Grigor Gatchev - A Weblog

(Или, ако предпочитате – “Царят умря, да живее генералът!”.)

Защо точно НДСВ ли? Защото вече са история. А който не си знае историята, е обречен да я повтаря.

НДСВ беше образувано около харизмата на един човек, когото всички очакваха като спасител. Доведе на власт едни хора, за които почти нищо не знаехме, освен че били свръхспециалисти. Качихме го на власт с впечатляваща изборна подкрепа.

И човекът, и едните хора наистина излязоха свръхспециалисти. По крадене на цената на всякакви компромиси, и по корупция до дупка. Разрешиха бетониране до неизползваемост на всяко курортно кътче. Купиха за България от каквото тя няма нужда, за сметка на от каквото се нуждае отчаяно. Докараха ни до положението на икономически и политически парии в Евросъюза… Да спра дотук. Останалото е много, и както във вица с празните позиви, си го знаем.

С времето някои от крадците се откачиха от НДСВ, преяли до пресядане. (Други останаха, и продължиха.) На местата на откачилите се дойдоха нови, някои от които бяха и свестни хора. (В смисъл, крадяха само колкото среден западен политик, а и посвършваха по нещо.) Започваха да се издигат, тук-там, и истински свестни хора. (Споменавал съм в предишен запис – кандидатствалият на тези избори в листата на НДСВ Георги Денков е човек, когото бих подкрепил безрезервно.) Кредитът на доверие към НДСВ обаче вече беше изхабен докрай. Бих се изумил, ако го видим някога отново в парламента.

Сега на гребена на вълната е ГЕРБ. Образуван около харизмата на един човек, когото всички очакват като спасител. Довел зад себе си едни хора, за които най-често не знаем абсолютно нищо. Но го качихме на власт с впечатляваща изборна подкрепа…

Иначе казано, ГЕРБ започва точно както НДСВ. Дали е точно същото; ако не, какви са разликите? Вярно е, от ново прасе и нов началник не знаеш каква свиня ще излезе. Но е добре поне да се опитаме да предположим какво да очакваме. Предупреденият е въоръжен.

Хората в ГЕРБ, и по-специално влезлите в парламента, са… всякакви. За съжаление, за тези от тях, за които знам по нещо, най-често не е добро. Има бивши мутри, които и сега не са си забравили навиците. Има местни дерибеи, готови на всичко, за да прилапат местността си и да заробят жителите. Всъщност, Човекът-ГЕРБ също е бивша мутра – какво да се чудим. Да, има и имена, известни и с друго – Вежди Рашидов, Божидар Димитров – но са малко.

Нещата не са и само черни. За разлика от царя, Бойко Борисов го знаем от доста време, видели сме го какво представлява. Не е белоснежен Супермен, какъвто се мъчи да се изкара. Но за пълния и с кривици, и с правици Батман може и да става. Често му се смеем, че говори доста повече, отколкото върши (а избралите го се надяват точно на действия). Но пък, ако съдим по София за последните няколко години, и посвършва нещо от време на време. Много далеч е от това, което бихме искали да видим. Но е повече от това, което виждахме допреди.

Как ще се справя? Зависи най-вече дали ще се бори да запази имиджа на екшън-герой срещу лошото. Колкото и да казва, че не е така, в ГЕРБ реално той е “ние се събрахме, и аз реших” – всички останали са пионки без имена и значение, сменяеми при първата дума на Неформалния Лидер. Подобно е положението и с “кръстниците”, на които целуват ръка всички наши политикани (освен Костов, който очаква Бог да целува ръка на него): те може и да са подкрепили Бат Бойко, но смазващият изборен вот показа, че господари в къщата са не котараците, а хората, и че поразсънят ли се, те качват и свалят. Ако ББ си е направил извода, ще знае на кого е по-важно да служи – хората почнаха да се усещат, че има значение дали спят, или не. Най-сетне.

Писал съм, че Костов би бил добър премиер, защото е властоман и параноик – такива управници са, които могат да се справят с корупцията и мафиотщината ни. С идеята да направи изцяло свое правителство, и да търси само подкрепа от малките парламентарни партийки, ББ се показва като също такъв. Тоест би могъл да е добър за България управник, ако реши. А това, че е единствената известна личност в ГЕРБ, го прави и изключително силен към правителството си: ако някой не спазва линията, става страшно лесно да бъде изритан. Ако на Симеон имаше кой да му звънне по телефона и да му забрани примерно да махне от правителството Димитър Калчев, на ББ може и да няма кой.

Конфигурацията в парламента също е подходяща за добро управление. ГЕРБ има почти пълно мнозинство: дори част от гласовете на дори само една друга партия са му достатъчни, а партии, които са подходящи за подкрепа, са цели три. Така че, от една страна, той доста спокойно може да направи правителство само на ГЕРБ, и да разчита на подкрепа от други партии: хомогенното правителство има потенциал да е доста силно (и развръзва напълно ръцете на ББ). От друга страна, ако това правителство се оплеска твърде здраво, има риск да загуби подкрепата на всички други партии: това е деликатен, но все пак стимул да се държи в правия път.

Най-сетне, всички други партии в парламента освен БСП и ДПС държат над 2/3 от гласовете – тоест, имат мнозинство за промяна на Конституцията. От една страна, това са четири различни партии, тоест няма да е лесно да се договорят за тесни интереси (а и тайна, пазена от четирима, трудно остава тайна за дълго). От друга страна, истински едрата корупция и качественото съсипване на държавата (особено в полза на други държави, били те Русия или Турция) ги умеят към момента предимно БСП и ДПС. Тоест, принципно има условия, при очевидни и полезни за цяла България промени в Конституцията, те да могат да бъдат направени. Гаранция, че това ще стане, естествено, няма. Особено ако пак заспим и оставим боклуците да си разиграват коня. Но принципно има условия – ако и ние будуваме и даваме на политиците ни по-енергична “обратна връзка”, когато сгафят, току-виж понякога става и по нещо свястно.

