Grigor Gatchev - A Weblog

Този линк идва от Political Humor (през блога на Пейо). Събирач на съдържанието е Дениъл Кърцман. Не можах да издържа на смеха, докато го четох.

(Комата и Калин сигурно ще ме бият, защото вместо Пратчет превеждам Буш. Ще ме прощават, ама Буш е далеч по-велик хуморист от Пратчет.)

Ето и въпросните петдесет глупости, по обратен ред. (Списъкът не е окончателен вариант – Буш все още е президент…)

50. “I promise you I will listen to what has been said here, even though I wasn’t here.” -at the President’s Economic Forum in Waco, Texas, Aug. 13, 2002
(“Обещавам ви, че ще се вслушам във всичко, казано тук, ако и да не бях тук.” – на Президентския икономически форум във Вако, Тексас, 13 август 2002 г.)

49. “We spent a lot of time talking about Africa, as we should. Africa is a nation that suffers from incredible disease.” -Gothenburg, Sweden, June 14, 2001
(“Ние прекарваме много време в разговори за Африка, и така трябва да бъде. Африка е нация, която страда от неописуема болест.” – Гьотеборг, Швеция, 14 юни 2001 г.)

48. “You teach a child to read, and he or her will be able to pass a literacy test.” -Townsend, Tenn., Feb. 21, 2001
(“Научете дете да чете, и той или нея ще могат да минат тест за грамотност.” – Таунсенд, Тенеси, 21 февруари 2001 г.)

47. “I am here to make an announcement that this Thursday, ticket counters and airplanes will fly out of Ronald Reagan Airport.” –Washington, D.C., Oct. 3, 2001
(“Тук съм да съобщя, че този четвъртък билетните гишета и самолетите ще излитат от летище “Роналд Рейгън”.” – Вашингтон, 3 октомври 2001 г.)

46. “Tribal sovereignty means that; it’s sovereign. I mean, you’re a — you’ve been given sovereignty, and you’re viewed as a sovereign entity. And therefore the relationship between the federal government and tribes is one between sovereign entities.” –Washington, D.C., Aug. 6, 2004
(“Племенна суверенност означава, че… тя е суверенна. Имам предвид, ако сте… ако са ви дали суверенитет, ви разглеждат като суверенна единица. По този начин, отношенията между федералното правителство и племената са отношения между суверенни единици.” – Вашингтон, 6 август 2004 г.)

45. “I couldn’t imagine somebody like Osama bin Laden understanding the joy of Hanukkah.” –at a White House menorah lighting ceremony, Washington, D.C., Dec. 10, 2001
(“Не мога да си представя някой като Осама бин Ладен да разбере удоволствието от Ханука.” – на церемонията в Белия дом по запалване на еврейски свещен светилник, Вашингтон, 10 декември 2001 г.)

44. “You know, one of the hardest parts of my job is to connect Iraq to the war on terror.” –interview with CBS News’ Katie Couric, Sept. 6, 2006
(“Знаете ли, една от най-трудните задачи в моята работа е да свържа Ирак с войната срещу терора.” – Интервю с CBS News – Кейти Курик, 6 септември 2006 г.)

43. “The same folks that are bombing innocent people in Iraq were the ones who attacked us in America on September the 11th.” –Washington, D.C., July 12, 2007
(“Тези хора, които бомбардират невинни хора в Ирак, са същите, които ни атакуваха тук в Америка на 11 септември.” – Вашингтон, 12 юли 2007 г.)

42. “I’m the commander — see, I don’t need to explain — I do not need to explain why I say things. That’s the interesting thing about being president.” –as quoted in Bob Woodward’s Bush at War
(“Аз съм командирът. Виждате ли, няма нужда да давам обяснения. Няма нужда да обяснявам защо казвам нещо. Това му е интересното да си президент.” – цитирано в “Буш за войната” от Боб Удуърд)

41. “F*ck Saddam. We’re taking him out.” –to three U.S. senators in March 2002, one year before the Iraq invasion, as quoted by Time magazine
(“Майната му на Саддам. Ще му видим сметката.” – пред трима сенатори, през март 2002 г., една година преди инвазията в Ирак, по цитат в списание “Тайм”)

40. “Oh, no, we’re not going to have any casualties.” –discussing the Iraq war with Christian Coalition founder Pat Robertson in 2003, as quoted by Robertson
(“О, не, не се очаква да дадем никакви жертви.” – по време на обсъждане на войната в Ирак през 2003 г. с Пат Робертсън, основател на Християнската коалиция, по думите на Робертсън.)

39. “I will not withdraw, even if Laura and Barney are the only ones supporting me.” –talking to key Republicans about Iraq, as quoted by Bob Woodward
(“Няма да се откажа, ако ще единствените, които ме поддържат, да останат Лаура и Барни.” – пред важни републиканци, по въпроса за Ирак, по цитат от Боб Удуърд.)

38. “I hear there’s rumors on the Internets that we’re going to have a draft.” –presidential debate, St. Louis, Mo., Oct. 8, 2004
(“Чувам, че по Интернетите вървели слухове, че ще има мобилизация.” – президентски дебат, Сейнт Луис, 8 октомври 2004 г.)

37. “I know how hard it is for you to put food on your family.” –Greater Nashua, N.H., Chamber of Commerce, Jan. 27, 2000
(“Зная колко трудно е за вас да слагате храна на семейството си.” – Грейтър Нашуа, Ню Хемпшир, Търговската камара, 27 януари 2000 г.)

36. “Do you have blacks, too?” –to Brazilian President Fernando Cardoso, Washington, D.C., Nov. 8, 2001
(“И вие също ли имате негри?” – към бразилския президент Фернандо Кардозо, Вашингтон, 8 ноември 2001 г.)

35. “This foreign policy stuff is a little frustrating.” –as quoted by the New York Daily News, April 23, 2002
(“Тая работа външната политика е малко дразнеща.” – цитирано от Ню Йорк Дейли Нюз, 23 април 2002 г.)

