Grigor Gatchev - A Weblog

От няколко дни се чудя как да забутам плана със събирането на подписи за оставка на правителството и парламента му. Писна ми Орешарски и компания да се фукат, че имали 200 000 души подкрепа, а ние да нямаме какво да им отговорим… Но все не смогвах. Докато днес, на връщане от митинга, не реших – колкото и да съм уморен, нямам право да отлагам повече.

Отидох до офиса и сглобих на бърза ръка бланка за подписи за оставка на правителството на Пламен Орешарски и излъчилия го парламент. След кратко чудене скалъпих и указания как да се процедира, плюс основния ми аргумент срещу това правителство, за гърба на листа. Утре ще мина през някой евтин ксерокс и ще направя стотина копия. А довечера ще ги раздавам сред протестиращите, когато тръгнат на шествие. Нека попълват, ксерокопират и на свой ред раздават.

И ще ходя всеки ден, когато смогна, да събирам обратно попълнените листове. Още не зная къде и как точно ще ги представя. Но ще се постарая да разбера. А междувременно ще се опитам да пиша от време на време колко подписа са събрани, поне при мен. Сигурно няма да съм единственият, който събира, така че данните ще са непълни. Но може би с обща помощ ще сглобим картината…

Първата разпечатка се получи некачествена – линиите на таблицата бяха твърде деликатни и надали биха излезли на ксерокс. Наложи се да направя втора. Пъхнах ги в един прозрачен плик, минах през магазина и се прибрах в къщи с поръчката на жена ми.

И върху едната от разпечатките – с подписа на продавачката в магазина. Момичето просто видя какво държа в ръка и реагира мигновено.

Ако се интересувате откъде можете да свалите бланката за подписи, за да я разпечатате – ето я тук.

Вчера, уви, отново съм си тръгнал буквално десетина минути преди рязка промяна в ситуацията.

Отряд полицаи, въоръжени с палки, са атакували и буквално пребили част от демонстрантите, за да отворят проход за автобуса с депутатите. Не бих се учудил някои от демонстрантите да са отговорили на атаката, но на видеозаписите от телевизиите ясно се вижда, че повечето не предизвикват агресия с нищо – просто полицията започва да ги бие без причина. Което значи, че някой трябва да излезе от правителството и да влезе в съда, а след това и в затвора.

Не това обаче е най-важното в момента. Въпросната непредизвикана употреба на груба сила е преломна точка. От нея нататък има две възможни развития.

Едното е повечето протестиращи да се уплашат и да притихнат, и на следващия ден да има не повече от две-три хиляди души. То би значело, че стратегията на правителството – гьонсуратлък и груба сила – е правилна и е в състояние да смаже протеста. (И че изходът от ситуацията е Терминал 2.)

Второто е хората да се разлютят и да се съберат още повече, отколкото бяха през нощта (а се бяха събрали доста). То би значело, че стратегията на правителството е грешна. Че тенденцията при употреба на сила би била не страх и заглъхване, а разлютяване и клонене към експлозия. Иначе казано – че този протест малко по малко създава новия българин. Този, който е способен да не чака проблемите на България да бъдат решавани от външни сили, а да вземе нещата в свои ръце.

Днес цял ден се чудех накъде ще тръгнем. Да мисля ли за продаване на жилището и еднопосочни билети за чужбина, или за борба да помогна да си оправим страната… Успях да отида на протеста чак около 20:30 ч.

Хората бяха в пъти повече, отколкото през най-масовите моменти през нощта. Трудно ми е да кажа колко, вероятно някъде между 20 000 и 40 000 души. Площад „Народно събрание“ беше изпълнен от загражденията пред парламента до стените на сградите наоколо плътно като автобус в час пик. Отделно големи маси хора сновяха загражденията и търсеха къде да застанат и да изкажат недоволството си. Зад загражденията стояха полицаи рамо до рамо, още се разхождаха вътре, но изглеждаха малко пред насъбралите се хора. Беше се случил вторият вариант.

Малко по-късно, вероятно около 22 часа, на повечето от протестиращите им омръзна и се разотидоха. (То и какво да чакаш – нали Миков отмени днешното заседание на парламента, та беше празен.) Полицията разреди пазещите загражденията – първо през половин метър, след това през метър-метър и нещо, след това по човек на пет-шест метра. Когато си тръгнах, около 23 часа, на загражденията надали имаше и по един полицай на десет метра. Както обикновено, бурните викове и патардия откъм протестиращите изобщо не пречеха на напълно спокойните разговори, които някои от тях водеха с полицията. Изглежда опитът нещата да бъдат докарани до гражданска война не успя. Засега.

Междувременно БСП проведе спешен пленум, който продължи до късно. (Което и очаквах – да видят към кой от двата горни варианта ще поеме протестът, за да знаят как да реагират.) Избраха да окажат твърда подкрепа на правителството и да заявят, че въпросът за оставката му не стои. Без да им пука, че протестиращите не се уморяват, а се ядосват, и подкрепата за тях в страната расте. Все повече се боя, че протестът ще се радикализира все по-често и по-силно. Да, като потече обилно кръв, правителството ще трябва да си отиде. Защо обаче е нужно?!

Между другото, на пленума Янаки Стоилов направи признание, на което моля всеки да обърне внимание. Той каза: „По-добре правителството да работи под граждански натиск, отколкото да подаде оставка и да обрече на подобен натиск всеки следващ кабинет.“ С други думи, потвърди едно към едно думите ми за причините зад реакцията на БСП и компания – че основната им цел е отново да ни отучат от протестиране. Да ни свикнат пак да мислим, че протестите са безсмислени и с тях никога нищо не се постига.

И точно за това, повтарям за пореден път, е толкова важно на всяка цена да огънем и отпратим това правителство. Успеем ли, следващите правителства ще трябва да работят в наша полза и да си мерят краденето и гьонсуратлъка. Не успеем ли, им даваме карт бланш да ни дерат и доят завинаги.

Друго, което ми направи впечатление, беше практическата липса на репортери и камери. Обикновено по това време все още има поне два-три екипа. Не зная дали интересът им е бил насочен към пленума на „Позитано“ 20, или им е било скръцнато със зъби от Миков и компания да бъдат по-„национално отговорни“. Любопитен съм да разбера.

