Grigor Gatchev - A Weblog

В събота, от 11:00 до 15:00 ч., край Паметника на Съветската армия ще има повторен протест срещу споразумението АКТА. И смятам да отида на него.

Да, правителството обяви, че “замразява” работата си по АКТА. Но като се има предвид, че потайността е крайъгълен камък на това споразумение, не е ясно дали няма да го размрази и приеме тихомълком. От една страна, би било логично да изчака становището на Европейския парламент. От друга страна обаче, би било логично и да бъде притиснато от про-АКТА лобитата да действа, за да даде “пример” за ЕП. Докато България не оттегли подписа си под АКТА, споразумението може да бъде одобрено във всеки момент. Затова, докато този подпис не бъде оттеглен, опасността не е отминала.

А тази опасност изобщо не опира до “торентите”. В Интернет има повече свободна музика, книги и дори филми, отколкото мога да изслушам, изчета и изгледам. Да не говорим, че срещу десет-двайсет лева на месец човек може да си купи предостатъчно изкуство – било като филми с отстъпка, било като абонамент за кабеларка или Интернет с ТВ стрийминг, било като просто радиоапаратче, с което да си слуша някое от стотиците радиа. (А специално при мен има и още един фактор – чукча писател: да пиша ми е не по-малко интересно, отколкото да чета. 🙂 )

И друго: технологиите за споделяне на информация са на светлинни години пред технологиите за проследяването им. Засега се използват най-лесно проследимите, защото са и най-удобни за потребителя; ако проследяването обаче стане масово, лесно ще се мине към по-трудните. И увеличаването на дистанцията е много по-лесно и евтино от намаляването й, просто защото шифроването е много по-лесно от разгадаването на шифри. Така че P2P обмяната не е под реална заплаха от АКТА, или почти каквото и да е друго. По същата причина надали е под много реална заплаха и другото следене в Нета: даже китайците намират как да заобикалят Великата си стена. Ще има отделни хванати, ще се наложи да научим някои нови програми… и толкова.

Не е така обаче положението с творенето. Филмът със “защитата на правата на творците на изкуство” вече сме го гледали. В САЩ, когато бяха въведени софтуерните патенти. “За да защитават правата на истинските иноватори, малките компании, срещу хищните големи…” Какво стана после с малките софтуерни компании в САЩ видяхме всички. А в момента гледаме и какво става с големите, подгонени пък от патентните тролове. Отне 30 години, докато се изпробват начините и се отработят механизмите, но стана. И както вече всичко е проиграно, втората прожекция надали ще отнеме толкова дълго. Особено пък у нас. Единствената разлика е, че САЩ в началото на филма поне имаха софтуерна индустрия…

Добре де, и без изкуство може да се живее. (Тъкмо инати като мен ще почнат да минават за творци.) Само че болните не винаги могат да живеят без достъпни ценово лекарства – а има сериозен риск АКТА да ги спре, или ограничи сериозно. Както, впрочем, и всякакви други не-оригинални-маркови стоки. А също и да затрудни сериозно писането на учебници и преподаването. Тръгне ли се по този път, следенето в Интернет направо няма да го имаме за проблем.

Дали не преувеличавам, и не се боя от призраци? Може би да. Но ми се струва доста по-вероятно страховете ми да са основателни. Още от 1994 г. България е член на споразумението ТРИПС, което АКТА твърди, че наследява. Само че ако човек сравни внимателно двете споразумения, открива нещо интересно. ТРИПС вече съдържа всичко, необходимо за изкореняването на кражбата на търговски марки и подобни. Има ли политическа воля да бъде спазвано, проблемът ще изчезне. “Надгражданията” на АКТА не ги виждам как биха могли да доведат до друго, освен до изброените по-горе ефекти. Всъщност, не виждам как биха могли да целят друго освен тях. И старателно пазената около АКТА тайна (често в пряко нарушение на закони и правила) ме кара да мисля, че това целене е умишлено… Оттам нататък, в Нета има оценки на какви минимални суми възлизат дадените около АКТА рушвети. А те надали са дадени за благотворителност – далите ги с гаранция ще искат да си върнат парите, с лихва. АКТА новосъздава точно една категория от начини за връщането им – нещата, които описах по-горе. Много ми се иска да не съм прав, но се боя, че съм.

Затова и смятам, че АКТА не е изгубена кауза. И че е нужна още доста борба и напомняне, за да замине в историята. Основната част от тази борба ще е преди заседанието на Европейския парламент, което ще разглежда АКТА, някъде към края на пролетта и началото на лятото. Но и междувременно е добре да има хора. Да се вижда и да се знае, че има будни, които следят – и при нужда протестите могат лесно и бързо да изригнат отново, в пълна сила.

… А имам и интересна и привлекателна вест. Има ли наоколо желаещи да се научат да пишат? Един истински писател – Любомир Николов – смята да организира писателски уъркшоп. Засега планът е уроците да текат онлайн. (Още не зная как точно, но съм сигурен, че Любо вече има план.) От време на време се предвиждат и срещи на живо, за който може да дойде. И първата от тези срещи ще е на протеста срещу АКТА.

Там желаещите ще могат да видят на живо автора на куп популярни фантастични книги и на над 30 книги-игри (помните ли псевдонимите Колин Уолъмбъри и Тим Дениълс?). Същият е и легендарният преводач на “Властелинът на пръстените” (и “Силмарилион”, и “Недовършени предания”, и “Книга на изгубените легенди”). Пак той е превел доста неща на Стивън Кинг, на Ричард Морган, на Робърт Шекли, на Джон Гришам, на Алън Фолсъм и още куп други автори. Да си поговорят с него. Да вземат от него автограф.

И, разбира се, да се запишат във виртуалния му писателски уъркшоп. Ако имат смелостта да се научат да пишат.

Защото протестирането срещу зли закони, предназначени да напълнят нечии джобове за сметка на твоите, е само половината от спирането им.

Другата половина е творчеството на хора, които не са съгласни с АКТА. Защото то е, което демонстрира най-добре, че такива споразумения вредят на творците, вместо да им помагат.

В предишния запис описах как една голяма търговска верига профилира и проучва клиентите си. Този запис пък е посветен на размислите ми около това.

