Grigor Gatchev - A Weblog

Колко хубаво е, че свършва предизборната кампания. Че всеки ден по някой се изцепва с нещо, което ме кара да го изключа от списъка на тези, които бих подкрепил.

Последната новост е изявлението на Бат Бойко (а.к.а. ГЕРБ), че ще отнеме двойното гражданство, и правото на гласуване на емигрантите. Къде го сърби е ясно – да подреже купената гласоподавателска маса на ДПС. Само че, както всеки български политикан, е подбрал най-рушителния и съсипващ България начин. Трудно ми е да си представя комбинацията от идиотизъм и безхаберие, способна да доведе до подобна идея.

А още по-трудно ми е да си представя, че може да зарази нормални хора. Очевидно обаче може. Вчера намерих следния коментар:

Аз като емигрант, да взема да се обадя. Впрочем като чета Ани, първо щях да кажа – а, ми тя готов емигрант.
После си помислих, че за някои хора това е лоша дума, нали един вид който си обича родината не се изнизва по “лесния начин”.
Но това са други теми. И тук и там има тъпи и свестни и тук и там има родолюбци и нихилисти.
По въпроса за изборите искам и тук да си кажа твърдото мнение, че българите в чужбина не бива да бъдат допускани до гласуване.
Има начини да се измислят критерии – колко време си живял напоследък в България и т.н.
Друг е въпроса доколко е реализуемо прилагането на тия критерии.
Сега чувам че Герб смята на приложи радикална мярка (ако има властта) и да отмени двойното гражданство. Еми мъчно ще ми е
но и това си заслужава ако ще е за доброто на родината.

Според мен критерият колко време си живял в България наистина трябва да бъде въведен при избори. Колкото по-дълго е живял човек в България, толкова по-вредно и опасно е той да бъде допускан до гласуване.

Твърдя го напълно сериозно. Колкото повече е издържал човек тук, без да избяга, толкова по-търпим става към корупция, шуробаджанащина, нагла престъпност и всичко друго, което ни пречи да станем поносима държава. Толкова повече свиква с тях, и те престават да са му силнаТА мотивация да гласува на изборите за някой, който реално ще се бори срещу тях. (И да мисли кой ще е този някой. Иначе много лесно ще подкрепи някой като Яне Янев, без да си зададе въпроса откъде този “железен антикорупционер” е взел няколко десетки милиона за предизборна реклама. Кой в България ги има, и са му излишни, за да ги даде, примерно.)

Същото, по друг начин: девет от всеки десет родители, които познавам, подготвят и образоват децата си с идеята един ден да се измъкнат оттук и да идат в някоя друга, по-свястна държава. Не да учат, а за постоянно. Почти всичките се чувстват като предатели, и се срамуват, но го правят. Перспективата детето им да прекара живота си тук ги ужасява повече дори от това да се чувстват предатели.

Причината не е бедността и мизерията, те в една свястна държава биха се оправили, докато детето порасте. А липсата на надежда, че сме способни да излъчим управление, което да ни оправи държавата. Тоест, че сме способни да гласуваме. Същите родители обаче нямат никакъв проблем със свестните държави, въпреки че и в тях има немалко българи. Тоест, страхът е от това как гласуват не емигриралите в чужбина, а останалите в България. И като гледам фактите – къде как се управлява – е абсолютно основателен и правилен.

Има и нещо друго. В момента България се намира в най-страшната национална катастрофа за своето съществуване (може би като изключим османското робство). Звучи като юнашко изхвърляне, нали? Да, ама не е.

Най-ценният капитал на една страна не е нито територията, нито природните богатства. Най-ценният капитал са хората – те са, които дават на даденостите стойност, или я отнемат. Израелците превърнаха една пустиня в успешна държава и прекрасна страна. (И ако се бяха отървали от великоеврейската лудост и се бяха договорили с арабите, вместо да воюват с тях и да ги мачкат, страната им щеше да е може би най-прекрасната и успешна на света.) Българите превръщаме най-красивата и ценна природа на света в пустиня, или бетонна хотелска джунгла в стил жк Люлин-7… За последните 20 години България изгуби над един милион хора, емигрирали в чужбина. Повече сме губили (като брой или процент от населението) единствено под османска власт. Само че за 500, а не 20 години. Така че управниците ни за тези години са твърдо най-съсипалите България за единица време, далеч пред Мурад или Баязид Йълдъръм.

Друго. Какви хора емигрираха?