Разбира се, всичко това не е гаранция, че динята няма да се окаже прокиснала. ББ спокойно би могъл да хвърли маската и да бръкне до раменете в кацата с меда. След четири години ГЕРБ ще последва НДСВ, но поредните едни хора вече ще са накупили цели хотелски комплекси в ЮАР и Бразилия, и няма да им пука…

Така че въпросът сега е дали Бойко Борисов ще направи ориенталския избор – “кради до дупка един мандат, и бягай”, или европейския – “кради по малко, че да оставаш на власт дълго”. Досега се е показвал като политик от по-скоро втория тип. Да видим дали повечето власт няма да му обърне ориентацията.

Каквото и да реши, шило в торба не стои – ще го научим всички. И точно затова е добре да не забравяме, че решенията му зависят и от нас. Колкото по-готови сме да го стимулираме с енергични действия към европейския избор, и настрани от ориенталския, толкова по-вероятно е той да се съобрази с нас.

Защото тези избори дадоха един голям резултат. И той не е победата на ГЕРБ, нито падането от власт на БСП и ДПС.

Той е разбирането, че масовото ангажиране и участие в изборите прави нас, “обикновените хора”, господари на страната ни. Може да сме сполучили, като избрахме ГЕРБ. Може и да сме сгрешили. Но ги избрахме ние, а не пословичните купени с кебапчета цигани. Ще ни управлява който ние сме харесали, а не чичко-паричкото, който е вложил няколко милиона в купуване на гласове, за да си ги върне стократно от джоба ни. Видяхме с очите си, че нашият глас има значение, и че не спим ли, господарите тук сме ние.

А научихме ли този урок, и не го ли забравим, ще се оправим. Политиците може и да не ги интересуват нашите интереси. Но когато ние държим юздите, ще се наложи да работят за нас – така че нека не ги изпускаме.

Събудим ли се, можем.

Под предишния ми запис се развихри страховита дискусия – дали емигрантите трябва да имат право да гласуват. (На моменти прерасна и в дали нискообразованите трябва да имат право да гласуват, и т.н.) И се замислих откъде идват тези мнения.

Някои от мненията са “интелигиентски”. Така наричам преувличанията в теория, без поглед върху практиката. Класически пример: убедеността, че насекомите не могат да летят, защото теорията твърди така. (Не зная какво мислят тези хора за мухите, комарите и прочее.) Друг класически пример: креационизмът (с риск да разсърдя някои от читателите си). Трети: колкото щете… В нашия случай, философията е, че след като емигрантите живеят другаде, те нямат нашите интереси, и не бива да имат право на глас, за да не ни пречат.

Истината, естествено, е съвсем различна. Емигрантът проявява интересите си към държавата Х, в която живее, когато гласува за нейно правителство. Когато гласува за българско правителство, той проявява интересите си към България. В големия процент от случаите интересът му към България е жив и искрено доброжелателен. Като минимум, за да не висят с такава сила финансово на гърба му всичките му роднини и приятели в България. Да не говорим и че много от емигрантите се надяват един ден България да се пооправи, и да се върнат.

(И имат пълното право да го правят. България е зле не защото е в лоша геомагнитна зона, а заради неумението и най-вече нежеланието на българите, които живеят в нея, да си изберат свестни политици и да ги контролират. “Да се оправи България” означава всъщност останалите тук българи да се излекуват от политическия идиотизъм и лайнодушие. Това емигрантите нямат как да го направят. Така че им остава единствено да чакат и да се надяват. Причината е не в тях, а в нас, които ги плюем. Бутнали сме баба си по стълбите и я питаме защо се търкаля… Ако някой смята да оспори това, настоятелно го моля първо да премисли дали не спори с фактите. Дали ако положението беше различно с нещо, нямаше да си личи по това, че България щеше да се е оправила.)

Изключението от това правило са купените и организирани емигрантски гласове. Те са втората причина, и основата на повечето мнения, които подкрепят забраната за гласуване за емигранти – страхът от тези гласове. Че те биват използвани, за да се вреди на България. Примерът, който всички дават, е с българските турци. Как те мразели България, и затова избирали ДПС, за да я разсипва… Твърде малко хора осъзнават, че този пример е диагноза. Класическа параноя. Нека разгледаме нещата по-реално.

Купените и организирани гласове, без никакво значение дали са в България или в чужбина, работят за този, който ги е купил. Но никой не купува гласове, ако не смята, след като влезе във властта, да си върне парите с голяма печалба. А има само едно място, откъдето може да си ги върне – от държавния, тоест нашия джоб. Тоест, купените гласове по дефиниция работят срещу България и изгребват джоба ни, независимо къде са. И независимо дали продалият гласа си обича България, или я мрази, или не му пука за нея. Гласът му винаги постига същия резултат – някой корупционер влиза във властта, и започва да ни граби. Нищо повече. И нищо по-малко.

Купените и организирани гласове в България са повече от тези в чужбина. В чужбина са купени, по мои сметки, около 100 000 гласа. В България, пак по мои сметки, са купени общо почти 300 000. Ако забраним на емигрантите да гласуват, с колко ще намалим ресурса, който разсипва България? С под 2% от гласоподавателите. Не е ли твърде малко?