Редно или нередно е веригата да постъпва така? Мисля, че отговорът се крие в еволюцията на подхода й. Нека я разгледаме, стъпка по стъпка – както описаните в статията, така и неописаните, но логични:

– предоставя на клиентите отстъпки срещу възможността да събира информация как пазаруват
– използва тази информация, за да състави отделен профил на всеки клиент
– рекламира на всеки клиент каквото смята, че може да бъде примамен да купи
– идентифицира моментите, когато клиентът е по-склонен към промени, за да го привлече
– стреми се да създаде илюзията, че не профилира и не таргетира специално клиентите си
– стреми се да ограничи информацията, че всъщност го върши
– (вероятно) използва събраната информация, за да направи сделките по-изгодни за себе си
– (вероятно) продава събраната информация на трети страни

В първото наглед няма нищо лошо – то е вид сделка, и то изгодна за клиента. Още тук обаче внимаващият в картинката би си задал въпроса: а предупреждава ли търговската верига клиентите си какво те дават в сделката?… Логично е да се очаква, че за интелигентните клиенти това ще е ясно по подразбиране. Уви, доста обаче не му обръщат внимание (въпреки че понякога го пише из дребния шрифт). В добавка, всяка търговска верига се стреми да остави клиентите си с впечатление, че те получават отстъпки срещу своята лоялност към веригата, а не срещу личната си информация, която предоставят. Затова смятам, че още тук нещата не са чисти. Не че са страшно престъпление, просто не е докрай етично.

Казах “лична информация”, и смятам, че е така. Според мен търговската верига има пълното право да събира информация какво и колко продава (то си е нейна работа), но не и на кого го продава. Идентичността на човек е негова лична информация – това е причината по закон идентификацията ви да имат право да изискват само тесен кръг представители на институции, които нямат как да си свършат работата без нея. Влиза ли в този кръг търговската верига, от която пазарувате? Няма логика. А дори да влиза, надали ще е свободна да използва тази информация, за да ви профилира и проучва без изрично ваше разрешение. Просто личната ви информация е ваша, а не нейна собственост. Оттук според мен и съставянето на отделен, идентифицируем профил на всеки клиент също е нередна стъпка. Дори когато не нарушава закона, е доста неетична.

Третата точка изглежда логична – в края на краищата, това е работата на търговеца, нали? Само че в случая, тази работа се върши чрез използването на личната информация на купувача по начин, за който той надали е упълномощил търговската верига. Иначе казано, то е комерсиална употреба на лична информация без разрешение. Форма на “пиратство”, но доста по-скандална от свалянето на музика и филми от Нета без разрешенето на авторите им – личната информация е много по-лична от творбите на изкуството. Нещо повече – има оттенък на манипулация на хората. В крайна сметка, дори ако случайно е законна, тази постъпка е напълно и недопустимо неетична към купувачите.

Четвъртата стъпка съдържа всичко от третата, но добавя и целенасочено манипулиране на сериозни решения на купувачите чрез подбиране на оптимален момент за целта. На пръв поглед пазаруването е “дребна работа”, за разлика от например купуването на жилище. Но човек купува жилище средно веднъж в живота си, а пазарува, пак средно, всеки ден. Затова и пазаруването може да е сумарно и по-важно от покупката на жилище. Който не е съгласен да го манипулират при купуването на жилище, няма логика да е съгласен и при манипулирането на избора му откъде да пазарува. Иначе казано, логично е такава намеса в живота на купувачите да е задължително незаконна, и има някои основания да бъде дори криминализирана.

Петата стъпка е логично следствие от изводите от четвъртата. Твърде малко купувачи биха тръгнали да съдят веригата, че ги профилира. Но твърде много се стряскат и изгубват доверие в нея. Повечето надали биха могли да дадат ясна формулировка защо – ще кажат “не обичам да ме следят”, или дори само “някакво вътрешно усещане”. Но това вътрешно усещане е опитът на логичната и здравомислеща част от тях да им обърне внимание именно на това, което обясних по-горе. Чудно ли е, че то ги стряска и отблъсква от веригата?… Затова и веригата крие тези си действия. Официално – “за да не безпокои клиентите”. Но биха ли се безпокоили те, ако действията бяха коректни и редни?

Шестата стъпка е логичното продължение на петата. Част от купувачите неизбежно ще обърнат внимание на “вътрешното усещане” и ще се опитат да го формулират изрично. Направят ли го, те тръгват по пътя на Чарлз Дюхиг и осъзнават нещата логически. И ги споделят и с другите купувачи, които намират в тях обяснението за “вътрешното си усещане”. Веригата ще бъде оценена според както е постъпила към клиентите си, а това ще е катастрофа за нея. И тук маската на загрижеността за клиентите пада. Става очевидно, че веригата прикрива действията си, защото знае колко неприемливи са, но че няма никакво намерение да престане да ги върши. Иначе казано, тя иска не да не безпокои клиентите си, а да продължава да бъде некоректна към тях. (Някои клиенти разбират и това – в момента един такъв го споделя с вас…)

Логично ли е да се очаква, че такава верига ще използва събраната информация и за да направи сделките си с клиентите по-изгодни за себе си, ако има как? На теория, това също е работата на търговеца – няма защо да му се сърдиш. Дори след като “по-изгодно за него” обикновено означава “по-неизгодно за теб”. Така че е абсолютно логично… Но да го върши чрез събраната и използвана без твое информирано съгласие твоя лична информация вече е признак, че веригата се опитва да те мами и изцежда. А това вече вероятно “къса калимерата” и за най-търпеливите и лежерни клиенти. Никой нормален не желае да върти бизнес с някой, който го мами и изцежда. Странно ли е?

А логично ли е да се очаква, че и ще продава събраната информация за клиентите си на трети страни? И още как. Корпорациите съществуват не за да са благотворителни, добрички или морални. Не дори и за да спазват закона – ако могат, е най-нормално да го заобикалят, точно както е и с частните лица. Корпорациите съществуват единствено и само за да печелят пари. Ако някой им предлага пари за личната ви информация – а желаещи да предложат пари за нея има предостатъчно – бройте сделката сключена. Нищо лично, просто бизнес. Парите не миришат.

Къде е лошото ли? Който дава пари за тази информация, ще иска да си ги върне, с печалба. Банката, от която искате заем за жилище, е разбрала от информацията от покупките ви, че очаквате дете? Очакващите дете са притиснати, ще се съгласят и на по-висока лихва. Фирмата, в която кандидатствате за работа, е разбрала от рязкото свиване на харчовете ви, че сте зле с парите? Значи не можете да си позволите да сте претенциозни – ще се съгласите и на по-ниска заплата. Или пък работодателят ви е разбрал, че имате новородено? Значи ще минете и без увеличение на заплатата, не сте в позиция да рискувате и да напуснете. Може дори да ви я понамалят малко, еди-кога си сте били пратени навън по работа, пък сте купили нещо от хипера – ах ти, лош работнико…

Страшно ли звучи? Не, само неприятно. Страшно ми звучи друго.

Първата стъпка от тази верига е не съвсем докрай етична, но нищо повече. Втората е по-неетична. И така до последните, които са възмутителни и неетични до степен в някои държави да са направо противозаконни. Постепенно. Малко по малко. Класическият начин да склониш някого на нещо, което той не би направил. Само дето в ролята на склонявания е търговската верига, а в ролята на склоняващия – общественият порядък (който пък е проекция, крива или права, на законите на реалността).

