Grigor Gatchev - A Weblog

Сигурно и вие сутрин намирате в пощенската си кутия рекламни вестничета, листовки, обяви? И ги изхвърляте, без дори да ги погледнете?

Веднъж, когато посягах да изхвърля поредното, погледът ми случайно попадна върху статия. Привлече ме името на Джордж Карлин – известен комик от 70-те.

Зачетох се. Статията беше озаглавена “Истинските неща в живота”, и беше едно от най-силните неща, които съм чел някога. Можете да я намерите къде ли не из Мрежата, ако потърсите по тези ключови думи… А аз започнах, преди да изхвърля следващите броеве на това вестниче, да хвърлям око – дали няма да има някоя друга интересна статия. И не сбърках – твърде често намирах там по нещо, което си струваше.

Покрай историята с Виктор и КК “Труд” реших да се обърна и към тях за съдействие за оповестяване на грозната новина. Съдействието, което срещнах, надхвърли очакванията ми. Отне ни малко време, докато подготвим материал, но в броя на “Седмична поща” от вторник този материал излезе.

Днес отидох до редакцията да видя вестника – по някаква причина не бях го получил в пощата си, нито у дома, нито в офиса. Намерих вътре статията, която бяхме уговорили, придружена с чудесен коментар от редакцията.

И, което е още по-интересно, намерих втора, огромна статия, пламенно подкрепяща позициите ни, и подписана от… мен! Краткото разследване из редакцията откри причината – дребна, но улучила точно подписа техническа грешка. Екипът на “Седмична поща” бяха смутени от недоразумението, аз – още повече (тъй де, откраднал нечий чужд труд)…

В интерес на истината, твърде патриотичният патос не е много типичен за мен – но под казаното по съдържание вътре охотно бих се подписал с две ръце. Така че грешката е донякъде вярна… Също, извинявам се искрено на неизвестния ми достоен човек, чието име съм ограбил неволно – и му дължа една почерпка, или каквото друго пожелае като компенсация.

Цялата редакция на “Седмична поща” беше застанала зад нашата позиция, без колебание. “Въпрос на морал и човешко достойнство е”, каза управителката на вестника. Оказа се, че в следващите няколко броя те подготвят форум по темата, с материали, взети от Интернет. Насочих ги към коментарите в protest.bloghub.org и моя блог. Така че темата няма да замлъкне скоро, колкото и да се иска това на някои хора – напротив!

Не зная откъде можете да вземете “Седмична поща”, освен да го пуснат в пощенската ви кутия – той се разпространява безплатно, по домовете, и го няма по РЕП-овете. Ако има повишен интерес към него, ще се опитам да говоря с издателите на вестника, и да се опитаме да измислим нещо…

—

И, за тези, които мислят, че темата отзвучава, едно ново и интересно развитие:

Някакво лице от КК “Труд” отново е звъняло на Виктор, и му е поставяло ултиматуми да направи нещо, за да се реши проблемът. (Не знам на какво отгоре – нали той е свалил въпросните текстове? Не знам и защо на него – да не би той да е започнал тази кампания, или да е в състояние да я спре, дори ако поиска? И, най-вече, не знам какво им е припарило на “Труд” – дали случайно вие не можете да отгатнете? 🙂 )

Пак бил вдигал гири, че на наследниците на тези автори това им било прехраната. (Чия прехрана е, вече дъвкахме – ама ако бях на мястото на тези наследници, щях да дам г-на от “Труд” под съд, за клевета, че нищо не работели.)

Пак бил заявил, че твърдо смятали да изолират тези текстове само на znam.bg. (Как ще го постигне – не знам. А че има проблем с усвояването на нови развития и реалности…) И че щял да говори с някой си Георги Гечев. (Не познавам такъв, а вие? Ако случайно вместо това попадне на мен, за мен ще е удоволствие, но за него – надали.)

И най-сетне – работата била стигнала много далече, до Министерство на културата и НСБОП. (Което вече ме радва. Министерство на културата е време да се замисли над факта, че частен издател монополизира класици, които се изучават задължително в училище. А НСБОП – да провери един сигнал. Че някакво издателство преследва и тормози инвалид – първо с искания, които нарушават закона (ЗАПСП, чл. 24, ал. 9 и 10), и не спира тормоза, дори след като той е изпълнил тези искания.)

Досега имахме гьонсуратлък към инвалиди. Аморален, безчовечен, но не незаконен. Сега вече имаме тормоз над инвалид – а това вече е престъпление. Мисля си – не наближава ли време за белезници, съд и присъда над някои самозабравили се?

Декларирам официално – при следващ опит на КК “Труд” да тормози когото и да било, и най-вече Виктор, ще изляза с официален призив към който адвокат в България пожелае, да ги даде под съд за противозаконните им действия, и да им потърси финансова и наказателна отговорност. 50% от обезщетението ще бъде за негов хонорар; ако успее да издейства на отговорните за тормоза лица от КК “Труд” затвор, за всяка година ще получи още 5%. А ако издейства решение на съда в смисъл, че понятието “общодостъпни библиотеки” от ЗАПСП, чл. 24, ал. 9 покрива и електронните библиотеки (те СА общодостъпни, нали?), ще организирам набиране на средства по негова сметка от цялата страна, като благодарност от потребителите. (А и от немалко автори.)

Чакам желаещи юристи да поемат нещата – ако познавате такива, предложете им идеята.

Чакам и следващата грешка на “Труд”, за да дам ход на предложението си.

Насочен от Ясен Праматаров, открих този текст в блога на Митко Ганчев. Оригиналът е на руски, и касае Достоевски; авторът не ми е известен. Остротата и точността на попадението ме впечатлиха, и реших да го преведа на български и да го “локализирам”.

—

И така, представете си 2018 г. Обикновено софийско жилище.

– Тате, може ли да смъкна от сметката ни 99 долара? Трябва да купя една книга.

– Така ли? Коя книга?

– Ами, на тоя… Вазов. “Под игото”.

– Че защо ще я купуваш? Имаме я.

– Супер! В кой файл е?

– Какъв файл? Ей я на рафта, третата отляво.

– Пфу! Та тя е на хартия!

– И какво от това? На твоята възраст четох от нея.

– На твоята възраст, значи. Че тук няма търсене! Как да си намеря нужните ми цитати, а? И аудио-съпровод няма. Нито анимирани картинки. Тъп текст, не може даже шрифта му да смениш. Луд ли си? На училище ще ме скъсат от подигравки. Чети си я ти!

– Добре де, ето ти я тук на DVD. Преди петнайсетина години го купих…

– Какво?! DVD?! И с какво ще я разчета тая антика, според теб? Че тя е за музея на технологиите. Още малко и на перфолента ще ми го предложиш тоя Вазов!

– Като си толкова умен, защо не потърсиш в мрежата и не си я смъкнеш безплатно?

– Да смъкна безплатно книга?!

– Естествено. На Вазов авторските права са изтекли отдавна. Все ще да се търкаля някъде.

– Тате, абе ти…? Като ти си бил малък, в началото на века, може и да е можело да смъкнеш всичко безплатно. Не си ли чул, че вече от пет години авторските права върху книгите са продадени за вечни времена на Американската асоциация на книгоиздателите? Или искаш и мен да напъхат в затвора доживотно като ония от сектата за свобода на информацията?

– Че Вазов е българин! Какво общо имат тук американските издатели?

– На кой му пука? Ти случайно да не си антиглобалист, а?

– А, не, не, разбира се!… Виж, сине, грехота е почти сто долара да дадем за някакъв файл. Защо не помолиш някой съученик да ти го даде, да го прочетеш? Все някой ще го има. После пък ти ще му дадеш някой твой.

– Да, бе! И като ми дадат техния Вазов, къде ще го чета?

– Как къде? Те тяхното си копие у тях си, ти тук, на компютъра…

– Абе ти си съвсем изостанал. Книга може да се чете само на този компютър, от който е купена. Пък и поляризацията ще е различна… Накратко, тате, давай парите. Ще си купя нормална книга.

– Добре де, ето ти еднократна парола за теглене на 99 долара от сметката ни. По наше време това бяха бая пари…

– Платих я. Thanks.

– Дай и аз да я видя тая книга… Какви са тия картинки? В оригинала нещо май ги нямаше.

– Реклами, как какви. Без тях книжката струва 699 долара.

