Grigor Gatchev - A Weblog

Какъв ли процент от картините на старите майстори са женски тела? Голи колкото е било допустимо по тяхно време, често даже повече?

Значителен. А като се има предвид колко малко е било допустимо по времето на повечето от тях, сигурно това е преобладаващият като идея вид рисунка.

Дали това доказва всевдъхновяващото значение на женската красота? Поетично и възвишено обяснение. Уви, повечето поетични и възвишени неща в грубия ни реален свят се оказват неверни.

Дали да не пробваме да обясним нещата с биология и хормони? Така де, материализъм в действие. Старите майстори всички са били мъже. А повечето от тях, докато станат майстори, вече са били и стари, с каквито се сещате изводи от това. И в поезията толкова от най-красивите неща са създадени от несподелена любов, или от мечтата да стане споделена. (Стане ли споделена, поетът вече няма време да пише.)

Може и това да е. Но ми минава през ум и друго обяснение.

Бях чел на времето разказче, не помня нито заглавието му, нито автора. Беше за гений, който обаче всяка нощ, докато спи, забравя целия си жизнен опит. Сутрин е идиот, мучи нечленоразделно и се чуди какво са тези двукраки наоколо. Към обяд вече се е научил да говори, върши си работата (метач е) и жадно попива света наоколо. През следобеда вече е настигнал средните хора, на вечерта вече е велик учен, прави открития, създава теории, пише статии… На следващия ден – отново.

В един момент той беше разбрал, че това се повтаря с него всеки ден. Една вечер си направи тетрадка, която да му помогне да навакса по-бързо на следващия ден. Почна я с елементарни пиктограми, които да са понятни и за идиота, обясни чрез тях езика и азбуката, описа къде и какво да гледа, за да натрупа максимално бързо нужния му багаж… И познайте какво направи, за да привлече към тетрадката вниманието на сутрешния идиот?

Залепи на корицата й картинка на гола мацка.

… Наречете ме елитарист, ако искате. Но според мен светът се състои от (твърде) малко хора, и (твърде) много добитъци. И най-важната цел на хората според мен е да помогнат на добитъците също да бъдат хора. Най-малкото за да не осират общата къща, в която всички живеем, и да я превръщат в обор, въпреки усилията на хората.

На теория не трябва да е трудно. Добитъците се отличават от хората не по заложби или нещо друго трудно преодолимо, а просто по това, че не са научени и възпитани да носят отговорността за себе си и околния свят, и да се трудят върху себе си и света. Отделно от това, границата е относителна както по степен (някои хора се трудят повече върху себе си и света, отколкото други), така и по направления (нерядко в някои отношения някой спада към добитъците, а в други – към хората).

На практика обаче не е лесно. Не защото нито е позволено, нито е редно да правиш някого насила човек. А защото има една граница, която като че ли е базовото, абсолютно деление между хора и добитъци. Тя е схващането, че нещата стават с работа, и че трябва да се грижиш както за себе си, така и за средата си, тоест за обществото. Иначе казано, че за да получаваш, трябва да даваш. (И че за да има стойност за теб това, което получаваш, трябва да даваш неща, които също имат стойност за теб.) Който е научил този урок, вече няма как да е добитък, ще се грижи. Когато колкото може… Въпросът е как да научим добитъците на този урок.

И си мисля, че тук идва картинката с голата мацка. Средството, с което да накараш идиота (който си в някаква крайна сметка или разширение на нещата ти) да отгърне корицата, зад която е описан урокът. Да се зазяпа, да му стане интересно, да започне да използва главата си. Оттам нататък вече е по-лесно.

… Спомням си случай още от соц-време. Филмите на ужаса тогава бяха забранени, особено пък за непълнолетни. Съответно бяха голяма рядкост, издирвана с много усилия и гледана с настървение.

Един клуб по фантастика реши да си направи експеримент. (Заради който си го отнесе, но това е друга тема.) Събраха колкото успяха филми на ужасите, и започнаха да ги въртят в импровизираната си видеотека на хлапаците от клуба, от сутрин до вечер. Всеки член на клуба можеше да дойде когато иска, и да гледа колкото иска… Отначало беше като наркомания, всички целодневно висяха там и попиваха екрана. Само след две седмици обаче наличният репертоар им писна. Бяха намерени още филми, но и те изтраяха само две седмици.

След този месец повечето от клубните членове не се вълнуваха твърде от филми на ужасите. Когато разбрах за експеримента, си помислих, че сигурно са “преяли” с тях, и са се отвратили, или пък че са ги научили наизуст, и са им станали скучни. (Тогава ужасите се отличаваха с още по-малко разнообразие отсега.) Истината се оказа различна.

Бяха запълнили в себе си дупката на любопитството, и бяха започнали да оценяват филмите като филми. И се беше оказало, че повечето от тях, точно както и повечето филми по принцип, не са кой знае какво. Гледането на филми заради ужасиите в тях, на ден сигурно по колкото преди това са гледали общо през живота си, малко по малко беше изработило на клубните тинейджъри представата и критериите за филм като художествено произведение. Една малка част най-елементарни продължаваха да търсят “по-якото”, но мнозинството беше надмогнало най-елементарната консумативност, беше започнало да оценява и подбира. Съотношението хора към добитъци беше започнало да се обръща – вече хората бяха многото, а добитъците малкото.

Какъв процент от тези хлапета щяха, при подходящи условия, да започнат и да творят, всеки както и колкото умее? Да се трудят, дори ако не им се плаща за това, заради удоволствието от създаването? Не зная. Вероятно животът щеше да нарита някои от тях обратно в обора. Но искрата тогава беше запалена. Повечето с удоволствие обсъждаха нещата, проявяваха интерес и даваха идеи. Първоначално за ефектите. После и за сюжетните закачки, постановки и ходове. За типажите на героите. После преминаха към анализ и на филми извън този жанр… Ако увличането беше продължило, щяха да извървят и останалото от пътя. Изразът “когато сме най-зле, ей така да сме” за тях вече нямаше да значи “мач, ракийка и салатка”, или друг вид 100% консумация. Вече започваха да дават, макар и все още само като неодялан мисловен продукт. Не просто дървени мнения на принципа “мога ли аз да те надспоря”, а сътрудничещи си идеи.

… Така че може би старите майстори са имали и това предвид. Не са били глупави хора. По тяхно време е било казано, че красотата ще спаси света. Може би защото е средството добитъците да се превърнат в хора по свой избор и желание… И са я творели, в какъвто вид ще привлече и идиотите.

А може би и ще поддържа да гори пламъка вътре в тях самите, техния собствен дух, дори ако са паднали духом до идиотизъм. Защото и това се случва. И когато се случи, е нужно да има как да се вдигнеш отново.

И може би възвишеното и поетично обяснение за значимостта на женската красота всъщност е вярно. Не само на физическата, въпреки че и тя е важна. И на топлината, човечността, благостта, добротата, грижата. (Тях ги има и в мъжете, но в жените са някак истински на мястото си.)

