Grigor Gatchev - A Weblog

Бат Бойко взе мандата. Да видим какво ще направи.

До момента за министри бяха скланяни един огромен куп ГЕРБ-аджии, доста от тях, меко казано, не съвсем читави. (Да не кажа, че да ти се дощат познатите физиономии пред тях.) За щастие, от до момента потвърдените трима няма някой, който да ми е известен като особено скандален. (Не че знам всичко за тях. Нито пък че няма останали кресла за заемане от боклуци. Но поне досега назованите са по-читави от средното за скланяните.)

Тактиката на ББ е интересна. Трима министри определи още преди приемането на мандата и започването на преговорите – “за тези министерства преговори няма да има, те са мои, точка”. МВР – ясно, ключова позиция. Финансите – също. Културата – не толкова, но пък за нея човекът е ключов: Вежди Рашидов е първият реверанс на ББ към българските турци. А това може да означава, че Борисов има информация за възможни предстоящи ядове с тях, и взема превантивни мерки. (Или пък че просто така му се е прищяло.)

Защо МВР е ключова позиция? Би трябвало да е глупав въпрос, но не е. Много от разните служби, включително от тези с “активните мероприятия”, не са под шапката на МВР – на подчинение са или на президента (разузнаване), или основно на парламента (ДАНС). МВР е един от основните инструменти за политическа власт с мръсни средства, и единственият достъпен от позицията на ББ. А скланяният за МВР-шеф Цветан Цветанов е верен подчинен на ББ още от главното му секретарство там. Вероятно най-верният му подчинен изобщо. И сега Бат Бойко рискува шефството над парламентарната си група (той самият не е депутат, така че не може да я контролира пряко), за да хване истински добре МВР. Показателно.

За да се бори срещу корупцията ли е толкова нужна на ББ здрава ръка в МВР, или за да завладява политиката? Ако второто не го интересува, трябва да е глупак. А мисля, че е тъп, но хитър. А ако първото не го интересува, ГЕРБ ще е следващото НДСВ. Така че предполагам, че ще наблегне на второто, но отвреме навреме ще се занимава и с първото. Горе-долу като кметуването му в София – много приказки, малко работа (но все пак като че ли малко повече от предшествениците му). Пък да видим. Сега поне ще му е трудно да се оправдава с пречки от политическите противници.

Финансите са ясни. Който държи парите, държи властта. Парата купува и продава коалиции, вярности, гласоподаватели и какво ли не още. Нямам представа доколко Симеон Дянков е верен на ББ, и дали е крадлив, или не. За да е посочен за поста още преди преговорите, очевидно на неговата вярност се разчита много. Дали ще я оправдае – предполагам, че да. Дали обаче ще е и добър финансист, и не прекалено крадлив – ще видим.

Вежди Рашидов и културата – вече казах, жест към българските турци. Много от тях вероятно ще се гордеят. Само че и на тях, и на другите ще им е по-важно да ядат, а това основно го дава Министерството на земеделието (най-вече чрез изкупуването на тютюна). Вежди Рашидов се надявам да е талантлив културен министър – останал съм с впечатлението, че е мъжкар. Ако не греша, имаме шансове да върши добра работа.

Но за земеделското министерство и изкупуването на тютюна – тук вече ще видим. Стане ли то образцово и без Доган, на следващите избори нищо чудно ДПС да слезе под 10% (при сходна активност). При мръсна игра може и доста повече да слезе (напр. земеделски министър или зам-министър, за предпочитане турчин, който да не се гнуси от Догановите номера). Но колкото и да падне, все ще е от полза. Не “за да се махне мръсния турчин от политиката”, а за да си поемат и българските турци въздух, и да осъзнаят още веднъж, че всички сме в един казан, и няма смисъл да се делим.

Част от интересното се случва обаче в парламента. Шеф на парламентарната група на ГЕРБ май все още няма окончателно утвърден, а този пост ще е от ключово значение за ББ. Ако съдя по опит от минали избори, в подобни набързо създадени партии обикновено се намират по предостатъчно мафиотско-ченгеджийски “подводници”, които при настъпване на интересите на мафията се опълчват срещу групата си, и почват да гласуват с БСП и ДПС. Твърди се, че ББ е заставил всички кандидат-депутати да подпишат преди да влязат в листите документ, че бъде ли им поискана оставката, ще я подадат моментално и без хък-мък. Който документ след изборите има юридическата стойност на тоалетна хартия. Чувал съм обаче, че тоалетната хартия има много висока стойност в момента, в който се окажеш очи в очи с бухалки… За да я проима обаче стойността, трябва някой, дето да не се колебае нито за миг да извади бухалките, и най-вече да е желязно верен на ББ. Не знам дали той има такъв човек в парламента, освен Цветан Цветанов.

Интересни са и други моменти. Най-вече твърдият инструктаж към депутатите на ГЕРБ да не гласуват с чужди карти, и задължително да присъстват на заседанията. (И заканите тежките глоби за отсъствия да бъдат вкарани в правилника на парламента, и да важат за всички депутати.) И набиването в главите им да не забравят, че седят там по поръка на избирателите си.

Да си призная, мисля, че това е чист популизъм. Но въпреки това го смятам за много полезно. Депутатът се разгащва и самозабравя именно когато му бъдат отпуснати юздите в обичайния му ежедневен живот. Така че смятам стегнатата парламентарна дисциплина за едно полезно средство депутатите да се сещат, че са не дерибеи на почивка, а служители на работа. Само то надали ще е достатъчно, но все е от полза.

Обратното също важи: за мафиотите и кукловодите в България е важно депутатите да се смятат за дерибеи на почивка. Тогава са по-податливи на корупция или фини заплахи, и по-безхаберни към държавата. Така че един чудесен, сигурен и надежден белег накъде вървят нещата, и с каква скорост, е дали въпросната парламентарна дисциплина ще бъде въведена, и доколко ще бъде спазвана, и за колко дълго. Ако след месец, два или три залата пак почне да остава полупразна, и особено ако гласуванията при това пак показват по 200 и повече гласа, значи е време да търсим следващия спасител. (За разумна преценка и прочее… не знам ще дозреем ли някога. На изборите имаше някакви зачатъчни признаци, но да видим.)

Друг косвен белег за преценка каква свиня ще излезе от новото прасенце е откритостта на властта, която ще установи. Доколко например камерите в Народното събрание ще могат да го показват свободно – дали няма да бъде възприет починът “Пирински” да има само една камера, фиксирана така, че да не се вижда колко души има в залата, и ако някой журналист посмее да снима празните кресла, да му бъде отнемана акредитацията. Дали Министерският съвет ще дава редовни брифинги и отчети, и най-вече как ще се отнася към неудобните въпроси. Сигурно има и още други белези за преценка.

