, че си ядат хляба, като помагат на драскачите да станат известни…

– Всичко това съм го писал по един или друг начин. Почти всичко, да съм точен.

– На такива като тебе никой не вярва. Това ви е готиното. Искаш ли да си направиш експеримент? Напиши този разговор в кирливия си блог. След това ела да ми кажеш колко са ти повярвали. Не се бой, няма нищо да ти направя. Ако исках, до минута щях да знам и къде живееш, и къде учат децата ти, и всичко за теб… И ще помня, че съм те помилвал, нищо че съм пиян сега. И като изтрезнея помня. И си спазвам думата. Да ти пусна ли още малко милостиня? В света на тия, дето не сме отпадъци, думата е всичко. Не си ли спазваш думата, нямаш място сред нас. Разбираш ли що за хора сме?

– Благородниците. Кралете, дворянството…

– Един вид.

– С една дума, феодалите.

– Хе-хе. Ти пак на твоето.

– И мафиотите.

– Щом си рекъл. Хайде сега се измитай оттук, ако си свършил. получи повече, отколкото си се надявал. Направи ми сега услугата и кефа да те няма. Заслужил съм го, нали?

– И сигурно ще искаш, когато напиша това в блога си, да спестя името ти? За да не ми се случи нещо?

– Прекалено над теб съм, за да си цапам ръцете. Аре сега, грабвай си капата и дим да те няма.

Понякога се чудя как всички тези случки се случват точно на мен. Анти-любимец на съдбата ли съм? Или другите просто си мълчат?… Все тая.

Не зная защо, но си мисля, че дори ако напиша името на събеседника ми, наистина няма да ми направи нищо. А, доколкото знам, го може. Да пиша блог не е единствената ми работа – ща не ща, просто няма как да избягам от информацията who is who. А нищо чудно и да съм в състояние да му се противопоставя – хора с моята история няма как да нямат какви ли не контакти и длъжници… Но не ми се разпалват войни. В съвременния свят войните ги печели който не участва в тях.

Въпреки всичко обаче няма да напиша името му. Не от страх, а от благодарност за разказаното. Наистина вече съм писал почти всичко от това открито. Но е редно да бъдеш донякъде коректен към някой, който ти е споделил нещо, дори под влиянието на алкохола. Както и честността, коректността не е ексклузивна привилегия на феодалите и мафиотите. Спазването й прави човека по-достоен. Събеседника си може да уважавам (има за какво) или не (също има за какво), но много държа да уважавам себе си.