Grigor Gatchev - A Weblog

Покрай протестите у нас сигурно немалко хора са пропуснали разкритията на Едуард Сноудън.

Сноудън е 29-годишен, бивш аналитик в Агенцията за национална сигурност на САЩ. Наскоро той избяга от САЩ в Хонконг, където направи ужасяващи разкрития. Оказва се, че агенцията е намерила начин да застави на практика всички големи американски ИТ компании – Google, Yahoo, Microsoft, Skype, AOL, Facebook, Twitter… – да ѝ сътрудничат. Агенцията е имала право на достъп до данните за всякакви техни клиенти – например за пощите в gmail.com, hotmail.com, yahoo.com и прочее, разговорите в Skype, данните кой какво и откъде качвал във Facebook и Twitter, и прочее. Без нужда от съдебно разрешение или какъвто и да било надзор над достъпа ѝ от някакъв контролиращ орган.

Веднага след разкритията АНС излезе с официална декларация, че са били подслушвани само неамерикански граждани, и достъпът е бил само до факта на провеждане на разговор или размяна на съобщения, но не и до съдържанието им. (Фирмите пък декларираха, че такова нещо въобще няма и те никога не са сътрудничили на АНС. За буен смях на околните, чули декларацията на АНС.) От данните на Сноудън обаче си личи по-скоро, че АНС е имала пълен и неограничен достъп не само до „мета-данните“, а до пълното съдържание на всички информационни обмени, както на неамериканци, така и на американци – и го е използвала в пълен обем, тоест е опрахосмуквала всеки обменен байт информация. И най-лошото е, че утечки на информация от ИТ фирмите потвърждават последното – АНС е подслушвала всеки без изключение, без никакъв контрол и в пълен обем. Нещо, което по конституция и закони ѝ е абсолютно забранено. Но го е правела без колебание.

(От много време насам предупреждавам всички познати, че на Skype и някои други услуги не може да се разчита да опазят неприкосновеността ви. Почти няма някой, който да ме е чул. Надявам се този път да проима. А на тези, които са на принципа „не върша нищо лошо, няма от какво да се боя, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления“, препоръчвам да инсталират камери в спалните си и да дадат достъп до тях на АНС. Не вършат нищо лошо, няма от какво да се боят, те онези са професионалисти, вълнуват се само от престъпления…)

Към момента по официални данни Сноудън е блокиран на московското летище Шереметиево. Американският му паспорт е анулиран, така че няма как да напусне летището, нито към Русия, нито със самолет. Руснаците засега декларират, че няма да го предадат на САЩ. Еквадор обсъждат възможността да му дадат политическо убежище, както дадоха на Джулиан Асанж от Уикилийкс. Да видим какво ще стане.

А междувременно разкритията му продължават. Оказа се например, че САЩ са пробили още преди доста време повечето ключови китайски мрежи и активно използват това за шпионаж. Уж „естествено“ и „подразбиращо се“, но с една дребна подробност. През последната година САЩ направо опищяват света как Китай ги хакват и шпионират и технологично, и политически. И обикновеният американец (а и поддръжниците на САЩ по света) се чувстват в правото си да са възмутени. Какво става, когато се окаже, че тази игра е започната от САЩ? Къде отива справедливото възмущение? Какво става с естествената реакция да симпатизираш на САЩ, особено ако са твоята държава?

(Може би трябва да драсна някой запис на тази тема. По нея има какво да се каже.)

Въпросът стана още по-интересен, когато Обама защити действията на АНС. Оказа се, че тази меко казано противоречива програма е започната от Джордж Буш-младши, но е разгърната истински под управлението и с подкрепата на сегашния президент. Не ми се мисли как ли се чувстват американците, гласували за него, понеже не е Буш-младши. И колко стават шансовете президентски мандат скоро да спечели демократ, ако Демократическата партия не вземе бързо и категорично становище срещу програмата. И срещу Обама, ако той не я спре веднага…

Излезе и друга интересна информация. Оказа се, че САЩ са подслушвали и офисите на ЕС във Вашингтон и Ню Йорк, и то юнашки. Да, отдавна минаха времената, когато „джентълмените не си четат писмата“. Но въпреки това да подслушваш тези, които очакваш да са ти най-близките съюзници, е леко скандално. Като минимум едно поне малко професионално разузнаване има много други абсолютно легални методи да се снабдява с информация. И информацията, която биха могли да имат служителите на ЕС в САЩ, може толкова лесно и просто да бъде получена или отгатната чрез тези методи… Третирането на приятеля като враг никога не е от полза за приятелството. И да, политиците може да имат друго мислене и да им е все едно, но народите мислят така – а политиците в държави като тези на ЕС се налага да се съобразяват с народите си.

… Всичко това е част от подслушвателния скандал, който май тепърва започва. Мен обаче ме интересува нещо друго. Любопитен съм какви са мотивите на Сноудън да направи всичко това. Той самият декларира, че е бил възмутен от несправедливостта и незаконността на тези подслушвания до степен да действа по този начин. И че го е мотивирало нарушаването на свободата на гражданите. Но дали е така, или се опитват да ни мотаят главите?

Като професионални качества Сноудън е най-обикновен момък. Дори няма висше образование. Не се е отличил с никакви постижения. Но като служител на АНС той на 29 години взима над 200 000 долара годишна заплата – колко ли най-обикновени хора извън секретните служби вземат толкова пари на тази възраст?… Ползва привилегии – достъп до жилище, кола, покупки, помощи – които не само обикновеният американец, а дори средната категория полицай или военен ще види някога през крив макарон. Пазят го по начин, за който един уважаван шеф на голяма болница или елитна юридическа кантора може само да мечтае. Работи с технологии, каквито цивилният сектор вероятно и не подозира, че съществуват… Животът му е буквално мечта. Няма място на света, където да би могъл да получи по-добър, даже срещу милиарди. Но е решил да го замени с почти сигурната смъртна присъда.

Възможно ли е да е бил купен от чуждо разузнаване, за да направи всичко това? На теория – да, естествено. На практика обаче ми се струва доста малко вероятно. Нормалният обикновен момък не би разменил такава работа срещу никоя друга. Да си президент на Русия или диктатор в Салвадор е неописуемо по-неприятно, по-угрижено и по-гадно. Да си милиардер не може да ти даде и малка част от каквото ти дава тази работа. А и никое разузнаване няма да ти плати милиард за такава поръчка.

Също, оказва се че Сноудън е имал достъп до какво ли не. Всяко разузнаване би предпочело да го остави като „къртица“ да работи там. Да го затрупва със злато за услугите му, но срещу условието да не се издава, за да може да продължава да снася оперативна и актуална информация. Така че и по тази линия вариантът „купен от чуждо разузнаване“ не звучи убедително.

Най-сетне, ако го беше купило нечие разузнаване, то щеше задължително да му даде убежище – обратният вариант щеше да е ужасен сигнал към всички негови „къртици“, сегашни и бъдещи. Познайте колко приятна е перспективата да ви преследват ресурсите на САЩ, за да ви пратят на смърт… Твърде малко вероятно изглежда Сноудън да е бил купен от еквадорското разузнаване, а друга държава не обсъжда идеята да му предостави убежище. Още един аргумент срещу идеята той да е бил купен.

