Grigor Gatchev - A Weblog

Загубата на доверие в политическата ни класа е катастрофална. За над половината ни гласоподаватели най-добрата реклама за една партия или политик са това досега да не са били на политическата сцена. Причината е проста – всички, качили се досега на сцената, са се доказали като майстори на националната катастрофа. Нормално е никой да не иска да чуе за тях.

При това положение пък е нормално хората да започнат усилено да търсят алтернативи, за които да гласуват. Защото ако не гласуват за никого, или гласуват за досегашните политици, ще имаме пак досегашно правителство. Алтернативите позакъсняха, но вече започват да се появяват. Един хубав пример са новите “зелени”. (Които нямат нищо общо с Александър Каракачанов или Амадеус Кръстев, а са основно участниците в протестите срещу бетонирането на българските природни красоти.) Не са перфектни. Но просто не са “старите муцуни”, а това вече дава струваща си вероятност да са по-добри от сегашните.

А сегашните правят каквото е логично да се очаква. Вземат какви ли не мерки, за да си запазят властта.

Преди няколко дни СДС ни сюрпризира с вдигане на изискуемия депозит за участие на политическа партия от 15 на 50 000 лева. Сметката е проста – партиите от по един файтон хора, но с чичко паричко във файтона ще извадят тези пари като на шега. А партиите с десетки хиляди поддръжници, но едвам изкарващи за хляба няма да могат. Подходът е стандартен за държави тип “бананова” или “доматена” република – една чалгатека олигарси, армия мизерстващи бачкатори, и нула средна класа… Доскоро СДС бяха една от алтернативите, които обмислях дали да не подкрепя. Но след това им мнение са трайно в черния ми списък.

Днес пък се изцепи Яне Янев. За БСП разбирам защо биха искали да вдигнат изборната граница поне на 10%, ако не и на повече. За него – не: той 4% на теория би могъл да стигне, но 10 никога… Не зная чия поръчка върши, но и той потъна със страшна сила в черния ми списък. А доколкото идеята му по същество е идея за мафиотска монархия, бих си позволил да посъветвам всеки да го впише в черния си списък. Лошото е, че глупакът ще се провали, но глупостта му може да остане, и да съсипва държавата ни още дълго…

Засега смятам да подкрепя “зелените”. Едно, защото са идеалисти. (Което може да е и много вредно. Но материализмът, който цари сега в политиката ни, се доказа като още по-вреден.) Второ, защото не само шумят, но и действат. И трето, защото повечето са грамотни и информирани Интернет потребители, тоест политическите им възгледи неизбежно са близки до моите.

Само че пред тях има два проблема. Единият е внезапно вдигнатата входна сума. Иначе казано, “зелените” спешно се нуждаят от финансови дарения. В блога на Богомил e описано как човек може да дари средства, и да даде своя подпис. Моят вече е даден, средства също дарих, утре ще отида да даря и още. Срокът е до 10 април, тоест нямаме време.

(Докато минавах на Попа да се подпиша и да дам пари, видях, че доброволците там нямат абсолютно никакъв надпис, че набират средства. Посъветвах ги да сложат – беше им неудобно. Което говори похвално за ценностната им система, но няма да ни свърши работа. Така че, моля ви, упорствайте да им дадете пари. Може да се окажат най-мъдро вложените през живота ви средства. Вероятно вие и скъпите ви хора ще живеете тук старините си, а децата ви – целия си живот. Може пък да си струва да се опитаме да направим обществото ни малко по-свястно.)

Защото колкото повече наближават изборите, толкова повече “казионните” ни политици се надпреварват да ни доказват, че са не просто вредни, а опасни за България и населението й. Никога не съм бил привърженик на слагането на всички политици под един етикет. Но през последните дни и малкото, за които все още се насилвах да мисля, че може и да не са съвсем такива, ме опровергаха с трясък. Като в тъп ситком.

Знаете ли какво е трагедия? Комедия, която се случва на твой гръб… Е, в България вече от 20 години цари една невероятна комедия, на която светът отвън се скъсва да се смее (ако я забележи). Имаме президент бивш комунист, който така и не разбра нито че е бивш комунист, нито че вече е Президент. Имахме министър председател бивш цар, който ни окраде в размер, недостижим за цялата циганска популация на страната (който не вярва, може да посмята малко). Направо царствено… Да се попикаеш от хилеж. Само че не когато е на твой гръб.