Екранът пъстрееше от мигащи обяви: “Дърводелски услуги – Марко и син”. “Истинските юнаци ползват нашите хранителни добавки!”. “Рекламна служба `Метоха` – моментална известност навсякъде!”. “Кредити изгодно, ниски лихви”. “RADA-LESSONS.COM – всичко, на което може да ви научи разкрепостена млада учителка!”…

– А текста защо го няма? Трябва да се изчака да изчезнат рекламите ли?

– Ти от Луната ли си паднал? Има да си чааааакаш… Текстът трябва да се чете през поляризационни очила. Без тях се виждат само рекламите.

– Това пък от кой зор?!

– Как от кой? За да не може книгата да се чете незаконно, естествено. Купил съм си аз примерно книгата, платил съм си, а пък някой стои зад мен и я чете над рамото ми, без да си плаща – как я виждаш тая…

– Пълни глупости. Ако и аз си сложа очила?

– Голям смешник си. Текстът се вижда само през моите очила. Твоите ще имат друг код на поляризацията.

– Добре де, дай ми твоите, да я видя тая книга…

– Как ще я видиш? Нали очилата няма да ти разпознаят ретината. Ще видиш само съобщение, че си сложил чужди очила… Тате, стига си ми пречил с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл лицензът на книгата. Иначе, ако не искам да се самоунищожи, трябва да доплащам за свръхвреме. Не ми пречи, чета…

… След 2 часа:

– Уфф. Привърших я най-сетне.

– Какво? За два часа си изчел “Под игото”?

– Естествено. И за един щях да го прочета, ако не бяха рекламните паузи.

– Тая не я вярвам. Я ми кажи, кой е Заманов?

– Кой?!

– Яснооо. Кой е тогава Боримечката?… Кириак Стефчов?… Чорбаджи Марко поне?!…

– Откъде да знам бе, тате! Четох Home Edition. Там е само това, дето Огнянов и Рада се харесаха, и после башибозуците ги убиха. За останалото трябва да се купува Professional, или може би даже Enterprise Edition. Всичките ни пари няма да стигнат…

– Уфф… Ум не ми побира накъде е тръгнал тоя свят!

– Тръгнал ли?! Стигнал е вече! Тръгнал е бил по твое време, тогава е можело да го спрете…

—

Хубава пародия, нали? На който я разкажете, ще се смее. И ще ви обяви за параноици. А ако е някой голям издател, и ще ви скъса от подигравки…

Идете сега мислено при дядо си, преди трийсет години. Кажете му, че през 2006 г. това да си препишеш книгата на другарчето си ще е престъпление, което може да бъде наказано със затвор. Кажете му, че ще има хора, арестувани за това. Какво ще ви отговори?

Посочете му новия му магнетофон, и му кажете, че през 2006 г. това да си презапишеш “Бийтълс” или Елвис Пресли ще е престъпление, и затова ще арестуват. Не, не политическо! Че ще е същото престъпление да презапишеш и речите на другаря Тодор Живков, и ще има съдени хора, задето са го направили.

Разкажете му как стоят нещата с авторските права днес, без да преувеличавате нищо. Поне колкото изтърпи, преди да почне да ви се смее и да не ви слуша. И след това се върнете днес и тук, за да разкажете какво ви е казал дядо ви, и за какви ви е обявил.

Не, не на мен. На себе си го разкажете, за да го чуете… А на мен ми кажете – това, дето той ви го е казал за днешната реалност, прилича ли ви на това, което ви казват днес за… нещо?

Толкова от мен. Останалото… е за всички нас.

Днес Виктор Кирилов ми препрати едно писмо, адресирано до мен, но попаднало по неизвестни причини при него. Автор на писмото е Явор Джонев, ръководител на “Сирма Медия”, с който водихме разговори преди два дни.

Цитирам го в пълна точност, както е:

—– 8< ----- Здравейте, Григор,

Благодаря за конструктивния разговор вчера!

Прочетох статията “Победа.. и отвъд нея!” във вашия блог. Щеше да е добре да прегледаме въпросите, свързани със Сирма Медия предварително, за да не се получават недоразумения.

Сега държа да направя следните уточнения, които, надявам се, ще публикувате.

1. Знам.бг принадлежи и се разработва съвместно на ИК “Труд” и Сирма Медия, звено на Сирма Груп АД. Общото разделение на отговорностите е: ИК “Труд” предоставя съдържанието (и съответно отговаря за уреждането на правата за публикуване), докато Сирма Медия предоставя технологичната среда и софтуера.

2. Сирма не е откупувала никакви права за публикуване от ИК “Труд”. Съдържанието – статии и книги – публикувано в Знам.бг е с уредени законни права за интернет публикуване.

3. Hе съм казвал: “Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас”.

4. Казах, че има ненужно объркване между два въпроса: първо, законните права на всеки издател и/или автор да решава как, кой и за колко ще се ползува от техните произведения; второ, също така законните права на слепите хора да ползуват литература без нормалните ограничения, свързани с авторското право.

5. Нашата позиция по отношение на законни авторски права е идентично с това на ИК “Труд” и на всяко друго издателство: Тези права трябва да се утвърждават и защитават. Авторите имат изконно право да получават приходи от техния труд и да решават кой и как ще се ползува от него. Позицията ни съвпада напълно със сегашните закони.

6. Що се отнася до осигуряване на достъп на слепите до литература в интернет, той трябва да се реши подобно на законно-осигурения свободен достъп до литература на брайлово писмо. Необходимо е да се изгради система, която едновременно да осигурява достъп за слепите, но и да защитава произведенията от друг достъп, за да запази авторските права.

7. Възнамеряваме да предоставим софтуерната система, която се използува в библиотеката на Знам.бг, към която трябва да се добави специалната защита и/или метод на достъп само на слепи граждани. Решаването на този проблем е значителна по сложност техническа работа.

8. Надяваме се да помогнем на 4-те сегашни електронни библиотеки за слепи – Без Монитор, Хоризонти, Съюза на слепите и Читалище “Луи Брайл” – да се обединят в една Национална интернет библиотека за слепи. Надяваме се и на правителствена подкрепа в техническото и организационно осигуряване на тази библиотека.

9. За да се реализира легално този проект, ще се наложи промяна на сегашните закони. В тях трябва да се добави изключение от защитата на авторско право за специални интернет библиотеки само за слепи граждани. Добре би било да се организира обществена кампания за промяна на закона.

10. Възприемаме като обидни твърденията, че “… накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите – дори когато се измерват в пари”.

11. Не сме участвали в каквато и да е война, нито сме се чувствали подложени на натиск. Всички неща, които споделихме с вас бяха планирани преди да се разрази въпросния “ураган”. Всичко, което сме правили досега и ще направим в бъдеще е било безкористно и без да търсим ПР дивиденти.

12. Що се отнася до отваряне на библиотеката на Знам.бг за слепи потребители, трябва да подчертаем, че такова решение не може да се вземе еднолично от Сирма, а трябва да има и съгласие на ИК “Труд”. Предполагаме, че ако се осигури механизъм за достъп, който да гарантира, че само незрящи граждани ще могат да ползуват ресурсите на Знам.бг, то няма да е проблем да получим съгласие.

Надяваме се, че с тези корекции сме изградили по-реалистична картина и ще продължим конструктивните си взаимоотношения.

