Grigor Gatchev - A Weblog

След към две седмици кански труд Ели стъкна на speshno.info раздел за Избори 2009. (Парламентарните. За евроизборите не смогна.) Там могат да бъдат открити всички кандидат-депутати, удобно представени по партии, региони и т.н. (Ако не знаете къде и от името на коя партия се явява любимецът ви – напоследък често е трудно да се предположи – има и търсачка.)

Целта на мероприятието е проста – гласоподавателят да може по-лесно да се ориентира. Все повече преценяваме една партия по хората в нея.

Аз например на евроизборите сериозно обсъждах възможността да подкрепя Българската социалдемокрация, заради един човек, когото много уважавам – Александър Маринов. Докато не научих, че в листите на същата партия е бъчвата катран Александър Томов. Отказах се.

За парламентарните избори бях здравата въодушевен от факта, че за депутат се кандидатира човек, когото познавам отдавна, и то като изключително свестен, честен и трудолюбив – юристът Георги Денков. Когато прерових в търсачката, го открих в листата на… НДСВ! Не че от тази партия не са излезли и други свестни хора, де. Но като знам кой ще му е шеф на парламентарната група – я Николай Василев, я друго доведениче на Цар Крадльо – сериозно се замислих. Бих гласувал за Георги Денков с две ръце и два крака, той е най-добрият юрист, когото познавам лично (освен че е точно такъв човек, каквито искаме да видим в управлението). Но и около него се намери кой да ме стъписа.

… Както и да е. За кого ще избера да гласувам е друга тема. Описвам това, за да се обърна към всички за съвет, и може би за помощ.

Списъците на кандидат-депутатите криво-ляво ги намерихме някак. Биографиите им обаче се оказаха страшен проблем; снимките – също. (Да, от Интернет може да се открадне всичко, но не сме по краденето.) Многократното писане до всички PR-и на партии даде твърде скромни резултати. Чудя се тези хора дали им плащат, за да работят, или ги карат те да плащат. Ако е второто, би обяснило това качество на работата. И е заслуженият вариант при него.

(Особено ме възмутиха… Зелените. Не само че не пратиха биографии, нещо повече. От добро желание Ели им сложи безплатен банер, на най-четеното място на портала. Тяхната реакция беше да попитат колко посещения прави сайтът. То бива гледане на зъбите на харизан кон, бива, ама… Бого, моля те, друг път не ме агитирай да подкрепям такива хора. Какво управление на страната да очаквам от тях – не само не са се организирали да се подготвят за изборите, ами…)

Та, молбата ми е – дайте идея откъде да намерим (законни) снимки и биографии на тези кандидати, за които нямаме! Човек гласува по-лесно, по-информирано и по-резултатно, ако знае повече за кандидатите. Нека не само ругаем хората, че не гласуват. Нека ги улесним да направят избора си. Ето нещо, което можем да направим.

Твърде често чувам уверението: “Уиндоус е популярен, защото е добър. Популярността е доказателството му, че е добър. Ако не беше добър, щяха ли 90% от компютрите да работят под него?”

Ако това е вярно, тогава аз мога веднага да ви кажа поне две неща, които са още по-добри от Уиндоус.

Смъртта и данъците.

🙂

Знаете ли какво е това? Аз научих днес. Така викат на Коста Атанасов – художник, невероятен свежар и още един куп други неща.

Най-важното от тях е ездач на “Скитник” – стоманеният му кон, известен сред по-простосмъртните като “мотоциклет”. Много от времето си God of Rain прекарва върху него, в пътешествия около целия свят. И пише блог за тези пътешествия и какво е срещнал през тях. Ако не пишеше, а снимаше, щеше да сложи National Geographic в джобчето си за химикалки. Или поне така съдя, по това как пише…

А, забравих. (Простете ми – късно е, и съм поуморен вече.) Защо точно God of Rain?

Накъдето и да тръгне с мотора, вечно го вали дъжд. Тръгна на пътешествие вчера – правете си извода. Ако беше дръвче, да е вече поне петнайсет метра. И да е окоренил целия мотор. Както смята да мине през Египет, дано не го задържат там на висока заплата, да кара напред-назад през пустинята… Затова във форума Graphilla, където е чест участник, са го прекоросали така.

Сайтът му е fireinside.bg. Според Коста, това ще рече “Вътрешно Горене”. Естествено, аналогията е с верния му кон. Но не само. По-скоро с това, че ако правиш каквото е твоето Вътрешно Горене, винаги ще успееш.