Да, 2% могат и да са границата за това или онова. Но в сравнение, да кажем, с 60% от гласовете, са смешно число. Според мен нещата ги решават 60-те, а не 2-та процента.

Откъде това 60 ли? Това е средният процент на негласувалите на последните няколко избори.

Ако ние си гледаме интереса и гласуваме на изборите, купените 100 000 в чужбина въобще нямаше да ни вълнуват. (Отделно от това, ако наистина си гледахме интереса, купувачите на гласове щяха да влизат в затвора. Щяха да ги вкарват там другите политици, за да не вземат на следващите избори само своя и на жена си гласове.)

Защо тогава се вдига такава патардия за тях?

Защото ни замазва очите за истината – че ако ние си свършим работата, купуването на гласове щеше да е безсмислено.

Защото да си изберем свестни политици не е работа нито на еврокомисарите, нито на Дядо Мраз, нито на колелото на историята. Точно както да ни измие чиниите в къщи не е работа на ХЕИ, нито на “Чистота”, а да ни оправи разклатения контакт не е работа нито на Министерството на енергетиката, нито на НЕК. То е наша работа. Само че ние се чудим и маем как да не я свършим, и да изкараме някой друг виновен, че не е свършена. Още ли мислите, че “патологичен мързел” и “лайнодушие” са неподходящи думи?

Можем да забраним на емигрантите да гласуват, и да заковем вратата, през която бяха изгонени една осма от българския народ. Ще е точно в български стил – хем ще се лишим от голяма част от най-важното национално богатство, хем проблемът ще си остане. Корифеи сме в този жанр. Уникални сме – ручаме жабета, и пак не поумняваме. Такива другаде няма. Чудя се дали светът не ни пази от изчезване, специално за да ни сочи на децата си, да видят как не бива, и защо не бива така.

Ще направим и тази глупост. Само че няма да се оправим. Ще се оправим единствено когато си свършим работата, която е наша работа.

Тогава, и единствено тогава купуването на гласове ще е без значение – всъщност, няма да го има, защото няма да се рентира. И няма да има смисъл да заковаваме вратата към емигрантите си.

Дотогава… ще имаме още от същото. Да ни е сладко!

Колко хубаво е, че свършва предизборната кампания. Че всеки ден по някой се изцепва с нещо, което ме кара да го изключа от списъка на тези, които бих подкрепил.

Последната новост е изявлението на Бат Бойко (а.к.а. ГЕРБ), че ще отнеме двойното гражданство, и правото на гласуване на емигрантите. Къде го сърби е ясно – да подреже купената гласоподавателска маса на ДПС. Само че, както всеки български политикан, е подбрал най-рушителния и съсипващ България начин. Трудно ми е да си представя комбинацията от идиотизъм и безхаберие, способна да доведе до подобна идея.

А още по-трудно ми е да си представя, че може да зарази нормални хора. Очевидно обаче може. Вчера намерих следния коментар:

Аз като емигрант, да взема да се обадя. Впрочем като чета Ани, първо щях да кажа – а, ми тя готов емигрант.
После си помислих, че за някои хора това е лоша дума, нали един вид който си обича родината не се изнизва по “лесния начин”.
Но това са други теми. И тук и там има тъпи и свестни и тук и там има родолюбци и нихилисти.
По въпроса за изборите искам и тук да си кажа твърдото мнение, че българите в чужбина не бива да бъдат допускани до гласуване.
Има начини да се измислят критерии – колко време си живял напоследък в България и т.н.
Друг е въпроса доколко е реализуемо прилагането на тия критерии.
Сега чувам че Герб смята на приложи радикална мярка (ако има властта) и да отмени двойното гражданство. Еми мъчно ще ми е
но и това си заслужава ако ще е за доброто на родината.

Според мен критерият колко време си живял в България наистина трябва да бъде въведен при избори. Колкото по-дълго е живял човек в България, толкова по-вредно и опасно е той да бъде допускан до гласуване.

Твърдя го напълно сериозно. Колкото повече е издържал човек тук, без да избяга, толкова по-търпим става към корупция, шуробаджанащина, нагла престъпност и всичко друго, което ни пречи да станем поносима държава. Толкова повече свиква с тях, и те престават да са му силнаТА мотивация да гласува на изборите за някой, който реално ще се бори срещу тях. (И да мисли кой ще е този някой. Иначе много лесно ще подкрепи някой като Яне Янев, без да си зададе въпроса откъде този “железен антикорупционер” е взел няколко десетки милиона за предизборна реклама. Кой в България ги има, и са му излишни, за да ги даде, примерно.)

Същото, по друг начин: девет от всеки десет родители, които познавам, подготвят и образоват децата си с идеята един ден да се измъкнат оттук и да идат в някоя друга, по-свястна държава. Не да учат, а за постоянно. Почти всичките се чувстват като предатели, и се срамуват, но го правят. Перспективата детето им да прекара живота си тук ги ужасява повече дори от това да се чувстват предатели.

Причината не е бедността и мизерията, те в една свястна държава биха се оправили, докато детето порасте. А липсата на надежда, че сме способни да излъчим управление, което да ни оправи държавата. Тоест, че сме способни да гласуваме. Същите родители обаче нямат никакъв проблем със свестните държави, въпреки че и в тях има немалко българи. Тоест, страхът е от това как гласуват не емигриралите в чужбина, а останалите в България. И като гледам фактите – къде как се управлява – е абсолютно основателен и правилен.