Защо порядъкът е такъв, че да скланя големите корпорации да се държат престъпно към обикновените хора – донякъде имам обяснение. (Някой път може да го напиша, ако ми останат време и сили.) Как да бъде променен, така че корпорациите да не клонят към подобни действия – не знам. Засега не съм успял да измисля начин, при който лекарството да не е по-лошо от болестта. (Ако измисля, ще го напиша.) Но си мисля, че обикновените хора (в този случай – купувачите) могат да се противопоставят на нарушаването на правата им от корпорациите. Не зная дали това е начинът да се постигне баланс; анализът ми сочи, че този баланс ще е краткоживеещ. Но все е начин да се отложи моментът, когато промяната на нещата ще стане задължителна. И да се даде време да се измисли как нещата биха могли да бъдат балансирани и стабилизирани за прилично време напред.

Сред очевидните начини за противодействие е отказът от “клиентски карти”. Случаите, когато те дават наистина прилични отстъпки, са много редки. (А ако не са много редки, логичният въпрос е какво наваксва финансово за тях. Принципно високи цени, или масово продавана лична информация – всяко хрумнало ми възможно обяснение само ме навежда на мисълта, че дори тогава идеята за картата е лоша.)

Друг начин би бил създаване на клиентски форуми, където клиенти спокойно могат да сравняват цени, предимства и недостатъци на различни стоки и търговски вериги. (Търговските вериги няма да се спрат пред абсолютно нищо, за да наспамят тези форуми, или да ги затворят, а най-вероятно и двете. Но на затварянето лесно може да се противостои, ако форумът е хостнат в подходяща държава, а спаменето може да бъде взето под контрол чрез рейтингова система.)

Сигурно има и още начини. Надявам се да видя някои описани из коментари тук. Или другаде.

Но най-много се надявам да убедя някой и друг читател да бъде купувач, а не стоката.

Вчера ми попадна една наистина интересна статия от журналиста Чарлз Дюхиг. Обемът й е доста голям, чудесно е написана и засяга много и много интересни неща, далеч извън темата на този запис. Ще преразкажа тук, доста накратко, едно от тях. Мисля, че ще е полезно четиво – ако и може би не съвсем приятно за всеки.

Американската група супермаркети Target може да се похвали не само с чудесни търговски резултати, но и с растежа им. През 2002 г. нейната печалба приход е бил 44 милиарда, а през 2010 – 67 милиарда долара. Как го постига? Официалното изявление на нейните представители е: “Ние се стремим да превърнем Target в предпочитано място за пазаруване за клиентите ни, като им доставяме изключително добра услуга, непрекъснати иновации и огромни предимства при пазаруването.” Което, естествено, заинтересувало Чарлз Дюхиг и той се заел да издири извора и начините за тези услуги, иновации и предимства.

Уикито БГ-Фантастика тръгна върху МедияУики 1.7. След няколко ъпгрейда стигна до версия 1.12, където остана дълго време – нямаше нужда от повече ъпгрейди.

За съжаление, тази нужда дойде. “За съжаление” заради причината – спамботове, които успешно решаваха обикновените капчи. Екстенжънът ConfirmEdit на МедияУики 1.18.1 поддържа широк набор най-различни капчи – бях убеден, че ще намеря между тях подходяща. След като изпробвах проста цифрова (спамботовете се справяха с нея) и една-две fuzzy-image-базирани (които ползваха външни сайтове като генератори на картинките, и бавеха работата неприятно), накрая се спрях на варианта QuestyCaptcha. Идеята му е съвсем простичка – набор предефинирани въпроси и отговори, от които на случаен принцип се избира някой.

Към момента съм нагласил въпросите да се показват при опити за анонимно редактиране и при опити за регистриране на сметка. Разбирам, че е донякъде досадно, и се извинявам за това на всички. Иначе просто не смогвам да чистя уикито от спама, а с него то е още по-досадно. Надявам се на разбиране.

Имало някога млад въглищар. Плещите му били здрави като скали, очите – бистри като ручей, ръцете яки като дъбове сред гора. Тежка и черна била работата му, ала лека и слънчева усмивката му. Празна била кесията му, ала пълно с доброта сърцето му.

Една нощ го навестил странен сън. Седял си той в колибата, и отвън се чул хриплив глас на старица:

– Тук ли си, въглищарю? Излез навън, да те видя.

– Няма го тука. Няма да излезе – отвърнал момъкът. Знаел той: таз, що те вика в съня ти навън да излезеш, е чумата. Излъжи я, крий се от смъртта.

А следващият ден бил така красив, сякаш тепърва се раждаш. Работил въглищарят здраво и вечерта заспал дълбоко. И насън отново седял в колибата, и отвън се чул морен глас на жена:

– Тук ли си, въглищарю? Излез навън, армаган ти нося.

– Няма да изляза. Не ща армаган – отвърнал момъкът. Знаел той: многолика е ненаситницата. Не ѝ вярвай, отпрати я.

А следващият ден бил прекрасен, сякаш откриваш щастието си. Работил въглищарят като нивга през живота си. А вечерта насън отново седял в колибата, и отвън се чул звънлив глас на девойка:

– Тук ли си, въглищарю? Излез навън, да бъдем заедно.

Помълчал момъкът, пък отвърнал:

– Ела утре, щом се събудя. Свари любовно биле – неразделниче, да пием. И ще бъдем заедно.

Когато се пробудил, било ден приказен, сякаш цял живот в едно. А пред колибата го чакала девойка – най-красивата, която светът е виждал. Косите ѝ били златни като слънце, очите ѝ сини като небе, усмивката ѝ сияйна като звезда. Бял сукман я обгръщал, и раменете ѝ били заметнати с шал, сив и ефирен като сива мъгла.

В ръцете ѝ блестяла медна купичка, от която се вдигала пара. Отпила девойката дълга глътка и му подала съда. Поел го той, погледнал я в очите и рекъл:

– Знам коя си. И що ще стане, ако лисна билето.

Трепнала девойката и ужас изпълнил погледа ѝ. Ала въглищарят просто се усмихнал и отпил.

И отведнъж шалът ѝ се развил и ги обгърнал, и тя също се обърнала на сива мъгла, по-мрачна от безлунна нощ, по-студена от зимен повей. Завъртяла се около момъка като вихрушка, закрила деня и слънцето, и небето. А когато спряла, той стоял сред прашна пустош без край, в черен мрак под небе без звезди. И наоколо засъскал смях, от който мракът потреперил:

– И ти си мой! Мой завинаги!

Ала момъкът само се усмихнал, седнал сред праха и зачакал.