34. “My plan reduces the national debt, and fast. So fast, in fact, that economists worry that we’re going to run out of debt to retire.” –radio address, Feb. 24, 2001
(“Моят план намалява държавния дълг, и то бързо. Толкова бързо, толкова бързо, че икономистите се тревожат, че може да останем без дългове, и да се пенсионираме.” – обръщение по радиото, 24 февруари 2001 г.)

33. “I don’t think anybody anticipated the breach of the levees.” –on “Good Morning America,” Sept. 1, 2005, six days after repeated warnings from experts about the scope of damage expected from Hurricane Katrina
(“Не вярвам някой да е очаквал, че дигите ще бъдат скъсани.” – в “Добро утро, Америка”, 1 септември 2005 г., шест дни след многократните предупреждения от експерти за размера на щетите, очаквани от урагана “Катрина”.)

32. “I know the human being and fish can coexist peacefully.” –Saginaw, Mich., Sept. 29, 2000
(“Зная, че човешките същества и рибите са способни на мирно съвместно съществуване.” – Сагиноу, Мичигън, 29 септември 2000 г.)

31. “I would say the best moment of all was when I caught a 7.5 pound largemouth bass in my lake.” –on his best moment in office, interview with the German newspaper Bild am Sonntag, May 7, 2006
(“Бих казал, че най-добрият момент беше, когато хванах три и половина килограмова риба в езерцето ни” – отговор на въпроса за най-щастливият му момент в работния му офис, в интервю с немския вестник “Билд ам зонтаг”, 7 май 2006 г.)

30. “They misunderestimated me.” –Bentonville, Ark., Nov. 6, 2000
(“Те ме недоподцениха.” – Бентънвил, Арканзас, 6 ноември 2000 г.)

29. “Because the — all which is on the table begins to address the big cost drivers. For example, how benefits are calculate, for example, is on the table; whether or not benefits rise based upon wage increases or price increases. There’s a series of parts of the formula that are being considered. And when you couple that, those different cost drivers, affecting those — changing those with personal accounts, the idea is to get what has been promised more likely to be — or closer delivered to what has been promised. Does that make any sense to you? It’s kind of muddled.” –explaining his plan to save Social Security, Tampa, Fla., Feb. 4, 2005
(“Защото това… всичко, дето е на масата, започва да касае големите ценообразуватели. Например, как придобивките се пресмята, например, е на масата; дали увеличаването на придобивките, базирано на увеличаването на заплатите, се увеличава, или цените се увеличават. Има цяла серия части от формулата, които се взимат предвид. И когато съберете това, тези различни ценообразуватели, които повлияват тези… променят тези с личните сметки, идеята е да получите каквото е било обещано, по-вероятно да бъде, или по-близко изпълнено до това което е било обещано. Разбирате ли всичко това? Мъничко объркано е.” – обяснение на плана му как ще запази социалните осигуровки, Тампа, Флорида, 4 февруари 2005 г.

28. “For every fatal shooting, there were roughly three non-fatal shootings. And, folks, this is unacceptable in America. It’s just unacceptable. And we’re going to do something about it.” –Philadelphia, Penn., May 14, 2001
(“На всяко смъртоносно прострелване са се падали грубо три несмъртоносни прострелвания. А това, хора, е неприемливо в Америка. Просто е неприемливо. И ние смятаме да направим нещо по въпроса.” – Филаделфия, Пенсилвания, 14 май 2001 г.)

27. “This is an impressive crowd — the haves and the have mores. Some people call you the elite — I call you my base.” –at the 2000 Al Smith dinner
(“Това е впечатляваща група – тези, които имат, и тези, които имат още повече. Някои хора ви наричат елитът – аз ви наричам моята база.” – На вечеря при Ал Смит през 2000 г.)

26. “Families is where our nation finds hope, where wings take dream.” –LaCrosse, Wis., Oct. 18, 2000
(“Семействата са, където нацията ни намира надежда, и където крилете придобиват мечти.” – ЛаКрос, Уисконсин, 18 октомври 2000 г.)

25. “I know what I believe. I will continue to articulate what I believe and what I believe — I believe what I believe is right.” –Rome, Italy, July 22, 2001
(“Знам какво вярвам. Ще продължа да говоря каквото вярвам, и каквото вярвам е – вярвам, че каквото вярвам, е вярно.” – Рим, Италия, 22 юли 2001 г.)

24. “See, in my line of work you got to keep repeating things over and over and over again for the truth to sink in, to kind of catapult the propaganda.” –Greece, N.Y., May 24, 2005
(“Виждате ли, в моята работа се налага да повтаряш нещата отново и отново и отново, за да попие истината, и един вид да катапултира пропагандата.” – Грийс, Ню Йорк, 24 май 2005 г.)

23. “People say, how can I help on this war against terror? How can I fight evil? You can do so by mentoring a child; by going into a shut-in’s house and say I love you.” –Washington, D.C., Sept. 19, 2002
(“Хората питат – как да помогна в тази война срещу терора? Как мога да се боря със злото? Можете, като възпитавате дете; като отивате в отделение за лежащо болни и казвате “Обичам ви”.” – Вашингтон, 19 септември 2002 г.)

22. “I wish you’d have given me this written question ahead of time so I could plan for it…I’m sure something will pop into my head here in the midst of this press conference, with all the pressure of trying to come up with answer, but it hadn’t yet…I don’t want to sound like I have made no mistakes. I’m confident I have. I just haven’t — you just put me under the spot here, and maybe I’m not as quick on my feet as I should be in coming up with one.” –after being asked to name the biggest mistake he had made, Washington, D.C., April 3, 2004
(“Иска ми се да ми бяхте дали този въпрос написан предварително, за да можеш да го планирам… Сигурен съм, че нещо ще се появи в главата ми по средата на тази пресконференция, със страхотния натиск да се опита да даде отговор, но още не се е появило… Не искам да звуча все едно не съм правил грешки. Уверен съм, че съм правил. Просто не съм – тук ме притиснахте право в десятката, и може би не мога толкова бързо да си събера акъла, колкото трябва, за да ви дам отговор.” – на въпроса коя е най-голямата грешка, която е правил, Вашингтон, 3 април 2004 г.)