Та, сериозно. Нека се погрижим да направим комедията “България” малко по-малко смешна. Не знам дали “зелените” ще останат същите идеалисти, след като влязат във властта. За всички сегашни обаче съм видял дали остават. И след изцепките им от последните дни няма да гласувам за тях.

Официално призовавам всички да помогнат на “зелените” със средства, за да внесат депозита си. А след това – и да вземат колкото се може повече гласове. Нека гласуваме за тях, нека убедим когото и както можем и той да го направи. Най-малкото за да разберат оялите се тулупи от Народното събрание (които предизборно пак си купиха нови коли от дълбокия ни, щедър и препълнен джоб), че могат да бъдат изкопани оттам, колкото и дълбоки корени да са пуснали.

Защо точно за зелените? Дали няма и други свестни, дори по-свестни? Може би има. Просто зелените ми попаднаха във фокуса. И идеализмът им да спасят природата, толкова ценна за всички нас, има шанса да привлече много от разочарованите избиратели. Като минимум, рибарите и гъбарите може да се сетят, че ако не жертват един уикенд, може скоро да няма къде да се радват на хобито си…

… Разприказвах се. Накратко – моля ви, помогнете да излекуваме гнойника, наречен “българска политическа класа”. Удобният, законен и легален момент е сега.

Една новина, която чух по радиото, ме развесели здравата. И ме размисли мъничко.

Таксиметров шофьор взел 102 лева, за да закара от летището до центъра на София… познайте на кого, ако не сте чули? На експерти от Европейската служба за борба с измамите – ОЛАФ.

Крушката си има и опашка. Експертите дали това за пример на българската страна. Оказало се, че шофьорът съвсем законно бил установил цена от 8-9 лева на километър. Частна фирма, свои правила, всичко е наред.

(Чудя се дали и съвсем законно този шофьор виси на летището и прибира приходящите с предимство. Там, откъдето повечето таксиметрови фирми биват изритвани от полицията на секундата… И други неща се чудя, ама няма смисъл. Който има глава, не му трябват моите обяснения. А на който няма и те надали ще помогнат.)

И пробвам да се сетя какво ли ще пише в следващия доклад на ОЛАФ за България. Защото експертите им имат глави…

И най-вече дали не е истината за нас. Дали не сме си го заслужили.

Вече от доста време имам блог. А днес имах и около час свободно време, и Интернет. И реших да се погледна през прозореца на времето, и да видя как изглеждам. Отвътре. Какво има в мен, какво няма. И най-вече какво ме движи, вълнува и размисля.

Защото то е прозорците на личността ми към света около мен.

Списъкът се оказа дълъг. С което се гордея. Но много по-къс, отколкото очаквах. От което се срамувам. Планирам да го поправя. Не днес. Някога. Може би… Но все пак си вирнах носа – богат съм отвътре! Голям съм! Нещо съм! Някой съм!… 🙂

След това огледах блогове на мои познати, които харесвам и уважавам. Направих на бърза ръка статистиката и за тях.

Някои се оказаха по-бедни от мен. Някои обаче, на пръв поглед скромни и незабележителни – дори още по-богати. И, като правило, не само с разностранни интереси, но и с разностранни познания и оригинални, свои и дълбоки мисли.

Мислех си, че съм голям – а наоколо било пълно с великани. Маскирани като джуджета за пред тези, дето не виждат… Ще ми е за урок. И за пример. Ще имам от кого да се уча.

Вече писах за опитите за цензура в медиите. Но ето че почваме да си имаме цензура и в Нета.

В коментар под предишния запис Горския описва случай с внезапно изчезнала от форум на dir.bg тема с неприятно за някои хора съдържание. Цитирам първоначалния й запис, създаден от Огнедишащ:

Тема Бойкот на Първа инвестиционна
Автор Orнeдишaщ (змей)
Публикувано 05.03.09 11:22

В светлината на последните събития (напъните на мафията да уволни директорите на ПП Витоша, Странджа и Врачански Балкан) искам да призова всички милеещи за българските планини, всички физически и юридически лица, които са клиенти на Първа инвестиционна банка, да прекратят отношенията си с нея и да не допускат с техните пари да се унищожава най-ценното притежание на България. Аз лично закрих своите сметки в тази банка, въпреки че условията и са безспорно много изгодни. Призовавам ви да направите същото. Мутрите са кърлежи, които пият от кръвта ни, а често само едно почесване е достатъчно, за да ги изтръскаме от себе си. Нека не ни мързи да го направим!