* * *

Дошла един ден възрастна жена да търси въглищаря, топливо да поръча за зимата. Но колибата му била празна, прах покривал всичко в нея и паяжини висели в огнището. Ще да търсел сигурно момъкът щастието си нейде далече оттук.

Тръгнала си жената с въздишка. Но пред колибата забелязала да лежи зеленясала медна купичка. Помислила, пък я взела: все ще е от полза.

А когато заспала вечерта, странен сън я навестил – прашна пустош без край, в черен мрак под небе без звезди. Седял сред тях въглищарят, а около него се въртял като вихрушка облак сива мъгла, по-тъмен от мрака, по-студен от зима. И сякаш се мъчел да се откъсне от момъка, ала не можел.

Колко време изтекло било, жената не разбрала – нямало време сред пустошта и мрака. Ала накрая облакът се укротил и под беззвездното небе отекнал глас:

– Ако знаеше, защо излезе? Защо пи от билето?

– За да си имаш и ти някого – отвърнал момъкът.

Засъскал смях, от който мракът наоколо потреперил:

– Имам безброй!

– Но всички насила. Затуй и си чума ненаситница – безброй вземаш, но никого не получаваш. Нека един те обича, истински и завинаги.

Колко дълго мълчали после, жената не разбрала – няма синор тишина сред тишината. Ала накрая облакът потрепнал и започнал да се топи. И когато изчезнал, на мястото му стояла девойка – най-красивата, която светът е виждал. Бял сукман я обгръщал, и раменете ѝ били заметнати с шал, сив и ефирен като сива мъгла.

Девойката свела очи, след това глава. Едра сълза тупнала в праха, като капка дъжд сред суша съсипница. Тогава въглищарят се изправил, пристъпил напред и помилвал косите ѝ. И тя се притиснала в него, сякаш се криела от смъртта.

Колко дълго стояли така, жената не разбрала – няма мяра нежността в прегръдката. Ала накрая девойката отстъпила назад и смъкнала шала от раменете си. Захвърлила го като непотребна дрипа, и той се разтопил и изчезнал, все едно не го е имало.

Обгърнал след туй погледът й прашната пустош, вечния мрак и небето без звезди, и очите ѝ посърнали. Но въглищарят ѝ подал десница и се усмихнал.

Двамата се хванали за ръце – тя като слънце, небе и звезди, той като скали, ручей и гора. И тръгнали заедно към безкрая.

Един виц от fun.dir.bg, който просто не мога да се удържа да не повторя. 🙂

Кратка история на медицината:

2000 г. пр.н.е. – Ето, изяж този корен.

1000 г. от н.е. – Не яж този корен, той е езически! Кажи тази молитва.

1850 г. от н.е. – Да казваш молитви е суеверно! Изпий тази отвара!

1940 от н.е. – В тази отвара има змийско масло! Глътни това хапче!

1985 от н.е. – Това хапче е неефективно! Вземи този антибиотик!

2000 от н.е. – Този антибиотик е синтетичен! Ето, изяж този корен!!!

Както и предполагах, повечето медии омаловажиха българския протест срещу ACTA и не казаха нито дума за протестите в чужбина.

Беше най-големият митинг в София от повече от 10 години – ако беше срещу нещо друго, щеше да е новината на седмицата и половината репортажи щяха да са за него. Но мина по едно мъничко репортажче, някъде след умрялата крава на дедо Миле от Горно Камарци и закъсалия при Шумен случаен тираджия. Колкото да не е очевадно, че събитието е умишлено бойкотирано. Снимано така, че протестиращите да изглеждат шепа хора, и гарнирано с текст, който да навява същата идея и да внушава, че са инспирирани от някого. В електронните медии се задържа за по час-два и изчезна тайнствено (по-старите и маловажни новини останаха). Това при положение, че медиите са традиционен пострадал от такива договори и спонсорите им.

Иначе казано, поддръжниците на ACTA са бутнали под масата нови пачки и мобилизират нови сили. Ако парламентът нямаше да го ратифицира, щяха ли да си дадат труда и разходите?.

Изводът е прост: шикалкавенето и увъртанията, които виждаме, са поредната лъжа. Готви се тайничко от нас ратифициране.

Тоест, битката ни тепърва започва. И се налага да сме по-решителни и категорични отпреди. Иначе шествието, мръзненето и борбата ни дотук ще са напразни.

Не искам да политизирам тази борба – би значело да я оцапам. Но вече нямам избор. Не назовем ли политическите двигатели на ACTA пряко по име, и не вземем ли мерки да усетят отговорността си персонална и тежка, ще го видим ратифициран.

Към момента ACTA подкрепят ГЕРБ и Яне Янев. Яне е догарящ политически бушон и нищо не може да го спаси от бунището. Така че политическата отговорност пада пряко и изцяло върху ГЕРБ.

Тъжно ми е да се изправя срещу ГЕРБ. Свършиха немалко прилична работа – повече от доста предишни правителства. Направиха ме техен симпатизант с нея. Но ратифицирането на ACTA вероятно ще е по-ужасно като последствия от добрите им дела и за пет мандата. Така че везните накланят срещу тях. Съденето за пари на всички, които създават нещо, вече е утвърдена практика в ИТ сектора в САЩ – ACTA ще го доведе във всички сектори и у нас. Нямам право да го допусна.

БСП, АТАКА и ДПС се обявиха срещу ACTA. Свикнал съм да не им вярвам нито на дума. Този път ще направя изключение – ако поемат официално задължение, спечелят ли властта, още през първия месец да оттеглят подписа на България под това споразумение. Не го ли кажат твърдо и еднозначно, нещата са ясни.

Подписът под ACTA е национално предателство. Извършено чрез потайност, лъжи и действия зад гърба на гласоподавателите. Време е да създадем пример, който да отказва всеки, решил да действа така. В противен случай има още дълго политиците ни да ни продават спокойно и без страх. Бъдещето ни зависи сега от нас.

Един обичан от мен творец казва: “Да се не начудиш колко можеш да постигнеш с блага дума, ако държиш дебела тояга.” Мисля, че е време да хванем дебелата тояга. И имам предложение за нея.

Нека формулираме декларация срещу изпълнителите на мероприятието – към момента това са ГЕРБ. Нека тя включва ангажимент за изпращането им извън политиката, завинаги. Нека я качим в Интернет като подписка, която може да подпише всеки желаещ. И нека я огласим колкото се може по-широко. Трупащите се под нея подписи могат да са добър студен душ за желаещите да ни продават тайно.

Ето моя вариант. Под лиценз обществено достояние. Предлагам го на всеки, който желае да го използва за подписка. Срещу уговорката да ми прати линк към нея, за да мога също да я подпиша. (Ако знае друга подобна подписка, линк към нея също е добре дошъл.)