Една част от емигриралите са мошеници и престъпници, избягали да вършат престъпления в по-богато общество. Не е лъжа, че значима част от престъпността в Западна Европа е българско дело. Като брой обаче тези хора са изумително малко. Предполагам, че 5000 е изключително либерална горна граница. А дори тя е под половин процент от всички – това прави по-нисък процент на престъпниците, отколкото в България. Просто процентът на престъпленията им е висок за примерно Западна Европа, и понеже са и чужденци, около тях се шуми много.

Около 250-300 000 са български турци – като цяло изключително свестни и трудолюбиви хора. С чиста съвест казвам, че бяха една от гордостите на българския човешки капитал, изтормозена до изгонване в чужбина, заради нуждата да се поддържат вътрешни размирици в разкапващата се соц-държава, които да оправдават репресии и да дават повод да бъдем насъсквани едни срещу други… Но българските турци са просто средностатистически хора за групата си, не се отличават с нищо уникално и специално. Ако и тази група да е като цяло една от най-ценните в българския народностен капитал.

Останалите български емигранти са в огромната си част трудолюбиви и предприемчиви далеч над средното за България. (Нека си го кажем откровено – енергичността и предприемчивостта бяха един от най-важните елементи в емигрирането оттук.) А това значи, че тяхната стойност за икономиката и развитието на България е далеч над средната за оставащите. Трудно е да се даде точна преценка, но бих предположил, че предприемчивостта и енергията на единия милион емигранти са сумарно над тези на седемте и половина милиона оставащи. Тоест, от гледна точка на развитие и икономика България е загубила не една осма от населението си, а над половината. Казано иначе, сегашната 20-годишна икономическа катастрофа се изравнява с 500-те години османско владичество и като сумарен брутен ефект.

Нещо повече. Огромният процент от българските емигранти (като изключим принудените да избягат в Турция) живеят сега в най-развитите и уредени държави на света. А това означава, че са се научили на ред, порядък и правилни начини на съществуване много повече, отколкото нас, останалите тук. Което пък ги прави хората не само с енергията и предприемчивостта, нужна за оправянето на батака ни, но и с възгледите и уменията, които биха ги насочили в посока, доказала се като правилна. Част от тази енергия в правилна посока е и това как биха гласували.

Накратко: гласовете на емигрантите (и най-вече на емигриралите доброволно) са несравнимо по-ценни за излизането на България от калта, отколкото гласовете на нас, останалите тук. Звучи малко обидно за нас, но е така. Емигрантите са се показали като част от хората, които поддържат една държава просперираща. Ние – като хората, които поддържат една държава на дъното. На чии гласове бихте разчитали повече вие? За мен отговорът е очевиден. Очевидно е и как ще квалифицирам опитите точно тези гласове да бъдат елиминирани – като досъсипване на шанса България някой ден да се оправи.

Ако нещата спираха дотук, щеше да е типично в български стил. Но не спират. Бат Бойко смята да лиши емигрантите не само от право на глас, а и изобщо от гражданство. А те не само са частта от българския народ, която е най-способна да му донесе просперитет. Те са една осма от българския народ, по дяволите! Досегашните ни управници са за съд и затвор, понеже ги изгониха оттук. ББ обаче смята да им закове вратата, за да не се върнат обратно. Да се погрижи България да загуби този един милион хора завинаги.

Надявам се това да е просто предизборна реторика. Все пак, правото на българско гражданство е вписано в Конституцията. За да го промени, ще му трябват две трети от гласовете, а не вярвам да ги събере. Но дори фактът, че подхвърля подобни идеи, го прави за мен не по-малко опасен от Волен Сидеров, ако не и повече… Какво си мисли, че емигрантите ще се разплачат, ако България ги лиши от гражданство? Или ще й теглят една сто пъти заслужена майна, и ще забравят за нея?

(Да, да. Чувал съм девиза “Гледай ти какво можеш да направиш за Родината, а не тя за теб.” В някои обстоятелства, примерно война, в него може дори да има нещо вярно, доколкото “Родината” е и хората, които са ти скъпи. В нормални обстоятелства този израз е валиден единствено за клиничните патриоти, заради диагнозата им, и за политиците, защото сами са се цанили да работят за Родината, и им се плаща за това. За останалите хора би бил валиден само ако получаваха от Родината повече, отколкото й плащат като данъци и по други начини, а докато законите на аритметиката важат, това няма как да стане, дори в идеална държава. Родината им дължи повече, отколкото те на нея. Или ще им е благодарна, вместо да изисква да са й благодарни те, или е боклук, който няма морално право да съществува, защото ограбва гражданите си. Така че възпитано и учтиво съветвам всеки, решил да ми излиза с този девиз, да си го завре където си мисля, и да иде да се лекува, за да не трови живота на околните.)