Има и нещо друго. В момента България се намира в най-страшната национална катастрофа за своето съществуване (може би като изключим османското робство). Звучи като юнашко изхвърляне, нали? Да, ама не е.

Най-ценният капитал на една страна не е нито територията, нито природните богатства. Най-ценният капитал са хората – те са, които дават на даденостите стойност, или я отнемат. Израелците превърнаха една пустиня в успешна държава и прекрасна страна. (И ако се бяха отървали от великоеврейската лудост и се бяха договорили с арабите, вместо да воюват с тях и да ги мачкат, страната им щеше да е може би най-прекрасната и успешна на света.) Българите превръщаме най-красивата и ценна природа на света в пустиня, или бетонна хотелска джунгла в стил жк Люлин-7… За последните 20 години България изгуби над един милион хора, емигрирали в чужбина. Повече сме губили (като брой или процент от населението) единствено под османска власт. Само че за 500, а не 20 години. Така че управниците ни за тези години са твърдо най-съсипалите България за единица време, далеч пред Мурад или Баязид Йълдъръм.

Друго. Какви хора емигрираха?

Една част от емигриралите са мошеници и престъпници, избягали да вършат престъпления в по-богато общество. Не е лъжа, че значима част от престъпността в Западна Европа е българско дело. Като брой обаче тези хора са изумително малко. Предполагам, че 5000 е изключително либерална горна граница. А дори тя е под половин процент от всички – това прави по-нисък процент на престъпниците, отколкото в България. Просто процентът на престъпленията им е висок за примерно Западна Европа, и понеже са и чужденци, около тях се шуми много.

Около 250-300 000 са български турци – като цяло изключително свестни и трудолюбиви хора. С чиста съвест казвам, че бяха една от гордостите на българския човешки капитал, изтормозена до изгонване в чужбина, заради нуждата да се поддържат вътрешни размирици в разкапващата се соц-държава, които да оправдават репресии и да дават повод да бъдем насъсквани едни срещу други… Но българските турци са просто средностатистически хора за групата си, не се отличават с нищо уникално и специално. Ако и тази група да е като цяло една от най-ценните в българския народностен капитал.

Останалите български емигранти са в огромната си част трудолюбиви и предприемчиви далеч над средното за България. (Нека си го кажем откровено – енергичността и предприемчивостта бяха един от най-важните елементи в емигрирането оттук.) А това значи, че тяхната стойност за икономиката и развитието на България е далеч над средната за оставащите. Трудно е да се даде точна преценка, но бих предположил, че предприемчивостта и енергията на единия милион емигранти са сумарно над тези на седемте и половина милиона оставащи. Тоест, от гледна точка на развитие и икономика България е загубила не една осма от населението си, а над половината. Казано иначе, сегашната 20-годишна икономическа катастрофа се изравнява с 500-те години османско владичество и като сумарен брутен ефект.

Нещо повече. Огромният процент от българските емигранти (като изключим принудените да избягат в Турция) живеят сега в най-развитите и уредени държави на света. А това означава, че са се научили на ред, порядък и правилни начини на съществуване много повече, отколкото нас, останалите тук. Което пък ги прави хората не само с енергията и предприемчивостта, нужна за оправянето на батака ни, но и с възгледите и уменията, които биха ги насочили в посока, доказала се като правилна. Част от тази енергия в правилна посока е и това как биха гласували.

Накратко: гласовете на емигрантите (и най-вече на емигриралите доброволно) са несравнимо по-ценни за излизането на България от калта, отколкото гласовете на нас, останалите тук. Звучи малко обидно за нас, но е така. Емигрантите са се показали като част от хората, които поддържат една държава просперираща. Ние – като хората, които поддържат една държава на дъното. На чии гласове бихте разчитали повече вие? За мен отговорът е очевиден. Очевидно е и как ще квалифицирам опитите точно тези гласове да бъдат елиминирани – като досъсипване на шанса България някой ден да се оправи.

Ако нещата спираха дотук, щеше да е типично в български стил. Но не спират. Бат Бойко смята да лиши емигрантите не само от право на глас, а и изобщо от гражданство. А те не само са частта от българския народ, която е най-способна да му донесе просперитет. Те са една осма от българския народ, по дяволите! Досегашните ни управници са за съд и затвор, понеже ги изгониха оттук. ББ обаче смята да им закове вратата, за да не се върнат обратно. Да се погрижи България да загуби този един милион хора завинаги.

Надявам се това да е просто предизборна реторика. Все пак, правото на българско гражданство е вписано в Конституцията. За да го промени, ще му трябват две трети от гласовете, а не вярвам да ги събере. Но дори фактът, че подхвърля подобни идеи, го прави за мен не по-малко опасен от Волен Сидеров, ако не и повече… Какво си мисли, че емигрантите ще се разплачат, ако България ги лиши от гражданство? Или ще й теглят една сто пъти заслужена майна, и ще забравят за нея?

(Да, да. Чувал съм девиза “Гледай ти какво можеш да направиш за Родината, а не тя за теб.” В някои обстоятелства, примерно война, в него може дори да има нещо вярно, доколкото “Родината” е и хората, които са ти скъпи. В нормални обстоятелства този израз е валиден единствено за клиничните патриоти, заради диагнозата им, и за политиците, защото сами са се цанили да работят за Родината, и им се плаща за това. За останалите хора би бил валиден само ако получаваха от Родината повече, отколкото й плащат като данъци и по други начини, а докато законите на аритметиката важат, това няма как да стане, дори в идеална държава. Родината им дължи повече, отколкото те на нея. Или ще им е благодарна, вместо да изисква да са й благодарни те, или е боклук, който няма морално право да съществува, защото ограбва гражданите си. Така че възпитано и учтиво съветвам всеки, решил да ми излиза с този девиз, да си го завре където си мисля, и да иде да се лекува, за да не трови живота на околните.)

