Grigor Gatchev - A Weblog

Тази история ми я е разказвал един от старците в селото на дядо ми – Мусачево. Нямам представа дали е истина. Така я чух – така я предавам.

Къде началото на века (20 век) живеел в селото един Гоше, викали му Мързело. Хранела го прегърбената от работа негова майка. Той по цял ден се шляел из селото, без да върши нищо.

– Гоше бе, Митката къща строи, па нема кой да му дига тухлете. Що се не фанеш, ем некой лев ще изкараш, на майка ти да помогнеш…

– У тая леб нема. Преди четире годин оня другоселец, дето нае Петрето малкио, па не му плати. Я ли да съм тъп, че да се гърбим бадева?

– Бе Митката е това бе, Гоше, той нивга никого не е завърнал, и тебе нема. Слушай, той ако ти не плати, я че ти платим!

– Немой ме ти мене, знам ги я тея. Я че идем некой ден у Америка, там парите по земята се въргалят. Там че работим. Тука нема смисъл…

Преди няколко дни бях писал как гласуването и негласуването влияят върху парламентарното представителство на корумпираните и негодни политици. Казано иначе, върху представителството на мафията.

Коментари имаше много, и тук, и другаде. Българинът е човек с мнение, и няма да остави някакви си факти и цифри да разколебаят убежденията му. Само че и аз съм българин, от шопско потекло. Така че ще продължа. С точни числа.

Смятам да взема изборните резултати от сегашните избори като модел за парламентарни, и да покажа как биха се променяли при различни проценти на гласоподавателска активност. Ще предложа няколко различни варианта, при които набеждавам една или друга партия за “партията на мафията”, и да покажа как тя би се представила при различна активност, и колко политическа власт би получила. На сегашните избори избирателната активност беше 37.49% – близо до 40%. Ще покажа какво ще е представянето при 20% и при 80% избирателна активност.

Да кажем, в три различни случая – ако “партията на мафията” е някоя от големите, някоя от средните или някоя от малките партии. Смятам да набедя ГЕРБ за “партията на мафията” като пример за голяма партия, ДПС като пример за средна партия, и РЗС като малка партия. (Избрал съм точно тях единствено защото най-добре пасват на трите категории като размер. Ако конкретната партия ви е проблем, абстрахирайте се от името, то е без значение. Имам предвид изборния резултат.)

Във всички варианти допускам, че “партията на мафията” получава 10% от гласовете си реално, от хора, които или са заблудени, или са свързани с нея. Останалите 90% допускам, че идват от купуване на гласове, сплашване или изнудване на гласоподаватели, или изборни фалшификации.

Най-трудното е да се определи как са гласували тези около 20%, които ще “забраня” при 20%-ния вариант на гласоподавателска активност, или тези около 40%, които ще прибавя при 80%-ният вариант. Ще предположа най-лошия реален случай – че са неспособни да разсъждават и преценяват, и ще се разпределят по механизма на стадото, пропорционално на гласовете, които партиите са получили реално към момента. (“Партията на мафията” се брои за получила само 10% от гласовете си реално.)

И така, представям резултатите:

Изборите минаха. Резултатите са обявени. По български обичай, е ден за размисъл.

Този път, по волята на съдбата, денят за размисъл не е закъснял. Това всъщност бяха не избори за евродепутати, а генерална репетиция за национални избори.

Не съм особено учуден от резултатите на основните партии. ГЕРБ спечелиха горе-долу колкото очаквах. БСП и ДПС – също. Синята коалиция – и тя.

По-сериозно ме учуди резултатът на НДСВ. В листата му влизат немалко хора, които биха били чудесни в Европарламента (една от тях, Антония Първанова, беше сериозен кандидат за мой избор). Въпреки това, хората би трябвало здравата да са забравили отровното наследство на царя, за да ги подкрепят така… Не съжалявам, че успяха да пратят евродепутат (особено ако това е Меглена Кунева). Но си мисля, че на парламентарните избори ще е опасно да влязат в парламента. “Юпитата” им се оказаха не по-малко крадливи от царя.

