Month: October 2008

– Найш колко ми дреме къде ще паркират? Техна си работа – сепна ме нечий глас. Огледах се. Докато вървях замислено по тротоара, бях стигнал до място, където работници слагаха колчета срещу коли. Отстрани двама възрастни мъже, вероятно познати, може би съседи от сградите наоколо, кротичко спореха: – Недей така бе, Тоше. Погледни, тротоарът е […]

Тези дни по случайност успях да прочета една още непубликувана статия на проф. Румен Георгиев, финансист и преподавател в СУ. Тя ме наведе на куп рошави мисли, които ми се ще да споделя. Статията беше на тема кризата, и ефектите й у нас. Уви, вече ми се е омешало в главата кое беше написано в […]

Един невероятно силен текст на Солженицин, в превод на Комитата. (Да, писна ми да пиша за политика. Отдавна. Но да треперя и да мълча ми писна още повече, и по-отдавна. Могат да ме пребият. Могат и да ме убият. Но докато съм жив, вече не могат да ме накарат да млъкна. И да спра да […]

Става дума за изборите в САЩ. Нашите също са предизвестени, но в друго отношение. 🙁 Нека си го кажем направо – Обама на практика вече ги е спечелил. Твърде малко вероятно е да се случи чак такова чудо, че да му отнеме победата. Невъзможни неща няма, но някои са твърде малко вероятни. (Да се изфукам […]

Напоследък май преминахме от поръчкови убийства към поръчкови самоубийства. Добре де, професор Стойчо Раданов може и наистина да се е самоубил. Беше човек с достойнство – след всичката кал, която се изля по него около случая със сестрите Белнейски (включително и от негови колеги), може да е решил да си отиде. (Вярно е, експерти от […]

(Аман от политика!) Покрай ежедневните грижи изпуснах още една важна част от цирка, наречен България. Главният клоун връчи орден “Стара планина” на… адвокат Тодор Батков. (Кой не знай адвоката Батков, кой не е чувал за него?…) Реакциите на повечето ми познати не бяха никак одобрителни. Да си призная, не разбирам защо. Според мен Батков се […]

В края на септември уважаемият ни премиер Сергей Станишев беше на посещение в САЩ. Още тогава посещението ми се стори малко странно. Обикновено такива посещения се подготвят доста месеци предварително, обявяват се месеци предварително, и т.н. Гостът се посреща или поне приема от еквивалентна длъжност в държавата-домакин, има богата официална програма… Този път обаче нямаше […]

– Я, Григоре, ти ли си, бе? Откога не сме се виждали! – Здрасти! – Усетих как се ухилвам до ушите. След завършването бях виждал някогашния си състудент два-три пъти, последният път преди почти пет години. Отминалото време започваше да му личи – косата се беше поотдръпнала, и видът му беше станал някак по-… солиден. […]

Преди два-три дни се отбих на минаване в кварталното магазинче. Вътре ме посрещна непознато лице. Младо момче, с интелигиентна физиономия, приветлива усмивка и излъчване на човек, който искрено желае да ти помогне: – Добър ден, господине, какво ще обичате? – Един сок касис. – Неволно се усмихнах в отговор. Момъкът пое с усмивка сока и […]