Поздрави,

Явор Джонев
Ръководител
Сирма Медия

—– 8< ----- За да няма недоразумения и от моя страна, бих искал и аз да направя някои уточнения: 1. От проведения разговор бях останал с впечатлението, че Знам.бг е собственост само на "Сирма Медия", и че прекупува или получава по някакво споразумение правата за книгите от КК "Труд". Радвам се, че този въпрос беше изяснен. Тъжно ми е обаче да науча, че Знам.бг все пак има достатъчно общо с КК "Труд" - авторите на скандалното писмо до Виктор. И ме кара да взема лично за себе си решението все пак да бойкотирам този сайт, като знак на протест срещу методите на действие на един от съсобствениците му. 2. Наистина, г-н Джонев не каза буквално: "Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас". Това е моя формулировка, в която се опитах да вкарам отношението, което той изрази - а именно, че не е привърженик на методите на КК "Труд", и не държи на всяка цена да преследва хората. Надявам се това му уточнение да е предизвикано единствено от желанието за документална точност, и да не отразява промяна в тази позиция. 3. Достъпът на незрящите до литература в Интернет според мен и сега е законово надеждно защитен едновременно от два различни члена в ЗАПСП. Единият урежда изрично свободното разпространение на текстове с Брайлово писмо или друг аналогичен формат - тоест, касае пряко незрящите. Другият урежда използването на текстове в обществени библиотеки - тоест, касае пряко всяка една библиотека за текстове. Ако нещо изобщо е необходимо, то е просто да се покаже, било чрез изрично вписване в закона, било чрез просто потвърждение от съда, валидността на тези два члена и за електронни текстове. Вторият вариант е много по-лесен, и бих предложил на г-н Джонев да работим съвместно за него. Това заобикаля нуждата от тежки законодателни промени и масивни обществени кампании. 4. Идеята сегашните 4 библиотеки за слепи да се обединят в една ми се вижда добра, но би могла да бъде и още по-добра. Чудесно е човек да намери на едно място всичко. Но още по-добре е, ако може да намери на повече места всичко. Аз бих работил за това библиотеките на незрящите да получат условия да обменят текстове, и всяка от тях да съдържа пълния набор. Според мен подкрепата на "Сирма Медия" за такава обмяна би била полезна, и би заслужила уважението и признанието на цялата онлайн общност. 5. Цитирам: Възприемаме като обидни твърденията, че "... накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите - дори когато се измерват в пари". - Тези твърдения бяха отнесени към КК "Труд", които отначало застъпиха твърда позиция срещу правото на незрящите да ползват безплатно текстове, но после се наложи да изоставят защитата си. В този контекст, не мисля, че ще е нужно тяхното разрешение тези текстове да се използват свободно - законът ясно постановява това право на незрящите. Ако КК "Труд" решат да им го откажат, просто спорът ще бъде решен в съда (и валидността на ЗАПСП и за електронни текстове - потвърдена)... Съжалявам, ако "Сирма Медия" се чувстват засегнати от тази формулировка - и не разбирам защо, след като те, по думите на г-н Джонев, нямат нищо общо с действията на КК "Труд". А по отношение на "Труд" тя е вярна.

Днес се състоя среща между две от страните в противоречието между сайта bezmonitor.com и книгоиздателска къща “Труд”, разтърсило напоследък българския Интернет. За съжаление, Виктор беше служебно възпрепятстван, така че от наша страна вместо представител на bezmonitor.com се яви представител на bezmishka.org – Огнян Рангелов (надявам се тази фалшификация на периферни устройства да ни се размине 😉 ). Като съпровод, и на всяка манджа мерудия, се явих и аз. От другата страна присъстваха представители на znam.bg – основно г-н Явор Джонев.

Срещата премина в много приятен и търпим дух. Научих доста нова и интересна информация, която бързам да споделя.

Като начало, znam.bg не е сайт на КК “Труд”. Той принадлежи на “Сирма Медия”, поделение на “Сирма АИ”, което смята да се превърне в най-голямото българско електронно издателство. Правата за разпространение на някои електронни текстове (вкл. обсъжданите Елин Пелин и Ангел Каралийчев) се държат именно от znam.bg, и те са откупили това право от основния праводържател – КК “Труд”.

В това отношение, от “Сирма Медия” осъзнават остротата на гафа, направен от КК “Труд”. И биха искали да заявят пред всички, че въпросното писмо до Виктор, и последващите аргументи на КК “Труд” нямат нищо общо със “Сирма Медия”, и че те не са подбудители и автори на тази позиция. Г-н Джонев помоли изрично znam.bg да бъде разграничен от КК “Труд” в това отношение. “Ние не организираме преследвания на електронни библиотеки, дори когато съдържат текстове, чиито права са продадени на нас”, каза той.

По думите на г-н Джонев, znam.bg не се вълнуват особено от това дали някой друг ще си сложи тези текстове в електронна библиотека, и ще ги разпространява. Но подобно нещо би разтревожило сериозно издателствата, и те не биха искали да продават права на znam.bg. Затова “Сирма Медия” се интересува от това да има някакво техническо решение, с което да успокои издателите, че нещата се разпространяват безплатно само сред слепи. Пък че никое решение не е непробиваемо, го знаем, все пак сме компютърджии.

“Сирма Медия” има големи планове за създаване на инфраструктура, която да позволи възникването на истинска, сериозна електронна библиотека. С референтни справки и абсолютно всичко. И възнамерява да направи тази структура достъпна за всеки, който иска да добавя в нея. Така че цялата библиотека на Виктор Кирилов да може безпроблемно да се интегрира вътре. Така че всяка нужда от други библиотеки да отпадне, и да има една, централна и пребогата.

И, което е най-хубавото от всичко:

“Сирма Медия” работи активно по създаването на начин, който да позволи на незрящите да използват всички произведения в библиотеката им безплатно. (Работели активно по това още отпреди проблема с писмото до Виктор – просто не го били оповестявали публично.) Идеята е към края на септември да има сериозен напредък, може би вече този начин на достъп да се изпитва, и много скоро след това да бъде въведен. Нещо повече – “Сирма Медия” активно търси начин да направи възможно това да предостави всички произведения, които предлага, безплатно за всеки – включително и за зрящите.

— С една дума:ПОБЕДИХМЕ! 🙂
— Сигурно от КК “Труд” ще претендират, че са спечелили тази схватка, че са запазили правата си, и т.н. Губещият винаги иска да се изкара спечелил… Истината е, че победихме ние. Не просто отстояхме правото на незрящите да имат достъп до вселената на литературата – завоювахме го! Защото те досега го имаха само на практика, и някой се беше наточил да създаде прецедент, с който да им го отнеме. Вместо това ние създадохме прецедент, с който го направихме неоспоримо.

И по-смайващото, великото и невероятното е, че победихме НИЕ. Обикновените потребители на Интернет, дребни и незабележими хорица, случайни блогери с непретенциозни блогове, къде известни, а най-често неизвестни преводачи, писатели, журналисти, издатели, какви ли не… Госпожи и господа Никои. Хората, “от които нищичко не зависи”. Тези, които преминават през света, уж без да оставят следа.

И когато не се побояхме да надигнем гласовете си, от тях се сплете ураган. Ураган, който разтърси Мрежата, и накара мениждъри и бизнесмени да се огъват, да отстъпват, да се съобразяват с нас. Да разберат внезапно, че човечността, нравствеността, моралът, достойнството струват повече от парите – дори когато се измерват в пари.

Когато някой иска да огъне едно общество по своя интерес, обикновено действа на части. Днес слепите. Утре рижите. Вдругиден пенсионерите… И един ден накрая – всички останали. Могъщи и достойни общества са били поваляни на колене и превръщани в зомбита по този начин. Но ние спряхме една такава стъпка. Без нея лесно можехме да стигнем дотук. Сега вече… няма да е толкова лесно. 🙂

Често се говори, че нямаме гражданско общество, и че му е крайно време да се роди… Не зная дали тази наша победа днес е неговото раждане. Но със сигурност е поне една от контракциите. Има ли ви, продължавате ли да вярвате и да се борите за достойни каузи – гражданското общество ще го има.

И затова искам да ви благодаря. На всички, които правиха сайтове, писаха в блогове, коментираха, пращаха възмутени писма, предлагаха помощта си, или дори просто изказваха подкрепа. На всички вас, които сътворихте тази победа. Защото тя е победа не само за слепите – а и за рижите, пенсионерите, и в крайна сметка всички останали. Тоест – всички нас.

Благодаря ви!

—

На срещата бяха обсъдени и доста други неща. Например подробности как би могло да се направи така, че за един текст да е гарантирано, че могат да го четат само незрящи (например да е нечетлив визуално, а само да може да се слуша през говореща програма).

Разказах на г-н Джонев за експерименти, правени с успоредно разпространение на печатани книги и същите текстове като свободен достъп – и как се оказва, че едното не пречи на другото. Не мисля, че го убедих, но дано поне да се е замислил. Ако случайно си направи и той експеримент, убеждаването вече ще е по-лесно.

Говорихме и за модела Magnatune. Боя се, че отново не можах да събудя сериозен интерес – но се надявам хората от “Сирма Медия” поне да погледнат някой път този модел. Според мен той си струва много повече, отколкото този, който те си представят.

