Grigor Gatchev - A Weblog

Днес една новина обиколи света – новината за убийството на Осама бин Ладен.

Дотук добре. Един терорист, фанатик и (според мен) психопат по-малко. Не одобрявам убийството като метод, но все пак е някаква форма на справяне с проблема, да кажем.

Дяволът обаче се крие в подробностите. И понякога е страшен.

Ели ми обърна днес внимание на снимката, която придружаваше новината. Снимка на застреляния бин Ладен. Лицето му е съсипано, така че е невъзможно да се установи с пълна сигурност той ли е, или не. Вижда се ясно единствено характерната брада. Свалихме от Нета една популярна снимка на Осама, и я сравнихме – доколкото може да се различи на снимките, брадата е абсолютно същата. Тук-там буквално могат да се различат белите и черни косъмчета.

Само че популярната снимка на Осама е от 1997 г. Той за последните 14 години изобщо ли не е побелял? При положение, че го преследва целият свят, и че е бъбречно болен?… Нещо не е наред. Ама никак.

Защото ако този Осама е фалшив, значи САЩ имат 110% сигурност, че истинският няма да се покаже отнякъде и да каже: “Ехо, глупаци, пак убихте невинен човек!”. Как е възможно това? Ако е в техни ръце, или пък е бил вече убит, как така не е било обявено веднага? Този вариант твърдо не го вярвам… Има само един начин Осама да е жив, но да не проговори – да е в комбина с правителството на САЩ. Да е бил в комбина с него през цялото време… А това вече е от най-абсурдните конспиративни теории, които съществуват. Не бих й обърнал капка внимание, ако двете снимки не бяха пред очите ми. А колкото и да вярвам на CNN, BBC и всички други световни агенции, все пак на очите си вярвам повече.

А ако Осама е бил в комбина с правителството на САЩ през цялото време, това вече означава много, и много черни неща. Означава, че това правителство се нуждае спешно и остро от начини да лъже и плаши юнашки собственото си население. Подобно нещо може да е нужно, ако икономическото положение в САЩ е много, много по-лошо от това, което е известно. Ако нещата се държат само на видимост, тънка като косъмче. И, между другото, за подобно нещо започват да говорят все повече случки и събития.

(Апропо, случайно ли е, че Осама беше убит точно в момент, в който САЩ и доларът имат отчаяна нужда от подкрепа? Да, спокойно може да е случайно съвпадение. Да, нищо чудно и нуждата да е активирала допълнително търсенето, и да е качила вероятността да се случи точно сега. Но все пак е още едно наум.)

Означава обаче и още нещо. Ако е вярно, то САЩ са загубили и последната искрица морален авторитет. Което е ужасно. Почти всички човешки и граждански права в почти всички съвременни държави са приети по примера на, и нерядко под натиска на САЩ. Да, напълно е възможно борбата на САЩ за човешки права и свобода да е била лъжа за глупаци – но реално доведе до един много по-свободен и реално демократичен живот за стотици милиони, може би за милиарди хора. По-хубав ли ще е светът, ако водещата сила в него, която налага своите правила и възгледи за свободата, е Китай? А това лесно може да стане реалност, и изчезването на моралния авторитет на САЩ е сигурен начин тази реалност да бъде доближена.

(Спомням си и един друг случай, който ме накара да вдигна вежди. Гледах внимателно видеото, на което американски военен лекар оглежда с фенерче устата на заловения Саддам Хюсеин. Направиха ми впечатление зъбите на диктатора – черни, изгнили остатъци. Нищо общо с бляскавата, супер-Холивудска металокерамика от репортажите за него отпреди войната. Вярно, че се беше крил една година, но камъни да беше ял през това време, пак не би могъл да съсипе така труда на най-добрите иракски зъболекари. А и ми се стори (тук може и да греша), че лицето като да е същото, но формата на ушите се разминава с тази на физиономията от предвоенните репортажи. Дори да съм прав, на тях може да е сниман някой от прословутите двойници, примерно. Но да са оправили идеално зъбите на двойника, а да са оставили развалени тези на диктатора? Определено няма как…)

Много ми се иска да не съм прав, и нещата да са точно каквито ги съобщават медиите. Животът ми ще е по-спокоен, и ще имам повече надежда за бъдещето. Уви, очите ми казват друго. Може и да се лъжат, далеч съм от идеята, че преценката ми е безгрешна. Но ако греша, нека някой ми посочи къде и в какво. Дотогава ще продължа да отдавам сериозна вероятност на идеята, че нещата всъщност не са това, което ни се представя.