Не ме учуди особено резултатът на РЗС. Хората, които си задават въпроси (например откъде тези видни антикорупционери взеха пари за такава масивна рекламна кампания), уви, са все още малко. Дори сред гласуващите. Надявам се обаче този въпрос да бъде задаван публично и изрично в следващите дни. Ако Яне Янев му намери отговор, който да ме убеди, съмненията ми ще отпаднат. Уви, към момента си остават.

Един от резултатите обаче не само ме смая, но и ме уплаши. Резултатът на партия “Лидер” – тоест, кандидат-депутатите на Христо Ковачки.

Преди няколко дни излезе информация, че служители в предприятие на Ковачки, които са били попитани дали ще гласуват за партия “Лидер”, и са отговорили отрицателно, са били уволнени. Не се отнесох твърде сериозно към нея – в предизборни времена много уволнени твърдят подобни неща.

Ден преди изборите мой познат, който работи в предприятие на Ковачки, ми каза, че управителят го бил привикал и му бил казал, много културно и любезно, че ако Ковачки не получи над 50% поддържка в града им, можело да му се наложи да затвори предприятието. Така че ако работниците искали да си запазят работата, можело да било добра идея да гласуват, заедно със семействата си и всички, които им мислят доброто, за партията на Ковачки. “Никой не ви кара насила, де. Както си решите.” Уви, и на него не обърнах достатъчно внимание. Каза ми го неангажиращо, и помислих, че става дума за бистрене на политиката в обедната почивка.

В следизборния ден обаче чувам от доста места същата формула, в най-различни варианти. Навсякъде основната идея е, че работниците на Ковачки са били сплашвани, че ако не гласуват за него заедно с всеки друг, който успеят да съберат, ще останат без работа. Къде по-любезно, къде по-директно.

Зная какво казва законът за купуването на гласове. Не зная какво казва за изборно изнудване и сплашване. Но според мен разликата в законността им трябва да е поне колкото между купуването примерно на бижу с пари, и отнемането му чрез изнудване или заплахи.

Тук и е интересното. В предприятията на Ковачки работят доста хиляди работници. Единственият начин МВР да не може да открие десетки, които биха потвърдили изнудването, ако то е истина, е с две ръце и два крака да се пази от търсенето им. Тоест, да има заповед отгоре тази злоупотреба да не бъде разкрита. Което пък би означавало, че Ковачки изнудва работниците си да гласуват за него с благословията на БСП (която държи МВР). А това пък би показало за коя от политическите сили играе той.

Тази преценка, разбира се, ще е вярна само ако Ковачки наистина е изнудвал работниците си да гласуват масово за него. Това обаче ще се разбере, когато бъдат публикувани изборните резултати по населени места и секции. Ако в секциите и населените места, където живеят предимно негови работници, партията му показва ударни резултати, очевидно те са гласували масово за него. А доколкото съм забелязал, хора, които работят за него, рядко изпитват към него горещи симпатии. Абсолютно определено не до степен да гласуват за партията му.

Така че в този случай е задължително нещата да се разследват. Което вероятно ще стане, за успокоение на падналите от Марс, но ще приключи бързо и без да бъдат открити следи от нарушения. Служителите на Ковачки ще влязат в парламента, и ще изпълняват там каквото той им нареди. (Любопитно, какво може да нареди един едър бизнесмен?) А ние… ще обясняваме как негласуването е вид интелектуален протест.

(Дали да не използвам изборните резултати, и да поясня с конкретни цифри ролята на негласуването? Най-дебелите глави вероятно няма да успея да разбетонирам. Българинът е известен с това, че не позволява на факти и цифри да разколебаят възгледите му. Но все пак мога да пробвам.)