В крайна сметка, изцепката на ББ задраска ГЕРБ от моя списък на партии, които евентуално бих подкрепил. Което го ограничи до горе-долу три партии.

Едната са Зелените. Последните няколко дни предизборната им кампания започна да заприличва на нещо (в смисъл, въобще да я има). Продължава да й липсва професионализъм, но това не винаги е недостатък. Много повече ме безпокои незрялостта им за идеите на управлението. Дадох си труда да изчета внимателно платформата им и прочее. Уви, повечето от идеите в нея ми се струват или наивни до степен да са неработещи, или направо вредни и опасни, включително за екологията в България. Идеализмът им ми импонира много, много силно. Но въпреки това смятам, че може би е по-добре да им се даде един управленски мандат време, за да се доорганизират и поизраснат. Да бъдат избрани сега би било преждевременно. А и на точно тези избори е особено важно гласът ми да не иде напразно.

Другата възможност е… НДСВ. Всъщност, причината да ги обмислям като кандидатура е точно една – Георги Денков. Писал съм и преди – познавам го като изключително свестен, трудолюбив и честен човек, и великолепен юрист. Ако съм виждал някога кандидат за депутат, когото да бих подкрепил без абсолютно никакви задръжки, това е той. На всичкото отгоре е и на второ място в листата на моя район, тоест с малко повече подкрепа е напълно избираем… Огромната порция катран в меда тук е в чия листа се е кандидатирал. Като партия НДСВ за мен стои до БСП и ДПС, заради участието си в тройната коалиция – начело на анти-списъка ми. А като си помисля и как Ники Василев или някое друго подобно политическо недоразумение ще е шеф на парламентарна група, и ще нарежда на Георги как да гласува, направо ми се повръща… Както Георги е човекът, за когото бих ходил да агитирам от сутрин до вечер, така НДСВ са партията, срещу която бих ходил да агитирам от сутрин до вечер. Още не съм успял да уталожа тези две противоположности в ума си, и да им дам единна преценка. Затова и още не мога да реша дали ще пусна тази бюлетина, или не.

Третата възможност е Синята коалиция. За нея и хората в нея съм писал много. Накратко: Иван Костов за мен е властоман, до степен почти на психопат. Което и го прави политик, способен да оправи нещата в сегашната оплескана ситуация. А това е, което ме интересува… Останалите в коалицията са в моите очи най-различни хора. Твърде малко са личности, които си струва да бъдат разглеждани извън партийния контекст. А партийният контекст… без да е твърде близък до възгледите ми, е поносим като цяло. И, най-вече, бих очаквал хората в него повечето да не спадат към мафията зад тройната коалиция. А тази мафия вече се доказа като съсипническа, и ако не си иде, не виждам бъдеще за България.

Все още не съм взел конкретно решение коя възможност ще подкрепя. Вероятно ще го взема окончателно в кабинката за гласуване. Дотогава може да се случат още много неща, които да задраскат някоя възможност от списъка ми. (Принципно е възможно да се случи и нещо, което да добави някоя възможност; досега не се е случвало, но кой знае?) Така че ще взема окончателното решение в последния момент.

Вече от няколко дни към нещата, които показва Спешно Инфо за кандидат-депутатите, се прибави още едно – маркер, ако са били членове на ДС. (А също и списък на всички членове на ДС, като цяло или по партии.)

Информацията за тяхното агентурно минало, колкото можеше да се намери, е и в биографиите им. За доста от тях тя е цялата им биография, която имаме. Не е преднамерено – няма партия или коалиция, с PR-ите на която да не е говорено и кореспондирано многократно с молба за биографии. Правим каквото можем. Къдет резултатът не е лицеприятен за въпросните PR-и, фалът не е наш.

След към две седмици кански труд Ели стъкна на speshno.info раздел за Избори 2009. (Парламентарните. За евроизборите не смогна.) Там могат да бъдат открити всички кандидат-депутати, удобно представени по партии, региони и т.н. (Ако не знаете къде и от името на коя партия се явява любимецът ви – напоследък често е трудно да се предположи – има и търсачка.)

Целта на мероприятието е проста – гласоподавателят да може по-лесно да се ориентира. Все повече преценяваме една партия по хората в нея.

Аз например на евроизборите сериозно обсъждах възможността да подкрепя Българската социалдемокрация, заради един човек, когото много уважавам – Александър Маринов. Докато не научих, че в листите на същата партия е бъчвата катран Александър Томов. Отказах се.

