Мрачни опасения

Ситуацията в Украйна хич не ми харесва. Нещата, които стигат до мен иззад кулисите – още повече.

Възможно ли е просто да съм уплашен? Или да ме гони параноята? Разбира се. Но е възможно и да съм прав. А кое от двете е реалното – преценете си вие. Или, ако го покажат фактите, си направете изводи.

Малко скучна теория

Описанието почва доста отдалече – нещата в него са важни за разбирането на ситуацията. И е поразводнено – пиша го много набързо, за което поднасям извинения.

Всяка икономическа система си има два етапа на развитие – екстензивен и интензивен. Примерно съвременната индустриално-пазарна икономика отначало заменя мотиките с трактори, прави излишните селяни на работници, разорава целините и т.н. Екстензивен растеж – усвояват се налични крайни, изчерпваеми ресурси… Когато се изчерпят – колкото може селяни са направени на работници, колкото има целини са разорани и т.н. – започва интензивният етап. На който вече за да намериш работници за нов завод трябва да закриеш стар (не-заети с високопроизводителен труд вече няма), за да построиш нова сграда трябва да разрушиш стара (свободно място вече няма), и т.н.

Защо е важно това? Авторитарните и демократичните системи имат различни силни и слаби страни. Много опростено: авторитарните са по-силни на екстензивния етап, заради централизираната си координация. Пуснете на два еднакви девствени острова авторитарна и демократична системи – авторитарната ще усвои изцяло своя остров първа. Но пък демократичните системи са по-силни на интензивния етап, при тях съпротивата срещу замяната на старото с ново във всякакви отношения се преодолява по-лесно.

Къде е важната разлика? Екстензивният етап е фон Нойманов като характеристика на развитие, бързо изчерпва наличните ресурси. Затова и трае десетки пъти по-малко от интензивния. Съответно в началото на икономическата система авторитарните икономики дръпват рязко и изпреварват пазарните. Но стигнат ли до интензивния етап, влизат в стагнация. Съответно демократичните постепенно ги настигат, задминават и надконкурирват до разпад. Примерно през 1930-те СССР расте с двуцифрени темпове, докато западните икономики ги тресат кризи и депресии. Или пък Германия след катастрофата от Първата световна прави невиждана експлозия на развитие след централизирането на икономиката си под Хитлер, за няма десет години задминава победителите си Англия и Франция… Но малко след средата на 1930-те екстензивният етап за западните икономики приключва и започват да се съвземат. А пък през 1950-те етапът приключва и за СССР (и сателитите му), и в тях започва стагнация. Как свършва това надпреварване знаем.

(Ако питате къде е в картинката Хитлер – идеологията му го притисна към военна експанзия преди да успее да го притисне икономическия преход. Ако беше лидер с мирна визия, до още година-две щеше да приключи екстензивния етап на развитие, и до още максимум 2-3 години след това нуждата от военна експанзия пак щеше да е дошла, с брутална сила заради бързия растеж. А и неговият тип икономика е доста авторитарен, близо до китайския модел. В такива тя притиска много по-тежко, отколкото би притиснала примерно САЩ или някоя западноевропейска страна… Така че Втората световна беше въпрос не на „дали“, а на „кога“.)

От теорията – към практиката

В момента Русия и Китай са на етапа на преход от екстензивен към интензивен растеж. При Русия този преход е доста замазан и постепенен. Започна още преди към 15 години, на базата на оставеното от СССР наследство, и вероятно ще продължава поне още 20-30. Съответно спадането на растежа и стагнацията са разточени върху няколко десетилетия – руските управници не са твърде притиснати от ситуацията. Китай обаче тръгва от де факто феодализъм, и западните фирми и технологии и безмилостната експлоатация на китаеца съградиха индустриална икономика в него с темпове почти като на Хитлерова Германия. За трийсет години – от дървените мотики до първа по сравними цени икономика на света. Няма как преходът да не е рязък и брутален, със силна стагнация след него.

Какъв е резултатът? Дойде ли стагнацията, авторитарната система реагира според ситуацията си. Ако стагнацията е мека и постепенна, околният свят е тежко въоръжен с атомно оръжие и лидерите са хора без много мечти и амбиции извън техния си санджак, ще си кротуват и ще се радват на султанатите си. Ако обаче стагнацията е рязка, околният свят е слаб и разделен, и лидерите са с амбиции да го тъпчат, имат чудесен вариант – военна експанзия. Хем обявяват военни положения и разстрелват и най-дребното несъгласие в страните си, хем прибавят лебенсраум.

Защото са зли психопати ли го правят? Психопатите са със силно еволюционно предимство в авторитарната система, тя винаги издига на върха си такива. Но по-страшното е, че освен психопата на върха тя издига и психопати и под него, които дебнат да заемат мястото му на всяка цена, дори с риск за живота им. Така че този на върха не може да си позволи никаква слабост в управлението на държавата, ще му коства поста, а с него и главата. Ако е мухльо, сложен на върха като компромис, може и да го пратят да председателства някой забутан колхоз, но свален силен лидер не могат да си позволят да го оставят жив, винаги ще е твърде опасен. Това е един от структурните проблеми на авторитарната система – няма механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер.

(Жокер: нито Путин, нито Кси са компромисни мухльовци.)

Ето затова мине-не мине, войските на Русия нагазват където е по-беззащитно и късат по някое парче, да поддържат широка опора за Фюрера сред „патриотизираната“ тълпа. Кога в Молдова, кога в Грузия, кога в Украйна… Путин не е кръволок, би бил щастлив да минава без това. Или поне да спазва подписа си под гаранцията, че ще пази териториалната цялост на Украйна, ако тя се откаже от ядреното оръжие. Само че би означавало сам да влезе в ковчега…

Проблемите на Путин са проблеми на Кси на десета степен. Ако има около някой трон по-безмилостни главорези от тези около руския, това е китайският. И Китай вече влиза в интензивния етап с трясък. Все още рапортува официално годишен растеж от 5-6-7%, но и това е доста надолу от обичайните за последните десетилетия 10-15%. А косвените данни показват, че е лъжа и че реалният растеж вече е не повече от 2-3%. И вероятно и ще продължава да спада… Така че Кси вече е изправен пред проблема „военна експанзия или смърт“.

Съотборници или противници?

В момента Путин изглежда големият проблем и страшният агресор, но не е. Русия временно е сравнително стабилизирана, той не е в остра нужда от външна агресия. Кси обаче е. И, за разлика от Хитлер, той е не маниакален идеолог, а наследник на 5000 години традиция на манипулиране на околните да се избиват едни други, за да печели Китай. За него Русия е просто средство, с което да отвлече войските на „врага“ (НАТО и САЩ) по-далеч от Тайван, или където другаде Кси реши да атакува.

Какво прави Кси? Съюз с Русия. Срещу мръсния империализъм, който ги обгражда, въоръжава съседните им страни… и абе изобщо, не ще да се предаде доброволно и да признае превъзходството на арийската раса. Малко учения, съвместни действия, един-два тайни договора. И преди към година и половина – договореност как да действат заедно, по взаимна изгода.

Путин също е играч от класа. Хем е щастлив от тази договореност, хем не много. Затова играе с Китай, но и си прави своите сметки.

Защо е щастлив? Ако около Китай има наистина лакома хапка, това е Русия. Огромна територия, огромни ресурси, слабо защитени срещу такъв като Китай. Русия няма и 150 милиона население – Китай може да мобилизира 300 милиона армия. И има индустрията да я снабдява с оръжия, над 20 пъти руската. Да, Русия има купища атомно оръжие и може за минути да анихилира 200-300 милиона китайци. От което другарят Кси ще си го премести в другия крачол. В Китай има точно един китаец, чийто живот струва за Кси повече от нищо, и това е той самият. Десет години по-късно Китай ще е една трета от земното кълбо, ако не и повече, а Кси – най-великият император в историята му… И Путин разбира този начин на мислене много добре, твърде сходен е с неговия собствен. Така че е много щастлив, че подобно развитие се отлага.

А защо Путин не е много щастлив? Защото знае и че и Кси разбира какво разбира той, и че отлагането няма да е безплатно. Че ще се наложи да участва в някои китайски планове. И че дори да превземат заедно с Кси целия свят, след това Китай пак ще се обърне срещу Русия – и тя няма да може да го спре. Така че се налага да си прави плановете много внимателно – иначе падането на Русия ще е не „дали“, а „кога“.

Генералната репетиция

През януари миналата година планът влезе в действие. Русия се заподготвя за атака срещу Украйна, Китай – срещу Тайван. Сметката беше да ангажират САЩ едновременно в две войни на двата противоположни края на света. Разпокъсани така, САЩ вероятно ще изгубят и двете. А откажат ли се да участват, външнополитическата им катастрофа ще е равностойна на двойно военно поражение. И в двата случая целият свят ще премине на страната на Русия и Китай. На цената, естествено, на безпрекословно подчинение.

Само че Джо Байдън се оказа лисица, която разбира този начин на мислене и знае как да му противостои ефективно. Моментално разбра, че слабото звено в картинката е Путин, и оказа върху него адекватния вид натиск. Обясни му, че няма да прати нито един войник в Украйна, а ще концентрира цялата си армия в Тайван, за да разгроми там китайците – разположи ли я всичката на враждебна за тях територия, ще успее. А Украйна ще зарине с оръжия и пари. И евросъюзниците от НАТО с удоволствие ще помогнат – те са военни джуждета, но не и икономически или индустриални. Бъдат ли така оборудвани, украинците ще поотстъпят, но вероятно ще успеят да задавят руската армия до окопна война, и няма да подписват примирия на тези позиции. А окопната война е война на изтощение, печели я по-силната икономика. С икономиките на САЩ и Русия зад Украйна и разгромен в Тайван Китай, Русия ще изгуби тази война. А Путин – вероятно главата си… И когато към тоягата се прибави и морков – обещание за международна среща, на която Путин да може да блесне – Путин предаде Кси. Спаси си главата.

(Байдън би трябвало да не е загадка за всеки мислещ българин. Ние вече сме имали управник, който изглеждаше идиот, но 35 години седя на власт сред също жадни за власт психопати и нищо не можеше да го помръдне. Чак докато не направи истинската глупост – да се опъне на промени, наредени от Москва… И Байдън винаги е трупал издънка върху издънка – правел е идиотски лапсуси, изглеждал е палячо и като почне да говори, е забравял да спре. Само че вече почти 50 години е непоклатим конгресмен и сенатор в Сената на САЩ. Също място, където недостатъчно акълните не могат и да припарят, камо ли да се задържат. Не е редно мислещ българин да не си зададе въпроса идиот ли е всъщност, или…)

Само че ако Путин беше изкаран от войната с голи обещания, Китай беше изкаран без дори да му се обърне капка видимо внимание. Падна по лице с трясък, без дори да са го погледнали накриво. Дипломатите по света се подрискаха от смях, китайският авторитет олекна осезаемо, вместо да натежи. Познайте дали това хареса на Кси. Да, не беше достатъчно, за да го свали от трона (доколкото знаем – пословично е как си приличат китайците…), но няма и как да го е направило щастлив.

