Днес изпълних обещанието си да звънна на моя избраник, който е вносител на законопроекта за ограничаване на митингите около държавните сгради – Красимир Ципов. Този запис е отчетът ми пред всички за разговора.
Очаквах да не отговаря на дадения телефон, или след като му кажа по какъв повод звъня, да ми затвори. И може би да ме наругае. Затова бях доста изненадан, когато вдигна телефона си веднага. А след като в отговор на обяснението ми кой съм и в каква връзка го търся чух само едно кротичко “Слушам ви”, ядът ми отведнъж размина. Ако ми беше крещял, или недай боже да се беше опитал да ме заплаши, щях така да го строя по телефона, че да си глътне езика. Без да ми пука дали след пет минути няма да ме арестуват… Но той се държеше наистина като човек, чиято работа е да ти е от полза, и то възпитано. Може да не съм прав, но ме досрамя да го подхвана по грубия начин.
Обясних му, че смятам законопроекта му за скандално нарушение на гражданските права, и че не вярвам от него да излезе нещо добро. Че до момента такъв закон не е имало, но въпреки това нападения срещу правителствените сгради не са се случвали вече от сигурно десетилетие. И че с подходящо “дефиниране” указаната “обозначена зона” може да се разшири произволно, а това е брутално нарушение на гражданските права – на моите права.
Ципов ме изслуша търпеливо. След като привърших, любезно (ако и в гласа му да се усещаше някаква детска обида) ме помоли да обясни за какво всъщност става дума. Помислих си, че може и да е психологически трик – но дори така да е, е стъпка напред в сравнение с безпардонността на познайниците ни от предишни парламенти. Все пак е напредък, когато един депутат се чувства длъжен да обяснява подробности на всеки звъннал му по телефона. А и когато с теб се държат възпитано, е въпрос на самоуважение да отвърнеш със същото.
Поговорихме си още няколко минути. Накратко, уверенията му бяха, че вносителите са търсили промяна на закон от стари времена, който е много по-рестриктивен. Че под “обозначената зона” се имало предвид не повече от няколко метра от съответната сграда, че идеята била просто служителите в сградата да могат да минават, и че абсолютно не ставала дума за ограничаване на правото на хората да митингуват и протестират близо до правителствени сгради. Че това било само направена набързо корекция, и че интензивно се работело по цял проектозакон, който да урежда тази материя както трябва. И най-вече, че по никакъв начин не се имало предвид да се ограничава правото на митинги, дори около правителствени сгради.
И след разговора не останах особено убеден, че това е реалната истина. Няма ли по-важни закони, че да е наред този? Точно когато се готви нов закон, дето ще реши материята цялостно? И толкова случайно в него да е пропуснат да се укаже размерът на обозначената зона? И с удължаванията на предизвестието? (Е, ако трябва да сме честни, три дни вместо два твърде рядко ще са фатални.) И със забраните за митингуване нощем? (Е, ако трябва пак да сме честни, то и денем не можеш събра митинг…)
Склонен съм обаче, дори ако ще е за последен път, да вложа искрица съмнение в полза на Ципов. Заради културния му, възпитан подход, и заради демонстрираното разбиране, че неговата работа е да пази интересите на хората, а не да се чувства над тях.
Да, това може да е мошеническа хитрост. Но повечето хора имаме нужда от депутати, които ни зачитат и знаят, че са ни слуги. Дори ако ни лъжат, и мислят другояче. Тази публична атмосфера е, която ще ни научи, че ние сме господарите на тази държава, и че е наше право да изискваме от избраниците си да ни служат. А свястна държава има как да имаме само ако научим това. (И други неща – но без него не може.)
Възможно е и вносителите на закона да са наивници, които не разбират, че реализират неосъществената мечта на БСП. Но ако нещата продължат в тази насока, ще звънна на Ципов отново. И отново ще се представя, и ще съм учтив и възпитан, но ще настоявам на своето. Докато той или не захвърли маската и не се разкрие като злодей, или не проумее, че от добродушие е бил използван като наивник. И тогава ще му дам заслуженото – позор за лъжите, или подкрепа да поправи сгрешеното, според какъвто е.
Надявам се искрицата доверие да не угасне. Да не се окаже излъгана. Защото колкото повече е изчерпил човек доверието си в някой друг, толкова повече гняв събира срещу него – и на толкова повече е готов, за да не получи другият повече ничие доверие, никога…
Ще дам този път искрицата. Може би за последен път. Но и ще следя много внимателно какво става. Дали наистина зоната ще бъде определена на няколко метра, и дали няма да се определя по начин, който лесно би могъл да я разшири до степен да попречи на хората да протестират около правителствени сгради – примерно като се формулира да е по нечие усмотрение или решение, а не изрично записана в закона. Дали скоро ще бъде внесен закон, който да адресира цялата тази материя, и особено как ще изглежда този закон, и какво ще включва.
И ще продължавам внимателно да следя участието на тези трима вносители във всякакви други инициативи. Няма да ми отнеме много време да проверявам какво са подкрепяли и как са гласували. Окаже ли се, че наистина работят за гражданските права и доброто, няма от какво да се боят – ще напиша за тях тук добри думи, с невероятно удоволствие и облекчение. Ще са ги заслужили. Но окаже ли се, че любезността и възпитанието са били маска, а действията – измама, ще напиша тук за тях друго. И за цялата им партия, начело с лидера й.
Време е да контролираме тези, които сме избрали да управляват държавата, така внимателно и старателно, както собственик на фирма трябва да контролира назначените в нея управители. И е време да ги преценяваме решително, и да действаме в тяхна подкрепа или срещу тях енергично и категорично. Не единици от нас, а всеки от нас. Тогава, и само тогава управниците ни ще получават каквото са заслужили, добрите подкрепа, а лошите забрава (ако не и затвор).