За парламентарните избори бях здравата въодушевен от факта, че за депутат се кандидатира човек, когото познавам отдавна, и то като изключително свестен, честен и трудолюбив – юристът Георги Денков. Когато прерових в търсачката, го открих в листата на… НДСВ! Не че от тази партия не са излезли и други свестни хора, де. Но като знам кой ще му е шеф на парламентарната група – я Николай Василев, я друго доведениче на Цар Крадльо – сериозно се замислих. Бих гласувал за Георги Денков с две ръце и два крака, той е най-добрият юрист, когото познавам лично (освен че е точно такъв човек, каквито искаме да видим в управлението). Но и около него се намери кой да ме стъписа.

… Както и да е. За кого ще избера да гласувам е друга тема. Описвам това, за да се обърна към всички за съвет, и може би за помощ.

Списъците на кандидат-депутатите криво-ляво ги намерихме някак. Биографиите им обаче се оказаха страшен проблем; снимките – също. (Да, от Интернет може да се открадне всичко, но не сме по краденето.) Многократното писане до всички PR-и на партии даде твърде скромни резултати. Чудя се тези хора дали им плащат, за да работят, или ги карат те да плащат. Ако е второто, би обяснило това качество на работата. И е заслуженият вариант при него.

(Особено ме възмутиха… Зелените. Не само че не пратиха биографии, нещо повече. От добро желание Ели им сложи безплатен банер, на най-четеното място на портала. Тяхната реакция беше да попитат колко посещения прави сайтът. То бива гледане на зъбите на харизан кон, бива, ама… Бого, моля те, друг път не ме агитирай да подкрепям такива хора. Какво управление на страната да очаквам от тях – не само не са се организирали да се подготвят за изборите, ами…)

Та, молбата ми е – дайте идея откъде да намерим (законни) снимки и биографии на тези кандидати, за които нямаме! Човек гласува по-лесно, по-информирано и по-резултатно, ако знае повече за кандидатите. Нека не само ругаем хората, че не гласуват. Нека ги улесним да направят избора си. Ето нещо, което можем да направим.

Твърде често чувам уверението: “Уиндоус е популярен, защото е добър. Популярността е доказателството му, че е добър. Ако не беше добър, щяха ли 90% от компютрите да работят под него?”

Ако това е вярно, тогава аз мога веднага да ви кажа поне две неща, които са още по-добри от Уиндоус.

Смъртта и данъците.

🙂

Знаете ли какво е това? Аз научих днес. Така викат на Коста Атанасов – художник, невероятен свежар и още един куп други неща.

Най-важното от тях е ездач на “Скитник” – стоманеният му кон, известен сред по-простосмъртните като “мотоциклет”. Много от времето си God of Rain прекарва върху него, в пътешествия около целия свят. И пише блог за тези пътешествия и какво е срещнал през тях. Ако не пишеше, а снимаше, щеше да сложи National Geographic в джобчето си за химикалки. Или поне така съдя, по това как пише…

А, забравих. (Простете ми – късно е, и съм поуморен вече.) Защо точно God of Rain?

Накъдето и да тръгне с мотора, вечно го вали дъжд. Тръгна на пътешествие вчера – правете си извода. Ако беше дръвче, да е вече поне петнайсет метра. И да е окоренил целия мотор. Както смята да мине през Египет, дано не го задържат там на висока заплата, да кара напред-назад през пустинята… Затова във форума Graphilla, където е чест участник, са го прекоросали така.

Сайтът му е fireinside.bg. Според Коста, това ще рече “Вътрешно Горене”. Естествено, аналогията е с верния му кон. Но не само. По-скоро с това, че ако правиш каквото е твоето Вътрешно Горене, винаги ще успееш.

Да, точно това намеквам – отидете и разгледайте сайта му. Не заради картините му, там ги няма. Заради текстовете му. (И особено заради Често Задаваните Въпроси.) Ей това се казва откровен и открит човек. Добре де, това не са точните думи. Май точната дума е истински човек. Възхищавам му се, и ми се иска да съм като него. (Като човек. Моторът и пътешествията не са задължителни.) Всъщност, че е истински човек е основната причина да пиша за него.

(И, мисля си – основната причина да пише толкова хубаво за пътешествията си. Какво ли би написало някое човешко менте? “Хилтъно на Канарците ногу тъп. Прислугата се некви маймуни. Бьоф Строганова гаден, в Париж е по-така. Бе шибана работа, мамата му да такова. Само цоцат мангизи”… Да си боклук, дори богат, носи наказанието ти в себе си. И истински гледки, неща или чувства да получиш, ще ги възприемеш като гадости – всеки вижда света през себе си.)

