Наскоро случайно попаднах на рожден ден, на дъщерята на едни мои приятели. Петнайсети. Станала е умно и свястно не за годините си момиче. И – разбира се! – истинска красавица.
А преди десет години беше петгодишна разглезена лигла… Спомням си един разговор, на който бях свидетел тогава (заради него спестявам личните подробности):
Бях обещал в предишен запис стихотворението на Любомир Николов за конкурса “Химн на феста”. (Необявените условия на не по-малко необявения конкурс са стихотворението да е весело, хумористично, и да става за весела песничка.) Ето го:
Сред гората тиха, стара,
точно под дъба
кротко свирел на китара
сам Али Баба.
Той наблизо имал лавка
и складирал там
скъпоценната подправка
Мери-Джейн-сусам
Но наоколо със шайка
талибани зли
бродел – неговата майка –
Бен Махмуд Али.
От човечност не разбирал
този идиот
и жестоко рекетирал
бедния народ.
Четирийсет бабаити
пратил под дъба,
за да приберат парите
на Али Баба.
Що се случило, не зная,
но открили там
четирийсет нови лавки
с Мери-Джейн-сусам.
Побеснял от тия вести
Бен Али Махмуд
и от тия дни злочести
водят го за луд.
Мразел от сърце сусама,
киснел в двете нули,
взел си псевдоним Осама
и събарял кули.
(Авторските права са изцяло на Любомир Николов. Когато ми го връчи, заяви: “Прави го каквото искаш”. Предполагам, че това включва публикуване тук. :-))
Ето ви една история, разказана от Комата, с главен герой неин познат:
Нарежда се Ники на опашката в месарницата. Клиентът две места преди него на опашката дълго оглежда хладилната витрина, след това пита продавачката:
– Криле имате ли? (сопнато)
– Не! (още по-сопнато)
Онзи продължава да разглежда. След малко пак пита:
– Гърди имате ли? (в същия тон)
– Не!
(Ники я погледнал – вярно било.)
Онзи пак продължил да разглежда. След малко отбелязал:
– Така като гледам, и мозък нямате!…
Не знам как да опиша какво е това. Такъв купон направо не може да има.
Отначало щяхме да пътуваме трима – но в последния момент към компанията се присъедини Комата. (Известна на родителите си като Светлана Комогорова, а на читателите на Тери Пратчет – като негова преводачка.) Което окончателно превърна пътя в поредица от майтапи, шеги и весели истории. Сигурно доста шофьори по трасето София – Стара Загора са се чудили на какво тая компания се хили така истерично. На моменти колата се тресеше така, че беше трудно да спазвам посоката.
За настроението значително спомогна и идеята на Сергей за няколко хубави бири. През целия път обсъждахме енергично, с нагледни демонстрации, как точно се инсталират различни видове бира. (На моменти спирахме и за деинсталиране, естествено. За щастие, без нагледни демонстрации.) Така че, когато пристигнахме на Старозагорските бани, в заветния хотел “Люляк”, колата вече изрядно криволичеше. Не знам защо, не помня да съм й сипвал бира. Макар че и доста други неща не помня. Сигурно е било от настроението.
Протестът срещу софтуерните патенти мина.
Не знам ще успее ли. Но поне протестирахме. Поне не приехме нещата безропотно, по български.
И искам да благодаря на всички, които се бориха, за да се случи.
На Илия Базилянков, който се свърза с FFII, и запали надеждата, че тази демонстрация може да я има, и че от нея ще има някаква полза. И който, въпреки училището, се яви.
На Стоян Мишинев, който се погрижи тази инициатива да бъде утвърдена като дело на ССС.
На Пейо Попов, който помагаше за това – и който тича по общината, извади разрешение за демонстрацията, присъства на нея, договаряше с посолствата участие в церемонията (е, поне с тези, с които въобще можеше да се приказва), и геройски се караше с взели се прекалено на сериозно гардове на посолствата.
Прибрах се преди малко от “Таласъмията”. Ще разправям за нея подробно, ама някой следващ ден. Сега е на преден план утрешният (вече днешен…) протест срещу софтуерните патенти. (Всъщност, протест не е точна дума – отиваме не да протестираме и да се караме, а да търсим съюзници. От нас си зависи да се представим като хора, които са симпатични и си струва да ги подкрепиш.)
Началото ще е в 10:00, пред португалското посолство. Оттам ще ходим до гръцкото посолство, след това до испанското, после до френското, словашкото, чешкото, и накрая до английското. Ще четем декларация от името на български ИТ фирми срещу патентите, и ще я връчваме.