Накратко – назначихме си нови мениджъри във фирмата, на която сме собственици. Сега е време да ги контролираме зорко, както е редно с всеки нов кадър, още повече управленски. И ако се окажат крадливи и безпардонни, е редно да вземаме решителни и категорични мерки – иначе ще бъдем крадени както досега, а може би и повече. Едно от малкото неща, които не мога да отрека на ББ е, че ако се размиришеше твърде много около някой негов подчинен, го разкарваше. Време е при първия признак на крадливост да пробваме дали не е било предизборно замазване на очи.

Останалото… ще го видим.

Нали се сещате за онази серия пародийни филми – “Страшен филм”, “Епичен филм”, “Филм за бедствия”…?

Преди няколко вечери аз пък сънувах “Катастрофичен филм”. Нещо като “Филм за бедствия”, ама по-различен. С доста повече бедствия, като начало.

За съжаление не помня целия сюжет. Мержелеят ми се смътно няколко неща:

– Един от главните герои бягаше нанякъде, за да подмамва след себе си гигантски изкопаем радиоактивен динозавър. Целта беше да го закара на територията на противника, за да предизвика атомна война. Падналите атомни бомби трябваше да предизвикат земетресение от 15 степен по скалата на Рихтер, което беше нужно, за да плисне високо в небето гигантската вълна, надигната от топенето на ледовете, която се носеше към гъсто населени брегове. Плисването високо в небето, освен за да спаси хората на брега, служеше и за още нещо: на височина 12 километра огромното количество вода трябваше да срещне студена атмосферна вълна, предизвикана вече не помня от какво, и да я стопли, за да не замрази тя света. Водата вследствие на това пък трябваше да замръзне като една огромна ледена буца, и да се сблъска с и да отбие от Земята падащ гигантски метеорит. Тънкостта беше отбиването да стане по такъв начин, че метеоритът да удари и разруши огромната извънземна летяща чиния, дошла да завладее света.

Друг един от главните герои, който беше биолог, в това време работеше с екип вулканолози. Трябваше бактериите на чумата, която в момента опустошаваше целия свят, да бъдат генетично модифицирани, така че да разяждат вулканични скали. Идеята беше те да разрушат запушалките на вулканите на разни места по света, за да могат те да изригнат катастрофално и едновременно, да напълнят атмосферата със серен двуокис, и така да изтровят мутиралите гигантски мравко-паяци, подхванали света пък от другия край. (Чумата трябваше временно да остане, за да може службите на Онзи Свят да бъдат претоварени, да се повредят и по този начин да бъде отложен краят на света за един милиард години, докато службите се възстановят. След това биологът щеше да се справи с нея, като саботира и взриви колосално електромагнитно импулсно оръжие, създадено от щатското правителство, но свалено от въоръжение като твърде опасно за целия свят – то трябваше да обърне назад биологичното време, и да накара бактериите да реконструират мъртвите тела обратно до живи, и останалите неприети души вследствие повредата в Онзи Свят да ги населят обратно.)

Един трети пък се опитваше да спаси някакъв четвърти, който беше паднал във внезапно отворила се огромна цепнатина в земята, дълбока петнайсет хиляди километра. (Продукт от експеримент на луд учен, който беше разместил нещо пространство-времето, та беше станало възможно в земята да има цепнатина, по-дълбока от диаметъра на Земята.) Та, въпросният трети беше някакъв технолог и беше направил въже, което на петнайсет хиляди километра дължина нямаше да се скъса под собствената си тежест. (За съвсем малко – когато въжето стигна до падналия, той трябваше да си изпразни джобовете, да се подстриже и да си изреже ноктите, за да го издържи въжето. Критичният момент беше, когато нокторезачката му се счупи на предпоследния нокът.) А проблемът беше да го опази от горещината в земното ядро, нали цепнатината минаваше и през него – въжето беше от бъкминстърфулърен, пък той нали е въглерод, гори. Помня, че решиха проблема, като първо бутнаха в цепнатината повредило се и готово да избухне руско супероръжие, което изконсумирва всичкия кислород във въздуха на хиляди километри наоколо – така въжето нямаше как да гори – и една бутилка кислород, за да има падналият вътре какво да диша, след като сработи оръжието.

Абе, направо катастрофична работа…

Изборите минаха. Резултатите вече ги знаем. А дали са добри или лоши…

Според мен са добри.

Не защото БСП паднаха от власт. Много хора тук няма да се съгласят, но за мен БСП не са най-страшните в България. Да, крадат немалко – но най-крадливите са други. Да, продават ни на Русия като за последно – но след като сме в ЕС, е трудно да бъдем продадени изцяло и докрай (не по наша заслуга). В същото време, БСП има немалко прилични специалисти, които не оставят нещата да се скапят съвсем. В определени конфигурации тя би могла да бъде дори полезен член на правителството. (С малко влияние, и след много години. Но принципно би могла.)

Не е и защото НДСВ паднаха от власт (и всъщност направо изчезнаха). Хора като Симеончо, Ники Василев и прочее, според мен ще сме на аванта да платим стотина милиона на някоя друга държава да ги приеме, и да не ги пуска да идват тук. Ще е добре обаче да е голяма и силна, иначе до десетина години ще я затрият и ще дойдат пак… Но НДСВ излъчи и някои много качествени хора. Меглена Кунева, например. Минчо Спасов – ако се кандидатира от името на по-приемлива партия, бих му бил застъпник. Георги Денков – уви, не влезе в този парламент, а щеше да е депутат за пример. Така че за тях дори мъничко тъжа. (С дебело подчертана уговорка – не за всички.)

Не дори защото ДПС паднаха от власт. Вярно е, Доган се забрави тотално. Трудно ми е да измисля нещо, в което да го обвиня, и да не е вярно. Пропищяхме от поразиите му всички (а българските турци май най-много). ДПС е политическа мафия, за която в този й вид е или тя, или България, и не защото са малцинствена партия. Заплахите на Доган за етническо напрежение са празни приказки – без съмнение той ще се напъне да го подкладе, но ББ трябва да е луд, за да го остави… Не мога да измисля отношение, в което падането на ДПС от власт да не е полезно. Но мисля, че от тези избори имаше и по-големи ползи.

Не е и защото ЛИДЕР не влязоха в парламента. Повечето от вота за тях беше или купен с парите на Ковачки, или корпоративен, постигнат с шантаж и изнудване на работниците в предприятията му. От сърце се радвам, че равносметката се оказа отрицателна, парите – хвърлени на вятъра, а шантажът излезе на бял свят (и ако ББ реши да го разследва, лесно ще вкара Ковачки в затвора, за поука на потенциалните други). Дано и при следващи опити резултатът да е същият.