Предлагахме идеи как авторските права на класиците да бъдат поети примерно от Министерството на образованието, за да може всеки да има достъп до тях. Тази идея поне с гаранция не би вкарала znam.bg в загуби – дано я обмислят.

Г-н Джонев изложи необходимостта да се приеме един закон, който категорично и сигурно защищава правата на издателите, за да могат те да са подсигурени и да не се плашат толкова от потребителите. Който също така да изисква издателите да предоставят безплатно книгите си в електронен вид за незрящите.И изрази надеждата, че обществен натиск като нашия сега ще спомогне за приемането на добър такъв закон, ако бъде надигнат и упражнен в подходящ момент.

Имаше и други идеи и предложения, за които в момента не се сещам. Ако си припомня някое по-нататък, ще го публикувам в допълнителен запис тук, или където ще го прочетат повече хора.

—

Дотук добре. Но подобни разговори неизбежно пораждат в мен въпроси. Глупави въпроси, от сорта на “защо по вратите на денонощните магазини има ключалки?”. Понякога не ги задавам на събеседниците си, за да не разваля тона на разговора. Понякога дори не се сещам за тях навреме, в подходящия момент. Но рано или късно стигам до тях – и често до нуждата да ги споделя пред всички.

Защо след като правата за електронно разпространение принадлежат на “Сирма Медия”, писмата до потенциалните “нарушители” ги изпраща КК “Труд”? Нали така или иначе “Сирма Медия” вече са им платили? Проблемът е логично да си е на “Сирма Медия”.

Как така znam.bg не се тревожат особено от други библиотеки (въпреки че загубата ще е тяхна), но страшно държат да успокояват издателството, което няма никаква загуба от това, след като му е платено? Особено при положение че така или иначе планират в един момент достъпът да е безплатен за всички?

Ако наистина znam.bg смятат, че законът защищава сайта на Виктор, тогава защо настояват на такива сериозни DRM мерки, за да убедели издателствата? Законът важи и за издателствата, нали?

Дори всички текстове да бъдат достъпни безплатно за всеки, това е безплатен достъп – но не е свободен достъп! Свободен би бил, ако всеки може да ги разпространява както пожелае. Точно както е с разликата между безплатния и свободния софтуер. Безплатният достъп е хубаво нещо, но истинското нещо е свободният достъп, нали?

Че имаме нужда от по-ясен закон за авторските права, спор няма. Но като се опитам да комбинирам в ума си тезите “категорична и сигурна защита на правата на издателите” със задължението “да предоставят книгите си в електронен вид за безплатно ползване от слепите”, хибридът ми се струва вътрешно противоречив, и затова нежизнеспособен. Нещо като много и големи права за издателите, прикрити зад дребно смокиново листенце на име “права на слепите”. А ние, дето засега сме зрящи…? И ако орежат нас до някой киберпънков кошмар на тема права, колко ще мине, преди да отнемат и тези на слепите, под някой благовиден предлог?

И – да си призная – повече от всичко ме стресна горещото желание на znam.bg да се създаде ЕДНА библиотека, която да прекрати нуждата от всякакви други библиотеки, и да ги направи безсмислени. Може би намеренията им са добри. Но винаги, когато чуя някаква версия на идеята “One Ring To Rule Them All”, изтръпвам.

Не, не съм се преначел с фентъзи. От много и горчив опит знам – там, където има множественост и многообразие, има конкуренция и еволюция, и нещата цъфтят. Където един властелин владее всичко, най-често катастрофата е въпрос само на време… Мисля си, че ако нещо е направило Толкин велик писател повече от всичко останало, това е именно правотата на идеята му – че стремежът към единственост и всевластие е стремеж към злото.

Затова мисля, че спечелихме важна, може би ключова победа – но истинската битка тепърва започва. До няколко дни ще систематизирам списък с точни указания какво е добре да се направи, и ще го пусна. За да може всеки, който има желание да помага, да си избере дали, къде и с какво да се включи.

И също ще се включа в задачите по него. 🙂

Реших да си направя експеримент. Какво се търси и сваля във file sharing мрежите.

Експериментът тръгна от дискусията за достъпа на книги през Интернет. В един момент реших да проверя – какво ВСЪЩНОСТ се обменя в тях? Без изобщо да ми пука от нищо.

Инсталирах MLDonkey и налях в него стотина най-различни файла. Без абсолютно да ми пука за авторски права. Списъкът на файловете включваше:

– 4 книги на Тери Пратчет (новички), последните две книги за Хари Потър, “Властелинът на пръстените”, CIA World Factbook и няколко неща на Артър Конан Дойл.
– MP3 записи на Мадона, Бийтълс, Дейвид Бауи, Manowar и Куин (общо към 100 песни)
– филмите “Шифърът на Леонардо”, “Дневна стража”, “Метрополис”, “Одисея 2001”, “Аз, моя милост и Айрийн”, и някакво порно (или еротика, ако вярвам на името на файла – ама как се комбинира еротиката с BDSM и forced sex, пак ако вярвам на въпросното име, не знам).
– указание как се сглобява бомба (всъщност не можах да намеря такова, а не ми се пишеше – кръстих така един празен 100-килобайтов файл)
– карта на Хавайските острови
– учебен филм как се прави хипноза, учебник по психология, учебник по икономика, учебник по гледане на пчели.

Всичките (освен указанието как се прави бомба 🙂 ) са смъкнати пак от file sharing мрежи, специално за експеримента, по критерия “да се намира на немалко места” – повечето свалячи биха се отказали да смъкват нещо, което го има на само едно място.

Заредих ги, и дадох пет дни време за сваляне. Записвах всяка заявка – кой файл, колко пъти, колко свалено. Накрая си направих статистиката. Ето я, в проценти:

Картата на Хаваите: нулев интерес.
Ръководството за бомбаджии: също.
Учебните материали: също.
Книги: 2 заявки (и двете за Тери Пратчет), свалени общо 18 килобайта.
Музика: 184 заявки (две трети за Мадона, останалите най-различни), свалени общо малко под 12 мегабайта (средно към 3 песни).
Филми: 13 заявки за “Шифърът на Леонардо” (свалени общо към 200 килобайта от него), 2 заявки за “Аз, моя милост и Айрийн” (свалени общо 28 килобайта)…

И 49511 заявки за порнофилма (свалени общо към 2 гигабайта – 8 пъти обема на филма)…

С други думи, бих очаквал над 99% от типичния трафик на file sharing мрежите да е порно. Тоест, поне 99% от загубите, причинявани от тях, да се търпят от индустрията за порнофилми.

Което поражда няколко въпроса:

1. Защо големият шум срещу пиратството го вдигат RIAA и MPAA, като те не са организации на порнопроизводители? (Или са, но не го знаем?!)

2. RIAA и MPAA твърдят, че годишните им загуби от пиратство са десетки милиарди долари. Което означава, че годишните загуби от пиратство на порноиндустрията трябва да са ТРИЛИОНИ долари. Примерно колкото брутния годишен национален продукт на Япония или Германия, и повече от брутната печалба на целия свят, в почти който и да било отрасъл на икономиката поотделно.

От което пък следва, че порнофилмовата индустрия е най-развитият икономически отрасъл на човечеството. С всички изводи от това. Например че кажи-речи всеки, който изглежда поне малко приемливо, сигурно работи тайно като порноактьор, или като минимум технически персонал по тези филми. Не ми се задълбава нататък, че като почна…

Алтернативният извод е, че при снимане на порнофилм се постига безумна икономическа ефективност, която позволява да не фалираш дори при такива чудовищни загуби. Ей, Холивуд, що не вмъкнете по малко порноелемент във всеки филм? Полезно е икономически. Примерно във “Властелинът на пръстените” можехте да… не, не, стига толкова. Човек трябва и в сарказъма все пак да има мярка.

Има и други варианти, ама те са по-нелицеприятни. Например че RIAA и MPAA са безумно ненаситни в печалбите, и колкото и да вземат, все им е малко. И че са готови, точно в стил Маркс, на всякакви престъпления, лъжи и фалшификации, за да лапнат и още.

Че защо да не са готови? Не е луд който яде и чуждия зелник, луд е който си му го дава…

… Като се замисля, оня филм все пак ще да е бил еротика. Май определението “порнография” пасва по-добре на други неща.

