Grigor Gatchev - A Weblog

Част от навиците ми през последните дни стана да проверявам често-често блога на Любомир Николов, за да видя дали не е излязла поредната част от “Елесар”. Когато щастието ми се усмихне, чета с упоение и наслаждение. После препрочитам, за да хвана детайлите. Понякога критикувам, ако намеря за какво да се заям – авторът публикува тази история още в процеса на писане именно за да бъде обсъдена от читателите.

Други читатели също критикуват. Някои от тях – с много точни наблюдения: твърде трудно е един човек да изпипа история перфектно и без никакви разминавания. Доста от критиките обаче, забелязвам, са насочени към легендите, разказани от героите в книгата – колко невъзможни били, колко нереални били, как се разминават на места с Толкиновия канон… За тях ми е думата.

Легендите са, за да са красиви и грабващи душата, а не документално точни. Затова и в нашите собствени легенди прадедите ни са велики, възрожденците ни – безкористни и благородни, воините ни – безстрашни и верни. Документалната точност е полезна за историците, но красотата е и полезна, и нужна за всички нас. Защото ако тялото ни се храни с хляб, а умът – с информация, то духът ни се храни с красота. Без нея ние губим това, което ни прави достойни хора и силни личности.

Основните понятия

Много често уикитата от типа на Уикипедия изискват голямо количество повтаряща се простичка работа – например, ако една категория е прекръстена, името й да бъде променено във всички статии, включени в нея. Или всички статии в уикито да бъдат прегледани за списък типични правописни грешки, и коригирани при нужда. Или да се направи списък на всички шаблони в уикито, и статистика кой от тях колко пъти се използва… Подобни задачи са лесно изпълними и от програми, така че влагането на човешки усилия в тях е неоправдано. Затова има написани специални програми, които да улесняват такива задачи. Тези програми се наричат бот-софтуери, или често на жаргон само ботове.

Редакторът, който използва бот-софтуер за подобни задачи, обикновено бива наричан в уикитата бот-оператор. Като правило той прави за бот-софтуера си отделна сметка (име и парола); по-рядко може да използва за него своето име и парола. (Някои от бот-задачите са изпълними и без име и парола: много уикита позволяват и анонимни редакции. Други обаче изискват правата на регистрирана сметка, а понякога е удобно да й бъдат дадени и допълнителни права.) Такава сметка се нарича бот-сметка (често на жаргон – също само бот).

Apibot е бот-софтуер, който преди няколко години написах, и оттогава усъвършенствам, когато ми остане време. Остава ми рядко, но въпреки това малко по малко напредвам. Към момента вече е достатъчно стабилен, за да може да бъде предложен като бета на желаещите да използват собствен бот. Тази статия обяснява как се прави това.

Написан е изцяло на PHP – пускането му изисква да имате инсталиран PHP (който е свободен софтуер, и го има за всички по-разпространени операционни системи). Задачите за него също обикновено се пишат на PHP, тоест ще ви е трудно да пишете и пускате задачи, ако нямате известни познания по езика. (Ако имате опит в програмирането, особено на скрипт-езици и/или на C/C++, научаването на PHP до достатъчно ниво е въпрос на ден-два. Ако нямате, може да ви отнеме повече време, но също може да е добро въведение в света на програмирането.)

Лицензиран е под GNU Affero Public License, версия 3.0 или по-висока. С една дума – свободен софтуер. 🙂

Една интересна част от математиката е така наречената теория на игрите. Тя касае намирането на оптимални стратегии при взаимодействие между различни лица.

По начало разработена, за да може да се прецени оптималната стратегия на играч в една или друга (хазартна) игра, тя се оказва математическият инструмент за определяне на начините за максимална изгода при взаимодействия между хора или юридически лица. Иначе казано, тя се оказва оптималният математически инструмент за описване на взаимодействията в обществото.

