Grigor Gatchev - A Weblog

Вчера внезапно плъзна комюнике, че ДАИТС подали на срещата в Париж молба до ICANN за регистриране на домейн .бг. Нямам никаква представа какво са писали в молбата, така че не би било редно да коментирам. Но не мога да се сдържа.

Стоплиха най-сетне!

От почти година ги обсипваме (“ние” в случая сме сдружение “Унинет”, които движим нещата по създаването на домейна .бг) с молби за срещи, с писма за сътрудничество, с опити да се свържем с тях – напразно. Всичките ни планове как да запазим и раздадем с тяхно сътрудничество и чрез тях съответните домейни за всички български институции, общини и прочее, са до под кривата круша – списъците, които правихме, стоят без полза. Колко възможности се изпуснаха да се утвърди домейнът .бг, да се убедят ICANN за него още по начало, да заеме по-водещи позиции сред кирилските TLD, да се спечелят още кирилски TLD за под български контрол – ум да ти зайде. Колко по-лесно щеше да е да убедим провайдерите да поддържат .бг в резолвинга си, и съответно да представим пред ICANN една много по-сериозна поддръжка… Стига съм изброявал, че ще стане бая дълго.

Както и да е. Стоплиха най-сетне. Ура!

Е, има и дребни грешки. Примерно, подадената молба въобще не е първата за кирилски TLD. От Унинет подадохме пред ICANN молба за .бг още през декември (а преди това близо година работихме, за да задвижим нещата). Не зная дали малко след нас не подадоха молба за него и Регистър.БГ. А пък руснаците подадоха далеч преди нас и за .ру, и за .рф, и за .ком, и за .нет, и за .орг… Както и да е. Важното е, че най-сетне открихме топлата вода. Ще ни се посмеят едно хубаво на претенциите, че сме й първооткривателите, но все пак имаме шанс да получим малко от нея.

Посмях се здравата и на информацията, че Първанов бил пазарил тези неща още с Путин в началото на годината. Доколкото съм дочул, при посещението на Путин тук той наистина питал Първанов дали правим нещо по въпроса с кирилските домейни, и Първанов не успял да прикрие особено, че не знае въобще какво е това. Може и да съм зле осведомен, де. Дано е така. Тогава обаче възниква ключовият въпрос къде са били ДАИТС от началото на годината досега, та не са подали въпросната молба. (Колко нещо сме изгубили заради това забавяне… повтарям, не ми се изброява.)

Ако пък не съм зле осведомен, възниква въпросът кой е просветил ДАИТС. От хората, които знам да поддържат връзки с тях, бих очаквал по тези въпроси да е сведущ само Вени Марковски. Нямам представа защо го е направил чак сега – може би просто не е смогнал. Или, ако съдя по нашия опит, може да не е успял да стигне до тях лесно… 🙂

Абе, както и да е. Най-сетне стоплиха. Най-сетне имаме държавна подкрепа за домейна .бг. Най-сетне няма да сънувам кошмари как руснаците го стопанисват и ни продават домейни в него. Или как всички по света ни се подиграват, че сме изобретили кирилицата, ама си нямаме свой домейн на кирилица. (Дали Кирил и Методий нямаше да се обърнат в гробовете си не ми се мисли – сигурно се обръщат достатъчно, като срещу кирилските домейни се повтарят същите аргументи, както на времето срещу кирилицата като азбука.) Най-сетне представителите на държавата ни се сетиха, че тая държава има някакви интереси…

На мен пък ми е интересно друго. В молбата за създаване на TLD .бг трябва да се напише и коя организация следва да го получи. Чудя се какво ли са вписали ДАИТС. Може да са го поискали за себе си – логично е за държавна агенция (поне българска), въпреки че е най-лошият възможен избор. Възможно е и да са подкрепили друг. Надали това сме ние – днес по радиото Пламен Вачков споменал, че знае, че и “някакви други” се занимават с .бг, но техните усилия били “локални”, и затова не били от значение. А пък единствените, които правят каквото и да е, сме ние от Унинет.

Кои ли са възможните подкрепени? Едната възможност е Регистър.БГ. По-добра е от това да го администрира пряко държавата, но не с много. Твърде категоричните им залитания по монополно контролиране на домейна резултират във високи цени, трудна и мудна процедура, и зле развит домейн. (Отделно от това, правилникът им поставя силно ударение върху “стерилността” на домейна, за сметка на свободата на развитие в него – това също ограничава развитието му.)