В такива мътни ситуации не е мъдро човек да изключва окончателно никой вариант. И аз няма да изключа окончателно възможността все пак Сноудън да е бил купен. Но към момента далеч по-вероятната, поне 95% възможност изглежда той наистина да е действал, воден от съвестта си.

И характерът на разкритията му наистина говори по-скоро за човек, действащ по съвест. Защото, както го обвини един американски конгресмен, Сноудън наистина изглежда враг на държавата си – но само в тези отношения, в която тя се държи като враг на народа си. Да, казах го и го повтарям – държавата САЩ постъпва в тези отношения като враг на народа си. И точно ние, които живеем в бивша „социалистическа“ държава, трябва да разбираме това най-добре.

… Имам познат, който живее в Санкт Петербург, литературен критик и поклонник на фантастиката. Жена му е татарка по произход. По времето на СССР у тях редовно идваха от „органите“ да ѝ дадат поредния ултиматум да не говори с майка си по телефона на татарски, защото не можели да разберат за какво става дума. (А майката беше възрастна необразована жена от забутано селце и знаеше само две-три думи на руски – няма как да се разбереш с нея, ако не ѝ говориш на татарски. Така че ситуацията продължаваше въпреки предупрежденията.)

Е, да „говориш по телефона на татарски“ в сегашния случай, примерно да си шифроваш качествено кореспонденцията, би означавало да направиш безсмислени усилията на АНС да те подслушва. Ако достатъчно хора започнат да го правят, АНС ще трябва или да признае провала си (което няма как да се случи), или да почне да се опитва да хаква масово компютрите на хората и прочее. Ако хакването стане невъзможно, ще трябва да праща служители да дават ултиматуми на хората „да не говорят на татарски“. А случи ли се това – всъщност, доста преди да се е случило, още когато масовото подслушване започне, тоест вече сега – значи е време хората там да се замислят дали не живеят в … СССР.

Текстът по-долу е сглобен от няколко чата и няколко писма, които разменях с един познат. Другите намесени теми са изрязани, тази е съшита от различните места. Получих разрешение от кореспондента си да го публикувам с условията да го преработя така, че да не си личи по никакъв начин кой е (включително произведението му да не може да бъде разпознато, ако излезе) и да го преведа на български.

> според мен нямаш причини да пазиш толкова секретност – нещото е чудесно, няма да се изложиш

🙂
> сериозно, наистина мисля, че е много добро
> аз пиша вече от двайсет години и не мога да напиша толкова добро нещо

< благодаря за подкрепата, но не се преувличай
< няма как първо нещо да е наистина добро
наистина е много добро, не те прехвалвам
> изобретателно е, увлекателно е, героите са живи и истински
> само едно нещо ме подразни
> главната героиня е абсолютна Мери Сю

не – това е донякъде естествено, ако не прекаляваш
> нямаш как да направиш истински жив образ, ако не вложиш в него нещо от себе си 🙂
> имах друго предвид
> героинята ти е нечовешки свръхуспяваща
> не си прекалил със суперспособностите ѝ твърде много, става за научна фантастика
> но си ги преексплоатирал
> тя става генерален секретар на ООН на възраст, която сметната към стандартна човешка е 14 години
> прекалено е брилянтно и светкавично, не мислиш ли?

< е, все пак е научна фантастика, нали? 🙂
принципно да, но какво повече ѝ остава да постига през целия останал живот?
> горкото момиче…

< тук те изгубих
< тя е литературен герой, за Бога! не съществува реално, какво може да изпитва?
ти не си ли си мечтал не просто да пишеш, а да сътворяваш? 🙂

< като тръгна да сътворявам, ще внимавам много повече 🙂
о не, не само пишеш, а и сътворяваш… просто не го разбираш

някой ден по книгата ти може да направят игра
> и героинята ти в нея да бъде задвижвана от някакво ИИ
> то в крайна сметка ще бъде нея, нали?

< това вече са философски въпроси, „някой ден“
мога
> тя ти е главната героиня, читателят задължително се идентифицира с нея
> преживява нейния живот, става заедно с нея генерален секретар на ООН
> и с нея остава на 14 без нищо повече за постигане, което да осмисли някакъв по-нататък
> да, само в нейния свят, но и това е вид преживяно и изживяно
> нейният живот ще го преживяват хиляди хора и тя ще е жива в тях и чрез тях
> и наистина ще бъде горкото момиче, защото и те ще са горките заедно с нея
> така че не се заблуждавай – не само пишеш, а и създаваш, истинска реалност

< това ми изглежда още по-философски и абстрактно
нищо… просто го приеми като съвет от приятел, дори ако не го разбираш
> и ако събереш смелост да го оправиш и издадеш, на всяка цена ми пиши
> ще искам да си купя бройка с автограф 🙂

„Властелинът на пръстените“ изравни рекорда по Оскари не случайно. Кой каквото ще да казва, невероятен филм е. Въздействието му е зашеметяващо… И „Хобитът“ – може би дори още повече. „Властелинът“ се отклоняваше от Толкин по предимно технологични необходимости и го търпяхме с усмивка за това. Отклоняванията на „Хобитът“ повечето само го правят още по-добър и… може би по-далече от книгата, но дори още по-близък до духа на Толкин. Ей богу, има магия в тези филми на Питър Джаксън. И този запис е посветен на една мъничка частица от нея.

Както знаем от Артър Кларк, всяка достатъчно напреднала технология е неразличима от магия. Е, не е съвсем точен – ще имам наглостта да го поправя. Всяка достатъчно непозната ни технология е неразличима от магия. А не мога да търпя да не разчопля, разуча и покажа магията в случая. Уви, твърде много е – няма как да бъде описана в един, десет или дори сто записа в блог. Но по-добре малко, отколкото нищо.

Огромна част от „Властелинът на пръстените“ е музиката му – тя носи и предава настроенията в него, подчертава и описва героите не по-малко от облеклото или думите им. Затова и показването на „технологията“ зад тази музика дава представа как се постига нейната част от магията на филма.

Всеки сигурно е забелязал огромното оркестрално богатство, което използва Хауърд Шор – около 200 инструмента и 100 хористи. Един мой познат музикант веднъж ми каза завистливо: „Ех, да имах неговия оркестър…“ – „Имаш го“, отговорих му. „В компютъра ти има достатъчно миксерни програми и семпъли на инструменти, за да направиш и по-богата оркестрация.“ Кой знае защо, вместо ентусиазирано „Еврика!“ получих в отговор намусен поглед… Да, без голямото богатство на инструменти, подкрепящите хорове и вокали тази музика няма как да бъде създадена. Но и всичките оркестри и инструменти на света са безполезни, ако не ги познаваш, не ги владееш и не умееш да разкажеш нещата чрез тях.

Шор използва не само много инструменти – той познава отлично способностите и спецификата им и е в състояние да оперира с тях смайващо свободно. Не всеки композитор би съчетал за темите на Мордор японски барабани тайко с мароканска райта. И не всеки след това би подбрал за Рохан – Толкиновият аналог на нордически народ – съчетанието от типичния за военни теми соло тромпет с богатия глас на норвежко хардингфеле. Вероятно много композитори биха предложили за буколическото озвучаване на Графството фини духови инструменти, но не всеки би се досетил колко точно пасва на хобитите набор от флейти, бодран и келтска арфа. Нито пък би включил в оркестъра си от наковалня през саранджи и тибетски висящи гонгове, та до класически дулцимер.