В крайна сметка, изцепката на ББ задраска ГЕРБ от моя списък на партии, които евентуално бих подкрепил. Което го ограничи до горе-долу три партии.

Едната са Зелените. Последните няколко дни предизборната им кампания започна да заприличва на нещо (в смисъл, въобще да я има). Продължава да й липсва професионализъм, но това не винаги е недостатък. Много повече ме безпокои незрялостта им за идеите на управлението. Дадох си труда да изчета внимателно платформата им и прочее. Уви, повечето от идеите в нея ми се струват или наивни до степен да са неработещи, или направо вредни и опасни, включително за екологията в България. Идеализмът им ми импонира много, много силно. Но въпреки това смятам, че може би е по-добре да им се даде един управленски мандат време, за да се доорганизират и поизраснат. Да бъдат избрани сега би било преждевременно. А и на точно тези избори е особено важно гласът ми да не иде напразно.

Другата възможност е… НДСВ. Всъщност, причината да ги обмислям като кандидатура е точно една – Георги Денков. Писал съм и преди – познавам го като изключително свестен, трудолюбив и честен човек, и великолепен юрист. Ако съм виждал някога кандидат за депутат, когото да бих подкрепил без абсолютно никакви задръжки, това е той. На всичкото отгоре е и на второ място в листата на моя район, тоест с малко повече подкрепа е напълно избираем… Огромната порция катран в меда тук е в чия листа се е кандидатирал. Като партия НДСВ за мен стои до БСП и ДПС, заради участието си в тройната коалиция – начело на анти-списъка ми. А като си помисля и как Ники Василев или някое друго подобно политическо недоразумение ще е шеф на парламентарна група, и ще нарежда на Георги как да гласува, направо ми се повръща… Както Георги е човекът, за когото бих ходил да агитирам от сутрин до вечер, така НДСВ са партията, срещу която бих ходил да агитирам от сутрин до вечер. Още не съм успял да уталожа тези две противоположности в ума си, и да им дам единна преценка. Затова и още не мога да реша дали ще пусна тази бюлетина, или не.

Третата възможност е Синята коалиция. За нея и хората в нея съм писал много. Накратко: Иван Костов за мен е властоман, до степен почти на психопат. Което и го прави политик, способен да оправи нещата в сегашната оплескана ситуация. А това е, което ме интересува… Останалите в коалицията са в моите очи най-различни хора. Твърде малко са личности, които си струва да бъдат разглеждани извън партийния контекст. А партийният контекст… без да е твърде близък до възгледите ми, е поносим като цяло. И, най-вече, бих очаквал хората в него повечето да не спадат към мафията зад тройната коалиция. А тази мафия вече се доказа като съсипническа, и ако не си иде, не виждам бъдеще за България.

Все още не съм взел конкретно решение коя възможност ще подкрепя. Вероятно ще го взема окончателно в кабинката за гласуване. Дотогава може да се случат още много неща, които да задраскат някоя възможност от списъка ми. (Принципно е възможно да се случи и нещо, което да добави някоя възможност; досега не се е случвало, но кой знае?) Така че ще взема окончателното решение в последния момент.

Вече от няколко дни към нещата, които показва Спешно Инфо за кандидат-депутатите, се прибави още едно – маркер, ако са били членове на ДС. (А също и списък на всички членове на ДС, като цяло или по партии.)

Информацията за тяхното агентурно минало, колкото можеше да се намери, е и в биографиите им. За доста от тях тя е цялата им биография, която имаме. Не е преднамерено – няма партия или коалиция, с PR-ите на която да не е говорено и кореспондирано многократно с молба за биографии. Правим каквото можем. Къдет резултатът не е лицеприятен за въпросните PR-и, фалът не е наш.

След към две седмици кански труд Ели стъкна на speshno.info раздел за Избори 2009. (Парламентарните. За евроизборите не смогна.) Там могат да бъдат открити всички кандидат-депутати, удобно представени по партии, региони и т.н. (Ако не знаете къде и от името на коя партия се явява любимецът ви – напоследък често е трудно да се предположи – има и търсачка.)

Целта на мероприятието е проста – гласоподавателят да може по-лесно да се ориентира. Все повече преценяваме една партия по хората в нея.

Аз например на евроизборите сериозно обсъждах възможността да подкрепя Българската социалдемокрация, заради един човек, когото много уважавам – Александър Маринов. Докато не научих, че в листите на същата партия е бъчвата катран Александър Томов. Отказах се.

За парламентарните избори бях здравата въодушевен от факта, че за депутат се кандидатира човек, когото познавам отдавна, и то като изключително свестен, честен и трудолюбив – юристът Георги Денков. Когато прерових в търсачката, го открих в листата на… НДСВ! Не че от тази партия не са излезли и други свестни хора, де. Но като знам кой ще му е шеф на парламентарната група – я Николай Василев, я друго доведениче на Цар Крадльо – сериозно се замислих. Бих гласувал за Георги Денков с две ръце и два крака, той е най-добрият юрист, когото познавам лично (освен че е точно такъв човек, каквито искаме да видим в управлението). Но и около него се намери кой да ме стъписа.

… Както и да е. За кого ще избера да гласувам е друга тема. Описвам това, за да се обърна към всички за съвет, и може би за помощ.