Началото на пиесата

Какво е станало между Русия и Китай през пролетта и началото на лятото на 2021, мога само да се досещам. Май е било по-тайно от повечето дипломатически договорки… Но резултатът започна да се вижда още в началото на лятото. Русия продължи да доставя на ЕС договорените количества газ, но нищо повече. А част от потреблението на руски газ в ЕС винаги е било пряко купуване на борсата… И към началото на зимата всички газохранилища в ЕС, които разчитат на руски газ, се оказаха на практика празни. А ЕС политиците решиха, че руснаците просто ще се опитват да качват цената на газа и да натискат за Северен поток – 2. Къде им беше акълът, та не мислиха за военни развития дори след януарската криза, не знам. Европолитиците често са идиоти в това отношение, историята го доказва.

В тази ситуация наглед Путин е агресивен самодържец, но на практика е притиснат в ъгъла. И Западът е, който може да му осигури накъде да се измъкне. Осигури ли му, той ще се измъкне, не е глупав… Проблемът е, че Западът е глупав. Там руско-китайският начин на мислене е познат и разбираем за буквално единични политици, особено в САЩ…

Сега сме в същата ситуация като през януари, но този път много по-сериозна. От видимото: Русия спря доставките на газ за ЕС през украинските газопроводи. Турция беше изкарана от руската орбита и почна да доставя оръжие на Украйна – не ща да мисля какъв натиск е бил, за да огъне Ердоган. Натовски самолети разтоварват в Украйна оръжие и военни инструктори с бесни темпове и правят разузнавателни полети над Източна Украйна – преди първото беше в много по-скромни обеми, а второто изобщо го нямаше. Украйна обяви резервистки списъци за всички мъже и жени под 60 години – както високата възраст, така и ангажирането на жените е без аналог в историята ѝ. Швеция обяви повишена бойна готовност за армията си, и се готви да обяви готовност за евакуация на градовете и мобилизация на населението… Има и още много неща, и всичките ги нямаше при предишната криза. И говорят за същото – този път войната ще е трудна за избягване.

Новостите от последния момент

Планът за преговори беше за 10 януари за телефонен разговор между Путин и Байдън, а на 12 – за преговори между НАТО и Русия. Но от Белия дом днес изнесоха, че Путин е поискал спешен разговор с Байдън тази вечер, в 22:30 българско време… Кой и с какво може да накара Путин да си промени рязко плановете до степен да се моли на Байдън за спешен разговор? Точно един човек – Кси. И с нищо по-малко от директна заплаха или за война с Русия, или за живота на Путин. Добра демонстрация кой от двамата в каква позиция е в техния съюз.

А също и колко сериозно е ангажиран Китай с идеята за война срещу Запада. Или по-точно за война на Русия срещу Запада, за да срещне по-малко съпротива в Тайван. Колко здраво ще бъде притисната Русия да стигне на всяка цена до война с НАТО, и по възможност директно със САЩ… Аз лично смятам да следя изказванията на Белия дом след разговора много внимателно. (Кремъл не вярвам да даде информация по въпроса.)

Възможно ли е избягването на войната?

Ако Западът е наистина адекватен, ще търси как да даде на Путин изход от ъгъла. Да, в противен случай дори при успешен руски блицкриг в Украйна може буквално да срине руската икономика, със съответните последствия за Путин. Но този път натискът на Китай вероятно е също на живот и смърт. Знаят отлично руския начин на мислене (същия като техния), имат силни икономически връзки с много руски олигарси (главорезите под Путин), вече веднъж са се парили от руска „измяна“ – с гаранция са се погрижили да няма място за мърдане. Така че този път въпросът е дали Кси ще надманеврира Путин, или Путин (с помощта на Запада) ще надманеврира Кси. Колкото и да е парадоксално, техният съюз всъщност е надлъгване между тях двамата. И именно то е централното, от което зависи сега положението в света.

Какво следва?

Путин ще бави нещата колкото може да изтърпи Китай, за да даде на Запада възможност да му даде изход от ъгъла. Но пък Китай ще притиска Путин да бърза колкото се може повече, именно за да не даде на Запада възможност да даде на Путин изход. И очевидно има лостовете да притисне Путин до смърт… Така че нещата нищо чудно да се развият по-бързо, отколкото очакваме. А и да стигнат по-далече – може би много по-далече.

Ако Путин получи изход от ъгъла, Украйна ще се спаси. (Този път. Следващият може да е и много скоро – Китай няма да се откаже от военната експанзия, и успехът му в нея зависи от помощта на Русия. Така че дори този път да се мине с мир…) Ако (май по-скоро когато) не го получи, ще нападне Украйна. Кси ще го подкрепя „прикрито“ икономически (ако се наложи – вероятно и военно) и ще следи развитието. Успее ли Русия да прегази Украйна, Кси ще натисне Путин да продължи и към източноевропейските членки на НАТО, за да ангажира САЩ там, и вероятно ще успее. Путин пък вероятно ще поиска първо Китай да нападне Тайван, за да няма възможност САЩ да анихилират руската армия по бързата процедура, преди военната сила да им е потрябвала извън Европа. Може би също ще успее – руската армия има няколко много боеспособни единици, но масата ѝ е пушечно месо. Бъдат ли унищожени боеспособните единици, Русия може да се окаже неспособна да спре натовските армии. А те вероятно ще са амбицирани да се докажат след потенциална загуба на САЩ в Тайван, и ще се опитат да прегазят останалата без ресурси за съпротива Русия. Стигне ли се дотам, Путин ще си изгуби главата още в хода на войната. Съответно при този вариант той може дори официално да смени страните и да се съюзи със Запада срещу Китай – и Кси знае това. Така че има изгода да му помогне, като се ангажира в Тайван преди или едновременно с нападението на Русия срещу НАТО, и да го подкрепя масивно в Украйна и в Европа.

Как ще протече войната в Украйна? Основният удар ще е срещу източните и южни области, да подсигури на Русия дори при по-нататъшно задавяне до окопна война сухопътна граница с Крим и Приднестровието и да откъсне Украйна от Черно море. Най-вероятно ще бъдат бързо прегазени – украинската армия знае, че няма да може да спре първи удар там, ще съсредоточи основните си сили да отбранява Киев. Успее ли да прегази бързо (за седмица-две) Източна и Южна Украйна, Русия ще продължи и срещу Западна. Дали ще смогне да я превземе, и колко бързо ще е, вече е под въпрос. Зависи например от адекватността на украинската армия и западните инструктори в нея, а това е голямо неизвестно.

Ако Русия успее да превземе сравнително бързо и Западна Украйна, натискът от Китай да продължи срещу Източна Европа ще е още по-силен от сегашния. Путин вероятно няма особено желание да го прави, завземането дори само на Източна и Южна Украйна ще е покрило целите му и нуждите на Русия и занапред, а да нападне НАТО е много сериозен риск. Може да се опита да мотае нещата на този етап, да се прави на задавен в Украйна, но надали номерът ще мине пред китайците за дълго. Те търсят да нападнат Тайван, а това със сигурност ще предизвика намесата там на САЩ. А стигне ли се дотам, ще има потенциал дори за варианта с пълна трета световна с ядрено ангажиране. И с разгръщане на войната из целия тихоокеански театър и цяла Европа. (Оттук и реакцията на шведите. Вероятно не са единствената европейска страна, която го прави, просто при тях е по-публично и се разбира.)

Как сме засегнати конкретно българите?

Ако войната се размине този път – вдигаме наздравица и се молим да е за по-дълго. (Но знаем и че надали ще е за повече от година-две, ако и толкова.) Ако обаче започне, търсим как да спасяваме от Русия и Украйна който може да бъде засегнат. Украинското правителство не е така пълно с руски агенти като българското, няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. Които и в двете страни са здрави, ще са в риск да бъдат пратени на фронта. Които не са, ще са в риск заради трудностите и военната истерия.

Превземе ли Русия Украйна, там може да стане истински страшно и за напълно аполитичните. За да контролира превзетите територии с военна сила, Русия трябва да ангажира там значителна част от армията си, а тя ще ѝ трябва за в Европа. Затова ще предпочете да ги контролира както контролираше България след 9.9.1944. Ще събере отрепките на обществото, които за нищо не стават и мразят до смърт успелите и талантливите, ще ги въоръжи до зъби и ще им даде карт бланш да убиват, грабят и изнасилват колкото и когото щат, стига да държат положението под руски контрол. И отрепките ще убиват, грабят и изнасилват – най-вече тези, които притежават нещо, заемат някакви позиции, известни са или просто са ценност и стойност сами по себе си. Тези, които те мразят, откакто ги има. Не само местните Богдан Филовци и принц Кириловци, а и местните Райко Алексиевци и Сашо Сладуровци, може би даже още по-напред. Всеки, който не е готов да лиже задника на довчерашния сводник, джебчия, наемен убиец, мафиот…

И това е само началото. Русия няма да може да се противопостави на натиска на Китай да започне война с НАТО, за да ангажира войските му в Европа, далеч от Тайван. В такива ситуации кой плод късат най-напред? Който виси най-ниско към берача. А кой в Европа виси най-ниско към Русия?

И как тя ще задържи под контрол България, след като я превземе? Китайският натиск няма да спре – армията пак ще ѝ трябва, за срещу Западна Европа…

Колко е шансът да се стигне до най-черните варианти? Много ми се иска да е малък, но може и да не е. Затова и пиша този запис – предупреденият е въоръжен. Ако Русия нападне Украйна реално, е важно ситуацията в Тайван да се държи под око. Намеси ли се Китай там, няма да е чудно на България да ѝ остава до руска атака не повече от седмица-две след допрегазването на Украйна. И да е в опасност не само Черноморието, а цяла България.

