Какво всъщност се случи в политиката? И по-точно, как това правителство стигна дотам да падне?
Някои от нещата знам. Повечето обаче само предполагам, по косвени признаци. Съставил съм си хипотеза, която съм приел за работна, макар и не гарантирана. За тези, които се интересуват – ето я.
Нещата тръгнаха от ситуацията около Украйна. С поставянето на Янукович начело Русия я задвижи към де факто присъединяване. В добавка, Янукович и хората му се оказаха корупционери до степен да вбесят почти всички обикновени украинци, включително украинските руснаци. Резултатът беше Евромайданът в Киев. (Значителна част от участниците на който бяха руснаци от източните райони.)
Янукович падна от власт – качиха се прозападни политици. Планът на Путин за „интеграция“ на Украйна се провали. Той направи грубата грешка да реши да действа по судетски сценарий. Нападна с армия без опознавателни знаци Крим и го анексира чрез „референдум“. (Наскоро даже си го призна.) Но с това потъпка неписаното правило, че в Европа в 21 век не се действа с военна сила, дори в Източна Европа.
ЕС и САЩ нямаше как да не реагират. Отначало реакцията беше изключително мека на дипломатическо ниво, но много решителна на едно по-прикрито. А именно, започна внимателна подготовка за разкъсване на икономическите и енергийни зависимости на ЕС от Русия. Диверзифициране на източниците на енергия и особено на петрол. Започна процедура по създаване на терминали за внос на втечнен газ, включително от САЩ (които за последните пет години от най-големия вносител на газ станаха най-големия производител и един от износителите). И се приеха правила, които да подсигурят Русия да не може да бъде монополист в газопреносни мрежи на европейска територия.
Путин нямаше как да не научи за това. В Източна Украйна му се наложи да действа доста по-сдържано. Вече нямаше как да прати редовната армия, дори без опознавателни знаци – наложи му се да мине с маскирани специални части, масово набиране на „доброволци“ от местните руснаци и въоръжаването им с руски оръжия. Отначало тази стратегия се оказа ефективна срещу на практика небоеспособната украинска армия. Украинците обаче бързо набраха опит (не без помощта на военни съветници от ЕС и САЩ) и започнаха да се справят с „опълченците“. Последва ситуацията с малайзийския самолет, и т.н.
Какво ще е развитието по-нататък според мен е очевидно. Ако Русия прекрати военната си ангажираност, украинската армия ще победи „опълченците“ напълно за няма и месец. Ако не я прекрати, ЕС и САЩ ще прибегнат към икономическия еквивалент на атомно оръжие – ще изолират Русия от световните капиталови пазари, или ще направят търговията ѝ на тези пазари твърде скъпа. Доскоро не искаха, за да не тласнат Русия в обятията на Китай, но Путин направи стъпката към Китай, така че вече нямат какво да губят. Към това се прибави и изолация от западни технологии, които са незаменими за руския добив на нефт. Нищо чудно, ако Русия прекали, да ги последват и технологиите за добив на земен газ. Стане ли това, Русия ще е пред икономически колапс. Стигне ли се до него, Путин ще рискува да изгуби трона си. А за да избегне тази възможност, той няма да се спре и пред Трета световна война…
Тези предсказания все още са само хипотези. Да се надяваме, че няма да се случат. А и не са толкова интересни, колкото е какво стана и става тук, в България. У нас.
(Още веднъж напомням – това са мои хипотези, по косвени признаци. Често знам неща от кухнята, но този път не е така.)
Нещата може би са започнали с два „добри съвета“. Не зная кой може би ги е дал, но се досещам кой вероятно би бил зад тях.
Единият вероятно е бил към Цветан Василев. Да си отвори очите в какво е започнало да се превръща едно от творенията му – Делян Пеевски. Да забележи, че онзи е стана с решителността и агресивността сил от пионка играч, и че реално държи ДАНС чрез Писанчев. И да помисли дали не е време да го елиминира, преди Пеевски да е елиминирал него – защото това е, което е логично да се очаква от Пеевски.