И имам идея. Предостатъчно хора, които подкрепят идеите на протеста, имат добър опит в стрийминга на видео. Немалко от тях имат и ресурсите да стриймват за доста приличен брой потребители. С мъничко организация и няколко подръчни камери вероятно спокойно бихме могли да осигурим постоянно излъчване директно от митинга. За много хора в България ще е полезно да виждат какво става със собствените си очи. Крайно време е протестът да си има и телевизия. Може би това ще помогне да предотвратим насилие и кръвопролития. Където непрекъснато излъчват пряко камери, нито провокаторите имат особено желание да творят безсмислено и непредизвикано насилие, нито полицията.

… Ще успеем ли да избегнем радикализацията и гражданската война? С такива гьонсурати в правителството ще е изключително трудно. Страх ме е, че ще разберат, че е трябвало да се махнат, когато труповете се заиздигат на купчини. (Или дори чак когато започнат да загиват, един по един или на групи.) Но си мисля, че колкото повече и по-решителни сме, толкова по-добри са шансовете ни да ги махнем, без да се стигне до насилие. Демонстрацията на многобройност е убедителна за хора, които признават единствено силата. Затова и е толкова важно да се събираме колкото се може повече. Ако една седмица митингуваме по 500 000 души – това е по-малко от една четвърт от София – вероятно няма да посмеят да не си подадат оставката. Радикализира ли се и избухне ли това множество, и всичката полиция на България няма да може да го удържи, рискът за здравето и живота на гьонсуратите нараства неприемливо. Така че ще разберат ситуацията и ще се покажат адекватни на нея.

Утре пак съм на митинга. Докато не се махнат. Ако трябва, с години и десетилетия. Дължа на децата си да живеят в свободна страна – нямам правото пред тях да се откажа.

Днес се наложи да си тръгнем с Ели от протеста по-рано. Уви – оказа се, че сме изпуснали големия купон с опита да бъде спрян депутатския автобус буквално за минути! Преди това обаче видяхме доста нещо.

Най-интересното от видяното беше докарването на полицейски подкрепления. Пристигаха с полицейски леки автомобили, по трима-четирима души, въоръжени с щитове и палки. Една такава групичка успях да огледам отблизо. Не зная дали и другите са били такива, или случайно съм улучил изолиран случай, но членовете ѝ изглеждаха леко странно. Униформите им бяха чисто нови и не съвсем по мярка, и не знаеха как да държат удобно щитовете си. В същото време обаче имаха мускулест и късо подстриган вид. Личното ми предположение е, че са били служители на охранителни фирми, които са наели и маскирали като полиция. За авторитет. (Преди няколко дни, когато бяха заградили едва ли не целия център, пак наблюдавах подобно нещо.)

Хората бяха сравнително по-малко от друг път, но бяха доста ентусиазирани и решителни. Бяха твърдо решили да не пуснат който е наличен в Народното събрание да излезе. (Нямам представа защо в парламента още имаше депутати и министри по този късен час – можеха спокойно да са се измъкнали тихичко далеч по-рано. Подозирам, че идеята е протестиращите да бъдат провокирани, за да бъдат взети сурови мерки. Иначе казано, правителството след срещата с Рединг е разбрало, че няма изход. И понеже са комунисти, са решили да изберат грубата сила вместо оставката… Дано греша.

Докато пиша този запис, по телевизията тече пряк репортаж за случващото се. На половин час пеша от парламента съм – разкъсвам се между това да довърша този запис и да тръгна направо затам. Не съм поклонник на идеята депутати или министри да бъдат бити или замеряни с нещо по-сериозно от домат – предостатъчно ми е да бъдат задържани за двайсетина минути, за да видят отблизо народната любов към тях. Но не съм и поклонник на идеята полицията да бие невинни хора пред очите ми, а аз да стоя безучастен. Защото единствената вина на повечето от битите е, че сядат на земята пред автобуса. Това е нетърпимо.

Не зная дали буквално след пет минути протестиращите няма да се радикализират окончателно и да атакуват с оръжия, камъни или друга брутална сила. Боя се, че ако мачкането им продължава, в един момент противодействието с нападателни средства ще стане неизбежно. И ще започне точно това, за което писах, че не бива да се допуска. Че допуснем ли го, изходът ще е гражданска война.

Ще повторя само едно: позволим ли на мафията да ни победи, изгубим ли ситуацията, ще сме овце и роби до гроба. Днес Вивиан Рединг го каза в най-прекия възможен за политик текст: ЕС може да ни отказва подкрепа, но работата по смъкването на олигархичната мафия трябва да си я свършим сами. Където има демокрация, няма олигархия. Където има олигархия, няма и няма как да има демокрация. Двете се изключват една друга.

В такава ситуация няма неутрални. Има подкрепящи протеста с действията си и подкрепящи мафията с бездействието си. Изберете си от кои ще бъдете. От първия удар между полицията и демонстрантите, без значение чии нерви не са издържали най-напред, аргументът „аз никому не се меся“ не важи. Да не се месиш значи да помагаш на мафията. По простата причина, че безучастността винаги е помощ за злото.

Толкова засега. Отивам на площада. Преди двайсет и три години не извоювах демокрация за себе си. Време е да се опитам да я извоювам поне за децата си.

Вече почти 40 дни протестът срещу правителствената политика продължава – и няма никакво намерение да спира. Нещо повече – бавно, но сигурно съзрява.

Като начало, основното му ударение е срещу правителството и депутатството ни и мафията, която стои зад тях. Формално посланието е анти-БСП, ДПС и Атака. Протестиращите обаче дават ясно да се разбере, че мнението им за ГЕРБ не е много по-различно, и че те не са толкова директно оплювани просто защото не са на власт.

(До голяма степен това мнение е заслужено. Да, ГЕРБ не са част от същата мафия – който не вярва, е пропуснал как за пръв път в най-новата българска история ново правителство се опитва да преследва юридически старото, и то не само най-големите золумаджии, а всеки, който успее да докопа. Съ-мафиоти не се преследват така едни други. Особено в момент, в който имат общ противник и заплаха.