Резултатите от евроизборите у нас са много интересни, и по тях има доста за коментиране. Само че ми се иска да ги чуя в окончателен вид. (Към момента, в който пиша това, има данни само от социологически проучвания – съществува вариант, при който окончателните данни могат да се окажат “леко” различни.)

Затова смятам да се отплесна към едно друго политическо събитие – речта на Барак Обама в Кайро. За тези, които не я проспаха, тя е тихомълком минала възлова точка в процеса на разрешаване на близкоизточния конфликт. (Казано иначе – влияе сериозно на вероятността ислямски камикадзета да загърмят и из София, примерно.)

Няма да я цитирам. Който иска, ще си я прочете. (Подсетка: внимавайте за дреболиите, и четете между редовете.)

Ако случайно не го знаете, Джимбо Уелс е основателят на Уикипедия.

Какво е Уикипедия съм сигурен, че знаете.

Отчасти. Защото Уикипедия далеч не е само голяма онлайн енциклопедия, която всеки може да редактира.

Уикипедия е доказателството, че ако дадете на милион маймуни пишещи машини, те ще напишат енциклопедия. Казано по-малко завоалирано, тя е доказателството, че много неща не са каквито сме свикнали да си ги представяме. И по-конкретно, че начини за творене, които сме смятали (и доста от нас все още смятат) за безнадеждно безсмислени, се оказват далеч по-продуктивни от начините, пред които сме свикнали да се кланяме.

Уикипедия също така е и доказателството, че свободата е страховит мотиватор. В нейния случай – свободата на познанието. Хора от цял свят, които щяха иначе да си останат разединени завинаги, се събраха и сътвориха най-голямата съкровищница на познания, създавана от човечеството. И което е вероятно дори по-ценно, много по-ценно – научиха, че го могат. Че открият ли идея, която си струва, и застанат ли зад нея, са по-могъщи от всеки, опитвал силите си.

Джимбо е човекът, който ни показа тези неща. Благодарение на него както имаме Уикипедия, така и знаем, че можем да сътворяваме такива невероятни проекти, без милиардни бюджети и хиляди експерти, единствено с желанието си да създаваме полезно и да творим добро. Струва си да го споменем с добро.

А още повече си струва да се поучим от него. И сега имаме тази възможност.

На 6 юни, в събота, от 18:00 ч., Джимбо ще изнесе лекция в сградата на Модерен театър в София. Тя се намира на ул. “Върбица” 12, бившия Дом на българо-съветската дружба, на стотина метра от пресечката на булевард “Янко Сакъзов” (след тази пресечка – “Мадрид”) и Перловската река. Удобно се стига с трамваи 20 и 22, и автобуси 213 и 72. На по 10 минути пеша е от Орлов мост, Университета, паметника на Левски и гара Подуене.

Не зная какво ще съдържа лекцията, но ще науча. 🙂 И смятам да бъда там дори малко предварително. Доколкото ми е известно за навиците на Джимбо, той вероятно ще бъде там петнайсетина минути предварително, и ще започне лекцията си точно по часовник. Надали ще бъде строг към закъснелите, но каквото изпуснете, си е за ваша сметка. 🙂

Обещах да си кажа мнението преди изборите. Време е.

Повечето, които казват своя избор предварително, искат да ви кажат: “Гласувай като мен!”. Аз не искам. Искам да ви кажа: “Гласувай за който реално ще ти помогне да живееш най-свястно”.

Зная кой е това. За мен. На вас обаче може би ще ви помогне да живеете най-свястно някой друг. Да направите преценката можете най-добре вие. И от нея наистина зависи колко добре ще живеете (на парламентарните избори – още повече, но и на европейските в известна степен). Затова си струва да помислите, и да го решите за себе си.

Моите мотиви за избор са най-вече свободата и прозрачността. Където има свобода, хората държат в свои ръце бъдещето си, и от тях си зависи какво ще го направят. Където нещата са прозрачни, политиците мамят и крадат по-трудно, и корупцията вирее по-слабо.

