Две години подред ми се беше наложило да пропускам Булгаконовете, по технически причини. Този обаче съм твърдо решил да не го пропускам. Тези петък, събота и неделя няма да съм в София. Не само защото е в Балчик, а пък не съм имал време да ида на море от години. А най-вече за да видя […]
С оглед на влошаващите се условия и в името на общото благо, в тези земи се въвежда извънредно положение с указ на лорд Кътлър Бекет, представител на Негово величество Краля. С този указ, съгласно закона, се внасят следните промени: Отменя се правото на публични събирания. Отменя се правото на съдебен процес. Отменя се правото на […]
Чета напоследък новини, и се зверя. Да се смея ли, да плача ли. Доскоро си скубех косите, ама вече оплешивях. Едно време пишех записи за новините от Абсурдистан (тук и тук). Вече няма смисъл, достатъчно е човек да чете която и да е официална медия. Примери: Френски туристи, които бързали за рали, се наложило да […]
Наскоро Oracle решиха да дадат под съд Google. За нарушени патенти върху Java, която те придобиха при купуването на Sun. Общността на свободния софтуер моментално надигна глас. Oracle бяха изкарани врагове на свободния софтуер… Което ме накара да се замисля – така ли е наистина? Напълно е възможно да е. Oracle са една огромна корпорация, […]
Писах в предишния си запис за появата на един блог, който от години чакам с особено нетърпение. Заради надеждата, че някой ден авторът му – надали има нужда да представям Любомир Николов – ще се престраши да започне да публикува там и нещата, които пише. (Ще издам Любо: той има от много време насам идеята […]
Сред привилегиите ми, и сред нещата, с които се гордея, е да познавам Любомир Николов. Известен напоследък и като Нарви. Същият, който написа “Къртицата”, “Гребенче за таласъма”, “Червей под есенен вятър”, “Десетият праведник”, “Гората”, цикъла “Бар “Никъде”” и още куп неща. Носителят на награди “Еврокон”, “Соцкон”, “Най-добър роман на десетилетието”, “Гравитон”, Награда на съюза на […]
Беше преди около двайсет години. Тогава в България тепърва навлизаше Фидонет (колко тук помнят какво изобщо е това?). Интернет съществуваше, някъде далече. Пренасяше електронна поща. Май и някакви други работи, ама за тях в България бяха чули пет-шест души. Не и аз. Бях студент, и си учех медицината с мерак и мечти как ще стана […]
Едно село го заляло наводнение. Всеки се спасява както може, само попът застанал пред черквата, и се моли… Минали покрай него няколко души, хванали се заедно, да не може да ги отнесе водата. – Дядо попе, идвай бързо при нас, да се измъкваме към хълмовете! – Не, чада мои. Аз цял живот на Бога служа, […]
Ако случайно не знаете, това е блог. Разкошен. До днес, признавам си със срам, не го знаех. Едно приятелско семейство ми прати координатите му по пощата. Повече от час съм чел, и съм се смял със сълзи – нещо, което не ми се беше случвало от седмици. Основната тема на Тимур – политическата ситуация, в […]
Покрай вчерашния ми запис за градските реки си спомних една случка от детството ми. Когато бях на десетина години, обичах да се измъкна на игра извън разрешения ми район. Да ида чак до Перловската река (тогава седем-осемте пресечки дотам ми изглеждаха много), и покрай нея да пресека ЖП линиите край гара Подуене, въпреки че беше […]