(Допълнение от 3 май, 1:01 ч.: Намерих добри версии на снимката от новината, и на някогашна снимка на бин Ладен. Като се сложат една до друга, става очевидно, че вероятно снимката от новината е фалшификат, направен от някогашната с графична обработка. Искрено се радвам, че съмненията ми вероятно са погрешни. 🙂 )

Шапка им свалям на “Карфур”. Вече няколко години са в България – не се побългариха. Вместо да вдигат преди празник цените, правят промоции. И то истински, а не “вдигни-свали”. Почти от всичко великденско имаше по нещо със сериозна отстъпка. Отделно от това, дори когато не са на промоция, доста стоки са им около или под цената на промоциите им в други вериги. Не съм им рекламен агент, но с удоволствие казвам добра дума за тях. Give credit where credit is due. Как не са се заиграли с общата мафиотщина – не знам… Но не това е темата.

Точно преди Великден минах през тях. Една от промоциите ми привлече вниманието. Кора с 30 яйца – 3 лева. По 10 ст. на яйце. Кафявички, не особено едри, но иначе нелоши. А яйца с растителни мазнини, или с наднормени консерванти засега няма… Купих си. Боядисах. Ядох. Останах доволен. Но цената продължи да ми е интересна. Както и още една подробност – бяха румънски.

– Толкова по-евтини ли са яйцата в Румъния? – попитах няколко дни по-късно мой познат, който работи в търговията с храни на едро. – Защото ако те са на половината цена на българските, това значи, че и зърното там е на половин цена, и още голям куп други неща. Иначе не ми хрумва как.

– Надали – усмихна се познатият ми. – Нищо чудно техните пазари пък да са били залети с български яйца, на цени, каквито румънците не са и сънували.

– Тоест?

Познатият ми въздъхна.

– Тайните картелни споразумения между производителите винаги важат за определен пазар. В селското стопанство това обикновено е страната.

– Тоест, българските производители за нищо на света няма да продадат евтино в България, но навън може? Точно както и румънските – в Румъния? Това си е за антимонополно дело.

– Не бързай толкова с изводите. Мислиш ли, че има как яйца да се произведат на пазарна цена от 10 стотинки? Ако ще да си самият дявол, пак ще си почти на загуба. За инвестиции и развитие посмъртно няма как да мислиш. А големите вериги те притискат жестоко. Примерно “Метро” почти всяка година си вдига надценката с по малко – искаш ли стоката ти да остане на същата цена, ти трябва да си свалиш печалбата, а от една точка нататък просто няма накъде. Така е и с любимия ти “Карфур” – вярно е, те режат и от своята печалба, но за да стигнат по-ниски цени, извиват жестоко и ръцете на производителите. Не са ти нужни мутри-организатори, или световни конспирации. Или сам поемаш инициативата да организираш тайно картелче, или фалираш. Винаги ще се намери идиот с пари, който да ти подбива цените на своя загуба. После разбира, че сам си е отрязал клона, на който седи, за кефа на големите вериги – ама е късно, целият бранш е разорен.

– И хората спират да купуват яйца? Да, бе.

– Спряха ли да купуват мляко, повечето? Спряха. Купуват “Данон”, ама и ти знаеш дали това е мляко. И с яйцата ще е така. Вече има “яйчен прах”, какви ли не видове – било от соя, или дори от рапица, било от държави, които си спонсорират юнашки селското стопанство. Като останат няколко месеца без яйца хората, ще се научат на ерзаца. Да е за пръв път, че да не знаем дали ще стане.

– И какво? Картелите като средство за опазване на конкуренцията? Само не ми казвай, че без тия номера на дистрибуторите няма да има картели. И това няма да е за пръв път, знаем дали ще стане, или не.