А Шор не се ограничава дори до това. В темите на орките например той често използва роял по нетрадиционен начин, почерпен от Хенри Коуъл – пианистът трябва да бръкне вътре в него и да нанася удари по струните с метална верига. Хорът, който изпълнява темата на джуджетата в битка и трябва да предаде тяхната сила и грубост, е не от певци, а от ръгбисти. Монохордът, използван в темата на елфите от Лотлориен, вместо една струна има 50…

(И това май е заразно. В “Song of the Lonely Mountain” – негова версия на песента на джуджетата, с която са озвучени надписите след първата серия на „Хобитът“ – музикантът Нийл Фин използва като част от съпровода наковалня. Само че не тази, която виждаме понякога в оркестър, а тази от ковачниците! И смело бих казал, че разликата се усеща.)

Нито пък се ограничава до стандартни мелодии и мотиви. Традиционната филмова музика често е песенно-ритмична, че даже и с припеви, без значение дали действието е ритмично и с припеви (а то доста рядко е). Сред мелодиите на „Властелинът на пръстените“ почти няма такива – използват се само при субтитрите след филма, където имат място; по-рядко в особено пасторални и кротки среди, и дори тогава частично (темата на Графството, темата на Рохан…) Типичната музика на „Властелинът“ е неравноделна и неравномерна, неповтаряща се точно като добро действие или разказ. Създадена, за да предаде ход на емоция, действие или настроение, с не-монотонните му особености.

И още по-малко пък обикновеният композитор би си дал труда да разработи темите точно както сценаристът разработва героите и ситуациите. Хобитите имат не просто своя тема – тя има различни варианти. Пасторалният – запазен за Графството. Споменът – рефлективна негова версия: когато хобитите си го припомнят. Химновият – когато Фродо и Сам потеглят на път, преодоляват препятствия, борят се. И вариантът на Осъзнаването – когато двамата хобити срещат трудности, губят надежда, осъзнават, че може и да не се върнат от това приключение… Темата на Задругата има десетки варианти. С повече или по-малко основни инструменти, често съобразно броя на участниците в нея към момента. В различни оркестрации – различните инструменти и инструментални групи създават различни усещания, съчетанията им също. Минорни или мажорни – според настроението, или посланието, което трябва да предаде. Бавни или забързани, според действието, което озвучава…

Нека вземем за пример една измежду музикалните теми от филма – тази на Рохан. За пръв път я срещаме в изпълнение основно на хардингфеле (известно също като хардангерова цигулка или хардангерова гусла), когато Задругата навлиза в унилия Рохан. Но в епизода с надигането на освободения Теоден тя е поета от целия набор медни духови инструменти като симфония на пробуждането – и на този фон хардингфелето известява пробуждането и на целия Рохан. При подготовката за битка на крепостта в Шлемово усое то отново звучи, този път съпроводено от барабанен марш – Рохан се готви за война. Когато крал Теоден атакува почти превзелите вече крепостта орки, за да даде време на жените и децата да избягат, темата е в изпълнение на фанфари („For death and glory!“). При завръщането в Едорас темата е в елегичен шестостъпен ритъм, за да отрази тъгата по убитите. И когато роханската конница атакува обсадилите Минас Тирит орки, темата е в изпълнение на целия оркестър, точно както Рохан е целият в атака…

Различните теми често са в изпълнение на една или друга оркестрална група инструменти, или понякога дори на соло вокали или хорове, за да поставят носителите си на определено място сред обкръжаващата ги среда, или да им предадат настроение или състояние. Съчетани са с едни или други теми на други участници или обстановки, за да предаде срещите и взаимодействията им. Улавял съм дори игри на темите с ляво и дясно позициониране, понякога за да предаде разговор между носителите им, друг път – противопоставяне… Хауърд Шор има наистина много умения в запас.

Подобно е положението и с почти всички други музикални теми. Те не само са подбрани да отразяват добре носителите си, но и имат различни варианти – според ситуацията, или мястото на носителя в обстановката, или идеята, която той изразява. По пътя към Изенгард например не случайно музиката смесва темата на Графството с темата на Задругата – подсказва, че двамата хобити ще изиграят в тази сюжетна линия роля, ключова и за Графството, и за Задругата… Така се постига богатството, от което да бъдат сглобени отделните мелодии във филма. Пълноценният музикален разказ, който често дори сам по себе си е в състояние да предаде сценария. Но в същото време написан не да изпъкне на преден план и да разказва историята, а да подчертае като фон актьорите и сцените, да ги остави „отпред“.

Най-сетне, дори владеенето на огромно богатство на инструменти и положеният колосален труд по разработване на много музикални теми, всяка с голям брой варианти, не са гаранция за постигане на добър резултат. Не струва много музика, която не е отлично свързана с дълбоко разбиране на филма, който озвучава. И Хауърд Шор неведнъж показва това разбиране. Когато например описва как Арагорн, Леголас и Гимли преследват отвлеклите Мери и Пипин орки, Шор въвежда темата на Задругата, но само като ограничен набор медни духови инструменти, съпроводени от монотонен ритъм на струнните. И го обяснява: „Не е така героично като в Мория. Енергията все още я има, но това вече е само част от Задругата, и нещата не вървят на добре.“ Прогонването на Еомер от Едорас и триумфът на Грима Змийския език е почти готически момент – и Шор го музицира и оркестрира подобно на европейска готическа опера от 19-ти век. Когато скритите във фангорнските храсталаци Мери и Пипин са открити от Гришнах (който е мордорски орк), мордорската мелодия на ритъм с пропуснат удар се обединява с изенгардската на петударен ритъм – и Шор признава: „Това не беше лесно за писане. Отне ми доста труд да успея да напасна ритмичните елементи и мелодията.“ В епизода в горите на Итилиен озвучаването е от соло кларинет, уж запазен за хобитите – но мелодията, която той подхваща, като че ли е мелодията на измъчения Ам-гъл. И Шор обяснява: „Така биват свързани Фродо и Ам-гъл. Една погрешна стъпка, и Фродо би могъл да стане Ам-гъл.“ Докато Еовин разговаря с Арагорн по пътя към Шлемово усое, Шор предлага не темата на Еовин и Теоден – далеч по-подходяща наглед за да отрази разговор между двама близки – а темата на Еовин като дева-воин от Рохан, тема на самотата. „Нейната любов е несподелена“, казва Шор, „и музиката е длъжна да отрази това…“

Мелодиите обикновено са съчетания от темите на различните участници, обстановки, идеи, мотиви, внушения… Принципно стандартният начин да се прави филмова музика, но в много по-богат вариант. С вложен много повече труд, много повече познания в музиката, много повече разбиране на същността на филма и много повече желание тя да бъде предадена.

Това превъзходство в количество, качество и дълбочина е според мен разликата между обикновеното и необикновеното, между технологията и магията. И тази разлика често пробива далеч извън филма. Не само в крадено отнякъде озвучаване на клипове и репортажи по телевизии прочее! „Aniron” и “May it be”, композирани от Ения, но оркестрирани от Шор, са любими на немалко хора (включително и на мен). “Days of the Ring” пък стана със смайваща скорост любим съпровод при изпращането на някой напуснал ни – и бих я предпочел пред каквито и да било църковни музики за такъв случай.