—-

От споразумението АКТА ще имат полза единствено шепичка международни мегакорпорации. Вредата от него е за всички останали. Страните-участнички в него се изправят пред тежки проблеми в сферата на:

– свободата на Интернет
– гражданските права и свободи
– възможността на творците да творят
– достъпността, ценова и пряка, на лекарствата
– свободата на търговията
– свободата на производството
– възможността за развитие на науката
– възможността за качествено образование
– и още много други области.

По тази причина водещите индустриални държави – БРИК, Германия и други европейски страни, и т.н. – отказаха да подпишат или ратифицират АКТА. А те са утрешните икономически сили. Присъединяването към него е мъдро колкото присъединяване към Хитлер през април 1945 г.

Това споразумение беше подписано от България тайно и зад гърба на гласоподавателите. И пак тайно и зад техния гръб се готви под корупционен натиск ратификацията му.

Тези действия бяха извършени от ГЕРБ. Другите парламентарни сили се обявиха срещу това предателство към България.

Затова декларирам:

Отговорността за АКТА в България се носи от ГЕРБ. Задължението да отхвърлят това споразумение е тяхно.

Отхвърлянето му изисква всички от следните:

– гласуване в Народното събрание против ратифицирането на АКТА
– гласуване в Европейския парламент против ратифицирането на АКТА
– официално оттегляне на подписа на България под АКТА, съгласно Статия 41, в кратък срок

Ако представители на ГЕРБ (депутати, евродепутати, Министерски съвет) не постъпят по този начин, или няма информация как са постъпили (например поради тайно гласуване), на базата на досегашните им действия ще считам, че са подкрепили АКТА. Ще считам така дори ако само един техен представител не отхвърли АКТА, и независимо какво ще декларират официално. Защото дори един човек може да наклони везните – а думите са шум, значат нещо действията.

Ако ГЕРБ не отхвърли АКТА:

– Ще се противопоставям на ГЕРБ навсякъде и без колебание, както в Интернет, така и извън него. Ще използвам достъпните ми средства – участия във форуми, блогове, сайтове и други.
– Ще напомням при всеки случай на всекиго злините, които ще последват от АКТА, и че ГЕРБ я подкрепиха. Ще проследявам и описвам ефектите им, за да не забравят хората на кого дължат тези злини.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички обещания на представители на ГЕРБ, които не са били спазени. Ще я повтарям и изтъквам, особено пред пострадалите от неспазването им.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички зле изпълнени от ГЕРБ строежи, проекти или мероприятия. Ще я повтарям и изтъквам, особено пред пострадалите от лошото им изпълнение.
– Ще търся в и извън Интернет информация за всички корупционни закони и части от закони, подкрепени от ГЕРБ. Ще я повтарям и изтъквам пред всеки, който е засегнат от тези закони.
– Ще агитирам в и извън Интернет всички свои познати, приятели, съседи и колеги да се противопоставят на ГЕРБ – да гласуват лично срещу тях, да агитират срещу тях, да се борят срещу тях винаги и навсякъде.
– Ще използвам личния си авторитет и влияние, за да убедя всеки, когото познавам или който ме цени и зачита, да се присъедини към тази инициатива.
– Особени усилия във всичко това ще полагам преди всякакви избори, в които ГЕРБ има свои представители. Целта ми ще е да не допусна избирането на представител на ГЕРБ никога вече, където и да било.
– Ще следя също така за хората, играли ключови роли в управлението на ГЕРБ към подписването и разглеждането на АКТА. Ще гласувам срещу тях, дори ако са отишли в друга политическа партия.
– Ще търся начин да избягвам да нося печалби на хора, свързани с ГЕРБ. Ще избягвам да работя с техните банки, да купувам стоки от техни магазини, да сключвам сделки с техни фирми. Ще търся активно информация в и извън Интернет коя фирма на кого принадлежи, за да мога да избягвам техните.

—-

Нямам Facebook акаунт, така че не мога да го пусна там. Но ако някой от читателите ми има, е добре дошъл да го направи от мое име. За което предварително му благодаря.

Докато се приближавах към пилоните на НДК днес, нервно си правех сметка. Ние с Ели – двама. Любомир Николов е обещал, че ще дойде – и той. Традиционните големи блогъри срещу АКТА – Комитата, Емил Георгиев, може би Нели Огнянова – още пет-шест, да кажем. От Уикипедия имаше групичка мераклии – може би и те още трима-четирима… Абе, дано се съберем поне двайсетина души. Иначе ще е пълен позор. Без никакво значение, че навън е студ и влага. Да не се окаже, че журналистите са три пъти повече от нас, а полицаите – пет пъти…

Хората обаче буквално бяха изпълнили пространството пред НДК, и продължаваха да се стичат. Просто не вярвах на очите си. Когато шествието тръгна по “Витоша”, бяха изпълнили булеварда почти в цялата му ширина с гъста човешка маса. А дължината – когато челото на колоната подминаваше “Света Неделя”, плътен поток хора още пресичаше “Патриарх Евтимий”. И отвсякъде прииждаха нови.

Сериозно се безпокоях, че толкова хора няма да се поберат на площада пред парламента и може да се стигне до сблъсъци. На последната права обаче, на “Раковска” и след нея, много хора се разотидоха, намръзнали се до немай-къде. Останалите се побрахме някак, без нужда от ексцесии. Момиче с микрофон и момче с камера ми взеха някакво интервю, за щастие без да ме питат кой съм – а пък аз в разсеяността си не можах да запомня откъде са. Върти ми се в ума BBT, но може и да бъркам.

Предишната вечер сериозно се боях от възможността за провокатори – биха ли пропуснали “праводържателите” такава сладка възможност? Но ги нямаше. Или някой в централите все пак е спал, или на наетите им е било студено и повечето не са дошли. Беше пълно с полиция по целия маршрут, но и с нея нямаше никакви проблеми. Полицаите просто пазеха старателно ключовите точки и възможните обекти на вандализъм, без да създават напрежение. Неволно се замислих, че ако не бяха вдигнати на работа, сигурно някои от тях щяха да са участници в митинга ни…

Пред Министерския съвет имаше доста освиркване, пред Народното събрание – също. Един-двама души, които не познавах, се опитаха да покачат градуса над допустимото, но митингуващите ги оставиха без внимание. Имаше сума ти “Кой не скача е за АКТА!”, което ни икономиса доста мръзнене. 🙂 След половин час търсене намерих Любомир Николов, който тъкмо беше говорил по телефона за Канал 1. Мъничко след това открих Пейо Попов и Мариан Миланов, после Ники Ангелов, след това Комитата пък ме насочи към Емил Георгиев. Мярнах Нели Огнянова, но не посмях да я занимавам със себе си. Изобщо, видях толкова свестни и енергизиращи хора накуп, че се чувствах на седмото небе.