Не и защото Атака остана извън властта. (Колко е останала извън е още рано да се каже, и сигурно ще е рано чак до следващите избори. Когато, ако ГЕРБ се издъни, пък може да се окаже прекалено късно да се говори.) Предполагам, че клиничният национализъм за повечето хора в нея е само имидж. Въпреки това обаче не бих искал да ги видя във властта, докато не сменят имиджа… Но и това също не е най-радостната причина.

Не и защото Синята коалиция се очертава да влезе във властта под някаква форма – май не се очертава. И не съжалявам за това особено. Иван Костов според мен щеше да е чудесен премиер, писал съм защо – защото е властоман, а в момента такъв човек ни трябва. Само че няма как да е премиер, при тези изборни резултати. Оттам нататък, не съм забелязал около него някакви незаменими хора. (И не съм убеден дали той би допуснал около себе си незаменими.)

Не е и защото спечели ГЕРБ – това пък най-малко. Бат Бойко не ми е точно идолът, а много от хората му пък още по-малко. Има си някои предимства, но си има и купища недостатъци. Като за България нищо чудно да е дори по-добре от средното, но по критериите на европейските държави е клоун и посмешище. Така че хич не съм ентусиазиран от ГЕРБ. Най-скандалните кандидатури за министри засега май няма да са в правителството, все пак (съставът обаче още не е окончателно обявен – това може да се промени; ще видим). Но въпреки това не съм във възторг.

Кои са тогава ползите ли?

Като начало, на тези избори отначало се очертаваше патова ситуация. И или нови избори поне още веднъж, или правителство тип Беров (което вероятно щеше да бие сегашното по крадливост, ако и да не ни се вярва, че е възможно). В по-добрия вариант можеше да се случи правителство на три-четири партии, слабо и разкъсано от компромиси. В нормалните държави такива правителства най-често са добри, защото общият им интерес е добруването на държавата – в България обаче щеше да е лошо, защото този общ интерес го няма у политиците ни, единственият им общ интерес е ограбването на държавата до шушка… Сега се получи конфигурация, при която има основа за силно правителство. Дори ако е коалиционно, примерно ГЕРБ и Синята коалиция, интересите им са достатъчно близки, за да могат да работят за тях добре. А има чудесна база и за правителство само на ГЕРБ, със спазарена подкрепа от други партии срещу дребни отстъпки. (Другите партии са поне три, а е достатъчна и половин, така че отстъпките ще могат да са наистина дребни – а правителства на само една партия имат отличен потенциал да са силни.)

Като продължение, една от причините, заради които хората избраха ГЕРБ (и по-точно ББ, защото ГЕРБ се състои от него и произволен пълнеж) беше, че ББ е от много време пред очите им, и са го видели какво представлява. Което е начална форма на проява на критерии за преценка на кандидатите. Нещо като появата на едноклетъчен живот в първичния океан, примерно. Досега обаче и нея я нямаше, и резултатите от това са около нас. Дали преценката е правилна, е друга тема – важното е, че започва изобщо да я има.

Най-важната според мен причина е обаче процентът гласували на тези избори. 60% е почти два пъти над средния процент гласували за последните 10 годинии, и почва да се доближава до процентите на гласуване в Европа (където държавите са уредени, и нуждата от масово гласуване е далеч по-малка). За пръв път от много време хората тук се оказаха повече от добитъците (не смятам всеки гласувал за човек, а всеки негласувал – за добитък; за съжаление обаче, в мнозинството от случаите разделението е вярно).

Тези 60% значат две важни неща.

Едното е, че значителна част от българите са осъзнали, че гласът им има значение. (Може да виждат това значение като “да спрем турската заплаха” или “да си направим майтапа да изберем Батман”, или някой друг налудничав мотив. Важното е, че осъзнават, че гласът им има значение. Ако мислеха, че няма, никой мотив нямаше да ги накара да гласуват. А сега има перспектива с времето да проимат и по-зрели мотиви.) Това означава и други добри неща – например че купените гласове тежат по-малко. Но основното, и най-важно, е че хората се почувстваха важни. Че осъзнаха, че са собственици на тая държава, а не нейни поданици. Подхранва ли се това разбиране търпеливо и упорито, от него малко по малко ще израсте разбирането, което прави демокрацията истинска – че обикновените хора са не роби на политиците, а техни началници. И че са в правото и силата си да изискват от политиците да работят както трябва, да ги надзирават дали го правят, и ако не го правят, да ги сменят без колебание.

Другата е, че хората усетиха, че когато са активни, са силни. Видяха на дело как активността им обърна изборните прогнози, и как ни отклони от голямата дупка, към която се бяхме засилили, ако и да не знаем какво има по сегашния ни път по-нататък. (Не винаги активността насочва нещата към най-доброто, но този път го направи, поне в краткосрочен план. А тъй като винаги е полезна, тези избори бяха в това отношение стъпка в правилната посока.) Когато хората са силни, са по-смели в опитите си да контролират властта, и да не й позволяват да си разиграва коня и да ги третира като роби. А когато хората са смели и решителни, властта не смее да си разиграва коня дори ако не се е опитала и опарила. Мишките играят хоро когато котаракът спи – нащрек ли е, дори да не ги гони в момента, не си позволяват волности.

Да обобщя – хубавото, истински хубавото на тези избори е, че хората показаха, че са започнали да разбират чия работа е да ни избере свестни политици. (Може да не избраха най-свестните, но поне се опитаха по-масово, не както преди.) И че самите избори дадоха резултати, които ще помогнат на хората да го разберат още по-добре.

Не знам дали ГЕРБ ще управлява добре. Има всички условия да го прави. Дали ще пожелае, е друг въпрос. Ще видим.

Но знам, че 60% гласували означава, че лавата под вулкана се е събудила. Че все още струйките пушек над кратера са тънички, просмукали се от случайни цепнатинки. Но партийните сеизмолози сигурно вече отчитат потрепванията на земята, и изчисляват напрежението долу под скалите. И сигурно вече започват да подават сигнали към ръководствата си – не тропайте хоро отгоре прекалено силно. Недейте, че твърдата скала е изтъняла, и пробиете ли я, може да има изригване, и да се наложи да се спасявате. Давайте го по-кротко.

Пък да видим дали централата на ГЕРБ ще ги послуша. Може и да остане глуха. Но тези проценти са вероятността, ако политик е глух за хората, те да му промият ушите с пожарен маркуч… Както казва Тери Пратчет, “да се не начудиш колко можеш да постигнеш с блага дума, ако държиш в ръка дебела тояга”. Тези проценти са дебелината на тоягата, която държим.

(Или, ако предпочитате – “Царят умря, да живее генералът!”.)