Като деца ни учеха, че промените в обществото са резултат от появата на така наречената историческа необходимост. (Която е положение достатъчно влиятелна част от обществените слоеве да са несъгласни със статуквото, и т.н., дълго описание.) И че ако се появи такава историческа необходимост, в обществото може да се извърши промяна, ако има обединителна фигура, която да я поведе. Учителите ни даже казваха, че дори най-силната обединителна фигура обикновено не може да постигне промяна без историческа необходимост, но историческата необходимост най-често създава нужните ѝ обединителни фигури.

През изминалите от промяната насам години бях вече започнал сериозно да се съмнявам в тази формулировка. Бях на път да я обявя за глупаво марксистка и да я отпиша, въпреки изящната вътрешна логика. Че ние вече над двайсет години сме в непрекъсната историческа необходимост, как не се появи една обединителна фигура! Даже Бат Бойко не става за тая роля, въпреки че обедини почти половината гласоподаватели на предишните избори. То и как ли е възможно в България да има обединителна фигура?!… Някак бях загърбил факта, че несъгласни със статуквото са достатъчно голямата като численост, но не и достатъчно влиятелната част от обществените слоеве. Че „кръгът от Монтерей“ (който до голяма степен Е ръководството на израслата от някогашните „служби“ сегашна българска мафия) е категорично против промяната, защото статуквото е създадено и усвоено от него, и работи за него – а той е реалното влияние в България.

Сега обаче тази историческа необходимост май най-сетне се появява, и е интересно да бъде разгледана.

Началото ѝ дойде с приемането на България в ЕС. Много европейски политици (особено тези от „сърцевината на ЕС“ – Франция и Германия – разглеждат съюза като бъдещи Европейски съединени щати. След като България е бъдещ щат в тях, започва да става неприемлива политиката на Първанов / „Монтерей“ за разкапването ѝ по всички възможни начини, по руско нареждане. Както в разкапването (членове сме на „потенциалния враг“ на Русия), така и в опитите за прекратяването му (членове сме на потенциалната евродържава) няма нищо лично, нито антипатия, нито симпатия. Просто имперска политика. (Само дето едната от двете тенденции ни е тотално неизгодна, а другата все пак си има и недостатъци, и предимства.) И зад дъската, дълго време стопанисвана от само един играч, седна втори и задвижи своите ходове и игра.

В БСП, която беше контролирана от Първанов (тоест от Русия), с юнашка европомощ се издигна Станишев и го измести донякъде. Не докрай – бившият ни президент се е окопал в БСП точно както и навсякъде, и хората му е много трудно да бъдат изчистени докрай. Но все пак известни позиции бяха превзети. Голяма част от сегашните управленски органи на партията са Станишеви хора, ако и ключови фигури от типа на Румен Петков да са лоялни на Първанов. Дипломатическите игри вътре в партията станаха фини и умели до степен често да могат да противостоят на заплахите с отстрелвания и вадения на досиета – Алексей Петров вече не е всесилен. Единствената политическа сила, която Първанов успя да създаде под пълен контрол – партията на Меглена Кунева – също беше отчасти измъкната от патрондаша му чрез контакти, които немската фондация „Конрад Аденауер“ (икономическата база на ХДС) установи с Кунева. Първанов продължава да държи на практика 100% от висшите съдилища, почти цялата организирана престъпност и немалка част от медиите, но все пак влиянието му е подкопано.

В общественото съзнание пък се наложи Борисов – бивша мутра и настоящ тип селски хитрец с амбиции да измести старата кадесарска мафия и да заеме нейното място. На пръв поглед от това ползата за бъдещата евродържава е никаква – но европейците са били дипломати и са въртели игри хиляди години преди в Щатите дипломация да започне да означава нещо различно от томахавка. Направили са си сметките, че Борисов е зависим от тях, така че могат да сведат влиянието на неговата бъдеща мафия до типичното за Европа. (По-малко би било неизгодно и за тях, и те все пак не са ангели.) И че той просто няма школовката, която имат Първанов, Алексей Петров, Любен Гоцев и компания – колкото и да иска, просто не умее да изгради мафия от категория и с желязно влияние като тяхната… Дори след като Първанов впрегна цялата си армия и всичките си сили и средста срещу него, Борисов пак взе най-много гласове на последните избори, въпреки че носеше негативите на управление през криза – сигурен знак, че няма как да бъде махнат от политическия пейзаж, освен чрез отстрелване.

И така, историческата необходимост вече е налице. Силите зад Борисов и тези зад Станишев вече също искат промяна – отстраняването на старата мафия – а вече имат влияние по върховете. Кръгът Монтерей (и в крайна сметка руските служби) успяха да сформират правителство, но е ясно, че няма да имат силите да го удържат задълго. Да, ще насключат колкото неизходни за България договори успеят и ще навземат колкото престъпни заеми намерят кой да им даде, ако не успеем да ги свалим достатъчно бързо. Но промяната започва да става неизбежна. Единственото, което е необходимо за нея, е обединителна фигура.

И докато Борисов се опитваше да стане тази фигура, а игрите на Първанов, Станишев, Кунева и най-вече собствената му простащина му пречеха успешно, обединителят внезапно се появи от само себе си.

Делян Пеевски.

Беше избран за шеф на ДАНС в петък, в 12:30, без предупреждение и почти без обсъждане. До по-малко от час във Фейсбук се появи група на несъгласните с избора му и беше обявен митинг, след само пет часа. И за тези пет часа се събра митинг, какъвто нито една политическа партия в България не би могла да събере посмъртно. Равностоен на митинга срещу АКТА, който беше обявен доста дни предварително.

Още по-показателно е как се събраха хората. За въпросните пет часа получих към десет обаждания от най-различни приятели, за да ме предупредят за него и да ме поканят. Половината от тези обаждания бяха от хора, които посмъртно не биха отишли на политически митинг, никога не са ходили на такъв, някои от тях не ходиха дори на митинга срещу АКТА. Двама от тях изобщо не се интересуват от Интернет – нямам представа откъде са научили за митинга. Аз на свой ред се обадих на няколко приятели, за които не знаех дали са видели обявата – същото положение. Всички освен един вече знаеха. Всички бяха бесни от идеята Делян Пеевски да командва ДАНС, и смятаха да ходят на митинга. Почти всички после ги видях там.

Сред дошлите на митинга имаше всякакви цветове, и политически, и възгледни. Разнообразието ме смая. Видях от стари десничари, през новоизлюпени гербаджии, та до хора с леви убеждения. А тези без партия и убеждения май бяха дори мнозинството… Особено ме впечатлиха думите на един стар познат, националист и атакист и в червата: „То бива, бива, ама бивол курбан не бива! Ако бяха назначили етническия турчин Вежди Рашидов, щях да протестирам, ама чак на митинг нямаше да се емна да дойда. Ама тоя етнически българин, да му (цензурирано)…!“

Делян Пеевски постигна невъзможното – обедини срещу себе си буквално всички. Не познавам човек, който да подкрепя назначаването му за шеф на ДАНС. Друга толкова безспорна личност в България май няма. За мое смайване, историческата необходимост намери обединителната си фигура дори тук. Както можа.