Как би изглеждала руската атака? Съмнявам се да е с бомбардировки и десант. Правителството ни в момента е гъчкано с руски агенти. Министърът на отбраната се доказа публично и пред НАТО като такъв. Така че най-много Русия просто да пусне в центъра на София десетина парашутисти, които да арестуват няколко най-важни хора и да сложат на тяхно място своите мекерета. Армията ни най-вероятно ще е под заповед са неоказване на никаква съпротива и безпрекословно подчинение на руската, под страх от смъртно наказание… А може и до това да не се стигне – просто някои „отечественофронтовци“ ще вземат властта, вероятно със също толкова смешно количество сила, и ще обявят излизане от НАТО и официален съюз с Русия.

Какво ще последва – този филм вече сме го гледали преди няма и 80 години. И подозирам, че в епохата на съвременните комуникации ще стане доста по-бързо.

С една важна добавка – този път руснаците вероятно ще искат да осигурят руско етническо мнозинство в България. Което значи, че над половината българи може да получат възможността да обикнат Сибир, чрез опознаването му. Примерно всеки, който е постигнал нещо, успял в нещо, станал известен, или дори просто не е любимец на най-долната категория отрепки тук…

Ще стане ли? Не зная. Колко е вероятността? Надявам се да не е много. Но ако Русия прегази цяла Украйна, и Китай нападне Тайван… чувствайте се предупредени.

Пък ако всичко това се окажат просто параноични страхове, аз ще съм най-щастлив.

За маските и хората

– Ей, момиче! Не е редно маската ти да е под носа!

Дрезгавият глас на стареца на опашката пред мен ме изтръгна от мислите ми. Бяхме стигнали до касата, и маската на касиерката наистина покриваше само устата ѝ.

– Няма ли да си я оправиш?

– Не съм ви никаква, че да ми говорите на ти! – отвърна момичето и гордо вирна глава.

Огледах се. Маските и на тримата на опашката зад мен също бяха под носовете им. Очевидно беше нещо като традиция в магазинчето, в което бях влязъл случайно.

Да направя нещо, за да не започне скандал? Като минимум бързам и ще ме забави…

– Не се безпокойте, господине. При такива инфекции, ако човек не киха, носът е на практика само входна врата. Покрива ли маската устата, няма да ви зарази. – Не беше абсолютно точно вярно, но все пак може би щеше да успокои дядото.

Той се обърна, изгледа ме, кимна ми, хвърли на тезгяха няколко монети и излезе с покупката си. Аз също платих набързо, изскочих от магазина… и насмалко да си скъсам якето – успях неясно как да закача вътрешния му джоб на дръжката на вратата.

Докато го откачах, погледът ми падна върху останалите вътре. Касиерката тъкмо дръпваше маската върху носа си. Точно същото правеха и хората от опашката.

Защо?! Вече при тях нямаше никой, който да им създаде проблем!… ?!

Чак тогава ми просветна какво всъщност съм им казал. „Като си държите маските под носа, създавате проблем само на себе си. Така че вие се минавате, не околните.“

За да носят маските под носа си, значи не са вярвали, че са особено нужни. Може би дори не са вярвали, че има вируси и епидемия. Но в момента, в който им беше „намекнато“, че те се минават, моментално си ги оправиха. Страхът да не се минат се оказа по-силен от логиката, каквато можеха да я проумеят…

Просто случка, каквато се случи. И изводите ми от нея – каквито си ги направих.

За консерваторите, либералите и променящия се свят

Този запис се роди като коментар под пост във Фейсбук. След това реших, че може би е добре да го пусна и в блога си, леко допипнат. Ще е полезен като минимум за мен самия, по-късно.

—-

Наскоро проведох два разговора, може би ще драсна за тях някой ден. Те ме накараха да се замисля откъде идва съвременният вид тъпота – антиваксърство, конспиромания, вярване на измамници.

Той всъщност хич не е нов. Първите антиваксъри са противници на ваксината на Дженър, преди столетия. И по-късно тази ваксина е била посрещана с яростни кампании и злобни карикатури по вестници. Но именно напоследък тази тъпота стана масова, като пандемия. Не намерим ли средство срещу нея, рискуваме да ни унищожи… А за да намерим средство, е нужно да знаем причината за нея.

Според мен причината е, че светът напоследък се променя много по-бързо отпреди. Светът, с който сме свикнали като деца, приспособили сме към него и можем да се справяме в него, вече го няма. На негово място е дошъл нов, различен свят. Свят, в който навиците ни и наученото от нас често не работи. И вместо до успех ни води до провали.

Някои могат да се приспособят към този нов свят, като поддържат знанията и уменията си адекватни. Така те запазват мястото си в света, на което тежат, нужни са и усилията им биват възнаграждавани както усещат за нужно или могат да приемат.

Много хора не успяват. Нямат нужните гъвкавост и интелект. Те остават без истинско място в света си – и с усещането, че са изгубили почва под краката си. Че са им отнети опората и стабилността, не могат да се справят с живота и съществуването им е под заплаха.

(Затова това усещане е особено масово сред консервативните и дясно мислещите. Техните позиции и убеждения – привързаност към отминаващи, изоставяни от развитието неща – ги правят по-уязвими на този ефект. Затова често дори не особено интелигентни либерали запазват адекватността и баланса си там, където високо интелигентни консерватори не смогват.

Друга уязвима група са страдащите от латентни тревожни разстройства – може би около 15% от населението. При тях усещането за несигурност е засилено от латентното страдание, със същия ефект.)

Това усещане е изключително дискомфортно и жертвите му търсят успокоение. А най-добре успокоява мисълта, че те знаят и разбират от нещо, което имащите своето място в този нов свят не знаят. И че скоро палачинката ще се обърне и те ще са пак отгоре. (А в България е силен стимул и другата половина от тази мисъл – че омразните оправни, запазили позициите и стабилността си, тогава ще отидат отдолу…)

Лъжезнанието дава тази мисъл. Затова тези хора масово вярват в плоскоземие, антиваксерство, хомеопатия, вечни двигатели, американците-не-са-кацали-на-Луната и подобни. И пак затова са особено популярни сред тях „червеното хапче“ и други мемове, според които те са нормалните, а реално адекватните хора са промити мозъци и т.н.

Разбира се, нужно е обяснение как така „официалните“ наука, политика, технология и т.н. са на обратните позиции. Затова тези хора обикновено вярват в могъщи световни конспирации – рептили, илюминати, билдерберги, еврейски заговори и прочее. Тези световни конспирации според тях владеят света и му налагат „Голямата Лъжа“ (всъщност истината за реалността). Това дава убедителност на мисълта, че светът е крив, а те са прави.

Тези хора получават от заблудите си усещане за стабилност и надежда, те са психическата им опора. Опитите да бъдат върнати в реалността са за тях опити да им се отнемат надеждата и опората. Затова те посрещат тези опити с ирационална, психотична съпротива. Демонстрират неспособност за възприемане на очевидното и неприемане на неоспорими логически аргументи, в степен непонятна за нормалните. Дори ако приемат дадено доказателство, те веднага намират друг аргумент в подкрепа на заблудите си. Ако и той им бъде отнет, прескачат на трети. Ако арсеналът им бъде изчерпан, те се връщат отново на първия, игнорирайки факта, че той е опроверган и те са приели това преди малко. Нерядко дори стандартна доза антипсихотици се оказва недостатъчна.

Единственият начин тези хора да бъдат излекувани е като им се намери как да имат стабилност и опора в реалния свят. Само по себе си това най-често е недостатъчно – необходима е и много психотерапия, а в по-тежки случаи и медикаментозно лечение. Без него обаче най-често психотерапията и медикаментозното лечение остават учудващо неефективни. А дори да успеят, резултатът най-често е нестабилна личност, която се пречупва по някакъв начин при първите сблъсъци с реалността и нейните проблеми, и лудостта им релапсира.

Най-лошото е, че прогресът продължава да ускорява хода си – тоест, тези хора ще стават все повече и по-радикални. Възможно е дори да се наложи забавяне на прогреса, за да не се стигне до граждански войни. А това забавяне пък ще доведе до забавяне или дори подминаване на ключови научни открития, с ключови социални ефекти от липсата им.

Мисля си – колко е прав Карл Сейгън в „Свят, населен с демони“…

Цитирам няколко откъса от нея. Може би заради това ще ме съдят за нарушение на авторски права, и сигурно ще ме осъдят. Но си мисля – ако дори един човек ги е прочел и разбрал заради този ми запис, ще си струва да плащам глоби или дори да лежа в затвора. Да, именно толкова е важно повече хора да разбират тези неща.

Всъщност, би трябвало да я цитирам цялата. В нея буквално няма пасаж, който да не си струва четенето… Има я онлайн – в „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/22917-svjat-naselen-s-demoni). Сайт, много пъти преследван заради книгите в него. Не от зли цензори, решили да скрият от нас знания – от адвокати, загрижени за доходите на правособствениците на тези книги. От „добри“ герои в живота… Само че резултатът е точно същият. Така че прочетете я, докато го има сайтът. Най-малкото защото не е трудно да се сети човек какво ще стане с четенето на книги изобщо, ако глупостта в света надделее и се спусне мракът на ново Средновековие.

И ако я откриете да се продава някъде, си я купете и я предлагайте на всеки свой познат, на децата и роднините си, дори на поразените от чумата на лъжезнанието – току-виж стигне до някого. Рано или късно ще дойде ден този някой да ви е благодарен.

—-

Докато се настанявахме в колата преди дългото пътуване, а чистачките ритмично скърцаха по предното стъкло, той ми каза, че се радва, че аз съм „онзи учен“ — имал толкова много въпроси относно науката. Дали имам нещо против?

Не, нямах.

И така, започнахме да си говорим. Но, както скоро стана ясно, не за наука. Той искаше да говорим за замразени извънземни, скрити в базата на Военновъздушните сили край Сан Антонио, за „канализирането“ (метод за подслушване на това, за което си мислят мъртвите — всъщност за нищо особено, както се оказва), за кристали, астрология, пророчествата на Нострадамус, Торинската плащаница… Въвеждаше всяка нова зловеща тема с жизнерадостен ентусиазъм. И всеки път трябваше да го разочаровам.

— Доказателствата са спорни — повтарях аз. — Има много по-просто обяснение.

От определена гледна точка, той беше много начетен. Например познаваше различните спекулативни нюанси на „потъналите континенти“ Атлантида и Лемурия. Знаеше всичко за това коя подводна експедиция уж тъкмо се била отправила да открие изчезнала велика цивилизация, чиито паднали колони и порутени минарета сега са посещавани единствено от дълбоководни светещи риби и гигантски морски чудовища. И все пак…, въпреки че океаните крият много тайни, аз знам, че няма абсолютно никакви океанографски или геофизични данни, които да подкрепят съществуването на Атлантида и Лемурия. Поне доколкото науката може да се произнесе, те никога не са съществували. Казах му го, макар и с известно нежелание.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Аз опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.