Тръгнах си, здравата замръзнал, към 13:20. Придвижвахме се бавно с Любо Николов – той направо не можеше да направи и пет крачки, без някой почитател да го познае, поздрави и да иска да го снима или да се снима с него. Казах си – ето пред очите ми срещата на автор с читателите му. Истинска и искрена. На логичното за целта място.

А в главата ми бръмчаха мисли като рояк пчели.

Преди два дни изтече информация, че Германия ще откаже дори да подпише АКТА. (Което е логичното положение – експортно ориентираната й икономика ще пострада здравата, а германците не са глупави.) А ЕС реално е Германия плюс периферия; ако Германия излезе от ЕС, ще тежи като влияние повече от остатъка, особено в тези времена. Тоест, да ратифицираме АКТА би било наистина рядък политически идиотизъм. Не че не сме прочути с умението си да се присъединяваме винаги към страната, която ще изгуби. Но този път съотношението на силите вече се вижда прекалено ясно. БРИК плюс Германия са световните производители, тоест икономиките на бъдещето. Да застанеш срещу тях би било все едно да се присъединиш към Хитлер през април 1945 г. Пукнат човек да нямаше на шествието ни, да се ратифицира АКТА пак би било национално предателство. Очевидно дори за политиците ни.

Ще осъзнаят ли те това? Не зная. Пачките под масата са дебели капаци за очи. Но инвестиралите милиарди в АКТА ще искат да си ги върнат с печалба. А все повече страни отказват да я подпишат, и оставащите започват да носят все по-голям процент от сферата на събиране на печалбата. “Инвеститорите” няма да чакат вечно – до година-две голямото изпразване на джобовете ще започне. А нашият джоб е тънък – и мъничко да излезе от него, за нас ще е много… И когато било Бат Бойко и ГЕРБ бъдат посочени с пръст “Вие бяхте!” пред гласоподавателите, повече няма дори да влязат в парламента. За изминалите 20 години “преход” не помня да е имало по-сигурна възможност да се превърнеш в политически труп. Така че, ако искат да стъпят пак в политиката…

Разбират ли те това? Мисля, че отчасти да. Забелязвам например, че главният виновник за АКТА в България – министър Трайчо Трайков – започна лекичко да дава заден ход. Можело и да не ратифицираме АКТА, ако не била на дневен ред. Щели сме да постъпим заедно с Европарламента… Мерси, в България вече сме гърмяни зайци. Знаем какво ще се случи, ако се успокоим и престанем да държим парламента и Трайковците под око. Някой ден ще научим, че АКТА е тихомълком ратифицирана. Случаят приключи, чакайте нови цени на лекарствата, проблеми пред износа и гости у вас. И ако някой мисли, че БСП и ДПС ще вдигнат шум, не е познал. Ако политиците ни умеят нещо наистина на световно ниво, то е да се продават. Пардон, да НИ продават.

(Оттук и ключовият извод: АКТА трябва не просто да не бъде ратифицирана – трябва подписът ни под нея да бъде оттеглен. Официално. Съгласно правилото в нея за оттегляне на подпис на страна. Докато това не се случи, нямаме право на успокоение.)

Дали поддръжниците на АКТА са разбрали, че играта е изгубена? Съмнявам се. Предполагам например, че митингът ни ще има крайно скромно отразяване в повечето медии, ако изобщо. А за далеч по-големите европейски протести се съмнявам да бъде споменато каквото и да било. Въпреки че медиите не са праводържатели, а са пострадали от праводържателството – просто се досещам, че ще има още “инвестиции”. Иначе казано, това шествие е само началото на борбата срещу АКТА. Прекъснем ли я, без България да е оттеглила официално подписа си под АКТА, някой ден ще разберем, че тайничко сме я загубили.

Имаме ли силите да я спечелим?

Пейо ми спомена, че митингът срещу шистовия газ също е бил огромен, но този е бил повече от два пъти по-голям. С гаранция беше най-големият в София за последните повече от десет години. Абсолютно съм убеден, че никоя политическа партия в България не може да събере толкова хора.

И нещо повече – в днешния свят мненията и настроенията ги създава Интернет, пряко или косвено. Дори в села, където най-интелектуалната дейност е пляскането на карти в кръчмата, бабите и дядовците слушат мненията на внуците или местния даскал. На хората, които имат Интернет. А това значи, че ние сме “политическа партия” номер едно в България. Припомним ли си преди избори кой ни докара АКТА (а няма да е трудно), обединим ли се срещу него, ще си получи заслуженото. Подкрепим ли който си постави за цел да оттегли подписа на България под АКТА, ще го вкараме в парламента. Достатъчно е просто да се обединим и гласуваме за интереса си, и България ще е извън АКТА. Независимо колко рушвети са дали поддръжниците й, и на кого.

А все още можем дори да не стигаме дотам – достатъчно е да продължим протестите си, и да сме още повече. Да изкажем още по-силното си неодобрение към ГЕРБ, понеже мотаят нещата. Да демонстрираме как подкрепата им се топи заради глупостта им. И да заявим ясно и категорично – “нератифицирания” и прочее не ни интересуват, искаме официално оттегляне на подписа на България под АКТА. Да не се успокояваме на по-малко, за да не осъмнем един чудесен ден ратифицирали АКТА така тихомълком, както я подписахме.

Оттук и моят призив – нека назначим следваща дата за шествие и митинг. И нека се подготвим още по-добре, и наводним Интернет пространството с покани към всеки да дойде. Нека на този митинг не се колебаем да назовем по име политиците и партиите, които се опитват да ни измамят – така ще знаят, че са разкрити и идентифицирани точно пред когото трябва. И нека заявим ясно и открито, че си поставяме за цел на следващите избори да си припомним, че ни продадоха, и ще обърнем България наопаки, за да агитираме срещу тях. За да знаят, че не се ли откажат да ни продават, ще си платят за това с повече, отколкото са взели.

И нека попитаме в прав текст и останалите партии, които сега на думи са срещу АКТА – ако дойдат на власт, ще оттеглят ли подписа на България под нея? Ако да, нека го заявят ясно и категорично в документиран вид. Ако не искат, ако шикалкавят и мотаят нещата, е ясно за кого играят. И че може би е време да създадем наша си политическа партия. Която непоколебимо да спъва всеки опит някой да ни продава, било правата ни в Интернет, било където и да е другаде.

… Като се прибрах, ми се струпа куп работа на главата, и чак сега успях да запиша натрупалото се в главата ми. Извинявам се за забавянето.

Искам да надигна глас към хората в България, на чиито дела се възхищавам и които са мои кумири. Към българските творци. Искам да им кажа – не защитавайте споразумение като ACTA. Каквото и да ви лъжат за него.