Списъците на кандидат-депутатите криво-ляво ги намерихме някак. Биографиите им обаче се оказаха страшен проблем; снимките – също. (Да, от Интернет може да се открадне всичко, но не сме по краденето.) Многократното писане до всички PR-и на партии даде твърде скромни резултати. Чудя се тези хора дали им плащат, за да работят, или ги карат те да плащат. Ако е второто, би обяснило това качество на работата. И е заслуженият вариант при него.

(Особено ме възмутиха… Зелените. Не само че не пратиха биографии, нещо повече. От добро желание Ели им сложи безплатен банер, на най-четеното място на портала. Тяхната реакция беше да попитат колко посещения прави сайтът. То бива гледане на зъбите на харизан кон, бива, ама… Бого, моля те, друг път не ме агитирай да подкрепям такива хора. Какво управление на страната да очаквам от тях – не само не са се организирали да се подготвят за изборите, ами…)

Та, молбата ми е – дайте идея откъде да намерим (законни) снимки и биографии на тези кандидати, за които нямаме! Човек гласува по-лесно, по-информирано и по-резултатно, ако знае повече за кандидатите. Нека не само ругаем хората, че не гласуват. Нека ги улесним да направят избора си. Ето нещо, което можем да направим.

Твърде често чувам уверението: “Уиндоус е популярен, защото е добър. Популярността е доказателството му, че е добър. Ако не беше добър, щяха ли 90% от компютрите да работят под него?”

Ако това е вярно, тогава аз мога веднага да ви кажа поне две неща, които са още по-добри от Уиндоус.

Смъртта и данъците.

🙂

Знаете ли какво е това? Аз научих днес. Така викат на Коста Атанасов – художник, невероятен свежар и още един куп други неща.

Най-важното от тях е ездач на “Скитник” – стоманеният му кон, известен сред по-простосмъртните като “мотоциклет”. Много от времето си God of Rain прекарва върху него, в пътешествия около целия свят. И пише блог за тези пътешествия и какво е срещнал през тях. Ако не пишеше, а снимаше, щеше да сложи National Geographic в джобчето си за химикалки. Или поне така съдя, по това как пише…

А, забравих. (Простете ми – късно е, и съм поуморен вече.) Защо точно God of Rain?

Накъдето и да тръгне с мотора, вечно го вали дъжд. Тръгна на пътешествие вчера – правете си извода. Ако беше дръвче, да е вече поне петнайсет метра. И да е окоренил целия мотор. Както смята да мине през Египет, дано не го задържат там на висока заплата, да кара напред-назад през пустинята… Затова във форума Graphilla, където е чест участник, са го прекоросали така.

Сайтът му е fireinside.bg. Според Коста, това ще рече “Вътрешно Горене”. Естествено, аналогията е с верния му кон. Но не само. По-скоро с това, че ако правиш каквото е твоето Вътрешно Горене, винаги ще успееш.

Да, точно това намеквам – отидете и разгледайте сайта му. Не заради картините му, там ги няма. Заради текстовете му. (И особено заради Често Задаваните Въпроси.) Ей това се казва откровен и открит човек. Добре де, това не са точните думи. Май точната дума е истински човек. Възхищавам му се, и ми се иска да съм като него. (Като човек. Моторът и пътешествията не са задължителни.) Всъщност, че е истински човек е основната причина да пиша за него.

(И, мисля си – основната причина да пише толкова хубаво за пътешествията си. Какво ли би написало някое човешко менте? “Хилтъно на Канарците ногу тъп. Прислугата се некви маймуни. Бьоф Строганова гаден, в Париж е по-така. Бе шибана работа, мамата му да такова. Само цоцат мангизи”… Да си боклук, дори богат, носи наказанието ти в себе си. И истински гледки, неща или чувства да получиш, ще ги възприемеш като гадости – всеки вижда света през себе си.)

Има и още една причина. Ако сте прочели ЧЗВ-то на Коста, вече я знаете. Той тръгва на поредното си пътешествие, около целия свят, на практика без средства. Не винаги човек може да намери достатъчно спонсори… Но си струва да следва Вътрешното си Горене, дори тогава. Възхищавам се на хората, които се решават и го правят – те са истинските хора. И си мисля, че заслужават подкрепа.

Защо ли? Коста го е написал достатъчно ясно в частта “Подкрепи”. Колко от хората, които са откъм безпаричния край на тоягата, имат достойнството да кажат:

Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно – иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни.

Мисля, че такъв човек заслужава две неща. Едното е да бъде подкрепен финансово (което ще направя – на страницата “Подкрепи” има описание как). Другото е за него да се разказва и знае, да се предава и разгласява. За да научат за него повече хора, и може би някои от тях да го подкрепят. Той не само има нужда от това, но и го заслужава.

А другите хора имат нужда да знаят за него. За да гледат снимките и видеотата му, да четат пътеписите му, и мъничко по мъничко да попиват що е истински човек.

И да се учат, умишлено или неволно, също да бъдат такива.

И да знаят, че също имат Вътрешно Горене – и че си струва да го почувстват, и да го следват.

… Кой тук питаше как да помогне на хората да бъдат малко по-свестни, по-добри, по-… по-истински? Ето как. Подкрепата за Коста е подкрепа за творчеството му, а то – за човешкото и истинското в нас и около нас.

… В повечето култури богът на дъжда също е и бог на плодородието, или двата бога вървят ръка за ръка. Дали остроезичните графилци не са по-мъдри, отколкото може би са предполагали? Защото пустинята, насред която сме, е пълна с тръни. А има нужда от плодове.