И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, по-загадъчни са и освен това поставят по-големи интелектуални предизвикателства — като в същото време са значително по-близо до истината. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел отпреди четири милиона години? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат на принципа на подкожната инжекция, които промъкват своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Или за търсенето на извънземен разум посредством радиовълни? Или за току-що откритата древна цивилизация Ебла, която е рекламирала достойнствата на своята бира? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо — колкото и малко да е — за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.

Г-н „Бъкли“ — надарен с красноречие, интелигентен, любопитен — на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката. Просто беше станало така, че — преди да успее да стигне до него — цялата наука беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване — всички те бяха заблудили този човек. Всичко, на което обществото беше позволило да се промъкне, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация. Той не знаеше нищо за това как всъщност работи науката.

Има стотици книги за Атлантида — митичният континент, за който се твърди, че е съществувал преди около 10 000 години в Атлантическия океан. (Или някъде другаде. Една появила се наскоро книга го локализира на Антарктида.) Историята започва от Платон, който преразказва легенда, дошла до него от далечни времена. Последните книги авторитетно описват високото ниво на атлантските технологии, морал и духовност, както и голямата трагедия на един, цял обитаем континент, потънал под морските вълни. Има и една Ню Ейдж[1]-Атлантида — „легендарна цивилизация с напреднали науки“, свеждащи се най-вече до „науката“ за кристалите. Според трилогията на Катрина Рафаел „Кристалното просветление“ — книгите, които са основната причина за кристалната мания в Америка — атлантските кристали могат да четат мисли и да препредават мисли. Те освен това се явяват хранилища на древното познание, както и модел и основа на египетските пирамиди. В полза на тези твърдения не е предложено нищо, което дори малко да наподобява факти. (Ново възраждане на кристалната мания може да последва скорошното откритие на науката сеизмология, че вътрешното ядро на планетата може би представлява един-единствен огромен, почти съвършен кристал — само че железен.)

Някои книги — сред тях и „Легендите на света“ на Дороти Виталиано — се опитват да разберат първоначалните митове за Атлантида като разказ за унищожен от вулканично изригване малък остров в Средиземно море или пък за древен град, свлякъл се в Коринтския залив при земетресение. Доколкото въобще можем да кажем нещо, това биха могли да са корените на легендата. Те обаче са твърде далеч от гибелта на континент, на който се е развила загадъчна цивилизация с неестествено развита технология.

Това, което почти никога не намираме — в обществените библиотеки, в списанията по вестникарските будки и в най-гледаните телевизионни програми, — са фактите за разширяването на океанското дъно и за тектониката на плочите. Няма ги получените при картирането на океаните данни, които показват, че в предложените хронологични рамки не е възможно да е имало континент между двете Америки и Европа.

Много е лесно да се откроят лъжливите теории, които оплитат лековерните. Скептичните изследвания са много по-недостъпни. Скептицизмът просто не се продава добре. Всеки интелигентен и любопитен човек, който разчита единствено на масовата култура да го информира относно нещо като Атлантида, е стотици или дори хиляди пъти по-вероятно да попадне на безкритично изложена измислица, отколкото на трезва и балансирана оценка.

Така че г-н „Бъкли“ трябва да подхожда по-скептично към нещата, които му поднася масовата култура. Но като се изключи това, ще бъде много трудно да го обвиним в нещо. Той просто е приел това, което най-разпространените и леснодостъпните източници на информация са представили като вярно. Вследствие от своята наивност систематично е бил подвеждан и баламосван.

Науката поражда извисяващо чувство на удивление. Но същото прави и псевдонауката. Редките и некачествени популяризации на науката оставят екологични ниши, които бързо биват запълнени от псевдонауката. Ако всички хора разбираха, че — за да бъдат приети — претенциите за познание трябва да бъдат подплатени с адекватни доказателства, то за псевдонауката просто нямаше да има място. Но в масовата култура господства един вид закон на Грешам, според който лошата наука измества добрата.

—-

Дори и в най-добрите си времена домодерната медицинска практика не е спасила много хора. Кралица Ана е последният монарх на Великобритания от династията на Стюардите. През последните седемнадесет години на XVII в. тя забременява осемнадесет пъти. Само пет от децата се раждат живи и само едно момче преживява бебешката възраст. То умира, преди да е навършило пълнолетие и преди коронацията на кралицата през 1702 година. Не изглежда да има доказателства за някакъв генетичен проблем. Кралица Ана е имала най-добрата медицинска помощ, която парите са можели да й осигурят.

Постепенно науката е ограничила и излекувала болестите, които някога трагично са отнасяли безброй много бебета и деца — вследствие откриването на света на микробите; поради прозрението, че лекарите и акушерките трябва да мият ръцете си и да стерилизират своите инструменти; като резултат от промените в храненето, здравеопазването и обществената хигиена; благодарение на антибиотиците, лекарствата, ваксините, разгадаването на молекулярната структура на ДНК, молекулярната биология и новите генни терапии. В сравнение с наследника на трона на една от най-могъщите държави на планетата от края на XVII в. днес поне в развитите страни родителите имат несравнимо по-голям шанс да видят децата си да доживеят до пълнолетие. Едрата шарка е изкоренена по целия свят. Драстично са намалели териториите, обитавани от маларийния комар. Всяка година средната продължителност на живота на дете с диагноза левкемия се увеличава. Науката е позволила на планетата да изхранва около сто пъти повече хора — в сравнение със ситуацията преди няколко хиляди години, — при това при далеч не толкова сурови условия.

Можем да се молим над някоя жертва на холерата, или можем да й даваме по 500 милиграма тетрациклин на всеки дванадесет часа. (Все още съществува една религия — Християнската наука, — която отрича бацилната теория за заболяванията. Ако молитвата не даде необходимия резултат, вярващият би предпочел да види децата си умиращи, отколкото да им даде антибиотици.) Можем да приложим — почти без никакъв успех — терапията на психоанализата (основаваща се на говоренето) към пациент, страдащ от шизофрения, или всеки ден да му даваме между 300 и 500 милиграма клозапин. Научните методи на лечение са стотици хиляди пъти по-ефективни от алтернативните. (А дори когато алтернативните методи, изглежда, сработват, просто не сме сигурни дали те са изиграли някаква роля: спонтанното възстановяване от холера и шизофрения може да настъпи и без молитви и психоанализа.) Да изоставим науката, означава много повече от това да се откажем от климатичните инсталации, стерео уредбите, сешоарите и бързите коли.

В епохата на лова и събирателството — преди появата на земеделието — средната продължителност на човешкия живот е била между 20 и 30 години. Същото се отнася и за Западна Европа през Късноримския и Средновековния период. Увеличава се до около 40 години едва около 1870 г., достига 50 през 1916 г., 60 през 1930 г. и 70 през 1955 година. Днес се доближава до 80 години (малко повече за жените, малко по-малко за мъжете). Останалата част от света следва европейския напредък в дълголетието. Каква е причината за този невероятен, безпрецедентен хуманитарен преход? Бацилната теория за болестите, мерките на общественото здравеопазване, лекарствата и медицинската технология. Може би дълголетието е възможно най-добрата мярка за физическото качество на живота. (Едва ли можете да допринесете с нещо за своето щастие, ако сте мъртъв.) Това е безценният подарък, който науката е направила на човечеството — дарът на живота, ни повече, ни по-малко.

—-

Популяризирането на науката — да се опиташ да направиш нейните методи и открития достъпни за неспециалисти — се зароди непосредствено и естествено от моята мечта. Да не обясниш науката, ми се струва извратено. Когато си влюбен, искаш целият свят да го знае. Тази книга е мое лично изявление, което отразява моя доживотен романс с науката.

Но има и друга причина. Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене. Имам лошо предчувствие за тази Америка, в която ще живеят моите деца и внуци — когато Съединените щати ще бъдат икономика от услуги и информация; когато почти всички ключови производства ще са преместени в други страни; когато огромната технологична мощ ще бъде концентрирана в ръцете на малцина и нито един представител на обществените интереси няма да може дори да се докосне до проблемите; когато хората ще са загубили способността да контролират съдбата си и да задават на управляващите осведомени въпроси; когато всеки ще е сграбчил своя кристал и нервно ще прелиства хороскопа си; когато — лишени от критичното си мислене и неспособни да правим разлика между истината и това, което ни кара да се чувстваме добре — ще се плъзнем, почти без да забележим, назад към суеверията и тъмнината.

Затъпяването на Америка е най-очевидно в бавния упадък на същественото съдържание на имащите огромно влияние медии, в 30-секундните звукови откъслеци (сега вече по 10 секунди или дори по-малко), в съставянето на програмата според най-ниския общ знаменател, в представянето на псевдонауката и суеверията като нещо достоверно, но най-вече в един вид величаене на невежеството. Докато пиша тези редове, най-търсената видеокасета в Америка е „От глупав по-глупав“. „Бийвис и Бътхед“ продължават да са популярни сред младите телевизионни зрители. Очевидната поука е, че ученето и образованието — не само в областта на науката, но въобще — съвсем не са задължителни. Напротив, дори са вредни.

Създали сме глобална цивилизация, в която най-жизненоважните елементи зависят изцяло от науката и технологиите. Става дума за транспорта, комуникациите и всички промишлени производства; за селското стопанство, медицината, образованието, забавленията, опазването на околната среда; дори за ключовата демократична институция — гласуването. Освен това сме се погрижили почти никой да не разбира науката и технологиите. Това е рецепта за катастрофа. Може би ще ни се размине за известно време, но рано или късно тази взривоопасна смес от сила и невежество ще избухне в ръцете ни.

„Свещ в мрака“ е заглавието на една смела книга на Томас Ади, публикувана в Лондон през 1656 година. Тя стъпва основно на Библията и е насочена срещу вилнеещия по това време лов на вещици, който авторът заклеймява като измама „за заблуда на хората“. В тази епоха народът приписва на вещерството всяка болест или буря и изобщо всичко необичайно. Вещиците трябва да съществуват — тук Ади цитира твърденията на обвинителите, — „иначе как би било възможно да има и да са се случили подобни неща“? През по-голямата част от своята история ние дотолкова сме се страхували от външния свят и неговите непредсказуеми опасности, че с радост сме приемали всичко, което ни е обещавало да смекчи и обясни този ужас. Науката представлява опит — до голяма степен успешен — да разберем света, да проумеем нещата, да установим контрол над самите нас, да намерим верния курс. Днес микробиологията и метеорологията обясняват явления, които само допреди няколко века са били разглеждани като достатъчна причина за това жени да бъдат изгаряни живи.