Има и още една причина. Ако сте прочели ЧЗВ-то на Коста, вече я знаете. Той тръгва на поредното си пътешествие, около целия свят, на практика без средства. Не винаги човек може да намери достатъчно спонсори… Но си струва да следва Вътрешното си Горене, дори тогава. Възхищавам се на хората, които се решават и го правят – те са истинските хора. И си мисля, че заслужават подкрепа.

Защо ли? Коста го е написал достатъчно ясно в частта “Подкрепи”. Колко от хората, които са откъм безпаричния край на тоягата, имат достойнството да кажат:

Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно – иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни.

Мисля, че такъв човек заслужава две неща. Едното е да бъде подкрепен финансово (което ще направя – на страницата “Подкрепи” има описание как). Другото е за него да се разказва и знае, да се предава и разгласява. За да научат за него повече хора, и може би някои от тях да го подкрепят. Той не само има нужда от това, но и го заслужава.

А другите хора имат нужда да знаят за него. За да гледат снимките и видеотата му, да четат пътеписите му, и мъничко по мъничко да попиват що е истински човек.

И да се учат, умишлено или неволно, също да бъдат такива.

И да знаят, че също имат Вътрешно Горене – и че си струва да го почувстват, и да го следват.

… Кой тук питаше как да помогне на хората да бъдат малко по-свестни, по-добри, по-… по-истински? Ето как. Подкрепата за Коста е подкрепа за творчеството му, а то – за човешкото и истинското в нас и около нас.

… В повечето култури богът на дъжда също е и бог на плодородието, или двата бога вървят ръка за ръка. Дали остроезичните графилци не са по-мъдри, отколкото може би са предполагали? Защото пустинята, насред която сме, е пълна с тръни. А има нужда от плодове.

(Извинете ме за шаблонната метафора. Толкова умея. Понякога и в шаблона може да има истина.)

Преди няколко дни отнесох из коментарите тук купчина похвали.

Случвало се е и преди. Но този път ме замисли повече. И може би уплаши мъничко повече.

Най-много ме стреснаха редовете, че съм “човек с влияние”. Защото влиянието носи със себе си ужасяваща отговорност. Ако наистина други хора се водят по моя акъл, и учат от мен, аз ще съм виновен за грешките им. Да, никой не ги е карал насила да го правят (“те са си виновни, аз не съм”). Но отговорността я има. Ако не знаеш пътя добре, не бива да се буташ да водиш. Дори ако се буташ умело, и другите си мислят, че са те избрали по своя воля. И дори ако го правиш неволно. Вкараш ли повярвалите ти в тресавището, оправданията са без значение.

Затова мисля, че дължа тук обяснение, и предупреждение.

Хората сме устроени да уважаваме “авторитетите”. Много от нас мислят, че са се спасили от този недостатък (а той е не само недостатък, иначе нямаше да го има). Истината обаче е, че за повечето от тях просто преценката що е авторитет е различна. Примерно изместена към по-деликатните, по-“трудни за фалшифициране” белези. Но пак я има.

Какво от това ли? Започнете блог, и ще видите. Каквито и да са възгледите ви, с времето около вас ще се събере група хора, които мислят сходно. Повечето няма да имат блогове, или блоговете им, по силата на късмета, ще са по-малко известни от вашия, и по-малко посещавани (което обикновено се преценява по броя коментари, по-рядко по разни статистики). Затова те подсъзнателно ще имат усещането, че вие сте нещо повече от тях. Ще ви приемат за “авторитет”, и понеже виждате света като тях, най-искрено ще ви се възхищават, и хвалят… Аз просто имах шанса Йовко да ме срита да си направя блог достатъчно рано. Ако бях закъснял, а беше подранил някой от тези мои приятели, сега сигурно аз щях да му се възхищавам. Също така искрено и убедено.

… Добре, де. Оправдах се с късмета. Има обаче и по-неприятни причини.

Привърши поредният европазарлък. Ирландия си изкрънка разни отстъпки, за да може да убеди гражданите си на предстоящия референдум да не отхвърлят еврочленството.

Не знам ще успее ли да ги убеди. Напълно разбирам нежеланието им да членуват в ЕС.

Не че виждам за Ирландия (или още повече пък за България) каквато и да било перспектива извън ЕС. Но това не ме прави евроентусиаст.

Обединена Европа, каквато бива правена към момента, е Европа на европейските правителства. И на големите корпорации. Но определено не е Европа на гражданите си.