Уви, май няма да е задълго. Твърди се, че в момента БСП и ДПС обсъждат с кого да го заменят. Така че промяната може много скоро пак да остане без обединително лице. Много се надявам историческата необходимост да издигне някое ново, или поне да направи някое от сегашните временно приемливо. Колкото да успее да посвърши малко работа, преди да се компрометира напълно по стар български обичай.

Има и друго. Да си призная, аз очаквах още отначало да сложат начело на ДАНС послушно бушонче а ла Петко Сертов, а зад кулисите да дърпа конците пак Пеевски или някой сроден. Е, пак ще стане така. Но ми е интересно оти БСП изручаха жабетата.

Че това правителство ще си отиде скоро и с трясък знаят всички, които не носят на раменете си тиквен фенер. Включително на практика всички известни имена в политиката. Да заложиш авторитета и имиджа си на него е все едно да си купиш фабрика на 8 септември 1944 г. Затова и кадровият потенциал, който може да бъде рекрутиран в това правителство, сигурно е крайно ограничен. И сигурно се състои единствено от хора, способни на всичко и без капка мисъл за последствията. Не е чудно в особено отчаян момент да се опре дори до някой като Пеевски.

Без съмнение в картинката има сериозна доза вътрепартийни интриги между Станишев и Първанов. Не случайно Румен Петков е оглавил в момента подписка за свалянето на Станишев. Дано да не успее – младокът определено не е най-доброто за България, но Първанов е неоспоримо най-лошото, с огромен аванс пред всичко друго. Възможно е играта с Пеевски по начало да е била предвидена за точно това – да изнуди Станишев чрез ДПС (където Първанов държи много конци) на крайно непопулярен ход и после да му търси чрез марионетките си в ръководството на БСП сметка за него.

Говори се също и че този пост е бил обещан на Пеевски, за да се обърне срещу Борисов по време на предизборната кампания. В края на краищата, има ли за една мутра, била тя и медийна, по-златна мечта от тази да оглави антимафиотите и да използва тях за мафиотските си цели? Така че нищо чудно да е истина. Не знам с какво ще го утешат за смяната му, сигурно с това да е кукловодът на бушончето, с което ще го заменят. Само че Пеевски може и да не е щастлив – не ми прилича на интелект, способен да командва непряко. (Направо не ми прилича на интелект, способен да ходи и говори едновременно.) Така че това ще го видим.

А за пуснатите в ход золуми… дочух един слух, който много ми се иска да проверя, защото е кошмарен. Че правителството се е опитало да вземе 2 милиарда заем, за да увеличи пенсиите и прочее. Само че всички големи банки му отказали категорично (те си имат специалисти и могат да преценяват който им иска заеми). Така че заемът бил взет (твърди се, че от СИБанк) с 3% месечна лихва – пресметнете колко прави това със сложна лихва за двегодишен срок. АЕЦ Белене пак се очертава да е още по-голяма кражба, само че каква ли комисиона трябва да е взел Орешарски, за да сключи подобен заем? Мисля, че ако е вярно, това би било в категорията национално предателство. Че би трябвало да изисква максимална присъда, с пълно отнемане на имуществото, без давност или право на замяна… Има ли някой надеждна информация истина ли е?

Предвижда се да е в неделя, 16 юни, от 18:00 ч., пред Народното събрание. Източникът на информацията е сайтът www.ostavkaoresharski.com.

Аз смятам да отида.

Няма да се уморя да повтарям и преповтарям – Бойко хич не ми е мил. Остане ли без реална конкуренция, най-вероятно ще се оплеска не по-зле от старата кадесарска мафия. Без реална конкуренция в момента обаче е тя, а е още по-гнусна, противна и пагубна за България от него. И от който и да било реално възможен, като се замисля. С Бойко е зле, но с тази мафия е още по-зле. Така че при липса на друга алтернатива предпочитам да подкрепя него. Бездействието подкрепя по-силния, а в момента това е кадесарската мафия.

Не съм особено уплашен, че ще разрешат пак пушенето в ресторантите. Нямам нито време, нито излишни пари да вися често по ресторанти. А ако ми се наложи, ще си избера ресторант само за непушачи – бизнесмените не са идиоти, все някои ще са се усетили.

Не съм и ужасен от перспективата да се учи в училище „майчин език“, за съответните малцинства. Не ми харесва да е задължително, защото мисля, че етническата принадлежност също трябва да е въпрос на самоопределение, както и националната. (Преди време бях писал за една своя колежка – българка.) Но извън това изобщо не ме безпокои. Ако аз емигрирам някъде (досега съм устискал, но при сегашното марионетно правителство не знам ще издържа ли), ще искам децата ми да учат и знаят български. С какво право тогава да отказвам същото на други деца тук? Че като пораснат ще са опасност за държавата ли? Глупости. Ако аз съм емигрирал някъде, ще е било за да се спася от тук – познайте колко ще ме ентусиазира идеята България да ме настигне и там…

Че това правителство няма да донесе реформи в съдебната система е ясно по дефиниция. Бойко не можа да я пипне, така че си е старата Първанова. Че се беше засилило да премахне мораториума върху шистовия газ, и сигурно ще го премахне в пръв удобен момент – и това е ясно, но и не съм чак бесен привърженик на тоя мораториум. Че плановете правителствени пари да не бъдат държани в една и съща мафиотска банка внезапно станаха „неактуални“ – като знам кой спонсорира изборите и манипулациите около тях, какво ли се чудя? Че стана неактуално строителството и довършването на инфраструктурата – и в това нищо странно, парите трябват за други джобове. Че се приказват все по-отчаяни врели-некипели колко лошо положение е оставил Бойко – направо не разбирам защо тогава го принудиха да подаде оставка. Той трябваше за оставащите му няколко месеца да катастрофира по-зле и от Виденов, ако вярвам на тия приказки, защо тогава даваха по триста лева на футболните вандали по протестите срещу него?…

И най-сетне и че историята около бюлетините май тихичко ще заглъхне и угасне като кьорфишек – и това вече стана ясно. Ако някой не вярва, нека гледа дали ще бъдат съдени прокурорите и експертът от печатницата на БНБ, които инспектираха „Мултипринт“ предишния ден, за съставяне на документ с невярно съдържание. (Съгласно тяхната експертиза, не се откриха нищо, подготвено за предизборни манипулации.) Това ме възмущава, но за него ще изляза да протестирам когато нещата станат окончателно очевидни. Чак такива гнусни изборни манипулации нямат място на европейския континент, освен може би в Беларус под Лукашенко.