(Теорията на игрите има разширения, които работят с големи, статистически групи от хора. Класиката й обаче се използва за ситуации с ограничен брой хора. В противен случай сигурно другото й име щеше да е психоистория. 😉 )

Едно от интересните “уравнения” в теорията на игрите е така наречената “дилема на затворника”. Тя е най-известният пример за ситуации, в които, ако всеки от участниците действа както е най-изгодно за него, крайният резултат е неизгоден за всички. Или, иначе казано, е възможно сътрудничеството на участниците да не е в интерес на всеки от тях, въпреки че е в интерес на всички. На езика на теорията, такива ситуации се наричат “Парето-субоптимални”.

Ситуацита е описана преди двайсетина години от Албърт Тъкър, и гласи (в един от вариантите й) следното:

Полицейски патрул е арестувал двама души, заподозрени в разбиване на витрината на златарски магазин и обирането му. Има свидетели, които са ги видели да чупят витрината. Никой обаче не ги е видял да вземат нещо от магазина.

В тази ситуация следователят ги изолира един от друг, и казва на всеки следното:

– За теб има четири варианта. Ако и двамата с колегата ти си мълчите, ще получите по шест месеца присъда за чупене на витрина. Ако той мълчи, но ти кажеш, че той е взел златото, ще те пуснем, защото съдействаш на следствието. Ако колегата ти каже, че ти си го взел, а ти не го натопиш, отнасяш десет години затвор. Обаче ако и ти кажеш, че и той е взимал, ще получиш само пет години, понеже сътрудничиш на следствието… В твой интерес е да го натопиш. Ако той мълчи, излизаш веднага, вместо да лежиш шест месеца. Ако той проговори, лежиш пет години вместо десет. И в двата случая си на печалба. Решавай си.

Очевидно всеки от двамата има изгода да натопи другия, че е вземал от златото. Така и двамата ще получат по пет години затвор. И ще пропуснат много по-добрия вариант, когато ще получат само по шест месеца.

В английската Уикипедия има разкошна статия по темата. Струва си човек да похаби няколко часа, за да изчете всичко около нея – огромно ограмотяване е. Извън това обаче, дилемата на затворника демонстрира сложността на създаването на Парето-оптимални системи – иначе казано, на свестни общества и държави.

Колкото по-малко са хората в една общност, колкото по-сходни са, и колкото по-кратко време съществува общността, с толкова по-малко Парето-неоптимални проблеми се сблъсква. Иначе казано, толкова по-малко ядове и грижи от обществен характер създава животът в нея. В реалните ситуации обаче хората в общностите са много, много различни са, и общностите съществуват дълго. (Което е чудесно – дейността на повече хора води до печалба заради икономиите от размер; разнообразието на хората в общността е най-голямото й богатство, а дългото й съществуване е предусловие за намаляване на проблемите.) Това ще рече, че в една общност с размер на типична държава обикновено съществуват огромен брой Парето-неоптимални ситуации.

Законодателството в по-свестните държави служи именно за разрешаването на тези ситуации. Например, то предвижда мерки срещу престъпността. (Да крадеш от другите като правило е по-изгодно, отколкото да изработваш сам; да живееш в общност от бандити обаче е много по-неизгодно, отколкото в общност от честно работещи хора.) Предвижда набиране на войници в случай на война. Дава на правителството властта да взима непопулярни, но необходими решения. И т.н.

Интересна ми се струва ситуацията, в която любители-математици се опитват да намерят най-оптималния постижим Парето-баланс за голяма общност, примерно цяла държава. Вероятно може да бъде създаден софтуер, който да подпомага тази работа, с необходимите изчисления и сравнения. Не бих се учудил, ако той изисква мощността на сериозен суперкомпютър. Но мисля, че ако се реализира на послойно-хибридна структура, ще е по силите на една сериозна софтуерна компания да го напише. Описването на интеракторите ще е много по-сериозно количество работа, но смятам, че също ще е посилно.

