Grigor Gatchev - A Weblog

Преди няколко записа бях пуснал един със загадка. Ставаше дума за една компютърна анимация, разпространяваща се под името “The Cathedral”, а въпросът ми беше “Защо човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси той там?”.

Ето и разгадката ми.

Ники Ангелов предостави линкове към части от повестта (може би по-скоро разказ) на Яцек Дукай, по която е филмът. Частите са на полски и английски, и са различни на двата езика (с известно припокриване). Поне половината от творбата я няма там на нито един от езиците, включително краят й. Така че и аз не зная как точно завършва, и каква е разгадката на нещата – и дали изобщо я има.

А и не ми трябва, за целта на гатанката. Защото филмчето, доколкото можах да го сравня с наличните откъси, е само по мотиви от повестта – по един от нейните мотиви. И неговият смисъл и разгадка изобщо няма нужда да са същите като тези на Яцек Дукай. Нито има как да са, след като е “по мотиви” – създателят му, Томек Бадзински, е друг човек, с други възгледи…

Интересното тук обаче е, че филмчето е абсолютно отворено за тълкувания. Завършено от кинематографична гледна точка, като сюжет, но без никакви обяснения откъде, защо, какво и как. Някои от обясненията могат да бъдат намерени в повестта на Яцек Дукай – но да се тръгне оттам би било фина грешка, тя е различно произведение… Истинското обяснение на нещата е именно отвореността им за тълкувания.

Точно затова реших да използвам филмчето за една доста необичайна цел. Да попитам за нещо, което няма даден очевиден отговор в него – така, че и аз да не знам отговора. Което не е пречка, защото моят отговор си е мой.

Исках да видя кой ще се осмели да даде свой отговор. И съм наистина натъжен, че толкова малко хора са посмели. Или, казано по друг начин, напирало им е отвътре така, че не са се сдържали.

Защото тази смелост и този напор са, които създават творците. Убеден съм, че немалко са имали идея, и са ги сърбяли пръстите, но не са посмели. А не бива да се боят! Първа бука – за наука, винаги е така. Втората обаче вече е за сполука. Или ако не втората – третата, десетата, стотната… Важно е упорството, и желанието за усъвършенстване.

Всъщност, вече съм писал по въпроса. Уви, повтарям се…

Така че – друг път, попадне ли ви такава задачка, не се колебайте да гадаете, и съставяте свои решения! Колкото и глупави да изглеждат, по-добре глупаво решение, отколкото никакво.

Вземете си поука от споменатата ученичка. Поне аз ще си взема.

Не ми се искаше да пиша на тази тема. Но се натъкнах на един запис в един блог, който не можах да се сдържа да не коментирам.

И понеже смятам, че темата е важна, ще прехвърля коментара си и тук. Заедно с цитат от друг коментар там (позакъсняло уточнение – от посетителка на онзи блог, а не от авторката му):

Не исках да ставам толкова цинична, но ми писна куцо и сакато да коментира – особено хората, които не живеят в София и не са се движили под купчини смет напоследък. Писна ми и да мирише. В крайна сметка обаче, София скоро ще е чиста, а в Суходол ще продължава да вони, щото там миризмата е не от сметището, а от хората.

Да, има хора, които не са от София и не са се движили под купчини боклук напоследък.

А има и хора, които са от София, и като поживяха до купчини боклук три дни, започнаха да пищят. Ако бяха от Суходол, щяха да са живели до купчините боклук с години, и да пищят от съвсем друго. Щяха да са на живи вериги, и прочее. Само че не живеят там, така че всичко е наред.

Всъщност суходолци просто поставиха софиянци в положението, в което те самите са от години. Заради което и следва да бъдат пребити и прочее. Как смеят? Дечицата ни ще се разболеят! Техните… кучета ги яли, проблемът си е техен.

Та си мисля, че София и да се изчисти, ще продължава да вони. Защото именно и точно тук вонята е не от боклука, а от хората. Които смятат, че те не са длъжни да търпят боклуците си, а другите са длъжни да им ги търпят.