Напоследък се нагледахме на показни “антипиратски” акции на Националната служба за борба срещу обикновения потребител. Забелязвам, че модата е не само у нас – можете да прочетете навсякъде и за акцията на шведската полиция срещу The Pirate Bay. (Примерно в блога на Вени Гюрова – тук, тук и тук.)

Интересното е друго. Поръчителите на тези мерки просто не могат да разберат, че философията “авторските права са вид собственост” и технологиите за DRM (Digital Restrictions Management), каквито те ги виждат, са безполезни. Прави ги безполезни възможността нещата да се копират, без при това да се унищожава оригиналът. Оттам нататък, каквото и да се прави, нещата не са защитими на практика.

Накъде ще избие това ли? Новите начини на разпространение, и свободното изкуство, са една от възможностите. Има и други. Принципът “като не може да защитим произведенията, дай да плашим потребителите” е обречен да се провали – хората в един момент ще разберат, че той не работи на практика, и ще престанат да се боят. Уви – защото ще се е получил поредният ефект на лъжливото овчарче, и истината ще е блеснала за сметка на сринатия авторитет на закона и реда.

Торент технологиите са твърде лесни за вземане на мерки срещу тях. Други P2P мрежи обаче не са. Нищо чудно не след много време “праводържателите” вече да ни разрешават ползване на торент технологията, и да ни тласкат към нея, само и само за да ни изкарат от ползването на други мрежи. В което ще са ни набутали сами.

В подкрепа на това, смятам в този запис (и вероятно някои следващи) да разкажа за други P2P мрежи. Съвсем популярно, като за хора, които никога не са ги чували. И мъничко технически – за да покажа предимствата и недостатъците им.

Първата от тези мрежи ще е мрежата eDonkey.

—

Разликите межу eDonkey и торентите са няколко.

Като начало, програмите за работа с тях не са едни и същи. За Windows препоръчвам великолепния клиент eMule. Друг, макар и по-слаб според мен, е eDonkey. Трети е aMule, който има версия и за Linux. За Linux обаче препоръчвам “швейцарското ножче” MLDonkey – програмка, с която можете да сваляте също така торенти, а и да се свързвате и към още други мрежи. Напоследък то има версия и за Windows…

Като начало, в eDonkey няма така наречените торент файлове. В нея просто изпращате заявка за търсене до сървърите (един или повече), с които се е свързал клиентът ви (ще рече, програмата, която използвате за връзка с тази мрежа). След известно време (най-често няколко минути) вече разполагате със списък на файловете, които отговарят на условията за търсене. Избирате си от списъка каквото ви интересува (например като цъкнете върху него), и то започва да се сваля.

Откриването на сървъри е лесно – клиентът ви още при инсталирането идва със списък от най-популярните сървъри. В списъка има сървъри от различни държави, различно известни, така че шансът да са затворени всички е твърде малък. Свържете ли се дори веднъж с работещ сървър, ще можете да изтеглите от него що-годе актуален списък на повечето работещи към момента сървъри. Можете да се свържете и с повече от един сървър (даже е препоръчително).

При свързването често ще срещнете понятията “High Id” и “Low Id”. Те означават дали имате реално IP, и портовете ви за връзка с мрежата не са блокирани от файъруол (тогава сте с High Id), или сте с вътрешно IP, излизате през гейт, или пък имате файъруол, който блокира портовете на eDonkey мрежата (тогава сте с Low Id). Първият вариант е определено за предпочитане – тогава ще можете да обменяте информация с много повече хора, така че ще сваляте по-бързо. Също, някои сървъри няма да ви допуснат да се свържете с тях, ако имате Low Id… Но и да сте с Low Id, не се плашете. Пак се работи добре. 🙂

Както търсенето, така и свалянето при eDonkey e по-бавно, отколкото при торентите. Следете в списъка намерени файлове на колко места е намерен файлът – и най-вече, колко от тях са обозначени като “Available”. Файлове, които ще намерите на 10 или повече места, могат да слязат и за ден; ако местата са повече – по-бързо. Файлове, които ги има само на едно място, може и никога да не слязат – или да слязат само отчасти, и да блокират така завинаги.

Въпреки това обаче, eDonkey мрежата е просто безценен източник. Неведнъж съм се смайвал какви количества легални и полезни неща, които другаде ги няма достъпни, се намират в нея. А за нелегалните – … Не ви препоръчвам обаче да смъквате и пускате безконтролно програми – шансът да зомбирате машината си е чудесен, или по-точно ужасен. Дропери, ботове, троянски коне, backdoor-и – свалете двайсетина програмки наслуки, и и вероятно ще имате пълна колекция от всички видове malware, известни на компютърния свят. (Плюс може би още няколко неизвестни засега.) Особено висок е процентът на тези “късметчета” сред различните кракове.

Качването на файлове в тази мрежа също е по-лесно, отколкото при торент мрежите. Няма нужда да генерирате торент файлове и да ги давате някъде. Просто поставяте файла в директорията си за достъпни файлове (или обявявате дадена директория за достъпна), и толкова. Удобството е майка на успеха. 🙂
Технически също има разлики – и те са важни.

При торентите централният тракер пази (ако администраторите му са достатъчно глупави, примерно ако са в България) данни откъде е дошъл и накъде е отишъл всеки бит. Дойде ли някой любопитен, има какво да научи… В eDonkey мрежата сървърите не следят кой към кого какво прехвърля – в най-лошия случай може да се докаже, че сте търсили някой файл, но не и че сте го сваляли. (Принципно, ако някой е търсил и открил при вас даден файл, може да се докаже пък че го имате, или че сте го имали – но това е малко по-трудно.)

При eDonkey мрежата не съществува понятието “торент, валиден само за еди-кой си тракер”. Ако файл е достъпен в мрежата, той е достъпен. Ако даден сървър е отпаднал по някаква причина, хората се изместват към други сървъри, и мрежата се възстановява. Например когато полицията затвори сървърите на Razorback2 – дълго време гръбнакът на eDonkey мрежата, по-важни за нея, отколкото е The Pirate Bay за торентите – мрежата се съвзе до пълна функционалност за само няколко дни. (Ехооо, Швеция, някой прави ли си изводи?)

Най-сетне, мрежата eDonkey има една доскоро уникална надстройка – концепцията Kademlia. Ще се спра на нея по-подробно.

Сигурно вече сте се сетили, че това всъщност е познатото ви “кадемлия”. Когато чух думата, първата ми работа беше да проверя кои са авторите. Хич не се учудих, когато се оказа, че основният автор на концепцията се казва Петър Маймунков – ако и да работи в САЩ. 🙂

Идеята на тази концепция е да се направи мрежа, в която няма централни сървъри, а всеки клиент е и сървър. Нещо повече, мрежата отлично разпределя натоварвания и ресурси между членовете си. Ако нейни “възли” бъдат изведени от строя, мрежата продължава да се плете около тях. Заявките за търсене на файлове биват препредавани от един възел на друг, резултатите се връщат обратно по веригата. Най-сетне, възлите обменят информация и за други възли – достатъчно е да имате адреса дори само на един възел, чрез него ще издирите колкото други искате.

В eDonkey мрежата тази концепция е имплементирана, уви, по два различни начина – Overnet (поддържа се от eDonkey), и Kad Network (поддържа се от eMule). Двата начина са несъвместими помежду си; някои клиенти, примерно MLDonkey, поддържат и двата. Но и така вършат чудесна работа.

Базираната на Kademlia мрежа е на практика неунищожима. Дори ако успеете да изведете от строя над 90% от възлите й, тя продължава да е свързана мрежа. Съдържанието на файлове в нея може да намалее, заради многото липсващи машини; свърже ли се към нея обаче новодошъл, той за по-малко от час е напълно интегриран. Опитите “сървъри” да бъдат изваждани от нея са от точно толкова полза, колкото опитът да откриете и да убиете царицата в кошер, в който всяка пчела е царица. (В предишния запис си позволих да обсъждам антиспам система от програми, базирана на подобна топология – но това е различна тема.)

Полезна информация е, че при затварянето на Razorback2, надстройките Overnet и Kad Network бяха на практика незасегнати, и мрежата продължаваше да работи през тях. А до няколко дни се включиха и още големи сървъри, списъците се актуализираха, и системата се възстанови.