Но е трудно да се отрече, че Бойко Борисов се опита – крайно некадърно и безуспешно – да премахне отчасти старата мафия единствено за да сложи на нейно място своя. Че беше мъничко по-добър управник от бушончетата на старата мафия, но с твърде малко. И че ако не покаже абсолютно недвусмислено, че е престанал да бъде мафиот, ще бъде броен за такъв. А до момента той не показва достатъчно, меко казано.

Неведнъж съм заявявал открито, че той е на косъм по-малко лош от партиите на мафията. Но и че косъм хич не е много, и че основната му ценност е да поразклати системата. E, направи го – именно неговият популизъм научи хората, че чрез протести и митинги може да се постигне нещо. Затова и старата мафия сега стига до абсурди, за да ни отучи от това, да ни лиши от оръжието ни срещу нея… Но това не значи, че не трябва да се борим за по-добро от Бойко. Или за да му дадем урок, и на него и на другите политици.)

Протестиращите имат сходни, но не еднакви мнения какво точно искат. И това създава огромен проблем на мафията – толкова разнородна маса трудно се манипулира. По-концентрираните и политически хомогенни протести бързо и лесно биват излъгани накъде да вървят, така че да докарат полза за мафията. Със сегашния протест това вече 40 дни не се случва. Как се води за носа нещо с двайсет хиляди носа?

Друг интересен белег е липсата на официално ръководство. И това е най-силната страна на протеста. Благодарение на нея след толкова дни без успех хората не само не са уморени, а са и още по-решителни. Разчита се изцяло на самоорганизиране, самоинициативност и взаимна координация между протестиращите. И във Фейсбук, и на другите места, където тече самоорганизацията, хората умишлено внимават да не издигнат ръководство, което да може да бъде манипулирано, дискредитирано, сплашено или в краен случай купено от мафията. Това поставя мафиотите в трудна позиция: те са експерти по извиването на вратове, но как да извиеш врата на самоорганизиращ се мравуняк?

Ключов момент е съставът на протестиращите: големият процент от тях са не отчаяни бедни хора, а интелигенция. Хора, които имат добра работа и заплата (затова и обикновено се събират чак към 19:30 – 20 часа: малко от тях могат да излязат от работа преди 19 часа). Такива хора не само по начало са доста по-трудни за лъгане, но и забелязват опитите да им се противодейства много по-ясно и се учат да ги спират много по-бързо. За малко над месец те вече се научиха да се самоорганизират и координират за броени секунди. Досегашните митинги при повече продължителност се изтощаваха и отчайваха. Този само се превръща във все по-силен противник за мафията.

В същото време, има какво да се добави към похватите на протестиращите. Самоорганизацията на протеста се извършва основно във Фейсбук и Туитър, където нямам акаунти, така че не мога да предложа идеите на място. Но ако някой ги сметне за полезни, нека се чувства поканен да ги предложи.

Как да противостоим на лъжата за „платеното участие“

От моя опит най-сигурният начин се е оказало искането на информация. Ако някой ми каже, че протестиращите са платени, веднага го питам къде и как точно се върши плащането. Казвам му, че за 40 дни безплатно протестиране имам да си вземам сума ти пари, и ако ми даде информация, с удоволствие ще му дам половината от тях. И че да бъдат взети тези пари, които сигурно идват от зад граница, е високопатриотична задача – така те влизат в българската икономика и я крепят през кризата.

И след това се веселя на огромното нежелание на „информираните“ да изкарат честно пари. На обясненията, че на тях такива пари не им трябват. На опитите им упорито да „не чуват“, че им се предлагат немалка сума, за да кажат. На нежеланието им да са от полза за България и икономиката ѝ в кризата (въпреки че обикновено са велики българи и патриоти). И на внезапния преход от „да бе, видях го с очите си“ към „абе на жената на стринката ѝ една приятелка на съседката ѝ чула…“.

Как да противостоим на лъжата, че много хора подкрепят правителството

В най-примитивния си вид тази лъжа гласи: „Какво като няколко хиляди хора протестирате? Седем милиона не протестират, значи подкрепят правителството“. Това се оборва много лесно. Достатъчно е да се напомни, че протест в подкрепа на правителството също има, просто е над сто пъти по-малко хора. И че истинското съотношение на подкрепата и протеста е това между митингите – едно към над сто.

Един малко по-изкусен вид на лъжата е заявеното от митинга в подкрепа на правителството, че били събрали 200 000 подписа в негова подкрепа. Дали са ги събрали наистина няма да разберем никога. Нито събралите ги, нито правителството ни ще позволят тези гласове да бъдат преброени и проверени. (Което само по себе си е нелош отговор.)

Но може би си струва да организираме една акция за събиране на подписи срещу тези правителство и парламент. Така ще избием от ръцете на мафията ключовия неин официален аргумент. Ако помолим участниците в протеста да отделят по ден-два да стоят на някое място с много хора и да събират подписи, най-вероятно ще минем 200 000 подписа още първите два-три дни. (Особено ако поставим в Интернет удобни за разпечатване обяснения какво не подкрепяме и листове, разграфени за имена и подписи, или дори ги раздаваме на протеста. Ако смогна, утре може да публикувам мои варианти. И може същата вечер да донеса на протеста колкото смогна да отпечатам, и да ги раздавам на желаещите.)

Как да противостоим на лъжата, че и след избори ще е пак същото

Не, няма да е, дори ако пак влязат точно същите партии. Защото ще свалим партии, които си мислят, че всичко може и няма как да бъдат контролирани от народа. А ще влязат в парламента вече научили, че не може всичко и народът може да ги контролира и ще го прави. Ще си имат обица на ухото, няма да смеят да са чак толкова крадливи и нагли.

И още нещо. Наглостта на тези партии е политика на ръководствата им. Докарат ли политиците от тези ръководства партиите си до изритване от властта, конкурентите им вътре в партиите ще засилят позициите си. Или ще ги изместят, или поне ще ги разклатят. И в двата случая новите ръководства ще знаят, че още една подобна грешка ще означава загубата на ръководни позиции в партията им. Така че няма да им се иска да я допускат.