21. “You forgot Poland.” –to Sen. John Kerry during the first presidential debate, after Kerry failed to mention Poland’s contributions to the Iraq war coalition, Miami, Fla., Sept. 30, 2004
(“Забрави Полша” – към Джон Кери по време на първия президентски дебат, след като Кери забравя да спомене за приноса на Полша към коалицията във войната с Ирак, Миями, Флорида, 30 септември 2004 г.)

20. “We’ve got a lot of rebuilding to do. First, we’re going to save lives and stabilize the situation. And then we’re going to help these communities rebuild. The good news is — and it’s hard for some to see it now — that out of this chaos is going to come a fantastic Gulf Coast, like it was before. Out of the rubbles of Trent Lott’s house — he’s lost his entire house — there’s going to be a fantastic house. And I’m looking forward to sitting on the porch.” (Laughter) –touring hurricane damage, Mobile, Ala., Sept. 2, 2005
(“Имаме да възстановяваме много неща. Първо, трябва да спасим животи и да стабилизираме ситуацията. И след това трябва да помогнем на тези общности да възстановят. Добрите новини са, и е трудно някои да ги разберат сега, че от този хаос ще се появи един фантастичен заливен бряг, точно какъвто беше преди. От руините на къщата на Трент Лот – той изгуби цялата си къща – ще бъде построена фантастична къща. И аз нямам търпение да седна на прага й.” (Смях.) – по време на оглед на разрушенията от урагана, Мобайл, Алабама, 2 септември 2005 г.)

19. “The British government has learned that Saddam Hussein recently sought significant quantities of uranium from Africa.” –State of the Union Address, Jan. 28, 2003, making a claim that administration officials knew at the time to be false
(“Британското правителство е научило, че Саддам Хюсеин наскоро се е опитал да купи значителни количества уран от Африка” – обръщение към нацията, 28 януари 2003 г., твърдение, което служителите от администрацията вече са знаели, че не е вярно.)

18. “The most important thing is for us to find Osama bin Laden. It is our number one priority and we will not rest until we find him.” –Washington, D.C., Sept. 13, 2001
(“Най-важното за нас е да намерим Осама бин Ладен. Той е приоритет номер едно за нас, и няма да почиваме нито за миг, докато не го намерим.” – Вашингтон, 13 септември 2001 г.)

17. “I don’t know where bin Laden is. I have no idea and really don’t care. It’s not that important. It’s not our priority.” –Washington, D.C., March 13, 2002
(“Не знам къде е бин Ладен. Нямам представа, и въобще не ми пука. Не е чак толкова важен. Не е сред приоритетите ни.” – Вашингтон, 13 март 2002 г.)

16. “Can we win? I don’t think you can win it.” –after being asked whether the war on terror was winnable, “Today” show interview, Aug. 30, 2004
(“Можем ли да победим? Не мисля, че може да се победи в нея.” – на въпроса дали във войната срещу терора може да има победа, интервю в “Тудей”, 30 август 2004 г.)

15. “I just want you to know that, when we talk about war, we’re really talking about peace.” –Washington, D.C. June 18, 2002
(“Само искам да знаете, че когато говорим за война, всъщност говорим за мир.” – Вашингтон, 18 юни 2002 г.)

14. “I trust God speaks through me. Without that, I couldn’t do my job.” –to a group of Amish he met with privately, July 9, 2004
(“Вярвам, че Бог говори чрез мен. Без това не бих могъл да върша работата си.” – към група членове на вероизповеданието Еймиш, с които се среща насаме, 9 юли 2004 г.)

13. “Major combat operations in Iraq have ended. In the battle of Iraq, the United States and our allies have prevailed.” –speaking underneath a “Mission Accomplished” banner aboard the USS Abraham Lincoln, May 1, 2003
(“Основните бойни действия в Ирак са приключили. В битката за Ирак Съединените щати и нашите съюзници победиха.” – говорейки под лозунг “Мисията е изпълнена”, на борда на самолетоносача “Абрахам Линкълн”, 1 май 2003 г.)

12. “We found the weapons of mass destruction. We found biological laboratories … And we’ll find more weapons as time goes on. But for those who say we haven’t found the banned manufacturing devices or banned weapons, they’re wrong, we found them.” –Washington, D.C., May 30, 2003
(“Ние открихме оръжията за масово унищожение. Открихме биологични лаборатории… И ще открием още оръжия с времето. Относно тези, които казват, че не сме намерили забранени средства за производство или забранени оръжия – те не са прави, намерихме ги.” – Вашингтон, 30 май 2003 г.)

11. “Those weapons of mass destruction have got to be somewhere!” –joking about his administration’s failure to find WMDs in Iraq as he narrated a comic slideshow during the Radio & TV Correspondents’ Association dinner, Washington, D.C., March 24, 2004
(“Тези оръжия за масово унищожение все трябва да са някъде!” – шегува се с провала на администрацията си да открие ОМД в Ирак, по време на комично слайдшоу на вечеря на Асоциацията на Радио-телевизионните кореспонденти, 24 март 2004 г.)

10. “Rarely is the questioned asked: Is our children learning?” –Florence, South Carolina, Jan. 11, 2000
(“Рядко е задаван въпросителният: учи ли се децата ни?” – Флорънс, Южна Каролина, 11 януари 2000 г.)

9. “As yesterday’s positive report card shows, childrens do learn when standards are high and results are measured.” –on the No Child Left Behind Act, Washington, D.C., Sept. 26, 2007
(“Както показва вчерашният положителен рапорт, децата учат, когато стандартите са високи, и резултатите се измерват.” – на среща на инициативата “Нито едно изоставено дете”, Вашингтон, 26 септември 2007 г.)

8. “If this were a dictatorship, it’d be a heck of a lot easier, just so long as I’m the dictator.” –Washington, D.C., Dec. 19, 2000
(“Ако това беше диктатура, всичко щеше да е бая по-лесно, поне докато аз съм диктаторът.” – Вашингтон, 19 декември 2000 г.)