Освен това Ади предупреждава за опасността от това, че „нациите ще загинат поради липсата на знание“. Предотвратимото човешко нещастие далеч по-често е причинено не от глупост, а от невежество — и най-вече от невежеството ни за самите нас. Тревожа се — особено сега, когато наближава краят на хилядолетието — че от година на година суеверията и псевдонауката ще стават все по-привлекателни, а песента на сирените на безумието — все по-звучни и омайни. Нима не сме ги чували и преди? Всеки път когато нашите етнически и национални предразсъдъци са се пробуждали; във времена на недоимък; когато сме посрещали предизвикателства срещу националното ни самочувствие и характер; когато сме били тласкани към агония от принизеното ни място в космическия ред и липсата на висша цел; когато фанатизмът е бушувал около нас — тогава тези мисловни навици, които са наследство от далечни епохи, са протягали ръце към властта.

Пламъкът на свещта пращи. Малкото кръгче светлина потрепва. Мракът се сгъстява. Демоните се раздвижват.

—-

Григор: Моля ви, не се задоволявайте с тези откъси. Прочетете цялата книга. Сериалът „Космос“ е велико постижение на Карл Сейгън, приносите му към американската космическа програма също са огромни. Но тази книга вероятно затъмнява всичко друго заедно.

Прочетете я.

Кое не е така?

Бе и аз преди мислех, дека туй със злите мафии е приказка некаква. Ама излезна, че не е, от мене да знаете! Има ги, и вършат секакви злини на човечеството. И най-големата от сички – де що има умен човек и кадърен, и полезен, затварят го в едни специални затвори. И там ги дрогират и им промиват мозъците, да забравят кои и какви са. И да престанат да помагат на хората. Видех го с очите си!

Като ме пенсионираха от ДАП-а, тръгнах да търсим да чистим некаде другаде, да добавям към пенсията. Лесно намерих – съвременен човек съм, имам туйто кампютър дома, внучката ми купи, да се чуваме и видиме по него с нея. Малко ми е криво на дъщерята, че стана безродничка, заряза хубавата ни родина и се дигна у Канада. Ама внучето вина нема. Ем и български понаучи покрай мене. Понекога кани съученици, превежда им какво си говориме, те много се радват. И за тех е хубаво, да видят българин и да научат колко е убава България… Та, по кампютъра намерих и обявата. Де да знам аз, че е за такъв затвор! Отидох, говорихме, назначиха ме.

Та, почнах аз работа у едно от отделенията на затвора. За шизо… шизо… абе се я забравям тая дума, сложна е. И там колко таланти и благодетели на човечеството видех затворени и измъчвани, думи немам!

Имаше за начало не един, а цели двама Исус Христосовци! Дошли да спасяват човечеството. На зор ще да е работата, щом Господ си праща синовете на по двойки. То единият беше дъщеря де, ама кои сме ние, че да ограничаваме Господа кого да праща? Пък и има логика, връзва се, като са двама! Те постоянно се караха кой е истинският, ама аз си мисля, че ще да са и двамата. Само един на тия пропаднали времена надали стига, прав е Господ да прати двама!

По-обикновените бяха още повече. Имаше един Никола Тесла – не знаех кой е, ама в кампютъра има един фейсбук, дето пише всичко за всичко. Та, там прочетох – ако не знаете, той е един уж сърбин, ама всъщност българин, дето избягал в Америка и там изобретил лъчите на смъртта и пренасянето на енергия по въздуха. Сигурно хамериканците са го хванали и са ни го върнали да го държим затворен, те така всички свестни хора ги хващат и затварят, и това го пише във фейсбука. Аз да си кажа, отначало не му повярвах. Във фейсбука пишеше кога е роден, връзваше се да е на към сто и педесе години, па наглед и трийсе нема. Ама той ми обясни, че бил изобретил и лъчи за вечна младост… Е такъв гений значи, в затвора го държат! И го тъпчат с дроги да му промият мозъка, да спре да помага на хората!

Имаше и един Нострадамус. Прероден – той като умирал, се прераждал, понеже било важно на света да има пророк. И за него прочетох у фейсбука кой е. Отначало не вервах, че пророкува – той да не е Ванга, я! Ама той ми обясни, че затова се бил преродил българин, понеже ние сме свещен народ и на нас е дадено да сме пророци. Аз пак не вервах, ама той само като ме изгледа, все едно мерка ми взима, и от раз позна, че съм с незавършено основно! И ми рече – затова не са могли да ти промият мозъка, чиче. На тия, дето са учили висши, са им налели у главите толкова лъжи, че никога не могат да видят истината. Ама неучилите не са промити и могат! Знаех си аз, че съм по-така от всякакви чантаджии с дипломи, ама пророк си требва да го обясни, че да можеш го разбра! И логиката му да видиш, и всичко.

Тия с Нобелови награди са сигурно къде десет. (Това са едни награди за най-велики учени, пише го във фейсбука.) Половината са наизобретили вечни двигатели, да освободят човечеството от петролната и машинната мафии. Ама били наивни, и мафиите ги хванали и ги назатворили там. (Официално му викат болница, за не помня какви заболявания беше, пак некаква сложна дума. Ама като ги гледам, болни вътре не видях. Лъжа на мафиите си е.) От другите един открил средство за безсмъртие, ама като почнал да го раздава на хората, мафиите го усетили и го затворили. И всички, на които го раздавал, още същия час ги или изтровили, или разболели лошо. Нали постоянно ръсят с кемтрейлсове от самолетите, в тях има едни чипове за управление от разстояние, и през тях… И други имаше, ама то можеш ли ги запомни всичките! Страдалци за доброто на човечеството!

Персонала го гледам – ходят дегизирани с престилки, все едно наистина са лекари. От по-младите може и да имаше един-двама истински, де. Младички, наивнички, мислят си, че реално помагат на някого. Горките… Ама по-дъртите до един си бяха мафиоти. Шефът примерно, уж професор бил, един с едни очила, постоянно само нарежда. Нема как да не е билдерберг, те нали са едни такива важни. Или поне илюминат – един от изобретателите вътре ми обясни по какво се познавало, че иска лампите все да са светнати. Главната сестра пък, каквато е усойница, нема как да не е рептил. (Това рептилите били некакви марсиански змии.) Като ме види, все – измий тука, що не си измел там… Не може ли човек да дремне малко бе? Мафиоти с мафиоти…

А, забравих – от затворниците има и един лекар. С две Нобелови награди. Казва се Хипократ. Та, той ми обясни за сегашната епидемия. Никакъв вирус нямало, микробите били измислици на мафиите. Хората умирали не от вируса, а само със него. Всъщност от кемтрейлсовете, дето ги ръсят Сорос и Бил Гейтс от самолетите. Това било тръгнало още от четиринайсети век, тогава измрели две трети от хората. Уж че имало голяма чума, ама всъщност никаква чума нямало, хората умирали само с нея, а не от нея, а от кемтрейлсовете. Тогава самолети нямало още, та ги ръсели от хеликоптери… Маските по начало били направени, за да запушват устата на хората, да не могат да говорят истината, ама после Иван Костов ги усъвършенствал, направил вируси и ги сложил в тях, и като си сложиш маската, се заразяваш и умираш. Затова толкова напират да карат децата в училище да носят маски – да изтребят българския народ, за да заселят тук на освободената земя талибани с чалми и ятагани, по заповед на Меркел. Хипократ го знаел със сигурност, бил виждал лично заповедта с подписите на Меркел и Костов. Затова и го затворили.

И ако знаете какво ги правят, горките! Те повечето си мълчат, имат достойнство хората, ама един не издържа и ми се оплака. Той е изобретил едно хапче, дето го слагаш в един резервоар чешмяна вода, и тя става на бензин, по-качествен от тоя по бензиностанциите. И цяла опаковка хапчета струва жълти стотинки. Получил за тях Нобелова награда и златен медал, по-голям от длан. Ама петролната мафия го хванала и го затворила тук, да не си изгуби печалбите. И го тъпчели с разни отрови, да забрави кой е и какъв е. А като минали две седмици и видели, че отровите не действат, една нощ му откраднали Нобеловия медал, докато спал. Подменили му го с ръждива капачка за буркан, да му се подиграят. И да го разколебаят… Мъчители проклети!

Цялата Вселена ни жали нас, и сума ти извънземни са се събрали да ни помагат. Избират си разни хора и говорят на тях и чрез тях, дават ни мъдрост и знание. А мафията ги хваща тия хора и също ги затваря. Има вътре четири или пет такива затворени. Трудно е да се каже точно, понеже единият е всъщност двама. И постоянно се кара със себе си, на кой от двамата какво са казали извънземните. Ама и двамата бяха съгласни, че единственото ни спасение е майчица Русия. Тя е най-свещената страна на цялата вселена, и двамата извънземни го били потвърдили. А пък разните еврогейове са педераси, и искат да направят и нас такива. Да приемем закон, че се разрешават само хомо… абе, педераски бракове. А ако нормални хора се срещат по любов, да им вземат децата и да ги дадат за осиновяване на черни норвежки педераси, те чакали на опашка и плащали много за бели деца. Особено ако са от свещен народ. Пиели им кръвта, за да станат и те свещени.

(Това последното ако знаете колко ме ядоса, думи немам. На децата да нямат свян да посягат! Още същата вечер го казах на внучката по кампютъра, и я предупредих да внимава. Тя беше с няколко други деца, съученици от класа. И им преведе и на тях, да са предупредени. Ако знаете колко се радваха всичките! Щерката по едно време влезе в стаята и ме чу, и нещо се понамуси, не разбрах защо. Ама внучката нещо й каза там на някакъв език, не знам кой, нали в Канада имат над сто езика, и щерката се успокои. Даже май я похвали, сигурно че предупреждава и другите деца, да знаят от какво да се пазят. И какви ужасии има по този свят. Че и у нас даже, нищо че сме свещена земя българска…)

А пък във фейсбука има някакви хора, дето казват, че не било така. Ами! Хубаво им го каза един там, професор академик, абе много умен човек. Че са платени агенти на мафията и взимат пари, за да лъжат хората, че микробите съществуват. И че станиолените шапки не пазели от пет-джито, и че гемеото нямало да ни изяде… Лъжци! А кажете сега, има ли нещо невярно от дето ви го разказах? Кое не е така?

За лицемерието на западняците

– Абе Григоре, извинявай че ти звъня толкова късно, ама ми хрумна нещо.

– Давай? – За кого късно, а за кого средата на работния ден.