Днес в някаква медия забелязах, че бива скланян и трети възможен кандидат – а именно “Интернет общество” (тоест, пак Вени Марковски). Нямам никаква представа как Вени би администрирал такъв домейн, така че не смея да се изкажа. Безпокои ме обаче, че нямат никаква инфраструктура за поддръжка на TLD, и вероятно докато я създадат и натрупат опит с нея, ще мине доста време.

Отделно от това, и двамата други кандидати ще имат един сериозен проблем. Всички без изключение не-латински TLD, които съществуват, независимо на какъв стадий, са реализирани чрез техническата експертиза, подкрепата и връзките на фирмата I-DNS. А в България техните партньори сме ние. Домейн, реализиран без тяхна помощ, ще има много повече и по-сериозни проблеми, както технически, така и “политически”, и ще рискува да стане лесна жертва на нуждата от “помощ” отдругаде. (Безпокои ме конкретно възможността Русия да ни предложи такава “Интернет помощ”, срещу това да получи политическо влияние върху домейна .бг.)

… Днес председателят на Унинет Илия Базлянков не беше в София, и ми се наложи покрай новината спешно да се явявам първо в БТВ, а след това и в ReTV. Разговорите бяха интересни, особено този в ReTV, където опонент ми беше Комитата. Много от аргументите му бих отхвърлил с чиста съвест, но някои ме накараха да се позамисля. Дали балансът между глобализация и антиглобализация, който предлагат националните домейни, е правилен? Кошмарите тип Оруел засега не са актуални, поне не в брутална степен, и поне не в България… И още много други въпроси.

Струва ми се, че има надежда. И тя е, че ние сами определяме какъв ще бъде новият .бг домейн. С подкрепата си към него, изразена в купуване или не на домейни от него. И ако сме мъдри, ще го направим такъв, какъвто ще сме щастливи той да бъде.

Открих в блога на Сами един великолепен македонски клип. Ще ми се да го видят колкото се може повече хора:

Често казват, че на българина денят му за размисъл е този след изборите. Май синдромът е не само български. А най-тъжното е, че твърде много хора – тези, които наричам добитъци – така и не стигат никога до размисъла.

Браво на братята македонци! Този клип заслужава да се гледа по-честичко, и от повече хора. Особено преди избори. Подобни весели неща понякога успяват да проникнат там, където мисленето и самостоятелността са персона нон грата.

The spam could be not only the biggest Internet nuisance, but also an excellent opportunity for jokes.

Here is a (part of) the reply to a spam that I received today:

—8< --- > Lately, we obtained choveshkata.com for our development plans. But, as you are the owner of
> .net, we first decided to let you know of an opportunity to acquire this valuable .COM.

[cut several pages of descriptions of this take-it-or-die opportunity]

In principle, we do not plan to acquire choveskata.com in the foreseeable future.

However, we could understand your position. It must be a horrible financial burden to buy every free .com, .net or .org version of a domain already in use, and to pay for it for years. So, we might like to help you. In exchange of one-time payment of US$50, we will take on ourselves the ownership of choveshkata.com, and the yearly taxes associated with it.

Best regards,

—8<---

Днес открих в блога на Майк Рам една мъдрост, която бях позабравил – десетте принципа на Ганди как да променим света.

За мен лично Ганди е един от най-великите хора, раждали се някога, и вероятно най-великият в съвременната история на човечеството. Степента, в която е променил света, е сравнима единствено с тази, в която го е променил Исус (ако е съществувал реално), и го е постигнал много по-бързо. Да освободиш държава с размерите на Индия (заедно с Пакистан и Бангладеш) от империя като Британската чрез ненасилие ми се струва невероятно дори сега, когато е обикновен исторически факт, и е описано как точно е станало. Дори на мен, вярващия в силата на духа, волята и правдата… Колко ли сила, убедителност и воля е коствало на него, който е нямал опората на историята, и е бил сам срещу света, за да го направи? Изглежда ми чудо, сравнимо с това да сътвориш света с щракване на пръстите.

Ганди го е направил.