Как да противостоим на лъжата, че изборите не решават проблема

България в момента е именно в политическа криза. Правителство, което на втория месец има одобрение само два пъти повече от неодобрението си, е слабо. Сегашното правителство има неодобрение два пъти повече от одобрението. Вече над месец всеки ден десетки хиляди хора се събират на протестен митинг срещу него. Приятелските ни страни прекрачват дипломатическия тон, за да изкажат подкрепа на протестиращите. Назначенията на правителството стряскат и плашат всички – от собствените му избиратели до външните ни съюзници…

По-остра политическа криза би била само една гражданска война. И ако правителството продължава да се прави на глухо, е неизбежно хората да се радикализират и да се стигне и дотам. А тогава ще е актуално приемането на лустрационни закони и закони за съдене на виновниците за гражданската война, които позволяват смъртно наказание. Надали и правителството би искало подобно развитие, а води нещата право към него.

Изборите са начинЪТ на всяка демокрация да разрешава политическите кризи. Да се твърди, че те не са начин за решаване на кризата, е все едно да се твърди, че яденето не е начин да се нахраниш.

Как да противостоим на лъжата, че не знаем какво искаме

Напротив – чудесно го знаем. Искаме това правителство да се махне, веднага. Заедно с парламента, който го крепи. Преди да е продало на който ще пусне мъничко рушвет и ризите от гърбовете ни. И преди да ни е назначило за управник и висш чиновник и последния престъпник и мафиот в България. Показа се вече. Доказа се вече. Стига му толкова. Всяка минута му е в повече. Искаме да се махне веднага. Ще предлагаме варианти за после след като то се махне.

Писна ни да леем пот, за да пълним бездънните гуши на шепа мафиоти. Правихме го двайсет и кусур години. Вече няма да го търпим – ако трябва ще се борим също толкова, но ще го прекратим. Повече никога няма да приемем да живеем както досега. Стига ни. По-добре всяка вечер на протест двайсет и кусур години, отколкото както досега до края на живота ни.

… Има и още лъжи за опровергаване и предложения за правене. Ще ги давам, когато смогна.

На 16 юли е било разпратено до членовете на АБК следното писмо:

Уважаеми колеги,

АБК непрекъснато полага грижи за опазване на авторските и сродните права на своите членове. В тази връзка на 15.07 имах среща с агент Олсън от ФБР, която до края на годината е позиционирана в София и се занимава с киберпрестъпления. Тя прояви голямо желание да съдейства в нашата битка с пиратските сайтове за книги и конкретно с chitanka.info. Ангажимента е да се направят необходимите стъпки чрез ФБР за отнемане на домейна на Читанка, евентуално ограничаване на достъпа до базата данни и ограничаване на индексирането в търсачките. За целта е много важно да предоставим информация за нарушени права за книги, които ние притежаваме, а са налични в сайта Читанка. Критерият е да имате действащ договор за издаване. Особено ценни са книги на американски автори, което ще бъде мотива за ФБР да работи по случая. Всякакви други нарушения също ще бъдат разгледани.

Много ви моля до края на седмицата да пратите в АБК справки за нарушени права, съдържащи заглавие(на български и оригиналния език), автори, номер и дата на договора и докога е в сила.

Поздрави
Веселин Тодоров

Какво стои зад това писмо е очевидно – желанието на шепичка хора да минат за полезни, че да си осигурят прехраната.

Веднъж бях писал, че тези хора са експерти по рязането на клона, на който седят. Не бях прав. Експерти са по рязането на клона, на който седи който е глупав да ги слуша – в този случай българските издатели и автори. Когато постигнат каквото гонят, издателите и авторите ще са на улицата, а нашите „експерти“ просто ще отидат да съсипват нещо друго. Защото ако има нещо, в което да са наистина експерти, то е да излъжат някого, че са от полза за него.

С какво лъжат издателите, че са полезни, знаем всички. Интелектуални права, авторски права. Читателите са крадци, те са най-злите ви врагове. Не сме ли ние, те ще ви фалират, за да нямат какво да четат после… Тези лъжи хем са очевадни глупости, хем отдавна са опровергани, но те продължават да се опитват да ги пробутват. И вероятно сега са решили да използват времето на безвластие и корупция, за да си пробутат „полезността“, докато умните и будни хора са заети телом и духом да протестират срещу мафията във властта.

Нищо. Аз пък няма да се уморя да ги разобличавам. Ще ходя всеки ден на протестите срещу корупцията и мафията, но няма да загърбя и съсипването на книгоиздаването.

Кори Доктороу е автор на BoingBoing, най-четеният блог на света. Преди време бях превел (тук и тук) едно прекрасно негово есе, посветено на такива хора и озаглавено „Как да унищожим книгата“. Прочетете го, чудесно обяснение е на много неща. По-долу ще разясня в културен текст какво точно касае нас и сега.

Във всяка страна купуването на книги (и съответно доходите на книгоиздаването, авторите и т.н.) се крепи на една много малка прослойка хора – запалените читатели. Книгоманите. Както ги нарича Кори Доктороу, Хората на Книгата. Те са, които купуват повечето от продаваните книги. И пак те са, които ръчкат останалите хора да купуват книги. Хвалят пред тях новоизлезли книги, полезен източник на информация са какво ново и хубаво, дават назаем други книги от същия автор, дано бъде обикнат… Престанат ли те да се вълнуват от книги, книгоиздаването в страната до не повече от година катастрофира. Ограничава се до учебници, документи и формуляри.

Тези хора купуват книги не защото са тъпи и не знаят, че могат да ги вземат за четене от приятел или читалище, или свалят от Интернет. Купуват ги, за да ги притежават, за да ги дават насила на околните за четене, за да ги завещаят на децата си. Предложете им да вземат книги за едно четене назаем, или да ги купуват без право да ги раздават и четат неограничено, и ще се изсмеят. Точно както ще се изсмее влюбена в цветята домакиня, ако ѝ предложите да получава цветя за по един час, докато ги полее, и да трябва да ги върне после.

Хора на Книгата стават тези, които имат огромна нужда от четенето. Съответно и четат много – много повече, отколкото могат да си позволят да купят, особено в България. Благодарение на това знаят какво ново и какво интересно има, да ни подсетят да го купим. Бъдат ли лишени от сайтове като chitanka.info, те няма да знаят нещата, няма да могат да ни водят в света на книгите. Изгубили водачите си, ние ще престанем да ходим в този свят и да се интересуваме от него. И клонът, на който седи българското книгоиздаване, ще се окаже неусетно отрязан.