– Бе, откакто престанах да работя интензивно, ми се отвори време и изгледах сума ти филми. Повечето западни. Та да те питам – откъде този фалш в поведението на западняците? Законопослушни едни такива, разбрани и благи към околните, даже когато на тях им е зле. Тотална неискреност и лицемерие! И ми хрумна да питам теб.

– Знам. Само че не е много кратко да се обясни.

– Нищо, имам време.

– Ами… – Спомних си един мой превод на един запис в блога на Андрей Шипилов. Събеседникът ми е интелигентен, но вероятно ще има нужда от него като основа. – Виждаш ли, соц-държавата – включително ако е маскирана като нещо друго, примерно пост-соц – е не държава, а ферма.

– То коя държава не е?

– Тези, които ги населват хора, а не добитък. Точно там е разликата, която те подхлъзва.

– Тоест?

– Във фермата има строга йерархия. Овчари, кучета и добитък.

– Аха! Ние сме добитъкът, полицията и прочее са кучетата, а овчарите са онези, #КОЙ и прочее.

– Именно. В рамките на своята каста можеш да имаш известен прогрес, примерно можеш да станеш от по-предните овце. Само че ще преминеш кастовата граница и ще се изкачиш в кастата на кучетата когато овца се превърне в куче. Или куче – в човек.

– Това е ясно, иначе положението нямаше да е сегашното.

– Именно. Добитъкът не го разбира логически, но го осъзнава. Той усеща, че добруването му зависи от мястото му в йерархията много повече, отколкото от постиженията му. Примерно ако помощник-шофьорът на някой прокурор прегази на улицата някой именит академик, като правило ще му се размине. Най-много да му дръпнат ушите, че е изцапал колата. А ако академикът само посмее да каже дума напряко на помощник-шофьора, познай какво го чака. Защото прокурорският персонал се води към кучетата, а и най-именитият академик е просто по-титулована овца.

– Дотук нищо ново. Човек трябва да е неадекватен, за да не го знае.

А като го знаеш, драги, защо не разбираш последствията от него?!… Почвам да мисля, че умението да виждаш очевадното е рядка и ценна дарба.

– Затова всеки, израсъл в тази система, е попил с майчиното си мляко идеята, че най-важното в живота е не работата за постижения, а борбата за място в йерархията. И се бори за него с всички сили. Прережда другите на опашката в супермаркета, за да им демонстрира, че точно там и в този момент той е над тях в йерархията. Касиерката му вдига скандал не защото ѝ пука за реда, а за да му покаже, че тя е над него. Байчото в учреждението ти се кара, че идваш точно в обедната почивка, за да ти покаже, че там той стои над теб. Лекарят те държи да го чакаш пред кабинета не защото не е свободен, а за да ти демонстрира, че там той е над теб. И т.н…

– … … … Мамка му, колко точно! Знаех си аз, че ако някой може да го обясни това, ще си ти!

Само дето не съм аз, а е Шипилов. Аз само го преповтарям… Но това не е всичко.

– На Запад такава йерархия няма. Има купища други, но в на практика всички мястото е заслужено с труд и талант. Затова западнякът няма и концепция за тази йерархия и не се бори за място в нея. И даже най-често не може да разбере защо някой хомо социалистикус се държи по такъв странен за него начин.

– Това не го разбрах. Каква му е връзката със западното лицемерие?

– По точно същия начин ти, продуктът на соц-йерархията, не разбираш западняка. Като отидеш на Запад, и там ще се пререждаш в супера, със същия мотив като тук. Западнякът вижда това, но го тълкува според своя багаж. Щом се пререждаш, значи си притиснат – закъснял си за работа, чака те болен в къщи… И съответно ти отстъпва място с усмивка – да те подкрепи за миг в бедата ти, както е прието там. А ти го гледаш и се чудиш защо лицемерничи – как да изтълкуваш с твоя багаж отстъпването на място в йерархията с усмивка?

– Ох… Май почвам да разбирам!

– И когато пак отидеш в супера, ще го прередиш още по-нахално. Завоювал си място над него, трябва да го затвърждаваш. А той на втория или третия път ще се сети, че не бързаш, а просто тарикатстваш. И ще те отреже без капка страх или колебание – за него ти не си над него в йерархията, понеже тази йерархия там я няма. А да се бори за правата си той е попил с майчиното мляко, както ти си попил да се бориш за място в йерархията. Иначе страната му нямаше да е западна, в нея щеше да има йерархия… И ти съответно си затвърждаваш мнението, че този е лицемер. Първо ти се мазни, когато го тъпчеш, след това внезапно отневиделица ти забива ножа когато не очакваш – подлец, бате! Няма как да е иначе. Поне по логиката на хомо социалистикус.

– … … Добре де, ама тогава защо на всяка цена се пънат да се усмихват на другите? Да им се мазнят?

– Когато другите ги тъпчат ли?

– Оооххх… Абе, разбра ме какво питам, нали?

– Защото където животът ти зависи не от непоклатима йерархия, а от каквото сам си постелеш, хората се уважават един друг. Не смятат, че другите са кошче за душевния им боклук, длъжно по силата на йерархията да поема каквото бъде натъпкано в него. Затова и си спестяват мрънкането, оплакванията и други подобни унижения пред околните.

– Мамка му, разбрах!

Ех, ако можеха всички да го разберат така бързо и лесно като теб. Уви, не на всеки обичайното му четиво е Кант или Шопенхауер, а обичайното слушиво – Брамс, Албинони или Карл Дженкинс.

(Някъде бях чул, че чалга слуша който няма интелектуалния капацитет да слуша рап. Май е вярно.)

Може би си струва да опитам. Ще издебна половин час някоя вечер, ще го драсна в блога, не съм писал с месеци. Ще е недомаслено, забравил съм да пиша и нямам време да доизлъсквам. И ще се съберат тролове да ме плюят, да си заработват стотинките, да се подмажат на този над тях в йерархията им. Колко старателно лаят „чуждите“, как мястото им е при кучетата, не при овцете… Майната му, ще го направя. Дано поне за някого има полза.

Дано поне някой да разбере, че това, дето му изглежда на лицемерие, е всъщност нещо друго. Нещо, което той си мисли, че знае какво е, но представата му е валидна само тук. В изкривения свят, където всеки ден ме кара да се чувствам Джелсомино. А истината за него той не би я познал, даже ако тя дойде и го ритне в топките.

Нарича се достойнство.

За Джо Байдън

Беше ми направил впечатление от доста време, с две уникални качества. Едното – правеше няколко пъти повече идиотски словесни грешки от всички останали американски конгресмени заедно. И второто – като почнеше да говори, забравяше да спре. Дълго време не разбирах как подобен човек може да бъде избран в американския Конгрес.

След известно време започнах да си давам някакъв отговор. Забелязах, че когато в Конгреса на САЩ се приеме закон или решение с голямо мнозинство и двупартийна подкрепа, много често Байдън е сред медиаторите, постигнали подкрепата. Повеселих се на хумористичните обяснения, че сигурно като вземе думата, всички се съгласяват да подкрепят проекта, само и само той да млъкне… Но и през тях до мен малко по малко почна да стига идеята, че той вероятно наистина е добър медиатор. Примерно че е възможно управлението на зоната му на Вернике да е дефектно, но префронталната му кора да работи качествено.

Когато Обама го избра за вице, наблюдателите отбелязаха – понеже е бял, над 60, убеден католик, със силни връзки със „сините якички“. Доброто допълнение. Но малко се замислиха, че смешник като Байдън не е добро допълнение никъде. Че май има някакви качества, които го компенсират… Аз се замислих. Свързах го с постиженията на Байдън като медиатор, с нуждата на Обама от подкрепа за сериозни начинания и със силната (още тогава) поляризация в Конгреса. И с че вицето се води председател на Сената. Хм? Обама не ми изглеждаше човек, който ще вземе грешно решение за кадър за такъв пост. Той има своите грешки, но не в тази сфера.

Когато демократите го издигнаха за президент, поизтръпнах. Това лапацало? На тази възраст? Да, руските хибридни опорки твърдяха, че е сенилен – тоест, вероятно беше напълно с акъла си. Тяхната привързаност към истината е известна – но все пак. Обезпокои ме и как прекара повечето от предизборната кампания на скрито, оставяйки Тръмп под прожекторите – дали не криеха, че е изкуфял?… Поолекна ми едва след като гледах дебата му с Тръмп. Удържа безспорна победа срещу много агресивен противник с огромен опит в манипулирането на хората, старателно подготвил терена с купища отлично инженерирани лъжи. Нямаше как да е склеротичен. А не е ли, след опита от осем години вицепрезиденство има как да стане от него добър президент. Въпреки лапсусите и логореята.

Докрай обаче ми показаха какво всъщност значи Байдън събитията от последните две седмици.

Вече от месец Русия трупаше войски по границата с Украйна, с очевидни за всеки здравомислещ човек намерения. И точно същото правеше Китай с Тайван. Договорката им беше очевидна – да атакуват едновременно. Опитаха ли се САЩ да помагат и на двете места, щяха да се окажат разчекнати военно между двата края на света. И на двете места срещу противник, за който животите на собствените му войници са само средство за постигане на цели („бабы опять нарожают“). И в момент, в който американската икономика е почти парализирана от пандемията, и реално неспособна да издържа истински сериозна война. Не влезеха ли във войната, щяха абсолютно да загубят кредибилността си пред света, в полза на руско-китайския съюз. Влезеха ли, вероятно щяха да изгубят и на двете места – същият резултат, плюс военно поражение и възможност за любимия на Русия Тръмп да се върне в Белия дом на бял кон.

Накратко – назряваше криза, след която световният ред вече нямаше как да остане същият. Щяхме да живеем след нея в свят, в който кормилото вече щяха да го държат авторитарните държави. И да го въртят към реализация на своите цели и амбиции – личните цели и амбиции на лидерите им. Свят, много различен от сегашния.

Байдън предотврати това. С две прости неща. Едното – наруга Путин и му наложи санкции. И второто – покани го на официална конференция.

Ай ся, стий бе – ще кажат някои. Не може да бъде! Да, вярно е, че Путин изпоизтегли войските си от украинската граница, а и Китай попрекрати подготовката срещу Тайван. Ама няма как това да е от толкова прости и елементарни приказки! Че и противоречиви! Не може, не може и пак не може да бъде!

Според мен може. И ще обясня как – вие си преценете дали съм прав.