Защо точно НДСВ ли? Защото вече са история. А който не си знае историята, е обречен да я повтаря.

НДСВ беше образувано около харизмата на един човек, когото всички очакваха като спасител. Доведе на власт едни хора, за които почти нищо не знаехме, освен че били свръхспециалисти. Качихме го на власт с впечатляваща изборна подкрепа.

И човекът, и едните хора наистина излязоха свръхспециалисти. По крадене на цената на всякакви компромиси, и по корупция до дупка. Разрешиха бетониране до неизползваемост на всяко курортно кътче. Купиха за България от каквото тя няма нужда, за сметка на от каквото се нуждае отчаяно. Докараха ни до положението на икономически и политически парии в Евросъюза… Да спра дотук. Останалото е много, и както във вица с празните позиви, си го знаем.

С времето някои от крадците се откачиха от НДСВ, преяли до пресядане. (Други останаха, и продължиха.) На местата на откачилите се дойдоха нови, някои от които бяха и свестни хора. (В смисъл, крадяха само колкото среден западен политик, а и посвършваха по нещо.) Започваха да се издигат, тук-там, и истински свестни хора. (Споменавал съм в предишен запис – кандидатствалият на тези избори в листата на НДСВ Георги Денков е човек, когото бих подкрепил безрезервно.) Кредитът на доверие към НДСВ обаче вече беше изхабен докрай. Бих се изумил, ако го видим някога отново в парламента.

Сега на гребена на вълната е ГЕРБ. Образуван около харизмата на един човек, когото всички очакват като спасител. Довел зад себе си едни хора, за които най-често не знаем абсолютно нищо. Но го качихме на власт с впечатляваща изборна подкрепа…

Иначе казано, ГЕРБ започва точно както НДСВ. Дали е точно същото; ако не, какви са разликите? Вярно е, от ново прасе и нов началник не знаеш каква свиня ще излезе. Но е добре поне да се опитаме да предположим какво да очакваме. Предупреденият е въоръжен.

Хората в ГЕРБ, и по-специално влезлите в парламента, са… всякакви. За съжаление, за тези от тях, за които знам по нещо, най-често не е добро. Има бивши мутри, които и сега не са си забравили навиците. Има местни дерибеи, готови на всичко, за да прилапат местността си и да заробят жителите. Всъщност, Човекът-ГЕРБ също е бивша мутра – какво да се чудим. Да, има и имена, известни и с друго – Вежди Рашидов, Божидар Димитров – но са малко.

Нещата не са и само черни. За разлика от царя, Бойко Борисов го знаем от доста време, видели сме го какво представлява. Не е белоснежен Супермен, какъвто се мъчи да се изкара. Но за пълния и с кривици, и с правици Батман може и да става. Често му се смеем, че говори доста повече, отколкото върши (а избралите го се надяват точно на действия). Но пък, ако съдим по София за последните няколко години, и посвършва нещо от време на време. Много далеч е от това, което бихме искали да видим. Но е повече от това, което виждахме допреди.

Как ще се справя? Зависи най-вече дали ще се бори да запази имиджа на екшън-герой срещу лошото. Колкото и да казва, че не е така, в ГЕРБ реално той е “ние се събрахме, и аз реших” – всички останали са пионки без имена и значение, сменяеми при първата дума на Неформалния Лидер. Подобно е положението и с “кръстниците”, на които целуват ръка всички наши политикани (освен Костов, който очаква Бог да целува ръка на него): те може и да са подкрепили Бат Бойко, но смазващият изборен вот показа, че господари в къщата са не котараците, а хората, и че поразсънят ли се, те качват и свалят. Ако ББ си е направил извода, ще знае на кого е по-важно да служи – хората почнаха да се усещат, че има значение дали спят, или не. Най-сетне.

Писал съм, че Костов би бил добър премиер, защото е властоман и параноик – такива управници са, които могат да се справят с корупцията и мафиотщината ни. С идеята да направи изцяло свое правителство, и да търси само подкрепа от малките парламентарни партийки, ББ се показва като също такъв. Тоест би могъл да е добър за България управник, ако реши. А това, че е единствената известна личност в ГЕРБ, го прави и изключително силен към правителството си: ако някой не спазва линията, става страшно лесно да бъде изритан. Ако на Симеон имаше кой да му звънне по телефона и да му забрани примерно да махне от правителството Димитър Калчев, на ББ може и да няма кой.

Конфигурацията в парламента също е подходяща за добро управление. ГЕРБ има почти пълно мнозинство: дори част от гласовете на дори само една друга партия са му достатъчни, а партии, които са подходящи за подкрепа, са цели три. Така че, от една страна, той доста спокойно може да направи правителство само на ГЕРБ, и да разчита на подкрепа от други партии: хомогенното правителство има потенциал да е доста силно (и развръзва напълно ръцете на ББ). От друга страна, ако това правителство се оплеска твърде здраво, има риск да загуби подкрепата на всички други партии: това е деликатен, но все пак стимул да се държи в правия път.

Най-сетне, всички други партии в парламента освен БСП и ДПС държат над 2/3 от гласовете – тоест, имат мнозинство за промяна на Конституцията. От една страна, това са четири различни партии, тоест няма да е лесно да се договорят за тесни интереси (а и тайна, пазена от четирима, трудно остава тайна за дълго). От друга страна, истински едрата корупция и качественото съсипване на държавата (особено в полза на други държави, били те Русия или Турция) ги умеят към момента предимно БСП и ДПС. Тоест, принципно има условия, при очевидни и полезни за цяла България промени в Конституцията, те да могат да бъдат направени. Гаранция, че това ще стане, естествено, няма. Особено ако пак заспим и оставим боклуците да си разиграват коня. Но принципно има условия – ако и ние будуваме и даваме на политиците ни по-енергична “обратна връзка”, когато сгафят, току-виж понякога става и по нещо свястно.

Разбира се, всичко това не е гаранция, че динята няма да се окаже прокиснала. ББ спокойно би могъл да хвърли маската и да бръкне до раменете в кацата с меда. След четири години ГЕРБ ще последва НДСВ, но поредните едни хора вече ще са накупили цели хотелски комплекси в ЮАР и Бразилия, и няма да им пука…

Така че въпросът сега е дали Бойко Борисов ще направи ориенталския избор – “кради до дупка един мандат, и бягай”, или европейския – “кради по малко, че да оставаш на власт дълго”. Досега се е показвал като политик от по-скоро втория тип. Да видим дали повечето власт няма да му обърне ориентацията.

Каквото и да реши, шило в торба не стои – ще го научим всички. И точно затова е добре да не забравяме, че решенията му зависят и от нас. Колкото по-готови сме да го стимулираме с енергични действия към европейския избор, и настрани от ориенталския, толкова по-вероятно е той да се съобрази с нас.