Липсата на сайтове с достъпни книги ще окаже ефекта си не само чрез удара по Хората на Книгата, но и пряко. Надали има четящ човек с Интернет в България, който да не опира до такива сайтове. Не за да си спести пари, които да даде за глупости, а защото просто няма парите да купи всички книги, които би искал да прочее. Отрежете ли му достъпа до сайтовете, той няма да започне да дава за книги парите, които няма – ще бъде принуден да се отучи да чете. А отучи ли се човек веднъж да чете, много трудно се научава отново. На изгубилите продажбите си – честито.

Има ли шансове да успее тази инициатива на АБК? Надали. Задвижването на процедурата по отнемането на домейн е трудно и бавно. Пускането на стотици и хиляди нови домейни става за часове. Пускането на целия архив на chitanka.info (който е само няколко гигабайта, а съдържа доста хиляди книги) по всякакви други начини също е лесно. В крайна сметка който иска да чете, ще продължава. Само че след като се е поизмъчил да го търси и сваля, ще си е изработил позиция към издателската алчност и ще я отрази в покупателните си навици. А за много не чак толкова пристрастени читатели ще се окаже по-лесно просто да спрат да четат. Тези времена така или иначе не оставят не само пари, но и време и сили за четене…

„Специалистите по права“ на АБК се правят, че не знаят това, но всъщност го знаят много добре. Просто ако позволят и на издателите и авторите да го разберат, става очевадно, че те са излишни. И като разход за заплатите им, и като значимост и позиции. Всъщност става очевадно, че са вредни – най-сигурният начин да провалят нещата. Иначе казано, ще се борят срещу истината до последно. Дори на цената на унищожаването на българското читателство, и респективно книгоиздаването и авторството. Случи ли се това, на издателите и прочее ще им дойде акълът, но ще е късно.

Само че аз не съм съгласен да позволя четенето и книгоиздаването у нас да умрат. И се надявам да не сте съгласни и вие.

Попадна ми една разкошна хумористична обява в руски театър. Превод:

Администрацията на театъра Ви моли да се въздържате по време на спектакъл от употреба на мобилни телефони и пейджъри. В нашия театър е забранено използването на видео- и фотоапаратура, тъй като това нарушава авторските права на създателите на спектаклите. Също така ви молим настоятелно да не си прерисувате декорите, да не правите запис на диктофони, да не копирате мизансцените и интонациите на актьорите. Внимавайте да не имитирате актьорската мимика. Постарайте се изобщо да не запомните спектакъла и по никакъв начин да не го тълкувате. Не се стремете дори да интерпретирате или осмисляте режисьорския замисъл, а също така да се отнасяте критично към него. Също така Ви молим настоятелно да избягвате каквито и да било публични оценки в помещенията на театъра или извън тях. Програмата и парчето от билета трябва да бъдат изгорени веднага щом се приберете в къщи, без да ги четете. Ако ви питат къде сте били този ден вечерта, кажете, че нямате никаква представа и не можете да си спомните по никакъв начин.

Понякога грам остроумие пробива там, където не са добре дошли дори тонове здрав разум.

Днес научих как точно се заплаща на протестиращите срещу правителството. Веднага ги споделям – в тази криза всяка възможност да изкара човек някоя пара е ценна.

Става след 22 часа, за да стоят до по-късно протестиращите. Около Народното събрание и на Орлов мост спират микробуси и вадят маси, където се плаща. Получаването на парите се удостоверява с пръстов отпечатък, тъй като много от протестиращите са неграмотни.

Има специални хора, които наблюдават митингуващите, за в случай че някой непосетил митинга се опита да се пробута за пари. Дошлите след 19:30 взимат наполовина – на всички входове към митинга стоят специални хора и записват кой кога пристига. Редовните посетители си имат карти за автоматично маркиране.

Има специални бонуси. Ако носите знаме – десет лева на ден. За свирка – пет, за вувузел десет, но само ако не е прегракнал (внимавайте, пробват ги). За собственоръчно направен плакат – двайсет до петдесет лева дневно, в зависимост от размера. Дори ако нямате аксесоари, но сте викали и сте ръкомахали достатъчно силно, и наблюдаващите са ви забелязали, пак може да изкарате нещичко отгоре.

Пет лева отгоре се плаща за велосипед или скейтборд. За детска количка – петнайсет, ако е за близнаци – трийсет. (Децата вътре може и да не са истински – кукли също вършат работа. Има специални хора, дето да залисват репортерите, ако дойдат да снимат количката отблизо.) Ако пишете или рисувате с тебешир по асфалта на Орлов мост – по два лева на квадратен метър.

Специално се плаща на тези, които се правят на ентусиазирани и заинтересовани. Ако примерно снимате с телефон, вземате пет до петнайсет лева повече, в зависимост от размера на телефона. За таблети – двайсет; един пртестиращ сподели, че специално си е купил таблет, който се е изплатил още на петия ден. Ако снимате с лаптоп – трийсет лева, с настолен компютър – петдесет. Ако пък носите телевизионна камера и се маскирате като репортери, се изкарват и до сто лева.

Тарторите на организирани групи вземат двойно. Някои хитреци водят съседите от входа – хем изкарват по нещо, хем си поделят надбавката за тартор. Ако са цигани е задължително да са гримирани и изрусени, за да не личат. За да изглеждат протестиращите интелектуално, се препоръчва да носят очила, книги, лаптопи, микроскопи, телескопи, циклотрони и други подобни. И да разговарят с околните с учени фрази. (Раздават се специални наръчници с подходящи фрази, озаглавени маскировъчно като „Речник на Интернет лумпена“.)

Добре се заплаща, ако придавате разнородност на митинга. Четирима футболни хулигани ми разказаха как изкарват по сто лева на човек на вечер, като се обличат и гримират като дядо, баба и двете им внучки-тинейджърки. Отделно им покривали разходите по епилацията и за грима и червилото. Група техни колеги пък идват като екип мажоретки – можете да ги разпознаете от истински по брадите. Понякога се случва двете групи да се сбият по навик. Полицията е инструктирана да не ги закача.