Защо Путин искаше да атакува Украйна? Защото положението му в Русия се клати. Рейтингът му е спаднал, приличен процент от руснаците се съмняват в него. Забележим процент започват дори да подкрепят противника му Навални. Продължи ли това, „млеконадоят“ и „вълнонастригът“ във фермата, която е Русия за нейните истински собственици – ръководството на „гебухата“, на тайните служби – рискуват да започнат да спадат. Стане ли това, тези гебухари, които в момента се кланят на Путин и целуват ботуша му, ще го сменят. Може би по начин, който ние дори няма да разберем – но той ще го разбере, ако и за много кратко. Или по по-конвенционален начин. За него резултатът ще е един и същ – както всяка авторитарна държава, Русия има един механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер. Дървеният костюм.

(Ако се питате как така няма да разберем за смяната на Путин, припомнете си описанието на гениалния Пратчет: „Председател на Гилдията на шутовете вече над триста години е д-р Белолик. О, безсмъртни хора няма. Просто през цялото това време все по някой е бил д-р Белолик. Хората идват и си отиват, маската живее.“ Рисунката на д-р Белолик от Пол Кидби е прекрасно допълнение към темата, можете да я намерите в Нета.)

За разлика от повечето американски политици, очевидно Байдън е наясно с мотивите на Путин. Затова намекът му беше адекватен. „Атакувате ли Украйна и Тайван, няма да си разделя армията. Ще я пратя в Тайван цялата, така ще е способна да разгроми китайска инвазия там. А Украйна ще засипя с най-модерно оръжие и всякаква друга военна техника и снабдяване. Европейските съюзници от НАТО не биха пратили войници, но оръжия и снабдяване и те ще дадат охотно, на тон. Украинската армия е по-малка от твоята, но така подплатена, ще може да задави атаката ти до окопна война. А тя е война на изтощение, печели я по-силната икономика. Аз и Европа ще сме зад Украйна. Разгроменият Китай ще ти помогне ли достатъчно? Накъде ще тръгне войната, когато руската икономика започне да не издържа? Как съответно ще свърши – и за теб лично?… Не е ли по-добре да дойдеш на една официална конференция, поканен лично от американския президент? С възможност да блеснеш на фона на дъртия склеротик? Ще спечелиш достатъчно имидж, за да си подкрепиш у дома позициите.“

Накратко – имам как да ви проваля плана с Китай, и тогава ще си имаш работа със собствените ти главорези. А ето ти и морковче за отърваване от тях. Ако създаваш проблеми, ще го изгубиш, но не създаваш ли, е твое. Избирай си.

И Путин си избра, както може да се види на украинската граница – започна да си изтегля армията от нея. Убеден с думи и намеци, без една пушка да гръмне… И, както може да се види пък около Тайван, и Китай разбра намека – попрестана с провокациите и военната подготовка. Без да е получил дори думи – просто принуден чрез факта, че съюзникът му е излязъл от играта. Кризата е разрешена, поне засега.

Е, Китай хич няма да е щастлив. Путин поне получи морковче, а другарят президент Кси – голямо и кръгло нищо. Вероятно натискът върху Путин да се върне към общия план ще е с всички сили и средства. Но Путин цени собствената си кожа повече. Дори да бъде притиснат до стената, ще извърта, ще се опитва да клинчи, ще създава видимости – ще печели време. През което пък САЩ могат да доведат ваксинацията си до достатъчен процент, за да могат да пуснат икономиката си на пълни обороти. И хем да са в силата си във военно отношение, хем да имат лост за натиск върху евросъюзниците. Европа е закъсала здраво за ваксини срещу Ковид-19 – а заводите в САЩ, които в момента произвеждат по 3 милиона ваксини дневно, няма да ги затворят след привършването на ваксинацията, я!

Удържи ли Путин дори само 6 месеца на натиска от Китай, ще е дал време на САЩ да са решили пандемичния си проблем напълно, и на ЕС да е напреднал с решаването на своя. Така че нищо чудно Байдън, а и по-адекватните западноевропейци – визирам конкретно Меркел – да му помогнат тихомълком. Току-виж той наистина блесне на тази конференция. Е, може би не по-ярко от САЩ и ЕС, но и наравно с тях му е предостатъчно. И нищо чудно да получи жестове, които пропагандата в Русия да може да поднесе на чичо Ваня от Мухосранск като победи над Запада. САЩ вече добре разбират – Русия може да бъде не само опасен съюзник на Китай, но и полезен съюзник срещу Китай…

Дали този план е съчинен лично от Байдън, или от акълни негови съветници, или хора от американското разузнаване…? Не съм намерил как да разбера, поне към момента. Но им свалям шапка на умението да играят играта, наречена политика. Такъв обрат, постигнат с толкова малко и прости средства, и на кино не съм виждал.

И смятам отсега нататък да следя „дъртия склеротик“ много, ама много внимателно. Току-виж има какво да се научи от него за и в тази игра.

Когато думите присядат…

Конче мое – Борис Христов
(по памет, от песента на Ваня Костова)

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден – само да извикаш
и днес ще трябва да се разделим, защото
очите се привършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал, препускаше душата,
а подир тебе аз – едно сърце двуного,
а щом угаснеше денят заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от Бога.

Да можех бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам, да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето, сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш…

Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси,
прости ми, мое конче, конче ненадминато.
Как страшно ще се вее твоя алаброс,
ще свети като слънце в гилотината.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
тръгваш ти и в мен звънят копита.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
полетяло към безкрая на звездите…

Наръчник на автентичния Българин

Познавам Атанас „Наш“ Костадинов вече от над 20 години. За това време много неща се промениха. Острият му ум и здравият му разум обаче не поддадоха – за разлика от, уви, много хора наоколо…

Та, днес той ми гостува тук. Със специално съставения от него Наръчник на автентичния Българин. Не се ли познаете в него, не сте Българи! Най-много да сте българи с малка буква. Неавтентични…

Ето го:

—-

Важни правила, които трябва да следвате, ако искате да сте истински патрЕот. Не е нужно да сте учили история. Не е важно да сте учили квото и да е.

1. България на три морета!

Ама кои са тия морета? Черно, Бяло и Панчерево! Черното го знам, дето е слънчака. Аз не съм ходил, ама са ми разправяли. Аз ходя в Ахтопол, при баба Кина. Ей, кви мекици прави тая жена! Ама то не е черно, морето де. А бялото бяло ли е наистина? И къде се намира?

Панчерево не е море? Нищо, ще го направим! Нема да се излагаме!

2. България е на 1300 години! Американците да му мислят. Те са само на 200.

И кво като си сменят колата на 2 години и изплащат втора къща? Пак са си пеленачета. Освен това съм го виждАл Чарли Чаплин къв е бедняк в Америка. Само не мога да разбера що некви наши момчета-българчета му отмъкнали трупа за откуп преди години. Той е бедняк, ква им е била далаверата?

Гледах едни древни пирамиди, некъде си, имат древен надпис “Х*й”. Това иде да покаже, че сме най-древната нация в света, и не само. И в оная система, как и беше името, слънчевата? Начи и там си имат слънце.

3. Матушка Русия е единственият шанс за нас!

Така е, бе! Така е! Те са ни освободили от турско робство!

То Априлското въстание е било махленски кютек. Ние не сме се борили, Русия се е борила за нас! И епархия, и екзархия не сме имали (квото и да означават тия сложни думи), за нищо не сме се преборили сами.

И после братушките са ни освободили от фашистко робство. Те били партия с фашистите, ама не могли да се разберат по некои въпроси (по вина на фашистите) и Матушка Рус предриела правилните, повтарям, правилните действия по окупиране на некоя друга държавица. Уморила некои други подривни елементи – към двайсетина милиона от собственото си население преди това. За назидание.

И после ни окупирала, пардон, освободила. Много ме дразнеше оная тъпа песничка за 45-те години, дето стигали. То се видя, че не стигат. И още 45 няма да стигнат.
Сичките ми комшии и приятели обичат братушките! Само не ми е ясно що, и те, и децата им емигрираха у Германия, Англия, и даже, у гнусните щати. Що никой не отива при братушките? Не е патрЕотично!

4. Ковидо. 19.

Начи, да е ясно отначало: Пълна пунта мара на некви гейтсове, Елюминати, соросоиди, рептили, фашисти, ексхибиционисти, парашутисти, Не мое неква китайска кашлица да умори народ, дето се подмива у Тунджа посред зима, по стара, вече към 30 годишна традиция!

Падат мерките и ние с бандата сме на нисък старт. Събираме се в кръчмата, щото това е най-важното! Кво ме боли гъза, че некой умрел или го интубират от 23 дни. Аз нали съм добре и си пия ракията! Кво ме боли, че хора, дето са учили по 10 и повече години и работят по 20 часа на ден, а нямат вече сили. Да се оправят, не са малки. Аз, за това, не съм учил, да немам проблеми.

Ей, голем кеф! Събрали сме се на трапезата 15-20 души, с децата, с всичко. Веднага качваме снимка у фейсо. Гледам и други приятели са на същите трапези, и те качват снимки у фейсо. С вдигнати чаши! Кво ми разправяте, че в ония бар, как се казваше, ааа, да, Занзибар, нямало пандемониум. Така, де, пандемия. И у нас нема. Само ни лъжат.

Ех, живот. Да го ду*ат некви лекарчета, дето ми разправят, че то мерките паднали, ама да не се събираме. Аз два месеца за това живея, да се събера на трапеза. Писна ми от конспирации и нови световни редове! Пусни Преслава!

Абе, жената нещо взе да кашля и и сълзят очите. Ако сега земе да се разболее такъв бой ще и фърля, че ще забрави за ония дето и го фърлих, ония ден, като прегори мусаката!
ЗабелЕзал съм, че цЕл свят само дебне да ни прецака нас българите. Тели чипове ще ни слагат, тели ще искат да ни изкупят земите и да ни заробят. Видехте ли, че сме най-важни в света, а?

5. Ваксините

Ей, тука вече ми кипнаха ла*ната! Аз, още като малък, съм чел във фейсо, че ваксините са направени да ни направят послушни роби и да ни докарат утизъм, ли беше, кво беше. Аз, затова, всяка година декларирам във фейсо, че не му позволявам да ми ползва снимките и личните данни, дето доброволно съм му предоставил. Амаха.

Та, за ваксините. Четох там, че променят днк-то и ни слагат чипове. Аз днк незнам кво е, ама няма да дам да ми го променят. Имам смътен спомен, че една даскалица в 6-7 ми клас се опита да ми го обясни какво е, ама накрая се разбрахме, че ако не и изхвърлям чантата през прозореца ще ми пише тройка. Да не сте ми пипнали днк-то, да не ви изхвърлям чантата през прозореца!