Темата събира двайсетина-трийсет коментара, след което мистериозно изчезва. За щастие, кешът на Гугъл помни.

(Много са гадни Гугъл, нали? Нищо чудно, че техни търсения са блокирани в Китай. И нищо чудно, че стожери на демокрацията като Китай, Русия и някои други държави напъват за разделяне на Интернет на командвани с твърда ръка парцелчета, с високи и надеждни стени между тях. Разбира се, това се прави за борба с тероризма и софтуерното пиратство – да не вземете да си помислите нещо друго? Ех, тия зли терористи! Ах, тия ужасни софтуерни пирати!…)

Връзката на dir.bg с Първа инвестиционна банка не е дори публична тайна. Ето един чудесен пример за нещо, което писах другаде – как свръхокрупняването на капитала превръща дори демократичните държави в олигархии, а икономическите им върхушки в мафии. Което променя условията на играта, наречена “нормален живот”. Излиза на преден план ново правило – или бдиш зорко и се бориш фанатично за правата си, или осъмваш в мизерна доматена република. Където правата ги имат един файтон хора, а останалите имат единствено правото да теглят този файтон накъдето им кажат юздите и камшикът.

Присъединявам се към призива на Огнедишащ да нямам нищо общо вече с Първа инвестиционна банка. Конкретно аз и сега нямам нищо общо с нея. Но смятам отсега нататък, при равни други условия, да сключвам във фирмата си сделки с този доставчик, който НЕ работи с ПИБ – например сметката му, по която ще превеждам пари, не е там.

А имам и още един призив. Ако изтритата тема не вземе случайно и неясно как пак да се появи отново във форума си, призовавам всички, които си плямпат във форумите на dir.bg, да помислят как да се изнесат другаде. Има предостатъчно места, които ще им предложат безплатен хостинг на форум с удоволствие. (Моята фирма е мъничка, така че би било “видяла жабата, че подковават вола…”, но щом е заради идеята, и аз бих го предложил. Не е нито първата, нито втората инициатива, която подкрепям безплатно. Форум “Туризъм”, ако решите, бъдете добре дошли при мен.)

Надали е нужно да представям Богомил Шопов. Прекалено много безкористна дейност има зад гърба си, за да е нужно да го представя някой. И в защитата на човешките права – и електронни, и “реални”. И в подкрепа на свободния софтуер. И изобщо, в подкрепа на човешката свобода, и на истината.

Богомил се е решил да направи една стъпка, която друг човек от тази категория в България не е правил – да се изяви в политиката. Идеята му е да се кандидатира за евродепутат тази година. И аз лично смятам да го подкрепя. Избрал е да се присъедини към партията на зелените, което за мен също е плюс (ако и да не съм безрезервен към всички хора в тази партия).

Какво му е нужно? По закон, кандидатът за евродепутат трябва да събере 15 000 подписа и 15 000 лева, за да бъде допуснат до кампанията. Тук е информацията как да му помогнете с подпис (което не ви задължава с нищо) и/или със средства.

… Ще продължи ли Богомил да бъде същият човек, когото познаваме, и след като бъде избран? Ще продължи ли да се бори за правата ни, или ще затъне в игрички и интрижки, както доста други някога свестни хора?

Не зная. От новите политици стават дори по-големи свине, отколкото от новите прасенца и новите началници. Виждали сме го неведнъж.

Но въпреки това смятам да му повярвам, и да го подкрепя. Без колебание.

Ако се провали… достатъчно такива имаме, един повече няма да е от съществено значение.

А ако остане човекът, когото познавам, и когато има власт – ще е може би първият. Така че ще си струва.

Преди време писах за тази чудесна статия. А ето тук можете да намерите великолепния й превод, направен от Аспарух.

По същество, анализът на Клей Шърки е великолепен. (Още доста подобни анализи можете да откриете в блога му. Любимият ми напоследък е “Как RIAA успя там, където се провалиха маниаците на шифроването”.) Добрите анализи обаче винаги имат качеството да пораждат и още мисли.

Защо именно тези традиционни медии, които са най-близо до Интернет модела за спонсорираното чрез реклами новинарство, се провалиха в опита си да са адекватни на времената на Нета? Защо идеята, че собствеността е правото ти да лишиш другите от достъп до нещо, се оказа за тях привлекателна до степен да не могат да се разделят с нея?