Сега протестирам срещу подновяването на АЕЦ Белене. Да, имаше разни изказвания на правителствени фактори как нямало политическо решение за строежа ѝ. Само че както познавам разните комунисти и криптокомунисти, с решението за строежа ще стане както стана с решението за поръчване на реакторите. Разбрахме, че е взето и подписано, когато се оказа, че дължим два и половина милиарда на Росатом. Кой го е подписал уж знаем или се сещаме всички, ама на никой не му стиска да го попита как и с какво право, нали в момента го возят в лимузина със синя лампа. Нито пък колко милиона е гушнал, за да го направи. Нито колко още десетки милиони ще гушне срещу подновяването на проекта…

Вече писах и защо това подновяване е в интерес само на крадците на пари. България има над 12 000 мегавата мощности за производство на електричество, от които дори във върхов момент едва натоварваме около половината. (Затова и се налага да изключваме електроцентрали, с които имаме официални договори, дори при положение че всичко работи на минимална мощност.) И тези мощности ще растат за в бъдеще, заради евромандата за разширяване на енергията от възнобвими източници, докато консумацията ни ще пада, заради еврозадължението за саниране на сгради. (Голямата консумация на ток в България е за отопление в студени зимни вечери.) За какво ни е още една атомна електроцентрала с още 2000 мегавата? За каквото са ѝ на Имелда Маркос още сто чифта обувки към вече наличните няколко хиляди, при положение че в същото време непрекъснато ѝ подаряват и още нови и нови…

В същото време, удоволствието да имаме АЕЦ Белене ще ни струва (с лихвите) около 20 милиарда лева. По три хиляди на всеки българин, от пеленачето до стареца на смъртно легло. И на теб, читателю – имаш ли ги излишни и чудиш ли се как да се отървеш от тях? Три хиляди заради теб, три заради половинката ти, по три за всяко дете и всеки възрастен родител… Ако да, това е твоят шанс. Аз обаче ги нямам, така че не искам да ги плащам.

Не искам и заради друго, още по-важно. Голямата част от тези пари ще бъдат откраднати и ще отидат в джобовете на мафията. А това е дори по-ужасно, отколкото нуждата да ги платим ние с теб, читателю. Не случайно италианските мафиоти предупреждават: „Ако искате да победите мафията, първо я направете бедна. Богатството ѝ е, с което тя купува вашите полицаи, следователи, съдии, политици… Колкото по-богата е, толкова по-трудно ще е да я победите.“ С откраднатото покрай АЕЦ Белене нашата мафия ще стане най-богатата в държавата ни, и една от най-богатите в света. И ще инвестира тези пари отчасти в луксове и кефчета за себе си, но много повече в познайте какво? В още крадене, разбира се. А всяка открадната от нея стотинка е открадната от нашия джоб. Твоят и моят, читателю. Имаш ли още в пъти повече излишни пари, от които да се чудиш как да се отървеш? За теб, за половинката ти, за всяко дете и всеки възрастен родител…

Аз нямам тези излишни пари. Затова ще направя каквото прави всеки разумен човек, на който се готвят да откраднат голяма сума пари – каквото ми е по силите, за да не успеят. Това да си опазя от открадване три хиляди (като начало) според мен си струва няколко ходенета по митинги.

Така че ще отида на този митинг. И не само на него. С леко кисел вкус в устата при мисълта за Бойко, но задължително ще проверявам сайта от линка често-често за нови протести. И ще ги посещавам и подкрепям.

Става дума за Едуард Сноуден – бивш служител на Националната агенция за сигурност на САЩ. Човекът зад изтичането на информация, което огъва уебсайтовете на „Уошингтън Поуст“ и „Гардиън“ пред последните две седмици. Повече за него можете да научите от обширно интервю и представяне в „Гардиън“.

Ако някой не е в течение – оказва се, че през последните няколко години NSA е склонила към пълно сътрудничество на практика всички големи американски ИТ фирми. Съдействието им се изразява в предоставяне на агенцията на информация за техните потребители, без никаква нужда от съдебно решение или други документи. Програмата, която осигурява това, се нарича PRISM.

Колко информация предоставят? Ако се вярва на техните декларации от последните дни, не са и чували за подобна програма и подобно съдействие. Ако се вярва на изпуснати признания – ами нищо особено, това-онова за отделни потребители, задължително не американски граждани. Ако се вярва на първите документи, изнесени от Сноуден – пълната информация (с изключение на самото съдържание на телефонните разговори и на е-майлите) на всички телефонни разговори или пращани е-майли от не-американци.

Но това се оказва не всичко. Впоследствие той публикува още документи – очевидно за да даде на всички нас възможност да видим реакцията на фирмите и NSA на първите му документи, и да си преценим дали да им вярваме по принцип. От последващите документи се разбира, че всъщност агенцията май е имала пълен и неограничен пряк достъп до абсолютно пълната информация, включително съдържанието на разговорите и е-майлите, на абсолютно всички фирмени клиенти, американци или не – и ги е опрахосмуквала ежедневно до последния бит.

Ще ми е трудно да събера на едно място всичката изнесена информация, дори накратко. Много нещо е изнесено в интервюто от линка по-горе. Още повече има в сайтовете на двата вестника и в коментарни статии по въпроса. Ако някой нито разбира английски, нито има кой да му я преведе – нека ми пише, ще се опитам да направя каквото мога.

Ако обаче трябва да сумирам накратко: всяка ваша информация, която сте решили да поверите на американски ИТ фирми, с почти пълна сигурност вече се съхранява (и) на сървърите на NSA. В списъка на сътрудничещите ѝ фирми влизат, освен другите: Microsoft, Google, Skype, Yahoo, Facebook, Verizon, PalTalk, YouTube, AOL, Apple…

… Добре. Предупреденият е въоръжен. Само че да си дотам да знаеш, че комуникацията ти се следи и записва, не е истински достатъчно. Истински достатъчно е да имаш алтернатива, която не се следи и записва. И тази алтернатива няма да ни я предостави държавата, държавата е заета с друго. Трябва да си се потрудим да я има ние.

В тази връзка, в момента тествам Jabber сървър на моя машина. Не зная дали ще успея да го настроя да работи пълноценно; щом стане (дано), ще го отворя за публично регистриране. Обмислям сериозно възможността да пусна и pod на Diaspora, но за него не зная ще издържи ли наличният ми хардуер – ако някой сисадмин със свободна душа помогне със сървърна мощ, ще съм му благодарен от сърце.

Не съм герой като Сноуден. Но ето че мога да направя нещо мъничко за свободата ни. И мисля, че това ме задължава да го направя.

Една умна, балансирана и убедителна позиция на противник на шистовия газ:

http://gorichka.bg/dimitur-kenarov-za-shistoviya-gaz-sa-nuzhni-stotitsi-ponyakoga-hilyadi-kladentsi/

Оказва се, че и противниците на шистовия газ можели да имат мозък. Бях се отчаял вече…

Не е заради това, че Атака измамиха гласоподавателите си. Това е проблем на гласоподавателите им. Имат нужда да си изяснят какво всъщност представлява Волен Сидеров.

Не е и защото се опитаха да назначат министър, известен със застрояването на природни резервати. Нито защото го смениха с друг от същия сорт, само по-малко известен. Да му мислят природозащитниците.

Не е и заради идеята да върнат тютюнопушенето в заведенията (поета лично от здравния министър!). Да му мислят тези, дето ходят по заведения, аз не смогвам да се наспя от работа.

Нито пък е заради връщането на бившите кадесари във Външно министерство. И като бяха отвън пак не са спирали да дърпат конците му. (Пък и кадесарите не са негри, че да има как да са бивши…)

Не е заради прекратеното по спешност международно издирване на Маргините и пускането на Малкия Маргин от ареста. Нито е заради (както се дочува) планираното връщане на братя Галеви. При такъв парламент някоя и друга дузина едри мафиоти на свобода не носи съществена разлика.