– Ще има, естествено. Само че ще е много по-трудно да се организират и удържат. В България, където всеки е велик тарикат и гледа да метне останалите, надали ще има как да бъдат всеобхватни, винаги някой ще подбива цените, и ще расте юнашки. Така че виновните картелите реално да ги има са точно големите вериги.

– А ако големите вериги не гонят стръвно печалба, и не се ориентират към който им продава най-евтино, ще растат ли юнашки тези, дето подбиват цените? Или бързо ще видят, че полза няма, и ще се върнат в картела?

Познатият ми беше позатруднен.

– Има смисъл и в тая логика. Но пък виж какво става така. Иначе битката между производителите ще е за напечелване, а такава битка винаги ще ги разделя. Докато сега е за оцеляване, и ги съюзява…

Признах в себе си, че и той има известна доза право. Но не можах да си дам точен отговор къде е правилното положение. Очевидно точката, в която хем цените са разумно ниски, хем производствено-разпределителската верига печели достатъчно, е въпрос на баланс между производители (картелни или не) и разпространители (задължително некартелни, иначе въпросът е безсмислен). Чудя се обаче дали системата е стабилна, и ако да – колко е ширината на стабилност, след прекрачването на която системата преминава в друго (нежелателно) стабилно състояние.

И вероятно ще си оставя задачката за домашно.

Тая стана дълга и широка. С всяка нова бета на версия 0.30 се заричам, че оттук нататък само ще оправям бъгове, и че следващата версия ще е официалната стабилна. Само че във всяка версия цъфват нови и нови възможности, и на мястото на изчистените бъгове изникват нови.

Е, в бета 4 традицията е малко понарушена. Новите функции са не повече от десетина (плюс още толкова нови възможности, които не са базирани на функции). Би могло да се каже, че за пръв път чистенето на бъгове преобладава пред добавянето на новости.

Само че напоследък започна хич да не ми остава време за ботчето. Нищо чудно след тази версия вече наистина да се съсредоточа само върху чистенето на бъгове. Поне докато не излезе официалната. А след това… не знам. Може би ще пиша нова версия. Може би ще изоставя развитието му изцяло, за който иска да го дописва. Но и така вече е вероятно най-мощният бот за МедияУики, писан на PHP, и вероятно един от най-мощните, които съществуват. Итераторната му рамка е уникална, доколкото ми е известно.

С една дума – обявявам, че става за ползване. Сигурно ще се намери някой и друг бъг – ще ги чистя. Ако някой търси бот за МедияУики, е добре дошъл. Да заповяда, да си го свали и да му се радва. 🙂

– Бе ти що се мажеш с лайна?
– За да прогонвам марсианците.
– Че къде си виждал наоколо марсианци?
– Ето, виждаш ли? Работи!

Положението в електроцентралата все още е далече от спокойно. Всеки ден може да донесе нови промени, включително нови опасности. (Поне за населението, което живее около нея. Ние сме на обратната страна на глобуса – можем спокойно да оставим тревогите за тези тук, които не излизат от къщи без каска срещу падащи керемиди и гръмоотвод срещу мълнии.) Но най-лошото вече е извън списъка на възможностите.

Повече ме тревожи нещо, което ни засяга тук, пряко и непосредствено – идиотизмът и паникьорството на идиотите и паникьорите. На практика не ми е известно бедствие в историята на човечеството, при което паниката и глупостта да не са взели повече жертви от самото бедствие. Така беше и с Чернобил, включително и в България. Иначе казано, пострадалата ядрена елекроцентрала е по-малка опасност от паникьора. А идиоти и паникьори в България имаме, уви, и в излишък. Бихме могли да ги изнасяме за Япония, ако не беше жалко за хубавата държава.

… Както и да е. Преди малко прочетох един стегнат и точен, ако и не твърде подробен преглед какво е положението във Фукушима Дайичи засега. Препоръчвам го на тези, които искат да знаят каква е реалната ситуация. Писнало ми е от “новини” от категорията “говорещи сини зеленчуци”.

Имам нахалството да препоръчам и нещо друго. Идиотите и паникьорите НЕ СА безвредни. Повтарям, те са по-опасни от пострадала ядрена централа. АЕЦ-ове не гърмят всеки ден и час, а идиотите и паникьорите ни бутат към вършене на глупотевици непрекъснато. Дали не е добре да направим един брейнсторминг – как да намалим вредното облъчване от тях? Напоследък дозите му станаха прекалено високи, и на моменти сериозно застрашават здравето и живота на този или онзи.