Дотук изборът ми се концентрира в крайна сметка около три кандидатури. Който и да бях избрал от тях, задължително щях да гласувам за него преференциално – и ви съветвам да направите същото. Отбележете кой конкретно кандидат подкрепяте.

Една от кандидатурите е Антония Първанова. В предишния Европейски парламент жената се потруди достойно да отбие един наистина отвратителен и измекярски опит на застъпниците на авторските права да се поставят над закона и правото, и да се възвисят до безконтролни робовладелци, които заповядват без съд и публичност на полиция и граждани какво да правят. Затова заслужава адмирациите ми.

Спира ме да гласувам за нея партията, която представя – НДСВ. Трудно ми е да преглътна съпартийството й с хора като Ники Василев, и най-вече с Цар Крадльо. Ако се беше явила като независима кандидатка, или от името на коя да е не чак толкова оцапана партия, щеше да има сериозни шансове да получи гласа ми. Въпреки че не е идеална – кой е? Но при сегашното положение бих проверил дали няма някой по-добър.

По-добра кандидатура ми се струва Атанас Чобанов от Синята коалиция. Човекът има история в отстояването на Интернет правата, а и на личните свободи на хората. Склонен съм да му дам доверие. Бих го подкрепил спокойно, ако не намеря още по-добър кандидат. Зная за него недостатъчно, за да го преценя добре, и може би да го подкрепя безрезервно. На сегашната си информираност бих го квалифицирал като “над нулевата линия” – изключителна рядкост сред българските политици.

Още по-добър кандидат според мен обаче има. Става дума за Богомил Шопов. (Добре де, може би не е по-добър от Атанас Чобанов – просто аз го познавам по-добре, и отдавна.) От доста години Бого се бори за развитието на правата на хората, както в Интернет, така и извън него. Умее да балансира отлично правата на създателите на интелектуален продукт и тези на потребителите му. И е активен човек, който непрекъснато бута и движи нещата, бори се да ги направи по-добри – точната противоположност на тези, които наричам “добитъци”. (Може би е добре да формулирам някой път какво е противоположността им, за да имам и позитивно послание – но днес пиша за друго.)

Затова този път моят глас ще отиде в подкрепа на Богомил Шопов. Преференциална.

Дали това трябва да бъде и вашият избор? Ако имате интереси, сходни с моите, бих очаквал Бого да е логичен избор и за вас. Повтарям обаче: какви са вашите интереси, и кой ще ги пази най-добре, можете да прецените най-добре вие. И трябва да го направите, за да се учите и да свиквате да го правите. Никой няма да се вълнува от интересите ви повече от вас – научете се и свикнете да си ги защищавате.

А от мен – напред, Бого, и успех на изборите! Имаш гласа ми. 🙂

(И умната в Европарламента, ей! 🙂 )

Днес прочетох ето този запис в блога на Иван Бедров.

Не искам да прозвуча като клиничен патриот. Не бих казал, че изобщо съм патриот. Но записът ме накара да се замисля – какво в него ми харесва и защо, и какво не ми харесва, и защо.

И реших, че не е време сирените да спрат да свирят на 2 юни. Има защо да свирят.

За да ни напомнят нещо. Кой знае какво.

За да ни карат да се чувстваме леко неудобно, когато друг спира при свиренето им. Дори ако не ни гледа осъдително. Кой знае защо…

… Какво и защо ли?

Напомнят ни, според мен, че светът не почва с нас. Че някои други безкористно са си дали живота заради идеали, и тези идеали са помогнали светът, в който живеем, да е мъничко по-добър. И че светът няма и да свърши с нас. И затова е добре да се потрудим, за да го оставим още мъничко по-добър. За да се гордеят децата ни с нас, вместо да се срамуват от нас.