Другият вероятно е бил към Делян Пеевски. Да престане да е творение и зависима марионетка на Цветан Василев. Да вземе мерки да го подгони и премахне като фактор, преди Цветан Василев да е направил това с него. Защото това е, което е логично да направи Цветан Василев, след като се видя какъв, хм, потенциал има Пеевски.
Вероятно и двамата са започнали подготовка, и подготовката на всеки няма как да е останала незабелязана за другия. Допреди две години подобна ситуация щеше да свърши с изчезването на Пеевски от сцената икономически, а нищо чудно и физически. (Цветан Василев е КТБ, КТБ е ВТБ, а ВТБ е ФСБ. Иначе казано, тогава зад Василев стояха силовите ресурси на руското разузнаване.) През последната година обаче ситуацията се обърна – Пеевски държи ДАНС и съдебната система, правителството реално е негово, а ресурсите зад Василев са с вързани ръце от ситуацията между Русия и ЕС. Василев няма как да не е разбрал, че е станал губещата страна и се очаква много скоро да загуби всичко.
Вероятно в един момент с Пеевски са установили контакт едни господа в безупречни костюми. Че са му обяснили на безупречно дипломатически език, че е прекалено млад, за да е толкова богат и с такова влияние. И че това, заедно с миналото му, поставя под въпрос дали те няма да играят срещу него. Това, което надали са казали, но Пеевски няма как да не се е сетил, е че зад тях има силови ресурси, по-добри от руските. (И друг път съм споменавал – разликата между примерно МОСАД и френските тайни служби е, че французите не се дънят. Примерно като очистят някого, не оставят никакви следи. Напоследък и немските се изучиха от тях, като при това пък запазиха тевтонската си организираност и ефективност…)
Съответно Пеевски вероятно е попитал какво искат, за играят с него. Те са отговорили, че имат проблеми с идеята Василев да е твърде влиятелен, понеже това значи Русия да е влиятелна в един бъдещ щат на бъдещите Съединени европейски щати. И вероятно са му предложили да се обединят срещу общия враг. Пеевски пък вероятно си е направил сметката, че ако откаже, си подритва акта за раждане – онези са премахвали безследно далеч по-могъщи хора, когато той още е бил в разделно състояние. По-добре да получи нещо, отколкото да загуби всичко.
И така, Пеевски атакува. Подготвил е обвинения срещу КТБ и Василев, и е предизвикал вложителска паника, за да получи повод да ги задейства. Целта вероятно е била в крайна сметка Василев да „се самоубие“, или „да му се случи инцидент“ – Пеевски не би се примирил с по-малко, особено срещу играч, който знае за него толкова много и такива важни неща.
Василев обаче също е бил подготвен. Той бяга във Виена, където ще е трудно да бъде ликвидиран, и изнася със себе си от КТБ… не, не пари. Досиета. Не само на Пеевски, а и на куп други хора. Не случайно беше казано „Първите 25 години от прехода минаха под знака на досиетата на ДС и Йончев, вторите ще минат под знака на тези на КТБ“.
Пеевски отговаря с искане на МВР към Интерпол да го арестува и докара в България. Кой знае защо обаче, Интерпол само го разпитва на местно ниво, след което го освобождава. Твърде нетипично за Интерпол – очевидно в картинката се е намесил някой, който е в позиция да им нарежда. И това надали е Василев.
Личното ми предположение е, че когато той се е оказал във Виена и пред заповедта на Интерпол, с него са се свързали едни господа в безупречни костюми. И вероятно са му обяснили на безупречно дипломатическия си език, че е загазил. Че съгласно правилата на играта се налага да го върнат с белезници в България, въпреки че там ще му се случат не-демократични неща… Той, естествено, е взел досиетата на КТБ за точно този случай. Попитал е дали досиетата няма да променят тази ситуация. Получил е уверения. Дал им ги е (може би отначало не всичките, но надали онези не са си били написали домашното и не са знаели колко са всичките). И ситуацията се е променила.