(Няма ли кой да си направи прост психологически експеримент? Да накара група мъже (а защо не и група жени) да оценят външността на еднакво красиво момиче, примерно едно и също, което в единия случай се държи като много свестен и истински човек, а в другия – като празноглава лошотия. Сигурен съм, поне за мъжете, че разликата в характера ще даде смайващо голяма разлика в оценката на външността…)

От блога на Случайна… 🙂

Мислещият тиранин, по мнението на Ветинари, беше изправен пред много по-трудна задача, отколкото управникът, издигнат от някаква идиотска система тип “гласувай си сам богатство”, като например демокрацията. Вторият винаги може да каже на хората, че грешката си е тяхна.

(Тери Пратчет, “Going Postal” – мой превод)

Ако Бойко Борисов може да се определи с една дума, тя е “популист”.

Популизмът често е обругаван като едва ли не баща и майка на всички злини в политиката. Но истината е, че популизмът е правене (или казване) на неща, които хората харесват. А хората често са глупави и късогледи в това, което харесват, но не винаги и не за всичко. Случайно ли най-горещите заклеймители на популизма са хора, които харесват това, което повечето хора не харесват – или техни говорители?

Популизмът е добър или лош в зависимост не от политика-популист, а от зрелостта на електората. Ако хората харесват неща, които работят в тяхна полза, особено ако вземат предвид и по-дългосрочния план, то популизмът е изключително полезен и ценен. Лош е, когато царува сред незрял, късоглед и плиткоумен народ.

И тук е интересното. Българският народ е до немай-къде незрял, късоглед и плиткоумен в куп отношения. В куп други обаче е чудесен, зрял и мъдър – просто да не повярваш, че това е същият народ. Незрял, късоглед и плиткоумен е в нещата, които касаят общото. Но където се засяга личното на отделния българин, той е много по-зрял и мъдър от много други народи. (Добре де, не е кой знае колко зрял и мъдър – просто повечето други народи са още по-глупави. Така става ли?)

Оттук и простата формула – в България, когато популизмът касае общото, той обикновено не е полезен, но когато касае личното на хората, доста често е полезен. Изключения, и особено изкусни лъжи има винаги, но тенденцията е тази.

Истински интересното става, когато тази тенденция се съчетае с политик, чиято опора е популизмът. Ако той захвърли интересите на електората си и подгони личните си, а ла Негово Държавничество Симеон Втори, опората си тръгва, и той остава извън парламента – кранчето секва. (Първия път – по-бавно. Следващите – сигурно доста по-бързо.) Много по-мъдро би било да угажда непрекъснато на електората си – така ще седи на власт мандат след мандат, и дори да бърка в казана по-малко, ще извади в крайна сметка много повече. (Както като име и слава, така и като чисто материална полза.)

Досега в България почти всички управляващи са били твърде близо до чистото вредителство и паразитиране. Затова и един популист, ако не е особено злокачествен, или политическо бушонче на пак същите паразити, е сериозен напредък. Ако ББ се окаже извън тези категории, нищо чудно да видим доста по-прилично управление от досегашното.

Интересен е погледът върху някои първи стъпки на популиста. Към момента почти половината парламент е негов, и политическата му партия се състои от него. (Плюс произволни други безличия, за пълнеж.) Така че ръцете му са развързани – може да прави почти каквото си поиска. Често му се подиграваме на тема “силният човек”, но на практика в момента той е точно това. Реди правителство и пише какъвто правилник на парламента реши. Какво ще прави по-нататък още не е ясно, ще видим – но да видим как започва.

Парламентът към момента бива стегнат като гвардейско поделение. Наказания за отсъствия свръх минимума. Инструктажи (и обещания за технически мерки) срещу гласуването с чужди карти. Забрани за преминаване на депутати от една група в друга (Това е колкото популизъм, толкова и “затягане на редиците”, но нищо, разбираемо е. 🙂 )

(Допълнение: Обсъжда се въвеждане на гласуване в парламента чрез отпечатъка на пръста, според публикация в Дневник, през блога на Бого Шопов. Коментарът ми е същият като Боговият…)

Което е най-интересно – и предложение да се възстанови прякото излъчване на заседанията на парламента. (И то вероятно не само от една камера, насочена така, че да показва единствено говорещия.) Познати журналисти са ми казвали, че досегашният парламент е било срамно да го гледаш – петнайсетина тулупи спят в залата, и като се каже “гласувайте”, вадят тестетата карти и почват да ги изреждат през апаратите… Ако заседанията се излъчват пряко, сигурно доста журналисти ще имат за хоби следенето дали някой депутат няма да гласува с две карти, и да го издънят по всички медии. Като минимум за проба ще си изпълнява ли Батман обещанията. А Батман или ще ги изпълнява, или електоралният му батмобил ще се превърне в тротинетка. И ще кара следващия мандат при Симеон, извън парламента.

Ако следи медиите и си взима бележки, разбира се. А засега май ги следи и си взима. В процеса на избор на министри се оказа, че около някои от скланяните имена смърди. Въпросните хора моментално си оттеглиха кандидатурите, “по свое решение и молба”. (Бяха постреснали и отблъснали и мен. Здравата се смях обаче, когато вече номинираната официално за министър Десислава Танева внезапно “реши” да си оттегли кандидатурата, пост фактум.) Доколкото знам какво представляват, никой от тези хора не би си оттеглил кандидатурата, ако не го грози като минимум счупен врат. Очевидно ББ е разбрал много ясно, че в неговото положение съпартийците му са много лесно заменими, но гласоподавателите му са безценни. И очевидно е показал, че няма намерение да се спира пред абсолютно нищо, за да вкара в пътя който рискува да му опетни имиджа.

(Понякога покрай сухото гори и суровото. Не разбирам защо трябваше Тодор Йосифов (Тошо Маниака) да излети от парламента, само защото е бил някога рапър. По тая логика Арнолд Шварценегер трябваше не за губернатор на Калифорния, а за чистач да не смеят да го вземат… Очевидно ББ си е взел имиджа много насериозно. Не му се сърдя за това – на негово място сигурно и аз щях да го взема насериозно. Когато избирателят е единственото, което ме крепи…)

В крайна сметка, обявеното към момента правителство не е кой знае колко лошо. Знам неприятни неща за почти половината от депутатите на ГЕРБ, и съм приятно изненадан, че в правителството няма нито един от известните ми като боклуци. (Отначало положението беше твърде различно.) За някои от имената вътре чувам доста добри неща, примерно за Симеон Дянков. Малкото, което съм видял или чел от тях, не ми прави лошо впечатление (за разлика примерно от юпитата на Симеон, които с първите си думи ме отвратиха). Разбира се, това не е гаранция за нищо. Но все пак, имаме нещо, което изглежда като добро начало. Пък по-нататък – ще видим. И ако гледаме внимателно и действаме решително, може да се получи и добро продължение.

Популистът е тип политик, почти липсващ у нас – политикът, който следи обществения си имидж и се грижи най-напред за него. Стандартният политик у нас е гьонсуратът, който е политическо бушонче на някой кукловод, граби като за последно и му пука единствено от кукловода му. Всъщност, ББ е точно същото, само че в ролята на кукловод са избирателите – а това е желаното положение при една демокрация. Няма гаранция, че положението ще се запази за в бъдеще, но към момента изглежда такова.