(Един пример – паниката около GSM клетките. Наскоро разговарях с иначе много интелигиентно момиче, наплашено, че клетката върху блока отсреща може би я облъчва, и може да й докара рак. По време на разговора ни тя поне два пъти води разговори по мобилен телефон – тоест, не я е страх дали той няма да я облъчи и да й докара рак. Причината? Клетката е много голяма и изглежда много страшно, а GSM-ът е дребна и симпатична джаджа, която не оставя усещане за заплаха… И това момиче е завършило средно, че и висше образование. Учило е в училище, че силата на въздействието намалява пропорционално на квадрата от разстоянието. Не й е никакъв проблем да сметне, че клетка, която е на 30 метра, те облъчва 9 000 000 пъти по-слабо от GSM, който е на 1 см от главата ти. Да не говорим, че не я е страх да излиза на слънце, което облъчва към един милион пъти по-силно от GSM-а. И го прави с видима светлина, която е поне десет пъти по-високоенергетична, и съответно по-канцерогенна от радиовълните. Нищо чудно даже да ходи на плаж, да се пече на това слънце. И то вероятно лятно време, когато слънцето е най-силно…)

Понякога се чудя – дали не е добра идея да направя магазин за предпазни средства? Примерно магически пирамиди, които се слагат под леглото, за да те пазят от вредното биоенергетично излъчване на Космоса. Или пояси, които защитават ключовите четвърта, пета и шеста чакра от психотронните атаки на зложелатели. Или добавка за салатното олио, която свежда до нула съдържанието в него на холестерол… С абсолютно чиста съвест ще мога да рекламирам, че магическите ми пирамиди свеждат вредните космически биоенергии до нулата. И че след добавяне на добавката ми към олиото всички изследвания на най-реномирани лаборатории показват нулево съдържание на естествения холестерол в него…

Ще се напечеля ли от тази работа? Съмнявам се. Пък и не ми пука. Ако гонех печалба, този блог нямаше да го има, като начало. Важното е друго. Почвам да си мисля, че хора с идиотизъм над едно определено ниво е опасно да разполагат с пари. (Както и с каквото и да е друго.) И че оставянето им с по-малко пари, или други начини да въздействат на околните, е активно и полезно благодеяние към човечеството…

Бях писал преди време за един впечатляващ случай – дело за нарушаване на софтуерни патенти, в което Майкрософт се явява ответник.

Онзи ден страните по делото бяха изслушани. Съдът още не се е произнесъл. Но решението му може да е много по-важно, отколкото повечето хора предполагат. Затова ми се ще да драсна някой и друг ред по въпроса.

Делото срещу Майкрософт е повдигнато от канадската фирма i4i, която твърди, че софтуерният гигант нарушава техен патент (начин на използването на XML формата). Искът им е за над 200 милиона обезщетение, и до този момент всички нива на съда са се произнесли в тяхна полза.

Защитата на Бил Гейтс и компания в отговор е косвена: те искат не точно искането на i4i да бъде отхвърлено, а да се промени режимът за обяваване на един патент за невалиден. Към момента, за да бъде обявен патентът за невалиден, е необходимо да бъдат представени “ясни и убедителни доказателства” – което, като се имат предвид юридическите изисквания за яснота и убедителност, е изключително трудно. Искането на Майкрософт е за обявяване за невалидност да е достатъчно да се представят “доказателства за достатъчна вероятност”, тоест да се покаже, че разумното положение е патентът да се смята за невалиден.

Какво мотивира позицията на Майкрософт? Положението на фирмата. От една страна, софтуерните патенти са основна и незаменима част от арсенала й за мачкане на конкуренцията: без тях Майкрософт биха изгубили доста от шансовете си да мополизират софтуерния пазар. От друга обаче, този арсенал е неприложим срещу NPE-тата (известни още като “патентни тролове”), тъй като те не произвеждат нищо, за да има как да им се повдигне контраобвинение. И проблемът тук е, че i4i е именно такава фирма – и изобщо не е единствената. Не бъде ли отслабена строгостта (разбирай: безсмислеността) на софтуерните патенти, Майкрософт могат скоро да бъдат разорени.