Една Европа на гражданите би приличала като устройство много повече на САЩ. (Не че съм във възхита и от тях, но са с километри по-близо до идеята на нещата от ЕС.) В нея различите държави биха запазвали максимално свободата на вътрешните си законодателства и на вътрешните си политики, докато в същото време биха делегирали външната си политика, отбраната си и общата си координация на централна управляваща система (парламент, съд, антимонополи и пр.) Това, което виждаме, е “и така, и иначе”, но като цяло по-скоро обратното – отделните външни политики, отбрани и разнобоите между страните се запазват, докато в същото време законодателствата и вътрешните политики биват уеднаквявани (често към най-заробващото гражданите положение). Всичко това ми прилича не толкова на “съюз на гражданите срещу трудностите”, колкото на “съюз на монарсите срещу народите”.

Затова и си мисля – нормално е живеещите в ЕС хич да не харесват това, в което той се превръща. И да се опитват да кажат това на политиците си. Лошото е, че политиците им отлично знаят, че народите не харесват положението, и защо не го харесват – по същите причини, по които политиците и мегакорпорациите го харесват. И ако политиците не получат ясно послание, че или ще си изпълняват задълженията да пазят интересите на гражданите, или колкото и да лъжат и да сплашват хората ще си ходят… ще имаме ЕС, в който децата ни ще имат не много повече бъдеще, отколкото извън него.

Ще успеят ли западноевропейците да кажат на правителствата си достатъчно ясно, че номерът не минава? Определено ги бива много повече от нас в това. Затова и държавите им са уредени… Този път обаче интересите срещу тях са много по-силни и координирани, отколкото обикновено. Не знам дали ще успеят.

А ние… Ние си имаме съвсем друг проблем. Наесен ЕС ще разглежда предложението на холандците да задейства срещу нас предпазни клаузи в правосъдието и реформата. Тоест, ще престанат да признават решенията на нашите съдилища, и ще спрат свободното ни движение в ЕС. За съдилищата са прави – към момента не твърде корумпиран съдия в България трудно ще се намери и с фенер посред бял ден.

За свободното движение – престъпниците ни на дребно, които ги плашат, отдавна вече са при тях. Още отпреди да махнат визите. И те го знаят. Но знаят и че българската престъпност се подхранва и полива от българското правителство, а него го избира масовият българин. И че масовият българин е добитък – за да те разбере, ти е нужен тежък дървен преводач. Западноевропейците обаче са богати и уредени, защото не се колебаят да правят каквото е нужно. Не знам кой ще състави следващото правителство, ама бая картофи ще трябва да вади от огъня…

При това положение ни остава едно – и ние да правим каквото е нужно. Пък да става каквото ще.

Ще рече Intermediate eXperimental Vehicle – в буквален превод, “междинен експериментален кораб”. И представлява демонстратор на атмосферно навлизане след космически полет.

През 1998 г. Европейската космическа агенция изстреля т.нар. ARD – Atmospheric Reentry Demonstrator (http://bg.wikipedia.org/wiki/Демонстратор_на_атмосферно_връщане). Това беше неголяма капсула, предназначена да изпробва технологии за обратно навлизане в атмосферата. Оттогава обаче са минали повече от 10 години, и изпробваните технологии са поостарели; също така, капсулата беше предназначена да изпробва технологии за планираната тогава европейска совалка “Хермес”, която по план е доста различна от планираните сега бъдещи европейски космически кораби, базирани на ATV. Така че вероятно се е сметнало, че е необходимо ново изпробване.

На 16 юни 2009 г. на Парижкото авиошоу в Бурже, Франция, е подписано споразумение между ЕКА и Thales Alenia Space – един от водещите производители на специална и космическа техника в Европа. Споразумението предвижда започването на разработката на IXV, като част от ESA Future Launchers Preparatory Programme (FLPP) – програмата, по която ЕКА разработва бъдещите си ракети-носители и много от космическите си апарати. Целта е да се разработи демонстратор на атмосферно връщане, който да има аеродинамична форма, добро управление на траекторията в атмосферата и термична защита, способна да го опази до кацане във воден басейн.

Демонстраторът се очаква да тежи около 1800 кг., и да бъде изстрелян от космодрума в Куру към края на 2012 или началото на 2013 г. с новата играчка на ЕКА – малката ракета-носител “Вега”. След изстрелването той ще заеме орбита на височина около 450 км, от която после ще се спусне и ще навлезе в атмосферата, и ще се приводни в Тихия океан с парашути и поплавъци.