7. “I’m the decider, and I decide what is best. And what’s best is for Don Rumsfeld to remain as the Secretary of Defense.” –Washington, D.C. April 18, 2006
(“Аз съм който решава, и ще решавам какво е най-добро. А най-доброто за Дон Ръмсфелд е да остане министър на отбраната.” – Вашингтон, 18 април 2006 г.)

6. “There’s an old saying in Tennessee — I know it’s in Texas, probably in Tennessee — that says, fool me once, shame on –shame on you. Fool me — you can’t get fooled again.” –Nashville, Tenn., Sept. 17, 2002
(“В Тенеси има стара поговорка – знам, че я има в Тексас, сигурно я има и в Тенеси – която казва, излъжеш ли ме веднъж, срам за… срам за теб. Излъжеш ли ме – не могат да те излъжат пак.” – Нешвил, Тенеси, 17 септември 2002 г.)

5. “Too many good docs are getting out of the business. Too many OB-GYNs aren’t able to practice their love with women all across this country.” –Poplar Bluff, Mo., Sept. 6, 2004
(“Твърде много добри доктори остават без работа. Твърде много акушер-гинеколози не могат да практикуват любовта си към жените из цялата страна.” – Поплар Блъф, 6 септември 2004 г.)

4. “Our enemies are innovative and resourceful, and so are we. They never stop thinking about new ways to harm our country and our people, and neither do we.” –Washington, D.C., Aug. 5, 2004
(“Враговете ни са изобретателни и подготвени, и ние също. Те никога не спират да измислят нови начини да навредят на страната и народа ни, и ние също.” – Вашингтон, 5 август 2004 г.

3. “You work three jobs? … Uniquely American, isn’t it? I mean, that is fantastic that you’re doing that.” –to a divorced mother of three, Omaha, Nebraska, Feb. 4, 2005
(“Работите на три места?… Абсолютно по американски, нали? Имам предвид, фантастично е, че го правите” – към разведена майка на три деца, Омаха, Небраска, 4 февруари 2005 г.)

2. “Brownie, you’re doing a heck of a job.” –to FEMA director Michael Brown, who resigned 10 days later amid criticism over his handling of the Hurricane Katrina debacle, Mobile, Ala., Sept. 2, 2005
(“Брауни, вършиш страхотна работа.” – към директора на FEMA Майкъл Браун, който си подава оставката 10 дни по-късно след критиките към справянето му с проблемите от урагана “Катрина”, Мобайл, Алабама, 2 септември 2005 г.)

1. “My answer is bring them on.” –on Iraqi insurgents attacking U.S. forces, Washington, D.C., July 3, 2003
(“Моят отговор е – дайте ги насам.” – за Иракските бунтовници, атакуващи американските сили, Вашингтон, 3 юли 2003 г.)

Не предполагах, че предишният запис от серията ще предизвика толкова отзвук. Но ми беше интересно да го чета.

Характерът на реакциите обаче ме окуражи. Да си призная, очаквах български казан в най-лошия му вариант. Достатъчно пъти и аз съм правил нещо в България, и съм виждал някой друг да се опитва… Този път обаче повечето реакции бяха по-скоро конструктивни, отколкото унищожителни. Да, имаше немалко “дайте да му сринем нещата”. Но повечето се дължаха на недообмисляне или предпазливост, отколкото на злонамереност. Удоволствие е човек да види подобен поглед към нещата – недообмисленото с времето се обмисля, а предпазливостта никога не е излишна.

(Особено удоволствие ми достави реакцията на Весо Колев в блога на Йовко. Преди на моменти се колебаех дали няма нещо, което да съм пропуснал и недопредвидил. След нея вече съм твърдо уверен, че правя каквото и както е нужно – колкото и спорен да изглежда въпросът… Ако случайно реакцията ви прави лошо впечатление – не се връзвайте, просто Весо е, хм, истински българин. 🙂

Нещо повече. Весо Колев дори подходи конструктивно (благодарността ми тук е и към Йовко), и посочи реален недостатък в настройките на системата ни, макар и не твърде страшен. (Бях използвал в указанието за настройване на неймсървър зони тип stub вместо forward – остаряваща вече ключова дума; моя грешка, не съм чел ръководството на BIND от woody насам, и изглежда съм почнал да го позабравям.) Изказвам личната си благодарност към Весо, и ще предложа на Илия Базлянков да му отпуснем един домейн като компенсация за интелектуалния принос. 🙂 )

Повече ме безпокоят силно ентусиазираните да вземат домейн веднага, на всяка цена. Още веднъж изрично ги предупреждавам: системата още е експериментална. Все още не всички провайдери поддържат тези домейни. Не са утвърдени още от ICANN; теоретично е възможно те да делегират домейна на някой друг, който да не зачете каквото ние сме продали, или да поиска за него твърде различни цени. Бъдете ентусиасти, но преценявайте с разум!

Накрая, за моя лична гордост: вчера ни беше заявен домейнът безмонитор.бг. От човека, на когото няма да го откажа за нищо на света – Виктор Кирилов. 🙂

Преди няколко дни в блога на Силвина излезе разказ за впечатленията й от една провайдерска фирма – Селинет. Впечатленията не бяха особено добри. Смайването обаче дойде днес, когато тя получила заплашително писмо от някаква юристка от името на въпросната фирма.

Писмото няма да коментирам – докато успея да го прочета, прекалено много хора вече са го направили. Но ще си позволя да дам добър съвет на Селинет.

Уважаеми провайдери,

Записът на Силвина, който ви е възмутил, не е измислица. Самата истина е. И тя е в пълното си право да изкаже мнението си, в блог, вестник, радио- или телевизионно предаване, и т.н.

Да я заплашвате със съд за пропуснати ползи, при това положение, е безпредметно. Никой съд няма да ви присъди и стотинка. Ако обаче тя реши да ви съди, пряко или чрез ваши конкуренти, за опит за злоупотреба със съдебната система за антиконкурентни цели, в най-добрия случай ще ви изгребе джобовете, а в не най-добрия може и да ви фалира. Отделно от това, Силвина може да пусне срещу вас граждански, или дори наказателен иск за нарушаване на личното й пространство и права. Там вече може да не се отървете само с глоби.