Част от отговора идва от… Карл Маркс. (Който с нищо не е виновен за идеологическите дивотии, създадени на база (и) неговите философски достижения. Точно както скандинавската митология с нищо не е виновна за националсоциализма, или четиримата евангелисти – за касапниците на светата инквизиция.) Той пръв посочва, че собствеността не е отношение на хората към вещите, както се е смятало тогава, и много хора смятат и сега. Тя е отношение между хората по въпроса за вещите.

Това значително опростява намирането на отговора. А именно: собствеността е вид ексклузивност. Някой има правата върху нещо, всички останали ги нямат. И единственият начин да използват нещото е да си платят на този някой, който има правата. Икономиката съществува и работи единствено в условия на недостиг на някакъв ресурс, нали? Е, собствеността е начин за създаване на недостиг.

В материалния свят тя е абсолютно обективна. Един и същи залък хляб няма как да бъде изяден от двама или повече. Четка за зъби, чифт обувки или стол могат да бъдат използвани едновременно от само един човек. Недостигът е част от физичните закони: проблемът е не как да бъде създаден, а как да бъде избягнат при нужда. (Изключения е имало още навремето – изворът или гората са на местния барон, искаш ли да пиеш вода или да си събереш дърва, плащай. Но са малко, и не определят цялостната картина.)

Както посочва Шърки, първите, които преодоляват този проблем, са преписвачите на книги. Те правят създаването на копия на оригинала възможно, макар и на висока цена. Гутенберг прави следващата крачка – създаването на копия вече е възможно на ниска цена, но създателят на копия преодолява висока начална икономическа бариера. А Мрежата направи третата крачка – направи създаването на копия на практика безплатно, без на практика никаква начална бариера. (Типичната баба от примерите може да има нужда от ден обучение, за да може да се справя с инструментите на Blogspot или друг сайт за масова лична изява, но това е пренебрежим разход на ресурси. А никак не е трудно да се направи и интерфейс, с който да може да си прави прости страници всеки, който знае да чете и пише.)

Премахна ли това недостига, който движи икономиката? Разбира се, че не – надали е възможно той да бъде премахнат изцяло. Само го премести на друго място. Но това също има своите ефекти върху бизнесите в тази икономика.

Пример: Преди да се появят големите търсачки, примерно Гугъл, беше сериозен проблем да откриеш информация, особено за нещо специализирано. В момента проблемът е как да отсееш нужната ти информация сред тоновете, с които те засипва търсачката, и на кого да вярваш. Уикипедия на свой ред решава тези два проблема – информацията в нея е добре систематизирана и доста по-достоверна от непресятия поток. Но възниква нов проблем – навлизането в голям и сложен проблем изисква много време за четене и учене. Може би нещо друго ще реши този проблем, но ще постави на свой ред свой проблем, ще създаде свой недостиг. Доколкото засега мога да предвидя, икономиката винаги ще има на какво да се базира.

Вестниците обаче са изградили бизнеса си върху един точно определен недостиг – недостигът на новини. Мрежата се явява за този недостиг дизруптивна технология – разрушава го. Съответно, вестниците трябва да изместят бизнеса си към покриване на друг недостиг (“промяна на бизнес-модела”), а това винаги е трудна и болезнена задача. Също, изместването е лесно или дори изобщо изпълнимо само в сроден вид бизнес-поле. А Мрежата е дизруптивна и в почти всички сродни бизнес-полета, което или разрушава недостизите им напълно, или ги ограничава в голяма степен – а това води до силно ограничаване на потенциалния размер на печалбата в съответната сфера.

И двата фактора (особено вторият!) карат вестниците да предпочитат да запазят стария си модел, и да се борят за него и срещу новото. А като се има предвид доколко ограничава размера на печалбата преходът (разликата в световен мащаб е десетки, може би стотици милиарди долари), не е твърде чудно, че му се противодейства на принципа “целта оправдава средствата”.

Шърки е прав да мисли какво става в момента на прехода – такива моменти са “интересни времена”. А тъй като в момента преходът е много по-обхватен от този с книгите преди 500 години, се очаква и сътресението да е по-силно. Книги едно време са чели под 1% от населението – днес вестници четат сигурно поне две трети от него.

Колко силно ли? Икономиката има сравнително точен начин да го оцени – като изчисли засегнатите от него капитали, като сума. Прякото им влияние в икономиката е равно на размера им в пари. Общото – в добавка и на размера пари, които те могат да мобилизират в своя подкрепа, на свързаните с тях финансови интереси.