Оттам нататък, от грамотността и мъдростта на избирателите зависи какво ще заслужат като управление. Мъдро и с дългосрочен поглед, или залагащо на евтини краткосрочни изпълнения. Ако масовият избирател след всяко действие на Бойко показва ясно и недвусмислено, че одобрява нещата, които са в негова полза, и му пише на гърба грабежите и корупционните изпълнения, ще имаме каквото ни е нужно. Не го ли показваме… познайте кой всъщност ще е виновният, че ограбването ни продължава.

Също, от нас си зависи дали няма да изпуснем контрола върху ББ, и този контрол да иде в ръцете на старите кукловоди, този път чрез контролираните от тях медии. Към момента ББ се радва на нечуван медиен комфорт, не на последно място защото много журналисти разбират, че той е една от последните ни надежди. Ако обаче се опита да прекрати пладнешките грабежи, ще настъпи здраво интересите на кукловодите, и те ще дръпнат силно конците на медиите си. Журналистите сигурно ще се опитат да се съпротивляват; ако Бойко е умен, без колебание ще ги защити с цялата мощ на държавата. Истинската защита обаче има как да дойде единствено от нас. Искаме ли да си запазим контрола върху Бойко Борисов, трябва да противостоим на опитите на старата мафия да ни го отнеме, чрез контролираните от нея медии. Седим ли си в къщи на салатка, ракийка и “когато сме най-зле, ей така да сме”, много скоро ще усетим ръцете на мафията отново в джобовете си. Още по-решително отпреди, защото джобовете ни са по-празни, а мафията е по-лакома. И ще стигнем до “когато сме най-добре, така да сме”.

Ако ББ настъпи мафията твърде здраво, и тя види, че не може да му надвие, ще се опита да се спазари с него. Правила го е неведнъж, досега винаги успешно. Тук нещата вече зависят от славолюбието му и манията му за величие. Ако е по-нормален, вероятно ще приеме, и на следващите избори ще иде при Симеончо. Ако е луд от категорията на Иван Костов, ще откаже.

При този вариант има две възможности. При единия ще се опита да прави своя мафия, или пък няма да контролира с достатъчно твърда ръка хората си да не крадат – при този вариант ще иде на следващите избори при Костов. Ако обаче действа с твърда ръка, и търси име и слава повече от всичко, ще ги получи. Вероятно ще обере много негативи от кризата, но ако е позачистил осезаемо корупцията, нищо чудно в следващия парламент да има и две трети мнозинство. (Всички ще знаят, че той не е идеален – но ще знаят и че алтернативата най-вероятно ще е от сорта на Станишев, Симеон, Костов, Беров или Доган. Познайте кого ще предпочетат.)

Колкото и да е парадоксално, колкото по-луд, славо- и властоманиак е, толкова повече признание ще получи. И ще е заслужено. До такова дередже сме се докарали с търпение и лайнодушие – единствената ни надежда да е в лудите.

Заслужено. Търпеливите и лайнодушни народи не заслужават да съществуват. Тежка дума, но не винете мен за нея – казало я е мирозданието, със законите си. Така че да се лекуваме от излишно търпение и равнодушие, докато не е късно. Отсрочката е дадена – да не я изпускаме. Втора надали ще има.

Това е един от най-често задаваните ми въпроси на тема Линукс.

Много хора просто не вярват, че е възможно зад Линукс да не стои някоя огромна фирма. Повечето от тях са чували, че Линукс е нещо свястно (ако и да мислят, че е нещо прекалено сложно за тях). Но идеята, че цяла операционна система (че и огромен набор приложения) може да се пишат просто от хората, които работят с тях, е свръх възможностите им за възприемане. Те са твърдо убедени, че не може нещо да е свястно, ако не е правено от голяма фирма с много пари.

Е, от днес имам силен аргумент, с който да ги убедя, че Линукс може да е свестен.

Погледнете кой е пуснал три нови драйвера за ядрото. 🙂

– Господине, може ли да ми помогнете с двайсет стотинки? Господ да ви поживи…

Младежът не е опърпан, и не прилича на типичен просяк. Нито пък на болен или инвалид. На много места из София човек може да срещне такива да се въртят около някой магазин, и да молят минувачите за помощ.

Обикновено ги подминавам, без да им обърна внимание. Този път обаче се запитах – прав ли съм? Не зная какво му е. Може пък наистина да е закъсал. Бедата не винаги личи по външния вид – как да разбереш ситуацията?…

– Искаш ли един лев?

– Разбира се, господине! Господ здраве да ви дава!

– Измети тротоара оттук до другата пресечка. Двайсетина минути работа е. – Смятам бързо на ум – ако работи така от сутрин до вечер, би правел около шестотин лева месечно. Чисти. Ако работи по осем часа на ден, и в събота и неделя почива. – Ей сега ще ти купя една метла от магазина. Имам да пазарувам, при тази опашка след двайсет минути тамън ще съм приключил, и ще ти дам парите.

– Ама аз такова, господине, не умея да мета…

– Не се безпокой, то не е трудно. И аз до едно време не умеех, пък като ме подгони нуждата, се научих.
Идваш ли?

Момъкът ме преценява за момент, и на лицето му е ясно изписано – метлата е твърде евтина, и да избяга с нея, вместо да мете, няма да й вземе много пари. След това се обръща и започва да оглежда другите минувачи.

– Какво става, не искаш ли да изкараш пари? – подмятам аз иронично, и кипя отвътре. Мразя хора, които паразитират върху добротата на околните. Защото по този начин я унищожават.

Той ме следи с ъгълчето на окото си секунда-две. Видял, че няма да се разкарам, внезапно се завърта към мен. От нещастния младеж няма и помен – превърнал се е в опитен уличен бияч със свити юмруци:

– Разкарай се оттук, че ако ти светна един!

Без да помръдна, го поглеждам право в очите и тръсвам лекичко ръце, за да ги разхлабя, за бързина на реакцията. Налети ли ми, с удоволствие ще му счупя нещо. А ако е успял да ме закачи дори малко, ще го завлека в някой заден двор, и какво му се пише, не е за описване…

Няколко секунди се гледаме. Оня почва да осъзнава, че вместо стреснат и уплашен съм ядосан. И че освен това съм към два метра, и че надали ще ми е проблем да го вдигна и бухна в земята с една ръка. За това време, и да успее да ме удари два-три пъти, няма да ги усетя при разликата във физиката ни, а оръжие очевидно няма. Измърморва нещо, и се лепва към току-що излязла от магазина жена с тежки торби:

– Госпожо, можете ли да ми помогнете с двайсет стотинки?…

Предложил ми е задчелюстния си нервен възел като на тепсия – един дори не особено силен удар, и ще лежи до вечерта, а остатъчни болки ще има поне три-четири години… Сдържам се. Гнус ме е. Повече, отколкото от червеи, хлебарки или каквото щете. Бил съм на упражнения по патоанатомия на аутопсия на разложен труп – смърдеше така, че ми течаха сълзи, но даже тогава не ме беше толкова гнус като сега. Знам, че не бива такъв отпадък да бъде оставен да паразитира и изсмуква състраданието и човечността на хората. Но не мога да се насиля да го докосна. Повръща ми се от мисълта, че ще мина близо до него…

Влизам в магазина. Докато подбирам покупките, момче от персонала оставя до мен две каси замразено месо, избърсва си потта и се изправя да поеме въздух, преди да почне да ги реди. Заплатата му, погледнато почасово, нищо чудно да е половината на това, което бях предложил на боклука отвън. А се бъхти като хамалин от сутрин до вечер за нея.