Забелязвам, че идеята харесва на създателите и на други протоколи – популярният торент клиент Azureus, например, в най-новите си версии вече поддържа нещо като “разпределен тракер” – добър аналог на безсървърните системи. Винаги съм мислел, че правилният вид намеса на държавата стимулира техническия прогрес. Който не вярва, ето му пример. 🙂

Така че, ако някой реши да ограничава свободата на обмен на информацията, като удари торент тракерите, само ще избута потребителите към по-трудни за удряне мрежи. eDonkey, заедно с Kademlia-базираните надстройки, е добър пример.

А има и други, още по-неуязвими мрежи. Но за тях – друг път. 🙂

There are a lot of solutions proposed to solve the spam problem. Most of them, however, were nowhere near the goal.With one exception: the group of solutions that empower the spammed user to retaliate against the spammer.

The spammers met with indifference all other measures against them. The reaction against this group, however, was instant and aggressive. Remember the famous Lycos screensaver, or The Blue Frog projects? Spammers spent a well of efforts and money against them – hired lawyers, bribed officials and key personnel, rented botnets to mount DDoS attacks… Thus, they acknowledged that this measure scares them. And it does because, unlike all others invented to the moment, it was going to be effective.

All these projects shared a weak point – they relied on central servers. The spammers immedially identified this to be the weakest link, and attacked exactly there. The attack against the central servers proved to be invariably lethal.

The Okopipi project now attempts to continue this work. Unhappily, it has the same weakness – it is based on central servers. This time, the servers will stay hidden – but until when? To be of any use, they will have to surface in some way, directly or through some gates. And these outlets will quickly meet their fate – the spammers will find them before the ordinary users do, and will take them offline.

The only solution to this problems seems to be a serverless network topology, where every retaliation client is also a server that gives connectivity to the entire network. A good example for an appropriate network topology is the Kademila concept.

This concept is used until now mostly in file sharing networks – Overnet, Kad Network, newer versions of Azureus, etc. It has proven to be flexible and balanced the load extremely well. If nodes are taken down, eg. due to a DoS attack, the others re-knit the network quickly. And if the attack is moved against new nodes, the old ones spring back to life, and restore the network again. For example, when the main server of the server-based eDonkey network – Razorback2 – was taken down, it took several days for the network to reappear again. Its Kademlia-based overlaying protocols – Kad Network and Overnet – were practically unharmed. An analysis shows that one would have to take down more than 95% of a Kademlia-based network to impair its functionality. (This is valid for a network with 1000 nodes – a network with 10 000 nodes will be still knitted even if 99% of the nodes are offline, and will be able to re-involve them in less than an hour.)

For this reason, I would propose to make the client part of the antispam retaliation package able to connect not only to a central server, but also peer-to-peer through a Kademlia-based protocol – or entirely through it. This would make this antispam retaliating network practically indestructible – the worst nightmare of every spammer.

To stay ahead of the DoS atatcks of the spammers, such a network will best start with at least several thousands of nodes, by publishing their list at as many places as possible, at the same time. The spammers will attack quickly, but taking instantly down all these nodes is not realistic. And meanwhile new people will join, and add new nodes. Given the popularity of the subject, I’d expect that the number of the nodes will exceed 200 000 on the first day, and one million at the end of the first week. Destroying so large Kademlia-based network will be beyond the resources of anyone.

Creating such a client will not be a big problem. If it is free software / open source, licensed under GPL, the programmer(s) will be able to use a vast pool of GPLed code. For example, the Kademlia connectivity may be taken from the sources of eMule. A good coder will be able to implement all basic functionality needed within a week; a month of work will yield a stable, cross-platform product.

A good product will require more work. For example, a PKI abilities will be essential for the product updates and the passing of information about spams sent. But, still, a group of developers should be able to deliver such a product in a couple of months. A good security audit will take more time, and is absolutely essential – if there is anything that the spammers would seek to compromise, it will be this product. But, still, it is within the abilities of an antispam group of enthusiasts.

Once the app is ready, it can be distributed among friends, until the desired starting number of nodes is achieved. Also, at this time it will have to be uploaded to as many servers as possible, either without a description, or under a negotiation with the server admins to unveil it at a given moment. When the moment comes, the full list of all the nodes should be published at as many times as possible, in order to keep it accessible, too. Periodically, lists of new nodes may be added, too.

The spammers will quickly realise that fighting the problem electronically is impossible, and will try to do it legally (or, at least, to scare the potential users). So, a good legal preparation will not harm the idea. Another ways of fighting may include sending a lot of fake spam about legitimate sites, so the client app should either require manual approving of spam, or support whitelisting, or both.

Finally, do not think that such a network is a solution to all the problems. One could use it, for example, to mount a DDoS attack against an e-shop that refuses to pay a racket, by sending fake spam about them. Other illegitimate uses are possible, too, and probably will be made, both for a profit and to discredit the idea. But if the main source of funding for the spammers dries up, they will have less and less resources to do mischief.

And the world will be better. 🙂

Покрай противостоенето между bezmonitor.com и ИК “Труд”, поддръжниците на “Труд” често ми задават този въпрос. Защо вдигам шум? Защо не се спазаря с тях тихомълком – така съм щял да постигна повече. И, изобщо, защо ругаем ИК “Труд” толкова? Там работят нормални и чудесни хора, да ида да ги видя, ако не вярвам.

Предполагам, че същият въпрос важи и за всеки, който подкрепи сайта на Виктор. Всеки има право на свои отговори на него. Аз също – ето моите.

Като начало, това за работещите в ИК “Труд” е страшна и тъжна истина. Огромното мнозинство от тях наистина са чудесни, свестни хора.

Защо страшна и тъжна тогава ли?

Без приличен доход трудно се живее. А в България приличен доход взимат почти само шефовете на големи ИТ фирми и бодигардовете на наркобосове. Не се шегувам! За страна с цени като нашите приличен доход е поне 2000 евро на месец. (В Западна Европа, с нейните почти същите цени, това е мизерен доход.) На практика всички взимаме далеч под него. Претоварва ни финансово дори базовото биологично оцеляване, ако останем без работа за повече от месец-два. А нормалните дреболии и радости от живота най-често не можем да си позволим, дори ако имаме работа.

Един мой познат казва: “Огънаха ни дотам да мислим само за хляба”. Не за хляба – за парите. Когато парите са биологичното ти оцеляване, прекалено лесно се научаваш да ги цениш повече от много други неща. Понякога – повече от достойнство, морал, нравственост, човечност… Научаваме се на това не от добро, не лесно и не доброволно – чудесните и свестни хора не се предават лесно. Но натискът е силен, и непрекъснат. И много от тях се предават. Други са на косъм от това да го направят – ако бяха независими, биха надигнали глас срещу липсата на морал, но когато парите им зависят от мълчанието им, не смеят. Не са сребролюбци, просто парите са оцеляването им. Нали?

Екипът на ИК “Труд” се състои почти само от свестни и добри хора. Просто повечето от тези хора вече са стигнали дотам да поставят парите над морала и нравствеността. А тези, които още не са, вече не смеят да се обадят… Не са стигнали ли? Кой написа онова писмо до Виктор? Кой му предложи, ако той иска слепите да имат достъп до тези текстове, да рекламира (безплатно) платения им сайт?… Така че – съжалявам. Стигнали са. Доказаха го документално.

И сега какво? Да ги избием? Да ги мразим? Да ги плюем? Не върви някак. Все пак са иначе свестни хора… Да, ама направиха това безобразие. Да ги галим по главите и да им се радваме? Пак не върви… Какво да правим с тях?!

Мисля, че имам отговор – всъщност, че е очевиден.

Още свети Августин съветва: “Мрази греха, но обичай грешника”. Аз не съм духовно лице, но съм лекар по образование, а и по душа – а лекарите по дефиниция мразят болестта, но обичат болния. Поне тези от тях, които не са поставили парите над достойнството си, морала и човечността… Мисля, че отговорът се крие тук.

Мисля, че екипът на “Труд” са повечето чудесни хора, които просто… са допуснали грешка в развитието и израстването си. Твърде лесна за допускане в реалността ни, уви! Допуснали са парите да натежат в ценностната им система над достойнството, над морала и човечността. Вероятно без сами да забележат как е станало. Без да осъзнават, че писмата им до Виктор означават точно това… Мисля, че от тези писма говорят не чудесните и свестни хора, а болестта, която неусетно ги е заразила. И без която те сигурно биха се чувствали по-добре, по-щастливи.