Вече споменах, че разликата в печалбата между вестниците и потенциалния им заместител е десетки, може би стотици милиарди долара. Само по себе си това вече е огромна сума, която има силно пряко влияние. Може да купи огромно количество съдилища, законодатели и пр. Но повече ме безпокои един друг елемент – финансовата свързаност и окрупненост на съвременния свят.

За последните 20-30 години финансовата свързаност в света рязко скочи. Преди 30 години голямата част от пазара на вестниците се държеше от издателски групировки, които бяха самостоятелни. В момента голямата част се държи от издателски групировки, които са части от по-големи, трансбраншови групировки. Това рязко увеличава косвеното влияние на засегнатия вестникарски капитал. Мобилизира много повече и по-силни пари в негова подкрепа.

(И извън случая с вестниците, непрекъснатото окрупняване и обединяване на капитала ни движи към един олигархичен свят. Който по природа е много по-консервативен, и се бори много повече срещу всякакви нововъведения, които биха нарушили статуквото, тоест печалбите му. Така че има логика да се очакват огромни инвестиции в забавяне на социалния и научно-технически прогрес. В социалния те вероятно ще целят пряко забавяне, чрез налагане на подходящи социални модели. В научно-техническия е по-сложно: той носи много и преки изгоди, някои от които (например лекарство против рака на финансовия могул) не се измерват в пари. Там вероятно ще се прилага разширяване на понятието собственост върху интелектуалната сфера. Което значи, че за могула може и да проима лекарство против рак, но за обикновения човек, примерно аз или ти, читателю… Ето как разширяването на обхвата на собствеността върху интелектуалната сфера, и особено върху научните достижения, бърка в здравето ти. В буквалния смисъл на думата.)

И това е само началото. Вече има експериментални 3D принтери, които могат да “отпечатят” (в смисъл, да скулптират от подходящ материал) описан от компютъра тримерен, материален обект. Първите работеха със скъпи и трудно достъпни суровини. Второто поколение – с най-обикновена евтина пластмаса. Вече има модели, които работят с набор различни материали. Преди немалко време четох за модел, който е в състояние да произведе всички части за себе си (не помня дали без една, която е лесно за правене на ръка парченце ламарина, или дори и нея). Тоест, започва да се доближава моментът, когато ще можеш да си “разпечатиш” какъвто реален предмет ти потрябва.

И знаете ли какво? Доколкото ми е известно, всички тези принтери са разработени от съвсем дребни стартиращи фирмички, или от хобисти. Не-влагането на сериозни капитали в бранш с толкова очевадно огромен потенциал ме смайва, и ме кара да си задавам неприятни въпроси.

Например дали борбата срещу пренасянето на евтината достъпност от информационния в материалния свят вече не се координира. По принцип смятам идеите за световни конспирации за основание за диагноза, но този път съм посмутен. Създаването на 3D принтер, който успешно и изгодно би “печатил” широк набор потребителски стоки, би било въпрос на десетина милиона – това е посилна сума дори за доста български бизнесмени, а за страшно много световни е пари за сандвичи. А пазарът, който отваря, е за трудно представими суми… Как така никой голям в бизнеса не се вълнува?! Все едно е всички реки в цял континент да текат нагоре…

Както и да е. Дори без големи вложения, научно-техническото развитие приближава момента, когато такъв принтер ще бъде създаден. Вярно е, производствената стойност на масовите стоки спада непрекъснато, но пък надценките на търговската система непрекъснато растат, така че пазарните цени не се променят съществено. А някои от факторите, които свалят производствената стойност, биха сваляли и стойността на “отпечатаните” изделия. Ако развитието продължава по същия начин, очаквам до не повече от 15-20 години да бъде по-изгодно икономически да имаш такъв принтер, който да може да “отпечатва” десетина-двайсет най-употребявани стоки, отколкото да си ги купуваш. (Или пък магазинът на дребно да го има, и да ги печата на място, вместо да ги доставя откъде ли не.) Тогава вече ще бъде пряко засегнат значителен процент от световния капитал, поне 10%. (И косвено – може би над 50%.)

Тогава вече времената наистина ще станат интересни. И ако междувременно не сме създали желязна традиция срещу разширяването на собствеността и в сферата на интелектуалното, примерно информацията, която описва една простичка стока, може времената да ни дойдат малко отгоре интересни…

(Тази публикация е точно копие на оригиналната в блога на Делян Делчев. Копирам я тук изцяло, вместо да я линкна, за да намалее шансът да изчезне и от блога на Делян, или по-скоро да стане недостъпна от България… И призовавам и тези събратя по блог, на които не им харесва идеята за мафио-полицейска държава, също да я откопират и публикуват цялостно.)