Затова и съветите му са толкова ценни за всеки, който иска да промени света към добро. Те са съветите на човек, който е успял да промени света, като ги е следвал… Съветите на милиардер как да забогатеем никога няма да са перфектни – той винаги ще си премълчи нещо, а и начините за забогатяване се менят всеки ден. Променилият света към добро обаче няма какво да крие. А начините за промяна на света към добро са вечни, или поне много-много дълготрайни.

Освен стойността им като съвети, за себе си откривам в тях и нещо, което не съм срещал никъде другаде. То е съчетанието от формулировка на вечна мъдрост с много обикновен и човешки поглед и начин на мислене. И по този начин е учебник как най-обикновеният човек може да постигне това да твори мъдростта на гения.

Прекопирах ги тук най-безсрамно от блога на Майк. Там можете да ги откриете по-красиво оформени, и начело с чудесна снимка на Ганди.

1. Промяна

– “Вие трябва да бъдете промяната, която искате да видите в света.”
– “Като човешки същества, нашето величие е не толкова в това да можем да съградим света отново – това е мит на атомната ера, – колкото в това, да можем да изградим отново себе си.”

2. Контрол

– “Никой не може да ме нарани (обиди) без моето разрешение.”

3. Прошка

– “Слабите не могат никога да простят. Прошката е качество на силните.”
– “Принципът “Око за око” може само да доведе до пълното ослепяване на целия свят.”

4. Действие

– “Един грам практика струва повече от цял тон с проповеди.”

5. Сегашният момент

– “Не искам да предвиждам бъдещето. Загрижен съм само за настоящето. Бог не ми е дал контрол върху следващия момент.”

6. Всеки е човешко същество

– “Аз съм обикновен човек склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.”
– “Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силния може да прояви слабост, както и най-мъдрия може да сгреши.”

7. Постоянство

– “Първо те игнорират, после ти се присмиват, после се борят срещу теб, и после побеждаваш.”

8. Доброта

– “Аз виждам само добрите качества у хората. Тъй като самият аз не съм безупречен, не бих си позволил да търся недостатъците на другите.”
– “Човек е толкова велик, колкото е работил за добруването на своя ближен.”
– “Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.”

9. Щастие

– “Щастието е тогава, когато това, което мислиш, това, което казваш и това, което правиш, са в хармония.”
– “Винаги се стремете към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стремете към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”

10. Развитие

– “Постоянното развитие е природен закон и този, който постоянно се опитва да поддържа своите догми, за да изглежда последователен, изпада в затруднено положение.”

За тези, които не знаят какво е Таласъмия – това е сборище на български любители на фантастиката, писатели, издатели, критици, фенове и всякаква подобна нереална паплач. 🙂

Прекарването е разкошно, не само заради курортната обстановка. Най-вече заради разкошните хора, които идват там. Ако случайно харесвате някой български писател на фантастика, дори от най-именитите, там е мястото, където можете да седнете на маса с него и да си плямпате безгрижно цял ден. Ако ви се участва в карнавал, по-добро място пак няма. Пак там можете да научите всички възможни клюки около фантастиката в България и по света.

Как точно протича събитието вече съм описвал неведнъж. Ако ви се присъства на подобен купон, просто заповядайте! Входът и участието са, естествено, свободни. 🙂

А за запознатите – часът и мястото на срещата са от четвъртък, 19, до неделя, 22 юни, в Старозагорските бани, хотел “Люляк”. (Старозагорските бани е курортно селище, на 12 километра от Стара Загора, в гънките на Средна гора. Природата е разкошна.) Ако не знаете как да се оправите, или имате неясноти с пътуването, оставете ми коментар тук – ще намерим как да уредим нещата. 🙂

До среща там!

(Този запис е специален поздрав към Светлана Комогорова – Комата. 🙂 )

Дълго време една от големите дупки в свободния софтуер беше липсата на прилично CAD приложение. Докато не беше създаден Blender – отдавна вече не само софтуер за 3D моделиране, но и за анимация.

Част от кампанията за популяризиране на Blender (а и от развиването му – свободният софтуер се развива според нуждите 🙂 ) е правенето на филми. Дълги по десетина минути, колкото да покажат какво може софтуерът. Естествено, задължително свободни. Първият от тези филми, Elephants Dream, излезе през 2006 г. А на 30 май излезе вторият – Big Buck Bunny.

Elephants Dream ме беше оставил със смесени чувства. Анимацията беше сравнително прилична, но все пак далеч от качеството на Пиксар или Дисни. А интелектуалничещата и трудно разбираема история никак не допринасяше за качеството. Като цяло, за мен основното му достойнство е че все пак беше първият свободен филм. Затова и подходих към Big Buck Bunny с известна резервираност.