Други хулигани имперсонират разни известни личности. Любими са им писателите – днес например видях Любомир Николов едновременно на няколко места из митинга. Сигурно на имперсонаторите им куца координацията. Други пък се представят за известни Интернет личности, и тях често ги срещам да протестират. Ако случайно не ходите на протестите, нищо чудно в това време някой там да се представя за вас – гледайте репортажите дали няма да се видите.

И не само на протеста. Носи се слух, че вместо Едвин Сугарев гладувал негов специално подбран и гримиран двойник. И вместо Стефан Стоянов и съпругата му. Същото важи за протестите на българи зад граница – всъщност се касае за агитката на известен футболен отбор, която бива разкарвана със самолет по различни чужди градове, за да правят там митинги. По време на полетите ги обучават на съответния местен език за повече правдоподобност. За промяната на външността им се грижи екип експерти по грим и специални ефекти от империалистическия Холивуд.

За поддържане на духа на протестиращите се раздават подкрепителни средства. На желаещите да се въргалят надрусани по Орлов мост специално се раздава трева. За останалите се предвижда твърд алкохол (ще рече на бучки, за по-удобно и незабелязано консумиране). Бучките се раздават на протестиращите скрити в свирки, вувузели, фотоапарати, дръжки на знамена, рамки на велосипеди и други подобни.

В определени дни се провеждат организирани обстрели на парламента, Министерския съвет, Президентството и други околни сгради. Специални хора раздават павета, боядисани като домати, яйца или в краен случай балони. Плаща се по пет лева на хвърлено паве, но само от специално раздадените, иначе вместо това удържат от парите. Ако успееш да счупиш с тях прозорец или раниш полицай, дават десет лева. Ако павето е боядисано като балонче – петнайсет. Затова ако ви дадат боядисано като балонче паве внимавайте някой друг протестиращ да не ви го открадне, за да намаже.

Особено високо се заплаща носенето на хладно оръжие. Отначало даваха пари дори за джобно ножче или електрическа самобръсначка. От десетина дни насам обаче някой се е сетил, че полицията има право да сложи загражденията на до 20 метра от парламента, така че вече плащат само за хладни оръжия, по-дълги от 20 метра. Ако пробваш да донесеш нещо по-късо, даже може да те набият заради шмекерлък.

Плаща се и за огнестрелно оръжие. Заради дебелината на стените на парламента и на главите на депутатите обаче – само над определен калибър. Към момента минималният е 152 мм артилерийска гаубица. Ако случайно нямате, можете да си откраднете от Военноисторическия музей. Внимавайте да не вземете по невнимание по-малокалибрено оръдие, няма да ви платят. И не забравяйте да върнете после гаубицата, ще трябва и на следващия ден.

Цялостното финансиране на заплащането се осигурява през двама американски агенти, които се опитват да се представят за български блогери. Известни са в България под псевдонимите „Асен Генов“ и „Константин Павлов-Комитата“. Преди да получите парите, подписвате официална декларация в три екземпляра, че никога не сте ги познавали, не ги познавате и никога няма да ги познавате за в бъдеще. Декларациите ги раздава един мършав тип с лек американски акцент, цилиндър и жилетка с цветовете на американското знаме (бил чичо, ама не разбрах чий). Боядисаните павета се финансират от немския, френския и холандския посланици.

… Та, предлагам на всички – елате на протеста! Отворете който и да е форум, на вестници или телевизии, на сайтове, къде ли не. Навсякъде масово се твърди от хиляди различни имена, че на протестиращите се плаща, и то щедро. Толкова много хора няма как да лъжат, нали? Елате преди 19 часа, носете плакати, знамена и свирки – така ще изкарате най-много.

Също, на много места в Интернет темата за заплащането се споменава щедро, но няма достатъчно подробности. Искам да помоля всички, които четат тук: ако попаднете на подобно място, давайте линк към този запис. Хората ще са ви благодарни – както любопитните, които искат да знаят подробностите, така и закъсалите, които търсят как да припечелят нещичко.

Не ми благодарете, „благодаря“ е прекалено много. Един-два лева от припечеленото са достатъчни.

😉

Известно време след ежедневния митинг срещу тези правителство и парламент започна и ежедневен митинг в тяхна подкрепа. С призива да им бъде дадено време да се докажат.

И добре, че започна, казвам си. Социологическите проучвания могат да покажат изкривено съотношение между противниците и поддръжниците на сегашните правителство и парламент. Било защото са тайно платени, било заради страха на хората да си кажат на чия страна са. Съотношението на митингите обаче го показва нагледно и неоспоримо – десетки хиляди противници срещу стотина поддръжници… Но това е друг въпрос.

Вълнувам се как точно подкрепящите митингуващи очакват да се докажат това правителство и парламент. И се замислям как се доказаха дотук.

Придадоха ГДБОП към ДАНС и се опитаха да назначат за техен шеф Делян Пеевски. Като за целта промениха и закона. Преразгледаха решението си чак след ултиматум по линия на ЕС и НАТО.

Назначиха Волен Сидеров за шеф на етичната комисия на Народното събрание. И за комисията за борба с корупцията. Сигурно като част от заплащането за подкрепата за правителството на БСП и ДПС.

Назначиха за шефка на Здравната каса сестрата на Илиана Йотова. С оправданието, че тя била по-голямата сестра, а в тяхното семейство отношенията били патриархални, та нямало риск да бъде командвана. За Дядо Мраз и Хензел и Гретел сигурно ще ни разкажат после.

Назначиха за областни управители отбор мутри и корупционери от калибър, който смая даже собствените им гласоподаватели. Абе БСП и ДПС ли ни управляват, или Маргините и братя Галеви?!

Подписаха договора за „Южен поток“ при цена за строителство 3 пъти над тази в Германия и цена за транзит на газа половината от тази в Украйна. (При „типичния“ за България размер на рушвета се очаква това да „дръпне“ почти 1 милиард.)

Председателят на НС Михаил Миков даде ултиматум на медиите, че отразявали протестите по „деструктивен“ начин. И ги заплаши да съобщават само дадения от МВР брой на протестиращите. (Според МВР – 2-3 хиляди души, според чуждите масмедии – няколко десетки хиляди. Изберете сами на кого да вярвате.)