– Често ли се мотаят такива просяци около магазина?

Момъкът гледа секунда-две навън, докато разбере кого имам предвид.

– Ми… Май често. Почти всеки ден го виждам.

– Магазинът ви е хубав, а заради такива отпред ми се отщява да идвам да пазарувам от него.

Момчето въздъхва.

– Не само на вас, господине. Днес сутринта една жена питаше касиерките не могат ли да го разкарат, бил ужасно досаден. Ама той само пред вас е мазен и хилав, иначе е побойник. Не ни се сърдете, просто не ни се иска да пострадаме…

– Разбирам ви напълно. Между другото, веригата ви магазини не е малка. Нямате ли звено за охрана? Този човек ви проваля продажби, все едно краде от магазина…

Не довършвам – няма смисъл. Очите на момъка са направо светнали. Кимвам му усмихнато и се насочвам към касите.

В известен смисъл, типът отвън наистина има нужда от помощ. Ако изяде един здрав бой, и това го отучи да проси, може да иде да работи и да стане от него с времето човек. Тръгне ли така, сигурно само след година-две вече ще е благодарен на натупалите го. Ще си е изработил представата как работещ човек гледа просяците, и ще разбира от каква помийна яма го е изритала охраната.

Не можах да му помогна лично. Ако ми беше налетял на бой, направо се ужасявам как сигурно щях да го подредя, преди да се овладея. Хем ми е гузно, че не го поступах, хем съм щастлив – лесно можех да прекаля в онзи момент.

Чудя се, дали погнусата ми не беше някакъв предпазен механизъм? Нещо, което да опази както мен от неприятности, така и него от жестоко осакатяване? (Човешките инстинкти и култура са пълни с елементи, които ни пречат да вредим на околните. Без тях не бихме могли да бъдем социални.)

Или може би да опази мен от нещо, заради което после ще се срамувам и гнуся от себе си? Ако е така, добре, че го има. Този свят е пълен с подобни боклуци – ако не се науча да се владея в такива моменти, по-добре да не се меся. Ако убия някого, вместо да му помогна да се оправи, няма да си го простя. Дори ако ми дадат после орден, вместо да ме съдят.

Едно е хубавото – за това мога да си помогна сам. 🙂

Бат Бойко взе мандата. Да видим какво ще направи.

До момента за министри бяха скланяни един огромен куп ГЕРБ-аджии, доста от тях, меко казано, не съвсем читави. (Да не кажа, че да ти се дощат познатите физиономии пред тях.) За щастие, от до момента потвърдените трима няма някой, който да ми е известен като особено скандален. (Не че знам всичко за тях. Нито пък че няма останали кресла за заемане от боклуци. Но поне досега назованите са по-читави от средното за скланяните.)

Тактиката на ББ е интересна. Трима министри определи още преди приемането на мандата и започването на преговорите – “за тези министерства преговори няма да има, те са мои, точка”. МВР – ясно, ключова позиция. Финансите – също. Културата – не толкова, но пък за нея човекът е ключов: Вежди Рашидов е първият реверанс на ББ към българските турци. А това може да означава, че Борисов има информация за възможни предстоящи ядове с тях, и взема превантивни мерки. (Или пък че просто така му се е прищяло.)

Защо МВР е ключова позиция? Би трябвало да е глупав въпрос, но не е. Много от разните служби, включително от тези с “активните мероприятия”, не са под шапката на МВР – на подчинение са или на президента (разузнаване), или основно на парламента (ДАНС). МВР е един от основните инструменти за политическа власт с мръсни средства, и единственият достъпен от позицията на ББ. А скланяният за МВР-шеф Цветан Цветанов е верен подчинен на ББ още от главното му секретарство там. Вероятно най-верният му подчинен изобщо. И сега Бат Бойко рискува шефството над парламентарната си група (той самият не е депутат, така че не може да я контролира пряко), за да хване истински добре МВР. Показателно.

За да се бори срещу корупцията ли е толкова нужна на ББ здрава ръка в МВР, или за да завладява политиката? Ако второто не го интересува, трябва да е глупак. А мисля, че е тъп, но хитър. А ако първото не го интересува, ГЕРБ ще е следващото НДСВ. Така че предполагам, че ще наблегне на второто, но отвреме навреме ще се занимава и с първото. Горе-долу като кметуването му в София – много приказки, малко работа (но все пак като че ли малко повече от предшествениците му). Пък да видим. Сега поне ще му е трудно да се оправдава с пречки от политическите противници.

Финансите са ясни. Който държи парите, държи властта. Парата купува и продава коалиции, вярности, гласоподаватели и какво ли не още. Нямам представа доколко Симеон Дянков е верен на ББ, и дали е крадлив, или не. За да е посочен за поста още преди преговорите, очевидно на неговата вярност се разчита много. Дали ще я оправдае – предполагам, че да. Дали обаче ще е и добър финансист, и не прекалено крадлив – ще видим.

Вежди Рашидов и културата – вече казах, жест към българските турци. Много от тях вероятно ще се гордеят. Само че и на тях, и на другите ще им е по-важно да ядат, а това основно го дава Министерството на земеделието (най-вече чрез изкупуването на тютюна). Вежди Рашидов се надявам да е талантлив културен министър – останал съм с впечатлението, че е мъжкар. Ако не греша, имаме шансове да върши добра работа.

Но за земеделското министерство и изкупуването на тютюна – тук вече ще видим. Стане ли то образцово и без Доган, на следващите избори нищо чудно ДПС да слезе под 10% (при сходна активност). При мръсна игра може и доста повече да слезе (напр. земеделски министър или зам-министър, за предпочитане турчин, който да не се гнуси от Догановите номера). Но колкото и да падне, все ще е от полза. Не “за да се махне мръсния турчин от политиката”, а за да си поемат и българските турци въздух, и да осъзнаят още веднъж, че всички сме в един казан, и няма смисъл да се делим.

Част от интересното се случва обаче в парламента. Шеф на парламентарната група на ГЕРБ май все още няма окончателно утвърден, а този пост ще е от ключово значение за ББ. Ако съдя по опит от минали избори, в подобни набързо създадени партии обикновено се намират по предостатъчно мафиотско-ченгеджийски “подводници”, които при настъпване на интересите на мафията се опълчват срещу групата си, и почват да гласуват с БСП и ДПС. Твърди се, че ББ е заставил всички кандидат-депутати да подпишат преди да влязат в листите документ, че бъде ли им поискана оставката, ще я подадат моментално и без хък-мък. Който документ след изборите има юридическата стойност на тоалетна хартия. Чувал съм обаче, че тоалетната хартия има много висока стойност в момента, в който се окажеш очи в очи с бухалки… За да я проима обаче стойността, трябва някой, дето да не се колебае нито за миг да извади бухалките, и най-вече да е желязно верен на ББ. Не знам дали той има такъв човек в парламента, освен Цветан Цветанов.