Разбира се, най-лесното и правилно решение би било софтуерните патенти да бъдат отменени изобщо – но Майкрософт нямат изгода от това. Би било разумно и да се вземат мерки поне най-безсмислените софтуерни патенти да не се издават по принцип, но Майкрософт нямат изгода и от това. Те имат изгода от решение, което да помага на големите да печелят срещу малките, и предложеното от тях е именно такова.

Кое е изгодното за потребителите като цяло, и за свободния софтуер в частност решение? Според мен то е Майкрософт да спечелят тази инициатива. Създаването на дори малка програмка, която да не нарушава хиляди съществуващи софтуерни патенти, е много трудно; проверката какви патенти тя би могла да нарушава, и изчистването от използването им биха стрували хиляди пъти повече от написването на програмата. За по-големи програми разходите растат. Ако не бъдат взети мерки влиянието на патентите върху софтуера да бъде ограничено, създаването на софтуер, комерсиален или свободен, ще стане реално невъзможно. (Ще стане толкова изгодно да си “патентен трол”, че те ще се навъдят с хиляди, и тъй като имат нужда от печалби, лакомо ще търсят всеки, посмял да напише и два реда код, за да го разорят.)

Какво ще бъде решението на съда? Това е най-трудно да се предскаже.

i4i не само са спечелили делото на всички инстанции досега. Те имат подкрепата на огромен набор големи фирми – 3M, Proctor & Gamble, General Electric, Dolby Laboratories, повечето големи фармацевтични фирми, и американския Solicitor General. Срещу подобна артилерия всяка съпротива изглежда предварително обречена.

Ако не си Майкрософт – защото в този случай ще разполагаш с най-могъщата, най-добре обучената, най-добре финансово въоръжена и с най-здрави позиции фирмена машина за лобиране на света. Процесът на ЕС срещу Майкрософт по повод предлагането на Media Player заедно с Windows показа, че лобито на Майкрософт като на шега надви обединените лобита на IBM, Sun, RealPlayer и още няколко други големи технологични компании. Не успя да се справи с брюкселския бюрократичен апарат, но той все пак е от категория обединение на двадесетина държави, няколко от тях от Г-8. А като минимум IBM са горила, каквато рядко се среща… Така че нещата не изглеждат съвсем предрешени.

Артилерията в подкрепа на Майкрософт също е не по-малко впечатляваща. Всички високотехнологични компании са напълно наясно как патентното тролене може да унищожи бранша им. Затова зад Майкрософт са застанали Hewlett-Packard, Dell, HTC, Facebook, eBay, LinkedIn, Netflix, Apple и дори Google – реално целият ИТ бранш. А неговите обединени усилия са най-малкото равностойни по тежест на поддръжката на i4i… Че делото не е предварително загубено се потвърждава и от очевидното: Върховният съд на САЩ е допуснал делото за разглеждане. Ако смятаха, че Майкрософт са го загубили по дефиниция, просто щяха да откажат да го разгледат, и щяха да останат в сила решенията на по-долните инстанции.

До каква степен този процес ще засегне обикновените хора? В срок от днес и утре – реално никаква: то не ги касае. Но само наглед. Решения, които нямат колосален ефект, не привличат толкова подкрепа и от двете страни. Почти целият корпоративен свят, който има някакво отношение към патенти и интелектуална собственост, е застанал зад някоя от страните. Иначе казано, решението на съда ще има ключова роля за развитието в бъдеще на интелектуалната собственост.

Особено ключова ще бъде тази роля в развитието на информационните технологии, по понятна причина. А от тяхното развитие животът ни зависи в дългосрочен план вероятно повече, отколкото дори от такива вездесъщи неща като цената на петрола / бензина / енергията. Затова и поне аз смятам да следя този процес с особен интерес.

И да си правя изводите, докато е време.

Преди няколко месеца моя роднина сключи договор с Виваком за домашен телефон. Планът й включваше 1600 безплатни минути към повечето страни по света, което й беше много изгодно – тя има роднини в САЩ, и често си пише с тях. Сега можеше и да се чува.