Защото тези избори дадоха един голям резултат. И той не е победата на ГЕРБ, нито падането от власт на БСП и ДПС.

Той е разбирането, че масовото ангажиране и участие в изборите прави нас, “обикновените хора”, господари на страната ни. Може да сме сполучили, като избрахме ГЕРБ. Може и да сме сгрешили. Но ги избрахме ние, а не пословичните купени с кебапчета цигани. Ще ни управлява който ние сме харесали, а не чичко-паричкото, който е вложил няколко милиона в купуване на гласове, за да си ги върне стократно от джоба ни. Видяхме с очите си, че нашият глас има значение, и че не спим ли, господарите тук сме ние.

А научихме ли този урок, и не го ли забравим, ще се оправим. Политиците може и да не ги интересуват нашите интереси. Но когато ние държим юздите, ще се наложи да работят за нас – така че нека не ги изпускаме.

Събудим ли се, можем.

Под предишния ми запис се развихри страховита дискусия – дали емигрантите трябва да имат право да гласуват. (На моменти прерасна и в дали нискообразованите трябва да имат право да гласуват, и т.н.) И се замислих откъде идват тези мнения.

Някои от мненията са “интелигиентски”. Така наричам преувличанията в теория, без поглед върху практиката. Класически пример: убедеността, че насекомите не могат да летят, защото теорията твърди така. (Не зная какво мислят тези хора за мухите, комарите и прочее.) Друг класически пример: креационизмът (с риск да разсърдя някои от читателите си). Трети: колкото щете… В нашия случай, философията е, че след като емигрантите живеят другаде, те нямат нашите интереси, и не бива да имат право на глас, за да не ни пречат.

Истината, естествено, е съвсем различна. Емигрантът проявява интересите си към държавата Х, в която живее, когато гласува за нейно правителство. Когато гласува за българско правителство, той проявява интересите си към България. В големия процент от случаите интересът му към България е жив и искрено доброжелателен. Като минимум, за да не висят с такава сила финансово на гърба му всичките му роднини и приятели в България. Да не говорим и че много от емигрантите се надяват един ден България да се пооправи, и да се върнат.

(И имат пълното право да го правят. България е зле не защото е в лоша геомагнитна зона, а заради неумението и най-вече нежеланието на българите, които живеят в нея, да си изберат свестни политици и да ги контролират. “Да се оправи България” означава всъщност останалите тук българи да се излекуват от политическия идиотизъм и лайнодушие. Това емигрантите нямат как да го направят. Така че им остава единствено да чакат и да се надяват. Причината е не в тях, а в нас, които ги плюем. Бутнали сме баба си по стълбите и я питаме защо се търкаля… Ако някой смята да оспори това, настоятелно го моля първо да премисли дали не спори с фактите. Дали ако положението беше различно с нещо, нямаше да си личи по това, че България щеше да се е оправила.)

Изключението от това правило са купените и организирани емигрантски гласове. Те са втората причина, и основата на повечето мнения, които подкрепят забраната за гласуване за емигранти – страхът от тези гласове. Че те биват използвани, за да се вреди на България. Примерът, който всички дават, е с българските турци. Как те мразели България, и затова избирали ДПС, за да я разсипва… Твърде малко хора осъзнават, че този пример е диагноза. Класическа параноя. Нека разгледаме нещата по-реално.

Купените и организирани гласове, без никакво значение дали са в България или в чужбина, работят за този, който ги е купил. Но никой не купува гласове, ако не смята, след като влезе във властта, да си върне парите с голяма печалба. А има само едно място, откъдето може да си ги върне – от държавния, тоест нашия джоб. Тоест, купените гласове по дефиниция работят срещу България и изгребват джоба ни, независимо къде са. И независимо дали продалият гласа си обича България, или я мрази, или не му пука за нея. Гласът му винаги постига същия резултат – някой корупционер влиза във властта, и започва да ни граби. Нищо повече. И нищо по-малко.

Купените и организирани гласове в България са повече от тези в чужбина. В чужбина са купени, по мои сметки, около 100 000 гласа. В България, пак по мои сметки, са купени общо почти 300 000. Ако забраним на емигрантите да гласуват, с колко ще намалим ресурса, който разсипва България? С под 2% от гласоподавателите. Не е ли твърде малко?

Да, 2% могат и да са границата за това или онова. Но в сравнение, да кажем, с 60% от гласовете, са смешно число. Според мен нещата ги решават 60-те, а не 2-та процента.

Откъде това 60 ли? Това е средният процент на негласувалите на последните няколко избори.

Ако ние си гледаме интереса и гласуваме на изборите, купените 100 000 в чужбина въобще нямаше да ни вълнуват. (Отделно от това, ако наистина си гледахме интереса, купувачите на гласове щяха да влизат в затвора. Щяха да ги вкарват там другите политици, за да не вземат на следващите избори само своя и на жена си гласове.)

Защо тогава се вдига такава патардия за тях?

Защото ни замазва очите за истината – че ако ние си свършим работата, купуването на гласове щеше да е безсмислено.

Защото да си изберем свестни политици не е работа нито на еврокомисарите, нито на Дядо Мраз, нито на колелото на историята. Точно както да ни измие чиниите в къщи не е работа на ХЕИ, нито на “Чистота”, а да ни оправи разклатения контакт не е работа нито на Министерството на енергетиката, нито на НЕК. То е наша работа. Само че ние се чудим и маем как да не я свършим, и да изкараме някой друг виновен, че не е свършена. Още ли мислите, че “патологичен мързел” и “лайнодушие” са неподходящи думи?

Можем да забраним на емигрантите да гласуват, и да заковем вратата, през която бяха изгонени една осма от българския народ. Ще е точно в български стил – хем ще се лишим от голяма част от най-важното национално богатство, хем проблемът ще си остане. Корифеи сме в този жанр. Уникални сме – ручаме жабета, и пак не поумняваме. Такива другаде няма. Чудя се дали светът не ни пази от изчезване, специално за да ни сочи на децата си, да видят как не бива, и защо не бива така.

Ще направим и тази глупост. Само че няма да се оправим. Ще се оправим единствено когато си свършим работата, която е наша работа.

Тогава, и единствено тогава купуването на гласове ще е без значение – всъщност, няма да го има, защото няма да се рентира. И няма да има смисъл да заковаваме вратата към емигрантите си.

Дотогава… ще имаме още от същото. Да ни е сладко!

Колко хубаво е, че свършва предизборната кампания. Че всеки ден по някой се изцепва с нещо, което ме кара да го изключа от списъка на тези, които бих подкрепил.