Тук на този адрес http://spassovm.parliament.bg/?p=275 вчера имаше публикация от председателят на вътрешната комисия към парламента господин Минчо Спасов по отношене на желанието на група депутати от БСП и ДПС да променят член 251 на ЗЕС в полза на свободния и безконтролен (от съда) достъп на МВР до трафичните данни на гражданите.

Днес вече я няма.

Интересното е, само тази публикация е изчезнала, докато всичките останали са си там.

Надявам се да е благодарение само на технически проблем, макар да звучи странно, а да не е защото има приложен натиск, цензура или промяна на мнение.

За тези, които не са успяли да я прочетат, или за да попреча на цензурата, била тя волна или неволна, я изваждам от Google Cache и я прилагам тук:

Минчо Спасов: 251 от Закона за електронните съобщения

2009/3/25 Andrian Georgiev (andriang @capital.bg):
> Здравейте,
>
> Попаднах на това съобщение от “Програма Достъп до информация” –
> http://www.aip-bg.org/documents/zes/letter_zes.php. Можете ли да я
> потвърдите? Кой внася новите промени и как ще ги коментирате? Знаете ли кой
> ги е написал? Как комисията приема поправките в намален състав? Не е ли
> нарушен законът? Смятате ли, че промените ще достигнат парламентарна зала?
> Приетите по-рано поправки не са ли достатъчно добри?
>
> Поздрави

Здравейте г-н Георгиев,

Потвърждавам, че приетия преди месец вариант на 251 ЗЕС е достатъчно добър , т.к. изрично посочва съдебния контрол като необходимо условие за ползването на трафични данни. Макар този текст и до сега съществуваше в НПК – още за разкриване, а след това и за разследване на тежките престъпления, отказваха да го прилагат. В резултат на безконтролното ползване на този способ за събиране на информация, само през изминалата година са направени над 330000 разпечатки от 40000 обекта. Разковничето е в това, че 4/5 от страните в ЕС не правят разлика между трафични данни и съдържани при режима за достъп. Т.е. уеднаквен е режимът трафични данни – данни, събрани чрез СРС. Нашето МВР иска по- облекчен режим за достъп до информация за трафика- не по реда за СРС. Но тъй като в НПК и СРС и трафичните данни са посочени под общото понятие “компютърни информационни данни”, то очевидно и по нашето законодателство е нужен съдебен контрол.

Напоследък съдът е започнал да отказва на някои искания за СРС и това очевидно притеснява МВР. Мен не. Нали съдът е гарант за ползване на СРС само при крайна необходимост и липса на други възможности.
Онзи ден група депутати от БСП и ДПС заедно с 1-2 независими (от тези, на които излязоха картончета) са депозирали предложение за нови промени на същите текстове и светкавично са разпределени по комисии- като главна комисия Транспортна, като подпомагаща- Вътрешна и Европейска комисии. Заедно с Мирчев (НДСВ), Камов (независим) , Иванов (ДСБ) и Ангелов (ОДС) остро реагирахме, че точката е насилствено включена и разгледана от зам. председателя на Трнасп комисия в нарушение на правилника; че е недопустимо съгласно чл. 69 от правилника повторно гледане на едни и същи текстове в 6 месечен период.

Въпреки това и въпреки, че няма доклади на вътрешна и европейска комисии, БСП поставиха точката на трето място в дневния ред. В резултат на острата ни реакция , точката бе преместена на 9 място за изчакване становища на комисиите.

Постъпили са становища от :

-Министъра на културата Стефан Данаилов, който е за ДОСТЪП НА МВР БЕЗ СЪДЕБЕН КОНТРОЛ И ЗА ЛЕКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ.
-Дирекция “Европейско право ” на НС- в полза на съдебния контрол.
-Очаквам становище на Министъра на вътрешните работи преди да разгледам текстовете и да дам личното си становище.

Благодаря на НПО и гражданското общество за подкрепата и на вас за загрижеността.

Прочетох днес при Комитата транскрипта на предаване по ReTV с участието на Соломон Паси.

И ми се качи кръвта в главата. Както почти винаги напоследък, когато стане дума за политика.

Строго погледнато, не е станало нищо особено. Блогерите си имат свои мнения – изказват ги. Соломон Паси си има свое мнение – изказва го. Свобода на мненията. Нали за нея се борим?