Срещнах я преди няколко дни, и докато разговаряхме, тя ми се оплака:

– Нещо услугата май е станала прекалено популярна напоследък. Обикновено в началото на месеца водя по един-два разговора, и после все не мога да се свържа – казва ми “претоварено направление”.

– Тоест, в началото на месеца хората говорят по-малко, а после почват повече? Нещо не ми звучи убедително.

– И на мен, ама какво друго може да е?

После животът ме подгони, и забравих за разговора. Днес обаче говорих с моя позната, която директно ме попита:

– Абе да не би на БТК капацитетът за външни връзки да им е паднал напоследък? Забелязвам, че като се обаждам до САЩ, почти винаги получавам съобщение за претоварено направление.

– Де да знам, възможно е.

– А знаеш ли кое е най-странното? Има ден-два в месеца, точно когато започва поредният месец от договора ми, когато успявам да говоря. Но през другите дни винаги направлението е претоварено. Да не би аз да не правя нещо както не трябва?

– Хм… – Спомних си за роднината ми. – Да не си случайно на един план, дето включва хиляда и шестотин безплатни минути към кажи-речи целия свят?

– Точно така? Знаеш ли нещо по въпроса? Какво съм оплескала?

– Не, просто се чудех… Не ми се вярва вината да е твоя. Може просто да улучваш моменти, когато и други хора говорят. Знаеш, повечето хора звънят горе-долу по едни и същи времена на деня…

– Не е това. Днес се обадих в четири сутринта, специално да проверя тази възможност. Кой говори тогава? А пак ми даде претоварено направление…

… Най-лесно е да предположа, че Виваком просто пращат зарибените наивници за зелен хайвер. Възможно е обаче да греша, и проблемът да е другаде. Затова имам въпрос – случайно да сте на такъв план за домашен телефон? Ако да, сблъсквате ли се със същия проблем?

Напоследък почти не пиша. Нямам време.

За щастие, други (които също нямат време) все пак пишат. Така че поне мога в издебнати моменти да чета, и да се радвам. (Благодаря ти от сърце, Любо!) На фона на ужасяващия духовен глад и мизерия напоследък и най-дребната хапка е пиршество. А тази хапка не е дребна, и е вкусна.

Възхищавам се на Любо Николов. Смазан е от количеството работа. А сигурно и от безпаричието – преводаческият труд напоследък не е добре платен, дори този на най-добрите… И въпреки това продължава да пише. По дочутото от него, съвсем скоро ще видим и последната глава от първата част на “Елесар”. А после ще има и втора. И много се надявам да има и трета. 🙂

Преди време подхвърлих идеята – стане ли готова поне част от книгата му, да я направим на аудиокнига. Да се намерим мераклии, да разпределим гласовите роли, и да запишем репликите. (Да, да, знам. И аз не съм актьор, и гласът ми става най-вече за плашене на гарги. Но ще направя каквото мога. По-добре не съвсем пипнато, но да направя нещо. Все ще се намери кой да му се радва.) Ако се намери и кой да даде малко звукови ефекти, и да помогне за монтажа, ще е просто супер. За музика… дори не се надявам. Мисля си за Глориан – той може да направи истинска музика, като за такова нещо. Но познанството ми с него е един-два разговора по телефона, преди доста години, а и той сигурно също е претоварен, и няма да има нужното време. Така че дано успеем да се съберем достатъчно ентусиасти, за да направим поне ролев запис. (Добре де, признавам си – с удоволствие бих изчел цялата книга и сам, просто за да я има на аудио. Но ролевият запис ще е по-хубав.)

Идеята е тази аудиокнига да се разпространява свободно, точно както са достъпни за всекиго и записите с главите от “Елесар”. Много ми се иска, когато Любо Николов ги обедини в книга (той смята и да ги доизпипа), тази книга също да е достъпна свободно. Не зная дали ще е възможно – интелектуалците днес живеят полугладно. (Не ги бъркайте с културтрегерите, те са обратното на интелектуалец!) Но много ми се иска. И зная, че и той се разкъсва между задължението да храни семейството си и желанието творбите му да са свободни като птици, за всеки, който поиска да ги чете.