Сериозен въпрос е дали ще има държава, която да поиска да приложи продукта. Но си мисля, че навлизането на информатиката и на някои други технологии може в значителна степен да освободи обществото от закрепостеността на хората. Тогава те ще могат по-лесно да образуват общности, в които да прекарват значителен процент от съществуването си. Реално е някои от тези общности да опитат така създадените модели. Вероятно първите опити никак няма да са сполучливи. Но с изчистването на грешките… кой знае, нищо чудно да се стигне и до вършещи работа модели.

Две неща ме върнаха наскоро към един стар мой проект – уикито за глупостите, които раждаме.

Едното беше дискусия в блога на Любомир Николов. В свой проект за произведение по мотиви на Толкин той в един момент описва джудже, решило да си поръча бира с пържена риба и картофи. Нищо, което да противоречи на Толкин. Нищо, което той самият да не би написал. Но нашето МакДоналдс-поколение (или поне аз) неизменно асоциира пържената риба и картофки със заведенията за бърза храна от американски тип. Резултатът е непредумишлен, но леко комичен момент.

Другото беше абсолютно натурален бисер, който срещнах преди десетина дни, на връщане от морето. Разбрах, че съм объркал пътя, чак когато стигнах до село, което не помнех да се намира на правилния път. Завъртях обратно. Но не преди да разбера, че съдбата ме е прекарала оттам, за да видя табела с надпис, какъвто не се вижда често:

ЦВЕТЯ В САКСИИ
POT PLANTS

Иди обяснявай, че в България не се гледа с добро око на марихуаната…

(Уикито, както и доста други уикита при мен, напоследък е здравата нападнато от спамботове. Надраскал съм си модулче за МедияУики бот, което разпознава спамерските редакции и ги чисти с доста прилична акуратност (а също и блокира спамерските IP-та). Преди време бях получил съвет да го реализирам като разширение за МедияУики – тогава не ми беше до това, сега разбирам колко добър е бил, но все не ми остава време. Вероятно е добра идея да публикувам модулчето, а може би и целия бот. Достатъчно съм си го стискал за себе си, повечето от най-лошите му бъгове вече са изчистени, става за бета статус. 🙂 )

Пиша този анализ от доста време. Стотици пъти съм го редактирал, допълвал, почиствал. Основните идеи в него не са се променили. Не ми харесва обаче яснотата и стройността на изказа. И надали някога ще ми хареса – уви, перфекционист съм за неща, които ми се струват важни. Затова го публикувам какъвто е към момента, на много места недовършен и суров. Вероятно ще продължавам да го дооправям впоследствие.

Освен суров е и много оскъден. Сериозен, пълноценен анализ вероятно би бил от порядъка на триста страници. Нямам времето да го напиша, ако и да го нося в главата си. Но се надявам, че даденото тук е все някакво начало, достатъчно за който иска да си изясни и изчисти картинката докрай.
—-
Възможно ли е икономиката и управлението на една държава да бъдат базирани изцяло на корупция? Според мен – да. Затова съм се опитал да направя теоретичен анализ на корупционната икономика. Подчертавам още отначало – анализът е теоретичен. В реалните ситуации винаги има и много специфика: надали ще се намери реална ситуация, която да му съответства с пълна точност.

Утре времето ще е предимно облачно, с леки превалявания, слаб до среден вятър от северозапад, и земетресения до 4 степен по скалата на Рихтер…

Днес цял ден четох коментари…

Чета, значи, коментарите из Интернет на тема земетресението. И за да се върши работа, и да спестя време на другите любопитни, предлагам кратък дайджест:

Силно се е усетило на летището. Ама не се разбира при излитането ли, или при кацането.

Това земетресение е наказание за софиянци, защото са надути. А е било само толкова, понеже в София живеят почти само провинциалисти, и по-точно селяни. Как може като стане земетресение в София да пише, че е в София, а като стане в Горно Нанадолнище, да пишат само “на 150 км източно от София”?

