Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что […]
Тече четвърти ден от сраженията. И става все по-ясно – Путин изгуби тази война. Губи я в Украйна, от най-високо до най-ниско ниво. Комедиантът Зеленски вместо да се подриска от страх и да се предаде или скрие, се оказа истински президент и мъж. Остана под бомбите в Киев и на предложението на САЩ да го […]
Покрай битката в Украйна чувам тук всякакви мнения. И немалко са как ние трябва да сме добре и с НАТО, и с Русия. И изобщо, как трябва да се снишим и наведем, че да мине бурята. Преклонената главичка сабя не я сече… А има ли кой да ни поучи дали трябва?… Разбира се. Историята е […]
Ситуацията в Украйна хич не ми харесва. Нещата, които стигат до мен иззад кулисите – още повече. Възможно ли е просто да съм уплашен? Или да ме гони параноята? Разбира се. Но е възможно и да съм прав. А кое от двете е реалното – преценете си вие. Или, ако го покажат фактите, си направете […]
– Ей, момиче! Не е редно маската ти да е под носа! Дрезгавият глас на стареца на опашката пред мен ме изтръгна от мислите ми. Бяхме стигнали до касата, и маската на касиерката наистина покриваше само устата ѝ. – Няма ли да си я оправиш? – Не съм ви никаква, че да ми говорите на […]
Този запис се роди като коментар под пост във Фейсбук. След това реших, че може би е добре да го пусна и в блога си, леко допипнат. Ще е полезен като минимум за мен самия, по-късно. —- Наскоро проведох два разговора, може би ще драсна за тях някой ден. Те ме накараха да се замисля […]
Бе и аз преди мислех, дека туй със злите мафии е приказка некаква. Ама излезна, че не е, от мене да знаете! Има ги, и вършат секакви злини на човечеството. И най-големата от сички – де що има умен човек и кадърен, и полезен, затварят го в едни специални затвори. И там ги дрогират и […]
– Абе Григоре, извинявай че ти звъня толкова късно, ама ми хрумна нещо. – Давай? – За кого късно, а за кого средата на работния ден. – Бе, откакто престанах да работя интензивно, ми се отвори време и изгледах сума ти филми. Повечето западни. Та да те питам – откъде този фалш в поведението на […]
Беше ми направил впечатление от доста време, с две уникални качества. Едното – правеше няколко пъти повече идиотски словесни грешки от всички останали американски конгресмени заедно. И второто – като почнеше да говори, забравяше да спре. Дълго време не разбирах как подобен човек може да бъде избран в американския Конгрес. След известно време започнах да […]
Конче мое – Борис Христов (по памет, от песента на Ваня Костова) Добре живяхме, конче мое, но живота за малко ни е даден – само да извикаш и днес ще трябва да се разделим, защото очите се привършиха, нозете се изтриха. Летеше твоят шал, препускаше душата, а подир тебе аз – едно сърце двуного, а […]