В тази връзка, един момък, когото уважавам от сърце и душа – Митко Стефанов – преди няколко дни подхвърли наново една стара идея. И ми се иска да я споделя с всички, които още надникват понякога тук.

Идеята е да съберем пари, и да “откупим” правата върху тази книга на Любо Николов. Ако успеем да съберем достатъчно, и върху други – той има немалко чудесни творби. Схемата на откупуването е проста: получава определена сума срещу ангажимента да лицензира дадена творба под Криейтив Комънс лиценз.

Ще се съгласи ли? Ако съдя по опита на Николай Теллалов, свободното пускане на произведение не само не подяжда продажбите му като книга, но дори ги стимулира. Но за да има продажби, трябва да има отпечатана книга, а доста от българските издатели за нищо на света няма да отпечатат свободно произведение – противоречи на модата за интелектуална собственост с цел власт, контрол и “арестуване” на потребителите. Дори тези издатели, които са хора на книгите, а не хора на парите, може би няма да посмеят да издадат тези свободни книги. Затова Любо трябва да има с какво да се издържа, за да може да пише, и евентуално с какво да издаде написаното. (Възвращаемост сигурно ще има, но ще е след като се вложат парите за издаването.)

Затова предполагам, че съгласието му би било въпрос на цена. Досега не съм посмял да го попитам колко ли ще струва освобождаването на това му произведение, или което и да е друго. Не зная дали ще му е приятно да прочете този въпрос в блога ми – той понякога чете тук. Не зная дали ще му е лесно да отговори. Но… това е към него.

Към всички останали е въпросът ми: бихте ли дали колкото ви е по силите, за да откупим права на добри произведения, и да ги освободим за четене? Тези на Любо Николов вероятно ще са сред първите, както защото са истински добри, така и защото той горещо симпатизира на идеята за свободното творчество. 🙂 Струва ли си да пробваме?

Всё, что сбыться могло,
Мне, как лист пятипалый,
Прямо в руки легло.
Только этого мало.

Докато бързах днес по улицата, си припомних тези чудесни стихове на Арсений Тарковски. Синът му Андрей Тарковски ги поставя във филма “Сталкер” в устата на пожертвания брат на Бодливеца, за да може да го опише целия само с няколко думи… За тях могат да се кажат безброй суперлативи. Но ги извика в ума ми не художествената им красота, а посланието в тях.

Вървях и си мислех – що за странна ненаситност е моята? Хората се борят за слава. И за пари, още повече. А най-много за власт… Мен тези неща не ме вълнуват, или ги виждам единствено като средство за други, по-ценни и истински неща. Но пък за нещата, които за мен са по-ценни и истински, съм също така ненаситен. Сбъркан ли съм?

Ненаситността е част от човешката природа. За много зло и за много добро… Но защо към различни неща? Защо някои са ненаситни в правенето на добри и красиви неща, а други – в трупането само за себе си? Къде е разликата?

От рационална гледна точка, правенето на нещо за друг освен за себе си е безсмислено и глупаво. Очевидно е защо. Но от малко по-мъдра гледна точка, алчността за себе си също е безсмислена и глупава. Неведнъж съм виждал как богаташи се радват на новото си супервозило, или яхта, или вила – но радостта им не е по-голяма от тази на селско хлапе, качило се за пръв път на стария, разпадащ се вече мотопед на батко. А ако богатството не ти носи повече щастие, за какво ти е? Горкият Бийгълов крал Хагард – той поне имаше мъдростта да си даде сметка какво не го прави щастлив, и да търси друго. Спомням си думите му към Мабрук: “Кадърният магьосник не можа да ме направи щастлив. Нека видим дали некадърният няма да успее.”

И тук тръгвам да търся себе си. В повечето игри, свързани с разни печалби, печеля “като евреин”, както казва един мой познат. В реалния живот фирмата ми ме издържа, но никога не е успяла да постигне нещо повече. Случайно ли? Не, естествено. Причината си е в мен. Закъсат ли нещата (или аз лично) икономически, отделям повече време за работата, и я закрепвам. Разхлаби ли се обаче положението, силите ми неусетно започват да изтичат към други неща. Блогване, писане на разкази или пък свободен софтуер, помощ за закъсали приятели… Към нещата, които ме правят щастлив.