Като краен резултат, господата с костюмите са застреляли с един куршум и двата заека. ФСБ вече до голяма степен са икономически извън играта в България, а като се има предвид продажността на българските политици, това до голяма степен ще рече и политически. Пеевски пък е под здрав контрол чрез досието си от КТБ и не само от руските служби (които също разполагат с него, но вече не са единствените). Ако наистина са изиграли ситуацията така, свалям на европейците шапка. Византийци на квадрат са.
Дотук – добре за нас. Проблемът е оттук нататък. Европейците не са благотворители. Имат интерес ние да не сме под руски контрол, но нямат интерес да сме силни до степен да можем да играем в своя полза, а не в тяхна. Ако ние не можем да си изметем и изчистим къщата от Пеевски и прочее кукли на конци, те с гаранция няма да ни я изметат. Така че се налага да се справим ние. Не че повечето ни други политици не са също кукли на конци, но тези между Пеевски и досиетата на Василев вероятно са особено здрави.
Какво можем да направим по въпроса? Първо и най-важно, да изберем парламент с конфигурация, при която да няма необходимост от ДПС във властта. Това е единственото, което потенциално може да извади Пеевски извън играта. (Без Цветан Василев единственият друг, който реално е опасен за бъдещето на България по руска линия, е Георги Първанов. А неговото АБВ нещо не върви добре напоследък. Опасни по други линии сред по-силните и видни в политиката към момента няма, а „ресторантските“ кръгове към момента са амортизирани почти до парализа.)
Най-постижим ми се струва вариантът, в който ГЕРБ имат поне 121 депутата. И тогава ще пазят примерно възможността за коалиция с РБ (ако влязат) като резервен вариант, за в случай че БСП / Пеевски / ФСБ напазаруват техни хора, но ще могат да минат без ДПС. Бойко обича да се изживява като Стамболов – принципно е изкушим да свършва понякога и по нещо свястно.
По-лош би бил вариантът, ако ГЕРБ и РБ заедно имат над 121 депутати. Тогава Бойко няма да има резервен вариант и ще е принуден да не гори мостовете към ДПС. Няма да може да си позволи да си отмъсти на Пеевски за забития в гърба нож. Ще може само да го държи далече от властта за едно известно време. Все е кяр.
Някакви договорки сигурно вече са сключени. Гледам, че финансирането на Бареков пресъхна последните няколко дни, а то напоследък идваше от Пеевски. А без да му се плати сигурно дори Бареков не би гласувал за себе си. Така че ако той бъде елиминиран, задачата ще стане доста по-лесна. Сигурно наш Батман е обещал нещичко на Пеевски, но надали е чак ДАНС. Не ми прилича на самоубиец.
Постигнем ли махането на ДПС / Пеевски от властта, нещата ще висят на гражданската ни активност. Ако се събират категорични митинги срещу полицейщини и подслушвания, Бойко може да реши да не рискува – особено ако има достатъчно мнозинство в парламента, за да може да мине и без тях. Помощ от ЕС по въпроса надали ще имаме, полицейщината и следенето напоследък са на пиедестал не само в Русия и Китай. Но ще имаме шанс мъничко да изчистим положението в страната. Особено след като руските агенти ще са загубили част от позициите си и ще им е по-трудно да ни разкапват, понеже сме потенциален враг. И след като Русия в момента е ограничена във възможностите да ни се меси грубо, току-виж Бойко понасмелее да се опъне на агентите ѝ поне малко. През първия си мандат не ги прочисти и това му изяде главата. Дано си е взел поука.
Страх ме е обаче, че може да не си е взел поука в нещо друго – че с полицейщина и корупция в полза на свои хора няма да стигне далече. Кредитът му в това отношение е изчерпан. Руските служби продължават да притежават тук сериозна „пета колона“ и влияние в немалко медии. А и феноменът „Протестна мрежа“ изглежда напълно готов да се раздвижи отново при първи наченки на мутрополицейщина. Не разбере ли това Бойко, ГЕРБ може и да спечели тези избори, но на следващите нищо чудно да вземе едноцифрен процент. И нищо чудно тези следващи избори да са доста по-скоро, отколкото ще се иска на Бойко.
Но всичко това зависи от изборите. След тях… ще видим.