И най-вече – по-богати. Защото има неща, които не можеш да купиш – нещата, които не се притежават, а са част от теб. Не каквото имаш, а каквото си. Винаги, когато някой иска да те отслаби, ти предлага да се откажеш от неща, които си, в замяна на неща, които се имат. Защото нещата, които се имат, могат да ти бъдат отнети, по един или друг начин – но нещата, които си, само ако ти сам ги предадеш… Затова и нещата, които си, по дефиниция струват повече от всички неща, които се имат.

Разберат ли го, тези хора няма да изпадат в срамни и жалки ситуации. Няма да са посмешището и боксовата круша на всеки със съвест в Интернет. Няма, когато Комата тропне по масата и им каже: “Писна ми да ми опявате колко сте ми платили! Да ви върна ли парите, и да си взема преводите?”, те да мигат на парцали. Да не вярват на ушите си, че е възможно някой да се откаже от взети пари – и да потъват в земята от срам, без сами да разбират защо точно. (А то е, защото те самите не са способни на такава постъпка – и дори не защото не са способни, а защото някога са били способни, но са продали това си качество.)

И, ако не разбират другото – поне няма да загубят приходите и печалбите си, без да разбират как така, защо така, и кой нави всички тези хора да ги бойкотират. Време е да се убедят на собствен гръб, че моралът и човечността струват повече от парите, дори когато се изразяват в пари.

Това е, което мога да им предложа. По един, или по друг начин, по лесния, или по трудния. Мога го не защото съм свръхвлиятелен, и съм заповядал волята си, а защото техните действия обединиха обикновените хора срещу тях, зад мнението, към което съм се присъединил. Да се поправят и извинят, въпреки предизвикателната си позиция от предишното писмо – или да се сблъскат с финансовия бойкот на възмутените хора. Изборът е техен, и аз не мога да го направя заради тях. Бих искал да им помогна да направят верния – но нямам как. Изборът е техен.

Това е, което определя как смятам да се отнасям към екипа на ИК “Труд”. Със симпатия и желание за помощ към тях като хора – но с погнуса и отвращение от това, което направиха. С толкова погнуса и отвращение, че отсега нататък ще могат да се радват на симпатията ми единствено когато решат да поправят грешката си. Да се излекуват от болестта – тя е, което всъщност мразя, гнуся се и се отвращавам от него. (Сигурно и не само аз.)

В момента съставям списъка от действия, които смятам да предприема спрямо тях. Ще уточня и прецизирам окончателно този списък в близките няколко дни. След това ще го публикувам, и ще призова всички да помагат за изпълнението му… Толкова за тях.

… А животът отвън тече, и е пълен с хиляди чудесни неща. С пролетни аромати, с гледката на снежна Витоша над опърления от жегата каменен град. С всекидневни чудеса, красоти, идеи, които вече започват да се разотиват от опашката, която чака да бъде описана в блога ми. Отчаяни, че надали някога ще се доредят.

Ще ви опиша. Имайте търпение, моля ви. Изчакайте мъничко. Просто в момента водя битка – твърде важна битка. Като лекар, който се бори за нечие здраве.

Битката за човечността около нас.

Първо – в безплатните вестници. После и в другите. 🙂

— 8< ---

ТО СЛЯПОТО ОКАТО ПРАВИ

Имам предвид Интернет.

В мрежата понастоящем се вихри разгорещена дискусия по повод конфликта между издателство „Труд” и сайта bezmonitor.com

Това е специализиран сайт за незрящи, създаден от Виктор Любенов през 2001 г. Той предлага необходимите за сляп човек компютърни програми, с които да може да ползва всички улеснения, които компютрите предлагат на виждащите хора.

На сайта е качена и библиотека, предлагаща на незрящите изключително добра подборка от книги в електронен формат.

След подробно запознаване със Закона за авторското право и сродните му права, Виктор решава, че публикуването на тези произведения в предоставения вид не нарушава този закон. На входа на библиотеката той е поставил надписа: „Текстовете по-долу се появяват за първи път в електронен (файлов) вид. Това става при стриктното спазване на закона за авторското и сродните му права”. Позовава се на член 24 от закона, позволяващ възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба.

Сайтът на Виктор е безплатен и той няма никаква финансова изгода от него. Този сайт е носител на Националната награда „Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категорията „Електронно издаване и нови технологии” за 2005 г. Съучредители на наградата са Националният център на книгата, Министерството на културата и Община Пловдив.

На 9 май 2006 г. Виктор получава имейл от ИК „Труд”, с който те го приканват да свали от страницата си произведенията, чиито авторски права са тяхна собственост – творби на Елин Пелин и Ангел Каралийчев, Хашековият „Швейк”, „Хъкълбери Фин”, разкази от Чехов, „Пътешествията на Гъливер” и още няколко класики. Това е стандартно писмо, разпратено от издателството до всички сайтове, където са публикувани тези произведения. Виктор е меко казано изненадан, но още същия ден сваля от страницата въпросните текстове.

Ала също и оспорва претенциите на издателската къща.

След като д-р Григор Гачев емоционално описва в блога си (www.gatchev.info/blog) случая, следва бурна реакция. Издателството е засипано с възмутени електронни писма.

„Труд” отговаря с отворено писмо (публикувано в същия блог), в което настоява, че съвсем законно търси правата си, като се позовава на факта, че произведенията са качени във формат, достъпен и за зрящи. Но предлаганият от тях вариант за поставяне на линк от страницата на Виктор към техния портал знам.бг е с платен достъп:

„Т.е. свободното съдържание остава, но то ще бъде при онези, които са заплатили правото да го ползват. Да имате нещо против?

Същото сме предложили на г-н Виктор Любенов”.

Библиотеката на Виктор е безплатна. Предложението на „Труд” отново поражда обвинения в печалбарство.

Никой закон не е съвършен, защото законите са създавани от хора. След юридическа проверка Виктор може в крайна сметка да се окаже и нарушител.

Но дали точно буквата на закона е онова, което си струва да се следва в случая?

И не е ли това добър повод да бъде прецизиран самият закон, за да не бъдат ощетявани хора като Виктор, от каквито нашето съвремие има ужасяваща нужда?

Светлана Комогорова – Комата

— 8< ---

И една добавка от мен, доста закъсняла: От няколко дни вече има официален сайт на протеста срещу действията на ИК “Труд” – protest.bloghub.org. Оттам ще може да се научи повече за случилото се, и за това, което ще се случи. 🙂

Вчера публикувах тук отвореното писмо на ИК “Труд”. И реших – на всяка цена ще изчакам един ден, преди да отговоря. За да се успокоят емоциите ми, за да не кажа тежка и невярна дума. Лесно е в такъв момент – а това, което искам, е истината.

Денят обаче мина, а прочета ли писмото, побеснявам точно както първия път. Иска ми се да се въздържа от епитети, определения и други подобни литературни форми. Не зная дали ще успея – понякога те са единственото езиково средство, способно да опише адекватно нещата. Поне ще опитам.

—

Уважаеми колектив на ИК “Труд”,

Прочетох вашето “Отворено писмо”. И отново не мога да повярвам на очите си, точно както когато прочетох и писмото ви до Виктор.

Вместо да признаете грешката си, и да се извините за нея, вие се опитвате да се скриете зад куп лъжи. Но не разбирате, че именно този подход е, който отприщи по вас лавината от писма, която получихте. Не зная как очаквате да получите нещо различно от още от същото. И, най-напред, опровержение на казаните лъжи.

Вие твърдите, че са се чули мнения “от едната до другата крайност” по въпроса за действията ви. Но удобно пропускате съотношението им. Под един процент от изказалите мнения подкрепиха позицията ви – и от тях повече от половината са професионално обвързани с ИК “Труд” (което някои се опитаха да скрият зад анонимност). Не зная има ли в обществото ни въпрос, който да получава толкова висока подкрепа, независимо колко далечни от компютрите, Интернет и вероятно и от “пиратството” хора се присъединяват към диспута.

Твърдите също така и че “беше направен опит да се даде още по-широка гласност на проблема и да се въведат водещи български медии”. Няма да ви питам откъде го знаете. Но и вие не ни питайте откъде знаем как сте уговаряли тези медии да не се въвличат. А знаем освен това и колко ще издържат уговорките, когато проблемът стане известен и без тях, и ги постави в положението на медии, които по поръчка крият събития от аудиторията си.