За щастие, вторият филм ме опроверга. Историята е лека и приятна, а качеството на анимацията – напълно на нивото на Пиксар. (Според мен еквивалентът му като качество е Monsters, Inc., но специалистите сигурно могат да кажат по-точно.) С една дума – филмчето си заслужава! 🙂

И двата филма са под лиценза Криейтив Комънс – Позоваване, и могат да бъдат свалени от сайтовете им, а и от много други места. (На сайтовете има достъпни и файлове с разделителна способност буквално като за кино – ако машината ви не е мощничка, не залитайте по тях.) Предлагат се във всякакви свободни формати. Музиката към BBB също е достъпна, под лиценз Криейтив Комънс – Позоваване – Некомерсиално – Без деривативи, и е разкошна. Свалил съм си и нея към филма, и съм я слушал поне 5-6 пъти. 🙂

За маниаците може да е особено ценно, че всички работни файлове също са достъпни за сваляне, работа с тях и дори пресъздаване на филма (или на съвсем друг филм, ако искате 🙂 ). Моделите на героите, фоновете, текстурите… Всичко е във формат за Blender, и работи чудесно. (Версията, с която е направен филмът, и всъщност е разработвана успоредно с него – 2.46 – бе официално пусната малко преди филма.) Огледах я – отнема час-два на човек без опит в компютърната анимация, докато разбере кое какво е и как се работи с него, но после е истинско удоволствие, особено на голям екран.

Приятно гледане – и приятно приключение с Големия Мъжкар и тримата гризачи! 🙂

И още една история от вечерните ремонти на чии ли не компютри.

Клиентите ми се бяха опитали сами да си чистят вирус, и като резултат дискът им беше сериозно поомазан. Успях да спася системата и данните, но исках да проверя диска за грешки, а след това и за вируси. А дискът беше голям и доста пълен, така че въпреки бързата машина се очертаваше поне час чакане.

– Чичко, ще може ли да се оправи компютърът?

– Поли, не пречи на чичкото! – обажда се от другия край на масата майката. – Искате ли да вечеряме, докато минат тези проверки?

– Ще може, Поли. Да, благодаря ви.

– Ще сложа направо тук, в хола. Не зная дали харесвате здравословна храна, но ние много я уважаваме. Особено заради детето. Много е важно организмът му да получава пълноценна, балансирана и здравословна храна. Пък и ние покрай него, и за нас е от полза, поддържа ни… Поли напоследък се оплаква, че децата в училище й се смеели, че била понапълняла, затова й регулираме храната. Само пълнозърнест хляб, от нелющени зърна, много е богат на витамини. Зеленчуците ги купуваме само от проверен производител, който не ги тори с изкуствени торове. Много плодове и натурални плодови сокове, изобщо грижим се. Малко по-скъпичко е, но за щастие можем да си го позволим.

– Чудесно е така. Виждам, че не сте вегетарианци?

– Не, не сме. Всъщност ние с мъжа ми рядко ядем месо, но за детето белтъчините са важни. Сиренето го купуваме от село, домашно, за да е истинско. Два пъти седмично задължително готвим риба. Като идем на ресторант или на почивка, ядем каквото има, но в къщи гледаме диетата да е качествена. Харесва ли ви мусаката?

– Разкошна е. – Наистина е отлична. И не мога да отрека, не са орторексици. Храната им е реално пълноценна и полезна, дори специалист трудно би съставил по-добра диета. Приятна изненада на фона на днешната действителност, пълна с изкукали на тема “правилно” хранене маниаци.

– Чичко, а филмите за Изаура ще се запазят ли? Още не съм ги догледала. И Покемоните.

– Мисля, че да, Поли. – Вглеждам се внимателно в нея. Най-обикновено осем-деветгодишно дете. Добре възпитано, наглед интелигиентно. Какво точно не наред чувствам?…

– А онзи сериал за Мерседес и Фелипе, забравих как се казва? Че татко едвам го намери.

– Надявам се да се запази… Поли, обичаш ли приказки? – Лапвам последната хапка десерт и оставям лъжичката.