И също не е понеже Симеончо внезапно пак си поиска двореца в Кричим. След като държавата вече доказа веднъж в съда с документи, че тоя дворец никога не е бил негов по никакъв начин. Очевидно някой му е обещал този път държавата да си затвори очите. Ама тя за какво ли не се очертава да ги затвори, та за това да се впрягам…

Не е заради „аутсорснатото“ на (приближени) частни фирми писане на закони (!!!). В България и при предишното правителство даже законите ги пишеха частните фирми и лобистите им. За при по-предишните правителства не ми се и говори.

Нито понеже ТИМ вкараха свои хора в правителството. С тях даже Батман се съобразяваше. Вярно, чак до такава откритост не бяха стигали, ама какво толкова? Скритото стана открито – по-добре даже.

Че в турските райони ще се учи в училище турски език не ме плаши. Разговарял съм с достатъчно турци, които са ми казвали: „Който иска България да се турцизира е луд. И точно ние знаем това по-добре и от вас, понеже знаем разликата. Няма да го допуснем.“ За няма седмицата откакто започнаха протестите в Истанбул го чух два пъти. Тези хора няма да ми запалят страната, те я чувстват и своя и я харесват и искат каквато си е. Ако не вярвате, погледнете площад Тахсим и десетките хиляди, вдигнали се за да не допуснат в парка да се строи джамия.

Не ме плаши и отмененият мораториум за шистовия газ. Да, ако не се спазват правилата за безопасност за околната среда, ще има големи поразии. Но не ми се вярва, че в България ще намерят кой знае колко газоносни шисти. Освен може би в черноморската акватория, но там тежки гафове трудно ще станат.

Ще преглътна и внезапно пратеното в девета глуха решение на служебното правителство, че държавата не бива да държи всичките си пари в една „братовчедска“ банка. Още в първия ден на това правителство – очевидно отмяната е била ултра-приоритетна. Но има далеч по-страшни неща дори от това.

И съвсем определено не е защото Бойко падна от власт. Да, насред криза се справи като най-добрите досегашни през благоденствие. Но беше почнал да забравя, че корупционерите задължително ще му забият нож в гърба при първа възможност, и беше тръгнал да ги храни и да им угажда. Имаше нужда да си припомни този урок и да преосмисли отношението си към корупцията и носителите ѝ…

Протестирам най-основно и първо заради опасността да бъде рестартирано строителството на АЕЦ Белене.

По уверенията на руската страна, тя ще струва около 10 милиарда евро. Което вече е бая солена цена за АЕЦ. Но това не е всичко. Строителството ѝ ще бъде финансирано със заем от Русия, при руски условия. Като ги погледне човек се получава, че ще изплатим общо 20 милиарда евро. При тази реална цена на централата, цената на тока ѝ ще е като от скъп ТЕЦ. Абсолютно неизгодно ни е. И това е направо незначителен аргумент в сравнение със следващия.

България има инсталирани мощности за производство на електроенергия за общо над 12 000 мегавата. Това при положение, че потреблението на страната (по данни на НЕК) варира между 2000 (нощем в почивен пролетен ден) и 4350 (в най-мразовита зимна вечер) мегавата мощност. Също, заради директивите на ЕС ние ще трябва да въвеждаме още мощности (от възнобвими енергоизточници), и в същото време да повишаваме енергийната си ефективност (което намалява консумацията). Иначе казано, превишението на мощностите над консумацията ни в обозримото бъдеще само ще расте…

Още около 1500 до 2000 мегавата бихме могли да изнесем по съществуващите далекопроводи, ако всичките ни съседи решат да купуват от нас технически възможния максимум (реално купува само Турция, и то на доста ниски цени).

Иначе казано, в момент на максимална реално постижима консумация плюс максимален теоретично достижим износ на ток ние все още няма да сме натоварили и половината от вече наличните ни към момента мощности! За какво ни са тогава още електроцентрали, и то със скъп ток?!

Популярният отговор е, че имаме договор с Росатом и те ще ни осъдят за милиарди, ако не построим АЕЦ Белене. Само че аз предпочитам да затрием 2 милиарда, отколкото 20. По-разумно е, нали?

Нека си припомним и кой подписа този договор с Росатом. По негово време нито мощностите ни бяха по-малко, нито консумацията и възможностите за износ – повече. Не си представям той да не е знаел това, при положение, че беше в правителството. Но въпреки това подписа въпросния договор. И в момента ни шантажира с него, все едно някой друг е виновен. Ще си спомните ли кой беше?

А каква е причината да го е подписал тогава, ще се учудите. Ако сте паднали току-що от Марс. Тези, които не са току-що паднали оттам, само ще се усмихнат тъжно. Подписан е, защото едни хора са гушнали едни пари. Познайте кои хора. В света на политическите приказки за „Лека нощ, деца!“ нещата може да стоят и другояче, но в реалния са такива.

Сега преговорите се водят отново, защото тези, които са дали парите, не искат само 2 милиарда, при положение че могат да лапнат 20. И защото са готови да доплатят сериозно на тези, дето са взели пари, за да го има договорът. Респективно тези, дето са взели пари, искат да вземат още. Предпочитат го пред това да трябва да върнат взетото преди. Или дори направо да бъдат отстреляни – мафиите не прощават измами за милиони, а се твърди, че милионите са доста…

Къде е моята работа във всичко това ли, драги ми читателю? Където е и твоята. Тези 20 милиарда няма да паднат от небето. Те ще излязат от джобовете на всеки българин – мъж, жена, дете, старец. По около 3000 евро на човек. 3000 от теб, 3000 от половинката ти, по 3000 от всяко от децата ви, по 3000 от всеки от родителите ви, от всеки от братята и сестрите ви… Ако имате тези пари излишни и търсите как да се отървете от тях, нямате проблем. Аз, уви, ги нямам излишни. И ме безпокои възможността да се наложи да ги плащам. Така че смятам да направя каквото ми е по силите, за да спра тази договорка.

А това може и да не е лесно. Преговорите с Росатом са за следващата седмица. Бърза се страшно, да не би да успеем да се вдигнем навреме и да осуетим грабежа в размер на 20 милиарда. На всички купени от мафията медии е абсолютно забранено да споменават темата, пряко или косвено. С повечето от малкото не-купени са направени опити за абсолютно безскрупулно сплашване със същата цел. Само че Интернет няма нито как да го купиш, нито как да го сплашиш. Протестиращите на улицата – също.

Така че ако случайно нямате въпросните хиляди евро излишни и не се чудите как да се отървете от тях, е добра идея да не жалите времето и силите си за подкрепа на протести срещу АЕЦ Белене. Връщането на кадесарите във Външно министерство и пускането на свобода на едрите престъпници можем да ги изкараме през носа на тази мафия и на следващите избори, когато и да са. Но да спасим джобовете си от олекване с по 3000 евро на човек, от пеленаче до старец, можем само ако протестираме всички, задружно и веднага.