Да, точно това намеквам – отидете и разгледайте сайта му. Не заради картините му, там ги няма. Заради текстовете му. (И особено заради Често Задаваните Въпроси.) Ей това се казва откровен и открит човек. Добре де, това не са точните думи. Май точната дума е истински човек. Възхищавам му се, и ми се иска да съм като него. (Като човек. Моторът и пътешествията не са задължителни.) Всъщност, че е истински човек е основната причина да пиша за него.

(И, мисля си – основната причина да пише толкова хубаво за пътешествията си. Какво ли би написало някое човешко менте? “Хилтъно на Канарците ногу тъп. Прислугата се некви маймуни. Бьоф Строганова гаден, в Париж е по-така. Бе шибана работа, мамата му да такова. Само цоцат мангизи”… Да си боклук, дори богат, носи наказанието ти в себе си. И истински гледки, неща или чувства да получиш, ще ги възприемеш като гадости – всеки вижда света през себе си.)

Има и още една причина. Ако сте прочели ЧЗВ-то на Коста, вече я знаете. Той тръгва на поредното си пътешествие, около целия свят, на практика без средства. Не винаги човек може да намери достатъчно спонсори… Но си струва да следва Вътрешното си Горене, дори тогава. Възхищавам се на хората, които се решават и го правят – те са истинските хора. И си мисля, че заслужават подкрепа.

Защо ли? Коста го е написал достатъчно ясно в частта “Подкрепи”. Колко от хората, които са откъм безпаричния край на тоягата, имат достойнството да кажат:

Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно – иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни.

Мисля, че такъв човек заслужава две неща. Едното е да бъде подкрепен финансово (което ще направя – на страницата “Подкрепи” има описание как). Другото е за него да се разказва и знае, да се предава и разгласява. За да научат за него повече хора, и може би някои от тях да го подкрепят. Той не само има нужда от това, но и го заслужава.

А другите хора имат нужда да знаят за него. За да гледат снимките и видеотата му, да четат пътеписите му, и мъничко по мъничко да попиват що е истински човек.

И да се учат, умишлено или неволно, също да бъдат такива.

И да знаят, че също имат Вътрешно Горене – и че си струва да го почувстват, и да го следват.

… Кой тук питаше как да помогне на хората да бъдат малко по-свестни, по-добри, по-… по-истински? Ето как. Подкрепата за Коста е подкрепа за творчеството му, а то – за човешкото и истинското в нас и около нас.

… В повечето култури богът на дъжда също е и бог на плодородието, или двата бога вървят ръка за ръка. Дали остроезичните графилци не са по-мъдри, отколкото може би са предполагали? Защото пустинята, насред която сме, е пълна с тръни. А има нужда от плодове.

(Извинете ме за шаблонната метафора. Толкова умея. Понякога и в шаблона може да има истина.)

Преди няколко дни отнесох из коментарите тук купчина похвали.

Случвало се е и преди. Но този път ме замисли повече. И може би уплаши мъничко повече.

Най-много ме стреснаха редовете, че съм “човек с влияние”. Защото влиянието носи със себе си ужасяваща отговорност. Ако наистина други хора се водят по моя акъл, и учат от мен, аз ще съм виновен за грешките им. Да, никой не ги е карал насила да го правят (“те са си виновни, аз не съм”). Но отговорността я има. Ако не знаеш пътя добре, не бива да се буташ да водиш. Дори ако се буташ умело, и другите си мислят, че са те избрали по своя воля. И дори ако го правиш неволно. Вкараш ли повярвалите ти в тресавището, оправданията са без значение.

Затова мисля, че дължа тук обяснение, и предупреждение.

Хората сме устроени да уважаваме “авторитетите”. Много от нас мислят, че са се спасили от този недостатък (а той е не само недостатък, иначе нямаше да го има). Истината обаче е, че за повечето от тях просто преценката що е авторитет е различна. Примерно изместена към по-деликатните, по-“трудни за фалшифициране” белези. Но пак я има.