Вие пишете, че “Елин Пелин се е препитавал чрез перото си. Той е завещал своя труд на наследниците си, както вашите дядовци са завещали къщите си”. Но внимателно подминавате въпроса какво прави Елин Пелин класик на българската литература, а нашите дядовци – не. Класикът е класик именно и точно с това, че принадлежи на целия народ. Иначе е обикновен литературен занаятчия.

Чрез превръщането на класики н а българската литература в обикновена стока, вие превръщате създателите им в обикновени занаятчии. Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Йордан Йовков – за продан, на кило, като картофи или суджуци!… Техните творби са България, точно както примерно “Мила Родино”, или “Питат ли ме де зората”. Ако Цветан Радославов или Михайловски бяха все още в авторски права, щяхте ли да събирате пари от ученическите хорове по 24 май, защото ги изпълняват?… Задавам отговори. Щяхте, естествено. Авторски права. Собственост, ваша. Закон. Нали?

Ако Елин Пелин, Ангел Каралийчев и Йордан Йовков бяха живи, как биха реагирали на идеята да отнемете от слепите книгите им, за да можете да печелите пари от тях? Щяха ли да кажат: “Правилно! Майната им на слепите, това е моя собственост, аз се храня от нея, законът ме пази”? Или щяха без колебание да разрешат използването на творбите им от незрящите свободно и безплатно?… Позициите ни по въпроса сигурно се различават. Но моята се опира на вярата, че писателите и творците са хора с ум и съвест – а вашата на лъжата, че те са лекета, способни да тъпчат гуши на гърба на инвалидите. Вече повдигнах този аргумент в своето писмо, и не очаквам да получа отговор на него.

Вие пишете: “Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят – защото трудът им не е защитен”. Истината обаче е, че този конкретен спор защищава приходите не на учените, преводачите и писателите, и дори не на наследниците им – а лично вашите. И не всичките тези приходи, а частичката от тях, която би дошла от джоба на инвалидите. Това променя нещата съществено, нали?

Вие пишете, че това, че забранявате свободното разпространение на книги, и това, че пречите на слепите да четат, били лъжи. И двете обаче са голата истина. Свободно разпространение, и разпространение САМО срещу заплащане са различни неща, драги – иначе защо предприемате тази инициатива?! И да, незрящите обикновено четат далеч повече от зрящите, защото книгите за тях са огромен прозорец към света – а имат далеч по-малко средства, с които да ги плащат, така че няма да могат да използват “любезните” ви услуги… Нужно ли е да казвам повече за лъжата и истината?

Нужно е. Вие твърдите, че в сайта bezmonitor.com съдържанието не е в специален формат за незрящи, а във вид, който може да бъде четен от всеки. Това също не е вярно, или поне не е точно. Някои от книгите действително са във вида, в който са били предоставени на сайта – тоест, добре видими и за зрящи. Повечето обаче изглеждат грозно за зрящите, и на много им личи как ненужните за незрящите картинки и оформления са били махани. В немалко ще намерите правописни грешки, които са фрапиращи за всеки зрящ, но за незрящите са без значение – програмите за четене на глас произнасят нещата еднакво или сходно… Никой не си е давал труда да поправи тези неща – това е доказателството дали тези текстове се ползват често и от зрящи. Да, зрящи могат да ги четат, точно както могат да четат и Брайлови книги. Но при това положение може спокойно да се смята, че тези текстове попадат под чл. 23, точка 10 от ЗАПСП – “Брайлов текст или друг аналогичен формат“. Да, точното определяне оставя място за преценка и тълкуване. За щастие – защото така позволява да си проличи накъде теглят чии умове и съвести.

Вие цитирате ЗАПСП, но цитатите старателно заобикалят въпроса. Твърдите, че чл. 23 ви защищава, понеже “свободното използване на произведения е допустимо само в случаите, посочени от закона, при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението и не се увреждат законните интереси на носителя на авторското право”. При вашата дефиниция на “законните ви интереси” обаче, всяко едно свободно използване на тези произведения ги уврежда – тоест, това тълкуване обезсмисля чл. 23 от закона като цяло, и по тази причина е очевидно невярно… Вие претендирате, че bezmonitor.com нарушава закона, (чл. 23, точка 10), понеже текстовете там били достъпни не само за слепи. Но Брайловите книги само за слепи ли са достъпни? Или пък ЗАПСП го изисква някъде?… Дали ги четат кой знае колко зрящи, писах по-горе.

Вие пишете “Двете страни търсехме възможност за излизане от подобна ситуация. За съжаление, тя не беше намерена.” Виктор има какво да разкаже по въпроса защо възможността не беше намерена, и как я е търсила едната от страните. И се надявам да го направи.

Не мога да се сдържа обаче да не отговоря на казаното от вас в тази връзка: “Това, което не е достояние на всички вас е, че ИК “Труд” предложи да се направи ‘линк’ от www.bezmonitor.com към www.znam.bg, където са качени или ще бъдат качени тези произведения.” Ще подмина признанието, че вие дори не сте качили някои от въпросните произведения за достъп. Но не мога да подмина предложението ви – за благодарност, че отрязвате свободата на четене на слепите, и че се опитвате да трупате печалба на точно техния гръб, вие им предлагате да ви рекламират!!!… Нямам думи. Но, кълна се, ще се постарая това предложение наистина да стане достояние на всички хора, които познавам! Нека те сами преценят какво представлявате, и желаят ли да имат каквото и да е общо с вас – например да наливат пари в бизнеса ви, в чието име правите подобни предложения!… Защо идеята беше отхвърлена при дискусията ще оставя да се сещате.

Най-сетне, вие твърдите: “Прави се огромен проблем от нещо, което е никакъв проблем”. Въпрос на гледна точка е. За някои липсата на морал, нравственост и човечност може да е никакъв проблем. За нас обаче тя е огромен проблем, и ще продължи да бъде такъв, докато я има. Огромен проблем е и за 99% от хората, разбрали за случая – а скоро това ще бъдат всички българи, които са прочели дори една книга през живота си.

Мога да изреждам и опровергавам и още от лъжите ви, но няма смисъл. Всъщност, единствените съществени аргументи, които прилагате, са: “Правата са наши, вадим пари от тях, и няма да ги дадем, дори за инвалиди”. А такъв тип хора обикновено разбират от само един вид аргументи, така че ще получите точно него.

Може правата и да са ваши. Но скоро те ще са единствено финансова дупка, и петно на позора. Ще съжалявате и ще проклинате, че ги имате на тази цена… И това ще бъде постигнато с желязно и неоспоримо законни средства. Скоро масовият българин ще ви помни само с едно – че сте издателството, което бръкна в джоба на слепите.

И с нищо, и за нищо повече.

—

Иска ми се да кажа още много, и по-остри думи. Предпочитам обаче да ги заменя с действия – напълно и неоспоримо законни, но жестоко хапещи тези хора, които не виждат никакъв проблем в това да дерат печалби от зазиждането на прозорец към света на слепите, и да им предлагат като “решение на проблема” да ги рекламират безплатно. По единствения им чувствителен орган – портфейла.

Ще прегледам старателно дискусиите, водени по блоговете, и ще събера всички ценни идеи. И аз имам свои, които пазех засега настрана. Воден от надеждата, че е абсурдно в “Труд” наистина да мислят така, че сигурно нещо са се объркали, и като разберат каква е работата, ще се извинят… Бил съм наивник. Но повече няма да бъда. Ще изложа тези идеи до два-три дни в подреден, точен и културен списък. Ще създам условия за реализирането на тези от тях, за които мога. И ще действам по идеите.

Пръснете новината за случилото се, и разказа за това как се държат от “Труд”, още повече! Първите медии вече проявяват интерес. Преследвайте и останалите. Пишете по блогове, разказвайте на познати, пръскайте веста навсякъде! Докато в България не остане човек, който да не знае какво са направили от ИК “Труд”. Пък нека си прецени сам какво отношение ще вземе.

И, като начало, ще изпратя отговора си до “Труд” в писмо, както изпратих и предишния. Нека разберат, че вместо да убедят когото и да било, само са сгафили още повече. Че изборът им не е между това да отстъпят и това да спечелят – а между това да отстъпят, и това да бъдат смачкани от възмущението на хората.

Изпратете и вие вашите. Такива… лекета, да бъда културен, трябва да получат каквото са заслужили.