От доста време се знае, че ЕКА активно проектира възвращаема капсула за ATV, която на един по-късен етап да стане основа за космически кораб с екипаж. (Очевидно ЕС не се очертава да стане първоразрядна космическа сила, но поне да не изпусне влака и на второразрядните.) Малко преди пълното развихряне на кризата, през ноември 2008 г., ЕКА получи обещания за доста прилично финансиране, но не е ясно доколко ще бъдат изпълнени. Не вярвам това да спре разработката на кораба с екипаж напълно, хората от ЕКА няма да изоставят тази мечта лесно. Но може съществено да го забави. Първоначалните планове бяха за връщаща се капсула през 2013 г. и кораб с екипаж през 2015, сегашните са за капсула през 2015 и кораб с екипаж през 2020, и май също няма да бъдат спазени, като гледам срока за IXV. (И той се плъзга – подписването от 16-ти трябваше да стане още през януари…)

По-интересно ми е друго. Засега разполагам единствено с концептуални дизайни на демонстратора. На всичките, които съм видял, обаче той има клинообразна форма, нещо като военен екранолет или совалката “Хермес”, но без крилата. Това определено е добра идея за аеродинамична форма, която да дава лесна управляемост. В същото време обаче, няма нищо общо със строго цилиндричните форми на ATV, а и повечето други сегашни или планирани космически кораби. А разликата във формата при космическите кораби означава огромна разлика и в много други концепции. Много от изпробваните при него технологии ще са неприложими например за капсула с кръгло сечение от типа на всички съществували досега космически кораби, освен совалката. Включително за планирания кораб с екипаж на базата на ATV.

Това ме навежда на някои любопитни размисли. Дали ЕКА не пробутва подобие на проекта “Хермес” отново през задната врата? Не е изключено. Американската совалка дава изумителни възможности, но я загробва огромната й сложност, и много високата цена на ключови детайли (нейните главни двигатели например са вероятно най-скъпите ракетни двигатели в историята; повечето сравними по качества са два-три пъти по-евтини). Ако ЕКА разработи компактна мини-совалка, предвидена за до 5-6 души (без или почти без товар), или 2 пилоти и 1-2 тона товар, тя определено би имала приложение. (След пенсионирането на американската совалка много полезни полети, примерно като този за сервизирането на “Хъбъл”, ще са невъзможни; някои от тези по строителството на МКС – също.) Ако бъде реализирана простичко и с не твърде скъпи части, такава совалка ще е надеждна и икономически рентабилна. (Изкушавам се да тегля сравнение между мамутския “специалист по всичко” Нетскейп Комуникатор от последните му години, и стройния и пъргав Файърфокс – първият загина, но вторият успешно печели терен.)

Друга възможност е клиновидната форма и високата управляемост на полета да са прелюдия към въвеждане на система за кацане на летища. Подобен кораб би предлагал огромни удобства в сравнение не само с приводняващите се, но и с приземяващите се с парашути: ако бъде реализиран успешно, той може да се окаже прототип на бъдещи космически кораби, използвани така често, както днес свръхзвуковите самолети. Всичко, което би му било нужно, са неголеми криле (може и прибиращи се), и колесник.

Най-сетне, дори ако единствената печалба от мероприятието е кацане с висока сигурност и добра управляемост в атмосферата, това не е малко. Космическите кораби често могат да изведат в орбита доста повече товар, отколкото могат да върнат: ударното нагряване заради по-голямата маса и по-трудната й управляемост в атмосферата при връщане са сериозни проблеми. Аеродинамичното кацане с висока надеждност на управлението отстранява втория проблем и облекчава немалко първия. Така че също ще има полза.

(А, и още нещо интересно. На следващия ден, 17, пък се подписа споразумението за разработване на High Thrust Engine Demonstrator – демонстратор на течногоривния двигател за първата степен на бъдещия носител на ЕКА, Next Generation Launcher. Но за него някой друг път. 🙂 )

Наскоро под един от записите ми на политическа тема намерих коментар от Ани Илиева. Подобно нещо винаги ме радва – рядко е, а тя не само има дар перо, но и мисли оригинално, нешаблонно и нелозунгарски.

Няколко дни мислих как точно да й отговоря. Трудно се говори пълноценно с наистина интелигиентен човек. Опиташ ли, веднага виждаш колко много от думите ти, идеите ти, мислите ти са готови шаблони. Някои – общоизвестни истини, изтъркани от повтаряне. Други – паразитни словосъчетания, нахални мемета, успели да пуснат корен в главата ти. Прекалено лесно ставаш за смях. Не пред нея. По-лошо – пред себе си.