А ни става неудобно, според мен, защото нещо вътре в нас вижда как ние не уважаваме погрижилите се да сме по-добре, а някои други ги уважават. И си припомня, че човек струва колкото е уважението му към сторилите му добро. И се сеща, че далите безкористно живота си имат паметници не защото са им нужни, а защото са нужни на нас, живите – и защо точно са ни нужни.

Сирените са просто още един паметник. Само че малко по-нахален. Не ще да си седи в някой парк, удобно забравен и неизвестен, а иска веднъж годишно една минута от времето ни.

Какво ни дава срещу нея съм описал по-горе. Който е съгласен да я плати, го получава. Който не – …

… Не искам да налагам на Иван Бедров какво да мисли и върши. Той е свободен човек, и има право на своето мнение и позиция. Дори ако са различни от моите.

Но се надявам някой път да разбере моята. Не непременно да я подкрепи или приеме. Просто да я разбере. Нека изборът си е негов.

Писах преди за мнението си за кандидат-депутатите. Както и предполагах, с времето се явиха уточнения и корекции. Ето ги:

6. Яне Янев и гарнитура

Бях писал, че не ми се вярва да е експеримент на “кукловодите” с цел да откъсне и разпилее гласове на недоволни от мафията гласоподаватели. Като гледам с какви количества реклама засипва страната обаче, започва да ми се вярва. Абе откъде тоя борец срещу корупцията взе такива количества излишни пари? Кой с десетина-двайсет излишни милиона е тъп до степен да вярва на приказките му (и още повече пък е заинтересован да няма корупция)?

Което пък ме кара да мисля, че ГЕРБ и Синята коалиция, които са иначе най-честият избор на недоволните от корупцията гласоподаватели, не са гъсти с мафията колкото основната им алтернатива – БСП и ДПС. Ако бяха, защо да се дават тия милиони, за да бъдат откъснати от тях гласове? Двайсет милиона знаете ли колко луксозни мерцедеси, яхти и почивки по Хаваите са? Кой луд ги дава без нужда?

11. Българска социалдемокрация

Оказа се, че Александър Маринов е само евродепутатска илюзия. В челото на националните им листи са Александър Томов и Ивайло Дражев – двама разследвани от прокуратурата. (По принцип, това да те разследва прокуратурата в България, ако не е предизборно, говори по-скоро добре за теб. Само че не и в този случай.) Така че, ако БСП и ДПС са партията на мафията, Българска социалдемокрация се очертава като партията на остапбендеровците и източвателите. Благодаря, без мен.

—-

Друго, което ми е интересно, е че социологическите агенции започнаха да предсказват все по-високи проценти за… ДПС. Това при положение, че електоратът на ДПС на минали избори е гонел 100% активност, а напоследък все повече турци се разочароват достатъчно, за да не гласуват. Че активността сред продаващия гласовете си електорат също на минали избори е гонела 100%, а той не е пораснал съществено оттогава. И че автобусите с екскурзианти от Турция също надали ще станат по-пълни. А пък българите започват да се радикализират покрай кризата, и намеренията им за гласоподавателска активност растат, тоест процентът електорат на ДПС сред гласуващите намалява. Как става тоя номер?

Както и да го гледам, единствената възможност е чрез масови изборни фалшификации.

Защо обаче в полза точно на ДПС? И социолозите как го предвидиха?

Нормално е БСП да не иска да си вдигне гласовете с фалшификации – ще е катастрофа за европейските й позиции, а това може удобно да бъде използвано срещу нея. (Ако случайно не знаете, европейците не пасат трева, и не чакат да видят фактура за рушвет, за да разберат, че го има.) На ДПС обаче надали му пука. Затова вдигнатите чрез фалшификации гласове ще идат за тях, ако и фалшификациите да са вършени основно с пари и от функционери на БСП, и покривани от хората на БСП по върховете на властта, начело с уважаемия ни прецедент. (Пардон, президент. Грешката беше случайна, честна дума!)