Какви решения предлагам ли?

1. Всички, които са за това суходолци да бъдат пребити и прочее, да бъдат изселени в Суходол, а суходолците да получат техните жилища в София. Ще ми е интересно да проследя промяната на позициите. Но още отсега си мисля, че повечето суходолци ще продължат да ги е грижа за тези край сметището, а повечето негови поддръжници много бързо ще се обърнат на 180 градуса, и ще почнат да правят живи вериги.

2. Когато се случи такова нещо пак (сега вече е късно), софиянци да започнат да изхвърлят боклука там, където му е мястото при такива случаи – пред общината. А ако случайно общината нареди да бъдат спряни, прогонени или пребити, да си направят изводите – ако могат. То много акъл не иска, ама…

3. Да бъде предложено на общинарите, които не са си свършили работата, да поемат конкретен ангажимент в конкретен срок, И ДА ГО ГАРАНТИРАТ С ЛИЧНОТО СИ ИМУЩЕСТВО. Бас държа, че суходолци ще повярват на такава гаранция, и ще освободят доброволно пътя на сметта. Няма да има купчини боклук, няма да има ексцесии, всичко ще е по европейски. Всички искаме точно това, нали? (Въпросът защо стана иначе, след като така е и културното, и справедливото, оставям на вас.)

А след като има хора, които поддържат мнението “на мнозинството е изгодно – значи трябва да го има, за сметка на малцинството”, значи имаме чудесно решение къде трябва да се прави сметището. Край техните домове. Защото тази тяхна позиция струва пукнат грош само ако те са малцинството.

За целта може и да им се предложи да се заселят на едно място, по-далече от другите хора. Справедливо е, нали? Ако имат нещо против, може да им се обещае да се използва технология за пакетиране. И че ще се построи завод за преработка, пещи за изгаряне, и каквото щете още. Знаем колко лесно се обещава в България.

А ако все пак не искат, значи толкова по-необходимо е да се постъпи точно така. Защото мястото на боклуците е на сметището.

Надали са много тези от блогществото, които не са отбелязали гласуването на Европейския парламент срещу софтуерните патенти в блоговете си. 🙂

За победата другите са писали достатъчно. Аз обаче ще напиша как следва да се действа оттук нататък.

Срещу тази директива гласуваха както противниците на патентите, така и техните поддръжници. А поддръжниците им разполагат с много връзки, лобита и координация. И често имат повече информация какво може да се постигне и как, отколкото противниците.

Гледах вчера това нещо. Има го на почти всички free сървъри в България (“The Cathedral.avi”), а вероятно и по света – доколкото знам, е свободно нещо, правено за демонстрация какво може една полска фирмичка. Струва си – гледайте го.

За тези, които послушат съвета ми (или са го послушали още преди да го чуят), имам една любопитна, и смайващо сериозна под повърхността закачка:

Защо, според вас, човекът е отишъл в Катедралата? Какво търси там?

Отговори се приемат като коментари тук. А след няколко дни ще ви кажа и какво се крие зад закачката.

Recently, during FISL (Fórum Internacional de Software Livre) in Brazil, Eric S. Raymond gave an interview to Federico Biancuzzi of OnLAMP. In it, he was asked (to make the long and convoluted question short) if the donation of software patents to FOSS from the big patent holders should be rejected, as accepting it implies support for the patents. He replied:

I don’t agree with that interpretation. Think back to the days of the Cold War. If the Soviets let some dissidents out of jail, would you have told them “No, put those people back in jail” because you thought accepting that action meant supporting the Gulag?

I believe you are wrong here, Mr. Raymond. I appreciate much your enormous contributions to FOSS, but you are still a human – and to err is human.

Хубави специални ефекти има в доста филми на ужасите и готически филми. Особено като трябва да покажат някоя нощна буря.