Интересни са и други моменти. Най-вече твърдият инструктаж към депутатите на ГЕРБ да не гласуват с чужди карти, и задължително да присъстват на заседанията. (И заканите тежките глоби за отсъствия да бъдат вкарани в правилника на парламента, и да важат за всички депутати.) И набиването в главите им да не забравят, че седят там по поръка на избирателите си.

Да си призная, мисля, че това е чист популизъм. Но въпреки това го смятам за много полезно. Депутатът се разгащва и самозабравя именно когато му бъдат отпуснати юздите в обичайния му ежедневен живот. Така че смятам стегнатата парламентарна дисциплина за едно полезно средство депутатите да се сещат, че са не дерибеи на почивка, а служители на работа. Само то надали ще е достатъчно, но все е от полза.

Обратното също важи: за мафиотите и кукловодите в България е важно депутатите да се смятат за дерибеи на почивка. Тогава са по-податливи на корупция или фини заплахи, и по-безхаберни към държавата. Така че един чудесен, сигурен и надежден белег накъде вървят нещата, и с каква скорост, е дали въпросната парламентарна дисциплина ще бъде въведена, и доколко ще бъде спазвана, и за колко дълго. Ако след месец, два или три залата пак почне да остава полупразна, и особено ако гласуванията при това пак показват по 200 и повече гласа, значи е време да търсим следващия спасител. (За разумна преценка и прочее… не знам ще дозреем ли някога. На изборите имаше някакви зачатъчни признаци, но да видим.)

Друг косвен белег за преценка каква свиня ще излезе от новото прасенце е откритостта на властта, която ще установи. Доколко например камерите в Народното събрание ще могат да го показват свободно – дали няма да бъде възприет починът “Пирински” да има само една камера, фиксирана така, че да не се вижда колко души има в залата, и ако някой журналист посмее да снима празните кресла, да му бъде отнемана акредитацията. Дали Министерският съвет ще дава редовни брифинги и отчети, и най-вече как ще се отнася към неудобните въпроси. Сигурно има и още други белези за преценка.

Накратко – назначихме си нови мениджъри във фирмата, на която сме собственици. Сега е време да ги контролираме зорко, както е редно с всеки нов кадър, още повече управленски. И ако се окажат крадливи и безпардонни, е редно да вземаме решителни и категорични мерки – иначе ще бъдем крадени както досега, а може би и повече. Едно от малкото неща, които не мога да отрека на ББ е, че ако се размиришеше твърде много около някой негов подчинен, го разкарваше. Време е при първия признак на крадливост да пробваме дали не е било предизборно замазване на очи.

Останалото… ще го видим.

Нали се сещате за онази серия пародийни филми – “Страшен филм”, “Епичен филм”, “Филм за бедствия”…?

Преди няколко вечери аз пък сънувах “Катастрофичен филм”. Нещо като “Филм за бедствия”, ама по-различен. С доста повече бедствия, като начало.

За съжаление не помня целия сюжет. Мержелеят ми се смътно няколко неща:

– Един от главните герои бягаше нанякъде, за да подмамва след себе си гигантски изкопаем радиоактивен динозавър. Целта беше да го закара на територията на противника, за да предизвика атомна война. Падналите атомни бомби трябваше да предизвикат земетресение от 15 степен по скалата на Рихтер, което беше нужно, за да плисне високо в небето гигантската вълна, надигната от топенето на ледовете, която се носеше към гъсто населени брегове. Плисването високо в небето, освен за да спаси хората на брега, служеше и за още нещо: на височина 12 километра огромното количество вода трябваше да срещне студена атмосферна вълна, предизвикана вече не помня от какво, и да я стопли, за да не замрази тя света. Водата вследствие на това пък трябваше да замръзне като една огромна ледена буца, и да се сблъска с и да отбие от Земята падащ гигантски метеорит. Тънкостта беше отбиването да стане по такъв начин, че метеоритът да удари и разруши огромната извънземна летяща чиния, дошла да завладее света.

Друг един от главните герои, който беше биолог, в това време работеше с екип вулканолози. Трябваше бактериите на чумата, която в момента опустошаваше целия свят, да бъдат генетично модифицирани, така че да разяждат вулканични скали. Идеята беше те да разрушат запушалките на вулканите на разни места по света, за да могат те да изригнат катастрофално и едновременно, да напълнят атмосферата със серен двуокис, и така да изтровят мутиралите гигантски мравко-паяци, подхванали света пък от другия край. (Чумата трябваше временно да остане, за да може службите на Онзи Свят да бъдат претоварени, да се повредят и по този начин да бъде отложен краят на света за един милиард години, докато службите се възстановят. След това биологът щеше да се справи с нея, като саботира и взриви колосално електромагнитно импулсно оръжие, създадено от щатското правителство, но свалено от въоръжение като твърде опасно за целия свят – то трябваше да обърне назад биологичното време, и да накара бактериите да реконструират мъртвите тела обратно до живи, и останалите неприети души вследствие повредата в Онзи Свят да ги населят обратно.)

Един трети пък се опитваше да спаси някакъв четвърти, който беше паднал във внезапно отворила се огромна цепнатина в земята, дълбока петнайсет хиляди километра. (Продукт от експеримент на луд учен, който беше разместил нещо пространство-времето, та беше станало възможно в земята да има цепнатина, по-дълбока от диаметъра на Земята.) Та, въпросният трети беше някакъв технолог и беше направил въже, което на петнайсет хиляди километра дължина нямаше да се скъса под собствената си тежест. (За съвсем малко – когато въжето стигна до падналия, той трябваше да си изпразни джобовете, да се подстриже и да си изреже ноктите, за да го издържи въжето. Критичният момент беше, когато нокторезачката му се счупи на предпоследния нокът.) А проблемът беше да го опази от горещината в земното ядро, нали цепнатината минаваше и през него – въжето беше от бъкминстърфулърен, пък той нали е въглерод, гори. Помня, че решиха проблема, като първо бутнаха в цепнатината повредило се и готово да избухне руско супероръжие, което изконсумирва всичкия кислород във въздуха на хиляди километри наоколо – така въжето нямаше как да гори – и една бутилка кислород, за да има падналият вътре какво да диша, след като сработи оръжието.

Абе, направо катастрофична работа…

Изборите минаха. Резултатите вече ги знаем. А дали са добри или лоши…

Според мен са добри.

Не защото БСП паднаха от власт. Много хора тук няма да се съгласят, но за мен БСП не са най-страшните в България. Да, крадат немалко – но най-крадливите са други. Да, продават ни на Русия като за последно – но след като сме в ЕС, е трудно да бъдем продадени изцяло и докрай (не по наша заслуга). В същото време, БСП има немалко прилични специалисти, които не оставят нещата да се скапят съвсем. В определени конфигурации тя би могла да бъде дори полезен член на правителството. (С малко влияние, и след много години. Но принципно би могла.)