(Извинете ме за шаблонната метафора. Толкова умея. Понякога и в шаблона може да има истина.)

Преди няколко дни отнесох из коментарите тук купчина похвали.

Случвало се е и преди. Но този път ме замисли повече. И може би уплаши мъничко повече.

Най-много ме стреснаха редовете, че съм “човек с влияние”. Защото влиянието носи със себе си ужасяваща отговорност. Ако наистина други хора се водят по моя акъл, и учат от мен, аз ще съм виновен за грешките им. Да, никой не ги е карал насила да го правят (“те са си виновни, аз не съм”). Но отговорността я има. Ако не знаеш пътя добре, не бива да се буташ да водиш. Дори ако се буташ умело, и другите си мислят, че са те избрали по своя воля. И дори ако го правиш неволно. Вкараш ли повярвалите ти в тресавището, оправданията са без значение.

Затова мисля, че дължа тук обяснение, и предупреждение.

Хората сме устроени да уважаваме “авторитетите”. Много от нас мислят, че са се спасили от този недостатък (а той е не само недостатък, иначе нямаше да го има). Истината обаче е, че за повечето от тях просто преценката що е авторитет е различна. Примерно изместена към по-деликатните, по-“трудни за фалшифициране” белези. Но пак я има.

Какво от това ли? Започнете блог, и ще видите. Каквито и да са възгледите ви, с времето около вас ще се събере група хора, които мислят сходно. Повечето няма да имат блогове, или блоговете им, по силата на късмета, ще са по-малко известни от вашия, и по-малко посещавани (което обикновено се преценява по броя коментари, по-рядко по разни статистики). Затова те подсъзнателно ще имат усещането, че вие сте нещо повече от тях. Ще ви приемат за “авторитет”, и понеже виждате света като тях, най-искрено ще ви се възхищават, и хвалят… Аз просто имах шанса Йовко да ме срита да си направя блог достатъчно рано. Ако бях закъснял, а беше подранил някой от тези мои приятели, сега сигурно аз щях да му се възхищавам. Също така искрено и убедено.

… Добре, де. Оправдах се с късмета. Има обаче и по-неприятни причини.

Привърши поредният европазарлък. Ирландия си изкрънка разни отстъпки, за да може да убеди гражданите си на предстоящия референдум да не отхвърлят еврочленството.

Не знам ще успее ли да ги убеди. Напълно разбирам нежеланието им да членуват в ЕС.

Не че виждам за Ирландия (или още повече пък за България) каквато и да било перспектива извън ЕС. Но това не ме прави евроентусиаст.

Обединена Европа, каквато бива правена към момента, е Европа на европейските правителства. И на големите корпорации. Но определено не е Европа на гражданите си.

Една Европа на гражданите би приличала като устройство много повече на САЩ. (Не че съм във възхита и от тях, но са с километри по-близо до идеята на нещата от ЕС.) В нея различите държави биха запазвали максимално свободата на вътрешните си законодателства и на вътрешните си политики, докато в същото време биха делегирали външната си политика, отбраната си и общата си координация на централна управляваща система (парламент, съд, антимонополи и пр.) Това, което виждаме, е “и така, и иначе”, но като цяло по-скоро обратното – отделните външни политики, отбрани и разнобоите между страните се запазват, докато в същото време законодателствата и вътрешните политики биват уеднаквявани (често към най-заробващото гражданите положение). Всичко това ми прилича не толкова на “съюз на гражданите срещу трудностите”, колкото на “съюз на монарсите срещу народите”.

Затова и си мисля – нормално е живеещите в ЕС хич да не харесват това, в което той се превръща. И да се опитват да кажат това на политиците си. Лошото е, че политиците им отлично знаят, че народите не харесват положението, и защо не го харесват – по същите причини, по които политиците и мегакорпорациите го харесват. И ако политиците не получат ясно послание, че или ще си изпълняват задълженията да пазят интересите на гражданите, или колкото и да лъжат и да сплашват хората ще си ходят… ще имаме ЕС, в който децата ни ще имат не много повече бъдеще, отколкото извън него.

Ще успеят ли западноевропейците да кажат на правителствата си достатъчно ясно, че номерът не минава? Определено ги бива много повече от нас в това. Затова и държавите им са уредени… Този път обаче интересите срещу тях са много по-силни и координирани, отколкото обикновено. Не знам дали ще успеят.

А ние… Ние си имаме съвсем друг проблем. Наесен ЕС ще разглежда предложението на холандците да задейства срещу нас предпазни клаузи в правосъдието и реформата. Тоест, ще престанат да признават решенията на нашите съдилища, и ще спрат свободното ни движение в ЕС. За съдилищата са прави – към момента не твърде корумпиран съдия в България трудно ще се намери и с фенер посред бял ден.

За свободното движение – престъпниците ни на дребно, които ги плашат, отдавна вече са при тях. Още отпреди да махнат визите. И те го знаят. Но знаят и че българската престъпност се подхранва и полива от българското правителство, а него го избира масовият българин. И че масовият българин е добитък – за да те разбере, ти е нужен тежък дървен преводач. Западноевропейците обаче са богати и уредени, защото не се колебаят да правят каквото е нужно. Не знам кой ще състави следващото правителство, ама бая картофи ще трябва да вади от огъня…

При това положение ни остава едно – и ние да правим каквото е нужно. Пък да става каквото ще.

Ще рече Intermediate eXperimental Vehicle – в буквален превод, “междинен експериментален кораб”. И представлява демонстратор на атмосферно навлизане след космически полет.