Да, има една дребна подробност. По същество мнението на Паси е, че недобрите мнения за политическата класа трябва да бъдат цензурирани. Разбира се, под благовиден предлог – имиджът на държавата ни. Както всяка цензура.

Това не означава, че мнението му трябва да бъде цензурирано, както той предлага за другите. Означава просто, че той не е демократ. Ако Иван Бедров и ReTV го бяха цензурирали, щяха да са също не-демократи. Вярно е, отговорни и загрижени за човешките права не-демократи. Но мракът не се прогонва с повече мрак – прогонва се със светлина. И те очевидно го знаят, и го доказват с действията си.

Има обаче и още една, не съвсем малка, не съвсем подробност. А тя е, че блогерите не са виновниците за некрасивите неща в политиката, за които пишат. Те просто съобщават за тях, за да помогнат на избирателите да преценят кой политик им е полезен, и кой им вреди. Виновниците за тези некрасиви неща са българските политици, един от които е и Соломон Паси.

При това положение позицията на Паси престава да е лично мнение. Превръща се в политическа цензура, която цели да попречи на зрителите да осъзнаят и оценят золумите, причинявани от неговото “добрутро”. И да вземат адекватни мерки на идващите избори.

Разбира се, това също не е повод тази позиция да бъде цензурирана. Напротив – повод е да бъде разпространявана, за да могат хората да преценят какво представлява авторът й, и заслужава ли подкрепата им. Мракът се прогонва със светлина.

… Жалко за Соломон Паси. Смятах го за друга категория политик. Очевидно обаче властта е оставила дамгото си и върху него.

Батман (в ролята Бат Бойко) обеща да изгони Вълка (а.к.а Румен Гайтански). От Чистотата.

Изгони го. (Поне засега.)

Новите почиствачи ще прибират боклука и ще чистят по-скъпо. Но затова пък по-рядко.

Нещо тая работа не ми се вижда чиста.

И се чудя – оти продължаваме да ги ручаме жабетата?

МВР отново напират в парламента съдебният контрол върху намесата им в личния живот на хората да бъде премахнат. Към момента е на ход идеята пак да бъдат пробутвани за гласуване вече отхвърлената веднъж промяна в закона, която трябваше да разреши подслушването (включително в Интернет) да се прави без съдебен контрол.

Депутатите като цяло не са ми любимата част от българското население. (Някой да пита защо?) Дори много от тях обаче се възмутиха. Стигна се дотам двама председатели на комисии да пишат протестно писмо до видния председател на НС Георги Пирински (не е вярно, че мястото му е в затвора – горките престъпници с нищо не са заслужили подобен съсед).

Според мен не става дума за това, че се опитаха да пробутат отново за гласуване предложението в нарушение на правилника на НС (трябва да мине първо през комисии, преди да влезе в пленарна зала, а се опитват да го вкарат пряко; в последния момент все пак решиха да го пуснат по каналния ред, но това не отменя въпросите, които възникват).

Не става дума и за това, че предложението вече е отхвърлено и от съда, освен от НС. Нито пък че не е спазен 6-месечният срок, през който отхвърлено предложение не може да се внася за прегласуване отново (заради това правило например не може да има вотове на недоверие по-често от веднъж на 6 месеца). Нито ДАЖЕ за това, че предложенето има подкрепата както на Пирински, така и на Първанов – не мога да си представя по-сигурен критерий, че то е едновременно негодно и опасно…

Към момента, по признания на Михаил Миков, около 99% от събраната чрез специални разузнавателни средства (СРС) информация е негодна за използване в съда. (Да не вземете да се запитате защо тогава изобщо е събирана? За какво е годна, и на кого е била нужна? И да вземете да си направите изводи разни?) При това положение МВР да иска разширяване на правомощията му да събира информация, и премахване на съдебния контрол върху това събиране, е… нямам думи. Вероятно най-буквалното възможно самопризнание, че сме не законова държава, а полицейска държава. Че хора като Пирински, Първанов и Миков търсят точно това положение, ми е ясно – така са свикнали, така умеят. Нищо ново научено, нищо старо забравено… Но, дори при положение, че сме в България, недоумявам – как е възможно всички останали да мълчим и бездействаме така? Все пак не е луд който яде чуждия зелник…

Разбира се, нуждата да се подслушва без съдебен контрол се оправдава с борбата срещу престъпността. Все едно съдът е първият съюзник на престъпността, и веднага би провалил тази борба… Ако трябва да сме честни – има някаква истина в това. Но дори ако е така, нали заловените престъпници ще идат пред същия съд – какво значение има тогава дали ще бъдат подслушвани тайно от него, или с негово знание? И… дали съдът е пръв съюзник на престъпността, а МВР – пръв неин противник, който няма с нея още повече общо от съда?