– Амии… Да. Гледах за Нова година приказката за Пепеляшка, много беше хубава. А преди това бях гледала една приказка за една китайка, дето отиде да воюва, и тя беше хубава. Ама не помня вече как се казваше, отдавна беше…

– А четеш ли приказки? Или мама чете ли ти?… Чела ли ти е като малка?

– Не. На филм са по-хубави.

– А какви книги харесваш?

– Амииии… Чета си учебниците. Всяка вечер, заедно с мама…

– Нямаме много време за книги – намесва се майката, лекичко изчервила се. – С това натоварване и на работа за мен, и в училище за нея, и като учим вечер по два-три часа, вече нямаме сили за четене. Гледаме по някой филм, и заспиваме… – Тя става, прибира чиниите и ги понася към кухнята. – Може ли да ви оставя за мъничко? Само да измия чиниите, че миялната машина е повредена…

– Разбирам ви. Няма проблем, ние с Поли ще се позанимаваме, докато проверявам компютъра. – Нищо осъдително в това да те мачка преумората, и да нямаш време за книги. И аз съм така, а допреди десетина години без поне една нова книга на ден не можех да заспя. Но усещането, че съм по-близо до идеята какво не е наред с детето, не ме напуска. Оглеждам се – върху шкафа отстрани има купчина вестници. Вземам един, отгръщам го на кръстословицата, и измъквам химикалка от чантата си.

– Поли, ще ми помогнеш ли да порешаваме кръстословица, докато чакаме компютърът да стане готов? – Бързо оглеждам кръстословицата. Стандартните кръстословичарски думи, които свикналите с този жанр сигурно вече попълват направо с гръбначния си мозък. Нищо, ще импровизирам:

– Двете имена на бразилска актриса, изпълнителка на ролята на Изаура. – Напрягам ума си; за щастие, по чудо успявам да се сетя. – Започва с “Л”, завършва на “ш”. Поли, сещаш ли се?

– Не. Не я зная. – Тя въздъхва.

Ама съм глупак. Кое осем-деветгодишно дете ще помни имената на актьори? Я да посваля летвата.

– Добреее… Тук има “Приказка от Шарл Перо”. Започва с “Котаракът в”, и има още пет букви за попълване.

Поли мисли известно време, след това отново въздъхва… Случайност?

– Плодът, с който злата вещица се е опитала да отрови Спящата красавица. С шест букви.

Поли най-старателно мисли. Пробва едно-две неща на броене на пръсти, но се отказва. Да не би да има някакво нарушение на паметта?

– Китайска принцеса, преоблякла се като мъж и воювала в китайската армия. С пет букви, започва с “М”.

– Мулан! – изстрелва Поли и направо грейва. – Онази от филма, нали?

– Точно така… По какво принцът издирва избягалата от бала Пепеляшка?

– По обувката! Кристалната, дето ставаше само на нейния крак. И лошите й сестри я пробваха, но не им стана, а само на нея стана, и принцът я позна! И се ожени за нея!

– Благодаря ти. – Правя се, че пиша. Определено и дума не може да става нито за проблем с паметта, нито за ниска интелигиентност… – Името на една от костенурките нинджа, започва с “Д”?

– Донатело! – Поли отново грее от удоволствие.

Малко по малко картината се оформя. Поли може да изброи всички главни героини и герои в няколко известни сапунени сериала и в няколко анимации за деца, най-често многосерийни и нискосъдържателни, да разкаже сюжетите им – и с това светът й свършва. Не знае други градове в България, освен София и Мичурин (била е там на почивка). Нито пък дори един град извън България. Чувала е, че САЩ, Франция и Англия са държави, но няма представа къде са. Всъщност, няма представа, дори детска, и какво е държава. Знае какво е Витоша, но не и какво е Рила или Пирин. За Балкана са учили някакво стихотворение, не може да си го спомни, но помни, че е планина. Някъде. Не знае къде точно.