Какво от това ли? Започнете блог, и ще видите. Каквито и да са възгледите ви, с времето около вас ще се събере група хора, които мислят сходно. Повечето няма да имат блогове, или блоговете им, по силата на късмета, ще са по-малко известни от вашия, и по-малко посещавани (което обикновено се преценява по броя коментари, по-рядко по разни статистики). Затова те подсъзнателно ще имат усещането, че вие сте нещо повече от тях. Ще ви приемат за “авторитет”, и понеже виждате света като тях, най-искрено ще ви се възхищават, и хвалят… Аз просто имах шанса Йовко да ме срита да си направя блог достатъчно рано. Ако бях закъснял, а беше подранил някой от тези мои приятели, сега сигурно аз щях да му се възхищавам. Също така искрено и убедено.

… Добре, де. Оправдах се с късмета. Има обаче и по-неприятни причини.

Привърши поредният европазарлък. Ирландия си изкрънка разни отстъпки, за да може да убеди гражданите си на предстоящия референдум да не отхвърлят еврочленството.

Не знам ще успее ли да ги убеди. Напълно разбирам нежеланието им да членуват в ЕС.

Не че виждам за Ирландия (или още повече пък за България) каквато и да било перспектива извън ЕС. Но това не ме прави евроентусиаст.

Обединена Европа, каквато бива правена към момента, е Европа на европейските правителства. И на големите корпорации. Но определено не е Европа на гражданите си.

Една Европа на гражданите би приличала като устройство много повече на САЩ. (Не че съм във възхита и от тях, но са с километри по-близо до идеята на нещата от ЕС.) В нея различите държави биха запазвали максимално свободата на вътрешните си законодателства и на вътрешните си политики, докато в същото време биха делегирали външната си политика, отбраната си и общата си координация на централна управляваща система (парламент, съд, антимонополи и пр.) Това, което виждаме, е “и така, и иначе”, но като цяло по-скоро обратното – отделните външни политики, отбрани и разнобоите между страните се запазват, докато в същото време законодателствата и вътрешните политики биват уеднаквявани (често към най-заробващото гражданите положение). Всичко това ми прилича не толкова на “съюз на гражданите срещу трудностите”, колкото на “съюз на монарсите срещу народите”.

Затова и си мисля – нормално е живеещите в ЕС хич да не харесват това, в което той се превръща. И да се опитват да кажат това на политиците си. Лошото е, че политиците им отлично знаят, че народите не харесват положението, и защо не го харесват – по същите причини, по които политиците и мегакорпорациите го харесват. И ако политиците не получат ясно послание, че или ще си изпълняват задълженията да пазят интересите на гражданите, или колкото и да лъжат и да сплашват хората ще си ходят… ще имаме ЕС, в който децата ни ще имат не много повече бъдеще, отколкото извън него.

Ще успеят ли западноевропейците да кажат на правителствата си достатъчно ясно, че номерът не минава? Определено ги бива много повече от нас в това. Затова и държавите им са уредени… Този път обаче интересите срещу тях са много по-силни и координирани, отколкото обикновено. Не знам дали ще успеят.

А ние… Ние си имаме съвсем друг проблем. Наесен ЕС ще разглежда предложението на холандците да задейства срещу нас предпазни клаузи в правосъдието и реформата. Тоест, ще престанат да признават решенията на нашите съдилища, и ще спрат свободното ни движение в ЕС. За съдилищата са прави – към момента не твърде корумпиран съдия в България трудно ще се намери и с фенер посред бял ден.

За свободното движение – престъпниците ни на дребно, които ги плашат, отдавна вече са при тях. Още отпреди да махнат визите. И те го знаят. Но знаят и че българската престъпност се подхранва и полива от българското правителство, а него го избира масовият българин. И че масовият българин е добитък – за да те разбере, ти е нужен тежък дървен преводач. Западноевропейците обаче са богати и уредени, защото не се колебаят да правят каквото е нужно. Не знам кой ще състави следващото правителство, ама бая картофи ще трябва да вади от огъня…

При това положение ни остава едно – и ние да правим каквото е нужно. Пък да става каквото ще.

Ще рече Intermediate eXperimental Vehicle – в буквален превод, “междинен експериментален кораб”. И представлява демонстратор на атмосферно навлизане след космически полет.

През 1998 г. Европейската космическа агенция изстреля т.нар. ARD – Atmospheric Reentry Demonstrator (http://bg.wikipedia.org/wiki/Демонстратор_на_атмосферно_връщане). Това беше неголяма капсула, предназначена да изпробва технологии за обратно навлизане в атмосферата. Оттогава обаче са минали повече от 10 години, и изпробваните технологии са поостарели; също така, капсулата беше предназначена да изпробва технологии за планираната тогава европейска совалка “Хермес”, която по план е доста различна от планираните сега бъдещи европейски космически кораби, базирани на ATV. Така че вероятно се е сметнало, че е необходимо ново изпробване.