Защо съм толкова сигурен ли? Ами, опитах се да си отговоря на следния въпрос:

Защо БСП и ДПС приеха ударно промени в избирателния закон, които да направят фалшифицирането на гласове лесно и недоказуемо? За да не се възползват от това, или за да се възползват?

Особено при положение, че изборните гласове ще ги брои и контролира открай докрай точно една фирма, и тя принадлежи на Азер Меликов – съветникът на Станишев, който регистрира сайта на анти-ГЕРБ и анти-Синята коалиция измислена партия “Нова зора”?

Подозирам, че социолозите са се опитали да си отговорят на същия въпрос. Идиотите между тях отпаднаха от бизнеса още преди време, очевидно са се сетили какво ще последва. То хич не е трудно. И тъй като не бива да дадат едни предсказания, пък официалните резултати да излязат съвсем други, нещата се прогнозират…

За социолозите това е “нищо лично, просто бизнес”. Ако на вас обаче ви харесва да ви управляват хора, избрани по тоя начин… не гласувайте. Обясних точно и ясно защо това е най-сигурният начин изборите да ги спечелят най-големите престъпници.

Ако бях религиозен, сигурно щях да се моля: “Господи, бъди милостив, не ни давай каквото… сме заслужили!”

Напоследък всеки твърди, че би отишъл да гласува, само че няма за кого. Нямало ги свестните кандидати, за които да даде гласа си.

Аз пък напоследък не вярвам на подобни хора. По простата причина, че ако им кажеш: “Този е свестен”, те моментално почват да му намират кусури. Независимо дали са реални, или не. Отначало останах с впечатлението, че много хора чакат да дойде някой ангел небесен, за да гласуват за него. (Ето ви блестящ пример за правилото “по-доброто е враг на доброто”.) После обаче разбрах, че работата е друга.

Правих си на няколко пъти експеримента да похваля пред събеседници измислената партия “Възрождение”, и да агитирам да се гласува за нея. Какво ли не чух в отговор за членовете й – били бивши комунисти, били корумпирани, били хора на Иван Костов, били обучавани от МОСАД и работели с пари на Сорос… Ум да ти зайде колко информирани се оказаха събеседниците ми! И все за лоши неща, дето те отказват да гласуваш за тях…

Проблемът според мен е в нежеланието да гласуваш, за да помогнеш да се оправи положението. То е особена форма на психопатология, която заразява иначе интелигиентни хора, и ги лишава от елементарен разсъдък върху очевидните факти. Уподобява ги на хипнотизираните в шоуто с Иво Величков, които ядат лимон със сол и го хвалят колко е сладък… Сигурно не ми вярвате. Особено ако сте от тези хора.

Искате ли да направим експеримент? Който да отрече или потвърди думите ми?

Нека като начало обърнем въпроса как да изберем добри управляващи. Нека видим как да изберем най-лошите възможни управляващи.

Начинът не е да гласувате за този или онзи. Ако гласувате, винаги можете да сгрешите, и да подкрепите не най-лошия. Няма как да сте абсолютно сигурни кой е, нали?

Сигурният начин е друг – да НЕ гласувате. Когато всички свестни хора откажат да гласуват, политиците реално се съревновават кой ще купи най-много гласове и ще фалшифицира най-много изборни резултати. Тоест, кой е най-безскрупулният измамник – и го доказват обективно, чрез реални постижения. Първенецът печели изборите, и управлението на държавата… Ако гласувате, дори наслука, имате шанс да го объркате.

Оттук и изводът – по-добре гласувайте, било дори със случайно изтеглена бюлетина. Шансът да подкрепите най-лошия все ще е под 100%. За разлика от ако не гласувате.

Ако след като прочетете това само премигате и започнете да търсите аргументи срещу него, не ми се сърдете, но диагнозата е сложена, и експериментът – приключил. Верният въпрос би бил не кой аргумент ще го обори – такъв няма. Опитвате се да съставите общественосистемно перпетуум мобиле, на принципа “ами ако използваме полупроводници вместо тежести, дали няма да се получи?”. Верният въпрос е как да се върнете в реалността, и да започнете да пазите интересите си.