С ученето положението не е много по-добре. Знае прилично добре утрешния урок, но няма никакъв спомен какво са учили преди седмица. Нито пък разбира защо й е да го помни – нали вече е минало, изпитали са я на него, пак ли ще я изпитват? Чете добре, но пише с ужасни правописни грешки. Повече, отколкото на най-слабите второкласници по мое време. Не, учителката не й се карала. Даже я давала за пример – тя пишела най-добре в класа…

Но най-трагично е положението с приказките – извън изгледаните на филмчета четири-пет не е чела или чувала нито една. И според мен това е най-страшното. Не е могла да научи от тях, че е добре да си верен, а не да предаваш. Че печелят добрите и щедрите, а не силните. Че “красиво” означава не само рокличка или панделка. Че доброто е по-силно от злото, и накрая винаги побеждава, колкото и да е силно злото… Цялата вселена на приказките, цялата им мъдрост и богатство, е минала покрай нея, оставяйки в най-добрия случай дребни прашинки…

– Благодаря ви много, че ме отменихте покрай Поли. – Майката се е върнала от кухнята. – Чух, че сте лекар. Как ви се струва храненето ни?

– Хм… В едно отношение малко непълноценно. – Опитвам се да го кажа с най-приятелски и мек тон. Като добър приятел, който иска да помогне със съвет, а не да критикува.

– Моля ви, кажете! Задължително ще го вземем предвид! – Майката внезапно е загрижена. Слава богу, не конфронтирана.

– Физическата храна е просто идеална. Не познавам специалист, който да може да подбере по-добра. Но ми се струва, че има нужда от малко по-пълноценна диета за ума й.

– Хм? – Жената усеща, че казаното е с най-добри чувства, но някак не успява да го асимилира. Смяната на темата май е била прекалено рязка.

– Блюдата на масата са храна за тялото ни. От нея то се поддържа и изгражда, и ако е качествена, расте здраво и силно, нали? Точно същото е с духовната храна, и личността ни. Духовната храна трябва да е здравословна, силна и достатъчно, за да се поддържа и расте личността ни здрава и силна. Извинявам се за тромавата аналогия…

– О, разбирам ви, разбирам ви! – Очите на майката на Поли направо блесват – къде от желание да научи нещо ново, полезно за детето, къде и от облекчение, че няма да я критикувам. – Препоръчайте ни подходящи неща!

Слава богу, с тази жена може да се говори. Дори с моя подход на слон в стъкларски магазин успях да открехна вратата.

– За нейната възраст най-подходящи са хубавите приказки. Те са вековен концентрат на мъдростта на човечеството, поднесен във вид, идеално смилаем за деца. И личността не затлъстява от тях, колкото повече попие, само е по-добре. Енциклопедии за деца, пътеписи, приключенски неща също са чудесни – но най-пълноценни са приказките. Не само за нея, но и за нас. Аз съм по-голям от вас, но никога не пропускам възможността да препрочета хубава приказка. Така поддържам личността си, точно както фитнесът и аеробиката поддържат тялото. А личността е много по-важна и в бизнеса, и във всекидневния живот, отколкото физиката…

Разменторствах се. Мамка му, кога ще се науча да поднасям нещата в лек и учтив вид? За щастие, майката на Поли е добронамерена, и не е тъп и ограничен човек, ако и също да има нужда от по-силна духовна храна.

– Мислите ли, че ще й помогне? Някои специалисти казват, че приказките са вредни за децата, защото ги откъсват от реалния свят.

– Прекаляването с приказки наистина може да има този ефект. Но за него е нужно детето да се занимава от сутрин до вечер само с тях, и да не се интересува от нищо друго. Надали Поли ще стигне дотам, а и да стигне, винаги могат да се вземат мерки… А иначе, приказките са концентриран опит именно от реалния свят. Те дават в едночасов разказ това, което иначе отнема дори на интелигиентен човек години, за да го разбере от горчив опит на свой гръб.

– Мммм… Май наистина е така. Като се замисля, много важни и ценни неща съм научила точно от приказките, които дядо ми четеше като дете.

– И ако можете, й ги давайте не само като филми, но и като книги. В сравнение с филмите, книгите са като пълнозърнест черен хляб до белия хляб. Иска повече дъвкане, и наглед е непривлекателен – но упражнява челюстите на ума, и го свиква да се справя истински. Да сглобява, да мечтае, да визуализира, да търси смисъла сам, а не да разчита наготово… Да, има и чудесни, мъдри и ценни филми. Но като цяло книгите са по-истинската храна, те упражняват мозъка, развиват го и го поддържат във форма…

Прекъсвам се на средата на думата. Пак се разменторствах.

– А кои книги са хубави? Помня, като ученичка бях чела една книжка за едни италиански ученици, мисля че се казваше “Сърце”, много ми хареса.