На 16 юни 2009 г. на Парижкото авиошоу в Бурже, Франция, е подписано споразумение между ЕКА и Thales Alenia Space – един от водещите производители на специална и космическа техника в Европа. Споразумението предвижда започването на разработката на IXV, като част от ESA Future Launchers Preparatory Programme (FLPP) – програмата, по която ЕКА разработва бъдещите си ракети-носители и много от космическите си апарати. Целта е да се разработи демонстратор на атмосферно връщане, който да има аеродинамична форма, добро управление на траекторията в атмосферата и термична защита, способна да го опази до кацане във воден басейн.

Демонстраторът се очаква да тежи около 1800 кг., и да бъде изстрелян от космодрума в Куру към края на 2012 или началото на 2013 г. с новата играчка на ЕКА – малката ракета-носител “Вега”. След изстрелването той ще заеме орбита на височина около 450 км, от която после ще се спусне и ще навлезе в атмосферата, и ще се приводни в Тихия океан с парашути и поплавъци.

От доста време се знае, че ЕКА активно проектира възвращаема капсула за ATV, която на един по-късен етап да стане основа за космически кораб с екипаж. (Очевидно ЕС не се очертава да стане първоразрядна космическа сила, но поне да не изпусне влака и на второразрядните.) Малко преди пълното развихряне на кризата, през ноември 2008 г., ЕКА получи обещания за доста прилично финансиране, но не е ясно доколко ще бъдат изпълнени. Не вярвам това да спре разработката на кораба с екипаж напълно, хората от ЕКА няма да изоставят тази мечта лесно. Но може съществено да го забави. Първоначалните планове бяха за връщаща се капсула през 2013 г. и кораб с екипаж през 2015, сегашните са за капсула през 2015 и кораб с екипаж през 2020, и май също няма да бъдат спазени, като гледам срока за IXV. (И той се плъзга – подписването от 16-ти трябваше да стане още през януари…)

По-интересно ми е друго. Засега разполагам единствено с концептуални дизайни на демонстратора. На всичките, които съм видял, обаче той има клинообразна форма, нещо като военен екранолет или совалката “Хермес”, но без крилата. Това определено е добра идея за аеродинамична форма, която да дава лесна управляемост. В същото време обаче, няма нищо общо със строго цилиндричните форми на ATV, а и повечето други сегашни или планирани космически кораби. А разликата във формата при космическите кораби означава огромна разлика и в много други концепции. Много от изпробваните при него технологии ще са неприложими например за капсула с кръгло сечение от типа на всички съществували досега космически кораби, освен совалката. Включително за планирания кораб с екипаж на базата на ATV.

Това ме навежда на някои любопитни размисли. Дали ЕКА не пробутва подобие на проекта “Хермес” отново през задната врата? Не е изключено. Американската совалка дава изумителни възможности, но я загробва огромната й сложност, и много високата цена на ключови детайли (нейните главни двигатели например са вероятно най-скъпите ракетни двигатели в историята; повечето сравними по качества са два-три пъти по-евтини). Ако ЕКА разработи компактна мини-совалка, предвидена за до 5-6 души (без или почти без товар), или 2 пилоти и 1-2 тона товар, тя определено би имала приложение. (След пенсионирането на американската совалка много полезни полети, примерно като този за сервизирането на “Хъбъл”, ще са невъзможни; някои от тези по строителството на МКС – също.) Ако бъде реализирана простичко и с не твърде скъпи части, такава совалка ще е надеждна и икономически рентабилна. (Изкушавам се да тегля сравнение между мамутския “специалист по всичко” Нетскейп Комуникатор от последните му години, и стройния и пъргав Файърфокс – първият загина, но вторият успешно печели терен.)

Друга възможност е клиновидната форма и високата управляемост на полета да са прелюдия към въвеждане на система за кацане на летища. Подобен кораб би предлагал огромни удобства в сравнение не само с приводняващите се, но и с приземяващите се с парашути: ако бъде реализиран успешно, той може да се окаже прототип на бъдещи космически кораби, използвани така често, както днес свръхзвуковите самолети. Всичко, което би му било нужно, са неголеми криле (може и прибиращи се), и колесник.