Така е, защото не си превърнал хобито си в работа, казва самодоволно разумът. Ако беше, щеше да те прави щастлив работата, и щеше да си хем доволен, хем богат… Не си прав, разуме. Не си разумен. Малко ли познати си видял, които превърнаха хобито си в работа? То експресно стана скучно и досадно за всички тях. Вместо да се сдобият с цял ден щастие, загубиха и малкото, което им го даваше. Заклаха кокошката, която им носеше златните яйца на радостта от живота.

Защо става така, и щеше ли да стане и с мен? Сигурно да. На човек му носи щастие това, което върши за удоволствие, без да е длъжен. Никак не е трудно да скриеш от себе си задължителния елемент в хобито, превърнато в работа, в поне 90% от случаите. За шеф на фирма обаче това е на практика невъзможно. Самостоятелността си има цената. А струва достатъчно, за да плащаш тази цена. И да си доволен, че имаш възможността да я платиш, и да получиш самостоятелност. Каквото и хоби да превърна в работата си – а хобита имам много – все ще държа сам да съм си шеф. Така че този елемент остава.

Дали положението е същото за всеки? Съмнявам се. Хората са твърде различни, за да има как всички (или дори повечето) да са като мен. Но това правило си е моето, не заставям никого да го следва. Просто го харесвам за себе си. И смятам да продължа да търся как да съм щастлив с това, което имам, дори ако е малко – но да бъда алчен за творене на добри и красиви неща.

Всъщност, мисля си, че двете вървят заедно. 🙂

В приятелска компания днес станах свидетел на следния разговор:

– Честит празник!
– ?
– Днес е професионалният празник на психолога! Ти нали си психолог?
– Не, психиатър съм.
– А кога е професионалният празник на психиатъра?
– Хм… В България всеки ден е професионален празник на психиатъра.

(Щях да забравя разговора, но преди малко имах нещастието да погледна коментарите в dir.bg…)

“Който владее миналото, владее бъдещето.” – Джордж Оруел

На 17 март Уикилийкс публикуваха пълния текст на каблеграма за организираната престъпност в България. И преди това е излизала (в “Гардиън”), но имената бяха скрити – Уикилийкс има политика да не оповестява имената на лица, които могат да пострадат от това. Българската съдебна система обаче не е абсолютно никаква заплаха за едрите престъпници. Вероятно затова и в сегашната публикация имената не са спестени.

Каблеграмата е изготвена от американския посланик в България, и е предназначена за американските служби. Той има достатъчно ресурси, за да знае истината за нещата у нас, и достатъчно подготовка, за да знае какво ще му се случи, ако мами службите си. Затова смятам, че е истината по въпроса.

Уви, тя е от 2005 г. Някои от описаните в нея вече са мъртви. Някои вече не са това, което бяха тогава. Но повечето са си същите, и продължават да се занимават със същото. Също, части от нея (предимно приложенията) липсват. Но основният текст изглежда като да е пълният.

Полезна ли е, при това положение? Да. Чрез нея можем да разберем кой ни е лъгал тогава, и кой е казвал истината. А и кой сега я публикува, и кой старателно я премълчава. Утре пак ще има избори, и бюлетините ще пускат не ЦРУ, ФСБ или МОСАД, а ние. Знаем ли на кого да вярваме, кого да разбираме наопаки и за кого да внимаваме за какво мълчи, ще знаем за кого, и срещу кого да гласуваме. Ако, разбира се, искаме да живеем в свястна държава, а не в сегашната… да бъда дипломатичен, кочина.

Пускам тук превод на текста на каблеграмата. Употребата на главни и малки букви е запазена, въпреки че на места на български текстът не изглежда добре. Структурата по абзаци – също, въпреки че някои от абзаците са дълги и неудобни за четене. Някои дребни грешки също са запазени, за максимално съответствие с оригинала.

Ако искате да подкрепите истината, пуснете го и вие, където можете. Това ще бъде също защита за мен – описаните тук престъпници продължават да са могъщи, и еничерите им не са захвърлили бухалките и чуковете. Един човек може да бъде премахнат лесно. Хиляди – не. Истината е силна не сама по себе си, а с подкрепата, която честните хора й оказват.