Някъде встрани се виждат последните отблясъци на слънцето. Небето обаче е черно като катран, и от него бият страховити мълнии. Заострени готически покриви, ужасяващи звукови ефекти… И въвеждането на героя, естествено. 🙂

Тази вечер забелязах, че небето е такова. Слънцето вече не хвърляше отблясъци, единствено светенето на големия град подсказваше, че небето се е прихлупило ниско и намръщило като воин-масай преди атака. Черно като във филм, и на фона на черното се различават тъмни оловносиви валма. Докато се качвах по стълбите към офиса, ми хрумна налудничава идея. Набързо пуснах един компютър да се инсталира, и претичах нагоре към осмия етаж.

Преди няколко дни писах за съобщението за открит keylogger в лаптопите на Dell. И за това как може всичко да е само шега – но, уви, това променя картината твърде малко. Защото твърде много други страшни неща не са шеги.

Слава богу, поне то излезе шега. Мръсна, отвратителна, но шега… Преди четири дни обаче чух нещо още по-страшно от другите, които не са шеги.

Още в деня на онзи запис препратих съобщението до всичките си познати, с предупреждението, че до два-три дни ще се знае истина ли е, или не. Два дни по-късно, когато излязоха фактите, побързах да ги успокоя. С едни от тях, живеещи отскоро в САЩ, не се бяхме чували известно време след второто съобщение.

Anonymous sources say that for Microsoft the case with the European software patents is already closed. That they have in a file enough votes bought in the European Parliament to effectively legalize the software patents, and already have popped the champaine. And that there are already approved plans how exactly to marginalize the free / open source software by using the patents as a weapon.

In this situation, the F/OSS supporters have to consider what they can do against this, in this new situation.

Obviously, not much. But, still, we have some options.

Here is one that I call for myself “the Armageddon option”. Because it is similar to the nuclear “red button” that may open the door to a mutually assured destruction.

През 193… забравих точно коя година, състоянието на ръката на Сталин се влошава сериозно. Не зная дали го знаете – дясната му ръка е била с тежък неврологичен проблем, почти изсъхнала, и дори в най-добрите си моменти едва е държала лулата. Да го прегледа веднага е извикан най-прочутият съветски невролог (а и психиатър). (Уви, и неговото име ми се губи в момента някъде… поуморен съм.)

След двучасов преглед лекарят казва няколко успокоителни думи, предписва лечение, и след излизането си заявява на членовете на Политбюро, че иска веднага да бъде свикано спешно заседание на Политбюро, без Сталин да знае за това, и че има да им каже нещо много важно.

Заседанието е насрочено същата вечер, и политбюровци очакват с горещо нетърпение да чуят скоро ли ще умре Вождът. Вместо това обаче чуват съвсем друго:

Велик лаф!

За квот’ ни кефи. И квот’ не ни кефи…

Ма мен не ма кефи. И ша си кай що.

Има двама, Илф и Петров им казват. Писатели. Не, не само че знаят да пишат, ами и пишат. Пишат книги. Книгите са едни неща, дет ги продават около некои спирки, и на “Славейков” срещу Макдоналдса. От хартия, и с картинка отпред. Огледайте се некой път, ша ги скивате. Може и да сте държали некоя. В кенефа. Кат нема гъзпапир. Ония двамата са пукясали вече, ама се тая.

Та, тея двамата написали една книга, и в нея има една, казва се Елочка, викат я Людоедката. Не, не е от оня филм с кокалите по главите. Викат й така, щото речника й е от дваесе и седем думи. Към къде два пъти колко вашия.

Покрай нея, начи, не ми аресва туй с едната дума за сичко. То “кърти мифки” са две думи, ма надали го знаете, па и надали ви пука. Нема да седнете да го пишете, я.

Верно, че има и други. Примерно “кърти храма” ша рече “кърти мифки яко”. А “кърти сичко и изнася” – “кърти мифки още по-яко”. (Храмът е една къща с кръст, полумесец или нещо от сорта отгоре, дето разни се мотат, светят си със свещи и пеят без уредби и яки колони. Абе голема скука. Ич ви и не требе да го знаете. “Кърти сичко и изнася” стига. И то е много.)

И други такива има. Ама ай стига и тва.

То и така не ма кефи. Що – ми… Май не мога да го кажа как си требе.

Беден ми е речника.