Витоша е всъщност вулкан, който ще изригне всеки момент. Поне един очевидец съобщава, че даже вече е започнала да пуши. Основно от комина на метеостанцията на Черни връх, но се очаква скоро и от барбекюто на “Бай Кръстю”. След което ще изригне отведнъж. Не се знае какво.

Всъщност земетресението е много по-силно, отколкото се е предполагало. По съобщения на очевидци се е усетило също така във Варна, Гоце Делчев, Тутракан и в Аляска.

На един очевидец чак бирата до него му се отворила сама. Друг земетресението го вдигнало във въздуха, и хвърчал напред-назад из стаята чак докато му свършил джойнта.

Почти няма форум, където да е съобщено за земетресението, и да не се вихри лют спор дали е виновен Костов, или тройната коалиция.

Няма почва за безпокойство. Министър Цветан Цветанов е съобщил, че епицентърът вече е разкрит и арестуван.

Земетресението е имало два епицентъра: под Симеоновско шосе, в Мировяне, под Аерогарата, в Овча купел, в Бояна, под булевард “България”, на 80 км югоизточно от София, в квартал Курило и на още няколко други места.

Земята вече не ни обича. Това е, защото сме много греховни, и Господ не ни обича. Но няма страшно – пак Цветан Цветанов провежда в момента операция “Земетръсите”, и всеки момент се очаква Господ да бъде арестуван и да му бъде предявено обвинение. След което продажният съд да го пусне от ареста срещу минимална гаранция.

Земетресението е, защото в момента копаят метрото. Понеже София е върху подземна река (от това са многото минерални извори), тия тунели я правят нестабилна, и се очаква да пропадне с 50-100 метра. Подрусва от време на време, защото вече е започнала да пропада. Ама като пропадне цялата, ще друсне поне 15 по Рихтер. Затова и самият Дънов е казал в София да не се строят високи сгради.

Не, не е затова. Бойко Борисов си играе сутрешния тенис, и е ударил малко по-силен сервис. При това е загубил един гласоподавател, който от земетресението се е събудил, а какви само мадами е сънувал…

И затова не е. Някой от босовете на “Овъргаз” е изпуснал повечко газ, като е научил, че газта щяла да поевтинява. По тази причина земетресението беше кръгово, с форма на осмица.

На един от пострадалите за малко да му падне монитора от компютъра. Което иде да рече, че данните за 3.5 не са верни – няма как да не е било най-малко 3.7. На различните етажи обаче се е усетило много различно. Най-силно е било на етажите между 21-вия и минус втория.

Важно е да сте подготвени за земетресение. Запасете се с фенерче, вода и свирка за децата, и стойте далеч от прозорците. Ако земетресението започне, се скрийте под рамката на вратата, под маса или под стол. В краен случай си сложете леген на главата. Ще сте готов Рицар на печалния образ.

Земетресението не е толкова лоша идея. Да беше по-силно, щеше да се поразчисти презастрояването – всички нови сгради щяха да изпопадат, както са строени. Светът щеше да пее за нас и да събира пари да ни помага. С които пари щяхме да си настроим обратно сградите (пак със същото качество), и да се върнем в изходното положение.

Абе вие какво се майтапите със земетресенията? Това не е смешно! Като ви тресне утре, ще видите вие!

Чета, и се чувствам като Петър Моканина…

Един слънчев спомен от плажа:

Тича между излегналите се летовници три-четиригодишно момченце, цялото пясък и усмивка, и гордо вика:

– Мамо, мамо, виж какво съм прасе!

В предишния си запис бях споменал, че отивам на Булгакон. След две години пропускане. Е, време е да разкажа какво и как се случи (или поне какво и как закачих).

Две години подред ми се беше наложило да пропускам Булгаконовете, по технически причини. Този обаче съм твърдо решил да не го пропускам. Тези петък, събота и неделя няма да съм в София.