Очевидно юридическият съвет, който сте получили, не е най-добрият. (Което бихте могли да установите и по правописа на писмото, изпратено от ваше име. Хора с отчайващ правопис рядко са добри в материи, изискващи четене и знаене на огромни количества текстове.)

По-страшна обаче е неюридическата страна. От PR гледна точка, това писмо е възможно най-лошият ход, който бихте могли да предприемете. Ако просто си бяхте замълчали, записът в блога на Силвина вероятно нямаше да стане твърде популярен. Сега обаче до няколко дни той ще мине през почти всеки по-известен блог в България, и вероятно над половината потребители на Интернет ще научат за него. Опитате ли се пък да съдите реално Силвина (а недай боже повече блогери), блоговете ще вдигнат такъв шум, че за нещата ще научи всеки Интернет потребител в България, и половината хора, които не знаят какво е Интернет. Мисля, че ако искате да изгоните масово клиентите си, надали бихте могли да измислите по-добро решение. Или дори равностойно на това…

Какво бихте могли да направите? Като първа стъпка – да се извините на Силвина. Може никак да не ви е приятно, но може да е въпрос на оцеляване на фирмата ви. Отделно от това, ще е заслужено. Качеството на услугата, която сте й предоставили, напълно оправдава оплакването. А вие, вместо да си оправите услугата още навреме, или да й се извините след публикацията, сте имали грешката да я заплашите. Не зная дали разбирате точно колко сте сгафили. Но мисля, че ако успеете да се извините достатъчно, може да се предпазите от бърз фалит.

Като втора стъпка ще ви е нужно рязко подобряване на качеството на услугата и поддръжката ви. Твърде дълго (имам и други познати, които са ползвали услугите ви, и просто нямат блогове) тя е била такава. Нищо чудно, че накрая нещата са излезли на бял свят. След като не сте взели мерки навреме, трябва да ги вземете сега. По-добре късно, отколкото никога.

И третата, според мен най-нужна от стъпките, е да си смените юристите. Не ми хрумва какъв по-лош съвет биха могли да ви дадат; вероятно това да убиете някого публично не би било толкова съсипващо за бизнеса ви. Към момента общността на блогърите, като цяло, вероятно е най-влиятелната медия в България, и е доста сплотена. Да заплашвате нейни членове е… не ми хрумва подходяща дума.

Желая ви успехи в бизнеса, и най-вече основата на тези успехи – правилни управленски решения в трудни ситуации. Като например сегашната.

(Внимание: Този запис представлява в някаква степен реклама. Ако решите да го четете по-нататък – предупредени сте.)

От много време наоколо се носят оплаквания от това как се администрира домейнът .bg. Неведнъж са правени опити да се говори с Регистър.бг (фирмата, която го администрира) по темата; някои – по-чистоплътни, някои – не толкова; всичките абсолютно безуспешни… Накрая няколко души се замислихме – дали не е възможно да си направим по-добра алтернатива?

Технически правенето й се оказа не толкова трудно. Няколко разговора със сингапурската фирма i-DNS, реализирала проектите за домейни на собствения език на Китай, Корея, Иран, арабските страни, Израел и прочее, уредиха помощта им, и пътят беше отворен. Ентусиастите направихме сдружение, пуснахме (основно с труда на неуморимия Илия Базлянков, прославил се с Тиликс) сайта www.uninet.bg, и се обявихме за потеглили.

По-трудно се оказа решението “като не ни харесва така, как да бъде”. Защото възможностите са много, и всяка има предимства и недостатъци. Строгата регулация на правилата (Регистър.бг са пример за нея) сериозно затруднява развитието на един домейн, но пък може да бъде великолепно лекарство срещу cybersquatting-а (купуването на домейни с цел последващо препродаване със стократна до хилядократна печалба; за чест на Регистър.бг, това явление е на практика непознато в домейна .bg). Свободната регулация пък дава буйно и бързо развитие на домейна, но в същото време той на практика кипи от мошеничества…

След известно обмисляне, решихме да пробваме модел на “разумно регулиране”. Целта му е да постигне развитие почти като в свободно регулиран домейн, а да дава сигурност срещу мошеничествата почти като на строго регулиран. В системата на регулиране има няколко елемента:

– да препродават домейни имат право единствено регистраторите им (които са длъжни да спазват тази система от правила). Купуването на домейн с цел последващо препродаване е забранено; ако то се наложи, цената на препродаване не трябва да е по-висока от покупната цена. (Тук регулирането е строгичко, но мисля, че си струва.)

– имената, които съвпадат с тези на обществени институции, или са популярни търговски марки, са запазени за определен срок (още не сме решили дали да е 1, или 2 години) за съответните институции или собственици на търговски марки. (Тъй като все още тръгваме, е твърде лесно някой да купи много популярни имена, и след това да изнудва и дере печалби.) След изтичането на този предпазен срок всеки ще може да ги купи. Дали сме достатъчно време – който се е интересувал, е взел. (Апропо, вече имахме опити да бъдат заявени домейни “кока-кола.бг” и прочее.)

– подадените заявки за домейни се преценяват от регистратора, и се решава дали някой друг няма очевидно по-големи права върху домейна от заявяващия го, или домейнът не е силно спорен. Такива случаи се решават според ситуацията. (Още първия ден имахме познайте колко заявки за “секс.бг”. Беше много съблазнително да го обявим на търг; като наивници и донкихотовци обаче, предложихме на заявителите да го закупят съвместно и да си направят общ портал. Друг заявител пък поръча още първия ден над 200 домейна – почти всички по-известни географски понятия в България. Отказахме му, също със съжаление – сделката щеше да е почти колкото всички закупени до този момент домейни заедно…)

Тези правила съдържат доста силен елемент на лична преценка, но не можахме да измислим нищо по-подходящо. Със сигурност ще има случаи, когато ще сме преценили погрешно, и някой с право ще ни ругае. Дано обаче успеем да направим нещата приемливо като цяло – да предложим добро развитие на домейна, без излишни ограничения. (Всъщност, забравих да спомена – правилата са пуснати за публично обсъждане; можете да дадете своето мнение по тях, и ако е разумно, ще бъде прието с удоволствие. 🙂 )

Технически нещата все още са експериментални. ICANN все още не са признали кирилските TLD официално (освен създадения пробен домейн на руски, но той според мен не се брои.) – действаме едно към едно на своя глава. Реализирали сме нещата чрез master root server-а на i-DNS, и няколко вторични резолвери, които сме аранжирали и наели както сме успели. Подали сме съответните документи пред ICANN, и мисля, че имаме добри шансове да успеем, и да направим нещата официални.

