Плановете на Иран (Антиислямските карикатури – 2)

Чета днес, че Иран бил привикал нашия посланик, и му дърпал ушите жестоко заради препубликуването у нас на антиислямските карикатури на Юландс-Постен (вижте предишния ми запис).

(Посланикът, естествено, му ******* *******, но някой да е очаквал нещо друго от наш политик?)

Чета, и си спомням една друга тема из медиите – за атомната програма на Иран. Как иранците не поискаха да се откажат от плановете да обогатяват уран, и накрая въобще отрязаха МАГАТЕ и ООН от контрол.

Когато го направиха, си помислих – имат известно право. В края на краищата, откъде-накъде държавите, които имат ядрено оръжие, ще забраняват на други да се сдобият с него? (Ако някой още си мисли, че става дума за обогатяване за мирни цели, да ходи да се мести на Марс. Този свят определено не е ориентиран спрямо него.) Писнало ми е до гуша от лицемерието на някои държави (и особено на САЩ начело с Буш-младши). На път са да превърнат думи като “свобода” и “демокрация” в посмешище, с това как ги използват като прикритие за абсолютно егоистични и брутални намеси навсякъде по света. Даже мъничко се зарадвах, че Иран им даде урок.

Сега обаче забелязвам и че Иран няма капка скрупули да се меси във вътрешните работи на другите държави. И то не за значими работи като човешката свобода, а дори за такива като какво имат право хората в тях да говорят (и рисуват), и какво – не. Сложиха по безпардонност САЩ в малкия си джоб (не беше лесно, но успяха). Ако се сдобият пък и с атомно оръжие, колко ще са скрупулите им да го използват за щяло и нещяло? Сигурно не много повече.

Така че промених мнението си. Смятам, че в този случай вземането на експедитивни мерки срещу Иран от Съвета за сигурност е не просто оправдано, а необходимо. Надявам се едни по-категорични санкции да свършат работа. Ако обаче не помогнат, бих одобрил и военна намеса – както примерно Израел преди години бомбардира и унищожи атомния център на Саддам Хюсеин в Ирак. Мисля, че спирането на една толкова безогледна държава да се сдобие с повече сила оправдава тези средства.

Най-сетне, смятам и че една демонстрация пред иранското посолство, която да защити свободата на словото, би била уместна и необходима. (Без никакви изстъпления. Силата й е в единството на хората зад една идея, а не във вандализма и бабаитлъка.) Ако има други, които да не се боят – нека се уговорим кога и как!

Антиислямските карикатури

Чета днес, че мюсюлманите в България също били демонстрирали срещу карикатурите, публикувани в датския вестник “Юландс-Постен”, и препубликувани из света като знак на солидарност. Не съм проверил как стои въпросът с авторските права, затова не искам да ги дублирам на своя сайт. Но с удоволствие ще ги линкна от няколко други места – и ще поема пълната отговорност за публикуването им:

http://www.brusselsjournal.com/node/698

http://skender.be/supportdenmark/MohammedDrawings.jpg

Защо се присъединявам към тях ли?

Поклонник съм на една религия, която се нарича Свобода. Или Добро. (Има и други имена.) И смятам, че с тези си протести, с брутални действия, със заплахи срещу карикатуристите, някои мюсюлмани посегнаха грубо срещу нея, и ме обидиха. Далеч по-грубо, отколкото тези карикатури посегнаха срещу исляма. Те поне не плашат никого с бойкоти, насилие и смърт… Още не съм тръгнал да бойкотирам стоки от ислямски държави, но ако тази история продължава, нищо чудно да го направя.

На тези мюсюлмани, които не са убедени от реакцията ми, искам да кажа:

Хора, опомнете се! Срам за вас! Срам и позор!

Свободата е една. Две свободи няма, точно както няма двама Създатели. Тя е, която разрешава да се публикуват такива карикатури – и пак тя е, която ви разрешава да изповядвате исляма. Който протестира срещу публикуването на карикатурите, протестира срещу правото си на вяра. Който посяга на едното, не бива да се чуди, ако утре му бъде отнето другото – напротив, трябва да го очаква. Запушиш ли днес нечия уста, защото те била обиждала, утре някой ще запуши твоята, защото твоите думи му били обидни – а вдругиден ще те убие, защото съществуването ти му е обидно. А тези, чиито усти ти си запушвал преди, ще го подкрепят.

Такава е логиката на мирозданието. Взривиш ли сградата, в която живеем всички, ще рухне и на твоята глава. Няма как иначе.

Не зная съществува ли Създател. Но ако да, как мислите, кое той цени повече – думите си, или децата си? Защото деца сме му всички. Ако цени думи – или каквото и да е – повече от децата си, той е боклук и изрод. Кой истински бог е способен на това? На кого се кланяте всъщност?

Някои твърдят, че ислямът е религия на доброто. Други – че е на злото. А той всъщност е какъвто го правите вие, вярващите в него, с делата си. На кого служат заплахите за убийства към журналистите, заплахите за бойкоти към датски стоки – на Доброто, или на Злото? На какви хора подхожда това да лишават други от свободата, която така страстно искат и ценят за себе си? На достойни и светли?…

Тези карикатури не са първите антирелигиозни. Ислямските медии са тъпкани с антисемитски карикатури, и не от вчера:

http://www.adl.org/Anti_semitism/arab/qatar_cartoons.asp

http://www.adl.org/Anti_semitism/arab/cartoon_arab_press_080702.asp

Анти-християнските карикатури също изобилстват там. Случайно да сте протестирали срещу това някога? Да сте тръгнали да бойкотирате арабските стоки? Да сте заплашили със смърт някой арабски карикатурист?… Или щато вие го правите, е свобода на словото, а като другите го правят – обида на религията? “Като ние го правим – може, а като другите го правят – не”?

Ето затова се присъединявам към тези, които публикуваха карикатурите. И ако някой ме осъди за това, ще му кажа да млъква, защото няма право да говори. След като се бори срещу свободата на словото на другите, няма право на своята. Точка.

А да сте видели масови демонстрации в християнските държави, или в Израел, срещу антихристиянските и антисемитски карикатури? По-глупави ли са тези народи? По-страхливи? Или просто по-малко лицемерни?

Не зная за антисемитските, но най-много антихристиянски карикатури се срещат именно в християнските държави. И не от днес или вчера. Веселите карикатури на Жан Ефел са докарвали до бяс не един запален християнин. Лично аз с удоволствие бих откупил правото да ги поставя на страниците на сайта си за вечни времена. Освен всичко, са и много по-идейни и духовити от антиислямските карикатури, които са ви ядосали.

Така че, ако сте демонстрирали или сте се обявявали срещу правото на публикуване на тези карикатури – срам и позор за вас. Надявам се да сте разбрали защо. И ви приканвам да се присъедините към това, за което ще помоля всеки достоен човек, прочел този запис, и разполагащ с Интернет присъствие – също да публикува тези карикатури. Така ще покажете колко струва моралът на исляма, неговата искреност, свободолюбие и доброта – не на думи, а на дело.

И вашият личен морал.

А на тези от вас, които не желаят да ме разберат, посвещавам изображението по-долу:

Muhammad Least Problem

Най-сетне, имам няколко думи и за политиците, които се дръпнаха и заизвиняваха заради тези карикатури. И заобещаваха да предприемат мерки срещу публикувалите ги. А и за всеки, който ги подкрепя… Всъщност, думите не са мои – но ги чувствам така лично, както ако бяха:

Тези, които са готови да жертват свобода заради сигурност, не заслужават, нито ще имат, никое от двете.

И пак айкидо

След като вчера писах какво ли не срещу спама, днес пък аз ще спамна читателите тук. 🙂

С предложение да се запишат да тренират айкидо.

Защо да тренират нещо ли? Помага, особено при претоварване с работа – знам го от личен опит. Разведрява човек, и прави работата му през другото време по-ефективна.

(more…) “И пак айкидо”

Коментарен спам

Надали има автор на блог, който да не се е запознал с явлението “коментарен спам”. И да не мисли как да си реши проблема с него. В това число и аз.

Повечето хора разчитат на технически средства, които най-често имат и недостатъци. Прочутото capcha (показване на картинка с текст на нея, който да бъде въведен) например е доста популярно напоследък. Тези, които го слагат, обаче сблъскват читателите си с неудобство – а някои от тях, примерно незрящите, и с невъзможност да коментират. Повечето други технически решения също имат подобни недостатъци.

Аз предпочитам да действам чрез “правилна методология”. Принципът е прост: толерантността към спама е нулева, решенията по въпроса – окончателни. Сайт, който е бил рекламиран чрез спам, дори веднъж, минава при мен през следната процедура:

– всякакви блог-коментари, които го споменават, биват автоматично изтривани
– всякакви съобщения от или за него биват автоматично изтривани
– всякакъв трафик от или към него бива блокиран (а ако хвана провайдер, дал връзка на повече от един спамер едновременно, и не ги блокирал ВЕДНАГА – целият провайдер)

Изключения не правя. Протестиращите пращам при арменския поп.

Ако спамер декларира пред мен, в официален писмен документ (на хартия, нотариално заверен), че се отказва завинаги от това средство за реклама, мога да преразгледам решението си. Ако сметна за необходимо. Ако не спази декларацията си, връщам обратно мярката окончателно.

Преразглеждам решението си и ако се окаже, че спам е пускан от нечие име, за да го блокира светът. Но искам убедителни доказателства.

(И аз веднъж, в началото на фирмата си, направих глупостта да пусна спам. След което взех за себе си решение-еквивалент на горната писмена декларация. Така че смятам, че имам моралното право да го правя.)

Въпросната методология ми харесва, защото реално на практика се бори със спама. Кандидат-спамерите имат реален, а не морален стимул да преразгледат решението си, преди да са го изпълнили. Пръскачите на спам (и техните провайдери) имат реален, а не морален стимул да преразгледат политиката си. Ако значим процент системни администратори постъпваха така, спамът щеше да е на изчезване.

Та, този път реших да създам някое дребно удобство на тези, които се борят с коментарния спам.

В http://ftp.serdica.org/antispam/blog-comment/ съм сложил два обикновени текстови файла – spamwords.txt и spamsites.txt.

Първият съдържа думи и словосъчетания, по едно на ред, които съм срещал в коментарен спам, и НЕ са имена на рекламираните сайтове. (Обикновено предпочитам да вадя сайтовете; понякога обаче те или имат купища регистрирани имена, или начинът за контакт не е уеб-адрес.)

Вторият съдържа имена на сайтове, или елементи от тях. (Някой път ще го изредактирам, и ще го допълня до точни имена на зони и домейни.)

Поставянето на съдържанието им в blacklist-а на коментарите на блога води до далеч по-малко спам за ръчно пресяване. (А добавянето им във всички други blacklist-ове, които имате, според мен води и до мъничко повече справедливост и ред из Мрежата. 🙂 )

От време на време, когато се сетя, ще ги допълвам. Ако имате какво да добавите към тях, е добре дошло – пращайте ми го по пощата. Е-майл адресът ми е grigor, в този домейн.

Уфф… А бях обещал да направя достъпни колекции спам, с които човек да може да си тренира bayesian-антиспам програмите… Дано да се сетя до седмица-две да придвижа и този въпрос.

Ядра и лицензи

Операционни системи из свободния софтуер напоследък има предостатъчно. Особено ако броим всяка по-отделна дистрибуция на GNU/Linux за отделна ОС – а това е в някои отношения смешно, но в някои е оправдано. Дори ако се съсредоточим първо върху юниксоподобните, а след това само върху по-известните от тях, пак не са малко.

Ядрата обаче са (в рамките на въпросното съсредоточаване) само четири – и то със зор.

Като начало, “прадядото” на нещата – BSD ядрото. Изключително качествено написано, то обаче не се радва на подкрепата на широк кръг писачи. (Може би точно затова. 🙂 ) В свободния софтуер то е някак обособено царство – монолитно създание, рязко отграничено от околния свят. Нищо не може да го срине, нито като мрежова атака, нито като влияние на времето – но, уви, и то не повлиява света особено. (В Дебиан се кроят опити за портване на дистрибуцията върху него, но докъде са стигнали, и ще ги бъде ли, не е много ясно.)

Прочутият Linux е на другия полюс. Изключително богато на драйвери и възможности ядро (ей, ей, за качеството не съм казвал нищо лошо, ама вие веднага с изводите…). Гръбнакът на фенството в софтуерно отношение. Без съмнение пусканото върху най-голям диапазон и разнообразие ядро на операционна система на света… За него може да се говори много, така че ще си спестя труда.

Наскоро в компанията се намъкна нов член – ядрото на OpenSolaris. Една много слабо разпространена придобивка (според мен незаслужено – много добро ядро е), но с амбиции с размерите на Sun зад гърба си. За него пък е още рано да се говори – но в бъдеще това може да се промени рязко.

И, най-сетне, прословутият и вечно недописан The Hurd – оригиналният план за ядро на The GNU Project. Всъщност, Hurd еволюира не по-бавно от Linux, просто тази еволюция никога не успява да стигне до реализация – малко преди поредното пренаписване да тръгне, се налага следващото. Дълго време ядрото беше пословично за ниска производителност, заради сбърканото като концепция микроядро GNU Mach64. Много хора дори смятаха, че микроядрата по принцип няма как да са ефективни, въпреки изумителния перформанс на ядра като Neutrino (микроядрото на QNX). С прехвърлянето върху L4/Pistaccio обаче нещата тук рязко се подобриха. А преди няколко месеца Маркус Бринкман (кажи-речи единственият девелопер на Hurd) обяви практическата готовност на ядрото за работа. Лошото е, че все още си е почти единственият…

Този пейзаж е добре известен на всеки, който се интересува от свободен софтуер. Нямаше и да очаквам особени промени в него, ако не беше намесата на лицензионния фактор – и по-точно, на очакваното към края на тази година приемане на версия 3 на лиценза GPL.

По принцип не се очакваше това да промени особено пейзажа с ядрата. Идилията обаче беше нарушена от категоричното становище на Линус Торвалдс: “Linux ще си остане под GPL v2!”.

Официално, причината за това е невъзможността да се прелицензира част от кода (и нежеланието на някои девелопери, примерно лично Л.Т., да прелицензират своя). Упорито обаче се скланя и друга хипотеза – че анти-патентните и анти-DRM елементи в предлаганата версия 3 на GPL са изплашили или подразнили Линус, като демонстрация на груб идеологизъм… Каквато и да е истината, фактът е налице. А следствията са много и интересни.

Като начало, Линус контролира само ядрото на GNU/Linux – а то е много важна част от операционната система, но не много голяма, на фона на останалото. Да се пренапише ядрото би бил колосален труд; да се пренапише обаче всичко в нея, създадено от проекта GNU, за приемливо време, ще е извън възможностите на дори цялата свободна общност. А тези части са под контрола на основния автор на GPLv3 – Ричард Столмън. И той е декларирал, че след излизането на GPLv3 ще ги прелицензира под тази версия.

Оттук нататък, кашата между части на GNU/Linux под различни версии на лиценза става пълна. Компилираните вече части под различни версии могат да бъдат обединявани в една система, но в доста случаи код под различни версии не може да бъде компилиран в едно общо. А от това зависи до голяма степен какво и как ще бъде развивано.

Решението на Линус вече създава напрежения между девелоперите на ядрото. Значителен процент от тях смятат, че предлаганата версия 3 на лиценза им импонира повече от версия 2. Ако се стигне до сблъсък на възгледите, нищо чудно Linux да загуби част от девелоперите си. Друга, дори по-голяма част, вероятно с удоволствие ще лицензира кода си и под двете версии – стига да има ядро под GPLv 3, в което той да бъде включен.

Точно тук картинката става изключително интересна. Кое ядро ще попие в себе си този ресурс?

Като начало, той е огромен. Вероятно под една десета от девелоперите на Linux биха отказали да лицензират кода си под GPLv3; не е изключено тези, които ще откажат вече да го лицензират под версия 2, да са повече. Такова количество производителни и мотивирани кодери е в състояние за година-две да създаде ядро от ранга на Linux буквално от нулата. Или да допълни вече съществуващо до този ранг за дори по-кратко време… Програмистките умения на Линус не са за подценяване, но той не е единственият в свободния софтуер от тази класа – например Столмън в продължение на към две години е писал сам текстов редактор (прословутия Emacs), състезавайки се с алтернативна версия на фирма от над 100 програмисти, и не е изоставал от тях! Пак той е първоавторът на най-универсалния компилатор на света – GCC – и на още куп ключови за свободния софтуер проекти. А такива като него в тази компания има още предостатъчно.

Още по-важен е културологичният принос на тази група. GPLv3 е още по-свободолюбив и агресивен срещу “затворените” неща от v2, а културата на свободния софтуер е съградена именно върху такъв мироглед. В каквото и да се влеят тези хора, то ще се превърне бързо в еталон за тази култура. Лишено от тях пък, ядрото Linux може да се изкуши да покаже конформизъм към “затворените” неща, и с това окончателно да разбуни кошера. Не бих се учудил до не повече от 2-3 години огромният процент значими GPL-проекти в рамките на свободния софтуер да се прехвърли към версия 3 на лиценза, и активното развитие да се измести в контролираните от него зони. Не защото е “по-нова версия”, а защото повече пасва на идеологията и възгледите на хората, които пишат кода. И ядрото, за което те работят, което и да е то, да стане водещото ядро на свободния софтуер, и да измести Linux.

Това вече са го усетили, като начало, хитреците от Sun. Когато отвориха Solaris, те категорично отказаха да го лицензират под GPL, и създадоха вместо това CDDL. Ходът обаче се оказа неуспешен – не привлякоха почти никакви девелопери. Вчера прочетох тяхно изказване, че да, виждате ли, версия 2 на GPL била недостатъчно свободна по техните представи, но в момента с голямо удоволствие обсъждали версия 3, и нищо чудно да прелицензирали Solaris под нея!

Ако това стане, купонът ще е страховит. Вече писах – ядрото на OpenSolaris никак не е лошо. Ако желаещите да се прехвърлят на GPLv3 девелопери преминат към него, или дори почнат просто да портват или да разрешават портване на кода им и за него, не е никак чудно то да се окаже по-качествената и не по-зле поддържана алтернатива на Linux. Свободата на двете ядра би била на практика еднаква, но зад едното би стояла все по-намаляваща групичка отделни девелопери, а зад другото – все по-засилваща се общност, стъпила на раменете на Sun Microsystems… Звучи впечатляващо, нали?

(Едно интересно следствие би било, че Sun ще се окажат в този случай знаменосци на борбата срещу софтуерните патенти и DRM. И ако моделът на печелене от услуги започне да работи при тях така добре, както вече отдавна работи при други фирми, нищо чудно това да се окаже изгодно. А ако имат хитростта да създадат свободна технологична база за лейбълите за свободна музика и друго изкуство, и да предложат патентна защита на цялата свободна общност, която развива проекти, използваеми съвместно с техните, нищо чудно това да е началото на едно слънчево за тях бъдеще. А и за любителите на свободните неща – също. 🙂 )

Ако ли пък от Sun не се решат на хода с прелицензирането под GPLv3, масата девелопери е доста вероятно да се насочи към позабравения Hurd. Което би го превърнало за не повече от година в сериозна алтернатива на Linux. А от наличието на повече такива алтернативи според мен ще спечелят всички в свободния софтуер.

“Подходящата грижа”

Преди време един от младите таланти в българската фантастика, Ивайло Иванов, направи в София нещо като литературен кръжок за начинаещи писатели. Място, където те да могат да се понаучат на това-онова. Като виден начинаещ писател, към кръжока се лепнах и аз – докато работата не погълна и това време, което исках да му отделя.

Основният учебен процес се състоеше в писане на разкази по тема – и след това литературно четене с последващо обсъждане. Което се оказа учудващо конструктивно и толерантно. Никак не бих се учудил, ако от този кръжец излязат много добри бъдещи автори. (Виждал съм да го посещават неведнъж имена като Николай Теллалов, Атанас Славов, Ани Илиева ака Йоан Владимир…)

(Една малка весела тайна. За да могат кандидат-писателите да четат творбите на колегите си удобно, Иво ме помоли да направя дребно ftp сайтче. За кръжока “Графоман”, както той го нарече. Като начало го направих набързо в собствения си домейн; получилото се име – grafoman.gatchev.info – ме развесели здравата. Далеч по-весело стана обаче когато, за да го отърва от асоцииране с личния ми домейн, поисках поддомейн от един познат, който държи домейн специално за всякакви приятелски поддомейни. Домейнът му е zavinagi.com… :-))) )

Едно от домашните, които писах в този кръжок (всъщност единственото, което написах… лош ученик, лош…) беше на тема “извънземен домашен любимец”. Преди към седмица го намерих и препрочетох – и реших, че след като съм хвърлил труд, е грехота да го оставя да се затрие.

Днес намерих малко време и го поизгладих набързо. Казва се “Подходящата грижа”, и е качено на страничката с разказите ми. Ако някой е особено закъсал за четиво, е добре дошъл. 🙂

Is The Free Software Communism?

Recently, I stumbled upon a blog that was trying to equal the GPL license, and the entire notion for free software with it, to the communism.

This idea is not new for the fans of Mr. Steven Balmer, of Microsoft fame. And the notion of comparing what you don’t like with that scary communism existed even before him… However, I don’t see often a combination of so much efforts and work with so little knowledge over the topic it discusses – namely, the communism. And decided to describe it, as one who has lived his first twenty-odd years in a communist state, and really knows what communism is, and why it is scary indeed.

The very association between GPL and the communism is obviously because of the GPL principle that the software must be free for all. In practice, however, under communism nothing is free, and even less it is for all. The Party core has everything, but the others do not.

Being one of “the people”, you may buy something (yes, buy – the only gratis thing in a communist state is the transport to a gulag). You do it with hard-earned money. But even then, it is yours only in theory. Despite that you paid for it, the Party (or the country – that’s the same) may deny it to you, confiscate it, or change the rules for its usage without notice, even starting with a past date. It is like everything is not sold, but licensed to you, and the Party/state may terminate the contract at their discretion, if they deem you to use the thing in an inappropriate way.

The communism means surveillance and control. Everything about you – what you like and what you don’t, where you go, what you listen, what you watch etc. is reported to some Big Brother. Your privacy is violated routinely, without your permission, or even a notification. This is done “for your own good”, and “for the good of all the people”. And you should not know even that this is done – and certainly should not speak about it.

You don’t have the right to know it, because it is a part of the inner workings of the system – and you are forbidden to know them. If you try to investigate them, and to learn about them, you are committing a crime, and should be punished by the law and order. If you see a hole in their working, you must report it to the Party in private – publishing it openly is a violation of some obscure regulation.

Under communism, everything is secret. You can’t show a map of your city to a foreigner, because it is classified. (It is also deliberately inexact, since you can’t be trusted to know everything. The same map, however, that the foreigner has got from a kiosk in his country, is exact and not a secret there.) Suprisingly, all this secrecy produces only meddles and bad life instead of freedom and good life… You can’t implement yourself, for your own usage, any technology considered important – this is a violation of the law. Technologies for copying and distrubuting information are restricted above everything else.

The communist state boasts with its economic effectiveness. In practice, however, its effectiveness is based on squeezing sweat and blood out of its people – and even then is often worse than in a non-communist country. It boasts a lower cost of living – but that living is a hell, and everyone there would gladly prefer a higher-cost living elsewere. At any cost, actually. (Especially after s/he learns that living elsewhere is really cheaper, despite that communist state says the opposite, and proves it with numerous researches.)

Most of all, a communist state trumpets of the rights it gives to its citizens. It never says, however, that every other state everywhere provides these rights, too – and many other. Even these it provides are severely limited, in order “to not disturb the right of The Other People”. A sad proverb in every communist state is that the word “rights” there actually means “restrictions”… Communist officials often say that their country is democratic, and if the people don’t like this government, they would just elect another – they have got elections, right? But in practice only one party is present on the elections, you can’t vote otherwise than for it – exactly like you can’t buy e.g. a record of Beatles that is not eventually licensed from EMI.

When it comes to comparing things, communism just lies directly. It says that “the dirty capitalism” has never had social things like pensions, medical insurances, free ER, free education etc. It “proves” this with everything your head won’t be able to imagine – “researches”, philosophical analyses, essays… It repeats ad nauseam how the capitalism enslaves the workers and the people in general, how it denies them any freedom possible, and any other rubbish one can ever think of. But, strangely, who has ever tried the free world doesn’t show any tendence to return back to the communism.

So, this is the communism in practice – and that is why it is horrible. Not because it gives the best freely to everyone, but exactly the opposite.

If GPL, and the free software are like this, then they are definitely like communism. My impression, however, is that you will find much similar things in other software realms, and other licenses.

Мечтателите

– Не ми се сърди, но сте идеалисти. Даже по-лошо – мечтатели. Хора, които никога не постигат нищо. Не го ли разбереш, ще ходиш одърпан доживот…

Не ти се сърдя, приятелю. Зная – искаш да ми помогнеш, както умееш. Ако не искаше, нямаше да си хабиш времето да ме учиш на каквото смяташ за ценно.

Но не съм съгласен, че идеалистите и мечтателите никога не постигат нищо. Напротив – убеден съм в обратното.

Харесваш ли ето тази красива сграда отсреща? С колоните, еркерите и фигурния покрив? Красива е, защото я е проектирал мечтател. Иначе щеше да е сиво кубче, смайващо единствено с грозотата си.

Защо си си избрал точно такава кола – обтекаема, хромирана, изящна? Имаш пари, можеш да си позволиш всякаква. Но защо тази?… Проектирал е външността й мечтател. Друг мечтател е сложил под капака й 200 конски сили двигател, при положение, че дори 20 ще те возят – просто няма да е такова удоволствие. Удобните й седалки, музикалната уредба, дори предпазните колани…

Виждам в кошчето ти кутия от китайска храна. Харесва ти, нали?… Някой мечтател се е осмелил да създаде ресторантчето, от което я поръчваш, толкова далече от Китай. А друг, дълго преди него, е измислил как да я сготви така, че да е вкусна.

Други мечтатели са написали текста, композирали музиката и изпяли песента, която слушаш. Не, не е от меркантилност – ако нямаше мечта и идеализъм в нея, щеше ли да е красива, кажи ми? Щеше ли да я слушаш?… Подкрепили са я влиятелни и богати, защото е докоснала мечтателя в тях – иначе щяха само да я отръскат гнусливо. А са посмели да я подкрепят, защото е докоснала мечтателя във всеки свой слушател, и той я е обикнал.

Включително и в теб.

Мечтатели са изваяли всяка една статуя, за която се сетиш, нарисували всяка картина, написали всяка книга, заснели всеки филм. Мечтатели са проектирали космическите ракети, и тунелите под планините, измислили са автомагистралите и уокмените, болниците и благотворителността. Мечтатели са написали хартите за права на човека, конституциите и всички подобни документи, които заслужават добра дума.

Мечтатели са управлявали корабите, откривали нови континенти и обиколили света – и мечтатели са измислили и построили тези кораби. Мечтатели са измисляли стени и покрив, които да ни пазят от слънцето или дъжда, и са ги строили, напук на присмеха на другите. Мечтатели са разказвали легенди край огъня, и мечтатели са посмели да го укротят, за да се топлят и да си светят. Този, който пръв е слязъл от дървото, още е бил маймуна – но вече е бил мечтател. И това го е направило човек. И ако някой ден някой стане нещо повече от човек, това ще е някой мечтател.

Мечтатели са измисляли парните машини, и електричеството, и двигателите с вътрешно горене. Мечтатели са създали пералните и кафемелачките, комбайните и компютрите, аспирина и антибиотиците. Мечтатели са измислили пътищата да са павирани или асфалтирани, тротоарите да имат бордюри, и къщите да са с номера. Мечтатели са предложили всички хора да имат право на образование – и мечтатели тук-таме учат децата да са също мечтатели.

Огледай се, и ми посочи нещо наоколо, което да не е сътворено от мечтатели. Дори едно!… Може би планините, морето и небето. Но ако ги нямаше, със сигурност някой мечтател щеше един ден да ги измисли, и сътвори. Не зная има ли Създател – но ако да, той със сигурност е мечтател.

И тези, които седят в луксозните кабинети и взимат решенията – също. Понякога мечтаят за по-красив свят. Понякога за повече лична изгода. Но и в най-безскрупулния, практичен и егоистичен от тях живее мечтателят. И може, и често бива докосван от мечтателя вътре в някой друг. И сътворява по нещо добро, красиво… с една дума, мечтано.

И ти се гордееш с практичността си, и гледаш мечтателите отвисоко – но мечтателят живее и в теб. Ако го нямаше, сега щеше да се опитваш да “изкяриш” на гърба на моето мечтателство (без да го разбираш), вместо да ми помогнеш, според както умееш. Нямаше да вършиш и още много неща, вместо тях щеше да се опитваш да правиш други. И щеше да се проваляш, заради неподкрепата на мечтателите наоколо.

Така че запомни от мен – всичко без изключение на този свят са го постигнали мечтателите. Тези, които не мечтаят, никога не постигат нищо. Защото дори да имат за какво да се борят, то не заслужава топлината и вниманието на околните – и умира заедно с носителя си.

Ако той не осъзнае още преди това, че има само един истински начин животът да си струва да бъде живян. И той е да бъдеш мечтател.