Решиха като „социална политика“ да намалят цената на тока с 5%. Ще плащаме вече вместо 100 лева само 95. Ура! Какво облекчение! А, и междувременно енергетиката ще катастрофира, но това са подробности.

Пак като социална политика ще повишат майчинските помощи и някои помощи за бедните. Това добре, но откъде ще дойдат тези пари? Да не се окаже после, че ще излязат през носа на бедните. И на майките барабар с децата.

Теглят внезапно 1 милиард нов заем. Разбира се, заради лошите финансови резултати на предишното правителство. Увеличените помощи и по-евтиният ток, разбира се, нямат нищо общо – не си го и помисляйте! Те ще дойдат от „преструктуриране на разходите“. Казах ли ви, че ще ни разкажат и за Хензел и Гретел?

Получиха ултиматум от посланиците на ЕС, че глухотата им за протестите няма да бъде толерирана. Реакцията? Външният министър Вигенин заяви, че те критикували предишното правителство, а подкрепяли сегашното. И неизвестно защо се озъби, че щял да привика посланиците на разговор. Сигурно много мрази да го подкрепят.

А наскоро добави и нова изцепка – че правителството нямало да подаде оставка, защото срещу него нямало особено недоволство. Тук вече нямам адекватен коментар. Имам де, ама блога ми понякога го четат и жени и деца…

Твърдят, че няма пари за нови избори. А дължат на полицаите, мобилизирани да ги пазят от протестите, повече. И защо ги мобилизират? Първите 20-тина дни протест НС го пазеха сигурно двайсетина души, и опити за золуми нямаше. Дали случайно не плащат от джоба ни крепенето на напълнените им гащи?

Готвят да назначат за шеф на Съвета за сигурност към МС Боян Чуков – дясната ръка на Алексей Петров и заклет поддръжник на излизането на България от ЕС и влизането ѝ в „новия Съветски съюз“. Засега не го били назначили, бил само съветник по въпроса. Ако ще му слушат съветите – ясно. Ако не – защо е съветник?…

Президентът (а и целият свят) ги критикува за назначенията им – зъбят се в отговор, че те не критикували неговите. По тази логика Жоро Павето може да каже в оправдание, че той не обвинява жертвите си в убийство. Не че назначенията на Плевнелиев са перфектни, но техните…

Сигурно съм изпуснал и още доста.

… Драги подкрепящи, моля ви, кажете ми – какво още трябва да направи това правителство, че да се докаже? Не се ли доказа вече достатъчно, още преди да е навършило два месеца? Какво още трябва да направи, за да сте доволни?

А вие, драги не-митингуващи, не се ли уморихте мафиоти да ви доят до кръв и стрижат до кокал? Ако не сте, стойте си в къщи. Протестиращите един ден ще се уморят, въпреки незапомнената подкрепа от българите по целия свят, и ще се спасят един по един нанякъде. За вас ще остане още от същото, което получаваме досега. Да ви е честито – ще сте си го заслужили.

А бившите протестиращи, когато децата им ги попитат: „Защо избягахте от толкова красива страна?“, ще ви сочат и ще казват: „Ето заради тези.“ И децата им ще кимват с благодарност. Разбрали, че държава с народ от овце няма как да бъде друго освен обор.

На изборите за кмет във Варна кандидатът на БСП Христо Бозов взе смазващо предимство в ромските секции – на места над 90%. Според него причината е, че конкурентът му „се държал високомерно с циганите“.

По повод декларацията на френския и немския посланик срещу „слепотата“ на правителството за протестите, външният министър Вигенин заяви, че това било насочено срещу предишното правителство, и било подкрепа за неговото. И, кой знае защо при такова тълкуване, се закани да си поговори много скоро с посланиците.

Днес главният прокурор Сотир Цацаров заяви, че линейките за вчерашната катастрофа закъснели, понеже били задържани от протестиращите на Орлов мост и Цариградското шосе. На качен в YouTube видеозапис обаче ясно се вижда, че линейките преминават участъка дори по-бързо, отколкото ако няма протест и автомобилният трафик е обичайният. Благодарение именно на бързата реакция на простестиращите, които ги пропуснаха.

Днес Народното събрание беше заградено отстрани не на разрешените от закона до 20 метра, а на близо километър. Причината, при положение че по закон нямат право? Съгласно пресцентъра на МВР имало данни, че много протестиращи носели хладно оръжие.

—-

За загражденията и Народното събрание, каквото видях с очите си:

Единствените неща, използваеми за хладно оръжие, които видях на протеста, бяха петнайсетина велосипеда, няколко детски колички и камерите на телевизиите. По-дълги от 20 метра между тях не забелязах.

Между другото, нещо интересно. Заграждението на паметника на Левски беше към една трета от трийсетинагодишни мускулести мъжаги, които не носеха униформи – само по тениска с надпис „Полиция“. И един капитан от полицията им показваше как да се държат за ръце, за да удържат на натиска на протестиращите, ако се наложи. Чудя се откъде ли са ги наели, кой е дал идеята и заповедта? Нямаха излъчване на престъпници или платени биячи, но и бяха подбор спортни типове. Какви ли са и откъде ли са?

По едно време пет-шест протестиращи натиснаха здраво срещу редицата на точно тези юнаци. Тъкмо се бях приближил да ги огледам по-внимателно, така че натискът мина буквално през мен и бях в самия център на ситуацията. Падна много здраво бутане, за щастие (и отчасти дори за мое смайване) обаче без нито един удар и от двете страни. Накрая юнаците с подкрепа и на истински полицаи успяха да удържат.

Друго интересно: няколко линейки бяха насочени от полицията да минат право през центъра на шествието, въпреки че беше лесно да бъдат пропуснати по съседни улици. Кому беше нужно?! Да, протестиращите отново им отвориха път със смайваща бързина – линейките само намаляваха леко скорост, докато пресичаха шествието. Но кому беше нужно това?!

Друго обаче е по-интересно. Ситуацията се променя.

Каква е причината – не зная. Имам няколко хипотези.