Всъщност сме заявили не само .бг домейна. В ICANN се оказа, че руснаците вече са заявили .ком, .нет, .орг, .имя и т.н. Нямахме проблем да поискаме и .име – мисля, че от пишещите с кирилица езици само ние използваме тази дума. За .инфо също засега сме се преборили. Така че всъщност предлагаме не един, а три кирилски домейна (.име е с малко по-особен статут – не предлага домейни от второ ниво, там трябва човек да заяви име и фамилия – аз например проучвам дали няма друг Григор Гачев в ЕСГРАОН, и ако не открия, ще си купя григор.гачев.име).

Някои провайдери (първите бяха Мегалан – хвала им) вече предоставят резолвинг към зоните ни. Други проявиха интерес, откакто започнахме да продаваме домейни. При трети ние ходим, и ги убеждаваме. Засега обаче все още не всички резолвират към .бг – ако искате да го ползвате, или помолете провайдера ви да добави някой от резолверите ни като неймсървър, или сами го добавете като втори неймсървър на компютъра си.

Финансовата страна на нещата е проста – домейнът струва 12 лева годишно с ДДС; почти цялата сума отива за i-DNS. Първоначално бяхме решили това да е цена “като за експериментално нещо” – и да се провалим, клиентите ни няма да загубят кой знае какво. Все повече обаче обмисляме възможността цената да се запази дори ако бъдем утвърдени официално; ако интересът към домейните е достатъчно голям, вероятно ще смогнем да издържаме необходимата инфраструктура и при тази цена. (Едно от възраженията, които имахме навремето срещу Регистър.бг, беше цената от 50 долара на домейн годишно – далеч над тази на базираните на американски труд .com, .net и .org домейни.)

Ядем ли от своята манджа? И аз си купих сердика-софтуер.бг. 🙂 (Ако пък смогна и да го пусна, грешка няма да имам. Че все не ми остава време…)

Пратчет обича да съавторства. Писал е “Добри поличби” заедно с Нийл Геймън. Книжките от поредицата “Науката на Света на Диска” (до момента са ми известни три 🙂 ) пък са писани заедно с двама интересни учени – Йън Стюарт и Джак Коен.

(Джак е друг Коен. Онзи е Чингис Коен. 🙂 )

Книжките са страхотно интересна смес. Половината е повествование от Света на Диска (всъщност, голямата част от него касае Света на Сферата – експеримент на магьосниците от Невидимия университет, уж полузабравен на една лавица, който отведнъж се оказва страшно притегателен. Повече, отколкото магьосниците са очаквали…). Другата половина са увлекателно написани и много простичко и свежо обяснени… страхотно сложни научни неща. Главите се редуват – една от повествованието, една от научните неща. И всяко от двете илюстрира другото по начин, който направо ме грабна. Особено, да си призная, научните обяснения.

По документи Йън Стюърт е математик, а Джак Коен – биолог. Може би по-точно би било да се каже обаче, че са универсалисти. Обсъждат абсолютно всякакви теми – космически суперструни, биологичната еволюция, работата на мозъка, културология, какво ли не – с това съчетание от задълбоченост и простота на обяснението, което е характерно само за тези, дето знаят нещата. (Всъщност, не е чудно, че ги знаят – двамата са Почетни доктори на Невидимия университет. Званията са им предадени лично от Пратчет. 🙂 )

Истински интересното обаче е не толкова какви неща обясняват – а как използват тези обяснения, за да учат читателя на независимо и самостоятелно мислене. Както би казал Иван Попов – на автокефалност. Не съм срещал толкова добър курс по темата откакто почина Карл Сейгън – той в последните си години водеше точно такива курсове, и допускаше само избрани от него студенти (аз се запознах със съдържанието на един такъв курс по случайност). Всъщност, като се има предвид обема на “курса” на тримата, не бих се учудил и да са по-добри.

Не очаквайте от научните обяснения да са сухи – редактирал ги е Тери, и ми е прилошавало от смях, докато ги чета. И в същото време не е премахнал нищо от свободомислието им. (Ако случайно не сте обърнали внимание около какви идеи се въртят последните две трети от книгите му за Света на Диска, или сте чели в тях само диалозите, мога само да ви съжалявам. Пратчет за мен покрива без напън определението “хуманист”.)

Странното е, че до момента нито една от трите книги не е преведена на български. А от сериозна доза автокефалност май имаме в България направо отчайваща нужда. В тази връзка – има ли някой желаещ да направим един хубав превод на книжките от серията, и да го пуснем “пиратски”? (Ако се намерят мераклии, ще се опитам да сондирам мнението на Тери Пратчет по въпроса. Доколкото ми е известно, той е казвал преди, че няма нищо против разпространението на книгите му по Интернет. 🙂 )

На OpenFest 2007 говорих с един от гостите от чужбина – Ерик Йозефсон, председател на Foundation for Free Information Infrastructure. Това е европейска организация, която се бори за свобода на информацията и информационната инфраструктура. Повече можете да научите за нея от сайта й.

Ерик беше чул вече немалко за случаите с bezmonitor.com, полицейския тормоз над Мишел, мръсните сделки на Майкрософт с администрацията, и т.н. Разказа много интересни неща от кухнята на FFII – как са се борили срещу софтуерните патенти и други мръсотии в електронна Европа, как обикновено се правят нещата, как се търсят контакти, постигат резултати, и т.н. Очите ми светнаха, като научих колко много може да постигне дори не особено голяма група от хора, която обаче не седи със скръстени ръце и не хаби енергията си в празно хленчене. Мисля, че в България имаме крещяща нужда от дейна и ефективна организация, която да се грижи за информационната ни свобода.