Последната новост е изявлението на Бат Бойко (а.к.а. ГЕРБ), че ще отнеме двойното гражданство, и правото на гласуване на емигрантите. Къде го сърби е ясно – да подреже купената гласоподавателска маса на ДПС. Само че, както всеки български политикан, е подбрал най-рушителния и съсипващ България начин. Трудно ми е да си представя комбинацията от идиотизъм и безхаберие, способна да доведе до подобна идея.

А още по-трудно ми е да си представя, че може да зарази нормални хора. Очевидно обаче може. Вчера намерих следния коментар:

Аз като емигрант, да взема да се обадя. Впрочем като чета Ани, първо щях да кажа – а, ми тя готов емигрант.
После си помислих, че за някои хора това е лоша дума, нали един вид който си обича родината не се изнизва по “лесния начин”.
Но това са други теми. И тук и там има тъпи и свестни и тук и там има родолюбци и нихилисти.
По въпроса за изборите искам и тук да си кажа твърдото мнение, че българите в чужбина не бива да бъдат допускани до гласуване.
Има начини да се измислят критерии – колко време си живял напоследък в България и т.н.
Друг е въпроса доколко е реализуемо прилагането на тия критерии.
Сега чувам че Герб смята на приложи радикална мярка (ако има властта) и да отмени двойното гражданство. Еми мъчно ще ми е
но и това си заслужава ако ще е за доброто на родината.

Според мен критерият колко време си живял в България наистина трябва да бъде въведен при избори. Колкото по-дълго е живял човек в България, толкова по-вредно и опасно е той да бъде допускан до гласуване.

Твърдя го напълно сериозно. Колкото повече е издържал човек тук, без да избяга, толкова по-търпим става към корупция, шуробаджанащина, нагла престъпност и всичко друго, което ни пречи да станем поносима държава. Толкова повече свиква с тях, и те престават да са му силнаТА мотивация да гласува на изборите за някой, който реално ще се бори срещу тях. (И да мисли кой ще е този някой. Иначе много лесно ще подкрепи някой като Яне Янев, без да си зададе въпроса откъде този “железен антикорупционер” е взел няколко десетки милиона за предизборна реклама. Кой в България ги има, и са му излишни, за да ги даде, примерно.)

Същото, по друг начин: девет от всеки десет родители, които познавам, подготвят и образоват децата си с идеята един ден да се измъкнат оттук и да идат в някоя друга, по-свястна държава. Не да учат, а за постоянно. Почти всичките се чувстват като предатели, и се срамуват, но го правят. Перспективата детето им да прекара живота си тук ги ужасява повече дори от това да се чувстват предатели.

Причината не е бедността и мизерията, те в една свястна държава биха се оправили, докато детето порасте. А липсата на надежда, че сме способни да излъчим управление, което да ни оправи държавата. Тоест, че сме способни да гласуваме. Същите родители обаче нямат никакъв проблем със свестните държави, въпреки че и в тях има немалко българи. Тоест, страхът е от това как гласуват не емигриралите в чужбина, а останалите в България. И като гледам фактите – къде как се управлява – е абсолютно основателен и правилен.

Има и нещо друго. В момента България се намира в най-страшната национална катастрофа за своето съществуване (може би като изключим османското робство). Звучи като юнашко изхвърляне, нали? Да, ама не е.

Най-ценният капитал на една страна не е нито територията, нито природните богатства. Най-ценният капитал са хората – те са, които дават на даденостите стойност, или я отнемат. Израелците превърнаха една пустиня в успешна държава и прекрасна страна. (И ако се бяха отървали от великоеврейската лудост и се бяха договорили с арабите, вместо да воюват с тях и да ги мачкат, страната им щеше да е може би най-прекрасната и успешна на света.) Българите превръщаме най-красивата и ценна природа на света в пустиня, или бетонна хотелска джунгла в стил жк Люлин-7… За последните 20 години България изгуби над един милион хора, емигрирали в чужбина. Повече сме губили (като брой или процент от населението) единствено под османска власт. Само че за 500, а не 20 години. Така че управниците ни за тези години са твърдо най-съсипалите България за единица време, далеч пред Мурад или Баязид Йълдъръм.

Друго. Какви хора емигрираха?

Една част от емигриралите са мошеници и престъпници, избягали да вършат престъпления в по-богато общество. Не е лъжа, че значима част от престъпността в Западна Европа е българско дело. Като брой обаче тези хора са изумително малко. Предполагам, че 5000 е изключително либерална горна граница. А дори тя е под половин процент от всички – това прави по-нисък процент на престъпниците, отколкото в България. Просто процентът на престъпленията им е висок за примерно Западна Европа, и понеже са и чужденци, около тях се шуми много.

Около 250-300 000 са български турци – като цяло изключително свестни и трудолюбиви хора. С чиста съвест казвам, че бяха една от гордостите на българския човешки капитал, изтормозена до изгонване в чужбина, заради нуждата да се поддържат вътрешни размирици в разкапващата се соц-държава, които да оправдават репресии и да дават повод да бъдем насъсквани едни срещу други… Но българските турци са просто средностатистически хора за групата си, не се отличават с нищо уникално и специално. Ако и тази група да е като цяло една от най-ценните в българския народностен капитал.

Останалите български емигранти са в огромната си част трудолюбиви и предприемчиви далеч над средното за България. (Нека си го кажем откровено – енергичността и предприемчивостта бяха един от най-важните елементи в емигрирането оттук.) А това значи, че тяхната стойност за икономиката и развитието на България е далеч над средната за оставащите. Трудно е да се даде точна преценка, но бих предположил, че предприемчивостта и енергията на единия милион емигранти са сумарно над тези на седемте и половина милиона оставащи. Тоест, от гледна точка на развитие и икономика България е загубила не една осма от населението си, а над половината. Казано иначе, сегашната 20-годишна икономическа катастрофа се изравнява с 500-те години османско владичество и като сумарен брутен ефект.

Нещо повече. Огромният процент от българските емигранти (като изключим принудените да избягат в Турция) живеят сега в най-развитите и уредени държави на света. А това означава, че са се научили на ред, порядък и правилни начини на съществуване много повече, отколкото нас, останалите тук. Което пък ги прави хората не само с енергията и предприемчивостта, нужна за оправянето на батака ни, но и с възгледите и уменията, които биха ги насочили в посока, доказала се като правилна. Част от тази енергия в правилна посока е и това как биха гласували.

Накратко: гласовете на емигрантите (и най-вече на емигриралите доброволно) са несравнимо по-ценни за излизането на България от калта, отколкото гласовете на нас, останалите тук. Звучи малко обидно за нас, но е така. Емигрантите са се показали като част от хората, които поддържат една държава просперираща. Ние – като хората, които поддържат една държава на дъното. На чии гласове бихте разчитали повече вие? За мен отговорът е очевиден. Очевидно е и как ще квалифицирам опитите точно тези гласове да бъдат елиминирани – като досъсипване на шанса България някой ден да се оправи.