– Наистина е чудесна книга. Но може би все пак трябва Поли да мине първо през приказките. Те дават основата, над която книги като “Сърце” надграждат…

Докато пресичам улицата към колата, си мисля – дали не прекалих? Дали не ме взеха за нахално куку? Мисля, че не – все щях да усетя отсянка в отношението.

И ще е добре, ако по някакъв начин започна отново да заделям време за четене на хубави и полезни книги. От много време вече умът ми мързелува, и личността ми мъничко по мъничко изтънява. Време е да ги пораздвижа.

Едно от поредните посегателства срещу българската екология напоследък почна да нашумява по вестниците. Става дума за сечта на 52 декара вековна гора в търновския квартал Картала.

Нетът вече е пълен с информация за него. Съвсем накратко, историята е следната: през 1997 г. общинският съвет на Велико Търново решава да замени (точната дума е по-скоро “да подари”) тази гора срещу… помещение за съхранение на гориво с площ 100 кв. метра, и месечен наем 300 лева. Облагодетелстваните лица бързо-бързо препродават тлъстата хапка по няма да разберем какви (но с гаранция “пазарни” цени), а новите й собственици я изваждат от горския фонд, обявяват за строителна площадка, и започват да изсичат гората, която носи на града зеленина, чист въздух и спокойствие.

Най-нормално е дори българи да не изтърпят подобно нещо. Във Велико Търново се създава доброволчески комитет, който да защити гората от посегателството. На няколко пъти хората, които бдят около гората, са атакувани от мутри. Изобщо, познатата ни вече помия и отврат… За капак, схемичката активно се подкрепя от кмета на Велико Търново, Румен Рашев. Който не се колебае да подкрепя далаверката с всякакви средства, да се изказва некултурно при разговори за нея, и да обяви за “мутри” познайте кого? Инициативния граждански комитет, естествено.

(Да, изсичането на 52 декара гора не е кой знае какво посегателство срещу екологията. Имах предвид количеството мръсотия, което тече от далаверата, и замърсява обществото ни.)

Ако бях на мястото на великотърновци, бих публикувал в Интернет точен списък на тогавашния общински комитет, гласувал заменката. А начело на списъка бих поставил уважаемия кмет. Бих обявил тези хора за “политически трупове” – хора, които ако се явят на избори, се гласува задължително срещу тях и политическата сила, която представляват, ако ще другите й представители да са ангели небесни. Бих разпечатал списъка, заедно с обяснение и инструкция за действия по изборно време, и го бих разлепил навсякъде из Търново. А когато наближат изборите, бих си взел отпуска, и бих повторил разлепването. Бих допълнил списъка с точен списък кой от тези хора на коя политическа сила е кандидат, за да не се гласува за нея. Бих напускал негови копия из пощенските кутии на съседите си, и бих ги обикалял и убеждавал да гласуват срещу далавераджиите. Ако някой е известен като техен човек – и срещу него. Мафията трябва да слезе от сцената. И изгода от това имат не прокуратура, не съд и не еврокомисари – имаме я само и единствено ние.

И бих ги ударил не само по политическата кариера, но и по джоба. Бих организирал бойкот на стоките или услугите на фирми, в които тези хора имат участие, и не бих приемал работа в тяхна фирма, дори ако трябва да гладувам. Но с огромно желание бих помогнал на конкуренцията им. И каквото още се сетя.

Не, не съм откачен активист. Просто си правя изводите кое е по-важно – дали кефа ми няколко вечери пред телевизора или таблата, или какво ще дишат цял живот децата ми. Вие как мислите, кое от двете е по-важното? Само че без оправдания за мързела и страха си. Нито ще хванат дикиш пред тези, които ви слушат, нито ще очистят въздуха за децата ви.

Стискам палци на Велико Търново, и поздравявам хората, които са имали смелостта да се опълчат срещу безпардонността, алчността и безчовечността. Може би не са идеални. Може би не винаги използват най-точните средства (а трябва – моля ви, бъдете мъдри и силни, постъпвайте като достойни хора, не правете глупости и мръсотии, оставете ги на тези, срещу които се борите!). Но са се опитали да се борят. И ако някой тръгне да ги критикува, аз бих го попитал какво той прави, за да спре тази гадост. Ако е нищо, ще го помоля да си направи услугата да млъкне. Мученето на добитъци не ме интересува – интересуват ме думите на хората. А човек е този, който се бори за доброто.