Вече се чудех как по-деликатно да попитам Ерик дали не може да направим български клон на FFII, когато той ме изпревари: “Защо не организирате локален клон?”… Разбрахме се от половин дума, че до около две седмици от феста ще се опитам да задвижа нещата.

Отначало се замислих дали тази роля не може да бъде изпълнявана от вече съществуващи организации (на ума ми беше фондация “Отворени проекти”). Отказах се, по три причини. Първо, “Отворени проекти” вече има цел – подкрепянето на конкретни отворени проекти – и на моменти тя може да се окаже несъвместима с борбата срещу явления като софтуерните патенти или ограничаването на информационните права на личността. (Например, ако спонсор на отворен проект не е съгласен с определени действия на фондацията в другата сфера, и оттегли, или заплаши да оттегли подкрепата си за проекта.) Второ, защото “Отворени проекти” сама по себе си е затворена фондация, а не масова организация – това е полезно за някои цели, но за цели като тези на FFII е много по-полезна изцяло отворена, масова организация. И трето, защото и сега задачите на “Отворени проекти” изсмукват много от силите на членовете й – прибавяне на още, и то тежки задачи, могат да разтеглят фондацията свръх възможностите й да бъде ефективна. По-добра идея ми се струва създаването на нова организация, в която е добре дошъл всеки със свободни ресурси.

Какво цели подобна организация ли?

Да няма в България (и ЕС като цяло) безумия като патентите на софтуер, идеи и прочее.

Да няма закони и разпоредби, които да позволяват на Сульо и Пульо да шпионират когато и както им се прище какво си пишем през Интернет, какво разглеждаме, какви мнения изказваме.

Да удрят на камък корупционните лобизми, които забраняват на незрящите да ползват гарантираното им от закона право на свободен достъп до културното богатство, или пък престъпват законите, за да може български дистрибутор на голяма фирма за производство на коруп^H^H^H^H софтуер да се нагуши, за сметка на свободата ни на избор.

Да не смеят самозабравили се полицаи – без значение дали служат на криворазбрани държавни, или на добре разбрани мафиотски интереси – да привикват блогери (или журналисти, или обикновени граждани) и да ги сплашват да не използват конституционните си права на свободно слово и изказ на мнения.

И всичко друго, което различава достойната държава от банановата, доматена, кокаинова или друга подобна република. Който предпочита тези републики – прав му път. Който обаче иска да живее в достойна държава, е добре дошъл да помага.

Като предварителна подготовка, пуснах уики на сайта ffii-bg.zavinagi.org, и написах някои най-основни неща. Уикито не е официален сайт на бъдещата организация, а само работен инструмент, където да координираме работата по създаването й. Всеки, който иска да я подкрепи, да участва в нея и да й помага, е добре дошъл там. Най-отдолу на началната страница има списък на поддръжниците – не се колебайте да се запишете в него. И да предлагате идеи и действия около организирането.

Благодаря ви!

Предупредих ли ви, че се очакват и още жертви? 🙂

(Нещата няма да свършат дотук. Успях да зърна кой е следващият подготвен за поява, но няма да ви кажа – да видим ще се сети ли някой, преди да го видим. 🙂 )

Той вече се е познал, де. Но ако някой още не е в течение, ще има възможността да погадае, и да се посмее.

Благодаря на Ели за порцията веселба! (И, доколкото чувам, се очакват и още…)

http://forthenature.org/news/178

Чудя се, откъде ли ми е познат този номер с пращането на мутри, “разгневени местни” и подобни? И още повече – дали не е вече крайно време да почнем да взимаме мерки по въпроса?

Вчера разговарях с една позната какво можем да направим. Като начало, едно трябва да е ясно – мутрите разбират от дебелия край, и нищо друго. Тези, които ги пращат – също (само дето за тях дебелият край не е толкова директно физически). Не го ли усетят, няма да спрат. Подлагането на другата буза не работи.

Да, но как да приложиш дебелия край? Мутрите без съмнение са въоръжени. Не видят ли също оръжие насреща си, няма да мирясат. А еколозите не са психопати с незаконни пистолети и рязани пушки. Дори да си намерят нещо огнестрелно, мутрите ще подвият опашки, но после ще дойдат адвокати и платени журналисти – “как посмяхте да нападнете нашите излезли на излет невинни момченца?”. Също не е добър вариант.

Предложението ми към еколозите е следното:

1. Разгледайте старателно сайта на Европейския парламент, и по-точно списъкът на депутатите от групата на зелените. Изберете си четири-пет, всеки от различна държава, по възможност нахъсано изглеждащи. (Преглед на това кой какво е предлагал и за какво се е борил може да ви помогне.) Пишете на всеки едно и също писмо, с молба за помощ, както е указано по-долу. Един да се ангажира, ще е достатъчно. Ако са няколко, срещнете ги, да помагат заедно.

2. Молбата за помощ е простичка:

2.1. Правителството ни може да е пионка на мутрите, но все още се бои от ЕС – още сме зелени там, и ни държат под око. Така че е много лесно и полезно да бъде притиснато на екологични теми, и на негов гръб да се създават позитивни европейски прецеденти. (Малко контакти с еврофункционери, които имат по-строго отношение към българската корупция и мафия, само ще са от полза.)

2.2. Имаме нужда от хора – в идеалния случай евродепутати, в реалния техни сътрудници – които да дойдат и да удостоверят на живо как мафията пречи на екопротестите, и как властите не правят нищо, за да спрат корупцията или да озаптят мутрите. (Това удостоверение ще е от полза пред строгите еврофункционери, и добра база за предприемане на евромерки.)

2.3. Имаме нужда от аудиовизуална техника (в идеалния случай – заедно с журналисти), която непрекъснато да удостоверява случващото се на такива протести. Особено полезна е в мафиотски зони, като проекта за Паничище. Интервюта с полицейски комисари, които предупреждават, че “следващия път може и да се позабавят достатъчно”, и настойчиви въпроси какво точно имат предвид, също могат да са от полза. Събраните материали ще бъдат от интерес за огромен куп западноевропейски медии, и в крайна сметка отново от полза за нетърпимите към корупцията в ЕС.