Не е и защото НДСВ паднаха от власт (и всъщност направо изчезнаха). Хора като Симеончо, Ники Василев и прочее, според мен ще сме на аванта да платим стотина милиона на някоя друга държава да ги приеме, и да не ги пуска да идват тук. Ще е добре обаче да е голяма и силна, иначе до десетина години ще я затрият и ще дойдат пак… Но НДСВ излъчи и някои много качествени хора. Меглена Кунева, например. Минчо Спасов – ако се кандидатира от името на по-приемлива партия, бих му бил застъпник. Георги Денков – уви, не влезе в този парламент, а щеше да е депутат за пример. Така че за тях дори мъничко тъжа. (С дебело подчертана уговорка – не за всички.)

Не дори защото ДПС паднаха от власт. Вярно е, Доган се забрави тотално. Трудно ми е да измисля нещо, в което да го обвиня, и да не е вярно. Пропищяхме от поразиите му всички (а българските турци май най-много). ДПС е политическа мафия, за която в този й вид е или тя, или България, и не защото са малцинствена партия. Заплахите на Доган за етническо напрежение са празни приказки – без съмнение той ще се напъне да го подкладе, но ББ трябва да е луд, за да го остави… Не мога да измисля отношение, в което падането на ДПС от власт да не е полезно. Но мисля, че от тези избори имаше и по-големи ползи.

Не е и защото ЛИДЕР не влязоха в парламента. Повечето от вота за тях беше или купен с парите на Ковачки, или корпоративен, постигнат с шантаж и изнудване на работниците в предприятията му. От сърце се радвам, че равносметката се оказа отрицателна, парите – хвърлени на вятъра, а шантажът излезе на бял свят (и ако ББ реши да го разследва, лесно ще вкара Ковачки в затвора, за поука на потенциалните други). Дано и при следващи опити резултатът да е същият.

Не и защото Атака остана извън властта. (Колко е останала извън е още рано да се каже, и сигурно ще е рано чак до следващите избори. Когато, ако ГЕРБ се издъни, пък може да се окаже прекалено късно да се говори.) Предполагам, че клиничният национализъм за повечето хора в нея е само имидж. Въпреки това обаче не бих искал да ги видя във властта, докато не сменят имиджа… Но и това също не е най-радостната причина.

Не и защото Синята коалиция се очертава да влезе във властта под някаква форма – май не се очертава. И не съжалявам за това особено. Иван Костов според мен щеше да е чудесен премиер, писал съм защо – защото е властоман, а в момента такъв човек ни трябва. Само че няма как да е премиер, при тези изборни резултати. Оттам нататък, не съм забелязал около него някакви незаменими хора. (И не съм убеден дали той би допуснал около себе си незаменими.)

Не е и защото спечели ГЕРБ – това пък най-малко. Бат Бойко не ми е точно идолът, а много от хората му пък още по-малко. Има си някои предимства, но си има и купища недостатъци. Като за България нищо чудно да е дори по-добре от средното, но по критериите на европейските държави е клоун и посмешище. Така че хич не съм ентусиазиран от ГЕРБ. Най-скандалните кандидатури за министри засега май няма да са в правителството, все пак (съставът обаче още не е окончателно обявен – това може да се промени; ще видим). Но въпреки това не съм във възторг.

Кои са тогава ползите ли?

Като начало, на тези избори отначало се очертаваше патова ситуация. И или нови избори поне още веднъж, или правителство тип Беров (което вероятно щеше да бие сегашното по крадливост, ако и да не ни се вярва, че е възможно). В по-добрия вариант можеше да се случи правителство на три-четири партии, слабо и разкъсано от компромиси. В нормалните държави такива правителства най-често са добри, защото общият им интерес е добруването на държавата – в България обаче щеше да е лошо, защото този общ интерес го няма у политиците ни, единственият им общ интерес е ограбването на държавата до шушка… Сега се получи конфигурация, при която има основа за силно правителство. Дори ако е коалиционно, примерно ГЕРБ и Синята коалиция, интересите им са достатъчно близки, за да могат да работят за тях добре. А има чудесна база и за правителство само на ГЕРБ, със спазарена подкрепа от други партии срещу дребни отстъпки. (Другите партии са поне три, а е достатъчна и половин, така че отстъпките ще могат да са наистина дребни – а правителства на само една партия имат отличен потенциал да са силни.)

Като продължение, една от причините, заради които хората избраха ГЕРБ (и по-точно ББ, защото ГЕРБ се състои от него и произволен пълнеж) беше, че ББ е от много време пред очите им, и са го видели какво представлява. Което е начална форма на проява на критерии за преценка на кандидатите. Нещо като появата на едноклетъчен живот в първичния океан, примерно. Досега обаче и нея я нямаше, и резултатите от това са около нас. Дали преценката е правилна, е друга тема – важното е, че започва изобщо да я има.

Най-важната според мен причина е обаче процентът гласували на тези избори. 60% е почти два пъти над средния процент гласували за последните 10 годинии, и почва да се доближава до процентите на гласуване в Европа (където държавите са уредени, и нуждата от масово гласуване е далеч по-малка). За пръв път от много време хората тук се оказаха повече от добитъците (не смятам всеки гласувал за човек, а всеки негласувал – за добитък; за съжаление обаче, в мнозинството от случаите разделението е вярно).

Тези 60% значат две важни неща.

Едното е, че значителна част от българите са осъзнали, че гласът им има значение. (Може да виждат това значение като “да спрем турската заплаха” или “да си направим майтапа да изберем Батман”, или някой друг налудничав мотив. Важното е, че осъзнават, че гласът им има значение. Ако мислеха, че няма, никой мотив нямаше да ги накара да гласуват. А сега има перспектива с времето да проимат и по-зрели мотиви.) Това означава и други добри неща – например че купените гласове тежат по-малко. Но основното, и най-важно, е че хората се почувстваха важни. Че осъзнаха, че са собственици на тая държава, а не нейни поданици. Подхранва ли се това разбиране търпеливо и упорито, от него малко по малко ще израсте разбирането, което прави демокрацията истинска – че обикновените хора са не роби на политиците, а техни началници. И че са в правото и силата си да изискват от политиците да работят както трябва, да ги надзирават дали го правят, и ако не го правят, да ги сменят без колебание.

Другата е, че хората усетиха, че когато са активни, са силни. Видяха на дело как активността им обърна изборните прогнози, и как ни отклони от голямата дупка, към която се бяхме засилили, ако и да не знаем какво има по сегашния ни път по-нататък. (Не винаги активността насочва нещата към най-доброто, но този път го направи, поне в краткосрочен план. А тъй като винаги е полезна, тези избори бяха в това отношение стъпка в правилната посока.) Когато хората са силни, са по-смели в опитите си да контролират властта, и да не й позволяват да си разиграва коня и да ги третира като роби. А когато хората са смели и решителни, властта не смее да си разиграва коня дори ако не се е опитала и опарила. Мишките играят хоро когато котаракът спи – нащрек ли е, дори да не ги гони в момента, не си позволяват волности.

Да обобщя – хубавото, истински хубавото на тези избори е, че хората показаха, че са започнали да разбират чия работа е да ни избере свестни политици. (Може да не избраха най-свестните, но поне се опитаха по-масово, не както преди.) И че самите избори дадоха резултати, които ще помогнат на хората да го разберат още по-добре.