Най-сетне, дори ако единствената печалба от мероприятието е кацане с висока сигурност и добра управляемост в атмосферата, това не е малко. Космическите кораби често могат да изведат в орбита доста повече товар, отколкото могат да върнат: ударното нагряване заради по-голямата маса и по-трудната й управляемост в атмосферата при връщане са сериозни проблеми. Аеродинамичното кацане с висока надеждност на управлението отстранява втория проблем и облекчава немалко първия. Така че също ще има полза.

(А, и още нещо интересно. На следващия ден, 17, пък се подписа споразумението за разработване на High Thrust Engine Demonstrator – демонстратор на течногоривния двигател за първата степен на бъдещия носител на ЕКА, Next Generation Launcher. Но за него някой друг път. 🙂 )

Наскоро под един от записите ми на политическа тема намерих коментар от Ани Илиева. Подобно нещо винаги ме радва – рядко е, а тя не само има дар перо, но и мисли оригинално, нешаблонно и нелозунгарски.

Няколко дни мислих как точно да й отговоря. Трудно се говори пълноценно с наистина интелигиентен човек. Опиташ ли, веднага виждаш колко много от думите ти, идеите ти, мислите ти са готови шаблони. Някои – общоизвестни истини, изтъркани от повтаряне. Други – паразитни словосъчетания, нахални мемета, успели да пуснат корен в главата ти. Прекалено лесно ставаш за смях. Не пред нея. По-лошо – пред себе си.

Но обещах отговор. Няма как.

Наскоро ми попадна една интересна новина.

Майкрософт са се съгласили с едно от антитръстовите изисквания на ЕС. Windows 7 ще се предлага в Европа без Internet Explorer – така наречената “Windows 7 N” версия. (Навсякъде другаде по света ще се предлага заедно с Explorer.)

Разбира се, Майкрософт е компания, която се грижи за удобството на клиента. На асемблаторите, които искат да снабдят Windows с браузер, ще бъде предоставен IE8 безплатно. Така той ще бъде инсталиран на компютрите от тях, а не от Майкрософт.

А, и още една дребна подробност. Тъй като Internet Explorer е безплатен, то разбира се, Windows 7 без него ще струва колкото Windows 7 с него. Точно както Vista без Windows Media Player струваше колкото и с него. Пък те клиентите си казаха, че предпочитат майкрософтския плейър пред другите. Честна победа в честна и равностойна конкуренция.

(Не знам защо, се сещам за обяснението, че мога да си сложа Linux на какъвто лаптоп си поискам. А че лаптопът не се продава без Windows в цената му, си е мой проблем. Да платя Windows съм длъжен, пък после ако искам, да похабя още пари или труд, за да добавя и Linux. Честно и равностойно сражение между операционните системи, нали?)

… Какъв ли ще бъде резултатът за браузерите върху WIndows 7 N? На практика единственият начин да си свалиш браузер, достъпен за повечето потребители, е чрез… браузер. Така че асемблаторите вероятно ще бъдат принудени да инсталират някакъв браузер, все пак. Защо ли имам чувството, че ще се окажат в моето положение с Windows и Linux? Така де, IE вече реално ще са го платили. Защо да слагат друго, при положение, че в Windows 7 N ще си има готова опция “активирай IE”? (Правилно. Освен че е безплатен, IE ще е и наличен на компютъра, просто няма да бъде активиран. Това се нарича “разпространение без IE”. На майкрософтски език.)

Е, Firefox примерно също е безплатен. (Opera за бизнес-клиенти… сбогом. Победиха я в честна конкуренция.) Тоест, имаме си точно повторение на случая с ОС на лаптопите. Вече забелязваме как производителите им един след друг се отказват от Linux. И, кой знае защо, отказванията винаги се случват след несъстояли се преговори с хора от Майкрософт, на които не са обсъждани две различни цени за WIndows, в два различни случая на политика на производителя спрямо… петрола в Сибир, естествено.

Така че очаквам големите асемблатори един след друг да започнат да не преговарят с хора от Майкрософт, и да не сключват тайни споразумения да се инсталира само IE. (Аз пък не съм дочул, че в клона на Майкрософт не в България вече има план за действие. Съгласно който асемблаторите, поне по-големите, няма да бъдат посетени от проверка на БОП, по сигнал за използване на нелегален софтуер, която за дълго време да им парализира бизнеса, ако поставят нещо различно от IE. И, разбира се, няма да получават по-висока цена за Windows в този случай… Ще видим, де.