Спасяването на джобовете ни от такова изгребване има и още един разкошен ефект. От въпросните 20 милиарда поне 5, вероятно повече ще се върнат като „комисиона“ у мафията, която организира грабежа ни. А италианските антимафиоти не случайно започват съветите си с „Направете мафията бедна! За да не може тя да купува политици, избори, органи на управлението, съдилища и наивни гласоподаватели. Направете я бедна, ако искате да я победите!“… Не спрем ли изгребването, ще направим мафията, която го организира, вероятно най-богатата мафия на света. А тя не е глупава и няма да похарчи всичките тези пари за яхти и хотели в Бразилия. Преобладаващата част ще ги инвестира в каквото умее – организиране на нови многомилиардни грабежи от нашия джоб. Някой от нас да има желание да го позволи?…

Помните ли попа от вица с наводнението? Който не се качил на никоя лодка, понеже чакал Господ да го спаси?… Е, ние в момента сме в неговото положение. Лодката минава покрай нас – побързаме ли, може да успеем да се качим. Ако не побързаме, пък Господ ще може лично да ни обясни как се е изпотил да ни праща лодки.

Предупреденият е въоръжен. Дали обаче ще реши да се отбранява, си решава той. И последствията са си за него.

Бях на митинга в неделя. Случи се… каквото се очакваше.

Още от предишния ден страниците в Интернет, които съобщаваха за организирането му, започнаха да изчезват. Дори тези във Фейсбук. Много се надявам собствениците им да проучат защо страниците са били свалени и да публикуват информацията. Ще е изключително полезна – особено за хора, чиито страници са хостнати в България. А дотогава моля всички съмишленици да се оглеждат. Видят ли съобщения за митинг, без колебание да копират и публикуват (а не само линкват!) пълното им съдържание навсякъде, където могат. Нека покажем на Цензора, че са му къси ръцете да запуши устите на всички.

От рано-рано към протеста се опита да се лепне Яне Янев. Два часа предварително – да не успеят протестиращите да се организират и да не го допуснат… Но както се и очакваше, хората му бяха шепичка. И когато започнаха да се събират реалните протестиращи, изчезнаха тихомълком. Заедно с немалко репортери, които бяха дошли, за да представят протеста като организиран и провеждан от Янето.

Някои репортери обаче останаха и за истинското събитие. Не зная отразиха ли го и как – не съм имал време да следя къде какво казват. Ето и от мен кратък отчет какво стана.

Към 12:30 вече се бяхме събрали прилично количество хора, може би между 1000 и 2000 души. Отначало просто стояхме от двете страни на паметника срещу Народното събрание. По някое време обаче тръгнахме напред и задръстихме пътя на колите пред него. Постояхме и повикахме там известно време. След това тръгнахме по „Гурко“ към Орлов мост и го блокирахме, може би за около половин час. После се върнахме по „Гурко“ до кръстовището пред Университета, и оттам до Министерството на младежта и спорта. После се ходи пак при Народното събрание, пред централата на БСП и май на още места – тях ги пропуснах, наложи се да се върна да посвърша малко работа… Но това беше само маршрутът.

Едно от нетипичните за подобни протести неща беше продължителността. Обикновено те траят по час-два, рядко три. Този изкара поне пет часа, нищо чудно и повече. Хората не бяха кой знае колко много, но бяха сериозно мотивирани.

Струваше си човек да чуе скандиранията. Немалко бяха доста вулгарни (предимно тези по адрес на Волен Сидеров и на Бареков). Немалко бяха неприятно националистически – не ми се цитират, срамота е. (Вероятно на митинга е имало и разочаровани атакисти – но дори така не одобрявам подобни призиви.) Имаше ги и стандартните „червени боклуци“, чух дори „за да има мир – БСП в Сибир“. Хубавото беше, че тази словесна относителна острота се съчетаваше с пълно спокойствие сред хората. Нямаше нито помен от опити за вандализъм или насилие.

Съставът на протестиращите ме изненада приятно. Имаше ги типичните кукута в стил Йоло Денев. Имаше няколко групички от по пет-шест младежи с леко хулигански вид (почти всички скандирания тръгваха точно от тях). Дори те обаче се държаха напълно културно. Колкото и внимателно да гледах за провокатори, не видях подозрително държащи се. Май някой наистина здравата се надява нещата да минат тихомълком… Поне три четвърти от присъстващите обаче бяха типични интелектуалци. Повечето от тези, които познах, не са фенове на Бойко и компания. И това ме зарадва най-много – очевидно хората започват да използват главите си.

Поведението на протеста беше точно каквото следва да се очаква от интелектуалци. Дори при блокиранията на кръстовища винаги се намираха протестиращи, които кротичко и ефективно помагаха на попадналите в полученото задръстване коли да го преминат и да се измъкнат. Никой не им пречеше, напротив – всеки с удоволствие помагаше. Една-две линейки, които трябваше да преминат през протеста, дори не се наложи да намаляват ход – мигновено им бяха разчистени коридори, през които да минат спокойно. Беше чудесно съчетание – шумен и „блокиращ“ протест, който в същото време правеше възможното, за да не пречи реално на закъсалите. Колкото и да е смешно, основното нарушение на движението идваше от полицията и опитите ѝ да не създава контакти (и база за конфликти) между шофьорите и протестиращите.

А и за полицията ще кажа с чиста съвест – добронамереността на момчетата ме смая. Не видях нито един полицай, който да ни гледа на кръв, да е недоброжелателен или да ни пречи реално. Вършеха си работата с усмивка и спокойно (а сигурно немалко от тях са били вдигнати извънредно заради нас). Всички от тях, с които говорех, бяха готови да помогнат с каквото е нужно. Мисля, че дължим немалко от спокойствието и безпроблемното и безвредно преминаване на протеста на тях. И им благодаря за това.

… Но всичко това е за протеста, не за причините му. За причините ще напиша сигурно мъничко по-нататък. Ако смогна, до няколко часа.

Има какво да се напише. Има какво да знаем, всички.

Истината е, която ще ни направи свободни. Ако искаме да бъдем.

(Shamelessly stolen from fossforce.com.)

Just because the OEMs aren’t afraid of Redmond any longer doesn’t mean we shouldn’t be. We weren’t surprised at all, this week, when H Online reported that Microsoft has been playing fast and loose with our privacy on Skype. We don’t use Skype here at FOSS Force, but evidently when you sign their user agreement, you let them read everything you write. It appears Skype’s EULA is a little like your Miranda rights. What you say can and will be used against you.

From the H-Open report:

“A reader informed heise Security that he had observed some unusual network traffic following a Skype instant messaging conversation. The server indicated a potential replay attack. It turned out that an IP address which traced back to Microsoft had accessed the HTTPS URLs previously transmitted over Skype. Heise Security then reproduced the events by sending two test HTTPS URLs, one containing login information and one pointing to a private cloud-based file-sharing service. A few hours after their Skype messages, they observed the following in the server log:

“65.52.100.214 – – [30/Apr/2013:19:28:32 +0200]
‘HEAD /…/login.html?user=tbtest&password=geheim HTTP/1.1′

“They too had received visits to each of the HTTPS URLs transmitted over Skype from an IP address registered to Microsoft in Redmond. URLs pointing to encrypted web pages frequently contain unique session data or other confidential information… In visiting these pages, Microsoft made use of both the login information and the specially created URL for a private cloud-based file-sharing service.”

That being the case, we must concur with H-Open’s and heise Security’s assertion that all users of Skype should assume this could happen to them too. In other words, when you’re using Skype, figure you’re on a party line. Better yet, figure everything you do is being routed through the U.S. Department of Homeland Security.