Не знам дали ГЕРБ ще управлява добре. Има всички условия да го прави. Дали ще пожелае, е друг въпрос. Ще видим.

Но знам, че 60% гласували означава, че лавата под вулкана се е събудила. Че все още струйките пушек над кратера са тънички, просмукали се от случайни цепнатинки. Но партийните сеизмолози сигурно вече отчитат потрепванията на земята, и изчисляват напрежението долу под скалите. И сигурно вече започват да подават сигнали към ръководствата си – не тропайте хоро отгоре прекалено силно. Недейте, че твърдата скала е изтъняла, и пробиете ли я, може да има изригване, и да се наложи да се спасявате. Давайте го по-кротко.

Пък да видим дали централата на ГЕРБ ще ги послуша. Може и да остане глуха. Но тези проценти са вероятността, ако политик е глух за хората, те да му промият ушите с пожарен маркуч… Както казва Тери Пратчет, “да се не начудиш колко можеш да постигнеш с блага дума, ако държиш в ръка дебела тояга”. Тези проценти са дебелината на тоягата, която държим.

(Или, ако предпочитате – “Царят умря, да живее генералът!”.)

Защо точно НДСВ ли? Защото вече са история. А който не си знае историята, е обречен да я повтаря.

НДСВ беше образувано около харизмата на един човек, когото всички очакваха като спасител. Доведе на власт едни хора, за които почти нищо не знаехме, освен че били свръхспециалисти. Качихме го на власт с впечатляваща изборна подкрепа.

И човекът, и едните хора наистина излязоха свръхспециалисти. По крадене на цената на всякакви компромиси, и по корупция до дупка. Разрешиха бетониране до неизползваемост на всяко курортно кътче. Купиха за България от каквото тя няма нужда, за сметка на от каквото се нуждае отчаяно. Докараха ни до положението на икономически и политически парии в Евросъюза… Да спра дотук. Останалото е много, и както във вица с празните позиви, си го знаем.

С времето някои от крадците се откачиха от НДСВ, преяли до пресядане. (Други останаха, и продължиха.) На местата на откачилите се дойдоха нови, някои от които бяха и свестни хора. (В смисъл, крадяха само колкото среден западен политик, а и посвършваха по нещо.) Започваха да се издигат, тук-там, и истински свестни хора. (Споменавал съм в предишен запис – кандидатствалият на тези избори в листата на НДСВ Георги Денков е човек, когото бих подкрепил безрезервно.) Кредитът на доверие към НДСВ обаче вече беше изхабен докрай. Бих се изумил, ако го видим някога отново в парламента.

Сега на гребена на вълната е ГЕРБ. Образуван около харизмата на един човек, когото всички очакват като спасител. Довел зад себе си едни хора, за които най-често не знаем абсолютно нищо. Но го качихме на власт с впечатляваща изборна подкрепа…

Иначе казано, ГЕРБ започва точно както НДСВ. Дали е точно същото; ако не, какви са разликите? Вярно е, от ново прасе и нов началник не знаеш каква свиня ще излезе. Но е добре поне да се опитаме да предположим какво да очакваме. Предупреденият е въоръжен.

Хората в ГЕРБ, и по-специално влезлите в парламента, са… всякакви. За съжаление, за тези от тях, за които знам по нещо, най-често не е добро. Има бивши мутри, които и сега не са си забравили навиците. Има местни дерибеи, готови на всичко, за да прилапат местността си и да заробят жителите. Всъщност, Човекът-ГЕРБ също е бивша мутра – какво да се чудим. Да, има и имена, известни и с друго – Вежди Рашидов, Божидар Димитров – но са малко.

Нещата не са и само черни. За разлика от царя, Бойко Борисов го знаем от доста време, видели сме го какво представлява. Не е белоснежен Супермен, какъвто се мъчи да се изкара. Но за пълния и с кривици, и с правици Батман може и да става. Често му се смеем, че говори доста повече, отколкото върши (а избралите го се надяват точно на действия). Но пък, ако съдим по София за последните няколко години, и посвършва нещо от време на време. Много далеч е от това, което бихме искали да видим. Но е повече от това, което виждахме допреди.

Как ще се справя? Зависи най-вече дали ще се бори да запази имиджа на екшън-герой срещу лошото. Колкото и да казва, че не е така, в ГЕРБ реално той е “ние се събрахме, и аз реших” – всички останали са пионки без имена и значение, сменяеми при първата дума на Неформалния Лидер. Подобно е положението и с “кръстниците”, на които целуват ръка всички наши политикани (освен Костов, който очаква Бог да целува ръка на него): те може и да са подкрепили Бат Бойко, но смазващият изборен вот показа, че господари в къщата са не котараците, а хората, и че поразсънят ли се, те качват и свалят. Ако ББ си е направил извода, ще знае на кого е по-важно да служи – хората почнаха да се усещат, че има значение дали спят, или не. Най-сетне.

Писал съм, че Костов би бил добър премиер, защото е властоман и параноик – такива управници са, които могат да се справят с корупцията и мафиотщината ни. С идеята да направи изцяло свое правителство, и да търси само подкрепа от малките парламентарни партийки, ББ се показва като също такъв. Тоест би могъл да е добър за България управник, ако реши. А това, че е единствената известна личност в ГЕРБ, го прави и изключително силен към правителството си: ако някой не спазва линията, става страшно лесно да бъде изритан. Ако на Симеон имаше кой да му звънне по телефона и да му забрани примерно да махне от правителството Димитър Калчев, на ББ може и да няма кой.

Конфигурацията в парламента също е подходяща за добро управление. ГЕРБ има почти пълно мнозинство: дори част от гласовете на дори само една друга партия са му достатъчни, а партии, които са подходящи за подкрепа, са цели три. Така че, от една страна, той доста спокойно може да направи правителство само на ГЕРБ, и да разчита на подкрепа от други партии: хомогенното правителство има потенциал да е доста силно (и развръзва напълно ръцете на ББ). От друга страна, ако това правителство се оплеска твърде здраво, има риск да загуби подкрепата на всички други партии: това е деликатен, но все пак стимул да се държи в правия път.

Най-сетне, всички други партии в парламента освен БСП и ДПС държат над 2/3 от гласовете – тоест, имат мнозинство за промяна на Конституцията. От една страна, това са четири различни партии, тоест няма да е лесно да се договорят за тесни интереси (а и тайна, пазена от четирима, трудно остава тайна за дълго). От друга страна, истински едрата корупция и качественото съсипване на държавата (особено в полза на други държави, били те Русия или Турция) ги умеят към момента предимно БСП и ДПС. Тоест, принципно има условия, при очевидни и полезни за цяла България промени в Конституцията, те да могат да бъдат направени. Гаранция, че това ще стане, естествено, няма. Особено ако пак заспим и оставим боклуците да си разиграват коня. Но принципно има условия – ако и ние будуваме и даваме на политиците ни по-енергична “обратна връзка”, когато сгафят, току-виж понякога става и по нещо свястно.

