Author: Григор

Извинявам се за отвратителното качество на снимката. Без коментар. 🙂

(Последните дни изостанах здравата със събитията. Моля за извинение.) За споразумението им: нищо ново. Мили родни усмивки от старите ленти. Очаквам всеки момент да прозвучи от някого известното на поколения българи бай Тошово “Ха-ха-ха!”… Ей този коментар на Иван Бедров по въпроса ми хареса. Браво, Иване! … Като се замисля, полицаите наистина заслужават някакво признание […]

(Продължение от предишния запис.) 7. Допълнително документиране Задължително е юристът да изиска копия от всички документи, които биват представяни или показвани на блогера, или го касаят. Всякакви аргументи на сплашвачите против това трябва да бъдат отричани и оборвани: не трябва да се забравя, че те се представят за служители на закона, и го използват като […]

(Продължение от предишния запис.) 5. Името – това съм аз! Друг елемент от сплашването на привикания блогер е, че сплашвачите знаят кой е той, какъв е, кой е блогът му, имат досие за него, и т.н. В същото време, те са на практика анонимни – дори да кажат някакви имена, блогерът вероятно няма да ги […]

(Продължение от предишния запис.) 3. Unum testis – nullum testis. Не, не означава това, което някои си мислят. 🙂 Значи: “Един свидетел не е свидетел”, и е основен принцип на римското право. (Но и другият превод не е съвсем грешен – тъй де, сам ли си, е трудно да се покажеш като човек с топки…) […]

В предишния запис се опитах да окуража тези, които ГДБОП сплашва, за да ги превърне от достойни граждани в поданици (да не кажа в добитъци). И обещах да напиша и как можем да се борим срещу това. Първото, и най-важно в борбата ни, е да знаем – ние не вършим нищо лошо. Ако сте призовавали […]

От няколко дни вече чувам от най-различни места, че блогери, писали за бъдещи протести срещу бетонирането на Странджа, биват привиквани в полицията, и карани да подписват разни предупредителни протоколи. Ето разказа на Мишел Бозгунов. Вероятно има и други, за които още не зная. Когато го чух за пръв път, още мъгляво и неоформено, си рекох, […]

Да си призная – успешен. 🙂 Обичам всичко по сървърите ми да се ъпгрейдва автоматично. Спестява ми не само труд, но и ангажираност на ума. И с това ме въвлече в клопка. Бях забравил, че точно едно нещо не се ъпгрейдва само: WordPress-а, който задвижва блога ми. (Оригиналният дебиански пакет позволява само един блог на […]

Така викаха на един популярен пациент на психиатрията в Медицинска академия. Впечатляваше околните още на пръв поглед. Винаги с безупречен, ако и старомоден костюм, и с излъчване на авторитет и величие. Отлично образован и начетен, великолепно възпитан, той бързо ставаше център на вниманието във всяка компания. Не създаваше никакви проблеми на медицинския персонал, и се […]

(В превод на старогръцки – “нано”.) Така се казва новата книжка на Николай Теллалов. Преди десет години, оглеждайки сергиите на “Славейков” за нещо българско, се натъкнах на неголяма книжка със заглавието “Да пробудиш драконче”. Купих си я с доста съмнения и опасения. Започнах да я чета с предусещане за скучно разочарование. А я завърших с […]