Ако нещата спираха дотук, щеше да е типично в български стил. Но не спират. Бат Бойко смята да лиши емигрантите не само от право на глас, а и изобщо от гражданство. А те не само са частта от българския народ, която е най-способна да му донесе просперитет. Те са една осма от българския народ, по дяволите! Досегашните ни управници са за съд и затвор, понеже ги изгониха оттук. ББ обаче смята да им закове вратата, за да не се върнат обратно. Да се погрижи България да загуби този един милион хора завинаги.

Надявам се това да е просто предизборна реторика. Все пак, правото на българско гражданство е вписано в Конституцията. За да го промени, ще му трябват две трети от гласовете, а не вярвам да ги събере. Но дори фактът, че подхвърля подобни идеи, го прави за мен не по-малко опасен от Волен Сидеров, ако не и повече… Какво си мисли, че емигрантите ще се разплачат, ако България ги лиши от гражданство? Или ще й теглят една сто пъти заслужена майна, и ще забравят за нея?

(Да, да. Чувал съм девиза “Гледай ти какво можеш да направиш за Родината, а не тя за теб.” В някои обстоятелства, примерно война, в него може дори да има нещо вярно, доколкото “Родината” е и хората, които са ти скъпи. В нормални обстоятелства този израз е валиден единствено за клиничните патриоти, заради диагнозата им, и за политиците, защото сами са се цанили да работят за Родината, и им се плаща за това. За останалите хора би бил валиден само ако получаваха от Родината повече, отколкото й плащат като данъци и по други начини, а докато законите на аритметиката важат, това няма как да стане, дори в идеална държава. Родината им дължи повече, отколкото те на нея. Или ще им е благодарна, вместо да изисква да са й благодарни те, или е боклук, който няма морално право да съществува, защото ограбва гражданите си. Така че възпитано и учтиво съветвам всеки, решил да ми излиза с този девиз, да си го завре където си мисля, и да иде да се лекува, за да не трови живота на околните.)

В крайна сметка, изцепката на ББ задраска ГЕРБ от моя списък на партии, които евентуално бих подкрепил. Което го ограничи до горе-долу три партии.

Едната са Зелените. Последните няколко дни предизборната им кампания започна да заприличва на нещо (в смисъл, въобще да я има). Продължава да й липсва професионализъм, но това не винаги е недостатък. Много повече ме безпокои незрялостта им за идеите на управлението. Дадох си труда да изчета внимателно платформата им и прочее. Уви, повечето от идеите в нея ми се струват или наивни до степен да са неработещи, или направо вредни и опасни, включително за екологията в България. Идеализмът им ми импонира много, много силно. Но въпреки това смятам, че може би е по-добре да им се даде един управленски мандат време, за да се доорганизират и поизраснат. Да бъдат избрани сега би било преждевременно. А и на точно тези избори е особено важно гласът ми да не иде напразно.

Другата възможност е… НДСВ. Всъщност, причината да ги обмислям като кандидатура е точно една – Георги Денков. Писал съм и преди – познавам го като изключително свестен, трудолюбив и честен човек, и великолепен юрист. Ако съм виждал някога кандидат за депутат, когото да бих подкрепил без абсолютно никакви задръжки, това е той. На всичкото отгоре е и на второ място в листата на моя район, тоест с малко повече подкрепа е напълно избираем… Огромната порция катран в меда тук е в чия листа се е кандидатирал. Като партия НДСВ за мен стои до БСП и ДПС, заради участието си в тройната коалиция – начело на анти-списъка ми. А като си помисля и как Ники Василев или някое друго подобно политическо недоразумение ще е шеф на парламентарна група, и ще нарежда на Георги как да гласува, направо ми се повръща… Както Георги е човекът, за когото бих ходил да агитирам от сутрин до вечер, така НДСВ са партията, срещу която бих ходил да агитирам от сутрин до вечер. Още не съм успял да уталожа тези две противоположности в ума си, и да им дам единна преценка. Затова и още не мога да реша дали ще пусна тази бюлетина, или не.

Третата възможност е Синята коалиция. За нея и хората в нея съм писал много. Накратко: Иван Костов за мен е властоман, до степен почти на психопат. Което и го прави политик, способен да оправи нещата в сегашната оплескана ситуация. А това е, което ме интересува… Останалите в коалицията са в моите очи най-различни хора. Твърде малко са личности, които си струва да бъдат разглеждани извън партийния контекст. А партийният контекст… без да е твърде близък до възгледите ми, е поносим като цяло. И, най-вече, бих очаквал хората в него повечето да не спадат към мафията зад тройната коалиция. А тази мафия вече се доказа като съсипническа, и ако не си иде, не виждам бъдеще за България.

Все още не съм взел конкретно решение коя възможност ще подкрепя. Вероятно ще го взема окончателно в кабинката за гласуване. Дотогава може да се случат още много неща, които да задраскат някоя възможност от списъка ми. (Принципно е възможно да се случи и нещо, което да добави някоя възможност; досега не се е случвало, но кой знае?) Така че ще взема окончателното решение в последния момент.

Вече от няколко дни към нещата, които показва Спешно Инфо за кандидат-депутатите, се прибави още едно – маркер, ако са били членове на ДС. (А също и списък на всички членове на ДС, като цяло или по партии.)

Информацията за тяхното агентурно минало, колкото можеше да се намери, е и в биографиите им. За доста от тях тя е цялата им биография, която имаме. Не е преднамерено – няма партия или коалиция, с PR-ите на която да не е говорено и кореспондирано многократно с молба за биографии. Правим каквото можем. Къдет резултатът не е лицеприятен за въпросните PR-и, фалът не е наш.

След към две седмици кански труд Ели стъкна на speshno.info раздел за Избори 2009. (Парламентарните. За евроизборите не смогна.) Там могат да бъдат открити всички кандидат-депутати, удобно представени по партии, региони и т.н. (Ако не знаете къде и от името на коя партия се явява любимецът ви – напоследък често е трудно да се предположи – има и търсачка.)

Целта на мероприятието е проста – гласоподавателят да може по-лесно да се ориентира. Все повече преценяваме една партия по хората в нея.

Аз например на евроизборите сериозно обсъждах възможността да подкрепя Българската социалдемокрация, заради един човек, когото много уважавам – Александър Маринов. Докато не научих, че в листите на същата партия е бъчвата катран Александър Томов. Отказах се.