Защото целта на ACTA не е да опази вас от “злите” ви почитатели. Целта й е да опази търговците на авторски права от вас.

Някои творци си мечтаят да хванат и одрусат всички “торентаджии”, които им “пиратстват” произведенията. И се надяват на ACTA да им помогне… Но технологиите за споделяне в Интернет са много нива пред технологиите за прехващането и следенето му. Ако потребител “изпиратства” албум музика, ще го хванат само ако е много неграмотен технически. А и да го хванат, го грози най-много глоба.

Лесни за обвиняване в “пиратство” са тези, чиито творби носят името им и се продават във всеки магазин.

Вие.

Ама вие не крадете ли? Творите лично ли? Да, но… не.

Зад всеки Брад Пит, Мадона или Стивън Кинг стоят десетки хиляди малкоизвестни актьори, певци и писатели. Точно така и зад всяка от десетките хиляди популярни и прославени книги по света стоят десетки хиляди останали в сянка. Пресметнете и ще се уверите – почти всяко смислено изречение вече е написано някъде от някого и е негова интелектуална собственост. Всеки стих, всеки музикален риф, всеки сюжет, всяка картина или скулптура… А съвременната компютърна техника позволява откриване на подобия дори в колосални обеми информация. Когато потърсите нещо в Гугъл, той за част от секундата преравя целия Интернет и открива съвпаденията и приликите. Лесно и бързо.

Нямате как да сътворите нещо, без повечето от него да се окаже “откраднато” от малко известен перуански поет или случаен австралийски графоман. Какво, не сте били чували за такъв? Те всички крадци така разправят. Може би героят ви се казва иначе или държи камък вместо нож, но приликата ще е достатъчна, за да ви издейства екип умели корпоративни адвокати присъда. А понеже за разлика от потребителя вие сте замесени в комерсиално разпространение, ще получите съгласно ACTA затвор. Ако не платите на корпорацията, закупила въпросните интелектуални права, каквото обезщетение ви поиска.

Ама защо корпорациите да съдят точно вас ли? Не само защото сте най-лесни за хващане. А и защото ще очакват да имате какво да ви вземат. И като пушка да сте голи, имате права върху творби, можете да им ги продадете евтино, за да покриете наложената ви глоба. За да имат за нарушаване на какво да съдят другите творци наоколо.

Ама корпорациите ще фалират без вас ли?… Уви. Интелектуалните феодали винаги ще си намират крепостни селяни. Чрез конкурс – който автор е съгласен на най-случайна и дребна огризка. Да, творбите му няма да разпалват умовете и сърцата: скалъпеното срещу огризки е родено да пълзи, а не да лети. Но за корпорациите творчеството е не дух и красота, а пачки и цифри – а пачките и цифрите нямат качество, имат само количество. Останалото е маркетинг.

Ще искате ли да творите в такъв свят? Ще смеете ли?

Не вярвам. Вероятно ще потърсите реализация в друго. Някои може би ще преуспеят, ще управляват фирми и притежават имения. Повечето – вероятно не, ще продават зеленчуци и ще се чудят как да си платят тока. Но и едните, и другите ще усещате напора на красотата и творчеството отвътре. Ще сънувате нощем стихове или картини, и денем пред очите ви ще витаят пиеси или скулптури… И ще давите отчаяно това усещане в луксозни партита или евтин алкохол, смазани от срам пред спомена как сте можели да изберете другата позиция. Да се противопоставите на алчността, да застанете на везните и да ги наклоните с името и славата си. Да опазите свободата си. Да останете творци – докоснати от светлината и доброто и красотата, и раздаващи ги на околните.

Ама такова нещо не може да се случи? Никой няма да го допусне?

Познайте с какво са пословични изразите “Това не може да се случи” и “Това никой няма да го допусне”.

… Ето това е “благополучието”, което носи на творците ACTA. Някой би казал, че е заслужено – който ръкопляска с надеждата да богатее от съдене на другите, заслужава да бъде разорен от съдене. Но когато цената на тази “справедливост” е съсипването на творчеството, не си струва… Моля ви, не подкрепяйте това споразумение. То ви запазва място на трапезата – но като ястието.

А бедите от ACTA едва започват с това. Доста вероятно е тя да блокира търговията с генерични лекарства – като резултат средната цена на лекарствата ще скочи между 5 и 10 пъти. Познайте какви ще станат здравните осигуровки на работещите, и дали ще оцелеят пенсионерите. Доста вероятно е ACTA да елиминира конкуренцията и в земеделието – сортови семена, пестициди, дори машини… В промишлеността. В услугите. В цялата икономика.

И дори това все още е само началото. Страшният удар ще е в образованието и науката. Художествено произведение, съставено изцяло от новоизмислени неща, е чисто теоретично постижимо, ако и трудно разбираемо. Но няма как научен труд да не е базиран на и свързан с вече доказаното и разработено. Нито пък учебник може да бъде написан иначе освен на базата на съществуващи учебници и трудове… Познайте кога ще дочакаме лекарствата против рак и СПИН, чистата енергия, истински здравословните храни, полетите в Космоса и всичко друго, за което някога сме мечтали. И познайте къде ще трябва да пратите децата си, ако искате да се изучат истински. (Подсетка: Бразилия, Русия, Китай, Индия, Индонезия и другите страни, декларирали, че няма да подпишат ACTA…)

Може ли да приемат ACTA, и този кошмар да се размине? Всичко може. Примерно корпорациите, които са инвестирали милиарди в рушвети в подкрепа на ACTA, да се откажат да си ги върнат с печалба… По-вероятното, за съжаление е, кошмарът да се случи. Ако не го спрем. А можем – за щастие, имаме премиер, който се плаши от масови протести и взема предвид мнението на протестиращите.

Заповядайте на шествието срещу ACTA в събота. Сборният пункт са пилоните на НДК, часът – 11:00. Облечете се и се обуйте добре. Ако имате термос, вземете си топъл чай – може някой да е подценил студа. И най-вече поканете всеки, който не иска да завещаем на децата или внуците си нуждата да вдигат революция. Точно сега, точно ние можем да преборим кошмара, лесно и законно. Просто трябва да сме заедно.

Нека бъдем там заедно, скъпи мои кумири и извори на възхищение. Един обикновен ваш почитател ще се гордее да ви е подкрепил в борбата да останете творци.

Имало едно време, в една далечна приказка, през девет приказки в десета, вълци и агнета. И дошли веднъж вълците при агнетата и рекли:

– Много е мътенето на водата напоследък, вреди на здравето. Трябва да се направи нещо. Да приемем един закон, дето да наказва за мътене на водата. Сурово и окончателно.