Разбира се, всичко това не е гаранция, че динята няма да се окаже прокиснала. ББ спокойно би могъл да хвърли маската и да бръкне до раменете в кацата с меда. След четири години ГЕРБ ще последва НДСВ, но поредните едни хора вече ще са накупили цели хотелски комплекси в ЮАР и Бразилия, и няма да им пука…

Така че въпросът сега е дали Бойко Борисов ще направи ориенталския избор – “кради до дупка един мандат, и бягай”, или европейския – “кради по малко, че да оставаш на власт дълго”. Досега се е показвал като политик от по-скоро втория тип. Да видим дали повечето власт няма да му обърне ориентацията.

Каквото и да реши, шило в торба не стои – ще го научим всички. И точно затова е добре да не забравяме, че решенията му зависят и от нас. Колкото по-готови сме да го стимулираме с енергични действия към европейския избор, и настрани от ориенталския, толкова по-вероятно е той да се съобрази с нас.

Защото тези избори дадоха един голям резултат. И той не е победата на ГЕРБ, нито падането от власт на БСП и ДПС.

Той е разбирането, че масовото ангажиране и участие в изборите прави нас, “обикновените хора”, господари на страната ни. Може да сме сполучили, като избрахме ГЕРБ. Може и да сме сгрешили. Но ги избрахме ние, а не пословичните купени с кебапчета цигани. Ще ни управлява който ние сме харесали, а не чичко-паричкото, който е вложил няколко милиона в купуване на гласове, за да си ги върне стократно от джоба ни. Видяхме с очите си, че нашият глас има значение, и че не спим ли, господарите тук сме ние.

А научихме ли този урок, и не го ли забравим, ще се оправим. Политиците може и да не ги интересуват нашите интереси. Но когато ние държим юздите, ще се наложи да работят за нас – така че нека не ги изпускаме.

Събудим ли се, можем.

Под предишния ми запис се развихри страховита дискусия – дали емигрантите трябва да имат право да гласуват. (На моменти прерасна и в дали нискообразованите трябва да имат право да гласуват, и т.н.) И се замислих откъде идват тези мнения.

Някои от мненията са “интелигиентски”. Така наричам преувличанията в теория, без поглед върху практиката. Класически пример: убедеността, че насекомите не могат да летят, защото теорията твърди така. (Не зная какво мислят тези хора за мухите, комарите и прочее.) Друг класически пример: креационизмът (с риск да разсърдя някои от читателите си). Трети: колкото щете… В нашия случай, философията е, че след като емигрантите живеят другаде, те нямат нашите интереси, и не бива да имат право на глас, за да не ни пречат.

Истината, естествено, е съвсем различна. Емигрантът проявява интересите си към държавата Х, в която живее, когато гласува за нейно правителство. Когато гласува за българско правителство, той проявява интересите си към България. В големия процент от случаите интересът му към България е жив и искрено доброжелателен. Като минимум, за да не висят с такава сила финансово на гърба му всичките му роднини и приятели в България. Да не говорим и че много от емигрантите се надяват един ден България да се пооправи, и да се върнат.

(И имат пълното право да го правят. България е зле не защото е в лоша геомагнитна зона, а заради неумението и най-вече нежеланието на българите, които живеят в нея, да си изберат свестни политици и да ги контролират. “Да се оправи България” означава всъщност останалите тук българи да се излекуват от политическия идиотизъм и лайнодушие. Това емигрантите нямат как да го направят. Така че им остава единствено да чакат и да се надяват. Причината е не в тях, а в нас, които ги плюем. Бутнали сме баба си по стълбите и я питаме защо се търкаля… Ако някой смята да оспори това, настоятелно го моля първо да премисли дали не спори с фактите. Дали ако положението беше различно с нещо, нямаше да си личи по това, че България щеше да се е оправила.)

Изключението от това правило са купените и организирани емигрантски гласове. Те са втората причина, и основата на повечето мнения, които подкрепят забраната за гласуване за емигранти – страхът от тези гласове. Че те биват използвани, за да се вреди на България. Примерът, който всички дават, е с българските турци. Как те мразели България, и затова избирали ДПС, за да я разсипва… Твърде малко хора осъзнават, че този пример е диагноза. Класическа параноя. Нека разгледаме нещата по-реално.

Купените и организирани гласове, без никакво значение дали са в България или в чужбина, работят за този, който ги е купил. Но никой не купува гласове, ако не смята, след като влезе във властта, да си върне парите с голяма печалба. А има само едно място, откъдето може да си ги върне – от държавния, тоест нашия джоб. Тоест, купените гласове по дефиниция работят срещу България и изгребват джоба ни, независимо къде са. И независимо дали продалият гласа си обича България, или я мрази, или не му пука за нея. Гласът му винаги постига същия резултат – някой корупционер влиза във властта, и започва да ни граби. Нищо повече. И нищо по-малко.

Купените и организирани гласове в България са повече от тези в чужбина. В чужбина са купени, по мои сметки, около 100 000 гласа. В България, пак по мои сметки, са купени общо почти 300 000. Ако забраним на емигрантите да гласуват, с колко ще намалим ресурса, който разсипва България? С под 2% от гласоподавателите. Не е ли твърде малко?

Да, 2% могат и да са границата за това или онова. Но в сравнение, да кажем, с 60% от гласовете, са смешно число. Според мен нещата ги решават 60-те, а не 2-та процента.

Откъде това 60 ли? Това е средният процент на негласувалите на последните няколко избори.

Ако ние си гледаме интереса и гласуваме на изборите, купените 100 000 в чужбина въобще нямаше да ни вълнуват. (Отделно от това, ако наистина си гледахме интереса, купувачите на гласове щяха да влизат в затвора. Щяха да ги вкарват там другите политици, за да не вземат на следващите избори само своя и на жена си гласове.)

Защо тогава се вдига такава патардия за тях?

Защото ни замазва очите за истината – че ако ние си свършим работата, купуването на гласове щеше да е безсмислено.

Защото да си изберем свестни политици не е работа нито на еврокомисарите, нито на Дядо Мраз, нито на колелото на историята. Точно както да ни измие чиниите в къщи не е работа на ХЕИ, нито на “Чистота”, а да ни оправи разклатения контакт не е работа нито на Министерството на енергетиката, нито на НЕК. То е наша работа. Само че ние се чудим и маем как да не я свършим, и да изкараме някой друг виновен, че не е свършена. Още ли мислите, че “патологичен мързел” и “лайнодушие” са неподходящи думи?

Можем да забраним на емигрантите да гласуват, и да заковем вратата, през която бяха изгонени една осма от българския народ. Ще е точно в български стил – хем ще се лишим от голяма част от най-важното национално богатство, хем проблемът ще си остане. Корифеи сме в този жанр. Уникални сме – ручаме жабета, и пак не поумняваме. Такива другаде няма. Чудя се дали светът не ни пази от изчезване, специално за да ни сочи на децата си, да видят как не бива, и защо не бива така.

Ще направим и тази глупост. Само че няма да се оправим. Ще се оправим единствено когато си свършим работата, която е наша работа.

Тогава, и единствено тогава купуването на гласове ще е без значение – всъщност, няма да го има, защото няма да се рентира. И няма да има смисъл да заковаваме вратата към емигрантите си.

Дотогава… ще имаме още от същото. Да ни е сладко!