Всички ИТ фирми, които решат да я подпишат, са добре дошли – дори ако не могат да посетят демонстрацията.
До утре, 10 часа, на място! 🙂
Днес ми пратиха ето този линк:
http://c0x2.de/lol/lol.html
Седя като плеснат с мокър парцал, и мисля.
Това може и да е шега. До няколко дни със сигурност ще се знае истина ли е.
Само че Гуантанамо, DMCA, The Patriot Act, Department of Homeland Security, Абу Граиб и още стотици като тях са проверена и доказана истина.
На техния фон някакъв хардуерен keylogger e дреболия. Една от стотиците мазки в голяма картина. С нея, без нея, картината си е същата…
It’s 16th June today, and within about two weeks Trolltech are expected to release Qt4. Which will have GPL licensing option not only for Linux and Mac, as before, but for Windows, too. KDE 4.0 will follow very soon – the probably most powerful desktop in existence, having applications for nearly everything one may need for everyday’s work.
As a coincidence, within a couple of months, OpenOffice.org 2.0 will be released. Which is the office package that the free world relies upon. And happens to be its first version that is a) fit for the proverbial blonde secretary, and b) few, if anybody, doubts a).
All this creates a focal point in the development of free / open source software – a point where a relatively small effort may change the direction the software development goes as a whole. For a very first time, the users of Windows (that is, over 90% of the desktop users) will have all the components of an environment that is good for almost every use of almost every non-geek, and is free / open source software. And, more, is the same over Windows, Mac and Linux – one used to it will be able to switch the underlying OS without practically noticing it.
It is time now to create something I dubbed for myself “K Productivity Desktop” – a KDE-based suite, including also OpenOffice.org 2.0, Firefox, and possibly several other important F/OSS programs. With these two important assets:
1. Covering 99% of the everyday’s computer needs of the non-geeks.
2. Being the same for Linux, Mac and Windows.
Most large package-based Linux distributions would not actually need this as a separate product, since they include all or most of its components anyway. A virtual metapackage would be enough, if needed at all. But for Mac and Windows, this may need to be a separate product, with options for full or partial installing and de-installing.
Variants of CDs or DVD-based installations, network installations etc. may be explored; more than one may be used. In all cases, convenient mechanisms for security updates must be provided.
In addition to bringing the spirit and freeness of FOSS to the Windows users, such a package will be an excellent opportunity for the FOSS-based business. Making such packages, or customizing them, providing help and/or maintenance for them, teaching courses… you name it. Which, in turn, will increase the support of the business for FOSS – and FOSS needs every bit of support it may gather, and will need it even more in the near future.
Okay. Enough talk. Let’s see if we are able to produce something more substancial.
Като начало, дайте да се разберем. Това не е спор за или против чалгата, рапа или шкембе-чорбата. Това е спор за възгледите, и допустимите средства.
Да, не всяка цел оправдава всички средства. Но средства, които не постигат целта, са безсмислени, а авторът им не е борец за тази цел, каквото и да твърди или вярва. И повечето от хората разбират това, дори да не могат да го формулират учено.
Примерите
Да вземем за пример спама, за който споменахте. Едно от предложените решения на проблема е да се направи списък на тези, които не желаят спам. От законна, легална и морална гледна точка това е идеалното решение. Всяко друго нарушава нечии права. Има водени огромни дискусии по въпроса – питайте чичко Гугъл.
Естествено, 99% от спамерите използват този списък като спамлист, и това да се запишеш в него означава да си поръчаш килотонове спам. Съответно, това решение се подкрепя от малка групичка идеалисти, и от всички спамери на света.
Да живеят румънците!!!
(Някой да има съмнения какво ще рече “gypsy music” в български контекст?)
Няма ли кой да пусне изходния код на вируса? Бас държа, че до не повече от седмица ще има български вариант. Не бих се учудил, ако го има и без готов изходен код, само с идеята…
Шегата настрана, възхитен съм от новаторския тип социално инженерство на този вирус. Досега под “социално инженерство” на вирус се разбираше как по-хитро потребителят да бъде накаран да си го инсталира, без да подозира какво прави. Това е първият известен ми вирус, който милиони хора биха си инсталирали с пълното и ясно съзнание какво той прави. И точно заради това. Вероятно биха го търсили специално, за да се заразят с него като начин за подпомагане на разпространяването му.