– А, не, тая приказка вече сме я чели – отговорили агнетата. – Сега живеем в друга приказка, свободна и демократична. Трябва да има равноправие в този закон, иначе не става.

– Съгласни сме! – рекли вълците. – Законът ще гласи: “Който обвини друг, че му мъти водата, без значение дали е вълк или агне, има право да изяде другия.” По-равноправно от това няма как! Нали?

Ей на такъв закон ми приличат и SOPA, и PIPA, и ACTA. И май не е много чудно, защото това им е и идеята. На хартия са толкова равноправни и демократични, че няма как повече. И толкова в защита на агнетата творците…

Само дето на практика е иначе. На практика тези закони утвърждават свръхмерни права за праводържателите – големите търговци на интелектуални права, за сметка на правата на всички останали. Както на потребителите, така и на творците. А също и на издателите, които не спадат в категорията “големи праводържатели”. Уверенията, че противостоенето било “автори срещу потребители” е лъжа. То всъщност е “праводържатели срещу автори, потребители и повечето издатели”.

Ако някой не ми вярва, да пита Данчо Караджов как са му опазили правата и интересите “Мюзикаутор” и “Профон“. (Допълнено уточнение – издънката е на Мюзикаутор, Профон нямат общо с нея.) Или пък преводача на “Властелинът на пръстените” Любомир Николов – колко успя да опази правата си срещу едър праводържател, който го окраде. Или да се замисли има ли как най-злите врагове на един писател да са неговите читатели. При положение, че за тях творбата му е мисъл и дух, идея и мечта – докато за “добрите” праводържатели тя е просто пари. Дали читателите му няма да са много по-съпричастни към нуждата му да яде, отколкото праводържателите.

В излязлата още през 1996 г. “Идору” Уилиам Гибсън предсказва с убийствена точност отношението на бъдещите големи праводържатели към авторите и таланта като цяло. Известността е валута – вид валута, която служи за купуване на умове и души. И тя следва да бъде контролирана, точно както всяка валута. Трябва да я има в достатъчни количества, за да може да купува достатъчно умове и души. Трябва да не става прекалено много, за да не настъпва в нея инфлация и собствениците й да губят вложенията си. И трябва да бъде контролирана изцяло и само от наши хора, защото е пари и власт.

За големия праводържател творецът е вид добитък, от който може да бъде доена известност. Известност, която може да бъде конвертирана в пари (чрез продажбата й във вид на произведения) и влияние (чрез примера, който творецът дава, или позициите, които заема…). С известни вложения (реклама, хвалби…) надоят може да бъде увеличен колкото е нужно. За да не секне надоят, добичето бива хранено със сенце (по възможност по-малко) и уверения как се грижат за правата и щастието му (по възможност повече, те са безплатни). А при спадане на търсенето на известност, или появата на предлагана при по-добри условия, или дори просто за предотвратяване на вероятността добичето да придобие собствено влияние и да се помисли за човек, надоят бива съкратен и евентуално добичето бива изхвърлено от фермата да мре от глад. Нищо лично, просто бизнес.

Големият праводържател знае много добре, че потребителите на творчеството никога няма да оставят твореца гладен. Че дори ако само една десета от тях му плащат пряко, творецът ще получава много повече, отколкото му дава големият праводържател. Ако разбере това, творецът може да събере смелост да елиминира посредника и да предложи творчеството си пряко на потребителите. И тъй като от това ще спечелят и двете страни, тази перспектива е особено опасна за големите праводържатели, и те се опитват да я предотвратят. Лъжите, че потребителите са зли и ще оставят твореца гладен, са един от начините.

Друг начин е създаването на социална ситуация, в която творецът не смее да твори, ако не е под “защитата” на голям праводържател. Схемата е проста – “нарушаването на интелектуални права” се криминализира тежко, уж в защита на творците. Докато те не се досетят, че всяко изречение вече е написано от някого отнякъде, всеки сюжет – използван, дори с вариациите, всеки музикален риф – изсвирен… Ако техен разказ съдържа няколко изречения, вече написани от някой автор някъде, този разказ е поне отчасти плагиатство – другият автор е окраден. Без значение дали не е неизвестен на никого графоман, и дали тези изречения не са примерно твърде специфичен превод. Същото важи и за “до голяма степен съвпадащ сюжет”, за “отгоре-отгоре преаранжирана музика”, и т.н. Ама ще се кълнете, че лично сте ги създали, и не сте и чували за някакъв перуански писател, известен само на семейството си? Ми то всички крадци така разправят. Добре, че съвременните електронни технологии позволяват претърсване на колосални обеми информация и откриване на подобни уж случайни съвпадения…

А къде да отидат учените? Никой няма да погледне на сериозно научен труд, който не е в значителна част цитати и позовавания, и с основание – науката се крепи на връзките на частите с цялото… Или търговците на обикновени стоки? Ще посмеете ли да внесете някъде стока, ако дори съвсем случайна и частична прилика на логото или името й с тези на някаква друга, може би съвсем различна стока, означава да бъде наредено унищожаването й без никаква компенсация за вас? А спре ли търговията на стоки, освен на най-високоценовите и маркови, какво става със свободния пазар, който е основата на всичко най-свястно в капитализма?…

… За науката и търговията просто се отчайвам. Ще се занимавам с тях в други записи. Ако имам силите… Но ми се иска да направя поне нещичко, за да спра една от най-гнусните лъжи на интелектуалния феодализъм, наречен едро праводържателство.

Предлагам да организираме някакъв клуб, общност или както щете го наречете, на творци, които се противопоставят на ACTA и на сродните юридически изчадия… Сигурно ще се скъсате да ми се смеете – кой съм аз, че да се пъча сред истинските творци? Хлапе с прашка, което се опитва да поведе опитни и закалени воини…

Да, може и да съм хлапе в сравнение с тях. Да, може и да съм бездарник, не всеки е роден с талант. Но това, което написах, е вярно. “Приятелите на творчеството”, които се опитват да го “подкрепят” с ACTA, всъщност са с мерак да бъдат не защитници на творците, а техни пастири, доячи, стригачи и колачи. И защото получат ли властта, която искат, няма как апетитите им да не продължат да растат. Желанието им да правят творците все по-закрепостени, послушни, заменяеми и нископлатени – също. Бъде ли заменен светът, в който творецът е ключът към творчеството, със свят, в който ключът към творчеството е праводържателят, ще е късно да се пробуждаме.

Обръщам се към всеки творец, който не иска да бъде използван за добитък: тази приказка не е с хубав край. Моля ви, присъединете се. Още не зная къде и към какво точно, то тепърва ще се избистря, надявам се с ваша помощ и под ваше водачество. Не е заради мен, аз няма да спечеля нищо от това, нито пари, нито слава или чест.

За вас си е.