Какво тогава има как да цели искането за премахване на съдебния контрол върху подслушването? Защита на обикновените хора, включително властта, от престъпниците? Или защита на престъпниците, включително властта, от обикновените хора?

И не става дума само за подслушването на Интернет. Там пък най-малко. Криптираният обмен на данни е достъпен за всекиго – всеки, който не иска да го слушат, ще го използва. Престъпник, или просто нормален човек, който иска неотменните си права…

Става дума за атмосферата на полицейщина, всеобщо подслушване, и ужас от властта.

На липса на смелост да гъкнеш, въпреки тоталното си разочарование от изметта, наречена “наша политическа класа”.

На тотално разочарование, съчетано с тотална безизходица.

На нов “социализъм” – само че без едновремешната социална осигуреност, ниска престъпност и спокоен живот…

Направо усещам как някой се готви да ми отговори: “Ами аз нищо незаконно не правя, от какво да ме е страх?”… Наистина ли?

Питайте от какво да ви е страх оня американец, дето лежа 20 години невинен, понеже ФБР искало да скатае свой информатор от затвора, и вкара първия човек, за който подслушванията казаха, че няма добро алиби. И това стана в САЩ. Там поне беше изключение – у нас с гаранция ще е ежедневие.

Питайте обраните до дупка, които така и не разбраха откъде кримките имат точна информация какво има в къщите им, и кога няма да са си у дома. (Немалко от обраните хич не са богати. Те са най-сладката мишена – нямат много, но пък са беззащитни. А богатият може и оръжие да има в къщи, и приятели в МВР, или познати мутри…)

Питайте родителите на деца-наркоманчета как училищният дилър е научил на кого да се лепне, че да не дойде следващата сутрин на училище заедно с детето и баща със законен пистолет в джоба, и готов на всичко за детето си. Или, ако все пак дойде, откъде са се взели цялата кола полицаи, дето го арестуват, докато дилърът седи отстрани и се подхилва.

Питайте, ако успеете да ги разпознаете, един куп доносници, които всеки ден със сълзи на очи пишат доноси за съседи, приятели и роднини, които уважават и обичат. Може би и за вас. Защото един културно подстриган, дето не се е представил, знае някоя тяхна отдавнашна грешка, и ги шантажира с нея. Питайте ги откъде ли може да я е разбрал.

Питайте как полицията никога не успява да научи всичко за едрите кримки, което е публична тайна – но знае изумителни лоши подробности за всеки, който е посмял да се опита да им се опъне. На кримките, не на полицията. И с това е на път за затвора.

Питайте някой журналист, който разследва политическата корупция, дали напоследък може да се чуе по телефона с някого. Заради отслабването на сигнала, от вързаните подслушватели. И, когато напипа нещо, и разкритите моментално го привикат на разговор, или му пратят мутри или полиция, откъде са го разбрали.

А пък аз искам да ви попитам нещо. Ако случайно сте на 35 или повече, и помните добре какъв ужас навяваха едно време думите: “Тихо, че да не ни чуят”… Искате ли това време да се върне?

Защото, ако не сте човек с ум и съвест, надали ще ви арестуват често. И какъвто и да сте, надали ще ви обират твърде често. Но ужасът “да не ни чуят” ще е с вас всеки ден, всяка минута. И ужасът да не би да споменете нещо лошо за овластени или неовластени престъпници.

Добре дошли в първановско-пиринска Оруелия. Дошли тук на собствен ход, доведени чрез собствения ни мързел да отидем и да защитим правата си.

Защото ако пред НС всеки ден в течение на 3 месеца се събираха по 100 000 души, за да протестират срещу дивотиите им, депутатите нямаше да посмеят да си разиграват коня. Щяха да знаят, че след изборите вече никой от тях няма да влезе в парламента доживотно. Че проблемът им ще е как да излязат от затвора.

Защото престъпниците и нормалните хора ВИНАГИ са от двете страни на решетката. Просто където нормалните хора са активни и си пазят правата, те са отвън, а престъпниците са отвътре. А където не си ги пазят, те са отвътре, а престъпниците са отвън. Средно положение няма как да има, и изборът се прави с действие или бездействие.

Толкова от мен.