През 1998 г. Европейската космическа агенция изстреля т.нар. ARD – Atmospheric Reentry Demonstrator (http://bg.wikipedia.org/wiki/Демонстратор_на_атмосферно_връщане). Това беше неголяма капсула, предназначена да изпробва технологии за обратно навлизане в атмосферата. Оттогава обаче са минали повече от 10 години, и изпробваните технологии са поостарели; също така, капсулата беше предназначена да изпробва технологии за планираната тогава европейска совалка “Хермес”, която по план е доста различна от планираните сега бъдещи европейски космически кораби, базирани на ATV. Така че вероятно се е сметнало, че е необходимо ново изпробване.

На 16 юни 2009 г. на Парижкото авиошоу в Бурже, Франция, е подписано споразумение между ЕКА и Thales Alenia Space – един от водещите производители на специална и космическа техника в Европа. Споразумението предвижда започването на разработката на IXV, като част от ESA Future Launchers Preparatory Programme (FLPP) – програмата, по която ЕКА разработва бъдещите си ракети-носители и много от космическите си апарати. Целта е да се разработи демонстратор на атмосферно връщане, който да има аеродинамична форма, добро управление на траекторията в атмосферата и термична защита, способна да го опази до кацане във воден басейн.

Демонстраторът се очаква да тежи около 1800 кг., и да бъде изстрелян от космодрума в Куру към края на 2012 или началото на 2013 г. с новата играчка на ЕКА – малката ракета-носител “Вега”. След изстрелването той ще заеме орбита на височина около 450 км, от която после ще се спусне и ще навлезе в атмосферата, и ще се приводни в Тихия океан с парашути и поплавъци.

От доста време се знае, че ЕКА активно проектира възвращаема капсула за ATV, която на един по-късен етап да стане основа за космически кораб с екипаж. (Очевидно ЕС не се очертава да стане първоразрядна космическа сила, но поне да не изпусне влака и на второразрядните.) Малко преди пълното развихряне на кризата, през ноември 2008 г., ЕКА получи обещания за доста прилично финансиране, но не е ясно доколко ще бъдат изпълнени. Не вярвам това да спре разработката на кораба с екипаж напълно, хората от ЕКА няма да изоставят тази мечта лесно. Но може съществено да го забави. Първоначалните планове бяха за връщаща се капсула през 2013 г. и кораб с екипаж през 2015, сегашните са за капсула през 2015 и кораб с екипаж през 2020, и май също няма да бъдат спазени, като гледам срока за IXV. (И той се плъзга – подписването от 16-ти трябваше да стане още през януари…)

По-интересно ми е друго. Засега разполагам единствено с концептуални дизайни на демонстратора. На всичките, които съм видял, обаче той има клинообразна форма, нещо като военен екранолет или совалката “Хермес”, но без крилата. Това определено е добра идея за аеродинамична форма, която да дава лесна управляемост. В същото време обаче, няма нищо общо със строго цилиндричните форми на ATV, а и повечето други сегашни или планирани космически кораби. А разликата във формата при космическите кораби означава огромна разлика и в много други концепции. Много от изпробваните при него технологии ще са неприложими например за капсула с кръгло сечение от типа на всички съществували досега космически кораби, освен совалката. Включително за планирания кораб с екипаж на базата на ATV.

Това ме навежда на някои любопитни размисли. Дали ЕКА не пробутва подобие на проекта “Хермес” отново през задната врата? Не е изключено. Американската совалка дава изумителни възможности, но я загробва огромната й сложност, и много високата цена на ключови детайли (нейните главни двигатели например са вероятно най-скъпите ракетни двигатели в историята; повечето сравними по качества са два-три пъти по-евтини). Ако ЕКА разработи компактна мини-совалка, предвидена за до 5-6 души (без или почти без товар), или 2 пилоти и 1-2 тона товар, тя определено би имала приложение. (След пенсионирането на американската совалка много полезни полети, примерно като този за сервизирането на “Хъбъл”, ще са невъзможни; някои от тези по строителството на МКС – също.) Ако бъде реализирана простичко и с не твърде скъпи части, такава совалка ще е надеждна и икономически рентабилна. (Изкушавам се да тегля сравнение между мамутския “специалист по всичко” Нетскейп Комуникатор от последните му години, и стройния и пъргав Файърфокс – първият загина, но вторият успешно печели терен.)

Друга възможност е клиновидната форма и високата управляемост на полета да са прелюдия към въвеждане на система за кацане на летища. Подобен кораб би предлагал огромни удобства в сравнение не само с приводняващите се, но и с приземяващите се с парашути: ако бъде реализиран успешно, той може да се окаже прототип на бъдещи космически кораби, използвани така често, както днес свръхзвуковите самолети. Всичко, което би му било нужно, са неголеми криле (може и прибиращи се), и колесник.

Най-сетне, дори ако единствената печалба от мероприятието е кацане с висока сигурност и добра управляемост в атмосферата, това не е малко. Космическите кораби често могат да изведат в орбита доста повече товар, отколкото могат да върнат: ударното нагряване заради по-голямата маса и по-трудната й управляемост в атмосферата при връщане са сериозни проблеми. Аеродинамичното кацане с висока надеждност на управлението отстранява втория проблем и облекчава немалко първия. Така че също ще има полза.

(А, и още нещо интересно. На следващия ден, 17, пък се подписа споразумението за разработване на High Thrust Engine Demonstrator – демонстратор на течногоривния двигател за първата степен на бъдещия носител на ЕКА, Next Generation Launcher. Но за него някой друг път. 🙂 )