Едната е вече подписаният договор за „Южен поток“ през България. Съгласно него 50% от газопровода ще се държат от българска компания, която ще изплати своя дял от строителството му с таксите от транспорт на газ по него. Само че строителството на газопровода, кой знае защо, ще струва на километър 3 пъти повече, отколкото в Германия, където се строи с немски заплати. А пък транзитните такси, от които ще го изплащаме, са 2 пъти по-ниски на 1000 кубика газ на километър, отколкото дори в Украйна. Иначе казано, при обща цена на проекта 3.3 милиарда, руската страна ще спести почти всичките (ще вложи реално 1/3 от сумата, но ще получи като транзитни такси цялата, тоест 3 пъти разходите си). При типичните за България 30% рушвет за подобни „икономии“, някой е гушнал около 600-700 милиона. Може би са решили, че това им е достатъчно и че за Белене и прочее по някаква причина няма да им се отвори парашутът, та могат да си позволят малко слободия.

Другата е, че Вигенин наистина е проявил идиотизма да се опита да говори с френския и немския посланици, и съответно му са били обяснени някои неща, които са поуплашили правителството като цяло. Нямам никаква информация, която да го подкрепя, но още с декларацията стана ясно, че подобно обяснение ще предстои в недалечно бъдеще.

Напълно е възможно причината да е трета, съвсем различна. Едно обаче е ясно – правителството е почнало да пълни гащите. Че е разбрало, че митингите срещу него няма да спрат, тоест няма да изкара дълго. И в момента си изпуска нервите. А изпуска ли ги малко по-дълго, или недай боже малко повече, Еврокомисията и Европарламентът може да се задействат и още по-бързо от очакваното.

Така че свалянето на това правителство в момента е в ръцете ни. Всичко, което е нужно, е да демонстрираме. Без насилие (а платени провокатори с пълна сигурност ще се опитат да го предизвикат, за да развържат ръцете на правителството да смаже протестите със сила!). Но и без умора. Всеки ден да сме много. Не могат да издържат още месеци – признават си го. С това, че са вече нервни – не с думи, а с действия.

Да, демонстрирането хаби време и сили, които могат да са от полза за друго. Само че така са от най-голямата възможна полза за всеки от нас – да намалят сериозно живото дране, на което сме подложени вече над 20 години. Бъде ли свалено това правителство заради скандалността си, ще сме се научили, че можем да сваляме властта, ако прекали. Не бъде ли, правителството ще се е научило, че може да прекалява колкото си иска.

И това ще е урок за всяко следващо правителство. Знае ли, че ако прекалява ще види пътя, и пак на БСП и ДПС да е, няма да смее да краде като сега. Знае ли, че е безнаказуемо и безконтролно, и на ангели да е, пак ще ни дере до кокал. Да ни управляват политиците добре зависи не от добрия цар или добрия пъдар – зависи от как ги контролираме ние. Точно както да не краде персонала фирмата, която притежаваме, зависи не от подбрани за персонал ангели, а от това как контролираме персонала ние, собствениците ѝ.

Така че моят призив е – ако не вярвате на политици, всички или дори само някои, елате на протестите. Те са шансът ни да си отвоюваме правото и навика да ги контролираме, и да им наложим да ни уважават и да не смеят да ни крадат и продават. Надеждата ни децата ни да искат да живеят и работят тук. И надеждата старините ни да са спокойни и достойни.

Сега съдбата ни е в наши ръце. Каквато си я направим, такава ще бъде.

Нека я направим по-добра. Елате.

Един от методите за фалшифициране на избори е известен като „индианска нишка“. Използван е успешно във всички избори в България за последните 20 години. Тук описвам начин как може да бъде осуетен.

Методът изисква добре контролирана популация, която да даде под контрол гласове за посочен „отгоре“ кандидат. Същността му е проста: влизащият да гласува предварително донася със себе си попълнена бюлетина. Получава от изборната комисия „своя“, в тъмната стаичка я скрива в джоба си и пуска в урната предварително попълнената. Като излезе от секцията, представя непопълнената бюлетина от комисията. Манипулаторът попълва непопълнената бюлетина и я дава на следващия от „индианската нишка“ да гласува.

За да се предотврати подобно нещо, при гласуване съгласно сегашните правила върху бюлетината се поставят два печата. Първият при даването на бюлетината на гласоподавателя, преди влизането в „тъмната стаичка“. Вторият – след излизането от нея, при пускането на бюлетината. Затова за да се реализира „индианската нишка“ е нужна една бюлетина за начало. Има два варианта. При първия вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи първия печат – той трябва тайно да подпечата и изнесе една бюлетина. При втория вариант е нужно да бъде купен (или сплашен) човекът, който държи втория печат – за да си затвори очите при първия от „нишката“, че първият печат не е поставен. (При втория вариант после в урната ще има една невалидна бюлетина, която обаче няма да промени съществено изборния резултат.)

Идеята е заобикалянето на контрола чрез допълнителна бюлетина да бъде осуетено, като вместо или успоредно с първия печат (който е еднакъв за всички бюлетини) върху бюлетината се поставя уникален идентификатор, който е различен за всяка бюлетина, и се удостоверява вместо или успоредно с втория печат. Това обаче създава трудности, тъй като потенциално позволява нарушаване на анонимността на гласуването. Например използването на печат, който увеличава числото си с единица при всяко подпечатване, би позволило да се проверява гласът по поредността на гласувалия. Ако печатът не е толкова уникален (например има само едно число), това ще увеличи нужния брой допълнителни бюлетини (от една на десет), но няма да спре напълно възможността за „индианска нишка“.

Тази възможност може да бъде спряна, като върху бюлетината се вписва (или напечатва) случаен уникален идентификатор, генериран на момента. Генерирането му може да става по най-различни начини – чрез програмка за компютър или смартфон, хвърляне на зарове и т.н. Върху бюлетината може да бъде вписван на ръка или разпечатван по някакъв начин. След излизането на гласоподавателя от „тъмната стаичка“ се удостоверява дали идентификаторът е същият (ръчно, по електронен път или т.н.). Тъй като идентификаторът е случаен и информацията за него не се запазва след пускането на бюлетината в урната, рискът от използването му за идентифициране на гласа е на практика нулева.