(Апропо, една весела история. Мой познат от провинцията, който работи в малка частна фирма, наскоро ми разказа как секретарката дошла един ден да го пита какво е “софтуер”. Опитът да й обясни се сблъскал със сериозен проблем – във фирмата нямало нито един компютър, на който да й покаже: енергичният, но не твърде образован собственик нямал вяра на “умните машини”, нито “излишни” пари за тях, и всичко се пишело на тетрадки.

Съседът ми се поинтересувал каква е работата. Оказало се, че преди малко на телефона звъннали от някакви СИБС, дето били издавали бизнес-софтуер. Имали информация, че във фирмата се работи с нелегален софтуер, и дали тридневен срок софтуерът да бъде регистриран при тях, и едномесечен срок да бъде закупен, или щели да съдят фирмата…)

В цялата работа все пак има и нещо, което ме радва. Бих очаквал най-сетне да има версия на IE, която да работи наистина добре, да спазва стандартите и да е малко по-устойчива на софтуерни зловредия. Когато бъдат принудени от конкуренцията, Майкрософт могат да създадат и доста прилични продукти.

Каква ми е ползата ли? Едно, че проблемите на клиентите ми ще намалеят, а това ще ми освободи малко време и сили. И второ, че добрата конкуренция е полезна за всеки продукт. Например за Firefox и Konqueror. А те вече ме вълнуват пряко – всичките ми лични и фирмени компютри използват тях. 🙂

Тази история ми я е разказвал един от старците в селото на дядо ми – Мусачево. Нямам представа дали е истина. Така я чух – така я предавам.

Къде началото на века (20 век) живеел в селото един Гоше, викали му Мързело. Хранела го прегърбената от работа негова майка. Той по цял ден се шляел из селото, без да върши нищо.

– Гоше бе, Митката къща строи, па нема кой да му дига тухлете. Що се не фанеш, ем некой лев ще изкараш, на майка ти да помогнеш…

– У тая леб нема. Преди четире годин оня другоселец, дето нае Петрето малкио, па не му плати. Я ли да съм тъп, че да се гърбим бадева?

– Бе Митката е това бе, Гоше, той нивга никого не е завърнал, и тебе нема. Слушай, той ако ти не плати, я че ти платим!

– Немой ме ти мене, знам ги я тея. Я че идем некой ден у Америка, там парите по земята се въргалят. Там че работим. Тука нема смисъл…

Преди няколко дни бях писал как гласуването и негласуването влияят върху парламентарното представителство на корумпираните и негодни политици. Казано иначе, върху представителството на мафията.

Коментари имаше много, и тук, и другаде. Българинът е човек с мнение, и няма да остави някакви си факти и цифри да разколебаят убежденията му. Само че и аз съм българин, от шопско потекло. Така че ще продължа. С точни числа.

Смятам да взема изборните резултати от сегашните избори като модел за парламентарни, и да покажа как биха се променяли при различни проценти на гласоподавателска активност. Ще предложа няколко различни варианта, при които набеждавам една или друга партия за “партията на мафията”, и да покажа как тя би се представила при различна активност, и колко политическа власт би получила. На сегашните избори избирателната активност беше 37.49% – близо до 40%. Ще покажа какво ще е представянето при 20% и при 80% избирателна активност.

Да кажем, в три различни случая – ако “партията на мафията” е някоя от големите, някоя от средните или някоя от малките партии. Смятам да набедя ГЕРБ за “партията на мафията” като пример за голяма партия, ДПС като пример за средна партия, и РЗС като малка партия. (Избрал съм точно тях единствено защото най-добре пасват на трите категории като размер. Ако конкретната партия ви е проблем, абстрахирайте се от името, то е без значение. Имам предвид изборния резултат.)

Във всички варианти допускам, че “партията на мафията” получава 10% от гласовете си реално, от хора, които или са заблудени, или са свързани с нея. Останалите 90% допускам, че идват от купуване на гласове, сплашване или изнудване на гласоподаватели, или изборни фалшификации.

Най-трудното е да се определи как са гласували тези около 20%, които ще “забраня” при 20%-ния вариант на гласоподавателска активност, или тези около 40%, които ще прибавя при 80%-ният вариант. Ще предположа най-лошия реален случай – че са неспособни да разсъждават и преценяват, и ще се разпределят по механизма на стадото, пропорционално на гласовете, които партиите са получили реално към момента. (“Партията на мафията” се брои за получила само 10% от гласовете си реално.)

И така, представям резултатите: