– Извинявай, че ти звъня толкова късно, но имаме проблем. Баба ми е зле – не може да говори, и устата й се е изкривила на една страна. Кръвното й е 200 на 120. Да не би…
– От колко време е така?
– Две-три минути, не повече. Хипертонична кри…
– Инсулт. Имахте в къщи нитроглицерин, нали? Веднага й дай две хапчета под езика, бързо!
– Ама то не е ли за сърце? Нещо за кръвно няма ли да…
– Действай, няма време! После ще обяснявам.
– … Ето ме пак, дадох й. Сега да…
– Пирамем имате ли в къщи?
– Не.
– Възрастни съседи наоколо?
– Тези отсреща, и на долния етаж…
– Събуди ги, и им искай бързо пет-шест капсули или хапчета назаем! Дай й ги веднага. Ако са капсули, ги отвори, за по-бърз ефект, нищо че горчи! Ако са хапчета, ги натроши набързо колкото може. Действай!
– … Съседът имаше капсули. Дадох й пет. Не са ли много? Че тя като че ли почна да се оправя, устата й вече не е толкова изкривена.
– И зениците й вече не са толкова различно отворени, нали?
– Не знам, не съм гледал…
– Добре. Хванали сме нещата в прогрес, инсултът ще й се размине.
– Ама няма ли да й дадем нещо за кръвното?! Да не направи пак инсулт?
– Няма нужда. Премери го, ще видиш, че е спаднало. Дай й и още едно нитроглицеринче, и ще спадне още.
– … 160 на 100! Нищо не разбирам. Майка ми е медицинска сестра, знаеш, че знам това-онова. Откъде-накъде на високото кръвно слагаш диагноза инсулт, пък после го лекуваш с хапчета за сърце?
– Ей сега ще обясня кое откъде идва…