2.4. Имаме нужда от не особено голямо спонсориране, което да използваме за наемане на частна охрана на митингите ни. (Полицията очевидно пази по-скоро мутрите.) Наема се с него охранителна фирма, която има желание да завоюва позиции в съответния регион, и вече си търси как да настъпи по мазола местните мутри от позицията на “защитници на закона”. Предупреждават се да дойдат да охраняват добре въоръжени, готови да покажат решителност в действията си, и с камери, които да потвърдят законността на всичко, което правят. (Демонстрантите ще са им свидетели при нужда.)

След като се подсигури всичко необходимо (на принципа “колкото повече, толкова повече”), протестите продължават. С надеждата мутри да дойдат, и да се опитат да налитат. Време е да стане ясно, че някои игри могат да се играят и от двете страни.

А междувременно може да се мисли и за обръщане на дебелия край срещу тези, които ги изпращат. По специфичния за тях начин – настойчиво искане на интервюта за западни екомедии, агресивно и добре подплатено придвижване на проблемите в съда (зелените от ЕП могат да са от чудесна полза и тук), и най-вече колкото се може повече гласност за всяко нещо, и в България, и особено в Европа.

Всичко това не е достатъчно, но е една добра основа. Успех!

Днес е ден за размисъл – само че аз пък ще агитирам за кандидат за изборите за кмет на община. Сега смогнах, сега ще вдигна глас. Това тук е моят дневник, ако и да е онлайн. Ще пиша в него каквото и когато си поискам. Ако някой смята, че може да му повлияя нежелано по този начин – предупреден е какво ще прочете по-долу. Нека спре дотук.

—

Живея в община “Оборище” – София. Към момента тук е кмет Пенка Арменкова. На балотажа за кмет утре тя е срещу Людмил Леонидов, кандидат на ГЕРБ.

Признавам си – не зная кой е Людмил Леонидов. Може да е свестен и достоен човек. Нито пък имам нещо против факта, че са го издигнали ГЕРБ (Бойко Борисов не ми е симпатичен, но това е персонално към него.) Но съм склонен да отдам предпочитанията си на Пенка Арменкова – и ще призова живеещите в община “Оборище” да гласуват за нея.

Причината е най-вече работата й като кметица досега. Пълномощията на общински кмет в София са скромни. Властта и ресурсите, с които се разпорежда, са почти никакви, а пък каквото и общинско да закъса в района, все той е на топа на устата. Но дори при тези условия смея да отбележа, че Арменкова свърши доста прилична работа. Намериха се спонсори за поддръжка на сума ти общински обекти. Понякога на комични условия – погледнете табелите “Един проект на ЕДИН ЛЕВ ИНС” около паметника на Васил Левски – но ги има. Не паднаха от небето, с много търчане и убеждаване стана.

Общинските проблеми като цяло се движат и решават – често с пропуски, често без достатъчно пари, понякога дори по не най-добрия възможен начин – но се работи по тях. Корупцията в общината е доста ниска – преди знаех за десетки случаи, за нейния мандат не съм чул за нито един. (Нищо чудно да има случаи, за които не знам, но впечатлението ми все пак е за повече чистота отпреди.) Прочетох и отчета за мандата й – да, на такива отчети работата им е да изглеждат предизборно добре, но този ми хареса.

А може би най-силният ми аргумент да гласувам и агитирам за нея е информацията, която предостави на Вени Гюрова по случая с опита реално да бъде приватизирана незаконно част от Докторската градинка. Без принципа на откритост и достъпност на информацията, който наложи Пенка Арменкова в община “Оборище”, и без самоотвержената помощ на чиновниците й, сега в градинката щеше да се издига поредното мутренско заведение, и почиващите си да се чудят къде да бягат… Нали искаме да дойде човек, който реално да се грижи за нас, и да си струва да бъде подкрепен? Ето човека. Намери се. Сега остава ние, гласоподавателите, да си мръднем заспалите четирибуквия, и да го подкрепим.

Не го ли направим – просто е. Значи не заслужаваме свестен управник. И дори случайността да ни прати такъв, ще го проспим, и ще си изберем друг – било непознат, било комунистическо политическо ченге, превърнало се “кой знае как” в крупен пост-соц-бизнесмен. И ще жънем после плодовете на лайнодушието си. И ще вием до небето как не случихме на управленци, ами са все едни такива, дето няма кого да избереш сред тях…

Придошла веднъж селската река, и водата заляла цялото село. Всеки се спасява както може, само попът стои на едно хълмче, до колене във водата, и се моли… Прегазили край него няколко селяни, хванали се за прът – да не ги повлече водата поотделно.

– Дядо попе, идвай бързо, хвани се и ти за пръта! Заедно ще изгазим някак, ей ги хълмовете де са!

– Не, чада мои, вървете. Аз на Бога съм се посветил – редно е той да се погрижи за мен.

Когато водата вече стигала до кръста му, преминал скалъпен набързо сал, с двама души на него.

– Качвай се при нас, дядо попе, трима ще ни издържи салът, няма страшно!

– Няма нужда, деца мои. Цял живот на Бога служа, той ще си ме спаси.

Стигнала водата до шията му – задала се лодката на селския рибар.

– Дядо попе, дай бързо ръка, че като по чудо сме навреме! Ние сме последните, всички се спасиха, и за теб едно място запазихме!

– Не ме убеждавайте, чада мои. Бог е с мен, той е всемогъщ – каквото и да стане, ще спаси слугата си…

Удавил се попът. И когато застанал пред свети Петър, се заоплаквал:

– Каква е тая безхаберност божия, свети Петре! Цял живот на Бога служа, в името му се кълна, славя го, а той? Всички да спаси, а мен да остави да се удавя…

– Абе, ахмак такъв! Той и селяни с прът ти прати, и сал после ти прати, чудо стори и лодка да ти докара накрая – ти пръста си не мръдна! Бог дава, ама…