Ето ви и кратък списък на най-често попадалите ми аргументи:

– “Ако гласуваме с невалидни бюлетини, изборите ще са невалидни.” – И тъй като държавата не може без правителство, ще остане да управлява сегашното. Супееееер!
– “Ако не гласуваме, целият свят ще види как не искаме такива управници.” – И ще каже: “Тези идиоти ПАК чакат ние да дойдем да им измием чиниите и да им оправим бушоните. Я да го *****!”
– “Тези вече са се наяли, а новите ще дойдат гладни.” – Управниците крадат не гозби, а пари. Препълнен стомах съм виждал често, но препълнена банкова сметка не очаквам да видя скоро.
– “Така нещата не стават, трябва промяна в конституцията / държавния строй / …” – Всяка такава промяна иска депутати, които да я подкрепят. Откажете ли да ги изберете, тя няма да се случи.
– “От нас нищо не зависи. Нещата се решават далече оттук.” – Бюлетините за наши депутати ги пускат не КГБ, ЦРУ или МОСАД, а ние. Нашите неща се решават далече оттук когато ни управляват хора, избрани чрез негласуване.
– “Негласуването е вид интелектуален протест срещу системата.” – И каква е ползата от този вид протест? Засрамва крадливите управници, и ги превръща в честни хора, примерно?…
– “Всичките са марионетки на една и съща мафия.” – Има хора, които не ги мързи да издигнат и подкрепят свестни кандидати. Има ги и сега. Ваш ред е.

(Чувал съм и други аргументи. Колкото по-навътре в спора, толкова по-комични и сюрреалистични. Диагнозата работи.)

Като завършек, един гениален македонски клип. На тема докъде води пасивното подлагане на некои части, и какво става после:

Докато се подвизавах из научните среди, моята софтуерна любов се наричаше SPSS.

Това е програма за статистическа обработка на данни. Прастара – версията, която ползвах, беше 3.1+, за ДОС. Но желязна – каквото и да й сипех, го мелеше с убийствена безотказност. Лимитите й бяха достатъчно широки, за да позволят обработването на каквито и данни да успеехме да съберем. И точността, с която изчисляваше, беше напълно задоволителна. Въпреки че е пакет за обща статистика, за разлика от специализирания за биомедицински цели BMDP, SPSS беше благодат за научната общност на института ни.

От доста време вече не се занимавам със статистическа обработка. Но както старците дори на преклонна възраст рядко пропускат да метнат око към някое натаманено девойче, така и моето сърце трепка при споменаването на някогашното ми супер-швейцарско софтуерно ножче. Беше ме научило да го уважавам истински. И десетки пъти съм съжалявал, че подобно чудо няма свободен аналог.

Затова подскочих с такава изненада, когато преди няколко дни прочетох, че свободен аналог има! Напълно в стил хакерските обрати, той се нарича PSPP. Още не покрива пълния обхват функции на SPSS, но всички обработки, които аз съм използвал, вече са налице. (Всъщност, не знам дали не са налице всички обработки, които има в 3.1+.) И дори приемливите лимити на стария SPSS вече са на практика напълно премахнати. Поддържа неограничен брой случаи, над 1 милион променливи, дължина на имената (различима) до 64 символа, абе… всичко, за което съм си мечтал. Всичко.

Веднага стартирах aptitude с любопитно предположение. Така и се оказа – бездънните недра на Дебиан съдържаха и този пакет, изгубен измежду другите вече над 25 000. Изрових от архивите си няколко файла с данни отпреди 15 години, и два командни файла за SPSS/PC 3.1+. PSPP ги обработи перфектно, без нито една грешка или несъвместимост.

Тази нощ ще спя усмихнат до ушите. Срещнах отново една стара любов. А тя, както знаете, ръжда не хваща. 🙂