За чиповете незнам. Ако дават безплатен интернет може да си затворя очите. Ама да мога да гледам порно по цял ден без да накъсва!

Абе, верно ли има опашки за ваксини? И верно ли няма да мога да ходя НА Халкидики без ваксина? Еее, това е друго нещо! Ще се ваксинирам! Съсипаха я тая държава!

6. Истанбулската конвенция

Имаше един голЕм проблем за всички патрЕоти като мен преди време. Те го забравиха, ама аз не съм!

За оная Истанбулската конвенция говоря. Аз съм ходил в Истанбул на пазар. Тва чорапи, гащи, дънки за без пари. Три пъти се губих в Капалъ чаршъ. Иначе други забележителности много не видЕх. Заведоха ни до Света София. Много тънко Боро продаваше един отпред, ама беше гадно.

Та, за конвенцията. Аз не съм я чел, ама всички в кръчмата и у фейсо казаха, че била за джендърите. Тва май било ново име на педалите. Начи, вече нема да има педали, а джендъри – трети пол. Аз тва разбрах. Аз съм твърдо против трети пол! То с два не можем да се оправим, а кво остава за три? Ама вече на педалчетата им викам джендърчета и приятелите ми много се смеят!

Имаше некви хора, дето обясняваха, че джендър е английската дума за пол. И, че конвенцията била, най-вече, за правата на жените и против домашното насилие. Имаше и анимационно филмче за деца, в което се обяснява какво точно представлява тая конвенция. Като за деца. Ама аз не го гледАх. На мен ми е достатъчно, че у фейсо казаха, че норвежките джендъри искат да ни гепят децата! Само да се пробват, ще видят те лют патрЕот как им начуква норвежките джендърски канчета!

7. ЕС

Ей, тоя Европейски съюз, само за него се приказва. На носа ми пораСНА!

Аз незнам точна кво представлява, ама мисля, че са от тия дето искат да ни прецакат. Искат да ни вземат децата, парите, земите. Искат да ни направят джендърчета насила. Толерасти, май му викат.

Взимат ни пари, ама после ни дават повече. Е как става тая работа!? С тия пари София я направиха да заприлича на цирк. Градинки, площади, метра, то нема един хубав храсталак, човек да се изпикае в него!

По провинцията, гледам, правят къщи за гости с пари от въпросния съюз. Ама няма една дето да работи. Като тоалетната пред Пирогов. А, кажи! Егати съюза!

Не, не го харесвам. Първо Путя не го харесва, а той най-добре ги разбира нещата. И второ, вече всеки може да си вземе шапката и да иде у некоя от двайсе и кусур държави от съюза, все едно е отишъл до Драгоман. Не е патрЕотично. Едно време си беше най-добре. Не можеш никъде да идеш. Даже за София се искаше жителство. Ееех, какъв патрЕотизъм имахме тогава!

8. Щатитите

Аз щатите не ги харесвам! Щото пречат на Путя. И по други причини.

Да, бе, гледами им там филмите и сериалите, ама не ги харесвам.

Щото си врът гагата по цял свят. Дето имат интерес веднага пращат умиротворители. Не се прави така. Умиротворяването не работи. Тва, дето работи се казва анексация. Отиваш и анексираш. Не ти трябват умиротворители.

И що махнаха нашия човек, дето ги управляваше? Той човека си викна разни хора да го защитят, щото ще го махат от власт. Да, верно, че го махнаха от власт по същия начин, по който го избраха, ама той си ги викна да си направят революция. Viva la revolution! Ама в щатите тия номера май не вървят.

Та после си говорехме с аверите и един, много начетен каза, че можело в щатите да погазят демократичната революция некви военни, а в Матушка Рус не можело! После се замислИх. В щатите действащия президент подстрекава към бунт и размирици, а в Матушка Рус действащия управляващ потушава с железан ботуш всяка реакция срещу него. Нещо не ми се върза, ама щом начетения авер, дето е в бизнеса отдавна, го казва, начи е верно.

Абе, не ги харесвам щатите. Те са ни традиционен враг. Рейгън е враг номер едно на тутраканската селищна система от десетки години. Как ми се иска да почерпя човека, дето е написал този гениален лозунг! Или наследниците му, поне!

9. Чалга

Секи патреЕот слуша само традиционна наша музика. Аз си слушам чалга. Ама истинската чалга, не тия простотии, дето ги бълват тия дни и се мъчат да приличат на нещо друго. Чалгата си е традиционна наша музика. Незнам що много пъти ми звучи като оная музика, дето я свиреха еничарите във “Време разделно”. Сигурно и тя е била традиционна наша музика.

Имаше един готин виц, че разликата между чалгата и порното била в озвучаването. Верно е! Спрете звука на чалга клип и все едно гледате порно. Един приятел имал приятел, дето живее в Чикаго. И там имало българско кафене. И на два телевизора по цял ден Планета ТВ. И скапаните американци седяли по цял ден да гледат и им течали лигите. Щото там порното им почва от 23 ч. А при нас е 24/7! Бастуни!

10. Истински патриотизъм

Аз съм си татуирал Васил Левски на единия прасец, отзад. А на другия копие с конска опашка и отдолу пише шестотин осемдесет и едно! Щото съм истински патрЕот!

Некъв бастун у фейсо написал цял роман: Да си патриот не означавало да си татуираш Левски и България на три морета. Според него, означавало да се гордееш с историята и държавата си, ама не било това най-важното. Най-важното било какво се случва днес в държавата. Най-важното било да ни е грижа за другите хора в тая държава. Да не си хвърляме боклуците по земята. Да се ваксинираме за да предпазим онези от нас, които не могат, по някаква причина. Да бъдем отговорни към държавата и обществото днес и сега. Такива простотии! Това било патриотизъм, моля Ви се!

Абе, тоя ли ще ми каже на мен аз кво да правя! Ще си фърлям боклуците, където си искам. Така създавам заетост на чистачите. Тва не е ли патреотично? И кво ми пука за другите, аз нали съм патрЕот.

Ей, тва ме дразни на фейсо, че секви серсеми зеха да пишат из него!

Абе, жената е болна. В болницата е пети ден вече. Едни лекари, едни сестри се грижат за нея 24/7. Като от некъф филм са! Като некви супер герои са!

Сега кой ще ми готви, кой ще се грижи за къщата? Кой ще ми дава аналгин и зелева чорба в леглото кат съм махмурлия и кой изобщо ще ме търпи?

Обещавам с пръст да не я пипна вече. И боклуците ще си фърлям в кошчетата. И ще се ваксинирам, и няма да ходя на кръчма, докат малко не се закрепят нещата. Само жената да оздравее!

Полуречник по инженервно язъкознание

Администраст
Бюрокраста
Възмутант
Гафоризъм
Долновиден
Езиковад
Журнализец
Злоупотребност
Икономистика
Канцеларогенен
Литератруп
Маймунистър
Некадържавник
Обезобразование
Политиквен
Рецензура
Скандалновиден
Топлофикция
Управгустейши
Футуролъг
Херостратег
Ценоразпас
Чукундуравенство
Шантавангард
Ювелирика
Ядоволствие

Не, тези думи-афоризми не са дело на Радой Ралин. Спор няма – вдъхновени са от неговото „властитутка“. Но част от тях са общонародно творчество, а повечето – дело на писателя и фантастолог Атанас П. Славов. Можете да ги откриете в първата част на неговата нова книга „Полуречник по инженервно язъкознание“. Заедно с още много други – и заедно с веселите илюстрации на Калин Николов, които случайно или не напомнят прочутите илюстрации на Борис Димовски към „Лютите чушки“.

Когато пускам представяне на някоя нова книжка, често хваля автора ѝ. Нищо странно – просто си давам този труд за неща, които са ми харесали. Наско Славов обаче няма нужда от хвалене. Примерите по-горе казват повече, отколкото аз бих могъл.

Благодаря ти от сърце за афористиката, Наско! И продължавай все така да афоресваш заслужилите го глупотевици. Те заслужават смехотворността им да бъде вадена на показ пред всички. Току-виж всички прогледнат за нея!

За идеологията и часовника

Някои мои познати напоследък са приели по някоя идеология в центъра на сърцето си. Кой десен, кой ляв, кой консервативен, кой анархист, кой източноправославен… списъкът е дълъг. Светът им е черно-бял. Който не дефинира себе си като предан воин на идеологията им, е нейното полярно отрицание, нейният Враг. Принадлежността към нея е за тях не просто опора и гордост – тя е тяхната същност. Те са убедени, че единствената, вечна и неизменна рецепта за света на тяхната идеология е единствено и вечно вярната. Че без нея светът задължително ще загине. И че нейното постоянство и неизменност при никакви обстоятелства са нейното най-голямо достойнство, нейната надеждност. И съответно че тяхната непоклатима подкрепа за нея е най-голямото тяхно достойнство, тяхната стойност.

Да, но в реалността светът непрекъснато се променя, обстоятелствата в него – също. За хора, които не са предани воини на някоя идеология – да го кажем невъзпитано, не са фанатици – е очевидно, че в различни моменти и ситуации са подходящи различни решения. За тях да прилагаш една рецепта винаги за всичко е като да имаш часовник, който винаги показва едно и също време. (Невъзпитано казано – спрял. Още по-невъзпитано – повреден.)

Точно както всяка Единствено Вярна Идеология, той ще бъде постоянен и неизменен. Ще бъде абсолютно убеден, че той е еталонът, по който светът трябва да се сверява – твърде прост механизъм е, за да може да изпитва съмнения или колебания в себе си. Че ако някой оспорва показанията му, този някой е враг на самото Време и на истината за него. Понякога – примерно два пъти в денонощие – той дори ще показва абсолютно точното време, и това ще може да бъде привеждано като доказателство за верността му. Примерно как той е по-верен примерно от един друг часовник, който все е с по половин секунда напред, без нито миг истинска точност. Как е несравнимо по-надежден от всякакви там часовници, дето всеки път показват различно време и не знаеш какво да очакваш от тях. И как той с това има своята стойност, за разлика от ненадеждните часовници.

Няма да пиша какво мисля за хора, които фанатично вярват на спрял часовник. Колко смятам за разумно да се разчита на тях по всякакви въпроси, имащи нещо общо с време. Няма да кажа и какво мисля за тяхната адекватност, или за някои аспекти от здравословното им състояние. И най-вече няма да пиша смятам ли да бъда предпазлив с тях, и защо…

Решавайте си вие. Аз… ами, просто ей така, направих едно художествено сравнение, нищо повече.