И, за да не бъда и аз един от добитъците, призовавам всеки, който има ум и съвест, да надигне глас в подкрепа на защитниците на гората и на Велико Търново. Ако на някой му хрумне как мръсната далавера да бъде спряна, и върната, или поне как извършителите й да бъдат наказани така, че нито те, нито други да не посмеят повече – моля ви, кажете го на висок глас! Аз също ще мисля, и ще търся още начини. Колкото повече, толкова по-добре. А ако в София се уреди митинг в подкрепа на търновци, ще намеря начин да отида на него.

Уви, доста от вечерите ми напоследък са заети с ремонти на компютрите на приятели. И една от причините още да не съм казал “аман от приятели” са случките, които се случват понякога по време на тези ремонти.

Така беше и преди няколко дни. Бях направо разфасовал компютъра на познатите ми, докато открия проблема – “почти” работеща мрежова платка. Семейството благоразумно придремваше около телевизора, за да не ми пречи. В един момент обаче хлапенцето внезапно се провикна:

– Тати, тати, виж, Шрек!

Стреснат, вдигнах към екрана поглед – и познайте какво видях?

Течеше “Мюзик Айдъл”, а на екрана се блещеше бръснатата глава на Фънки.

Не обичам да се подигравам с външността на хората. Още повече че вече съм се гаврил с Фънки – направо не е честно да продължавам. Понякога обаче попаденията са толкова точни, че не мога да не се усмихна, особено ако са неволни. Освен външната прилика, в момента Фънки беше направил и физиономия абсолютно в стил Шрек, и аналогията беше право в десятката. Прихнах така, че събудих и останалите членове от семейството.

Оттогава непрекъснато ме мъчи въпросът – случайна ли е приликата? И ако не, кой на кого е прототипът?

🙂

Напоследък SSD дисковете стават все по-популярни. (За компютърно неизкушените – това са “харддискове”, които са всъщност чипове с памет, подобни на популярните USB флаш памети.) Предимствата им пред традиционните дискове са много – издръжливост, надеждност, механична устойчивост, малък размер, ниска консумация на ток, висока скорост на работа… Недостатъци са им единствено високата цена, и (поради нея) малкият размер. Но май цената е в процес на слизане до приемливото, а това ще реши и проблема с размера.

Преминаването от магнитни към SSD дискове обаче носи интересна промяна, която може да доведе до революция в операционните системи. Идеята й е следната:

Идеалното положение за един компютър би било всичката информация на него да се намира пряко в оперативната памет, и той просто да разпределя ресурсите си между задачите. Това обаче е невъзможно – оперативната памет е сравнително скъпа, а и при изключване информацията в нея се изгубва. По тази причина, още в зората на компютростроенето, са потърсени, и открити други решения – магнитните носители на информация. Класически сред тях са магнитните дискове.

Традиционният магнитен диск има големия обем, нужен за нашите програми и данни. Скоростта му на работа обаче е отчайващо ниска: компютър, който оперира пряко със записаната на диска информация като с памет, ще е неприемливо бавен. Затова и една от най-основните функции на всяка операционна система е управлението на дисковата памет, организирането й във файлови системи, и грижата информацията да бъде придвижвана за обработка от нея до оперативната памет, и записвана обратно на нея при нужда. Така, на цената на много сложност и неудобство, се заобикалят недостатъците на двата вида памети – оперативна и дискова – и те се “обединяват” в използваемо цяло.

Появата на SSD дисковете обаче променя положението. Тяхната скорост доближава минимума за работа в пряк режим, особено ако оперативната памет бъде използвана като “нулев” кеш за SSD паметта. Това прави просто и лесно обявяването на цялата SSD памет за пряка оперативна, и отпадането на нуждата от дисков мениджмънт – тоест, създаването на проста, удобна и надеждна ОС.

Но не и привичната ни. Ние сме толкова свикнали на дисковата парадигма, че надали бихме приели лесно ОС с пряко адресиране на всичката налична информация. Ще се наложи да се пренаучаваме буквално от нулата как се работи с компютър. И това може да се окаже достатъчната спирачка пред такава нова ОС.

Абе, ще поживеем, ще видим. Но бих казал – ако тази парадигма за ОС почне да се налага, може да е добра идея да имаме свободна версия. Патентоват ли я, свободният свят ще се сблъска със сериозен проблем…