Но обещах отговор. Няма как.

Наскоро ми попадна една интересна новина.

Майкрософт са се съгласили с едно от антитръстовите изисквания на ЕС. Windows 7 ще се предлага в Европа без Internet Explorer – така наречената “Windows 7 N” версия. (Навсякъде другаде по света ще се предлага заедно с Explorer.)

Разбира се, Майкрософт е компания, която се грижи за удобството на клиента. На асемблаторите, които искат да снабдят Windows с браузер, ще бъде предоставен IE8 безплатно. Така той ще бъде инсталиран на компютрите от тях, а не от Майкрософт.

А, и още една дребна подробност. Тъй като Internet Explorer е безплатен, то разбира се, Windows 7 без него ще струва колкото Windows 7 с него. Точно както Vista без Windows Media Player струваше колкото и с него. Пък те клиентите си казаха, че предпочитат майкрософтския плейър пред другите. Честна победа в честна и равностойна конкуренция.

(Не знам защо, се сещам за обяснението, че мога да си сложа Linux на какъвто лаптоп си поискам. А че лаптопът не се продава без Windows в цената му, си е мой проблем. Да платя Windows съм длъжен, пък после ако искам, да похабя още пари или труд, за да добавя и Linux. Честно и равностойно сражение между операционните системи, нали?)

… Какъв ли ще бъде резултатът за браузерите върху WIndows 7 N? На практика единственият начин да си свалиш браузер, достъпен за повечето потребители, е чрез… браузер. Така че асемблаторите вероятно ще бъдат принудени да инсталират някакъв браузер, все пак. Защо ли имам чувството, че ще се окажат в моето положение с Windows и Linux? Така де, IE вече реално ще са го платили. Защо да слагат друго, при положение, че в Windows 7 N ще си има готова опция “активирай IE”? (Правилно. Освен че е безплатен, IE ще е и наличен на компютъра, просто няма да бъде активиран. Това се нарича “разпространение без IE”. На майкрософтски език.)

Е, Firefox примерно също е безплатен. (Opera за бизнес-клиенти… сбогом. Победиха я в честна конкуренция.) Тоест, имаме си точно повторение на случая с ОС на лаптопите. Вече забелязваме как производителите им един след друг се отказват от Linux. И, кой знае защо, отказванията винаги се случват след несъстояли се преговори с хора от Майкрософт, на които не са обсъждани две различни цени за WIndows, в два различни случая на политика на производителя спрямо… петрола в Сибир, естествено.

Така че очаквам големите асемблатори един след друг да започнат да не преговарят с хора от Майкрософт, и да не сключват тайни споразумения да се инсталира само IE. (Аз пък не съм дочул, че в клона на Майкрософт не в България вече има план за действие. Съгласно който асемблаторите, поне по-големите, няма да бъдат посетени от проверка на БОП, по сигнал за използване на нелегален софтуер, която за дълго време да им парализира бизнеса, ако поставят нещо различно от IE. И, разбира се, няма да получават по-висока цена за Windows в този случай… Ще видим, де.

(Апропо, една весела история. Мой познат от провинцията, който работи в малка частна фирма, наскоро ми разказа как секретарката дошла един ден да го пита какво е “софтуер”. Опитът да й обясни се сблъскал със сериозен проблем – във фирмата нямало нито един компютър, на който да й покаже: енергичният, но не твърде образован собственик нямал вяра на “умните машини”, нито “излишни” пари за тях, и всичко се пишело на тетрадки.

Съседът ми се поинтересувал каква е работата. Оказало се, че преди малко на телефона звъннали от някакви СИБС, дето били издавали бизнес-софтуер. Имали информация, че във фирмата се работи с нелегален софтуер, и дали тридневен срок софтуерът да бъде регистриран при тях, и едномесечен срок да бъде закупен, или щели да съдят фирмата…)

В цялата работа все пак има и нещо, което ме радва. Бих очаквал най-сетне да има версия на IE, която да работи наистина добре, да спазва стандартите и да е малко по-устойчива на софтуерни зловредия. Когато бъдат принудени от конкуренцията, Майкрософт могат да създадат и доста прилични продукти.

Каква ми е ползата ли? Едно, че проблемите на клиентите ми ще намалеят, а това ще ми освободи малко време и сили. И второ, че добрата конкуренция е полезна за всеки продукт. Например за Firefox и Konqueror. А те вече ме вълнуват пряко – всичките ми лични и фирмени компютри използват тях. 🙂