Не само защото е в Балчик, а пък не съм имал време да ида на море от години. А най-вече за да видя отново събрани на едно място сродните ми души. Откачалки и кукута, светли умове и души, живеещи колкото на този свят, толкова и на легион други. Тихичко клокочещ казан от творчество и потреблението му, от мнения и съображения, от мечти и визии.

София е един гигантски, прашен, инфарктен и бетонен мегаполис. Гигантска машина, работеща на бързи обороти. Храни те, но и те изпилва. Не си ли дадеш почивка, рискуваш да се счупиш. И механизмът мигновено да те замени и изплюе към бунището, равнодушен към съдбата ти. А изплюе ли те веднъж, трудно се вграждаш отново, трудно намираш прехрана… Затова почивката е необходимост.

Е, морето може да бъде някаква почивка, дори само по себе си (въпреки че напоследък е по-бетонено и от софийските панелни гета). Наслаждаване на красотата му, печене на плажа, къпане нощем, сън под звука на прибоя… Но това рядко е достатъчно, само по себе си. Може да ти даде желанието да не се връщаш никога повече в София, но не това е идеята.

Така наречената развлекателна инфраструктура също може да помогне да си починеш, ако си подходящият тип човек. Алкохол и мезенце на корем и пикочен мехур, дискотеки, разни водни пързалки и подобни. Ако си по-паралия – собствен летен апартамент или скъп хотел, луксозна лапачка и пиячка, бингота и рулетки, асортимент кеф на прахчета или в спринцовки, неглиже руум сървис с консумация, джетове въпреки забраните. За още по-паралиите – собствена къщичка в охраняваната зона, ексклузивни яхти, манекенки по каталог… Уви, за други типове хора развлекателната инфраструктура засега не предлага кой знае какво. Поне не постоянно.

Затова е и толкова ценно, когато го предлага. Ол-инклузив хотел с простонародни цени, и хора, които толкова могат да си позволят. Защото в София (или откъдето са) вместо да мислят как да направят пачката, обикалят книжарниците с раница книги на гръб, или творят нещо, което помага на другите да издържат по-дълго в голямата машина, без да изгубят себе си. Идеалисти, които се грижат да натрупат не от това, което се притежава, а от това, което си.

Това са хората, част от които съм избрал да бъда. Дали по най-добрия начин, надали някой знае. Но съм отстоявал избора си неведнъж, и се надявам да успея да го отстоявам до края. Защото предпочитам да съм от, сред и с такива хора. Не от, сред и с тези с яхтите и манекенките по каталог. Много глупаво ли звучи? Ами, такъв съм, глупав. И надали ще поумнея.

Затова и отивам на Булгакона. И пожелавам на всеки, който също предпочита тези хора пред онези, да може да си позволи да го посети – сега, или догодина, или по-нататък. Там не се случват чудеса. Не кацат марсианци. И определено никой не раздава торби с пари.

Но за тези, които искат да бъдат такива хора, си струва.

С оглед на влошаващите се условия и в името на общото благо,
в тези земи се въвежда извънредно положение
с указ на лорд Кътлър Бекет,
представител на Негово величество Краля.

С този указ, съгласно закона, се внасят следните промени:
Отменя се правото на публични събирания.
Отменя се правото на съдебен процес.
Отменя се правото на съдебен защитник.
Отменя се правото на присъда, издадена от съдебни заседатели.

С този указ всеки обвинен в пиратство,
или помогнал на обвинен в пиратство,
или свързан с обвинен в пиратство,
се осъжда на смърт чрез обесване.

Ха да видим кой пръв ще се сети откъде е изпиратствано това. По памет, без да вдига платната!… И кой е неговият праводържател. 🙂

(Всякакви прилики с реално съществуващи ситуации са случайни и неумишлени. Или ако са умишлени, следва да бъдат отнесени за юридическа отговорност към споменатия праводържател.)