За парламентарните избори бях здравата въодушевен от факта, че за депутат се кандидатира човек, когото познавам отдавна, и то като изключително свестен, честен и трудолюбив – юристът Георги Денков. Когато прерових в търсачката, го открих в листата на… НДСВ! Не че от тази партия не са излезли и други свестни хора, де. Но като знам кой ще му е шеф на парламентарната група – я Николай Василев, я друго доведениче на Цар Крадльо – сериозно се замислих. Бих гласувал за Георги Денков с две ръце и два крака, той е най-добрият юрист, когото познавам лично (освен че е точно такъв човек, каквито искаме да видим в управлението). Но и около него се намери кой да ме стъписа.

… Както и да е. За кого ще избера да гласувам е друга тема. Описвам това, за да се обърна към всички за съвет, и може би за помощ.

Списъците на кандидат-депутатите криво-ляво ги намерихме някак. Биографиите им обаче се оказаха страшен проблем; снимките – също. (Да, от Интернет може да се открадне всичко, но не сме по краденето.) Многократното писане до всички PR-и на партии даде твърде скромни резултати. Чудя се тези хора дали им плащат, за да работят, или ги карат те да плащат. Ако е второто, би обяснило това качество на работата. И е заслуженият вариант при него.

(Особено ме възмутиха… Зелените. Не само че не пратиха биографии, нещо повече. От добро желание Ели им сложи безплатен банер, на най-четеното място на портала. Тяхната реакция беше да попитат колко посещения прави сайтът. То бива гледане на зъбите на харизан кон, бива, ама… Бого, моля те, друг път не ме агитирай да подкрепям такива хора. Какво управление на страната да очаквам от тях – не само не са се организирали да се подготвят за изборите, ами…)

Та, молбата ми е – дайте идея откъде да намерим (законни) снимки и биографии на тези кандидати, за които нямаме! Човек гласува по-лесно, по-информирано и по-резултатно, ако знае повече за кандидатите. Нека не само ругаем хората, че не гласуват. Нека ги улесним да направят избора си. Ето нещо, което можем да направим.

Твърде често чувам уверението: “Уиндоус е популярен, защото е добър. Популярността е доказателството му, че е добър. Ако не беше добър, щяха ли 90% от компютрите да работят под него?”

Ако това е вярно, тогава аз мога веднага да ви кажа поне две неща, които са още по-добри от Уиндоус.

Смъртта и данъците.

🙂

Знаете ли какво е това? Аз научих днес. Така викат на Коста Атанасов – художник, невероятен свежар и още един куп други неща.

Най-важното от тях е ездач на “Скитник” – стоманеният му кон, известен сред по-простосмъртните като “мотоциклет”. Много от времето си God of Rain прекарва върху него, в пътешествия около целия свят. И пише блог за тези пътешествия и какво е срещнал през тях. Ако не пишеше, а снимаше, щеше да сложи National Geographic в джобчето си за химикалки. Или поне така съдя, по това как пише…

А, забравих. (Простете ми – късно е, и съм поуморен вече.) Защо точно God of Rain?

Накъдето и да тръгне с мотора, вечно го вали дъжд. Тръгна на пътешествие вчера – правете си извода. Ако беше дръвче, да е вече поне петнайсет метра. И да е окоренил целия мотор. Както смята да мине през Египет, дано не го задържат там на висока заплата, да кара напред-назад през пустинята… Затова във форума Graphilla, където е чест участник, са го прекоросали така.

Сайтът му е fireinside.bg. Според Коста, това ще рече “Вътрешно Горене”. Естествено, аналогията е с верния му кон. Но не само. По-скоро с това, че ако правиш каквото е твоето Вътрешно Горене, винаги ще успееш.

Да, точно това намеквам – отидете и разгледайте сайта му. Не заради картините му, там ги няма. Заради текстовете му. (И особено заради Често Задаваните Въпроси.) Ей това се казва откровен и открит човек. Добре де, това не са точните думи. Май точната дума е истински човек. Възхищавам му се, и ми се иска да съм като него. (Като човек. Моторът и пътешествията не са задължителни.) Всъщност, че е истински човек е основната причина да пиша за него.

(И, мисля си – основната причина да пише толкова хубаво за пътешествията си. Какво ли би написало някое човешко менте? “Хилтъно на Канарците ногу тъп. Прислугата се некви маймуни. Бьоф Строганова гаден, в Париж е по-така. Бе шибана работа, мамата му да такова. Само цоцат мангизи”… Да си боклук, дори богат, носи наказанието ти в себе си. И истински гледки, неща или чувства да получиш, ще ги възприемеш като гадости – всеки вижда света през себе си.)

Има и още една причина. Ако сте прочели ЧЗВ-то на Коста, вече я знаете. Той тръгва на поредното си пътешествие, около целия свят, на практика без средства. Не винаги човек може да намери достатъчно спонсори… Но си струва да следва Вътрешното си Горене, дори тогава. Възхищавам се на хората, които се решават и го правят – те са истинските хора. И си мисля, че заслужават подкрепа.

Защо ли? Коста го е написал достатъчно ясно в частта “Подкрепи”. Колко от хората, които са откъм безпаричния край на тоягата, имат достойнството да кажат:

Всичко на сайта е абсолютно достъпно, и не е необходимо да плащате за нищо, за да го видите/прочетете. Мисля, че така е честно – иде ми да се плесна по челото, като се замисля колко от албумите на любимите си музиканти не съм си купил всъщност, приемайки за даденост, че мога просто да си ги смъкна. Това не значи, че те са били безплатни.

Мисля, че такъв човек заслужава две неща. Едното е да бъде подкрепен финансово (което ще направя – на страницата “Подкрепи” има описание как). Другото е за него да се разказва и знае, да се предава и разгласява. За да научат за него повече хора, и може би някои от тях да го подкрепят. Той не само има нужда от това, но и го заслужава.

А другите хора имат нужда да знаят за него. За да гледат снимките и видеотата му, да четат пътеписите му, и мъничко по мъничко да попиват що е истински човек.

И да се учат, умишлено или неволно, също да бъдат такива.

И да знаят, че също имат Вътрешно Горене – и че си струва да го почувстват, и да го следват.

… Кой тук питаше как да помогне на хората да бъдат малко по-свестни, по-добри, по-… по-истински? Ето как. Подкрепата за Коста е подкрепа за творчеството му, а то – за човешкото и истинското в нас и около нас.

… В повечето култури богът на дъжда също е и бог на плодородието, или двата бога вървят ръка за ръка. Дали остроезичните графилци не са по-мъдри, отколкото може би са предполагали? Защото пустинята, насред която сме, е пълна с тръни. А има нужда от плодове.

(Извинете ме за шаблонната метафора. Толкова умея. Понякога и в шаблона може да има истина.)